Представяме на вашето внимание ПЪЛНОТО СЪДЪРЖАНИЕ на брой 2-3/2020 г. на списание “Минно дело и геология”.

Така ще имате достъп до съдържанието в дигитална среда.

Цяла версия (PDF), можете да откриете ТУК

Представяме на вашето внимание КОРПОРАТИВНИЯ РАЗДЕЛ на брой 1/2020 г. на списание “Минно дело и геология”.

Цяла версия (PDF), можете да откриете ТУК

РЕЗЮМЕТАТА на научните статии ще намерите на сайта в РАЗДЕЛ НАУКА

[rev_slider alias=”%d0%bc%d0%b0%d1%80%d0%b8%d1%86%d0%b0-%d0%b8%d0%b7%d1%82%d0%be%d0%ba-%d1%81%d1%82%d0%b8%d0%bf%d0%b5%d0%bd%d0%b4%d0%b8%d0%b8″][/rev_slider]

Председателят на Съвета на директорите на „Мини Марица-изток” ЕАД Николай Диков връчи две стипендии на ученици от старозагорски гимназии. Те бяха номинирани от комисия и получиха средствата чрез фонда за талантливи деца „С любов към бъдещето на България”, на който дружеството е най-големият дарител.
На скромна церемония, с участието на президентката на „Зонта клуб – Стара Загора“ д-р Радослава Павлова и дамите от клуба, Николай Диков благодари за социалната им ангажираност и дейността, която ражда много добри  идеи и инициативи. „За ръководството на „Мини Марица-изток” се превърна в традиция нашата съвместна работа, а ние никога не прекъсваме традициите и ще продължаваме да ви подкрепяме и занапред в работата по проекти, насочени  към децата.”, увери ги той.
Ивана Денева е ученичка в 12 клас на Средно училище „Иван Вазов”. Тя се увлича от компютърни технологии и приложни програмни продукти. Тя счита, че стипендията от 1000 лв., ще ѝ даде възможност да се реализира като IT-специалист, защото ще ги използва, за да продължи обучението си по специалността.
Димо Стоянов е деветокласник в Професионалната гимназия по механотехника и автотранспорт „Н.Й.Вапцаров” в Стара Загора. Отличникът е избрал специалността „Машини и системи за цифрово-програмно управление” и смята да използва средствата, за да продължи в избраната посока и да следва новостите в професията.

„Няма по-добра инвестиция от образованието, то отваря всички врати към света. Продължавайте да се трудите и да развивате вашите таланти, защото всяко усилие винаги дава резултат. Дерзайте и смело напред!”, обърна се към тях Диков.

Добри думи за учениците и техните способности споделиха директорите на двете училища Динко Цвятков и Стоян Колев, както и зам.-директорът на ПГМТ „Н.Й.Вапцаров” Петя Папукчиева.
По-рано този месец в централата на дружеството в Раднево изпълнителният директор на ММИ Андон Андонов връчи стипендиите на Жаклин Турлакова и Иван Желев от ПГ „Св. Иван Рилски” в миньорския град.
Като най-голям дарител на фонда „Мини Марица-изток” ЕАД за пета поредна година подпомага финансово двама ученици от гр. Раднево и двама от гр. Стара Загора, чиито семейства са в затруднено материално положение. Четири от общо 8 стипендии за талантливи млади хора от Раднево и Стара Загора са осигурени през 2020 г. от Дружеството.
„Мини Марица-изток” ЕАД води целенасочена политика в подкрепа на качественото образование и стимулирането и развитието не само на професионалните умения, но и на талантите сред учениците от гимназиалния курс на обучение.

[rev_slider alias=”%d1%81%d1%80%d0%b5%d1%89%d0%b0-%d0%b7%d0%b0-%d1%83%d1%80%d0%b0%d0%bd%d0%b0″][/rev_slider]

На 23.01.2020 г. В Националния дом на науката и техниката се състоя национална работна среща на тема „Дългосрочното въздействие от прилагането на геотехнологичен добив на уран в България”.
Организатори на срещата са „Екоинженеринг-РМ” ЕООД със съдействието на експерти от Международната агенция за атомна енергия, Виена (МААЕ) и съдействието на Научно-техническия съюз по минно дело, геология и металургия, Българското национално отделение на Международната академия на науките по екология и безопасност (МАНЕБ) и Федерацията на научно-техническите съюзи в България.
В своите презентации гостите Катрин Левингстоун и Юри Мужак представиха съответно опита на Австралия и на Чехия.
Основните теми, разгледани от гостите включваха:

• Риск от разпространяване на замърсяването извън обхвата на урановия обект;
• Въздействие върху подземните води;
• Идентификация на основните замърсители в резултат на геотехнологичния добив на уран;
• Мониторинг.

След всяка презентация присъстващите специалисти имаха възможност да дискутират поставените теми и да задават въпроси на експертите.

• Въздействия върху подземните води при геотехнологичен добив на уран – Катрин Левингстоун, Heathgate Resources Pty Ltd., Аделаида, Южна Австралия

Катрин Левингстоун разгледа потенциалните опасности върху подземните води и свързаните с тях системи за повърхностни води. Тя нагледно показа основните възможни схеми на миграция на минните разтвори – вертикална и хоризонтална и подчерта, че е важно детайлно познаване на геоложките особености на почвите и хидрогеоложките режими. Тя сподели ключови пътища на въздействие и разгледа модел от област в Южна Австралия, показващ придвижването на половин километър на минни разтвори, 6 години след приключване на добива. Евентуалното навлизане на химикалите в почвен вододаен слой може да окаже негативно въздействие върху източниците на вода за населението. Бяха разгледани и вертикалните миграции, които също биха могли да създадат проблем, ако при приключване на работата сондажите не са надлежно тампонирани. Катрин Левингстоун подчерта, че именно за да бъдат предотвратени подобни случай, е важно след преустановяване на минната дейност да има установени стандарти за закриване, качествен мониторинг и нормативна регулаторна рамка.
ПРЕЗЕНТАЦИЯТА ТУК

• Мониторинг на подземните води – чешкият казус – Юри Мужак, DIAMO s. e., Страж под Ралскем, Чешка република

В началото на своята презентация Юри Мужак направи кратък преглед на проучването и добива на уран в Чешката република. Той изтъкна, че проучването на уран започва през 1946 г. с помощта на геоложки, геохимични и геофизични методи и сондажна техника. Хиляди радиометрични аномалии и повече от 15 000 уранопроявления са открити до 1989 г. Оценката на 186 обекта с U-минерализации довежда до добив от 86 уранови находища, като общото количество на добития уран (метал) e 132 944 t. Основният използван метод за добив е подземният. Геотехнологичният е използван само за 15% от общия добив в находище „Страж“. Лекторът проследи подробно това находище като разгледа неговите геоложки и хидрогеоложки особености и характеристики, общото въздействие върху околната среда и подземните води, оценката на риска, методи и модели на ремедиация и мониторинг. Освен общото въздействие на геотехнологичния метод върху околната среда, експертът разгледа подробно въздействието върху качеството на подземните води и основните стъпки преди и по време на възстановяването.
Първите експерименти в „Страж“ започват в периода 1966 – 1967 г., от 1974 г. е началото на добива, а през 1996 г. дейността е прекратена от чешкото правителство и стартира ликвидацията. Общото производство производство на уран по геотехнологичен метод в „Страж“ е 15 861,8 t, като най-високото годишно производство е през 1977 г. – 859,5 t, като през 1994 г. спада под 300 t.
Юри Мужак изтъкна, че етапите на ремедиация продължават понастоящем и се очаква да продължат до 2042 г., като общите разходи за процеса се изчисляват на 50 трилиона чешки крони (2 трилиона EUR).
ПРЕЗЕНТАЦИЯТА ТУК

• В обзорната презентация „Уранодобивът в България – минало и настояще“ – инж. П. Пенчева, управител на „ЕКОИНЖЕНЕРИНГ-РМ“ ЕООД разгледа основните етапи в развитието на уранодобива:

–  Преди 1945 г. – минимален добив за нуждите на лабораторни изследвания и бои;
–  1945 – 1992 г. – интензивно развитие на търсене, проучване, добив и първична преработка на уран;
–  След 1992 г. – прекратяване на уранодобива и започване на техническа ликвидация на изградените мощности, възстановяване и мониторинг на околната среда.
В презентацията е илюстриран годишният добив на уран в България по подземен и по геотехнологичен метод през периода 1946 – 1990 година, като максималният по двете технологии е през 1988 г. – над 662 тона.
Изброени са основните програми, прилагани при инвентаризация и приоритизация за ремедиация на урановите обекти в България – геологопроучвателни, добивни и преработвателни и др., наброяващи 391 обекта.
Инж. Пенчева запозна аудиторията с основните етапи, на които подлежи всеки уранов обект: прединвестиционни проучвания; техническа ликвидация на подземени и надземни комплекси; редмедиационни дейности; експлоатация на инсталации за пречистване на замърсени води и мониторинг на околната среда. Бяха разгледани прилаганите подходи и инструменти за инвентаризация, приоритизиране на обектите и ремедиационни опции. На обзорни карти бяха показани пунктовете за мониторинг на водите, разположението на обектите и пунктовете за опробване на мониторинговата мрежа на „ЕКОИНЖЕНЕРИНГ-РМ“ ЕООД. По-специално внимание бе отделено на находища с прилагане на сондажни системи от геотехнологичния добив. В заключение инж. Пенчева показа, че от опробваните мониторингови пунктове не е установено замърсяване на подземните води (по посока на водите).
ПРЕЗЕНТАЦИЯТА ТУК

 

[rev_slider alias=”%d0%ba%d0%b0%d0%bd%d0%b0%d0%b4%d1%81%d0%ba%d0%b8-%d1%84%d0%be%d1%80%d1%83%d0%bc”][/rev_slider]

На 23.01.2020 г. в хотел „Интерконтинентал“, София се проведе семинар на тема „Опитът на Канада в отговорното бизнес поведение в миннодобивната индустрия”, организиран от Посолството на Канада с подкрепата на българското Министерство на енергетиката и Българската минно-геоложка камара. Семинарът бе открит от Н. пр. Кевин Хамилтън, посланик на Канада за България и Румъния и от зам.-министъра Жечо Станков, Министерство на енергетиката.
В събитието взеха участие представители на Министерство на енергетиката,  на МГУ „Св. Иван Рилски“, на НТС по минно дело, геология и металургия, дружества, членове на Българската минно-геоложка камара, кметове на общини, на чиято територия се провеждат минни дейности, чуждестранни фирми, неправителствени организации и др.
В своето изказване зам.-министър Жечо Станков каза: „Взаимоотношенията ни с канадски компании в сферата на минералносуровинната индустрия датират още от 1995 г. Безспорно добрите условия, които се опитваме да създадем на територията на страната за инвестициите се доказват и с 10-те търсения и проучвания от канадски компании, които към момента действат. Имаме и стартирали нови процедури за още десет такива“. Той подчерта, че има и политическата подкрепа за продължаване на инвестициите в този бранш.
Програмата на събитието включи следните презентации:

• Представяне на българския миннодобивен сектор от доц. д-р Иван Митев, изпълнителен директор, Българска минно-геоложка камара  ПРЕЗЕНТАЦИЯТА ТУК    Доц. д-р Иван Митев представи дейността на БМГК и запозна аудиторията с основни параметри на минерално-суровинната индустрия в България. Той изтъкна, че годишните инвестиции в бранша са над 160 милиона евро насочени към: иновации, нови технологии, модерно оборудване; проекти за опазване на околната среда; безопасност и здраве, професионална квалификация и корпоративно-социално отговорни инициативи  – образование, култура, спорт, здраве и др.

• Анализ на ситуацията при Дънди Прешъс Металс в България от Ирена Цакова, директор „Разрешителни и законосъобразност” в Dundee Precious Metals ПРЕЗЕНТАЦИЯТА ТУК  Ирена Цакова представи дейността на Дънди Прешъс Металс в Челопеч и Крумовград. Тя подчерта, че основните принципи се свеждат до това да се работи на световно ниво, като се произвежда ефективно и надеждно, по безопасен начин, с грижа за хората и околната среда. Тя сподели опита на компания в областта на инвестициите в обществото и подкрепа за развитие на местен бизнес.

• Анализ на ситуацията при Mundoro Capital в България от Георги Магаранов, старши мениджър „Проучвателни работи” Mundoro Capital. Георги Магаранов изтъкна, че и по-малка фирма, която не се занимава с добив, а има 20-годишен опит в проучвателни дейности, също може да бъде пример за социално-отговорна политика, опазване на околната среда и добро управление. Той посочи конкретни примери от дейността на Mundoro Capital в Сърбия и България.

• Презентация за канадското отговорно бизнес поведение при стандартите за миннодобивната индустрия от Матю Блис, зам.-директор на Междуправителствен форум по минно дело, минерали и устойчиво развитие ПРЕЗЕНТАЦИЯТА ТУК  Матю Блис представи историята и дейността на Междуправителствения форум по минно дело, минерали и устойчиво развитие, включващ 75 членове от 85 държави. Той акцентира върху партньорствата, проектите и основните ангажименти на държавите-членки да гарантират, че минните дейности в техните юрисдикции са съвместими с целите на устойчивото развитие и намаляване на бедността.

• Българският стандарт за устойчива минно-добивна индустрия от Боян Рашев, управляващ партньор Denkstatt, от името на Българската минно геоложка камара ПРЕЗЕНТАЦИЯТА ТУК   Боян Рашев запозна аудиторията с целите и принципите на българския стандарт за устойчиво развитие на минно-добивната индустрия, разработен от БМГК. Б. Рашев разгледа в екологичeн аспект регионалното, национално и световно развитието на добивната индустрия на фона на нарастващото потребление на метали в световен мащаб.

Панелната дискусия с модератор д-р Марина Стефанова, директор за устойчиво развитие, Българска мрежа на Глобалния договор на ООН бе на тема „Съвместна работа за по-добри проекти“. Участниците-панелисти Ирена Цакова, Георги Магаранов, доц. д-р Иван Митев, Матю Блис, Боян Рашев и Алекси Кесяков, кмет на община „Челопеч“. подчертаха, че е важно в анонсираната тема да се включват не само проекти с местно значение, а е необходимо е да се отчита какво се прави за хората в глобален мащаб. В този смисъл е важно да се търсят отговори на въпроса как изглежда минната перспектива за хората и за представителите на тази индустрия.
„Важно е минният сектор да работи за общността. Това е необходимо, за да може секторът да се развива в национален план. Също така обаче ние трябва да допринасяме за постигането на една нисковъглеродна икономика, на икономика, която разчита на технологиите и иновациите. Затова минното дело трябва да доставя конкретните метали, които са толкова необходими за тези технологии.“ – изтъкна Матю Блис.
В дискусията се включиха и други членове на БМГК като Димитър Цоцорков, председатeл на Надзорния съвет на „Асарел-Медет“АД, д-р Ботьо Табаков, председател на постоянната комисия “Околна среда” към БМГК и управител на “БТ-Инженеринг” ЕООД, както и кметове на общини, с развита минна дейност.
Всички се обединиха около това, колко е важен постоянният достъп до информация и прозрачността в работата на предприятията от бранша, за да бъдат подготвени всички заинтересовани страни за диалог. А диалогът е важен за устойчивото развитие на минерално-суровинната индустрия.

Стипендия от 100 лева месечно ще се отпуска на студентите, завършили училище с високи резултати на държавните зрелостни изпити и избрали да следват в професионални направления, които са важни за българската икономика. Сред тях са педагогически, физически, химически и инженерни науки. Решението на Министерския съвет предвижда тази стипендия да се отпуска на студенти, които са сред първите 10 процента с най-високи оценки на изпита по БЕЛ за страната, а на втория ДЗИ резултатите им са над средните за страната. Стипендия ще получават и студентите, които са имали над средния за страната успех по БЕЛ и са сред 30-те % с най-високи резултати на втори ДЗИ по „Математика“, по „Физика и астрономия“ или по „Химия и опазване на околната среда“.

Условие за отпускане на стипендия е студентите да са избрали обучение по професионалните направления „Педагогика“, „Педагогика на обучението по…“, „Машинно инженерство“, „Електротехника, електроника и автоматика“, „Енергетика“, „Транспорт, корабоплаване и авиация“, „Материали и материалознание“, „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми”, „Металургия“, „Химични технологии“, „Общо инженерство“. По 100 лева ще могат да получават и студентите, които се обучават и по защитената специалност „Хидростроителство“ от професионално направление „Архитектура, строителство и геодезия“.

Тази стипендия ще бъде допълнителна към другите две, които и сега могат да получават от съответното висше училище – за успех и доход, както и за отличен успех, при условие че се обучават в едно от 36-те приоритетни професионални направления. Сред тя освен природни науки, математика и информатика има и хуманитарни като „Филология”, „История и археология”, „Философия” и „Религия и теология“. Размерът на тези две стипендии варира от 70 до 150 лева, като сумите се определят според правилата на съответното висше училище.

Правителството реши още да бъдат освободени от такси за обучение новоприетите студенти от българската диаспора в Албания, Косово, Молдова, Северна Македония, Украйна и Сърбия. Те ще получават и стипендия от 240 лева през първата година на следването си, а през следващите години, при условие че имат успех над 4.00. Друга промяна предвижда, когато в образуването на състезателния бал при кандидатстване участва оценката от държавния зрелостен изпит по български език и литература, но в дипломата за средно образование на кандидата няма такава. По решение на Академичния съвет на висшето училище и за отделни специалности, вместо нея за балообразуваща да бъде взета оценката от държавен зрелостен изпит по съответния чужд език, изучаван в държавата, и оценката от успешно положен тест по български език. Това ще важи за кандидат-студенти, които през последните 3 години на обучението си са били ученици в чуждестранни училища.

Следващо решение на правителството предвижда увеличаване на средствата за издръжка на студентите във висшите училища, които подготвят кадри, необходими на пазара на труда и по професии, за които се очаква бъдещ недостиг. Сред тях са педагогическите професионални направления, както и математически, компютърни инженерни, природни и аграрни науки. Увеличават се средствата и за студенти в някои хуманитарни науки, сред които “Филология”, “История и археология”, “Философия”, “Религия и теология”, “Психология”, “Социални дейности”, “Право” и др.

ИЗТОЧНИК: МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО

https://mon.bg/bg/news/3843

[rev_slider alias=”%d0%b3%d0%b5%d0%be%d1%82%d0%b5%d1%85%d0%bc%d0%b8%d0%bd-%d1%81%d1%82%d0%b8%d0%bf%d0%b5%d0%bd%d0%b4%d0%b8%d0%b8″][/rev_slider]

Група ГЕОТЕХМИН откри официално Стипендиантска програма 2019/2020 за студенти от Минно-геоложкия университет „Свети Иван Рилски“. На събитието в София присъстваха председателят на Съвета на ректорите проф. д-р инж. Любен Тотев, ректорът на МГУ проф. д-р инж. Ивайло Копрев, заместник-управителите на Геотехмин ООД д-р Иван Вутов и д-р инж. Владимир Вутов, изпълнителният директор на дружеството Доминик Хамерс, изпълнителният директор на Елаците-Мед АД инж. Драгомир Драганов и други представители на компании от Групата.

В стипендиантската програма участват 15 студенти с отличен и много добър успех. От началото на учебната година те получават стипендии от Геотехмин ООД, Елаците-Мед АД и Геострой АД в рамките на благотворителната програма „Българските добродетели“, инициирана от проф. дтн инж. Цоло Вутов. През лятната ваканция младежите ще имат възможност и за платен стаж в дружествата. Още едно дружество – Геотрейдинг АД, очаква стипендианти през есента на тази година.

Студентите учат в 11 специалности на Минно-геоложкия университет – Разработване на полезни изкопаеми, Геология и геоинформатика, Компютърни технологии в инженерната дейност, Управление на ресурси и производствени системи, Електроенергетика и електрообзавеждане, Механизация на минното производство, Автоматика, информационна и управляваща техника, Маркшайдерство и геодезия, Хидрогеология и инженерна геология, Подземно строителство и Инженерна геология.

„С тази стипендиантска програма ние целим да подпомогнем висококачественото образование на студентите от университета и успешното им следване, да им предоставим възможност за придобиване на практически опит, както и да намерим наши бъдещи служители, а защо не и управляващи на предприятия и компании” – каза изпълнителният директор на Геотехмин ООД г-н Доминик Хамерс.

Той подчерта успешното партньорство с МГУ, приноса на университета за създаването на качествени специалисти и пожела на стипендиантите да имат амбиция да научат колкото се може повече от професионалистите в компаниите.

„Групата ГЕОТЕХМИН реално показва какво е наука, бизнес и образование в едно. Убеден съм, че ще имате възможност да се докоснете до най-новите технологии, че ще имате възможност да се докоснете до целия свят, да видите как работят другите компании по света – обърна се ректорът на МГУ проф. д-р инж. Ивайло Копрев към стипендиандите. – Благодарение на партньорството с група ГЕОТЕХМИН вие имате шанса да успеете”, допълни той. Проф. д-р инж. Копрев сподели, че за пръв път е стъпил в Геотехмин ООД през 1997 г. и е бил впечатлен от DATAMINE – софтуер за управление на минни процеси. Тогава това беше космически кораб, беше нещо невероятно. Сега вие имате шанса да видите следващите 50 години пред вас“, каза проф. д-р инж. Копрев и пожела успех на стипендиантите.

Г-жа Симона Събкова, директор „Човешки ресурси“ в Геотехмин ООД, запозна студентите с подробности за стипендиантската програма.

Откриването й е първото официално събитие за Група ГЕОТЕХМИН през 2020 г., когато  Геотехмин ООД навършва 30 години от основаването си. Отбелязват се и 45 години от създаването на МОК „Елаците“ и 21 г. от присъединяването на дружеството към група ГЕОТЕХМИН, а Геострой АД и Геотрейдинг АД стават на 15 години.

На 20.01.2020 г. в Дома на Европа в София се проведе работна среща с основна тема „Европейската зелена сделка“ & „Индустриална стратегия“. Организатори на срещата са Българската минно-геоложка камара (БМГК), Българска асоциация на металургичната индустрия (БАМИ), Българска камара на химическата промишленост (БКХП) и Българска федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК). В нея взеха участие евродепутатите Петър Витанов и Цветелина Пенкова, група S&D, БСП и сътрудници на Андрей Слабаков, Ангел Джамбазки, Илхан Кючук, Андрей Ковачев, Иво Христов, Сергей Станишев и Радан Кънев. Освен ръководствата на посочените браншовите организации присъстваха и представители на компании – „Аурубис България“ АД, „Дънди Прешъс Металс“, ГЕОТЕХМИН, „Каолин“ ЕАД, „КЦМ 2000“ АД , „Алкомет“ АД, „Неохим“ АД, „Огняново К“ АД, „София Мед“ „Лукойл България“, „Солвей соди“, “Калцит” АД, „Рефран“ ЕООД и др.

[rev_slider alias=”%d1%81%d1%80%d0%b5%d1%89%d0%b0-%d1%81-%d0%b5%d0%b2%d1%80%d0%be%d0%b4%d0%b5%d0%bf%d1%83%d1%82%d0%b0%d1%82%d0%b8″][/rev_slider]

Темата на срещата е свързана с поставените от “Европейската зелена сделка” цели за неутрална по отношение на климата индустрия с нулеви емисии са възможни и постижими само при обща подкрепа и политики, които еднакво отразяват приоритетите на обществото,  на  екологията и на индустрията. Въпреки, че все още няма оценка на въздействието, план и финансова рамка, безспорен факт е съществената роля, която  базовите/енергоинтензивните индустрии имат в този процес с техните възможности  да намалят отделяните емисии по следните две основни направления:

– директно намаляване на технологични парникови газове от производството, които са част от Европейската схема за търговия с емисии (ЕСТЕ);

– преминаване към потребление на електрическа енергия с нисък  въглероден отпечатък. Високият въглероден отпечатък на българската енергетиката косвено увеличава количествата на емисиите за производство на определена продукция. Освен това  при включване на тяхната стойност в цената на електрическата енергия тя става непазарна и намалява конкурентоспособността на индустрията.

Промяна в горните фактори може съществено да намали количествата на емисиите, респективно да ускори процесите и времето за постигане на целите и декарбонизация на индустрията на ЕС, като паралелно се запази нейната конкурентоспособност и водещи позиции на международните пазари. Необходими са инвестиции в следните направления: 

• Разработване и внедряване на нови технологии, включително и замяна на изкопаеми горива с други алтернативи енергийни източници, които намаляват преките емисии;
• Повишаване на енергийната ефективност и използване на електрическа енергия с нисък въглероден отпечатък за намаляване на косвените, респективно сумарните емисии по веригите на преработка в промишлеността.

Реализирането на Европейската зелена сделка поставя нови предизвиквателства пред суровинната индустрия, която освен да запази своите позиции и лидерство на световните пазари трябва да отговори и на увеличеното потребление на метали. Те са важна суровина за екологична трансформация в сектори,  като преход към „зелен” транспорт и „чиста” мобилност, за нови мощности за производството на енергия от възобновяемите източници, в батерии за нейното съхранение и др.

Според Световната банка се очаква глобалното търсене на метали да се увеличи в периода на климатичен преход с 200% във вятърните турбини, 300% в слънчевите панели и 1000% в батериите.

Паралелно с това пред европейските индустрии стоят предизвикателства за  драстично подобряване на екологичните показатели, изпълнението на които да почива на общи политики и нова индустриална стратегия. Амбициозните цели налагат  инвестиции в базовите производства, които да гарантират сигурност и суровинна независимост  на Европа в прехода към неутрална по отношение на климата икономика, при активното участие на всички страни-членки.

България има предимството да притежава и устойчиво да развива базови производства, включително и металургична индустрия. Значителен дял   в икономиката на ЕС има  националния добив на метални руди и производството на цветни метали, които са и в основата на климатичния  преход.

В този процес важно място и като допълнение към първичното производство заема кръговата икономика, която намира приложение по цялата верига на добавената стойност. Преработката на вторични ресурси и отпадни продукти едновременно води до намаляване на преките емисии, на енергийното потребление и на въглеродния отпечатък.  Кръговата икономика създава условия за увеличаване на производство на метали в ЕС и в отделните страни, които я прилагат. Над 50% от базовите метали, произведени в Европа вече са от рециклирани източници, в сравнение с едва 18% в световен мащаб. Този процес има висок потенциал за устойчивост и развитие.

Важна стъпка за декарбонизацията на Европа е да се повиши  производителността за рециклиране на отпадъци от електроника, превозни средства, строителни продукти, опаковки и други. Тази дейност в България е на много ниско ниво.

Българската добивна и металургична индустрия имат дългогодишна история. През този период са натрупани огромни количества отпадни продукти, съхранявани на различни площадки на територията на страната. В тях се съдържат ценни метали, включително и такива, които намират приложение във високотехнологични продукти. Поради ниски съдържания до сега тяхното извличане не е ефективно, но с развитие на технологиите тези суровини на „бъдещето” следва да  намерят своето място в научните разработки и практики.

В много европейски икономики широко си прилага „индустриалната симбиоза”.  Стимулират се разработки и се създават нови производства в МСП, които ползват за суровина отпадък от друга производствена дейност.

Съгласно добрата световна и европейска практика голяма част от металургичните шлаки, отпадъчни огнеупори и други неопасни отпадъци не се депонират. Влагат се в изделия за бита и градския интериор, в строителството,  за запълване и рекултивация на терени  и др. Това е част от кръговата икономика, която почти няма приложение у нас.  

За да отговори България на мащаба на нарастващото търсене на метали в ЕС е необходимо  ускорено развитие по всички етапи от веригите на стойността на преработката на първични и вторични суровини. Това означава както увеличаване на рециклирането, така и търсене на нови възможности за устойчив добив и запазване на националния потенциал за  производство на метали, необходими за бъдещата трансформация на европейската индустрия.

Събитието започна с кратко представяне на базовите индустрии. Подчертана бе огромната роля на представените сектори, защото те са основни и формират 24 – 26% от БВП на България. Тези предприятия са важна част и от европейската индустрия и в голяма степен зависят от европейските политики. Всички се обединиха около това колко е важен тесният контакт между представените на срещата компании и евродепутатите, за да може единно да се отстояват интересите на българската икономика и да се влияе върху формирането на европейските политики.

Доц. д-р инж. Иван Митев, изпълнителен директор на Българската минно-геоложка камара представи добивната промишленост и подчерта, че тя заема челни позиции в европейския добив на суровини, като: трето място по добив на медни суровини; четвърто място на златосъдържащи руди и концентрати. пето място по добив на лигнитни въглища.

Антон Петров, председател на Управителния съвет на Българска асоциация на металургичната индустрия изтъкна, че е много важно българските евродепутати да познават компаниите, представлявани на срещата, защото те са водещи и значими не само в България, но и в Европейския съюз: второ място по производство на мед и седмо място по производство на олово.

Михаил Колчев, председател на УС на Българска камара на химическата промишленост изтъкна, че като цяло обемите на производство намаляват, подобно на европейските, но благодарение на инвестициите отрасълът все още е конкурентоспособен. България е на първо място по производство на калцинирана сода в ЕС. Апелът му към евродепутатите бе да се работи в тясна координация, за да могат браншовите организации да бъдат полезни с експертизата и възможностите за съдействие към членовете.

Представяне на организаторите и по-конкретни икономически показатели на индустриите –  ТУК 

Програмата на срещата продължи с презентации, фокусирани върху теми и проблеми пред българските индустрии:

• Енергетика, климатични промени и политики, ЕСТЕ

– Енергиен преход, компенсаторни механизми и политики, ЕСТЕ – доц. д-р Иван Митев, БМГК – ТУК

– Енергиен пазар, диверсификация на енергийните доставки – д-р Ивайло Найденов, БФИЕК – ТУК

• Политики по химикалите, REACH и CLP – проф. Йончо Пеловски, БКХП – ТУК  

• Търговска политика и пазари, конкурентоспособност – Антон Петров, БАМИ –   ТУК  

Срещата продължи с изказвания на евродепутати за тяхната дейност и задачи в ЕП, за стъпките, които те биха могли да предприемат, за да бъдат неутрализираните отрицателните ефекти от „зелената сделка“.

„Важно е да се разбере, че „зелената сделка“ ще се случи, тя е факт. Ние ще играем активна роля в начина, по който законодателството ще бъде развито. Затова имаме нужда от експерти, от бизнеса, за да можем да съдействаме за правилните законодателни инициативи. Трябва да сме активна част от този процес, за да влияем правилно върху мерките, които ще се вземат.“ – подчерта евродепутатът Цветелина Пенкова.

„Зелената сделка“ крие сериозни рискове за европейската и българската икономика. Те трябва да запазят своята конкурентоспособност спрямо останалия свят. Трябва обаче да се възползваме от възможностите и да съумеем да намерим пресечната точка между екологосъобразността и социалния аспект.“ – допълни евродепутатът Петър Витанов.

Всички присъстващи се включиха активно в дискусиите по обсъжданите теми, отправиха предложения за общи позиции по всички законодателни инициативи.

Организаторите благодариха на евродепутатите и техните сътрудници за присъствието и изразиха надежда, че ще се запази традицията за регулярно провеждане на тази среща.

Представяме на вашето внимание КОРПОРАТИВНИЯ РАЗДЕЛ на брой 12/2019 г. на списание “Минно дело и геология”.

Цяла версия (PDF), можете да откриете  ТУК

РЕЗЮМЕТАТА на научните статии ще намерите на сайта в РАЗДЕЛ НАУКА