[rev_slider alias=”%d0%b5%d0%b2%d1%80%d0%be%d0%bf%d0%b5%d0%b9%d1%81%d0%ba%d0%b0-%d0%bd%d0%be%d1%89-%d0%bd%d0%b0-%d1%83%d1%87%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d1%82%d0%b5″][/rev_slider]

За пореден път Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“ се превърна в сцена на научен фестивал, целящ популяризация на неговата дейност сред широката общественост. Дворът, музеите и спортните съоръжения на университета бяха една от 20-локации в София, а самата столица – само един от над 300 европейски града, в които всяка година, във вечерта на последния септемврийски петък по забавен и разбираем начин се говори за наука. За втора поредна година събитието бе подкрепено от Българската минно-геоложка камара.

В 16:00 се състоя официалното откриване, в рамките на което ректорът на МГУ проф. д-р Любен Тотев, зам.-ректорът по НИД проф. д-р Павел Павлов и деканът нa Геолого-проучвателния факултет доц. д-р Ефросима Занева-Добранова връчиха награди на участниците от конкурса „Богатствата на Земята и човешкият прогрес – 2019“ – ученици от различни училища из цялата страна. Броени минути след това същинската програма „избухна“ в ръцете на доц. д-р Петър Шишков от катедра „Подземно строителство“. С помощта на специално изграден стиропорен макет специалистът по взривно дело демонстрира начини за ефикасно и безопасно събаряне на вертикални съоръжения.

В съседство на сектора с експлозиите бяха разположени шатрите с химически експерименти и демонстрации на виртуална реалност. Гл. ас. д-р Господинка Гичева и гл. ас. д-р Любомир Джерахов показаха широка палитра от опити – химически вулкани, кървавочервени смеси и пълзящи флуиди, всичко това пред възторжена многочислена детска аудитория. Възможността за поглед в 3D измерения – дигитализирани рудници, сгради и съоръжения и прочее обекти чрез специалните очила за виртуална реалност на маркшайдера инж. Деян Сосеров заинтересува по-големите ученици, студенти, а и част от самите преподаватели.

В центъра на фестивала бе разположена рулетката и мултимедиите на научно казино „Космос“ – образователна игра на тема спътникова и космическа геодезия. Участниците залагаха на различни спътникови мисии – навигационни, дистанционни и др., а при познато число отговаряха на различни въпроси от инспекторите – доц. д-р Аспарух Камбуров, гл. ас. д-р Наталия Александрова и ас. д-р Таня Славова от катедра „Маркшайдерство и геодезия“. Всеки верен отговор бе съпътстван с награда – сглобяем модел на Земята или Космоса по избор.

Перспективите пред професията на газовия инженер бяха демонстрирани чрез впечатляващи експерименти с газови горелки от гл. ас. д-р Лъчезар Георгиев от катедра “Сондиране, добив и транспорт на нефт и газ”. Катедра „Инженерна геоекология“ в лицето на доц. д-р Анатоли Ангелов и гл. ас. д-р Росен Иванов поднесе „зелена“ изненада, чрез която разказа за ползите от възобновяемите източници и начините за създаване на енергия от растения. Доц. д-р Пламен Савов и екип от катедра „Физика“ събуди умовете на посетителите за търсене на тайните на нашата Вселена чрез разнообразни микро-експерименти.

Катедра „Спорт“, освен демонстрации на минифитбол и джитбол, организира и нощно изкачване на панорамния витошки връх Камен дел (1862 m),  с което увенча края на поредния, но съвсем не и последен научен празник в МГУ „Св. Иван Рилски“. Събитието бе посетено на място от няколкостотин души, а двуседмичната му платена реклама във Facebook бе видяна от точно 26 080 потребителя. Дано поне част от тях се влеят някой ден в редиците на българската минна Алма матер.

Доц. д-р инж. Аспарух Камбуров – координатор на проекта REFRESH (Европейска нощ на учените) за МГУ „Св. Иван Рилски“

Снимки – инж. Калина Маринова

***

• На 27 септември България се включва с по-богата програма от всякога преди в Европейската нощ на учените, заедно със стотици градове от цяла Европа.
• Програмата тази година обхваща повече от 150 събития, които ще се проведат на над 50 места в цялата страна – 13 селища, на борда на теснолинейката, на кораб и дори миниподводница.

Тази година програмата на проекта REFRESH за Европейската нощ на учените на 27 септември включва редица събития, които свързват науката с културата, домакинството на Пловдив на Европейска столица на културата 2019. Събитията ще се проведат на над 50 места в градовете Благоевград, Бургас, Варна, Велико Търново, Габрово, Долна Митрополия, Плевен, Пловдив, Русе, Сливен, София, Стара Загора и Тръстеник, на борда на научноизследователския кораб “Академик”, в родопската теснолинейка по маршрута Септември-Велинград и в единствената в България изследователската миниподводница РС-8В.

Европейската нощ на учените се провежда едновременно в цяла Европа в последния петък на месец септември. От 18:00 до 22:00 часа, университетите и научните институти отварят врати и организират събития за широката публика. През 2019 г. България се включва в тази инициатива за 13-та поредна година благодарение на два проекта, финансирани от Европейската комисия по дейностите “Мария Склодовска-Кюри”, единият от които е REFRESH.

До 20 септември четирите конкурса по проекта са отворени за последни участници. Сред тях се очакват рисунките на глухи и слабочуващи деца и млади хора, есета от момичета от цялата страна, записи на научни статии в помощ на слушатели с намалено зрение, както и видео и фотографии. Всички тези конкурси приканват авторите да споделят своите представи за науката около нас и мечтите им за кариера на учени.

В Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“ основната част от събитията ще започне в 16:00 часа в градинката и площада пред Ректората, както и на спортното игрище.

В рамките на официалното откриване ще се проведе награждаване на участниците от проведения конкурс „Богатствата на Земята и човешкият прогрес – 2019“. Предвидени са следните събития:

• Живата eнергия – получаването на енергия от отпадъци чрез производство на биогаз, енергията от микроводораслите за добив на биогорива и електроенергията от биогоривни клетки са реална алтернатива за енергията на бъдещето. Научете повече от преподаватели, докторанти и студенти от катедра „Инженерна геоекология“.
• Научно казино КОСМОС – петото издание на този увлекателен образователен формат акцентира върху космическата и спътниковата геодезия. Заложете знанията си за спътниците от системите GPS, GLONASS, COPERNICUS, HIPPARCOS и други, отговорете на въпроси и спечелете космически награди. Открийте спътника на небето чрез интерактивната онлайн платформа и мултимедия, вижте космически снимки с висока резолюция или уловете сигнал чрез осигурен професионален GPS приемник. Залаганията ще се извършват върху истинска рулетка (реквизит на Киноцентъра в Бояна). Участващи учени: доц. д-р инж. Аспарух Камбуров, гл. ас. д-р инж. Наталия Александрова и ас. д-р инж. Таня Славова. Събитието е част от честванията по повод 100–годишнината на Международния астрономически съюз.
• Чудесата на физиката – любопитни ли сте как работи светът около вас? Приложете своите познания за физичните закони и явления, за да обясните принципа на действие на демонстрираните уреди и устройства. Участващи учени: доц. д-р Пламен Савов и доц. д-р Майя Вацкичева.
• Съвременните алхимици – потопете се във вълшебния свят на химията и разкрийте тайните на алхимиците и философския камък. Насладете се на избрани химични експерименти, които ще внесат много цвят и настроение и ще запалят искрата на любопитството както у малки, така и у големи. Участващи учени: гл. ас. д-р Господинка Гичева и гл. ас. д-р Любомир Джерахов.
• Нощ с науки за Земята – България е един геоложки музей на открито. На малката й територия се разкриват всички разновидности на магмените, седиментните и метаморфните скали с възраст от Протерозоя до днес. Музеят по геология и палеонтология е събрал част от това разнообразие, което включва вкаменелости от отдавна изчезнали видове и родове, артефакти от глобални катастрофи, като например „метеоритът убил динозаврите“, и богато илюстрирани витрини с безброй образци от всички континенти на света. Участващ учен: проф. дгн Димитър Синьовски.
• Демонстрация на ефектни експлозии – подгответе се за пиротехническо шоу в двора на университета, водено от световно име в тази област – д-р инж. Петър Шишков. Събитието ще включва имитационни взривявания на заряди върху различни модели, както и безопасна демонстрация на въздействието на взрива с помощта на специални ефекти.
• Мини футбол – за любителите на минифутбола, стрийтбола и джитбол (футболен тенис) ще бъде организирана демонстрация на приложението на пирамидално-състезателния метод в спорта, водена от проф. Йордан Иванов и преподаватели от катедра „Физическо възпитание и спорт“.
• Професия газов инженер Демонстрация на газова горелка с пламък във формата на цвете за символизиране на екогоривото, както и демонстрация на производство на енергия от възобновяеми източници (фотоволтаици и горивни клетки). С участието на преподаватели от катедра „Сондиране, добив и транспортиране на нефт и газ“.
• Из минните обекти без каска – разходете се из минните обекти в двора на университета. Каним ви на разходка, където ваша каска за безопасност ще бъдат очилата за виртуална реалност. Разгледайте открити рудници от птичи поглед или научете повече за инженерните дейности под земната повърхност. За по-пълно потапяне, облечете работен гащеризон и гумени ботуши. Участващи учени: инж. Деян Сосеров и ас. д-р инж. Таня Славова.

Събитията в МГУ „Св. Иван Рилски“ се осъществяват с подкрепата на Българска минно-геоложка камара.

Програмата в другите градове също е изключително богата. В Пловдив заедно с Фондация Пловдив 2019 и Община Пловдив организаторите разполагат щандове с много изненади на пл. „Стефан Стамболов“, които ще допълнят събитията в Регионалния природонаучен музей, Медицински университет Пловдив, ИЗК Марица и Кино Lucky. За първи път в проект REFRESH се включва и Велико Търново – в Хакерспейс ще се разположат учени от образователната платформа “Тинузавър”, които ще демонстрират електроника, роботика и 3D принтиране, както и специалисти от образователната инициатива “Университет за деца” и химиците от Корпуса за бързо гърмене.

И тази година учени ще се качат във вагоните на родопската теснолинейка. Какъв е произходът на птиците? Крие ли миналото им страшна тайна? Как науката за динозаврите преминава през своеобразна революция? Кои са малките организми, които предизвикват ферментация? Каква е науката зад правенето на киселото зеле? Електрическо ли е бъдещето на транспорта? Какво е археозоология и какви истории може да разкаже? Влакът тръгва от гара Септември точно в 8:45ч.

Пълната програма по градове можете да намерите на сайтовете на:

• сп. БГ Наука http://nauka.bg/night и интерактивна карта за цялата страна
• Британски съвет https://www.britishcouncil.bg/programmes/education/researchers-night/2019

* * *

Целта на Европейска нощ на учените е да докаже, че наука има навсякъде около нас и е еднакво важна за всички ни, независимо от възраст и занятие, а учените са хора с изключително вълнуващи професии.

Проектът REFRESH  (Relate, Experience, Find Research Everywhere and Share) за Европейска нощ на учените в България се финансира от Европейската комисия по дейностите “Мария Склодовска-Кюри”, договор 818879.

Проектът се осъществява от: Център за изследване и анализи, Форум Наука, Британски съвет, Форум Демокрит, Медицински университет Пловдив, Медицински университет София, Технически университет София, Технически университет Габрово, Университет по хранителни технологии, Химикотехнологичен и металургичен университет, Минно-геоложки университет, Национална спортна академия, Институт по океанология при БАН, АгроБиоИнститут, Национален природонаучен музей при БАН, Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН, София Тех Парк, Русенска търговско-индустриална камара, Институт по зеленчукови култури “Марица”, Български географски портал Географ БГ, Център по забавна математика

Асоциирани партньори са: Институт по молекулярна биология при БАН, Софийски университет, Технически университет Варна, Югоизточен университет Благоевград, Софтуерен университет, Медицински университет Плевен, NM Genomix, Астрономическа обсерватория София, Съюз на учените в България, Асоциация на младите полярни изследователи, Международна асоциация на геоморфолозите,  Читател, Общински център за извънучилищни дейности и занимания по интереси с. Байкал, Музейко, Национален политехнически музей, Природонаучен музей Котел, Регионален исторически музей Котел, Средновековна крепост Туида, Регионална библиотека Стара Загора, Дирекция на Природен парк “Витоша”, Столична община – Дирекция ПИСТ, Община Габрово, Общински информационен център Сливен, Фондация Пловдив 2019, Move BG, BRЕEAM BG, Работещи идеи, TechnoMagicLand, Национално издателство за образование и наука “Аз Буки”, Drone Arena, Ratio, Зоологическа градина, MediaBricks, Национален Институт по Геофизика, Геодезия и География, Регионална библиотека Благоевград, РИМ Плевен

 За допълнителна информация:

Аспарух Камбуров – Координатор за МГУ „Св. Иван Рилски“

M + 359 884 639514 asparuh.kamburov@mgu.bg

Този проект за Европейска нощ на учените се финансира от Европейската комисия по дейностите “Мария Склодовска-Кюри”, договор 818879.

На 23.08.2019 г. в Крумовград бе официално открит рудник „Ада тепе“. На церемонията присъстваха председателят на Народното събрание Цвета Караянчева, министър-председателят Бойко Борисов, вицепремиерът  Мариана Николова, министърът на финансите Владислав Горанов, кметът на града Себихан Мехмед, председателят на „Евромин” Марк Раховидас, представители на предприятия от бранша у нас, медии и гости. Освен вицепрезидентът на „Дънди прешъс металс” инж.д-р Илия Гърков, който бе домакин на откриването, специално за събитието бяха пристигнали президентът и главен изпълнителен директор на компанията Рик Хаус и председателят на борда на директорите Джонатан Гудман.

В началото на церемония по откриването, присъстващите имаха възможност да проследят кратки клипове, които разказват за „Ада тепе“ и за хората, работещите на рудника и в обогатителната фабрика. Видеоматериалите може да видите на следните линкове:

Повече информация за събитието ще намерите в бр. 8/2019 г. на списание „Минно дело и геология”.

[rev_slider alias=”%d0%b4%d0%b5%d0%bd-%d0%bd%d0%b0-%d0%bc%d0%b8%d0%bd%d1%8c%d0%be%d1%80%d0%b0″][/rev_slider]

Днес, на 18 август, минната общност в България отбеляза своя професионален празник – Деня на миньора. Официалното честване се състоя в София Хотел Балкан, където по традиция се събраха стотици представители на индустрията. Специални гости на честването бяха министърът на енергетиката г-жа Теменужка Петкова, която е и патрон на празника, заместник-председателят на Европейската асоциация на минните индустрии г-н Роман Щифтнер, представители на ресорните институции, национални и работодателски организации, синдикати, областни управители и кметове от страната, академичната и научна общност.

В своя обзорен доклад председателят на Научно-техническия съюз по минно дело, геология и металургия д-р инж. Кремена Деделянова обобщи състоянието на бранша през 2018 година, както и по-важните събития и инициативи в сектора.

Страната ни заема трето място по добив на мед, четвърто място по добив на злато и пето място по добив на лигнитни въглища в Европа. Основните суровини, които се добиват в България са лигнитни въглища, оловно-цинкови, медни и полиметални руди, гипс, варовик, бентонит, каолин, кварцови пясъци, огнеупорни глини и мрамор.

Общият добив на полезни изкопаеми за 2018 г. е 108,4 млн. тона, а стойността на произведената продукция е близо 3 млрд. лева. Браншът отчита близо 2,5 пъти по-висока производителност в сравнение със средната за индустрията в страната. Пряко заетите в отрасъла са близо 22 000, а чрез свързаните производства и услуги броят им стига до 120 000. Заплащането в сектора си остава сред най-високите и през 2018 г. бележи ръст с 10%, като средната годишна работна заплата достига 1700 лв.

Развитието на добивния отрасъл е приоритет на нашето правителство. Бизнесът и институциите вървим ръка за ръка – това е гаранция за успеха на сектора.“ – каза в своите приветствени думи министърът на енергетиката г-жа Теменужка Петкова. С актуализираната Национална стратегия за минерално-суровинна индустрия се дава визия за развитие и се гарантират интересите на инвеститорите.“ – допълни още министър Петкова.

В своето изказване тя акцентира и върху развитието на въгледобива, което е едно от сериозните предизвикателства пред българската енергетика.

Заместник-председателят на Евромин г-н Роман Щифтнер изтъкна приноса на България за европейската добивна индустри по време на Българското председателство на Съвета на Европа. „Бих искал да благодаря на България и на Българската минно-геоложка камара за основополагащите правила за сектора, с които успяха да допринесат за европейския бранш.“

Той обърна внимание и на това колко е важно да бъде убеден новият екип на Европейския парламент в голямото значение на минерално-суровинната индустрия. „Трябва заедно да накараме политиците да разберат, че не можем да просъществуваме и един ден без тази индустрия“ – допълни г-н Щифтнер.

По време на честването БМГК отличи най-добрите добивни компании за 2018 г. в категориите най-добри резултати, грижа за природата, безопасност и здраве, иновации и корпоративна социална отговорност. Бяха връчени и персонални награди за принос към минерално-суровинната индустрия, награда за журналист и най-добър студент на Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“.

Годишни награди на БМГК за 2018 г.

1. Награда за постигнати най-високи годишни резултати в минерално-суровинната индустрия

• „Горубсо – Мадан“ АД с изпълнителен директор инж. Сергей Атанасов за постигнат ръст на производството през 2018 г. спрямо 2017 г. 5,8%.

2. Награда за иновации

• “Елаците – Мед” АД с изпълнителен директор инж. Драгомир Драганов за проект „Внедряване на съвременна технология за повишаване стабилността на хвостохранилище “Бенковски-2”

3. Награда „Безопасност и здраве“ – за постигнат нулев трудов травматизъм през 2018 г., удостоверено с документ от Националния осигурителен институт

• “Асарел – Медет” АД с изпълнителен директор инж. Делчо Николов
• „Асарел-Ремонт“ ООД с управител инж. Иван Игнатов
• “Имерис Минералс България” АД с изпълнителен директор г-жа Юлияна Марева

4. Награда „Грижа за природата“ – за липса на нарушения и санкции във връзка със спазване на екологичните норми през 2018 г., удостоверено с документ от РИОСВ

• “Асарел – Медет” АД с изпълнителен директор инж. Делчо Николов.

5. Награда за социално-отговорна кампания на дружество от минерално-суровинния бранш

• “Дънди Прешъс Металс Крумовград” ЕАД с изпълнителен директор д-р инж. Илия Гърков за проект „Фонд за подпомагане на микро, малки и средни предприятия“

6. Персонални награди за принос към минерално-суровинната индустрия – юбилеи на ръководители на дългогодишни и активни членове на БМГК

• проф. дтн инж. Цоло Вутов (“Геотехмин” ООД) – 70 г.
• инж. Делчо Николов (“Асарел-Медет” АД) – 60 г.
• д-р Николай Колев (“Огняново-К” АД) – 60 г.
• проф. д-р инж. Павел Павлов (заместник-ректор на МГУ „Св. Иван Рилски“) – 50 г.
• проф. д-р инж. Стефчо Стойнев – управител на “Геотехника АБС” ООД) – 60 г.
• инж. Иван Игнатов (“Асарел – Ремонт” ООД) – 70 г.
• Митко Младенов („Рудметал“ АД“) – 60 г.

7. Награди за принос към българската минерално-суровинна индустрия – грамота за годишнина на дългогодишен и активен член на БМГК

• 44 години от създаването на МОК „Елаците“ и 20 години от присъединяването на „Елаците-Мед“ АД към група ГЕОТЕХМИН
• 60 години Лъкинска обогатителна фарбика – „Лъки Инвест“ АД с изпълнителен директор инж. Атанас Марински

8. Награда за обективно и последователно отразяване на бранша

• г-жа Марияна Бойкова – в. „24 часа“

9. Награда за принос към минерално-суровинната индустрия

• Методи Савов – ветеран

10. Награда за най-добър студент на МГУ „Св. Иван Рилски“:

• Божил Демерджиев – специалност „Газова горивна и пречиствателна техника и технологии“, успех 5,61 – награда грамота и парична награда от БМГК
• Иванка Стоянова – специалност „Маркшайдерство и геодезия“, успех 5,60 – парична награда на „Минстрой Холдинг“ АД
• Божурка Георгиева – специалност „Геофизика“, успех 5,83 – награда на фондация „Асарел“, учредена на името на проф. д-р Лъчезар Цоцорков

Награди на Научно-техническия съюз по минно дело, геология и металургия, връчени по време Националното честване на Деня на миньора

1. Награда “Заслужил миньор на НТС по МДГМ“ – инж. Неделчо Бонев
2. Награда “Заслужил геолог на НТС по МДГМ“ – проф дгн Руслан Костов и доц. д-р Стефан Бояджиев

Ежегодно, в деня на Успението на Св. Иван Рилски – 18 август, отбелязваме професионалния празник Ден на миньора.

От 1996 г. насам Българската минно-геоложка камара, заедно със своите партньори Научно-техническия съюз по минно дело, геология и металургия и миньорските федерации към КНСБ и Подкрепа отбелязват професионалния празник на всички, работещи в минералносуровинната индустрия с национално честване. Празникът събира поколения минни специалисти, геолози, ръководители на предприятия, приятели и партньори на БМГК. По време на тържественото събрание се връчват и годишните награди на Камарата на отличилите се фирми, както и юбилеи на личности за принос съм индустрията. Патрон на празника е министъра на енергетиката.

До края на месец август Денят на миньора се отбелязва с чествания и в регионите с развита минна индустрия. И тази година “Елаците-Мед” АД, “Асарел – Медет” АД,”Дънди Прешъс Металс Челопеч”, “Дънди Прешъс Металс Крумовград”, “Каолин” ЕАД , “Горубсо Мадан”, “Горубсо Златоград”, “Мини Марица-изток”,  “Лъки Инвест” ще отбележат празника. Стотици работещи в дружествата, техните семейства, ветерани, хиляди жители на съответните региони и много гости ще участват в тържествата. Наред с отчитането на професионалните резултати, връчването на награди на заслужилите и поздравителни адреси, ще има и богата развлекателна програма.

Поздравителните карета, поместени в бр. 7/19 г. на списание “Минно дело и геология” може да намерите ТУК.