Петър Даракчиев, RND на 90 години – живот, отдаден изцяло на нефтената геология

През 2018 г. нефтеният геолог Петър Даракчиев навърши 90 години. Той е роден на 29 април
1928 г. в Берлин, в семейството на шивача Иван Даракчиев. Техният род произлиза от с. Ичера, Котелско.
Гимназиалното си образование завършва в II-ра мъжка гимназия „Г. С. Раковски“ в София през 1946 г. От есента на същата година е приет за студент, на разноски на своето семейство, в Геологическия институт на Природонаучния факултет на Карловия университет в Прага. По време на следването си взема участие в групата на д-р Поуба, която по задание на Геоложката служба на Чехословакия, извършва детайлно геоложко картиране на медни орудявания в пермските седименти в Северна Чехия, недалеч от полската граница. Участвува и в групата на проф. Аугуста, която изучава гръбначната фауна в лимническите пермски седименти в Моравия.
Университетското си образование Петър Даракчиев завършва през 1952 г. като защитава тематично задание „Гео-
ложки взаимоотношения в Босковитския грабен в Моравия“ и получава званието геолог с титла RND (рехабилитате натурале докторе). Това е научна степен, сравнима със званието „инженер“.
Трудова дейност
В края на 30-те години на ХХ в. сред българските геолози се утвърждава мнението, че най-перспективна област за откриване на нефтени и газови залежи е територията на Североизточна България. Ето защо през 1939 г. Отделът за природни богатства при Министерствотото на търговията и промишлеността възлага на геолозите В. Цанков, Е. Коен и Р. Берегов, във връзка със заплануваната програма за геофизични проучвания на СИ България, да направят геоложка карта в М 1:40 000 и да установят съществуването на вероятни структурни форми, интересни в нефтогазоносно отношение. През 1948 г. Комплексна геоложка експедиция (КГЕ), в която работят предимно съветски специалисти, започва геологопроучвателни работи за търсене на нефт и газ във Варненско. В резултат на сондажни работи през
1949 г. се получава газов фонтан от палеогенските отложения. В началото на 1950 г., КГЕ се разделя на две подразделения: „Полиметали“ – за търсене и проучване на рудни полезни изкопаеми и Варненска проучвателна група – за търсене на нефт и газ. Ръководител на Варненската проучвателна група е Виктор Ярошенко, а главен геолог – Степан Петухов. В началото на 1951 г. групата съставя първия отчет за геоложкия строеж и нефтогазоносната перспективност на Варненския район. На 31 май 1951 г. структурният сондаж № 25 в Тюленовската структура дава газонефтен фонтан при навлизането си в горнището на валанжина. Това е началото на нефтената история в България. След откриването на Тюленовското находище интересът на изследователите се насочва към Мизийската платформа, където са открити поредица от разномащабни находища и залежи. След завръщането си в България през 1952 г. П. Даракчиев е назначен като геолог във Варненската нефтена група. Включен е в проучването на нефтеното находище до брега на Черно море при с. Тюленово, Шабленско. Същевременно той отговаря за геоложката дейност от търсещото сондиране в площи в Добруджа, където по геофизични изследвания се предполагат условия за нефтогазонасищане в кредните отложения по подобие на тези от Тюленовското находище.
През 1955 г. се създава „Управление за търсене, проучване, добив и преработка на нефт и газ“, което по-късно се обединява с Управлението за геоложки проучвания (с ръководител чл.-кор. Йовчо Йовчев). С това се поставя началото на нов етап в развитието на геологопроучвателната дейност. В новото Управление Петър Даракчиев е назначен на отговорна геоложка длъжност. Съвместно и под ръководството на съветския академик Трофимюк, Даракчиев заедно с д-р Ант. Атанасов и Ив. Монахов, участва в определянето на местата на опорно-параметрични сондажа в Северна България, с цел получаване на данни за дълбочинния геоложки строеж и нефтогазоносността на седиментния разрез на Мизийската платформа на дълбочина до 4500 m.
В резултат на извършените дейности и анализи се осъществява първото нефтогазоносно райониране на тази част от страната ни и експертна оценка на въглеводородния потенциал на формациите. Едновременно с това Даракчиев участва в изготвянето на отчети за резултатите от сондажните проучвания за изясняване на структурните особености на Балчишката и Спасовска площ, в обобщаването на резултатите от дълбокото сондиране за нефт и газ в мезозойските седименти на Мизийската платформа.
През този период, под ръководството на Петър Даракчиев се извършва и геоложко картиране за проучвания в Предбалкана и прилягащите към него части от Мизийската платформа между Черно море и р. Осъм. Организират се 4 геоложки групи с ръководители Н. Военкин, Ст. Желев, Хр. Чембрски и Ив. Баев и са подготвени площи за търсене на нефтени и газови находища, привързани към антиклинални структури.
Своевременно проучванията за нефт и газ са насочени към Западния Предбалкан, където перспективните формации залягат на достижими дълбочини. В резултат са открити Чиренското газокондензатно находище, находището при
с. Ъглен, газовите акумулации северно от гр. Враца и др. На изток са открити газови находища в палеогена на Долнокамчийското понижение и Добруджа (Българево, Крапец, Дуранкулак). Активно участие в дейността има П. Даракчиев, заедно с колегите К. Овчаров, Н. Сапунджиев и д-р Ю. Шиманов, Б. Монов, инж. Г. Димов и инж. Й. Владов.
След откриването на Добруджанското въглищно находище в карбонските седименти, чрез заложения нефтен сондаж при с. Раковски (Каварненско), се поставя началото на неговото проучване с дълбоки сондажи. Данните от проведените в тях сондажно-геофизични изследвания позволяват на П. Даракчиев и колектив да се установи нормалния пластов и формационен ред на въгленосните седименти, надеждното им корелиране и площно разпространение, тектонския строеж на находището.
П. Даракчиев активно участва в проучванията за нефт и газ в Ирак. През 1972 г. на ДСО „Геоложки проучвания“ е възложено изпълнението на договор с Ирак за търсене и проучване на нефтени и газови находища. В създадената българска нефтена група Петър Даракчиев е главен геолог.
До 1980 г., когато дейността на експедицията е преустановена, поради военното стълкновение между Ирак и Иран, са проучени, със съвременни сеизмични методи, дълбочинния геоложки строеж на 8 площи в Мосулския регион на Северозападен Ирак. Открито, проучено и предадено за експлоатация e едно нефтено (Сфая) и 3 газови находища (Сасан, Рафан и Митияха).
През 1980 г. е сключен търговски договор с Либия за търсене и проучване за нефт и газ в два района в Либия – Гадамес и Мурзук. Изпълнението на този договор е възложено на Българската нефтена компания (BOCO) със седалище в Триполи. През същата година група на Комитета по геология, ръководена от зам.-председателя – доц. д-р инж. Г. Димов, в която са включени П. Даракчиев, Р. Огнянов и Н. Смиленов, посещава Либия за запознаване с условията за проучване на нефт и газ. Резултатите от посещението са обобщени от Г. Димов, П. Даракчиев и колеги и обхващат анализ на проведените до момента проучвания за нефт и газ в средно- и долно палеозойските седименти в районите на Гадамес и Мурзук (Либия) и възможностите за откриване на нови нефтени и газови находища в тях.
Петър Даракчиев консултира „Българската нефтена компания“ в осъществяване на дейността по търсене и проучване в района на Либия – Гадамес и Морзук, а така също е и консултант по договор за допроучване на находища в нефтения район Джибиса в Североизточна Сирия.
До 1990 г. П. Даракчиев е на ръководна геоложка длъжност в Комитета по геология. През 1989 г. по решение на държавното ръководство, за привличане на чуждестранни инвестиции в българската нефтена промишленост, в Комитета по геология и минерални ресурси, под ръководството на П. Даракчиев и проф. дгн Петър Боков са подготвени тръжните документи за отдаване на лицензия на чужди фирми на 5 блока от сушата в Източна България и 5 блока в Черноморското ни пространство.
След пенсиониране, П. Даракчиев работи като консултант в Комитета по геология, на американски, английски и български фирми, проучващи за нефт и газ в България. Консултирал е и геоложката група на „Овергаз Инк.“ АД, която работеше по научно-изследователски проект, финансиран от Европейския съюз за изучаване на възможностите за подземна въглищна газификация на Добруджанското въглищно находище, а също и по други проекти на „Овергаз Инк.“ АД за търсене на нефт и газ.
Под негово ръководство и с участието на украинския академик А. Палий са обобщени резултатите от проучването за нефт и газ в Добруджа, при което се доказа перспективността на палеозойските седименти в концесионен блок „Добрич“ на компанията „Русгеоком“.
Петър Даракчиев участва активно и в обществения геоложки живот в България – мероприятия на БГД, конференции и др.
Чест за всеки организационен комитет е участието в него и на Петър Даракчиев. Така през 2013 г. той е избран за член на Почетния организационен комитет на IV Международна научно техническа конференция „Геология и въглеводороден потенциал на балканско- черноморския регион“, проведен на 11 – 15 септември 2013 г., в Международния дом на учения „Фредерик Жолио-Кюри“ в курорта „Св.Св. Константин и Елена“, Варна, посветена на 60-та годишнина на Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“ и 50-та годишнина на Факултета по геология и география в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Научната и научно-изследователската дейност на П. Даракчиев намира отражение в множество публикации и фондови разработки, като общия им брой надхвърля тридесет.
Благодарности. При написването на тази статия са използвани материали – текстови и снимки от личния архив на Петър Даракчиев, както и негови лични спомени, за което му благодарим. Изказваме нашата сърдечна благодарност и на колегата Валери Трендафилов от Националния геоложки фонд към Дирекция „Природни ресурси, концесии и контрол“, отдел „Национална геоложка служба“, който, както винаги, много любезно ни предостави информация за съхраняваните в Геофонда доклади, съавтор на които е Петър Даракчиев
Проф. дгн Платон Чумаченко