Skip to content Skip to footer

НАЦИОНАЛНА РАБОТНА СРЕЩА „ДЪЛГОСРОЧНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ ОТ ПРИЛАГАНЕТО НА ГЕОТЕХНОЛОГИЧЕН ДОБИВ НА УРАН В БЪЛГАРИЯ”

[rev_slider alias=”%d1%81%d1%80%d0%b5%d1%89%d0%b0-%d0%b7%d0%b0-%d1%83%d1%80%d0%b0%d0%bd%d0%b0″][/rev_slider]

На 23.01.2020 г. В Националния дом на науката и техниката се състоя национална работна среща на тема „Дългосрочното въздействие от прилагането на геотехнологичен добив на уран в България”.
Организатори на срещата са „Екоинженеринг-РМ” ЕООД със съдействието на експерти от Международната агенция за атомна енергия, Виена (МААЕ) и съдействието на Научно-техническия съюз по минно дело, геология и металургия, Българското национално отделение на Международната академия на науките по екология и безопасност (МАНЕБ) и Федерацията на научно-техническите съюзи в България.
В своите презентации гостите Катрин Левингстоун и Юри Мужак представиха съответно опита на Австралия и на Чехия.
Основните теми, разгледани от гостите включваха:

  • Риск от разпространяване на замърсяването извън обхвата на урановия обект;
  • Въздействие върху подземните води;
  • Идентификация на основните замърсители в резултат на геотехнологичния добив на уран;
  • Мониторинг.

След всяка презентация присъстващите специалисти имаха възможност да дискутират поставените теми и да задават въпроси на експертите.

  • Въздействия върху подземните води при геотехнологичен добив на уран – Катрин Левингстоун, Heathgate Resources Pty Ltd., Аделаида, Южна Австралия
  • Катрин Левингстоун разгледа потенциалните опасности върху подземните води и свързаните с тях системи за повърхностни води. Тя нагледно показа основните възможни схеми на миграция на минните разтвори – вертикална и хоризонтална и подчерта, че е важно детайлно познаване на геоложките особености на почвите и хидрогеоложките режими. Тя сподели ключови пътища на въздействие и разгледа модел от област в Южна Австралия, показващ придвижването на половин километър на минни разтвори, 6 години след приключване на добива. Евентуалното навлизане на химикалите в почвен вододаен слой може да окаже негативно въздействие върху източниците на вода за населението. Бяха разгледани и вертикалните миграции, които също биха могли да създадат проблем, ако при приключване на работата сондажите не са надлежно тампонирани. Катрин Левингстоун подчерта, че именно за да бъдат предотвратени подобни случай, е важно след преустановяване на минната дейност да има установени стандарти за закриване, качествен мониторинг и нормативна регулаторна рамка.
    ПРЕЗЕНТАЦИЯТА ТУК

    • Мониторинг на подземните води – чешкият казус – Юри Мужак, DIAMO s. e., Страж под Ралскем, Чешка република
    • В началото на своята презентация Юри Мужак направи кратък преглед на проучването и добива на уран в Чешката република. Той изтъкна, че проучването на уран започва през 1946 г. с помощта на геоложки, геохимични и геофизични методи и сондажна техника. Хиляди радиометрични аномалии и повече от 15 000 уранопроявления са открити до 1989 г. Оценката на 186 обекта с U-минерализации довежда до добив от 86 уранови находища, като общото количество на добития уран (метал) e 132 944 t. Основният използван метод за добив е подземният. Геотехнологичният е използван само за 15% от общия добив в находище „Страж“. Лекторът проследи подробно това находище като разгледа неговите геоложки и хидрогеоложки особености и характеристики, общото въздействие върху околната среда и подземните води, оценката на риска, методи и модели на ремедиация и мониторинг. Освен общото въздействие на геотехнологичния метод върху околната среда, експертът разгледа подробно въздействието върху качеството на подземните води и основните стъпки преди и по време на възстановяването.
      Първите експерименти в „Страж“ започват в периода 1966 – 1967 г., от 1974 г. е началото на добива, а през 1996 г. дейността е прекратена от чешкото правителство и стартира ликвидацията. Общото производство производство на уран по геотехнологичен метод в „Страж“ е 15 861,8 t, като най-високото годишно производство е през 1977 г. – 859,5 t, като през 1994 г. спада под 300 t.
      Юри Мужак изтъкна, че етапите на ремедиация продължават понастоящем и се очаква да продължат до 2042 г., като общите разходи за процеса се изчисляват на 50 трилиона чешки крони (2 трилиона EUR).
      ПРЕЗЕНТАЦИЯТА ТУК

      • В обзорната презентация „Уранодобивът в България – минало и настояще“ – инж. П. Пенчева, управител на „ЕКОИНЖЕНЕРИНГ-РМ“ ЕООД разгледа основните етапи в развитието на уранодобива:
      • –  Преди 1945 г. – минимален добив за нуждите на лабораторни изследвания и бои;
        –  1945 – 1992 г. – интензивно развитие на търсене, проучване, добив и първична преработка на уран;
        –  След 1992 г. – прекратяване на уранодобива и започване на техническа ликвидация на изградените мощности, възстановяване и мониторинг на околната среда.
        В презентацията е илюстриран годишният добив на уран в България по подземен и по геотехнологичен метод през периода 1946 – 1990 година, като максималният по двете технологии е през 1988 г. – над 662 тона.
        Изброени са основните програми, прилагани при инвентаризация и приоритизация за ремедиация на урановите обекти в България – геологопроучвателни, добивни и преработвателни и др., наброяващи 391 обекта.
        Инж. Пенчева запозна аудиторията с основните етапи, на които подлежи всеки уранов обект: прединвестиционни проучвания; техническа ликвидация на подземени и надземни комплекси; редмедиационни дейности; експлоатация на инсталации за пречистване на замърсени води и мониторинг на околната среда. Бяха разгледани прилаганите подходи и инструменти за инвентаризация, приоритизиране на обектите и ремедиационни опции. На обзорни карти бяха показани пунктовете за мониторинг на водите, разположението на обектите и пунктовете за опробване на мониторинговата мрежа на „ЕКОИНЖЕНЕРИНГ-РМ“ ЕООД. По-специално внимание бе отделено на находища с прилагане на сондажни системи от геотехнологичния добив. В заключение инж. Пенчева показа, че от опробваните мониторингови пунктове не е установено замърсяване на подземните води (по посока на водите).
        ПРЕЗЕНТАЦИЯТА ТУК

         

Show CommentsClose Comments

Leave a comment

0.0/5

mdg-magazine.bg © 2024. Всички права запазени.