Skip to content Skip to sidebar Skip to footer

ДИНАМИЧЕН АНАЛИЗ НА РЕЗОНАНСНИТЕ ПРЕСЕВНИ УРЕДБИ

Доц. д-р инж. Стефан Пулев
РЕЗЮМЕ

В статията са разгледани два основни вида сита, работещи в резонансен режим. Това са пресевните уредби с уравновесяваща рама и двукорпусните
резонансни пресевни уредби. Като обобщение на получените резултати може да се направи констатацията, че поради големите възможности, които предоставят двукорпусните резонансни пресевни уредби широко се прилагат в минно-обогатителните предприятия.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

пресевни уреди, двукорпусни резонансни пресевни уреди, минно-обогатяване

РЕФЕРЕНЦИИ

1.    Цветков Х. Ц. Обогатителни машини. Техника, С.,1988.
2.    Пулев, С. Динамика на вибрационни машини с ексцентриков вибровъзбудител. Годшник на МГУ, том 57, 2014, № 3, с. 92-95.
3.    Серго Е.Е. Дробление, измельчение и грохочение полезных ископаемых. Москва „Недра“,1985, 282 стр.

ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА РАБОТА НА „ТЕЦ МАРИЦА-ИЗТОК 2” С ИЗНЕСЕНА CCS ТЕХНОЛОГИЯ

Инж. Димитър куюумджиев
РЕЗЮМЕ

Едно от приоритетните действия за постигане целите за климата по Зелената сделка е всички електроцентрали на въглища в Европейския съюз да бъдат спрени до 2030г. Все пак се даде възможност всяка държава да определи свой краен срок за закриване на ТЕЦ. Устойчивото преминаване към нисковъглеродна енергетика изисква етапност и плавна замяна на въглищните централи. Известни са редица доказали се нискоемисионни технологии, позволяващи да се запазят достатъчно дълго работоспособни мощности в ТЕЦ и въгледобивни участъци. Една от тях е технологията за улавяне, транспортиране и съхранение на въглерод (CCS – Carbon Capture and Storage) в подходящи геоложки хранилища, които по правило не се намират в близост до енергийните обекти. Изборът на технология бе предопределен от разработен проект, специално за ТЕЦ „Марица-изток 2“, с помощта на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) през 2011г. Проблемът с транспортирането на СО2 до подходящо място за съхранение не е проблем само за България. Световният опит е намерил алтернативи. В статията се предлага една такава алтернатива за ТЕЦ „Марица-изток 2“.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

улавяне на въглеродни емисии; геоложко съхранение; оползотворяване на СО2

РЕФЕРЕНЦИИ

National Academies of Sciences, Engineering, and Medicine. 2019. Gaseous Carbon Waste Streams Utilization: Status and Research Needs. Washington, DC: The National Academies Press. https://doi.org/10.17226/25232.

СЪЩНОСТ, ЕТАПИ И ПОТЕНЦИАЛ ЗА РАЗВИТИЕ НА ФИТОДОБИВ, КАТО ЧАСТ ОТ КРЪГОВАТА ИКОНОМИКА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

инж. Ива Митева-Дерменджийска
РЕЗЮМЕ

Разработването на иновативни подходи за получаване на цени и редки метали от значително бедни находища и отпадъци е актуален и значим въпрос, в научните среди и бизнеса. Важността на развитието се определя от високата стойност на тези метали като стратегическа суровина и като материал с изключително важно приложение в развитието на нови технологии. Тази иновативна технология е от съществена важност за кръговата икономика и би допринесла за извличането на недостъпни досега ресурси на ЕС, включително и в България. Фитодобивът може да се превърне в доказана технология, която се конкурира с конвенционалното купово излужване.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

фитодобив, редки и ценни метали, хиперакумулатор, растение, индуцирана хиперакумулация

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Anderson C, Robert B. Stewart, Fabio N. Moreno, Carel T.J. Wreesmann, Jorge L. Gardea-Torresdey, Brett H. Robinson and John A. Meech (2003). Gold phytomining. Novel Developments in a Plant-based Mining System. Download: www.gold.org//discover/sci_indu/gold2003/pdf/ s36a1355p976.pdf?PHPSESSID=008570ced09611e1c09ef1d58d2a54d3
2. Anderson, C., Moreno, F., Meech, J., 2005, A field demonstration of gold phytoextraction technology, Minerals Engineering, 18, 4, 385-392, ISSN 0892-6875, https://doi.org/10.1016/j.mineng.2004.07.002.
3. Brooks.R.R; Chambers.F.M; Nicks.J.L; Robinson.H.B: Phytomining: 1998 Elsevier Science Ltd. All rightsreserved. 1360 – 1385/98/$19.00 PII: S1360 1385(98)01283-7
4. Chaney, R.L., Angle, J.S., Broadhurst, C.L., Peters, C.A., Tappero, R.V., Donald, L.S., 2007. Improved understanding of hyperaccumulation yields commercial phytoextraction and phytomining technologies. Journal Environmental Quality 36, 1429–14423.
5. Karenlampi, S., Schat, H., Vangronsveld, J., Verkleij, J.A.C., van der Lelie, D., Mergeay, M., Tervahauta, A.I., 2000. Genetic engineering in the improvement of plants for phytoremediation of metal polluted soils. Environmental Pollution 107, 225–231.
6. Lamb, A.E., Anderson, C.W.N., Haverkamp, R.G., 2001a. The Extraction of Gold from Plants and its Application to Phytomining.
7. Lamb, A.E., Anderson, C.W.N., Haverkamp, R.G., 2001b. The induced accumulation of gold in the plants Brassica juncea, Berkheya coddii and chicory. In Chemistry in New Zealand vol. 65 (Issue 2), 34–36.
8. Macek, T., Mackova, M., Kas, J., 2000. Exploitation of plants for the removal of organics in environmental remediation. Biotechnology Advances 18, 23–34.
9. Miteva, I., P. Petrov, V. Stefanova. 2022. – Potential of Phytomining in Bulgaria, IOP Conf. Ser.: Mater. Sci. Eng. 1264 012005, DOI 10.1088/1757-899X/1264/1/012005
10. Petrov, P. 2019. – Approaches to the Reclamation of the Eastern Embankment, Elatsite mine, ISSN 978-619-239-295-6.
11. Petrov, P., E. Zeleva, S. Ivanova. 2016. – Restoration Processes in Ecosystems within the Rehabilitated Mining Sites of DPM INC., Chelopech, Journal of Environmental Protection and Ecology 17(4):1334-1344
12. Piccinin, R.C.R., Ebbs, S.D., Reichman, S.M., Kolev, S.D., Woodrow, I.E., Baker, A.J.M., 2007. A screen of some native Australian flora and exotic agricultural species for their potential application in cyanide-induced phytoextraction of gold. Miner. Eng. 20 (14), 1327–1330. https://doi.org/10.1016/j.mineng.2007.07.005.
13. Robinson, Brett & Brooks, R. & Clothier, Brent. (1999). Soil Amendments Affecting Nickel and Cobalt Uptake by Berkheya coddii: Potential Use for Phytomining and Phytoremediation. Annals of Botany. 84. 10.1006/anbo.1999.0970.
14. Sheoran, V., Sheoran, A.S., Poonia, P., 2009, Phytomining: A review, Minerals Engineering,22, 12, 1007-1019, ISSN 0892-6875, https://doi.org/10.1016/j.mineng.2009.04.001.
15. Stefanova, V., P. Petrov, E. Zheleva. 2019. – Assessment of the Soil Formation Process in Reclaimed Terrains in Bulgarian
16. Stefanova, V., P. Petrov. 2022b. – Phytoremediation of Post-mining Disturbed Land, Sustainable Extraction and Processing of Raw Materials Journal, DOI: 10.58903/c16182122
17. Victor Wilson-Corral, Christopher W.N. Anderson, Mayra Rodriguez-Lopez, 2012, Gold phytomining. A review of the relevance of this technology to mineral extraction in the 21st century, Journal of Environmental Management, 111, 249-257, ISSN 0301-4797, https://doi.org/10.1016/j.jenvman.2012.07.037.
18. Wong, M.H., 2003. Ecological restoration of mine degraded soil, with emphasis on metal contaminated soil. Chemosphere 50, 775–780.

УСТОЙЧИВО УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЧНИ ВОДИ ОТ ДОБИВ И ПРЕРАБОТКА НА МЕДНИ РУДИ

инж. Александър Григоров
РЕЗЮМЕ

Интензивните минни дейности оказват сериозно въздействие върху водните ресурси, поради факта, че минната индустрия се нуждае от значителни водни количества в различните етапи на обработка на рудите. Минната индустрия генерира значителни количества минни отпадъци, депонирани в различни съоръжения за съхранение на минни отпадъци (насипища, хвостохранилища и др.), които при неправилно управление се явяват потенциален източник на замърсяване със своите неблагоприятни екологични ефекти.
Добивът и първичната преработка на медни руди генерират значителни количества отпадъчни води с високи нива на замърсители. От съществено значение е тези отпадъчни води да се пречистват и да се обезпечи качество на заустваните води в съответствие с общоевропейското законодателство в тази област.
Възстановяването и повторното използване на водите създава възможност за устойчиво развитие с ниско въздействие на минната индустрия върху компонентите на околната среда.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

минна дейност, отпадъчни води, пречиствателни технологии, възстановяване и повторно използване на водите, устойчиво управление на отпадъчни води

РЕФЕРЕНЦИИ

1. MMTEC, Environmental Engineering Division: Работен проект за пречиствателна станция за замърсени води от Рудник „Елаците”.
2. Геологически институт „Страшимир Димитров“ при Българска академия на науките, Изготвяне на баланс на чистите и замърсени води на територията на Рудодобивен комплекс „Елаците“, септември 2020 г.
3. „Геопроект“ ЕООД, Работен проект „Изграждане на пречиствателно съоръжение за третиране на водите от дренажна отводнителна галерия на хор. 840 m и водите покрай КПП на рудник „Елаците“, март 2023 г.

mdg-magazine.bg © 2024. Всички права запазени.