Skip to content Skip to footer

ФАКТОРИ, ВЛИЯЕЩИ ВЪРХУ КОНТРОЛА НА РАЗХОДИТЕ ЗА ПРОБИВНО-ВЗРИВНИ РАБОТИ В МИННОДОБИВНАТА ИНДУСТРИЯ

Доц. д-р инж. Петър Кр. Шишков
РЕЗЮМЕ

Целта на настоящата публикация е да провокира анализ какво може да се постигне за намаляване на разходите, ако търсим не само по-евтини методи за взривяване, но и по-комплексни решения съобразно цялостната технология на добива. Разискват се използваните технологии и материали за провеждане на ПВР. Разгледан е най-евтиния съвременен промишлен експлозив АНФО и възможностите за редуциране на стойността на неговото производство.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

АНФО, амониево-селитрени взривни вещества, биогорива, зелени експлозиви

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Валери Емилов Митков, “Безопасност при производството и използването на взривни вещества”, 2010.
2. Валери Емилов Митков, “Производство на взривни вещества за граждански цели”, 2007.
3. Atlas Powder Company, 1987, Explosives and Rock Blasting, Atlas Powder Company Field Technical Operations, Dallas.
4. Stig O. Olofson, Applied explosive technology for construction and mining, Second edition, ISBN 91-7970-634-7.

ИЗСЛЕДВАНЕ НА ДВУОСНОВЕН БЕЗДИМЕН БАРУТ КАТО АЛТЕРНАТИВЕН ЗАМЕСТИТЕЛ НА КАМЕНАРСКИЯ БАРУТ ПРИ ДОБИВА НА СКАЛНО-ОБЛИЦОВЪЧНИ МАТЕРИАЛИ

Д-р инж. Петър Кр. Шишков, инж. Надежда Кр. Стойчева
РЕЗЮМЕ

За да бъде създадено съвременно мобилно приложение за определяне на маршрут от точка до точка е необходимо да се познават начините за определяне на местоположение на обекти. Съществуват редица методи за определяне на местоположение на обекти, в зависимост от това дали локализирането ще се извършва в открита среда или в затворени помещения. В настоящата статия ще бъдат разгледани популярните системи за глобално позициониране, както и най-често използваните технологии за определяне на местоположение на закрито (IPS). Ще бъдат направени изводи спрямо различни критерии като цена, скорост и ефективност на разгледаните технологии.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

каменарски барут; метателни взривни вещества; нискоскоростни експлозиви; бездимен барут; едноосновен барут; двуосновен барут; взривяване на каменни блокове; рязане на декоративни камъни по взривен способ; скално-облицовъчни материали; естествен камък; прецизно взривяване; гладко взривяване; процепване на скали

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Шишков, П., Н. Стойчева, 2018. Съвременни взривни техники при добив на скалнооблицовъчни материали. – Сп. „Минно дело и геология”, 10-11, с.42-49, ISSN 0861-5713
2. Стойчева, Н. Скално-облицовъчни материали в Кралство Испания. Дипломна работа, септември, 2018, МГУ „Св. Иван Рилски”, София
3. Merke, G, Sustainable development in the natural stone industry”, Roc Maquina, June 2000, pp56-58.
4. Ashmole, I, “Dimension Stone: The Small Scale Mining Potential in South Africa”, Paper presented at Small Scale Mining 2004, Johannesburg, 9 September 2004.
5. Carvalho, J.F., Henriques, P., Fale, P., Luis, G., “Decision criteria for the exploration of ornamental-stone deposits: Application to the marbles of the Portuguese Estremoz Anticline”, International Journal of Rock Mechanics and Mining Sciences (2008), doi:10.1016/j.ijrmms.2008.01.005.
6. Mancini, R., Fornaro, M., Cardu, M., Gaj, F., “Production methods in Italian dimension stone quarries”, Proceedings of the 1996 International Symposium on Mining Science and Technology, pp125-130, Guo, Y. and Golinski,T.S. (eds), Balkema, Rotterdam, 1996.
7. Atlas Powder Company, 1987, Explosives and Rock Blasting, Atlas Powder Company Field Technical Operations, Dallas.

ШЛИХОМИНЕРАЛОЖКА ПРОГНОЗА ЗА ТЪРСЕНЕ НА ДИАМАНТИ В БЪЛГАРИЯ

Доц. д-р инж. Олег Витов
РЕЗЮМЕ

Задача на настоящата работа е да се анализира минералния състав на шлихови проби от България (131 522 на брой) с цел да се очертаят перспективи за търсене на диаманти в България. Минералният състав на шлиховите проби от България е сравнен с минералния състав на публикувани еталони на различни типове диамантени находища по света. Сравнението е на основата на вероятностни методи. Използван e еталонният минерален състав на следните диамантови находища: диамантоносни разсипи от Западен Урал; кимберлити; тежка фракция от коренни кимберлити, алпинотипни ултрамафити, пиропови перидотити, алкални базалтоиди, графитизирани гнайси, метаморфозирани конгломерати Витватерсранд и кимберлитови разсипи. Въз основа на получените резултати са изказани геоложки съображения за наличие на два генетични типа диамантоносни скали в България: 1) хромитоносни скали с гранат без титанови минерали и 2) високобарични скали, без гранати, набогатени на титанови минерали.

КЛЮЧОВИ ДУМИ
РЕФЕРЕНЦИИ

ИЗКОПАЕМИТЕ ГОРИВА ОСТАВАТ ЗАДЪЛГО В ЕНЕРГЕТИКАТА И СВЕТОВНАТА ИКОНОМИКА

д-р Венелин Х. Велев
РЕЗЮМЕ

Природният газ ще нараства по значение във всички потребителски сектори поради доказаните му изобилни запаси и присъщата му гъвкавост на усвояване. Ще има промяна обаче при отношението производство-потребление, като главни страни-износители ще бъдат САЩ, Русия и страните от района Близкия Изток. Източниците на природен газ от неконвенционален тип ще нарастват и ще достигнат 33% в неговото общо производство. Продукцията на нефт от „трудни резервоари”, дълбоководните находища, наситените с битуми пясъчници и други, също ще нараства, достигайки 25% от общия добив.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

природен газ, енергетика, икономика

РЕФЕРЕНЦИИ

“ШИСТОВ ГАЗ”, “ФРАКИНГ”, ПРЕДИЗВИКАНИ ЗЕМЕТРЕСЕНИЯ (ОБЗОР НА ПРИМЕРА НА ОКЛАХОМА – САЩ)

Проф. Бойко Рангелов
РЕЗЮМЕ

Добивът на „шистов газ“ в световен мащаб расте бързо. Технологията „фракинг“ води до максимално извличане на газа от майчините скали (най-често шисти). Използваните химически съединения при добива провокират „анти шистов газ” кампании от страна на различни екологични организации. У нас проучването и добивът на шистов газ не са разрешени, основно поради екологични съображения. За съжаление, въпросът се политизира, което не е от полза за никого. Досега у нас няма задълбочени изследвания за влиянието на „фракинга“ върху провокираната сеизмична активност. В други страни (например САЩ) изследванията се водят с увеличени темпове поради появата, в някои участъци на добив на шистов газ, на индуцирана сеизмична активност с нарастваща интензивност. Един от най-драстичните примери е щатът Оклахома (находище Барнет).

Ключови думи

„шистов газ“, фракинг, земетресения

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Katie M. Keranen, et al. 2013. Potentially induced earthquakes in Oklahoma, USA: Links between wastewater injection and the 2011 Mw 5.7 earthquake sequence. Geology 84 (5). http://geology.gsapubs.org/content/early/2013/03/26/G34045.1.abstract
2. Mark D. Petersen et al., 2016. Seismic Hazard Forecast for 2016 Including Induced and Natural Earthquakes in the Central and Eastern United States., Geology 87 (4). http://dx.doi.org/10.1785/0220160072
3. http://www.emsc-csem.org/
4. https://images.search.yahoo.com/search/images
5. http://earthquake.usgs.gov/hazards/

mdg-magazine.bg © 2022. Всички права запазени.