Периодичен печат на българските минни специалисти (хронология)

Списание "Минно дело и геология" - историограф на бранша

Преди повече от 90 години са правени първите опити в нашата страна за издаване на периодично списание по минно дело, но всички те са пропадали още в самото начало. Така например през 1925 г. е отпечатан единственият брой на сп. „Минно дело“. На 1 октомври 1935 г. започва издаването на cп. “Трудове по българска минна индустрия” c главен редактор инж. Георги Константинов, който след смъртта си е заместен от инж. Георги Василев. До 1939 г. са отпечатани 10 книжки. През 1945 г. в Перник се издава седмичник за политика, обществен и културен живот „Минно дело“; чийто главен редактор e Любен Жиров. От началото на март до края на юни са издадени 16 броя, които са печатани в София в „Народен печат”. Редакционният колектив вероятно не успява да намери нужната подкрепа, защото след юни седмичникът престава да излиза. През декември 1946 г. е издаден първият брой на „Осведомителен месечен бюлетин” – орган на Главната дирекция на природните богатства и държавните мини в София. Книжката е отпечатана на циклостил. Редакционният колектив е съставен от специалисти – минните инженери Боян Недев и Димитър Иванов и минните техници Христо Малинов и Петър Балтаджиев. В началото на 1947 г. бюлетинът получава необходимото съдействие от Главната дирекция на природните богатства и продължава да излиза под същото наименование. От бр. 7-9/1947 г. той е преименуван на cп. „Български миньор“, което е орган на Министерството на електрификацията, водите и подземните богатства – дирекция „Минна администрация, кариери и минерални води. Заедно с бюлетина през тази година са издадени 10 книжки.

h
h
h

От началото на 1948 г. списанието започва да излиза под названието „Миньор” като орган на Министерството на мините и подземните богатства. Отпечатани са 10 броя. От бр. 3-4/1949 г. то е преименувано на списание „Минно дело“. Под това наименование е списвано чак до 1959 г. включително. През 1949 и 1950 г. са издадени по 10 книжки годишно, през периода 1951- 1954 г. – по 12, а през следващите пет години – по 6. През всички тези години „Минно дело“ e подчинено на различни ведомства. През 1949 и 1950 г. то е орган на Министерството на промишлеността, през 1951 г. – на Министерството на тежката промишленост, а от бр. 2/1959 г. – на Комитета по промишлеността и техническия прогрес. От януари 1960 г. списанието отново е преименувано и започва да се издава като „Минно дело и металургия” – орган на Комитета по промишлеността. Под това наименование то излиза до 1963 г., през която е ведомствено издание на Комитета по химия и металургия. В началото на 1964 г. “Минно дело и металургия” се разделя на две списания: „Рудодобив и металургия“; орган на Комитета (впоследствие министерство) по химия и металургия, и „Въглища“ – издание на Комитета по енергетиката и горивата (впоследствие Комитет по енергетика). И в двете списание съиздател е и НТС по минно дело, геология и металургия. Сп. “Рудодобив и металургия” излиза като самостоятелно издание в 12 книжки от 1964 г. до края на 1965 г. През 1966 г. то претърпява ново разделяне – на сп. „Рудодобив“; излизащо от 1966 до 1984 e. като издание на различни ведомства, на които e подчинен рудодобивът, и сп. „Металургия“; което продължава своя самостоятелен път и досега. Така разделени като отраслови издания „Въглища” и „Рудодобив“ съществуват самостоятелно до 1984 г. В началото на 1985 г. те се обединяват в списание „Минно дело“ ведомствено издание на Комитета по енергетика. От 1991 e. списанието излиза под днешното си наименование „Минно дело и геология“, като до средата на 2015 г. се издава от Издателство „Земя’93“ ООД, където съдружници са фирмите от бранша. От началото на 2016 г. издател на списание „Минно дело и геология“ е Българската минно-геоложка камара (БМГК), която регистрира и търговската марка.