Skip to content Skip to footer
Menu
Menu
Модулите „Архив" и „Научни публикации" са надградени по договор № КП-06-ПП5/2 на Фонд „Научни изследвания"

ЕНЕРГИЙНАТА ВРЪЗКА МЕЖДУ СЕИЗМОТЕКТОНСКИТЕ, ПЕТРОЛОГОМИНЕРАЛОЖКИТЕ ПРОЦЕСИ И НЯКОИ РЕДКИ ВИДОВЕ ПОЛЕЗНИ ИЗКОПАЕМИ

Доц. д-р Евгения Кожухарова, Доц. д-р Емилия Асенова
РЕЗЮМЕ

Кинетичната енергия, генерирана при сеизмотектонските процеси, причинява различни по характер изменения върху скалите и минералите. В геотрибологичната зона на триене между скални блокове или пластове се създава временнa локална термодинамична система на високи температури и налягане, при което скалите се деформират, дезинтегрират и стопяват. След приключване на сеизмотектонското събитие разрушеният материал прекристализира в нови високотермобарични минерали и скали като еклогити, гранатови лерцолити, пироксенити, рутилови амфиболити, гондити, някои от които представляват практически интерес, като титанови, манганови и алуминиеви руди, бижутерни и декоративни материали и абразиви. Статията насочва вниманието към развитието на сеизмотектонската енергия и последователната връзка между разрушителните тектонски процеси и съзидателните веществени преобразувания.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

кинетична енергия, деформация, дезинтеграция, прекристализация

ЦЯЛАТА СТАТИЯ В PDF ФОРМАТ

ЕНЕРГИЙНАТА ВРЪЗКА МЕЖДУ СЕИЗМОТЕКТОНСКИТЕ, ПЕТРОЛОГОМИНЕРАЛОЖКИТЕ ПРОЦЕСИ И НЯКОИ РЕДКИ ВИДОВЕ ПОЛЕЗНИ ИЗКОПАЕМИ

РЕФЕРЕНЦИИ

1.    Желязкова-Панайотова, М., К. Колчева, Л. Ивчинова.  1977. Изучение ультрабазитов Болгарии с помощью математических методов. I. Ультрабазитовой магматизм в Болгарии. – Geol. Balc., 7, 3; 49-66.
2.    Кожухаров, Д., Е.  Кожухарова. 1980. Гондиты в докембрии Родопского массива. – Док. Болг. акад.  наук, 33, 2; 233-235.
3.    Кожухаров, Д., И. Иванов, Е. Кожухарова. 1960. Характеристика на дистеновите шисти от находище Бяла Черква – Пловдивско. – Год. УГП, 11; 101-115.
4.    Кожухарова, Е. 1972. Докамбрийски метаморфозирани базични вулканити от Централните Родопи. – Изв. Геол. Инст.- сер. геохим., минер., петрол., 22; 147-174.
5.    Кожухарова, E. 2016. Геотрибологията – нов поглед върху тектонометаморфизма. – сп. Бълг. геол. д-во, 77, 2-3; 49-58.
6.    Кожухарова, Е., Асенова, Е. 2020. Контакт и енергия при триене. Конвергентни и дивергентни геотрибологични контакти при обдукция и субдукция. КОНТАКТИ, бр. 1, Изд.  ТЕМТО, София; 12-18.
7.    Костов, И., И. Т. Иванов, С. Петрусенко. 1962. Дистеновото находище при с. Чепеларе, Смолянско. – Тр. Геол. България, геохим., пол. изк., 3; 63-92.
8.    Крагельский, И. В., В. В. Алисин (Ред.) 1978. Справочник: Трение, изнашивание и смазка. – Москва, Машиностроение,  част I , 400 стр
9.    Assenova E. 2017. Complexity of contact systems: self-organization and synergetic approch in tribology.  – Proc. 15th Int. Conf on Tribology Serbiatrib’17, Kragujevac, Serbia;18-23.
10.    Assenova, E., E. Kozhoukharova 2019. Natural Created Minerals and Rocks in Geotribological Tectonic zones. – Proceedings 9th International Conference “Mechanical Technologies and Structural Materials”, section Tribology, 2019, Split, Croatia; 9-12.
11.    Brantut, N., Passelegue, F. X., Deldicque, D., Rouzaud, J.-N., Schubnel, A. 2016. Dynamic weakening and amorphization in serpentinite during laboratory earthquakes. – Geology, 44, 8; 607-610.
12.    Braun O. M., J. Scheibert. 2014. Propagation Length of Self-healing Slip Pulses at the Onset of Sliding: A Toy Model,  – Tribolog. Lett  56: 553–562
13.    Enomoto, Y. 2005. Geotribology of Earthquakes. – Japan. J. of Tribology, 50, 5; 513-521.
14.    Kozhoukharova, E. 1996. Eclogitized layered serpentinites in the East Rhodope block. – C. R. Acad. Bulg. Sci., 49, 6, 69 – 71.
15.    Kozhoukharova, Е. 2021. HTP mineralization on the metamorphic complexes in Rhodope massif. – Extended Abstracts of 9th Intern. Conf. Mineralogy and Museums, 22-26 August, 2021 Sofia, Bulgaria, 69-70.
16.    Kozhoukharova E., Fedorov S. V., Assenova E., 2018, Friction and Wave Effects. Application in Geotribology. – 13th Int. Conf. on Tribology BULTRIB, Sofia, pp. 22-28.
17.    Eskola, P. 1921. On the eclogites of Norway. – Vidensk.-Selsk. Skr. I. Mat. Naturv. Kl. 8; 1-118.
18.    Heinicke, G. 1984. Tribochemistry. – Akademie Verlag, Berlin, 495 p.
19.    Mposkos, E., D., Kostopoulos, D., K. 2001. Diamond, former coesite and supersilicic garnet in metasedimentary rocks from the Greek Rhodope: a new ultrahighpresure metamorphic province established. – Earth. Planet. Sci. Lett., 192, 497-506.
20.    Petrik, I., M. Janak, N. Froitzheim, N. Georgiev, K. Yoshida, V. Sasinkova, P. Konecny, S. Milovska. 2016. Triassic to Early Jurassic (c. 200 Ma) UHP metamorphism in the Central Rhodopes: evidence from U-Pb-Th dating of monazite in diamond–bearing gneiss from Chepelare (Bulgaria). –  Journal of Metamorphic Geology. 34, 3, 265-291
21.    Prigogine, I., & Nicolis, G. 1977. Self-Organization in Non-Equilibrium Systems: From Dissipative Structures to Order through Fluctuations. New York: J. Wiley & Sons, 491 p.
22.    Tiessen, P. A., K. Mayer, G. Heinicke. 1966. Grundlagen der Tribochemie. – Abh. Dtsch. Akad. Wiss. Kl. f. Chem., Geol. u. Biol. 1, S. 194.

ГЕОЛОЖКИ УСЛОВИЯ ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА ИЗКУСТВЕНА ГАЗОВА АКУМУЛАЦИЯ „ГОРСКО СЛИВОВО“ В СЕВЕРНА БЪЛГАРИЯ

Доц. д-р инж. Ефросима Занева-Добранова, Гл. ас. д-р инж. Николай Христов,
РЕЗЮМЕ

В световната практика са известни няколко метода за изграждане на подземни газови хранилища (ПГХ). За условията на Р. България, като възможен перспективен метод, е създаване на изкуствени газови акумулации във водоносни пластове. Най-важните предпоставки са свързани със: структурно-тектонските условия, определящи типа на перспективните капани и тяхната архитектура; присъствието на резервоарни системи, с благоприятно съчетание на проницаеми и екраниращи скали; хидрогеоложката и термобаричната обстановка, маркиращи химизма и динамиката на водите, фазовото състояние и количествата съхраняван газ; нео-сеизмотектонската активност, определяща степента на сеизмичния риск на избрана територия и др. Като перспективна е избрана водоносна структура „Горско Сливово“, разположена в Централната част на Северна България, с водоносен комплекс, привързан към карбонатните наслаги на малм-валанжина. Тази структура е обект на разработката и за нея са обосновани геоложките условия за превръщането и в изкуствена газова акумулация. Въз основа на степента на изученост на структурата и приложения изследователски модел са направени предварителни оценки за нейната перспективност като възможна изкуствена акумулация за съхраняване на природен газ.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

подземно съхранение на природен газ, водоносен хоризонт, антиклинална структура, мезозойски разрез, Горско Сливово, резервоар, порестост, проницаемост

ЦЯЛАТА СТАТИЯ В PDF ФОРМАТ

ГЕОЛОЖКИ УСЛОВИЯ ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА ИЗКУСТВЕНА ГАЗОВА АКУМУЛАЦИЯ „ГОРСКО СЛИВОВО“ В СЕВЕРНА БЪЛГАРИЯ

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Атанасов, А., 1980. Нефтогазоносност на Предбалкана. Техника. София; 206.
2. Атанасов, А., П. Боков, 1983. Геология и нефтогазоносна перспективност на Мизийската платформа в Централна Северна България. София, Техника; 287.
3. Балинов В., Занева-Добранова, Е., Дончева, М., 2006. Перспективи за подземно съхраняване на нефт и газ в терциерния разрез на приморската част на Република България. Международен конгрес Екологични и енергийни основи на устойчивото развитие на Европейския континент. 26 май, Варна. 19-25.
4. Балинов В., М. Дончева, Е. Занева-Добранова. 2007. Геоложки предпоставки за съхраняване на природен газ във водоносни структури в палеогенския разрез от Варненската моноклинала и Долнокамчийското понижение (принципи и методични подходи). Год. МГУ, Юбилейно издание, св.І: Геология и геофизика, т. 50; 9-14.
5. Бачурина Н. М., О. Г. Семенов, 1982. К вопросу расчета технико-экономической эффективности объектов ПХГ. Сб. науч. тр. ООО „ВНИИГАЗ“, „Проблемы подземного хранения газа в СССР“, Москва; 83-87.
6. Бончев Е., 1971. Проблеми на българската тектоника. Техника, С.; 580.
7. Бояджиева, К., С. Гашаров, 2001. Геотермичен каталог на България. С. Горенс. Прес;. 166
8. Велинов Т., К. Бояджиева, 1981. Геотермични изследвания в България. Техника; 154.
9. Гергелчев, В. Н., И. Петков, Г. Панов, 1975. Егейско-Дунайский рифт – новая глобальная структура Балканского полуострова. Докл. БАН, 28, 6; 787-790.
10. Горанов, В., Н. Овчарова, 1969. Доклад за геоложките резултати от проведеното търсещо и проучвателно сондиране на горскосливовска площ, през 1962-1965 г. (Нац. геофонд, III-204).
11. Ермилов О. М., Ремизов, В. В., Ширковский, А. И., Чугунов, Л. С., 1996. Физика пласта, добыча и подземное хранение газа. Москва „Наука“, 540
12. Ермилов О. М., Ширковский, А. Й., 2002. Физика пласта, добыча и подземное хранение газа. Москва; 215.
13. Загорчев И., Хр. Дабовски, Т. Николов, 2009. Геология на България. Т.II, Част 5. Мезозойска геология. София; 764.
14. Казарян, В. А., 2006. Подземное хранение газов и жидкостей. Москва. Ижевск; 426.
15. Калинко М.К. (ред.), 1976. Геология и нефтегазоносность Северной Болгарии. М. Недра; 242.
16. Монахова, Л. И., 1980. Хидрогеохимия на Предбалкана на територията между реките Янтра и Огоста. В Оценка на нефтогазоносната перспективност на Предбалкана. Техника. С.; 98-108.
17. Солаков Д., Н. Милошев, 2009. Сеизмично райониране на Република България съобразено с изискванията на Еврокод 8 „сеизмично осигуряване на строителни конструкции“ и изработване на карти на сеизмичното райониране с отчитане на сеизмичния хазарт върху територията на страната. Отчет ГФИ 03-07, БАН, Геофизичен институт.
18. Станев И., 2014. Дълбочинна хидрогеоложка подялба на България. Сп. Българско Геоложко Дружество, 75, кн. 1–3; 5–24 Deep hydrogeological division of Bulgaria
19. Петров, П., К. Бояджиева, Ст. Гашаров, Т. Велинов, 1991. Топлинно поле и геотермичен режим в България. Сп. Българско Геоложко Дружество, 1; 60-72. Review of the Bulgarian Geological Society
20. Шанов, С., Ц. Георгиев, Б. Димитров, 1988. Съвременно поле на тектонските напрежения в СИ България. – Сп. Българско Геоложко Дружество, 49, 1; 39-46.
21. Ширховский, А. И., Г. И. Задора, 1974. Добыча и подземное хранение газа. Москва „Недра“; 192.
22. Dabovski, C. Lfyanov, I., Khrischev, Kh., Nikolov, T.,Sapunov, I., Yanev, Y., Zagorchev I. 2002. Structure and Alpine evolution of Bulgaria. Geologica Balk., 32, 2-4; 9-15.
23. Glavcheva R, Matova, M. 2016. Milestones, Development and
Achievements. 120TH Anniversary of Seismology in
Bulgaria. Boletín de Geología, 38, 2; 125-158.
24. Tek, M. R., 1997. Natural Gas – Underground Storage. Tulsa, Oklahoma; 433.

АКТИВИЗИРА ЛИ СЕ ВУЛКАНЪТ КОСЕЛ СЛЕД ТРУС С МАГНИТУД 5,0 КРАЙ ОХРИД

Проф. Бойко Рангелов
РЕЗЮМЕ

Земетресение с магнитуд 5,0 на 3 юли 2017 г. разтърси гр. Охрид и околностите му и предизвика паника сред населението. Както винаги подобни трусове са по-опасни с паниката, която предизвикват, отколкото с пораженията, които нанасят. И сега беше така.

КЛЮЧОВИ ДУМИ
ЦЯЛАТА СТАТИЯ В PDF ФОРМАТ

АКТИВИЗИРА ЛИ СЕ ВУЛКАНЪТ КОСЕЛ СЛЕД ТРУС С МАГНИТУД 5,0 КРАЙ ОХРИД

РЕФЕРЕНЦИИ

МАРШЪТ НА МЕТАЛИТЕ

Боян Рашев
РЕЗЮМЕ

Коронавирусът разбърка картите в световната икономика по уникален начин. Цените на фосилните горива, които захранват с енергия производството, потреблението и движението ни, се сринаха и все още са далеч от възстановяване. Същото се случи и с печалбите и акциите на големите компании от добива на нефт и газ като Exxon, Shell, BP, а новините за фалити в индустрията стават все по-чести. За сметка на това, добивът на метали също преживя идентичен срив в началото на пандемията, но оттогава стремително се възстановява.

КЛЮЧОВИ ДУМИ
ЦЯЛАТА СТАТИЯ В PDF ФОРМАТ

МАРШЪТ НА МЕТАЛИТЕ

РЕФЕРЕНЦИИ

РУДНИЧЕН КОНТАКТЕН СЕДЕМ ТОНЕН ЛОКОМОТИВ ЗА ПОДЗЕМЕН ИЗВОЗ СЪС СКЪСЕНА БАЗА

гл. ас. д-р инж. Любен Тасев
РЕЗЮМЕ

Статията представя проектирането изработването и реализацията на 7-тонен контатен рудничен локомотив за подземен извоз. Разгледани са основните възли и компоненти на машината, като е обърнато внимание на особеностите, иновациите и подобренията в тяхната конструкция.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

локомотив, бандажно колело, единично задвижване, подземен рудничен транспорт

ЦЯЛАТА СТАТИЯ В PDF ФОРМАТ

РУДНИЧЕН КОНТАКТЕН СЕДЕМ ТОНЕН ЛОКОМОТИВ ЗА ПОДЗЕМЕН ИЗВОЗ СЪС СКЪСЕНА БАЗА

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Матеев. 1971. Руднична локомотивна тяга. София: Техника.
2. Куценко, С. 1975. Динамика Установившегося движения локомотивов в кривиь. Харков.
3. Тасев, В. Тасев Л. 2013. Рудничен контактен десет тонен локомотив за подземен извоз – резултати от двугодишна промишлена експлоатация в рудник „Марзян”. Геология и минерални ресурси. София.
4. Тасев, Л. 2018. Изследване на износването и повредите в рудничните локомотиви за подземен извоз. Дисертация, МГУ „Св. Иван Рилски“

Цанков, Н. (2009). Компетентност за познавателно моделиране – дидактическа конкретизация. Педагогика, 19(7-8), 82-105.

3D ИЗЧИСЛИТЕЛЕН МОДЕЛ НА ВЕРТИКАЛНА ШАХТА, ЧАСТ ОТ МЕЖДИННА ВЕНТИЛАЦИОННА И ВОДООТЛИВНА СТАНЦИЯ ОТ ТРЕТА ЛИНИЯ НА МЕТРОТО В СОФИЯ

Доц. д-р инж. Иван Митев
РЕЗЮМЕ

В статията е разгледана разработка, основната цел на която е да се определи първичното и вторично укрепване при изграждане на вертикална шахта с дълбочина от 40,0 метра. Тя е част от междинна вентилационна и водоотливна станция в участък между Метростанция 12 и Метростанция 14 от трета метролиния на Софийското метро от депо „бул. Ботевградско шосе – бул. „Владимир Вазов“ – централна градска част – жк „Овча купел“. За целта е разработен 3D изчислителен модел, чрез който е определено напрегнатото и деформирано състояние на масива около вертикалната изходна шахта. Чрез 3D моделът е извършена и проверка за определяне на сигурността при взаимодействието на масива с приложените конструктивни решения за първичната (външна) облицовка на шахтата.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

подземно строителство, геотехника, числено моделиране

ЦЯЛАТА СТАТИЯ В PDF ФОРМАТ

3D ИЗЧИСЛИТЕЛЕН МОДЕЛ НА ВЕРТИКАЛНА ШАХТА, ЧАСТ ОТ МЕЖДИННА ВЕНТИЛАЦИОННА И ВОДООТЛИВНА СТАНЦИЯ ОТ ТРЕТА ЛИНИЯ НА МЕТРОТО В СОФИЯ

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Митев, И. 2018. Основни положения при численото моделиране на метро тунел по нов австрийски тунелен метод, Минно дело и геология, ISSN: 0861-5713
2. Жечев, Н. Реконструкция на тунели – проблеми по хидроизолирането. VIII International geomechanics conference.
3. Жечев, Н. Реконструкция на тунели – проблеми при облицовките. VIII International geomechanics conference.

mdg-magazine.bg © 2026. Всички права запазени.