Skip to content Skip to sidebar Skip to footer
Паметна плоча проф. Л. Цоцорков Панагюрище Асарел Медет

паметна плоча на проф. д-р Лъчезар Цоцорков върху Мемориалната стена в музея в Панагюрище

Паметна плоча на покойния председател на Надзорния съвет на „Асарел-Медет“АД и почетен гражданин на Панагюрище проф. д-р Лъчезар Цоцорков бе открита на 4 юни в двора на Историческия музей в Панагюрище, по инициатива на фондация „Цоцорков род“. Плочата е поставена върху Мемориалната стена, където стоят имената на най-изявените жители на общината. Решението за това беше взето през месец май миналата година от Общински съвет – Панагюрище, по предложение на кмета на общината Никола Белишки, като израз на най-високо обществено признание за проф. Цоцорков и приноса му към региона.

„Той обичаше да казва, че смисълът на човешкия живот е да оставиш света след себе си по-добър. Няма да изреждам какво е направил за Панагюрище, защото това вие го знаете и то се вижда от всички, а изграденото ще остане и след нас. От името на нашето семейство искам да благодаря на кмета на общината и на общинските съветници, които подкрепиха предложението и наредиха името на моя баща до това на най-бележитите панагюрци. Паметната плоча е на метри от една от големите сбъднати мечти на баща ми – дома на Панагюрското златно съкровище. Всъщност голяма част от неговите мечти бяха свързани с Панагюрище. Споделяше тези свои мечти с нас, неговото семейство, и беше изключително радостен, когато ги видя реализирани. За нас остава да продължим и надградим това, което той ни завеща. Поклон пред светлата му памет“, каза Димитър Цоцорков.
Към паметните моменти от живота на бележития панагюрец, към неговите професионални и етични принципи, към жестовете на обществено признание насочи вниманието на присъстващите изпълнителният директор на фондацията Ирина Ботева.
„Благодаря на всички, че сте тук днес, за да почетем паметта на моя баща“, каза в приветствието си към присъстващите синът на проф. д-р Лъчезар Цоцорков – Димитър Цоцорков, председател на Надзорния съвет на „Асарел-Медет“ АД.
„Не трябва да забравяме примера на проф. д-р Лъчезар Цоцорков, който доказа, че в един малък български град могат да се правят неща на световно ниво“, акцентира още г-н Цоцорков.
Стотици близки, приятели, колеги и партньори в бизнеса почетоха паметта на проф. д-р Лъчезар Цоцорков и търпеливо изчакаха своя ред, за да оставят цвете пред паметната плоча. Сред почелите паметта на проф. д-р Лъчезар Цоцорков бяха кметът на община Панагюрище Никола Белишки, председателят на Общинския съвет Христо Калоянов, общински съветници, кметове на населени места от общината, председателят на Управителния съвет и изпълнителен директор на „Асарел-Медет“ АД инж. Делчо Николов, ректорът на Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“ проф. д-р Любен Тотев, изп. директор на БМГК д-р инж. Иван Митев, представители на местния бизнес, „Ротари клуб“, „Лайънс клуб“ и много други граждани.
Фондация „Цоцорков род“

ЕМБФ минерални суровини Европа София

EМБФ 2018: Европа поставя на фокус суровините добивът и преработката им става ключов елемент в стратегията за развитие на индустрията

На 18 май 2018 г. в хотел „Маринела“ се проведе петото издание на Европейския минен бизнес форум, организиран от Българската минно-геоложка камара, Министерството на енергетиката и Европейската асоциация на минните индустрии (ЕВРОМИН). Патрон на проявата е министърът на енергетиката Теменужка Петкова. Съорганизатори са Минно-геоложкият университет „Св. Иван Рилски”, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, Българската стопанска камара, Научно-техническият съюз по минно дело, геология и металургия, Българската мрежа на Глобалния Договор на ООН.
Поради своята значимост, събитието бе част от календара на Българското председателство на Съвета на Европа.
Във форума участваха над 330 човека от 10 държави. представители на европейски и държавни институции, народни представители, професионалисти от бизнеса и науката, областни управители и кметове, посланици, представители на неправителствени организации и медии.
Сред официалните гости бяха трима председатели на Парламентарни комисии в 44-то Народно събрание: Делян Добрев от Комисията по енергетика, Ивелина Василева – Комисията по околна среда и водите, Искрен Веселинов – Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление. Участваха също зам.-министърът на енергетиката Красимир Първанов и зам.-министърът на околната среда и водите Атанаска Николова, както и евродепутатът Георги Пирински. Гости на форума бяха високопоставени представители от Администрацията на президента и Министерския съвет.
Много силно беше и чуждестранното представителство. За първи път участие във форума взе президента на EUROMINES Марк Раховидас, както и част от ръководния състав на организацията. Имаше представители и от Европейската комисия, Европейското партньорство за иновации в областта на суровините, Euracoal, EUMICON и др.
Официални гости на ЕМБФ2018 бяха и общо 21 представители на чуждестранни дипломатически мисии в България от Великобритания, САЩ, Русия, Австрия, Франция, Испания, Полша, Беларус, Аржентина, Азербайджан, Казахстан, Венецуела, Куба. Лично присъстваха посланиците на Аржентина, Венецуела, Азербайджан и Казахстан.
Форумът бе открит с кратки обръщения от организаторите и бяха поднесени поздравления от съорганизаторите.


Поздравителни адреси за форума се получиха от президента на Република България Румен Радев, министър-председателя Бойко Борисов, министъра на труда и социалната политика Бисер Петков, министъра на Българското председателство на Съвета на Европа Лиляна Павлова и много други.
Това бе най-високият дискусионен форум за бъдещето на минната индустрия в контекста на нарастващото търсене на ресурсна независимост на Европейския съюз. Това се изтъква и в прессъобщението на Euromines:
„Мотото на българското председателство „Съединението прави силата“ отразява политиката на ЕС за добива на суровини. Нито една държава в ЕС не може сама да доставя суровините, които са необходими за индустриалния и икономически растеж, към който се стремим. Суровините са предпоставка за икономическия растеж. Те са в основата на повечето икономически дейности – индустрията, земеделието, туризма и дигиталните технологии.
Основният акцент в българското председателство е икономическата и социална кохезия. Развитието на потенциален добив на минерални суровини в по-отдалечените части на ЕС, както и промените в климата, които водят до спиране на добива на енергийни източници, са определящи в индустриалната и кохезионна политика на Европейския съюз. Промените в климата, повишената ефективност на енергийното производство и преходът към други енергийни носители и технологии изискват значителни количества рециклирани и нови суровини.
Зависимостта на европейската икономика от тези материали трябва да се решава на първо място чрез насърчаване на добива в европейските държави – там, където добивът е възможен и устойчив. За тази цел трябва да се гарантира среда, която подпомага бизнеса и бизнес, която има добро управление. ЕС и държавите-членки трябва активно да подпомагат достъпа до финансиране и да подпомагат изследователската дейност, иновациите, обучението и развитието на нови умения. В този смисъл е много важно, че ЕС представлява единен дигитален пазар и развива по-широка дигитална икономика и умения.
Устойчивите политики в сферата на търговията и достъпът до международните пазари са също толкова важни, колкото и балансираните вътрешни пазари. За да помагаме на зависимите от суровини индустрии, трябва да подпомагаме наличието на суровини и капацитета за техния добив в държавите членки на ЕС“ – се изтъква още в прессъобщението на Еuromines.

 

Дискусионен панел

В рамките на програмата на ЕМБФ 2018 бяха обсъдени всички най-важни теми от дневния ред на добивния отрасъл и геология в Европа, като бяха структурирани в четири панела: законодателството, възможностите за инвестиции, интелигентна минна индустрия, перспективите в областта на енергетиката, иновациите, образованието и новите технологии, както и добри практики в бранша.
Българската минна промишленост има с какво да се похвали не само в локален, но и в глобален мащаб, стана ясно от специално осъществената връзка на живо от рудник „Челопеч“ (620 m под земята). Благодарение на над 90% покритие с wi-fi в подземния рудник, дейностите стават видими и преносът на данни в реално време е възможен. Гостите в залата имаха възможност да зададат своите въпроси на оператора на пробивната каретата от микрофоните в залата и да получат отговорите чрез озвучителната система.

Бяха представени добри практики и от нашите водещи компании „Асарел Медет“ АД, „Геотехмин“ АД, както и такива в сферата на образованието – от Минно-геоложкия университет „Св. Ив. Рилски“ и в социалната политика, в районите с добивни предприятия – от „Индустриален Клъстер Средногорие“.
На следващите страници ще представим части от обръщенията на организаторите и съорганизаторите към гостите на форума по време на церемонията по откриване.
По-нататък ще намерите основни акценти от презентациите на лекторите. В пълен обем на български и английски език материалите ще бъдат на сайта на ЕМБФ 2018 – www.embf.eu в края на юли.

EYE млади инженери конференция София

Международната инженерна конференция 2018 на Европейски млади инженери (EYE) сE проведе в София

През периода 18 – 20 май 2018 г. Федерацията на научно-техническите съюзи в България бе домакин на 42-рата Международна конференция на Европейски млади инженери (EYE), чието мото бе „Sustainable Engineering“. Тaзи престижна конференция се провежда от организацията Европейски млади инженери (www.eyengineers.eu) всяка година в страните-членки със съществуващи структури. Броят на участниците в събитието бе 92 от 17 страни. Целта на конференцията е да се стимулира мобилността, личната изява, възможността да се извлече полза от неформалните професионални контакти, тъй като участниците са от различни инженерни специалности. България за трети път е домакин на тази конференция, както и през 2006 г. в София и 2011 г. във Варна.
Конференцията се проведе под патронажа на Министерството на образованието и науката. Сред официалните гости бе зам.-министъра на образованието и науката инж. Таня Михайлова, която поздрави участниците във форума. По време на конференцията се проведе пленарна сесия, на която г-жа Таня Михайлова отговаряше на значителен брой въпроси относно образованието, синхронизирането с европейските програми, международния обмен и възможностите за реализация на младите инженери.


Програмата на EYE2018 бе разнообразна и включваше семинари, уъркшопи, посещения на водещи български компании, запознаване с културно-историческото наследство на столицата.
В Националния дом на науката и техниката, София се проведоха пленарни сесии на тема:
– Сегашното състояние на NZEB: от „почти нулеви енергийни сгради“ към „Smart nZEB“, с лектор
проф. д-р Никола Калоянов, Технически университет, София
– Повишаване на устойчивостта на инженерното мислене: разнообразие на половете в областта на инженерните технологии, с лектор Рис Филип, „Еърбъс“, Тулуза.
Темите на уъркшопите бяха:
– Иновационен учебник за начинаещи: Насочването и разказването на истории, с водещ Николай Ангов, InnoLED ltd.
– Как да бъдем по-добре подготвени като инженери за предизвикателствата на изменението на климата, с водещ Мишел Бурки, Climanosco.


Участниците можеха да избират за посещение между следните фирми:
– „София Мед“ АД – производител на широка гама валцовани и екструдирани продукти от мед и медни сплави;
– SPESIMA GmbH (специализирани системи за автоматизация) – българско-германско съвместно предприятие;


– „ЦЕНТРАЛНА ЕНЕРГОРЕМОНТНА БАЗА“ ЕАД – надежден доставчик на ремонтни услуги за енергийните мощности в страната и чужбина.
Гостите бяха посрещнати с изключително внимание и се запознаха с дейността на фирмите, като се убедиха, че в България има сериозна индустрия и има какво да се види и научи.
По време конференцията се проведе и заседание на Управителния съвет и бяха обсъдени организационни въпроси. Д-р инж. Кремена Деделянова, която е член на Управителния съвет на ЕУЕ от 2004 г. се оттегли от поста. „Започнах работа в УС на EYE с колегите, при които учредихме нашата българска секция на организацията. Продължих и с новото ръководство, което е вече второ поколение, но с което аз работих също много добре и станахме приятели. Но прецених, че е време да предам щафетата. Искам да отбележа, че все по-малко млади хора искат да се занимават некомерсиално с подобна дейност, затова смятам че мога да разчитам на ентусиазма на моите наследници“, сподели д-р инж. Кремена Деделянова. Тя бе бурно аплодирана в знак на уважение и благодарност. На нейно място ще застане д-р инж. Надежда Казакова, ХТМУ.
„Удовлетворение е думата, която отразява моята и тази на участниците оценка за провеждането на конференцията.“ – заключи д-р инж. Кр. Деделянова.

ШЛИХОМИНЕРАЛОЖКА ПРОГНОЗА ЗА ТЪРСЕНЕ НА ДИАМАНТИ В БЪЛГАРИЯ

Доц. д-р инж. Олег Витов
РЕЗЮМЕ

Задача на настоящата работа е да се анализира минералния състав на шлихови проби от България (131 522 на брой) с цел да се очертаят перспективи за търсене на диаманти в България. Минералният състав на шлиховите проби от България е сравнен с минералния състав на публикувани еталони на различни типове диамантени находища по света. Сравнението е на основата на вероятностни методи. Използван e еталонният минерален състав на следните диамантови находища: диамантоносни разсипи от Западен Урал; кимберлити; тежка фракция от коренни кимберлити, алпинотипни ултрамафити, пиропови перидотити, алкални базалтоиди, графитизирани гнайси, метаморфозирани конгломерати Витватерсранд и кимберлитови разсипи. Въз основа на получените резултати са изказани геоложки съображения за наличие на два генетични типа диамантоносни скали в България: 1) хромитоносни скали с гранат без титанови минерали и 2) високобарични скали, без гранати, набогатени на титанови минерали.

КЛЮЧОВИ ДУМИ
РЕФЕРЕНЦИИ
Мини Марица-изток жп транспорт

ИКОНОМИЯ ОТ ПОЛОВИН МИЛИОН ГОДИШНО ЩЕ ОСИГУРЯВА НОВ СЕРТИФИКАТ ЗА ЖП ТРАНСПОРТА НА „МИНИ МАРИЦА-ИЗТОК” ЕАД

 

 Железопътният транспорт на „Мини Марица-изток” ЕАД вече е сертифициран като лице, отговорно за поддържането на вагони (ЛОП). На 12 и 13 декември експерти от Изпълнителна агенция „Железопътна администрация”, ръководени от изпълнителния й директор Веселин Василев,  одитираха  Системата за управление и поддържане на товарни вагони и материално-техническата и ремонтна база на жп транспорта на Дружеството.

Одитът не откри съществени несъответствия и пропуски. Изпълнителна агенция „Железопътна администрация” издаде сертификат на „Мини Марица-изток” ЕАД, за структура, която отговаря за поддържането на товарни вагони съгласно изискванията на Директива 2004/49/ЕО и Регламент (ЕС) № 445/2011. Специалистите от жп транспорта в дружеството в кратък срок създадоха Системата за управление и поддържане на товарни вагони. Регламентираха дейности извършвани от „Мини Марица- изток“ ЕАД, които до този момент нямаха легитимност, но не отстъпват по качество на работата на специализирани структури, създадени за ремонт и поддържане на подвижен жп състав.

Сертификатът по ЛОП дава възможност на „Мини Марица-изток” ЕАД да управлява документацията и да извършва ремонт на товарни вагони при пълно съответствие с изискванията на националната и европейска железопътна нормативна база. Създават се условия за икономия на средства, чрез намаляване на поръчките за възлагане на външни организации, в рамките на половин милион лева на година.

Следваща, последна стъпка е дружеството да получи сертификат и за лице отговорно за поддържането на дизелови локомотиви. С получаването му релсовият транспорт на „Мини Марица-изток” ЕАД  ще се утвърди като организация, която притежава, управлява, експлоатира и поддържа подвижен железопътен състав в пълно съответствие с разпоредбите на Закона за железопътния транспорт и с на Директива 2004/49/ЕО и Регламент (ЕС) № 445/2011.

“Връзки с обществеността”, “Мини Марица-изток” ЕАД

 

 

енергетика и европейски регулации

Европейска енергетика 2030: Без по-голям дял на ВЕИ и с леки отстъпки за въглищните централи

Европейските министри на енергетиката поохладиха амбициите на Европейската комисия за бързото въвеждане на по-строги ограничения за въглищните централи, както и отказаха да вдигнат целта за постигане на 27% дял на възобновяемата енергия в общото енергийно потребление на страните членки към 2030 г. Общата позиция между 28-те страни членки, одобрена на среднощно заседание на 18 декември на съвета “Транспорт, телекомуникации и енергетика”, обаче не променя общата насока на политиката за ограничаване на емисиите на парникови газове, просто прави тези цели по-лесно изпълними от страните.

Постигнатото съгласие е по четири основни законодателни акта: за общите правила за пазара на електроенергия и регламента за вътрешния пазар на електричество, за насърчаването навъзобновяемата енергия и регламента за управление на Енергийния съюз (който прави взаимообвръзка между отделните предложения). Това ще позволи още в началото на следващата година да започнат преговори с Европейския парламент за приемането на законодателните актове, чиято основна цел е постигането на заложените от ЕС енергийни и климатични цели до 2030 г.

“Клиентите са основният ни приоритет в това законодателство. Нашата цел е конкурентен пазар, който да осигури достъпна електроенергия за всички, но също така ще дадем възможност на правителствата да помогнат, когато се налага. От друга страна, потребителите ще имат възможност да бъдат активни и да вземат информирани решения”, заяви Кадри Симсън, министър на икономиката и инфраструктурата на Естония, която председателства ЕС до края на годината.

Източник: Капитал Daily

Българската минно-геоложка камара приключва годината успешно

На 1 декември представители на компании – членове на Българската минно-геоложка камара, взеха участие в последната за 2017 г. Обща среща на членовете на БМГК. Това събитие, което камарата организира в курорта Боровец, се превърна в традиция за бранша, който създава близо 5% от брутния вътрешен продукт в страната.

В уютната атмосфера на хотел Боровец Хилс, изпълнителният директор на камарата инж. Иван Андреев представи пред Управителния съвет подробна информация за състоянието на организацията, за основните събития, които камарата е организирала и в които е участвала. Членовете на Управителния съвет обсъдиха наболели проблеми пред индустрията и се обединиха около план за действие за следващите месеци.

На последвалата Обща среща на членовете, в присъствието на председателя на камарата проф. дтн инж. Николай Вълканов и зам. председателя проф. д-р Любен Тотев, ръководители и представители на фирми в минерално-суровинния бранш обсъдиха важни за индустрията теми като безопасност – нормативна уредба, мерки и практики, вкл. правилника за минно-спасителни служби, правни въпроси – с фокус върху предложенията на бранша за изменения и допълнения на Закона за подземните богатства, трудностите пред дейността на компании, проучващи и разработващи находища на територията на България.

Освен темите, които се откроиха през изминаващата година, членовете на камарата дискутираха  тенденциите в развитието на индустрията, все по-голямото внимание върху дигитализацията и използването на масиви от данни в производството. Застъпени бяха въпроси, които засягат взаимоотношенията на камарата и членовете й с различни държавни институции и ролята на конструктивния диалог с граждански организации, смисълът и необходимостта да се работи по посока на споделяне на по-разбираема и лесно достъпна информация за работата на компаниите и отговорностите им. Бяха оформени и сферите на дейност на професионалната организация за следващата 2018 г.

Специален момент по време на Общата среща на членовете на БМГК беше връчването на свидетелство за сертифициране по ISO9001:2015. От името на камарата, проф. Вълканов прие свидетелството.

Специална благодарност беше отправена на спонсорите на годишната среща и на организаторите от страна на Българската минно-геоложка камара.

 

Пет милиона долара се влагат в проекти на малкия и средния бизнес в Крумовград

Интервю на  д-р инж. Илия Гърков, вицепрезидент на “Дънди Прешъс Металс” за в. 24 часа

 

– Г-н Гърков, колко години отидоха в дебати и протести? Хората се притесняваха от цианидите при производството на златото в Крумовград. Как все пак ви приеха, за да започнете разработването на златното находище?

 

– Бизнесът е труден, повечето минни компании предвиждат и планират дълго време от проучването до реалния добив. При нас процесът отне около 12 г. Притесненията на хората бяха свързани с недоверие към непознатото, а то създава несигурност и дори страх. Благодарение на диалога ни и че се вслушахме в хората от Крумовград и съседните населени места променихме първоначалния проект. Отпадна преработването на концентрат с цианиди, никъде в производството няма да има цианиди. Освен това територията, която ще заемат всички производствени съоръжения, е три пъти по-малка от първоначално планираната. Инвестицията ни в Крумовград ще е първият новоразработен рудник в България за последните 40 години.

 

– Започнахте строителството в края на 2016 г. Какво инвестирахте досега и колко ще е общото вложение в Крумовград?

 

– Факт е, че компанията инвестира значителни средства в Крумовград. Общата инвестиция е 178 млн. долара. Само за първото полугодие на тази година са вложени 36,6 милиона.

 

– “Дънди Прешъс Металс” посочва разработването на златното находище като една от възможностите за растеж на компанията. Какво е значението на двете български предприятия в Челопеч и Крумовград?

 

– Добавянето на втори рудник в България е значителна придобивка в портфолиото на “Дънди Прешъс Металс” и предпоставка за растежа за компанията. Опитът, натрупан в Челопеч, ще бъде използван в Крумовград и ще ни помогне да изградим синергия между двете предприятия. Нов аспект от развитието ни е дигитализацията, стремежът ни е хартията да изчезне от управленския процес. Продължаваме да интегрираме системите в помощните и основните производствени дейности и да повишаваме ефективността на работа. Въвеждаме и споделени услуги чрез използване на вече развития капацитет.

 

– Кога ще “излезе” първото злато от Ада тепе? Първоначалните срокове бяха за края на 2018 г.

 

– Злато от Ада тепе няма да се произвежда. Основният продукт ще е златосъдържащ концентрат – материал, който е набогатен със злато. Предвиждаме изграждане на открит рудник за добив и преработка на златосъдържаща руда и обогатителна фабрика с конвенционална технологична схема на преработка. На етап строителство сме, дейностите вървят по график. До края на годината ще приключим земноизкопните работи и ще започнем строителство – подготовката на фундаменти за основното оборудване за фабриката и за прилежащите съоръжения. Поръчано е оборудване за обогатителната фабрика. По-голямата част от тези дейности се очаква да приключат през първите три месеца на 2018 г. През второто тримесечие ще започне подготовката на рудника за експлоатация. През третото ще започнат пусковите работи, а през последните три месеца на 2018 г. пускаме производството във фабриката.

 

– Колко злато има в Крумовград?

 

– Както споменах, там ще се произвежда златоносен концентрат. Планираната годишна производителност на обогатителната фабрика е 750-850 хиляди т руда със съдържание на злато 80 000-85 700 тройунции. Общата продължителност на живота на рудника е около 13 години. В тях се включват 2 г. строителство, между 8 и 9 г. същинска експлоатация на рудника и от 2 до 3 г. закриване и рекултивация. За всички етапи дружеството планира използване на най-нови технологии, отговарящи на световните стандарти за здраве, безопасност и опазване на околната среда.

 

– Как ще се съхрани природата и какво ще става с отпадъците от производството?

 

– “Дънди Прешъс Металс Крумовград” вече има утвърден план за мониторинг на околната среда, обхващащ води, атмосферен въздух, почви, шум и вибрации и биологично разнообразие. Горди сме, че оценката на проекта по “Натура 2000” беше призната в Европейската комисия и включена в сборник с най-добри експертни практики. През 2015 г., година преди началото на строителните дейности на рудника, започнахме проект на мониторингова мрежа за наблюдение на фини прахови частици във въздуха и вибрации в населени места близо до Ада тепе. Проектът е единствен по рода си мониторинг в община Крумовград. Измерванията на уредите могат да се наблюдават в реално време, информацията е достъпна за ползване онлайн от населението на общината и всички институции. За хората без интернет дружеството е осигурило табла, на които месечно публикува информация за измерените параметри.

 

Друг елемент е запазването на качеството на питейната вода. “Дънди Прешъс Металс Крумовград” е единствената производствена компания, която е поела ангажимент да зауства отпадъчни води от производството с качества на питейна вода. Предвиждаме да построим и пречиствателна станция.

 

За да отговорим на очакванията за максимум безопасност при съхранението на отпадъците от преработката, се отказахме от традиционното хвостохранилище и преминахме към изграждане на най-модерното в индустрията – интегрирано съоръжение за съхранение на минни отпадъци (скална маса и хвост). Така не само отпадна необходимостта от използване на земеделски земи и частни имоти, намали се отпечатъкът ни, но и се предостави възможност за постъпателна рекултивация. Технологията на депониране има две големи предимства – възможността за прогресивна рекултивация и необходимостта от два пъти по-малко територия в сравнение с конвенционалния тип съоръжения.

 

– Къде ще се извлича златото от концентрата, който ще произвеждате в Крумовград?

 

– В момента сме в период, в който търсим възможности за преработка на концентрати – това са основно металургични фирми. Първият концентрат ще започне да излиза след пускането на обогатителната фабрика, т.е. през втората половина на четвъртото тримесечие на 2018 г.

 

– Как ще се отрази присъствието на компанията в Крумовград и в живота на хората там?

 

– Благодарни сме, че успяхме да стигнем до хората, да ги убедим да повярват в проекта и в ползите, които ще донесе за тях. Мнозина вече търсят информация кога ще стартира дейността и се интересуват за работа при нас. Планираните преки работни места между 200 и 300 във фазата на строителство и 230 по време на експлоатация. Компанията е поела ангажимент персоналът да бъде 90% местен. Това е предизвикателство, тъй като новото производство ще бъде високотехнологично. Дружеството стартира по-рано тази година с първото си специализирано обучение и вече са подготвени 21 работници. До 25 октомври се подават документи за записване в третата група по тази програма. “Дънди Прешъс Металс Крумовград” работи съвместно с община Крумовград и за развитието на малките и средните предприятия. Разработва се програма за тях, която ще определи начина на финансиране, обхвата, критериите за избор на проекти. Финансирането ще започне при стартиране на производството и ще продължи до приключване на експлоатацията на минното предприятие. Общият бюджет е 5 млн. долара.

 

– Преди разработването на находището се проучваше археологията. Какво излезе?

 

– Археологическите проучвания на Ада тепе са от 2001 г., когато на върха се проучва малко тракийско светилище. През 2005 г. започват и първите проучвания на следите от стар златодобив. През цялото време дружеството финансира и подкрепя археологическите проучвания. Изградихме партньорство между компанията и Националния археологически институт с музей към БАН. Събрани са над 20 т керамика, която показва колко тясно свързани с историята на региона са рударството и металургията.

 

През март артефакти от района на Крумовград и находището ни на Ада тепе участваха в международна изложба във Виена – “Първото злато. Ада тепе – най-старият златен рудник в Европа”. Изложбата постави България, Крумовград и Ада тепе на световната културна карта. Компанията има идея да бъде изграден специален музей в Крумовград, представящ древния начин на златодобив. Изложбата в момента е в София и е достъпна за българското общество.

 

– Какъв дял заема бизнесът в България в цялото портфолио на компанията?

 

– “Дънди Прешъс Металс” се разви като минна компания след придобиването на рудник “Челопеч”. Компанията се доказа като иновативна именно чрез обновленията и технологиите, които бяха разработени и приложени от българските специалисти. Бизнесът ни в България заема важно място в портфолиото на “Дънди Прешъс Металс” и благодарение на това по света споменаването на рудник “Челопеч” е свързано с модернизация и технологии. Ще се радвам да сме и сред първите наистина дигитални рудници.

 

Източник: www.24chasa.bg

Състоя се чeтвърта годишна конференция „Здраве и безопасност на работното място 2017“

На 12 октомври 2017 г. в Интер Експо Център се състоя Четвърта годишна конференция „Здраве и безопасност на работното място 2017″.

Форумът бе организиран от Индустриален клъстер Средногорие и се реализира с генералното партньорство на „Аурубис България“, „Елаците мед“, с партньори „Огняново К“, „Асарел Медет“, „Амилум България“, „Лайер“, „Мултиспорт“, „Превента“ и „Престиж“, “ Армеец“ както и в институционално партньорство с: КРИБ, БСК ‚ АИКБ‚ БАМИ, БМГК, БКХП.

Форумът бе открит от г-н Тим Курт, Изпълнителен директор на Аурубис България, Президент на ГБИТК, г-н Лазар Лазаров, Заместник-министър на труда и социалната политика, г-жа Светлана Дянкова, Главен експерт “Сътрудник” в Комисията по труда, социалната и демографска политика, инж. Румяна Михайлова, Изпълнителен директор, Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, д-р Митко Василев, Главен управител, ГБИТК, г-жа Политими Паунова,Изпълнителен директор на БАМИ, инж. Иван Андреев, Изпълнителен директор на БМГК, г-н Константин Стаменов,Председател на УС на БФИЕК, г-н Стойчо Симов, Член на национален съвет, АИКБ както и от г-н Николай Минков, Изпълнителен директор на Индустриален Клъстер Средногорие.

Четвърта годишна конференция „Здраве и безопасност на работното място 2017″ постави акцент върху най-добрите практики и съвременни политики за осигуряване на безопасна и благоприятна работна среда, чрез ефективно въвеждане на действия за превенция на риска при работа.

По време на форума бяха разгледани общи решения за изграждането на успешно партньорство между институциите и бизнеса с цел стимулиране на инвестициите за създаване на екологосъобразна, безопасна и здравословна работна среда.

Първият панел на форума се концентрира върху здравословните и безопасни условия на труд с модератор Николай Минков -Изпълнителен директор на Индустриален Клъстер Средногорие.

Презентации изнесоха: В ролята на говорител г-жа Дина Христова, Отдел “Връзки с обществеността” от името на г-жа Румяна Михайлова – Изпълнителен директор на ИА „Главна инспекция по труда“, г-н Евелин Русинов – Ръководител Направление „Здравословни и безопасни условия на труд“ в „Аурубис , г-жа Васка Семерджиева, Държавен експерт, Министерство на труда и социалната политика, г-н Светлозар Караджов, Председател на УС, Амилум България и г-жа Нели Петрова, Координатор ЗБУТ, Амилум България, и инж. Младен Захариев, Управител, Лайер.

Вторият панел на форума бе посветен на Най-добрите производствени практики с г-н Константин Делисивков, Изпълнителен директор, Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори.

Своите гледни точки по темата представиха г-н Крум Гледжарски, Ръководител отдел „Управление на качеството“, ЧЕЗ Разпределение България, г-жа Даринка Кръстева, Ръководител Служба по трудова медицина, КЦМ –Пловдив, г-жа Силвия Георгиева, Директор на Дирекция „Рисково застраховане“, ЗАД Армеец, ИКС, г-жа Бойка Стоичкова, Управител, Превента.

Финалната сесия на конференцията с модератор Десислава Чалъмова, Индустриален клъстер Средногорие, традиционно бе посветена на Психологическия климат на работната среда .

Презентации изнесоха г-н Алесандро Морето, Директор ТЕЦ, Контур Глобал Марица Изток 3, г-жа Ива Зарева, Мениджър Бизнес продажби, Бенефит Системс България, подп. д-р Георги Маринов, Военна академия „Г. С. Раковски“, г-н Томчо Томов, Ръководител, Национален център за оценка на компетенциите, БСК, доц. д-р Бистра Ценова, Национален център по общественото здраве и анализи.

Акцент в третата сесия бе ползването на личните предпазни средства като фактор за успех. Професионални манекени представиха новите тенденции в работното облекло.

Събитието бе посетено от представители на индустриални предприятия, технологични и инженерингови компании, експерти в индустриалния сектор и в сферата на екологичната безопасност и устойчивото развитие, както и от специалисти в областта на осигуряването на здравословна и безопасна работна среда, от представители на образователни и научни организации и държавни институции.

Четвърта годишна конференция „Здраве и безопасност на работното място 2017″ бе закрита от г-н Николай Минков, Изпълнителен директор на Индустриален клъстер Средногорие, който благодари на всички участници и обобщи работата на форума.

mdg-magazine.bg © 2025. Всички права запазени.