Skip to content Skip to sidebar Skip to footer
Menu
Menu
SCIENTIFIC PUBLICATIONS January 2, 2024
1102Views 0Comments

МОДЕЛИРАНЕ НА СТАЦИОНАРНИ ПОЖАРОГАСИТЕЛНИ ИНСТАЛАЦИИ ЗА ВОДНА МЪГЛА НИСКО НАЛЯГАНЕ С ХОРИЗОНТАЛНО РАЗПРЪСКВАНЕ – ЧАСТ II

Инж. владислав стойков, проф. д-р инж. михаил михайлов
ABSTRACT

Гасенето с водна мъгла в пътни тунели се основава на максимален охлаждащ ефект в зоните на пожара, за да се постигне търсеното намаляване на риска за пътниците, конструкцията на тунела и съоръженията в него. Водната мъгла има универсалното свойство да гаси или потиска пожари на обичайните горими материали: от клас А – пожари на твърди материали; от клас В – пожари на горими течности и твърди материали, които при запалване се топят и горят като течности и от клас С – пожари на горими газове. Стационарните противопожарни системи (FFFS) ниско налягане с водна мъгла, ще намалят последиците от възникнал пожар до приемливо ниско ниво на хуманния и материалния риск, за да се избегнат катастрофални пожари в пътните тунели.

KEYWORDS

ниско налягане, дюза, водна мъгла, вентилатор, пожар

FULL ARTICLE IN PDF FORMAT

МОДЕЛИРАНЕ НА СТАЦИОНАРНИ ПОЖАРОГАСИТЕЛНИ ИНСТАЛАЦИИ ЗА ВОДНА МЪГЛА НИСКО НАЛЯГАНЕ С ХОРИЗОНТАЛНО РАЗПРЪСКВАНЕ – ЧАСТ II

REFERENCES

1. Fire Protection of high-rise Buildings with Water Mist. UC LGN 23, June 2018, www.LocalGov.co.uc
2. EN14972-1:2020 The European watermist standard. Implementation date 30-th June 2021.
3. BDS EN 14972-1:2021. Statsionarni pozharogasitelni instalatsii. Instalatsii s vodna magla. Chast 1: Proektirane, montirane, kontrolirane i poddrazhka, publ.19.05.2021 g.
4. BDS EN 14972-3:2022. Statsionarni pozharogasitelni instalatsii. Instalatsii s vodna magla. Chast 3: Protokol ot izpitvane na sistemi s avtomatichni dyuzi za ofisi, uchilishtni klasni stai i hoteli, 20.01.2022 g.
5. DIRECTIVE 2004/54/EC on minimum safety requirements for tunnels in the trans-European road network, 18.7.2004.
6. GW Sprinkler A/S Kastanievej 15 DK-5620 Glamsbjerg Denmark CVR/VAT No: 31 79 65 12.
7. NFPA 750 Standard on Water Mist Fire Protection Systems, 2019.
8. NFPA 25 Standard on sprinkler inspection forms.
9. GW Sprinkler A/S SN010 1001D GW M5.
10. Antonov, I.S. Prilozhna mehanika na fluidite. S., 2009, 2016.
11. FFFS-EVS for Highway Tunnels – Literature Survey and Synthesis, January 2020. Доклад № FHWA-HIF-20-016.
12. PIARC, Fixed Fire Fighting Systems in Road Tunnels: Current Practices and Recommendations. Permanent International Association of Road Congresses, Technical Committee on Road Tunnel Operation, 3.3, 2016.
13. PNR Italia srl Via Nenni/Gandini 27058 Voghera (PV) Italia, Email info@pnr.it For more info, visit www.pnr.eu
14. FSP.ostberg.com/products/15/ck-250-a-50-60hz?region=as&lang=en
15. Makedonska, D., M. Mihaylov 2019: Need for fixed fire fighting systems in road tunnels Annual of the University of Mining and Geology „St. Ivan Rilski“ Sofia, Volume: II – 62, 23.10.2019, pp.60-65, ISSN 1312-1820.
16. N. Kostadinova, D. Makedonska, B. Vladkova: Application of Fixed Fire Fighting Systems in Road Tunnels in Bulgaria, 5th International Underground Excavations Symposium and Exhibition, UYAK2023 „Cities of the Future, Urban Tunnelling and Underground Excavations“, Istanbul, 5-7 June 2023, ISBN 978-605-01-1568-0, pp 477-488.
17. Kostadinova N., 2020, Jet fans efficiency in tunnel emergency situations, Sustainable Extraction and Processing of Raw Materials (https://seprm.com) Volume 1 October Issue 2020, p. 47-52 ISSN 2738-7100 (print), ISSN 2738-7151(online).
18. B. Vladkova, A. Krilchev, R. Ganev: Risks Of Self-Ignition And Explosions In Grain-Drying Facilities, Journal Of Food And Packaging, Science, Technique and Technologies, Year V, №10, 2016, ISSN 1314-7773, pp. 43-49.
19. Vlasseva, E., Dinchev Z. 2015. Natural and Mechanical Ventilation Interaction in Road Tunnels Annual of the University of Mining and Geology „St. Ivan Rilski“ Sofia, Volume: II – 58, pp. 67-72; ISSN 1312-1820 (in Bulgarian).
20. Michailov, M., A. Krilchev, B. Vladkova, B. Dimova: „Forschung eines neues Mittels zur Profilaktik und Loschen von endogenen Branden”, Zeitschrift Bergbau 3/2011, Germany, ISSN 0342-5681, pp.114-118.

 

Видео от извършените изпитвателни тестове и проектни пожари можете да видите тук:

Видео 1;

SCIENTIFIC PUBLICATIONS January 2, 2024
1114Views 0Comments

ОТВЪД 2020 г. – ГЕОЛОЖКИ ПРОУЧВАНИЯ И ВЛИЯНИЕ НА ДЕЙНОСТИТЕ В ОТКРИТИТЕ РУДНИЦИ ПРИ РЕКУЛТИВАЦИОННОТО ПРОЕКТИРАНЕ ВЪВ ВЪГЛИЩНИТЕ МИНИ „КОЛУБАРА”, СЪРБИЯ. НОВИ НАСОКИ

Проф. дн Боян Димитриевич, Инж. Боголюб Вучкович, Инж. Радмила Гачина
ABSTRACT

Геоложките проучвания във Въглищни мини „Колубара” – сръбското най-важно предприятие за добив на лигнитни въглища се провеждат от 1936 г. до наши дни и все още продължават. Извършени са над 7200 сондажа с около 600 000 m ядково сондиране, които показват над 4,1 млрд. t лигнитни запаси, от които са добити 1,15 млрд. t от 1896 г. през XIX до началото XXI век. За последващ минен добив в откритите рудници остават 1,5 млрд. t лигнитни въглища. Около 80 km2 са насипани с отпадъчен материал и още 85 km2 предстои да бъдат насипани. Всички тези маси/площи бяха, са и трябва да бъдат минно и биологично рекултивирани.

KEYWORDS

открити рудници, рекултивация, лигнитни въглища, геотермална енергия

FULL ARTICLE IN PDF FORMAT

ОТВЪД 2020 г. – ГЕОЛОЖКИ ПРОУЧВАНИЯ И ВЛИЯНИЕ НА ДЕЙНОСТИТЕ В ОТКРИТИТЕ РУДНИЦИ ПРИ РЕКУЛТИВАЦИОННОТО ПРОЕКТИРАНЕ ВЪВ ВЪГЛИЩНИТЕ МИНИ „КОЛУБАРА”, СЪРБИЯ.  НОВИ НАСОКИ

REFERENCES

1. Jankovic V., 2009 : Geothermal Energy : How to Take Advantage of Hidden Potential of Serbia – Jefferson Institute, USA, 2009.,
2. Milivojevic M., Martinovic M., 2003 : Utilization of Geothermal Energy in Serbia – International Geothermal Conference, Reykjavik, Iceland, 2008.,
3. Martinovic M., Milivojevic M., 2008 : Geothermal Energy Utilization in Serbia – New Aproach – United Nations University, Geothermal Training Programme, 30th Aniversary Workshop, Reykjavik, Iceland, 2008.,
4. Oudech S., Djokic V., 2015 : Geothermal Energy Use, Country Update for Serbia – World Geothermal Congress, Melburne, Australia, 2015.,
5. Vuckovic B., Nesic D., Bogdanovic V., Ilic Z., 2011 : Sustainable Development in Kolubara Coal Mines, Serbia – Non Metallic Resources as a Significant Additional Coal Open Pit’s Income (Possible $ Scenario) – VII International Brown Coal Mining Congress, 13-17 April, Belchatow, Poland, 2011., p. 727- 734.,
6. Vuckovic B., Nesic D., 2011. : Beyond 2010, Sustainable Development in Kolubara Coal Mines, Serbia – SGEM 11th International Multidisciplinary Scientific GeoConference, 20-25 June, Albena, Bulgaria, 2011., p. 727-734.,
7. Vuckovic B., Nesic D., Andjelkovic N., 2012 : Geological Exploration Investments – What Does it Worth? (Review of Kolubara Coal Mines, Serbia) – SGEM 12th International Multidisciplinary Scientific GeoConference, 17-23 June, Albena, Bulgaria, 2012., p. 593-602,
8. Vuckovic B., Radosavljevic S., Ignjatovic M., Bakic V., 2015 : Investments in Geology Explorations – Results (Review of the Kolubara Coal Mines, Serbia) – 47th IOC, International October Conference on Mining and Metallurgy, 04-06 October, Bor Lake, Bor, Serbia, 2015., p. 41-44,
9. Vuckovic B., Radovanovic B., Petrovic N., 2015 : Kolubara Lignite Combustible Sulfur Environmental Impact – Natural and Atificial Sources Comparison – V Medunarodni simpozijum ”Rudarstvo i zaštita životne sredine, MEP 2015”, 10-23 jun 2015, Vrdnik, Srbija, str 120-129,
10. Vuckovic B., Stojkovic H., Ignjatovic M., Šubaranovic T., 2016 – Comparison of kolubara lignite value (with selected natural and artificial materials) – natural indicators –– XXXII Medunarodno savetovanje ”Energetika 2016”, 22-25. mart. 2016., Zlatibor, Srbija, str. 459-466,
11. Vuckovic B., Stojkovic H., Ignjatovic M., Subaranovic T., Rakijas M., 2016 – Comparison of kolubara lignite value (with selected natural and artificial materials) – natural indicators – 13th International Symposium Continuous Surface Mining ‘’ISCSM 2016’’, 11-14. Sept. 2016, Belgrade, Serbia, p. 657-673. ISBN: 978-86-83497-23-2,
12. Vuckovic B., Ignjatovic M., Rakijaš M., Vuckovic J., Rakijaš S., 2017 – Kolubarski lignit, Vol. IV – energetska vrednost i poredenje sa potencijalom geotermalne energije u kolubarskom ugljonosnom basenu – VIII. Simpozijum sa Medunarodnim ucešcem ”RUDARSTVO 17”, 16-18. maj 2017., Palic, Srbija, str. 51-65, ISBN: 978-86-80420-13-4,
13. Vuckovic B., Rakijas M., Stojkovic H., Vuckovic J., 2017 – Comparison of geothermal energy potential in Kolubara Coal Basin with lignite, Vol. 5 – Energy value and previous geological considerations – VI. International Symposium ‘’Mining and Environmental Protection, MEP 2017’’, 21-24. june 2017., Vrdnik, Serbia, p. 223-229, ISBN: 978-86-7352-298-2,
14. Vuckovic B., Rakijaš M., Vuckovic J., Rakijaš S, 2017 – Potencijal geotermalne energije u kolubarskom ugljonosnom basenu (prethodna razmatranja), Vol. V – 2nd International Symposium Investements and New Technologies in Energy and Mining, 18-19. September 2017., Borsko Jezereo, Srbija, p. 77-86, ISBN: 978-86-80464-07-7,
15. Vuckovic B., Rakijaš M., Vuckovic J., Rakijaš S., 2017 – Geothermal potential of kolubara coal basin (previous review), Vol. V 2nd International Symposium Investements and New Technologies in Energy and Mining, 18-19. September 2017., Borsko Jezereo, Srbija, p. 77-86, ISBN: 978-86-80464-07-7,
16. Vuckovic B., Ignjatovic M., Stojkovic H., T. Šubaranovic, Rakijaš M., G. Dikic – Non-standard approach to land reclamation of excavated areas open pit mines of kolubara mining basin – serbia, sustainable development and possible financial aspects – VI. Counseling with International Participation of Environmental Protection and Sustainable Development “ENERGY AND MINING 2018”, 28-30. March 2018, Sremski Karlovci, Serbia, p. 10-20, ISBN: 978-86-80420-16-5,
17. Vuckovic B., Dimitrijevic B.: Unvestments in Geological Exploration and Afectation on Mining Operating Cash Costs at Lignite Open Pits Kolubara (Lazarevac), Serbia, Book of Abstracts, 14th International Symposium of Continous Surface Mining ISCSM 2018, pages: 66, Greece, Thessaloniki 23-26 September 2018, Aristotel University Research Dissemination Center,
18. Geological Explorations and Open Pit Activites Affectation in Reclamation Designing in Kolubara Coal Mines (KCM), Serbia, B. Vuckovic, D. Životic, B. Dimitrijevic, Proceedings of the IX INTERNATIONAL Geomechanics CONFERENCE, ISNN: 1314-6467, pages: 315-322, 7-11 September 2020, Varna, Bulgaria,
19. Vuckovic B., Životic D., 2022 – Geological exploration of lignite in the kolubara coal basine, 85 years of geological operations –- 8th Balkan Mining Congress, 28-30. September 2022, Beograd, p. 226-231, ISBN: 978-86-82673-21-7, DOI: 10.25075/BMC.2022.00,
20. Bojan S. Dimitrijevic, Optimization of the Land Reclamation management Process at Coal Open Pit Mines,, Doctoral Dissertation, University of Belgrade, Faculty of Mining and Geology,, Belgrade 2014,
21. B. Dimitrijevic, SELECTION OF THE LAND RECLAMATION OPTION FOR THE TAMNAVA ZAPADNO POLjE OPEN PIT MINE BY MULTI-ATTRIBUTE ANALYSIS, Proceedings of VII Inrernational Conference COAL 2013, page 37-42, Yugoslav Opencast Mining Cpmmittee of Association of mining and Geological and Engineers of Serbia, Zlatibor, Hotel Palisad, 02-05. October 2013, Serbia,
22. JOURNALS, WWW, DOCUMENTATION CENTER :Alternative Energy Magazine, 2015
23. EPS, Kolubara Coal Mines, Technical & Designing Documents European Environmental Agency, Annual Report 2012
24. EU, South East Europe, Transnational Cooperation Programme, Geo SEE, 2014 : Serbia – State of the Art of Country and Local Situation, 2014
25. Global Wind Electricity Council (GWEC) : Annual report 2014 Renewables Global Status Report, 2012
26. Republika Srbija, Ministarstvo Energetike, Razvoja i Zaštite Životne Sredine, 2013 : Construction of Plants and Electricity/Heat Generation frpm Hydro-Geothermal Sources in the Republic of Serbia, 2013
27. Stanford University Magazine, 2012
28. The International Geothermal Association (IGA), Annual Report 2011. www. EPS.co.rs

SCIENTIFIC PUBLICATIONS January 2, 2024
1131Views 0Comments

ВЪРХУ ЕНЕРГИЙНИТЕ ПРЕХОДИ В ТЕХНОЛОГИЧНАТА ИСТОРИЯ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО: ИЗВОДИ И ПРЕПОРЪКИ

Доц. д-р инж. Йордан М. Йорданов
ABSTRACT

Широката научна общност е обединена върху схващането, че човечеството е преминало през няколко (четири) кардинални технологични трансформации, именувани като индустриални революции. Всяка от тях по дефиниция изисква нов модел на енерго-
обезпечаване, с прилежащите инфраструктурни нововъведения. Частта от индустриалната революция, която е свързана с неотменното енергийно трансформиране, е прието да се означава като енергиен преход. Обект на настоящата работа са енергийните трансформации в човешката цивилизация, белязали прехода от аграрно стопанство, през индустриалния период до четвъртата индустриална революция. Конкретната цел на работата се свежда до извеждане на основните характеристики в потреблението на първичните енергоносители, с оглед по-прецизно анализиране на промените за последните 200 години в структурата на потребителския микс и използване на изводите за прогностични цели.
Първият енергиен преход, от дървесина към въглища, протича към средата на XIX век, с настъпването на текстилната промишленост, парната тяга и др., които поставят началото на фабричния технологичен ред. Следва агресивно навлизане на петролните продукти към началото на 20 век, които бележат втората енергийна трансформация, свързана с навлизането на ДВГ, електрически машини и старт на конвейерното производство. Третият преход е продиктуван от повсеместната глобална дигитализация, паралелно с която навлиза и нов първичен източник – ядрената енергия. Макар и все още тя да покрива минимална част от глобалния потребителски микс, присъствието ѝ налага преструктуриране на съществуващите енергийни системи. Приема се, че съвременният свят е в режим на четвърта индустриална революция, наложила ВЕИ мощностите като базов първичен източник. Към момента те покриват малка част от потребителския микс, но темповете с които навлизат в енергийните системи по света дават основание да се предполага с близките декади да доминират в енергоснабдяването. Сравнителният анализ на структурата на потребителския микс за последните 2 столетия показва твърде характерната особеност на глобалната енергийна система – нито един от базовите енергийни източници не регистрира спад в добива и консумацията в хода на енергийните трансформации. Налице е обаче добре разпознаваема промяна в дяловото участие на базовите източници в потребителския микс, продиктувано от обективната необходимост индустрията да даде предимство на по-високо енталпийни източници по линията: дървесина → въглища → нефт → газ → ядрена енергия → др. Посочената линия всъщност поставя и рамката на глобалните енергийни преходи.
В резултат на извършения анализ могат да се формулират следните заключителни бележки.

– Налице е твърде характерната особеност на глобалната енергийна система – нито един от базовите енергийни източници не регистрира спад в добива и консумацията в хода на енергийните трансформации за последните 200 г., което е свързано с осезаемото нарастване на населението на планетата;

– Отчетливо се разпознава промяна в дяловото участие на базовите източници в потребителския микс, продиктувано от обективната необходимост индустрията да даде предимство на по-високо енталпийни източници по линията: дървесина → въглища → нефт → газ → ядрена енергия;

– Първият енергиен преход от дървесина към въглища е осезаем към 1840-1845 г. и бележи процентен пик към 1918-1922 г., след което следва застой (1915-1940 г.), с последваща структурна промяна в потребителския микс, предизвикана от агресивно навлизане на петролните продукти, които бележат втория преход, с пикови стойности към 1974-1975 г.;

– Следващите трети и четвърти преход, свързани с навлизането на ядрената енергетика и ВЕИ мощности, регистрират само начално присъствие, което съвпада по време с „третата“ и „четвърта“ индустриална революция, но се наблюдава съхранение на сърцевината на съществуващите електрогенериращи и електроразпределителни системи;

– Представеният анализ позволява да се заключи, че доминиращ фактор при изготвяне на концепция за национална дългосрочна енергийна стратегия следва да бъде утвърденият императив за максимална декарбонизация на промишлеността;

– Постигането на тази „зелена“ цел следва да се реализира с траен преход към ВЕИ мощности, без да се изключват усилията и успехите в конструирането и стопанската употреба на т.н. малки и средни ядрени блокове;

– Целесъобразно е концептуално търсене на нормативен баланс относно ВЕИ, който да стимулира инвеститорите, но заедно с това да гарантира съхраняването на земеделските земи.

KEYWORDS

първичен енергиен източник, енергиен преход, индустриална революция, „зелена вълна“, ВЕИ инсталации

FULL ARTICLE IN PDF FORMAT

ВЪРХУ ЕНЕРГИЙНИТЕ ПРЕХОДИ В ТЕХНОЛОГИЧНАТА  ИСТОРИЯ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО: ИЗВОДИ И ПРЕПОРЪКИ

REFERENCES

1. Лазарова, Цв. 2023. Енергийният преход – 200 години история (debati.bg). https://debati.bg/energiyniat-prehod-200-godini-istoria/
2. Некрасов,В.Л.,2007. Индустриальная модернизация и энергетический переход. Теоретико-методологические аспекты исследования. Исторический ежегодник, 224-240 стр.
3. Проданов,Хр.2018.Четвъртата индустриална революция и политическата икономия на големите данни, В ‚Научни трудове на УНСС, СС, 2018, т. 3, № 13.
4. Проданов,Хр.2020. Конвергентност на технологиите на Четвъртата индустриална революция и системните следствия за икономиките и обществата (Част I). Икономически и социални алтернативи, брой 4, 2020,101-116.
5. Фурсов,А.2023.Какво се крие за голямото нулиране. Поглед.инфо – Search (bing.com)
6. Цветкова,И.2017. Индустриалните революции вчера, днес и утре. Влияние върху бизнеса и обществото. https://ebox.nbu.bg/ssc17/view_lesson.php?id=30
7. Alekseieva,К. et al.,2021. Technological orders’ change caused by the pandemics: Digitalization in the internationalization of technology transfer.Problems and Perspectives in Management, Volume 19, Issue 3, 2021.
8. Almgren,R.,D.Skobelev.2020.Evolution of Technology and Technology Governance.J. Open Innov. Technol. Mark. Complex. 2020, 6, 22; doi:10.3390/joitmc6020022.
9. Glushchenko,V.2021.Development of the concept of transition to organisations to the 8 technological order. Norwegian Jorenal of development of the Int. Science N 67/2021.18-27.
10. Smil,V.2010.Energy Transitions: History, Requirements, Prospects. 179 стр.
11. World Population by Year – Worldometer (worldometers.info)
12. Van Vactor, S. A., 2017.Historical Perspective on Energy Transitions. DRAFT March 2017, 1-21.
13. world nuclear energy production – Search (bing.com) (Updated August 2023)
14. https://www.weforum.org/reports/fostering-effective-energy-transition-2023/global-dashboard#report-nav
15. bp Statistical Review of World Energy 2022 | 71st edition Energy Mix – Our World in Data
16. https://ourworldindata.org/grapher/global-energy-consumption-source (Global primary energy consumption by source) (2023)
17. The 200-year history of mankind’s energy transitions, Apr 13, 2022

NEWS December 21, 2023
5005Views 0Comments

ВЕСЕЛА КОЛЕДА И ЧЕСТИТА НОВА 2024 ГОДИНА!

НАКРАТКО

Поздравления по случай Коледа и Новата 2024-та година от компании в бранша

ПОЗДРАВЛЕНИЯ ОТ КОМПАНИИ В БРАНША

NEWS December 21, 2023
2117Views 0Comments

ОБЗОР: СОНДИ С ГОРЕН ЧУК ЗА ПРОБИВНО-ВЗРИВНИ РАБОТИ В ОТКРИТИ РУДНИЦИ И КАРИЕРИ

Сондите с горен чук се използват широко за пробивно-взривни работи (ПВР) на кариери и големи инфраструктурни обекти благодарение на ниските им експлоатационни разходи. Традиционно при по-големи дълбочини и диаметри на сондиране, например в открити рудници, се предпочитат сонди с долен чук или ротационни сонди. Успоредно с това обаче водещите производители на сондажна техника предлагат все по-нови технологии и иновации, които позволяват на сондите с горен чук да се конкурират по работни параметри с машините с пневмоударник.

Основната разлика между двата метода на сондиране е, че първият вид машини са оборудвани с горен чук (дрифтер), който е разположен в горния край на лафета и изпълнява ротационно-перкусионно действие върху системата от шанк адаптер, щанги и корона. Друга съществена разлика със сондите с долен чук е, че компресорът е по-малък и създава по-малко налягане, тъй като сгъстеният въздух се използва единствено за продухване на шлама от сондажа. Съответно двигателят е с по-малка мощност и разходът му на дизел е значително по-нисък. И тъй като за работните функции се разчита само на хидравлика, сондите с горен чук предлагат по-висока скорост на пробиване. Все пак максималните диаметри на сондиране са по-малки (традиционно до 152 mm).
Шасито на сондата с горен чук е сходно с машината с пневмоударник при моделите с неподвижна надстройка. Има сонди с горен чук със завъртаща се надстройка, при което машината има от място голям обсег и може да изпълни няколко сондажа без да се придвижва. Магазинът за щанги и при двата вида сонди е сходен, но има разлика при завиването и отвиването им.
При машината с пневмоударник се използват челюсти, а при сондата с горен чук се използва т. нар. разчукване, което спомага за нормалното развиване. Характерно за сондите с горен чук е, че короната по-лесно се освобождава при блокиране в сондажа.
При сондиране с горен чук на по-големи дълбочини (над 16 m) е възможно да се получи изкривяване на траекторията на сондажа, тъй като в резбите, свързващи щангите се губи енергия. Резбовата връзка е слабото звено, където често често щангите се чупят.

Сондиране с по-голям диаметър

Въпреки че на по-големи дълбочини сондите с горен чук не могат да осигурят права траектория на сондажа, както тези с пневмоударник, в Европа се наблюдава тенденция за преминаване към машини с горен чук заради по-ниските оперативни разходи. Но това все пак зависи и от геоложките условия. В твърда, монолитна или абразивна скала, без скални разломи и с малко откривка се работи по един начин. А там където има скални разломи, пукнатини, различни пластове, каверни и по-голямо количество откривка – по друг, най-добре със сонда с долен чук. При работа в различни геоложки условия на различни кариери (обекти) оптималната дълбочина на пробиване с горен чук се счита обикновено до 14-16 m.
През последните години обаче бяха въведени модерни сонди с горен чук, използващи най-иновативни технологии, които предлагат по-прав сондаж и по-високи работни параметри – максимален диаметър на сондиране до 178 mm и дълбочини 24-32 m, което прави възможно тяхното приложение и в открити рудници. Близко до универсалното решение са сондите, които съчетават предимствата на горния и долния чук в едно и се предлагат отдавна на пазара. Но в случая не се наставят щанга след щанга, а секции, съставени от външна обсадна тръба и вътрешна щанга – стержен, чрез който се предава енергията на удара от горния чук. Тази конструкция позволява изпълнение на по-прави сондажи, постигане на по-големи дълбочини (35-40 m) и диаметри на сондиране (до 216 mm), както и по-ниски оперативни разходи.


Автоматизация и дистанционно управление

В днешно време водещите световни производители постоянно търсят и въвеждат варианти за автоматизиране на различните операции на сондирането. Целта, от една страна, е да се намалят разходите за експлоатация и поддръжка, а от друга, да се направи професията на сондьора по-привлекателна, особено предвид системния глад за квалифицирани оператори на минни, кариерни и строителни машини. Чрез автоматизацията се свеждат до минимум най-честите грешки, свързани с позиционирането на сондата, наклона и дълбочината на пробива, които могат да са причина за последващи сериозни разходи за рудника или кариерата, предвид резултата от взривяването.
Популярност набира и използването на предварително изготвени дигитални схеми (планове) за изпълнение на сондирането. Така сондата може автоматично и прецизно да се насочва към следващата позиция според точни устиеви координати, а контролът върху работата ѝ (наклон, дълбочина и време за сондиране) е гарантиран.
В Западна Европа все по-популярно става дистанционното управление на няколко сонди едновременно от един оператор. Модулът за дистанционно управление, който пресъздава донякъде интериора на кабината на сондата, може да се монтира в микробус, паркиран на подходящо място в рудника, или в диспечерна стая (офис) извън рудника.
През последните няколко години, в духа на все по-зелената политика на ЕС, водещи световни производители представиха прототипи на сонди с горен чук с изцяло електрическо задвижване, което съчетава захранване с кабел за сондирането и тягови батерии за придвижването.
На следващите страници представяме трима от известните производители с предлаганите от тях сонди с горен чук според заявените от компаниите моделни гами и технико-технологични преимущества.

EPIROC
Сонда Epiroc SmartROC C50 с COROD - диаметър на сондиране 90-140 mm и дълбочина на пробиване до 36 m


Уебсайт на доставчика: https://www.epiroc.com/en-bg

Eprioc е един от водещите световни производители на пробивна минна и кариерна техника. В продуктовата палитра на компанията влизат четири вида сонди за ПВР: ротационни, с долен чук, с горен чук и COPROD. Това са най-съвременни машини, които се отличават с модерни технологии, висока производителност, реална горивна ефективност и надеждност. Гамата от сонди с горен чук е много широка и включва 22 модела със и без кабина в три серии: FlexiROC, PowerROC и SmartROC, която е с най-високо ниво на автоматизация на работните процеси. Сондите покриват голям диапазон от работни диаметри – от 38 до 152 mm, а дълбочината на сондиране достига 37 m.
Важно място в продуктовата палитра заемат двата модела, използващи патентованата технология COPROD. Тя позволява на сонда с горен чук да работи като машина с долен чук – с по-големи дълбочини и диаметри на пробиване и права траектория на изпълнение на сондажа, но при много по-малък разход на енергия в сравнение с пневмоударника. Моделът SmartROC C50 предлага диаметър на сондиране 90-140 mm и дълбочина до 36 m, а по-големият SmartROC CL съответно 115-216 mm и 42,5 m.
При сондите COPROD устройството на пробивния инструмент е доста по-различно от познатите щанги или тръби. Всяка секция COPROD е съставена от външна обсадна тръба, която има резба и извършва само въртеливо движение. Вътре в нея се поставя щанга – стержен, чрез който се предава енергията на удара. Стерженът контактува челно със стержена на следващата секция и по този начин се елиминират загубите на енергия в резбите и изкривяването на траекторията на сондажа.
Между обсадната тръба и стержена има пластмасова вложка (дистанционер) с отвори, през които минава сгъстеният въздух за продухване на сондажа. Освен това дистанционерът абсорбира шума и вибрациите по време на работа. Конструкцията на COPROD позволява четирикратна подмяна само на обсадната тръба и след това на цялата секция в зависимост от износването, което намалява експлоатационните разходи.
Характерно за сондите COPROD е, че използват горен чук, който е по-мощен. Шанк адаптерът е с по-специфична конструкция, като към последната секция COPROD се монтира глава и към нея пробиващата корона. При сондите с горен чук, след автоматично изпълнение на сондажа, операторът трябва да разчука тръбите и да ги извади, докато при COPROD прибирането на инструмента става автоматично както при машините SmartROC с пневмоударник.
В крайна сметка технологията COPROD съчетава най-доброто от горния и долния чук – висока производителност, нисък разход на гориво (използва се по-малък компресор само за извеждане на шлама), изпълнение на прави и по-дълбоки сондажи с голям диаметър благодарение на уникалната технология, при която енергията на удара се предава не чрез тръбите, а челно чрез вътрешните стержени.
Сондите COPROD могат да се управляват дистанционно чрез операторска станция BenchREMOTE, монтирана примерно във ван. Тя дава възможност за едновременно дистанционно управление на до три сонди в обсег до 100 m. Системата TeleREMOTE предлага най-високото ниво на дистанционно управление на до шест сонди от диспечерска стая (офис) извън рудника.

SANDVIK

Sandvik е един от водещите световни производители на пробивна минна и кариерна техника. За целите на ПВР в открити рудници и кариери компанията произвежда три вида сонди: с долен чук, с горен чук и ротационни. В портфолиото на Sandvik ясно се откроява гамата от сонди с горен чук, която включва две серии Pantera и Ranger. Машините от серия Pantera са три големи модела с диаметри на сондиране от 89 mm до 178 mm и дълбочина на пробиване до 33 m. Те са предназначени за високопроизводителна работа в големи кариери и рудници.
Серия Ranger обхваща пет модела с диаметри на сондиране от 64 mm до 140 mm и дълбочина на пробиване до 34,3 m. Тези машини са отлично решение за извършване на ПВР в кариери и на големи строителни обекти. Характерно за сондите от серия Ranger е, че разполагат със завъртане на надстройката на 290°, което им позволява да изпълнят няколко последователни сондажа без машината да се премества. Благодарение на работния обсег от 17,6 m2 до 55 m2 oт място тези машини осигуряват по-голяма производителност и ефективност при по-ниски разходи за гориво, особено при по-труден и неравен терен.
В гамата на Sandvik един от най-забележителните модели е флагманът Pantera DP1600i. Въведена през 2021 г., това е първата сонда с горен чук в света, която може изпълнява сондажи с диаметър до 178 mm и е реална алтернатива на машините с долен чук при подходящи геоложки условия (твърди и монолитни скали). Сравнителни тестовете на Sandvik показват, че Pantera DP1600i отчита 50% икономии на гориво, 25% намаление на общите разходи за сондиране и 15% повишаване на производителността спрямо сонда с долен чук. Машината е предназначена за клиенти, които са мини и големи кариери.
Специално разработения чук RD1840C с мощност 49 kW oсигурява необходимата енергия за ефективно пробиване. За достигане на кинематичната енергия, генерирана от чука до скалоразрушаващия инструмент, е разработен и нов сондажен инструмент LT90 състоящ се от шанк адаптер, щанги (тръби) и корони. Новият шанк адаптер е изработен от висококачествена стомана и предава по оптимален начин енергията към тръбите и короната. Тръбите се завиват с нова специфична резба, а контактът и предаването на удара между две тръби не става челно, а чрез техните насрещни бордове. На свой ред при кoроните от Сандвик предлагат нови разработки на бутоните (GC – Gradient Carbide и SH – Self Hardening).
В резултат сондажния инструмент LT90 предлага по-дълъг експлоатационен живот на компонентите, по-лесно завиване и развиване на тръбите, редуциране на отклонението на взривните дупки, повишаване на производителността и намаляване на разхода на гориво.
Като опция машината може да се поръча с уникалната система Sandvik Rockpulse. Тя отчита каква енергия се връща към чука и дава информация на оператора за настройване с най-подходящите параметри с цел по-висока скорост на сондиране и по-дълъг живот на инструмента. Клиентите могат да поръчат машината с различни нива на автоматизация и дистанционно управление според своите нужди и работните условия в рудника или кариерата.

Сонда Sandvik Pantera DP1600i с горен чук - диаметър на сондиране 102-178 mm и дълбочина на пробиване до 32,6 m


Уебсайт на доставчика: https://www.rocktechnology.sandvik/

SUNWARD
Сонда Sunward SWDH102S с горен чук - диаметър на сондиране 76-127 mm и дълбочина на пробиване до 25 m


Уебсайт на доставчика: https://www.ingconsult.biz/

Sunward Intelligent Equipment Group е създадена през 1999 г. и е една от най-динамично развиващите се частни китайски компании в областта на строителната, кариерната и минна техника. Тя се нарежда сред двадесетте най-големи производители на багери и сред петдесетте най-големи производители на строителна техника в света. Основана е от Хи Кинкхуа, професор в Централния Южен Университет в Китай.
Още през 80-те години на 20 в. проф. Кинкхуа започва да се занимава интензивно с изследвания в областта на сондирането. През 2004 г. Sunward въвежда на местно ниво първата китайска сонда с долен чук, която бързо разширява пазарния си дял и започва постепенно да измества вносните марки от високия клас.
През 2013 г. Suwnard пуска на пазара първата си сонда с горен чук за ПВР, a днес компанията предлага гама от три модела с работни диаметри от 64 mm до 127 mm и работни дълбочини до 25 m. Те са подходящи за работа в малки и средно големи открити рудници, кариери, инфраструктурни и хидроенергийни проекти, и др.
Машините се отличават със съвременни технологии като например патентованата от Sunward система за адаптиране на сондирането, която интелигентно идентифицира геоложките условия и предпазва от блокиране на инструмента в сондажа, както и от ротационно-перкусионно действие без контакт със скалата. Много ефективна е и буферната система, също собствена разработка на Sunward. Тези технологии допринасят съществено за удължаване на експлоатационния живот на сондажното оборудване и намаляване на оперативните разходи.
Дрифтерът, дизеловият двигател и въздушният компресор от водещи световни производители са съчетани по подходящ начин, който позволява оптимизиране на мощността при по-нисък разход на гориво – 18% икономии спрямо предходното поколение. В комфортната кабина операторът има на разположение голям LCD-дисплей, предлагащ оптимално управление на работните параметри. Системата за мониторинг на сондирането показва и автоматично записва ъгъла на пробиване, времето за изпълнение на сондажа и т. н.
Третата генерация сонди с горен чук на Sunward предлага по-голяма производителност и ефективност благодарение на редица въведени подобрения. Машините разполагат с два работни режима, като икономичният е предназначен за нормално сондиране с нисък разход на гориво в твърда и монолитна скала. Мощният режим е за работа в по-трудни условия като голяма надморска височина и наличие на разломи, пукнатини и каверни.
Намалена е работната маса на машините, като надстройката е с по-компактни размери и подобрен център на тежестта, което улеснява работата по неравни терени. Предвидено е по-мощно задвижване на ходовата част с цел подобрено изкачване на наклони, по-висока скорост на придвижване (4,2 km/h), като просветът от земята също е увеличен.
За да се гарантира надеждността и издръжливостта на новото поколение сонди Sunward с горен чук, са направени редица изпитания в реални условия, в т.ч. в екстремна среда: висока температура от 45°С в Лаос, 4500 m надморска височина в Цинхай (Китай) и -30°С в Монголия.

Обзора подготви
Данаил НИКОЛОВ

Read more from the column

mdg-magazine.bg © 2024. Всички права запазени.