Доц. д-р инж. Александър крилчев
РЕЗЮМЕ
Работата на височина представлява съществен риск за здравето и безопасността на работниците и изисква специфични умения, знания и поведенчески нагласи. Това е една от основните причини за трудови злополуки с фатален изход, особено в строителната промишленост, където всяка година в Европа все още има по 1300 смъртни случая. Както техните човешки, финансови и икономически последици, цената на тези злополуки от човешка гледна точка е неприемлива: падането от височина причинява смърт и широк кръг от тежки наранявания, които варират от пълна парализа на крайниците (тетраплегия) в някои случаи до различни по вид затруднения и частична инвалидност. Подобни наранявания ограничават възможността на работника да се върне на работа и водят до значително намаляване на доходите му. Освен това подобни инциденти могат да окажат неблагоприятно въздействие върху обществения образ на засегнатите сектори и да затруднят привличането на квалифицирани работници. С нарастващото разнообразие от индустриални дейности – в строителството, енергетиката, телекомуникациите и поддръжката на инфраструктура – необходимостта от ефективно обучение става все по-належаща. Традиционните методи за обучение, базирани основно на теоретични лекции и ограничена практическа подготовка, често се оказват недостатъчни за формиране на необходимите компетенции и реакция в реални критични ситуации. В последното десетилетие се наблюдава нарастващ интерес към прилагането на иновативни подходи в обучителните програми – включително използването на виртуална и добавена реалност, симулационни технологии, геймификация и адаптивни обучителни платформи. Целта на настоящата статия е да се анализират съвременните методи за обучение при работа на височина, да идентифицират техните предимства и недостатъци и да предложи насоки за бъдещото им приложение в контекста на професионалната подготовка и безопасна работа.
КЛЮЧОВИ ДУМИ
височина, обучение, безопасност, използване на VR, MR, мобилни приложения и AI в обучението, симулации
ЦЯЛАТА СТАТИЯ В PDF ФОРМАТ
РЕФЕРЕНЦИИ
1. European Agency for Safety and Health at Work. (2020). Occupational safety and health in the construction sector. Retrieved from https://osha.europa.eu
2. Burke, M. J., Sarpy, S. A., Smith-Crowe, K., Chan-Serafin, S., Salvador, R. O., & Islam, G. (2006). Relative effectiveness of worker safety and health training methods. American Journal of Public Health, 96(2), 315–324. https://doi.org/10.2105/AJPH.2004.059840
3. MSA Safety. (2023). Virtual Reality Training Solutions for Working at Height. Retrieved from https://www.msasafety.com
4. Dörner, R., Broll, W., Grimm, P., & Jung, B. (Eds.). (2013). Virtual and Augmented Reality in Education, Art, and Museums. Springer. https://doi.org/10.1007/978-3-319-03743-1
4. Hsiao, H., Simeonov, P., Kim, I., & Breloff, S. (2020). Use of virtual reality to improve fall protection training for construction workers. Applied Ergonomics, 82, 102958. https://doi.org/10.1016/j.apergo.2019.102958
5. Microsoft. (2022). HoloLens 2 for Industry Training and Field Operations. Retrieved from https://www.microsoft.com/hololens
6. Kukkonen, S., & Räty-Douglas, S. (2019). Mobile learning and safety competence: A case study in industrial environments. Safety Science, 118, 837–845. https://doi.org/10.1016/j.ssci.2019.06.014
7. Европейски комитет по стандартизация (CEN). (2021). EN 365: Personal protective equipment against falls from a height – General requirements for instructions for use and for marking.
8. Директива 2001/45/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2001 за изменение на Директива 89/655/ ЕО от 27 юни 2001 година относно минималните изисквания за безопасността и здравето на работниците при използване на работни съоръжения по време на работа
9. Директива 89/391/ЕИО на Съвета от 12 юни 1989 година за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето на работниците на работното място
10. Директива 89/655/ЕИО на Съвета от 30 ноември 1989 година относно безопасността и здравето на работниците при използване на работни съоръжения по време на работа
11. Директива 95/63/ЕО на Съвета от 5 декември 1995 година за изменение на Директива 89/655/ЕИО относно минималните изисквания за безопасността и здравето на работниците при използването на работни съоръжения по време на работа
12. Директива 92/57/ЕИО на Съвета от 24 юни 1992 година за прилагане на минимални изисквания за безопасност и здраве на временни или подвижни строителни участъци
13. Директива 89/656/ЕИО на Съвета от 30 ноември 1989 година относно минималните изисквания за безопасността и здравето на работниците при използването на лични предпазни средства на работното място (трета специална директива по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива 89/391/ ЕИО) (89/655/ЕИО) (ОВ брой L 393 от 30.12.1989 г., стр. 18)
14. Директива 92/58/ЕИО на Съвета от 24 юни 1992 година относно минималните изисквания за осигуряване на знаци за безопасност и/или здраве по време на работа
15. Директива 89/686/ЕИО на Съвета от 21 декември 1989 година относно сближаване на законодателствата на държавите-членки в областта на личните предпазни