Skip to content Skip to sidebar Skip to footer

ГОДИШНИ НАГРАДИ НА БМГК ЗА 2021 Г.

НАКРАТКО

ГОДИШНИ НАГРАДИ НА БМГК ЗА 2021 Г.

  1. Награда за постигнати най-високи годишни резултати в минерално-суровинната индустрия през 2021 г.
  • „Мини-Марица изток“ ЕАД с изпълнителен директор инж. Илза Чинкова за постигнат ръст на добива на въглища през 2021 г. спрямо 2020 г. 31,5%.
  1. Награда за иновации
  • „Елаците-Мед“ АД с изпълнителен директор Драгомир
    Драганов за проект Проектиране и реализация на автоматизирана система за
    изследване на деформационни процеси в района на „Открит склад за руда
    №1“ на Рудодобивен комплекс „Елаците”.
  1. Награда за безопасност и здраве – за постигнат нулев трудов
    травматизъм през 2021 г., удостоверено с документ от Националния
    осигурителен институт.
  • „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД с изпълнителен директор проф. д-р инж. Илия Гърков
  1. Награда грижа за природата – за липса на нарушения и санкции във
    връзка със спазване на екологичните норми през 2020 г., удостоверено с
    документ, от РИОСВ.
  • „Асарел – Медет“ АД с изпълнителен директор инж. Делчо Николов
  • „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД с изпълнителен директор проф. д-р инж. Илия Гърков
  1. Награда за социално-отговорна кампания на дружество от минерално-суровинния бранш
  • „Минстрой Холдинг“ АД с председател на Съвета на
    директорите проф. дтн инж. Николай Вълканов за инициатива „Подкрепа на
    средното професионално и висше образование в областта на добива и
    преработката на полезни изкопаеми“
  1. Награди за принос към българската минерално-суровинна индустрия – за годишнини на активни членове на БМГК
  • 70 години „Минстрой Холдинг“ АД
  • 70 години „Мини Марица-изток“ ЕАД
  1. Персонални награди за принос към минерално-суровинната индустрия
    (юбилеи на ръководители на дългогодишни и активни членове на БМГК и на
    членове на постоянни комисии на БМГК за дългогодишно и активно участие в
    организационния живот на Камарата)
  • д-р инж. Никола Вардев (БН Консулт Инженеринг ООД)
  • Стефан Пелтеков (Теос 2001 ЕООД)
  • Ружа Бодурова (Родопи Еко Проджектс ЕООД)
  • Васил Андреев (Геопс Болкан Дрилинг Сървисис ЕООД).
  • Симеон Горянов (Калцит ЕООД)
  1. Награда за най-добър студент на МГУ „Св. Иван Рилски“
  • Йордан Мирославов Йорданов – специалност Маркшайдерство и геология;
  • Елена Атанасова Благоева – специалност Компютърни технологии в инженерната дейност;
  • Мая Любомирова Минкова – специалност Биотехнологии.
  1. Награда за журналист за обективно и последователно отразяване на бранша
  • Пламен Енев (БГ Глобал)
  • Дарина Колева (БНТ)

ДЕНЯТ НА МИНЬОРА БЕШЕ ОТБЕЛЯЗАН С ТЪРЖЕСТВЕН МОЛЕБЕН ЗА ЗДРАВЕ

НАКРАТКО

На 18 август минната общност в България отбеляза своя професионален празник – Деня на миньора.

Ръководствата на Българска минно-геоложка камара, Научно-техническия съюз по минно дело и геология и миньорските федерации – ФНСМ и СМФ „Подкрепа“ участваха в традиционния тържествен молебен за здраве на миньорите в Катедрален храм „Св. Неделя“. На него присъстваха също директорът на дирекция „Природни ресурси и концесии“ при Министерство на енергетиката Станислав Станков, вицепрезидентът на КНСБ Огнян Атанасов, конфедералният секретар на КТ „Подкрепа“ Веселин Митов и почетният председател на НТС по МДГМ проф. дтн инж. Цоло Вутов.

 По случай празника, председателят на БМГК проф. дтн инж. Николай Вълканов отправи поздрав към работещите в отрасъла:

„В деня на нашия професионален празник – Деня на миньора поздравявам всички работещи в минерално-суровинната индустрия. През 2022 година ще отбележим празника с удовлетворение и гордост от постигнатите резултати. Въпреки предизвикателствата, пред които бяхме изправени, успяхме да подобрим резултатите в сектора, да запазим работните места и да увеличим възнагражденията. Изпълнихме редица проекти за модернизация и технологични иновации, опазване на околната среда и подобряване на безопасността при работа. Продължихме активната си подкрепа за образованието и насърчаване на младите хора за реализация в отрасъла. Не спряхме и с усилията за подобряване средата на живот в регионите.“

Той благодари на компаниите от бранша за успешната дейност през изминалата година, въпреки предизвикателствата, която допринесе за успехите на индустрията и за утвърждаване на нейната водеща роля в националната ни икономика.

Минерално-суровинната индустрия отчете ръст за 2021 г.

За поредна година България заема едно от водещите места в Европа по добив на мед, злато и лигнитни въглища. Основните суровини, които се добиват у нас са оловно-цинкови, медни и полиметални руди, лигнитни въглища гипс, варовик, бентонит, каолин, кварцови пясъци, огнеупорни глини и мрамор.

Браншът отчете ръст от 10% през 2021 г., достигайки добив от близо 117 млн. тона – най-високото ниво за последните години. Значително е нарастването при добива на лигнитни въглища – с 30% спрямо 2020 г. Близо една трета от добитите количества в сектора са инертни и строителни материали. Над 60% от нея се пада на рудодобива. Продуктите на минерално-суровинната индустрия формират над 3 млрд. евро износ.

Производителността на труда в отрасъла остава висока и е близо 2,5 пъти над средната за индустрията в страната. В сектора са заети 19 700 човека, а чрез пряко обслужващи бранша дейности още 120 000. Заплащането в бранша остава сред най-високите в страната, нареждайки се на първите места сред останалите икономически сектори, като средната годишна работна заплата достига 2 150 лв.

Инвестициите в опазване на околна среда възлизат на 37,8 млн. лева като допълнително, освен тези средства, компаниите от бранша изпълняват редица доброволни дейности за поддържане на екологичното равновесие в регионите и изпълнение на различни проекти за подобряване на околната среда.

През 2021 г. дружествата от минерално-суровинния отрасъл отново доказаха своята отговорност към регионите и местните общности. Самостоятелно или в партньорство с общините бяха изпълнени редица проекти, свързани с икономическото развитие, опазване на околната среда, подновяване на инфраструктурата, подкрепа за здравеопазването, културата и спорта.

Компаниите от бранша отделят особено внимание върху образованието и подготовката на кадри. През последната учебна година в дуална форма са се обучавали над 330 ученика по минни специалности, като успешно завършили са над 100 випускника. От 2015 г. индустрията е инвестирала над 2 милиона лева в подкрепа на професионалното образование – осигуряване на материална база, производствени практики, преподаватели и подпомагане на ученици и студенти със стипендии и осигурени работни места след завършване.

Повече за състоянието на бранша и успешните проекти, реализирани през годината, може да прочетете в Годишния бюлетин на БМГК за минерално-суровинната индустрия през 2021 г.

За Българска минно-геоложка камара

Българска минно-геоложка камара е учредена през 1991 г. Днес в нея членуват 116 компании, които осигуряват над 90% от промишленото производство в отрасъла и висока представителност в 8 подотрасли: геология, добив на нефт и газ, въгледобив, рудодобив, индустриални минерали, скално-облицовъчни материали, инертни и строителни материали, логистика. Камарата е член на КРИБ, БСК, Евромин, Еврокол и активно участва в Българска мрежа на Глобалния договор на ООН.

Мисия: Да защитава интересите на своите членове в съответствие с принципите на пазарната икономика, устойчивото развитие и етичните норми и стремейки се към основната си визия.

Визия: Дългосрочно развитие като национално представителна браншова организация на работодателите в минерално-суровинната индустрия в България със значим принос за подобряване на бизнес условията за развитие на отрасъла и социално-икономическия просперитет на страната.

Девизът на БМГК е: „Силни заедно!“

За Деня на миньора

Денят на Св. Иван Рилски – професионален празник на миньорите, геолозите и работниците от минерално-суровинната индустрия. Преди повече от 100 години, по предложение на пернишките миньори, цар Фердинанд издава указ, с който определя 18 август – Деня на успението на Св. Иван Рилски, за ден за честване на професията на миньора. Празникът е възстановен през 1994 г. с постановление на Министерския съвет.

Свети Иван Рилски не случайно е избран за патрон на миньорите. В житието му е описано, че подслон му дават семейство рудари и го спасяват от разбойници. Този светец притежава характерните черти на професията на миньора: твърдост, воля, състрадание и човеколюбие.

ДОБИВНАТА ПРОМИШЛЕНОСТ И КЛИМАТИЧНИТЕ ПРОМЕНИ

Доц. д-р Димитър Благоев
РЕЗЮМЕ

В последните години и особено последните месеци все по-актуални стават въпросите свързани с климатичните промени и влиянието на индустрията върху тях. От една страна геополитическата обстановка свързана с поредица от кризи (Ковид-19, война и др.) забавя намеренията на световната общност за справяне с причинителите на глобалното затопляне, а от друга икономическите фактори (инфлация, несигурност в доставките, вкл. и енергийни) водят до временно преосмисляне на целите заложени по отношение на декарбонизацията на световната индустрия и икономика, като цяло. Целта на настоящата статия е да идентифицира потенциалното наличие на връзка между индикатори на климатичните промени и дейността на предприятията от добивната промишленост на базата на статистически данни за тяхното изменение в определен период от време (20 години). В това направление да се установи функционална зависимост между изменението на климата и работата на добивните предприятия и да се идентифицира степента и насоката на влияние. За постигане на поставената цел се използват статистическа информация и двумерни разпределения на базата на специализиран софтуер.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

климат, промени, индустрия, производство, температура, валежи

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Naudé, W. (2011). Climate Change and Industrial Policy. Sustainability, 3(7), 1003–1021. https://doi.org/10.3390/su3071003
2. Fischedick, M.; Roy, J.; Abdel-Aziz, A.; Acquaye, A.; Allwood, J.M.; Ceron, J.-P.; Geng, Y.; Kheshgi, H.; Lanza, A.; Perczyk, D.; et al. Industry. In Climate Change (2014): Mitigation of Climate Change. Contribution of Working Group III to the Fifth Assessment Report of the Intergovernmental Panel on Climate Change; Edenhofer, O., Pichs-Madruga, R., Sokona, Y., Farahani, E., Kadner, S., Seyboth, K., Adler, A., Baum, I., Brunner, S.,Eickemeier, P., et al., Eds.; Cambridge University Press: New York, NY, USA, pp. 739–810.
3. Girod, B.; Wiek, A.; Mieg, H.; Hulme, M. The Evolution of the IPCC‖s emission scenario‖s. Environ. Sci. Policy 2009, 12, 103-118.
4. Ojha, V.P. (2008). Carbon emissions reduction strategies and poverty alleviation in India. Environ. Dev. Econ. 14, 323-348.
5. ***International Energy Agency. (IEA).(2009). Global Gaps in Clean Energy Research, Development and Demonstration; IEA: Paris, France.
6. ***IEA. Electricity Information 2020; IEA Publications: Paris, France, 2020.
7. Martin, P. (2010). Climate Change, Agricultural Development, and Migration. GMF Study Team on Climate-Induced Migration; German Marshall Fund of the United States: Washington, DC, USA.
8. ***UNFCCC. Paris Agreement: 21st Session of the Conference of the Parties (COP), Paris. 2015. Available online: https://unfccc.int/files/meetings/paris_nov_2015/application/pdf/paris_agreement_english_.pdf (accessed on 15 July 2022).
9. ***UNITED NATIONS (UN). Transforming our World: The 2030 Agenda for Sustainable Development; A/RES/70/1, UNITED NATIONS: New York, NY, USA, 2015.
10. Калдамукова, Р. (2021). Диазотният оксид – парниковият газ, за който никой не говори, Климатека – науката за климата на твоя език, онлайн на: https://www.climateka.bg/diazoten-oksid-parnikov-gaz-nikoi-ne-govori/ посетено на 14.07.2022, 15:35
11. Годишни обобщения на валежите – https://www.stringmeteo.com/synop/prec_year.php Посетено на 15.07.2022 10:12
12. Годишни обобщения на температурите – https://www.stringmeteo.com/synop/temp_year.php Посетено на 14.07.2022 15:35
13. Структурна бизнес статистика (СБС) – Годишни данни на нефинансовите предприятия, https://nsi.bg/bg/content/7664/%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%B0%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%BD%D0%B8/%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%88%D0%BD%D0%B8-%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%BD%D0%B8-%E2%80%93-%D0%BA%D0%B8%D0%B4-2008
14. ***Видове променливи и техните характеристики, https://bg.warbletoncouncil.org/tipos-de-variables-14069 Посетено на 15.07.2022 10:47
15. Благоев, Д., Иновации и иновационна активност на предприятията от добивния сектор на българската икономика, сп. Минно дело и геология бр. 7/2019
16. Благоев, Д., Инвестиционна активност на предприятията от добивния сектор и значението им за развитие на регионите в страната (по примера на избрани региони), сп. Минно дело и геология бр. 6-7/2020, (online). https://mdg-magazine.bg/wp-content/uploads/2020/08/BR6_7_20web.pdf

ЕНЕРГИЙНИЯТ ПРЕХОД: МОГАТ ЛИ МЕТАЛИТЕ ДА БЪДАТ „ГОРИВОТО“ НА БЪДЕЩЕТО?

Боян Рашев
РЕЗЮМЕ

Основната идея на прехода е да преминем от конвенционалните изкопаеми горива – нефт, газ и въглища към възобновяеми източници и електромобилност. Това обаче изисква огромни количества метали. И ако за слънчевите панели, ветрогенераторите и батериите се правят огромни инвестиции, то в минно-добивните компании не само не се инвестира, а голяма част от инвестициите се оттеглят. В резултат на това светът просто не може да добие нужните количества метали, за да осъществи енергиен преход с наличните технологии.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

енергиен преход, метали, цени, инвестиции

РЕФЕРЕНЦИИ

КРЪГОВАТА ИКОНОМИКА В СВЕТА НА МЕТАЛИТЕ – ЗА ИНОВАТИВЕН И УСТОЙЧИВ РАСТЕЖ

Анна Матеина
РЕЗЮМЕ

Рециклирането на металите има редица ползи, както за опазването на околната среда и човешкото здраве, така и в икономически аспект. Всички съвременни високотехнологични продукти като компютри, медицински скенери, самолетни двигатели и метеорологични сателити са немислими без метали. Те имат потенциала да позволят устойчиво глобалното социално и икономическо развитие в стремежа към ресурсоефективна, кръгова и зелена икономика.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

метали, рециклиране, добри практики

РЕФЕРЕНЦИИ

ПОДЗЕМНО СЪХРАНЕНИЕ НА ВЪГЛЕРОДЕН ДИОКСИД

проф. д-р инж. ивайло копрев, д-р инж. николай христов, Инж. Никола Сечкарьов
РЕЗЮМЕ

Улавянето на въглерода (CCS) включва методи и технологии за отстраняване на CO2 от промишленото производство чрез улавяне, транспортиране и съхранение в подземни хранилища. В настоящата статия са разгледани възможностите за съхранение на со2 в геоложки структури в южна българия за нуждите на комплекса ,марица-изток“. Освен за намаляване на емисиите, технологията може да помогне за оцеляването на ТЕЦ-ове, които гарантират сигурност на доставките.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

въглероден диоксид, съхраняване, подземни хранилища

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Балинов, В. и др. 1978. Относно методиката на комплексното обобщаване на геоложката информация във връзка с изясняване на условията и механизма на екраниране на въглеводородните залежи.- 25 години ВМГИ, Юбил. науч. конф., Варна, 224-233 с.
2. Белмустаков, Е. 1968. Палеоген. В: Стратиграфия на България. С., Наука и изкуство, 309-340.
3. Бояджиева, К., С. Гашаров. 2001. Геотермичен каталог на България. С., Горекс Прес, 166 с.
4. Дачев, Х. 1988. Строеж на земната кора в България. Изд. Техника, С., 334 с.
5. Дешев, Е., В. Балинов. 1977. Оценка кондиционных параметров фильтрационных и емкостных свойств пород-коллекторов. – ХІ конгрес на БКГА, Киев.
6. Йорданов, Й., В. Балинов, Е. Дешев, Ив. Сапунджиева. 1985. О методике колличественной оценки изолирующих свойств труднопроницаемых пород. – Изд. ГИ БАН, сер. неф. и въгл.геол., 21, с. 34-41.
7. Йосифов, Д. 1977. Първоразрядни дълбочинни разломи и земекорни блокове в нагънатите зони и активизираните области на България по геофизични данни. – Из. ГИ БАН, сер. геотект., тектонофиз. и геодин., 6, 48-65.
8. Кръстев, Н. и др. 1988. Геолого-геофизическая характеристика палеогенового фундамента Загорского понижения к западу от р. Сазлийка. – В: Линеаменты как структуры сочленения разновозрастных складчатых областей и их металогении. БАН, ПК ІХ МС АНСС, Пр.4, тема 4.2, 142-154 Рабочее совещание, София,
9. Недялков, Н. 1983. Тектоническое строение фундамента Восточномарицкого третичного басейна.- В: Марицкий шов и блоковое строение Болгарского Средногорья. БАН, ПК ІХ МС АНСС, Пр.4, тема 4.4, , 142-154. Рабочее совещание.София
10. Николова, Й., 1980. Определяне плътността на скалите по данни от радиометричните (НГМ и ГМ) изследвания в сондажите. – Из. ГИ БАН, сер. нефт. и въгл. геол. 13, 13-21 с.
11. Николова,Й., 1981. Усовершенствование методов интерпретации нейтронного гамма и акустического методов в песчаниках с глинисто-карбонатным цементом. Докл. на симп. по прил. геоф., Лайпциг, 511-517 с.
12. Николова, Й., В. Балинов, Е. Занева-Добранова, М. Дончева. 2004. Оценка на изолиращите свойства на труднопроницаемите скали по сондажно-геофизични данни. МНТК, Варна, с.165-170.
13. Станев, И. 1974. Генезис и възраст на подземните води от горноюрско-долнокредния водоносен хоризонт в България. – Изв. ГИ., сер. Инж. геол. и хидрогеол., 23, 61-74.
14. Chadwick A., Arts R., Bernstone C., May F., Thibean S., Zweigel P.(ed.). 2007. Best practice for the storage of CO2 in saline aquifers. Observations and guidelines from the SACS and CO2 STORE projects.
15. Dabovski, C., I. Boyanov, Kh. Khrischev et al. 2002. Structure and Alpine evolution of Bulgaria. Geol. Balc., v. 32, 2-4; p. 9-15.
16. Kotzev, V., Tz. Georgiev, R. Nakov, B. C. Burchfiel, R. W. King, R. Reilinger. 2001 GPS study of active tectonics in Bulgaria: results from 1996 to 1998. Tectonophysics, 235-248.
17. Metz B., Davidson O., Coninek H., Loos M., Meyer L (ed.) 2005. Carbon Dioxide Capture and Storage. Cambridge University Press, New York.

ОБЗОР: РОТАЦИОННИ СОНДИ ЗА ПРОБИВНО-ВЗРИВНИ РАБОТИ В ОТКРИТИ РУДНИЦИ

Ротационните сонди са предпочитани в най-големите открити рудници заради постиганата най-висока производителност в сравнение с останалите видове сондажна техника. От тяхната надеждна и непрекъсната работа зависят времево останалите процеси в добива и производството, а също и постиганите крайни икономически резултати.

Ротационните сонди за пробивно-взривни работи, наричани понякога роторни сонди, са големи и тежки машини. Тяхната значителна маса (между 60 t и
100 t) се използва за получаване на необходимия осов натиск, като за въртенето на работния инструмент се разчита на ротационна глава с хидромотор или електромотор. Натискът и въртящият момент се предават чрез система от тръби към инструмента – триролково длето, раздробяващо скалата.
За разлика от сондите с долен или горен чук, този вид машини работят с по-големи диаметри на сондиране – от 200 mm до 440 mm, като в България се предпочита 251 mm. Сондажната мрежа е с по-големи разстояния между отделните пробиви. В същото време се постига допълнителна икономическа ефективност от използването на оптимално количество взрив, което е същото или почти същото, както при сондирането с долен чук с по-малък диаметър (примерно 165 mm).
Мачтата е основна част от конструкцията на ротационните сонди, където е монтиран както механизмът за подаване на осов натиск, така и ротационната глава за подаване на въртящ момент. Прилаганият натиск варира от 0,5 t на всеки инч от диаметъра на инструмента при меки скали до 4 t/инч при твърди. Скоростта на въртене обикновено е в диапазона от 50 об./мин до 120 об./мин. Всички производители имат варианти за дооборудване на ротационна сонда и с долен чук, което е рядко срещано приложение (в някои въглищни мини).
Предпочитаните работни дълбочини в България са обикновено от 18 m до 21 m, а за тяхното постигане в нашите условия обикновено се наставя допълнителна тръба от магазина – т. нар. режим Multi Pass. Така обаче скоростта на работа се понижава, тъй като добавянето и премахването на допълнителна тръба става сравнително бавно при този вид машини. Това е така, защото ротационната глава няма толкова голяма сила и за първоначалното отвиване на тръбата се използва специален допълнителен механизъм (ключ).
Върховата производителност с ротационна сонда се постига в режим Single Pass, когато за изпълнението на сондажа не се добавя тръба. Тук за достигане на желаната работна дълбочина би могло да се избере по-голям модел сонда или по-висока мачта. Ето защо производителите предлагат модели с по два варианта мачти – къс и дълъг. Ефективното използване на режим Single Pass може да се постигне и при намаляване на работната дълбочина, примерно на 15 m (за по-ниски стъпала).
За предаването на осовия натиск има няколко варианта. Едни производители предпочитат за целта използване на механизъм със стоманени вериги, други – със стоманени въжета или комбинация от вериги и въжета. Има ротационни сонди, при които такива елементи липсват, а се използва зъбна рейка. Разбира се, всеки вариант има своите предимства и недостатъци от гледна точка на здравина, надеждност, сервизопригодност, време и разходи за поддръжка, предаване на вибрации и др. подобни, които трябва да се оценяват конкретно според условията за работа в рудника и желаната производителност.
Извеждането на шлама от сондажа става с помощта на сгъстен въздух, подаван от мощен компресор към дюзите на триролковото длето. Компресорът е един от най-критичните агрегати в ротационната сонда, тъй като е най-големият консуматор на енергия. При най-модерните ротационни сонди се използват системи, контролиращи необходимия дебит и налягане в зависимост от зададената скорост за извеждане на шлама, условията на работа, монтирания инструмент и геоложките условия в рудника. В крайна сметка целта е да се спести гориво. При някои производители работата на такава система може да доведе до икономии на дизел от 25-30%.
Според задвижването си ротационните сонди се делят на три вида: с дизелов двигател, с дизел-електрическо задвижване (комбинация от дизелов двигател, бордови електрогенератор и електромотор/и) и изцяло електрическо задвижване с кабел от електрическа мрежа. Целта на различните варианти е да се спестят разходи за гориво и енергия.
В днешно време, за повишаване на ефективността, а и предвид глада за оператори на сонди, всички производители се стремят да предложат машини с различни степени на автоматизация на работата. На Запад все повече се поставя акцент върху автономната работа на сондите, без оператор в кабината: чрез дистанционно управление или напълно автономно, чрез самостоятелно роботизирано следване на дигитален план за сондиране.
На следващите страници представяме четири от известните производители с предлаганите от тях ротационни сонди според заявените от компаниите моделни гами и технико-технологични преимущества.

CATERPILLAR
Ротационна сонда Caterpillar MD6250 с диаметър на сондажа 152-251 mm и максимални работни дълбочини 11,2 m/13,7 m (Single Pass) и 53,9 m/37,9 m (Multi Pass)

Caterpillar е водещ световен производител на минна техника, предлагащ разнообразна палитра от видове и модели машини. Гамата на американската компания от ротационни сонди за работа в открити рудници е съставена от четири модела. Те предлагат следните диаметри на сондиране: 127-200 mm, 152-251 mm,
203-311 mm и 244-406 mm. Единичните работни дълбочини (Single Pass) са в диапазона от 11 m до 21,3 m, а с добавяне на допълнителни тръби (Multi Pass) максималните работни дълбочини достигат от 39,6 m до 85,3 m.
Всички компоненти и агрегати, вложени в ротационните сонди на Caterpillar, в т.ч. дизелов двигател (само най-голямата работи на електричество), въздушен компресор, хидравлика и ходова част, са специално подбрани с цел да работят заедно като система, осигуряваща по-голяма ефективност, ниски разходи за сондиране и по-малко престои за сервизиране. Новото електронно управление на компресора повишава производителността и намалява разхода на гориво. Чрез регулиране както на дебита, така и на налягането, системата адаптира подаването на сгъстен въздух според конкретното приложение, използваното триконусно длето и геоложките дадености в мината.
Някои основни агрегати и компоненти като двигателя, ходовата част и скоростната кутия на ротационната глава са произведени така, че да могат в последствие да се рециклират фабрично. Така се удължава значително работния живот на сондата, а разходите за експлоатация и поддръжка се намаляват. Използването на еднакви компоненти и консумативи в различните модели сонди улеснява сервизирането и оптимизира складовите наличности от резервни части.
Новата кабина на ротационните сонди Caterpillar се отличава с големи прозорци – от пода до тавана, подобряващи видимостта към сондажния дек, както и с нови ергономични уреди за управление и дисплей. Видимостта може да бъде допълнително подобрена чрез система от камери, в т.ч. върху мачтата.
В съответствие с най-съвременните тенденции в сондажната техника, Caterpillar предлага различни нива на автоматизация с цел подобряване на прецизността, производителността и ефективността на сондирането. Например системата Drill Assist изпълнява всички основни функции или процеси на сондата и автоматично адаптира мощността на сондиране в зависимост от геоложките условия. Автоматични функции като нивелиране и прибиране на стабилизаторите, издигане на мачтата и позициониране под желания наклон, както и манипулирането с тръбите при автоматично сондиране до зададена дълбочина подобряват производителността и ефективността на оператора.
Ротационните сонди на Caterpillar имат подготовка за платформата Cat MineStar, която дава по-високо ниво на автоматизация и безопасност на сондирането. Например системата Terrain for Drilling използва изключително прецизно GPS-насочване на сондата до сантиметър, като гарантира, че сондажните пробиви следват зададения план и са на правилното място с правилната дълбочина.
От своя страна, Command for drilling предлага технологии без оператор в кабината с различен мащаб, започващи от дистанционна работа със сондата с пряка видимост към нея до напълно автономна работа. Дистанционната работа с управление, разположено в стая далеч от забоя, премества оператора на възможно най-безопасното място и позволява един човек да работи едновременно с до пет машини.

KOMATSU MINING

След като Komatsu придоби американската компания Joy Global през 2017 г., в гамата на японския гранд влязоха три модела ротационни сонди, произвеждани дотогава под марката P&H. Ротационните сонди Komatsu покриват следните диаметри на сондажите: 200-270 mm, 270-349 mm и 270-444 mm. Максималните работни дълбочини при Single Pass са съответно 16,8 m, 19,8 m и 19,8 m/21,3 m, а с добавяне на допълнителни тръби (Multi Pass) – респективно 85 m, 85 m и 39,6 m/59,4 m. Машините имат опция за работа с пневмоударник (без най-големия модел).
За разлика от други производители, които разчитат за задвижването само на дизелов двигател, първият и вторият модел в гамата използват дизел-електрическо задвижване, с възможност за работа само на дизел и само на електричество. Така се оптимизират разходите за гориво според приложението и условията за работа в рудника.
Най-големият модел работи само на електричество и се захранва с кабел. Той се предлага с опцията за “мек старт”, намаляващ пиковото натоварване при стартирането на сондата. Това има щадящо въздействие върху по-слабите електрически мрежи и може да намали разходите за електропреносна инфраструктура. Допълнителни икономии на енергия и гориво се постигат чрез система ICC за регулиране на работата на компресора според работните условия и геоложките дадености в мината.
Ротационните сонди Komatsu се отличават със солидната конструкция на мачтата тип Boxer, която е изключително здрава и надеждна, а и изисква по-малко поддръжка. За минимум престои за сервизиране, предаването на осовия натиск става не чрез верига или стоманени въжета, а чрез зъбна рейка.
Машините предлагат автоматизация на редица функции и процеси. Например, за намаляване на времето за смяна на триролковото длето и рисковете от инциденти, свързани с човешка намеса, производителят предлага най-съвременна автоматична бързосменна система. В този случай, с натискане на само едно копче, цялата операция отнема до 5 минути.
Други по-важни функции и системи, предлагани с автоматизация, са адаптивно нивелиране, позициониране на мачтата, изпълнение на сондирането, добавяне и отнемане на тръби, прахоулавяне, идентифициране на препятствия с избягване на сблъсък и др. За повишаване на производителността и намаляване на човешкия фактор, ротационните сонди Komatsu могат да се поръчат със система за автоматична GPS-навигация с голяма прецизност. Тя позволява позициониране на сондата с голяма точност на мястото следващия сондаж, в т.ч. без оператор в кабината, според предварително изготвен план (схема) на сондирането.
От своя страна, възможността за дистанционно управление на една или няколко сонди едновременно (с директна видимост до 1,5 km) осигурява допълнително увеличаване на производителността и ефективността. И трите модела на Komatsu могат да работят в напълно автономен режим – без оператор в кабината.
Към най-съвременните системи, предлагани от Komatsu, трябва да се отбележи стратиграфическото моделиране. Чрез него може да се направи геоложка карта на слоевете в рудника, а работата с коректни геоложки данни може да помогне за вземане на по-правилни решения при планиране на взривяването. Така стратиграфическия модул Komatsu ProVision Guidance позволява по-прецизно изпълнение на сондирането и взривяването, което в резултат може да намали разходите за експлозиви дори с над 20%.

Ротационна сонда Komatsu ZR77 с диаметър на сондажа 200-270 mm и максимални работни дълбочини 16,8 m (Single Pass) и 85 m (Multi Pass)
SANDVIK
Ротационни сонди Sandvik DR412i и основни технически параметри на ротационни сонди Sandvik от серии KS, KX и i

Ротационните пробивни машини на Sandvik са конструирани за сондиране в едни от най-трудните условия за работа по света. Доказан дизайн, устойчиви мачти, верижно подаване на осовия натиск и дълготрайни агрегати, поставят тези машини в собствен клас.
Ротационните сонди Sandvik се произвеждат в три серии, всяка с по три модела, които се различават по специфики на приложенията и ниво на вложените технологии (виж основните параметри на сериите KS, KX и i на графиката на стр. 27). Големият брой модели на Sandvik осигуряват широк избор от максимални работни дълбочини. При работа в режим Single Pass те започват от 8,66 m и достигат до 21 m, а с добавяне на допълнителни тръби (Multi Pass) се постигат от 32 m до 77,5 m. При интелигентните модели DR410i и DR412i има избор от два варианта на мачтата за сондиране на базова или по-голяма дълбочина при Single Pass – съответно 10 m /14 m и 12 m /17,8 m.
Ротационните сонди Sandvik се отличават с изключително здравата си и издръжлива конструкция и със значително по-ниските си разходи за поддръжка – разликата за доставки на резервни части на годишна база може да достигне до няколко пъти в сравнение с други марки. Ето защо Sandvik е лидер по ниски общи разходи за придобиване, експлоатация и поддръжка (Total Cost of Ownership) в дългосрочен план.
В това отношение от голямо значение е системата CMS за управление на компресора, чрез която клиенти по целия свят постигат дори над 30% икономии на гориво. CMS контролира необходимия дебит и налягане в зависимост от зададената възходяща скорост за изнасяне на шлама, спрямо условията на работа, използвания инструмент и геоложките условия в рудника. Когато не се извършва сондиране, системата намалява натоварването на дизеловия агрегат.
Друга важна отличителна характеристика на тези машини е, че за осигуряването на осовия натиск се използват не въжета, а вериги. Регулирането и поддръжката на веригата са много по-облекчени и в същото време се получава по-равномерен осов натиск, тъй като масата на веригата погасява вибрациите. Освен това, в сравнение с други марки, дековете на ротационните сонди Sandvik са изнесени оптимално напред, така че сондирането в непосредствена близост до стъпалото е много удобно.
Ротационните сонди Sandvik предлагат висока точност на изпълнение на сондажа, което спомага за максимално качествено взривяване. Така се свежда до минимум допълнителната работа по извънгабаритни скални късове. Този вид проблеми се редуцират до минимум, чрез използване на платформата iDrill на Sandvik за автоматизация на работата в различен мащаб и възможности за надграждане. Бордовата автоматизация iDrill Performance например включва редица автоматични функции като нивелиране, наклон на мачтата, забурване, добавяне и премахване на тръби, и др.
На свой ред iDrill Navigation осигурява прецизно GPS преместване и позициониране на сондата (отклонение до сантиметри), контрол на ъгъла и дълбочината на сондиране според предварително изготвен план. Системата дава възможност за проследяване на изпълнението на сондажа и трансфер на всички данни към контролния център на мината.
Моделите с интелигентно управление имат подготовка за платформата AutoMine, която дава най-високо ниво на автоматизация и безопасност на сондирането, в т.ч. дистанционна работа със сонда/сонди с пряка видимост или от диспечерна стая, както и напълно автономна работа. При този модел се задава план за полето и редът, по който да бъде изпълнен, а сондата автоматично го завършва.

SUNWARD

Sunward Intelligent Equipment Group е създадена през 1999 г. и е една от най-динамично развиващите се частни китайски компании в областта на строителната, кариерната и минна техника. Тя се нарежда сред двадесетте най-големи производители на багери и сред петдесетте най-големи производители на строителна техника в света. Основана е от Хи Кинкхуа, професор в Централния Южен Университет в Китай.
Още през 80-те години на 20 в. проф. Кинкхуа започва да се занимава интензивно с изследвания в областта на сондирането. След както основава Sunward, той създава първите изцяло китайски разработки на подземна хидравлична карета и хидравлична сонда с горен чук, както и първия китайски пробивен робот за тунелно строителство. През 2004 г. Sunward въвежда на местно ниво първата китайска сонда с долен чук, която бързо разширява пазарния си дял и постепенно измества вносните марки от високия клас.
Ротационната сонда Sunward е нов продукт на компанията, изцяло собствена разработка. Отличава се с високо осово налягане, въртящ момент и обороти, като може да изпълнява сондажи за пробивно-взривни
работи с големи диаметри. Това допринася за високата производителност и ефективност на работата в рудника.
Моделът се предлага в две версии – SDWRT250С, който е само за ротационно сондиране с триролково длето, и SDWRT250 – с възможност за работа и с пневмоударник. Машината разполага със съвременна конструкция, в която са вложени компоненти и агрегати от водещи световни производители. Ротационната сонда Sunward предлага диаметри на сондажа от 165 mm до 310 mm. Дълбочината на пробиване в режим Single Pass е 19 m, а с добавяне на тръби (Multi Pass) достига 48 m. Използват се тръби с дължина 10 m.
За разлика от други производители, задвижването на Sunward SDWRT250С е дизел-електрическо и представлява комбинация от дизелов двигател Cummins с два електромотора. На тази база китайските инженери са въвели различни режими на работа – дизелов, дизел-електрически и електрически. По този начин компресорът и хидравличната система могат да работят независимо, което води до икономии на енергия и дизел. На свой ред Sunward SDWRT250, предлагащ и работа с долен чук, разчита само на един дизелов двигател Cummins с много по-голяма мощност.
Ротационната сонда на Sunward се отличава и с други високо ефективни технологии, като например двустепенния прахоуловител (до 90% ефективност). За ходовата част се използват универсални багерни шасита с висок просвет от земята, много добра проходимост и отлична стабилност. Веригите се задвижват от хидромотори с висок въртящ момент за постигане на максимален ъгъл на изкачване до 20°. Щедро оразмерената ротационна глава е с проста и надеждна конструкция, а гъвкавият амортисьор ефективно намалява натоварването ѝ. Системата за подаване на осов натиск използва специфична комбинация от вериги и стоманени въжета за по-голяма стабилност и надеждност по време на натиска и изтеглянето на тръбите с инструмента.
В допълнение към съвременното електронно управление на сондата, платформата Sunward Cloud предлага постоянен дистанционен мониторинг на работното и техническото състояние на машините. Телематичната система следи всички основни параметри, в т.ч. местоположение, разход на гориво, алармиране за технически проблеми и др. подобни. Информацията е достъпна чрез приложение за смартфон или онлайн в интернет.

ОбзорA подготви: Данаил Николов

 

Ротационна сонда Sunward SDWRT 250C с диаметър на сондажа 165-310 mm и максимални работни дълбочини 19 m (Single Pass) и 48 m (Multi Pass)
Прочети още от рубриката

mdg-magazine.bg © 2024. Всички права запазени.