Skip to content Skip to footer
Модулите „Архив" и „Научни публикации" са надградени по договор № КП-06-ПП5/2 на Фонд „Научни изследвания"

РИСКОВЕ ЗА БЕЗОПАСНОСТТА И ЗДРАВЕТО НА МИННИТЕ СПАСИТЕЛИ ПРИ ИЗВЪРШВАНЕ НА МИННО-СПАСИТЕЛНИ И АВАРИЙНО-ВЪЗСТАНОВИТЕЛНИ ДЕЙНОСТИ

инж. Спас Пенков
РЕЗЮМЕ

Извършването на дейности в подземни условия носи висок производствени риск за здравето и безопасността на работниците. Големината на този риск се определя от минно – геоложките условия, минно-технически фактори, използваната техника и механизация и т.н. При извършване на спасителни действия обаче риска за безопасността на мините спасители е значително по-висок от установеният за работниците. Това се дължи на средата, в която работят (наличие на вредности, липса на кислород, висока температура, висока влажност, липса на вентилация, наличие на срутвания, пропадания, водни и кални пробиви и др.), състоянието на масива, състоянието на машините и съоръженията и т.н. Използването на апарати за дихателна защита по време на спасителни действия също носи риск за спасителите [1].

КЛЮЧОВИ ДУМИ

минни спасители, спасителни дейности, кислородни апарати, спасителни действия

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Крилчев, А. Преглед на изолиращите дихателни апарати със сгъстен кислород използвани в минно-добивния отрасъл. Годишник на МГУ Том 57 Свитък II Добив и преработка на минерални суровини – 2014
2. https://www.rmmagazine.com/articles/article/ 2010/12/01/-8-Crisis-Management-Lessons-from-the-Chilean-Mine-Rescue-?utm_source=chatgpt.com
3. https://commons.wikimedia.org/wiki/File:MSJ.en.svg
4. Report of investigation into the Sago mine explosion which occurred january 2, 2006, Upshur CO. West virginia. West Virginia Office Of Miners’ Health, Safety, And Training, December 11, 2006.
5. https://www.bbc.com/turkce/haberler-turkiye- 37093826
6. Карамфилов, К., Л. Владимирова, П. Георева. „Оценка на сърдечносъдовия риск на работното място“ 2020 г – Практическо ръководство.
7. Крилчев, А. Психологическата подготовка – важен фактор при обучението на минните спасители. Седмо стручно советувание со мегународно учество
„Подекс – Повекс“ 14,Радовиш Македониа ISBN 978-608-65530-3-6
8. Крилчев, А. Изследвания за определяне степента на топлинна защита на нови модели охлаждащи жилетки при различни физическо натоварване, Списание „Минно дело и геология “, 2022 бр.3-4. ISSN 0861-5713
9. Крилчев, А., М. Михайлов. „Изследвания за подобряване условията на труд в среди с високи температури“, Научна конференция „Актуални проблеми на сигурността“ – НВУ Васил Левски – ISBN 978-954-753-200-7, COBISS.BG-ID 1269166052
10. Михаилов, М., Р. Гълъбов, Т. Бакърджиева, , В. Доков. Дихателна и топлинна защита. С., 2009 г., с. 235.
11. The Lancet, Journal of the American Medical Association (JAMA)
12. World Health Organization, WHO
13. Centers for Disease Control and Prevention, (CDC)
14. Oxford Textbook of Medicine
15. https://delpem.com
16. https://www.chcrr.org
17. https://www.heart.org
18. https://www.oralacademy.bg
19. https://bg.texasheart.org
20. https://www.cochranelibrary.com
21. https://ehnheart.org

УПРАВЛЕНИЕ НА РИСКА ОТ СЪРДЕЧНОСЪДОВИ ЗАБОЛЯВАНИЯ ПРИ ТЕЖКИ ПРОИЗВОДСТВЕНИ УСЛОВИЯ В МИНИ И КАРИЕРИ

Доц. д-р инж. Александър крилчев
РЕЗЮМЕ

Социално значимите заболявания оказват огромно влияние върху живота, здравето и работоспособност-
та на хората от всички възрастови групи. Световната здравна организация нарича тези заболявания хронични незаразни заболявания. Според данни, посочени от Световната здравна организация, хроничните незаразни болести (ХНБ) всяка година вземат живота на 41 млн. души, което се равнява на 71% от всички смъртни случаи в световен мащаб. Всяка година 15 млн. души умират от ХНБ на възраст между 30 и 69 години. Това са над 85% от тези „преждевременни“ смъртни случаи, които се срещат в страните с ниски и средни доходи на населението [1]. Най-значими от тези заболявания са сърдечносъдовите заболявания (ССЗ).

КЛЮЧОВИ ДУМИ

вредности, стрес, мини, кариери, съдов риск

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Risk Factors Collaborators. Global, regional, and national comparative risk assessment of 79 behavioural, environmental and occupational, and metabolic risks or clusters of risks, 1990–2015: a systematic
2. Карамфилов, К., П. Георева, Л. Ковачки. Оценка на сърдечносъдовия риск на работното място, 2020 г. – Практическо ръководство.
3. Михаилов М., Гълъбов Р., Бакърджиева Т,, Доков, В.
2009. Дихателна и топлинна защита. С.
4. The Lancet, Journal of the American Medical Association (JAMA)
5. Circulation, British Medical Journal (BMJ).
6. База данни на Националната медицинска библиотека на САЩ – PubMed.
7. World Health Organization, WHO.
8. Centers for Disease Control and Prevention, (CDC).
9. Harrison’s Principles of Internal Medicine.
10. Oxford Textbook of Medicine.
11. https://delpem.com
12. https://www.chcrr.org
13. https://www.heart.org
14. https://www.oralacademy.bg
15. https://bg.texasheart.org
16. https://www.cochranelibrary.com
17. https://ehnheart.org

НЕОБХОДИМА ЛИ Е ГЕОДЕЗИЧЕСКА МРЕЖА С МЕСТНО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ ПРИ СЪЗДАВАНЕ НА КАДАСТРАЛНА КАРТА ЗА УРБАНИЗИРАНА ТЕРИТОРИЯ

инж. Боримира Хаджиева, проф д-р инж. Славейко Господинов, д-р инж. Марко Марков
РЕЗЮМЕ

Развитието на технологиите в сферата на геодезията, през последните десетилетия, провокира необходимостта от оптимизация на работите в целия спектър от геодезически дейности, включително основните етапи при създаване на кадастрални карти. Създават се предпоставки за елиминиране на ненужни стъпки, които отнемат време и финансови ресурси на изпълнителите на проектите, оказващи, същевременно, негативни ефекти и на дейността на възложителя. Стремежът към ефективни и икономически изгодни проекти поражда въпроси относно това кои стъпки са практически значими и необходими, и кои могат да бъдат аргументирано „пренебрегнати“, като излишни.
Един такъв етап е изграждането на Геодезическа мрежа с местно предназначение (ГММП) – етап, императивно заложен в нормативната база, касаеща създаването на кадастрални карти и кадастрални регистри на територията на Р. България. Подобна ситуация, която е в логически дисбаланс с възможностите на съвременните технологии за позициониране, предполага и мотивира необходимостта от един анализ, ориентиран към дилемата: „Необходимост или инерционен анахронизъм са ГММП, в процеса на създаване на една кадастрална карта?“.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

кадастър, кадастрални карти, навигационни спътникови системи, позициониране, работна геодезическа основа, GNSS технология

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Костадинов, К., Вълчинов, В. Учебник „Математическа обработка на геодезически измервания“, УАСГ-2012.
2. Господинов, С., Ламбева, Т., “Вероятност и статистика”, Лекционен курс за студенти от Геодезически факултет, УАСГ, 2024 г.
3. Инструкция № РД-02-20-25 от 20 септември 2011 г. за определяне на геодезически точки с помощта на Глобални навигационни спътникови системи.
4. Наредба № РД-02-20-5 от 15 декември 2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри.

ПРОГНОЗИРАНЕ НА ХИДРОДИНАМИЧНОТО ПОВЕДЕНИЕ НА НАХОДИЩЕ НА МИНЕРАЛНИ ВОДИ „ПАВЕЛ БАНЯ“ И ВАРИАНТНИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА НЕГОВАТА ЕКСПЛОАТАЦИЯ, ПОСРЕДСТВОМ СЪЗДАВАНЕТО НА ЧИСЛЕН МОДЕЛ

Ас. д-р инж. Ивайло Петков, Д-р инж. Васил Петров
РЕЗЮМЕ

Находището на минерални води „Павел баня” е разположено в югозападната част на Казанлъшката котловина, в североизточната част на гр. Павел баня и река Тунджа. От изграждането през 1953 г. на Балнеологичния комплекс за рехабилитация, бързо се превръща в популярно място, заради лечебните свойства на минералната вода. В последните десетилетия се наблюдава значителен инвеститорски интерес, свързан развитието на СПА туризма в района. Изграждането на множество центрове за рекреативен туризъм довеждат до рязко намаляване на нивата на подземните води и изтощаване на ресурсите на находището. Настоящата разработка има за цел, въз основа на значителен обем полеви дейности, да актуализира състоянието на водоизточниците. На базата на проведените опитно-филтрационни изследвания авторите предлагат вариантни решения за неговата експлоатация посредством съставянето на числен модел.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

подземни води, минерални води, геотермални ресурси, геотермия

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Гешев, Г. 1970. Доклад за резултатите от проведените през 1968-1969 г хидрогеоложки проучвания на термоминералното находище „Павел баня“ – Старозагорско с определяне запасите на термоминерална вода към 1.XII.1970 г.
2. Мартинов, Св. 1960. Хидрогеоложко проучване на термоминералното находище при с. Павел баня. Старозагорски окръг. ИПП София-2.
3. Михайлов Г. 1992. Доклад за резултатите от хидрогеоложките проучвания на хидротермално находище Павел баня, извършени през периода 1989–1992 г. ГПП Ямбол.
4. Петров, П. 1997. Хидротермални ресурси в Чепинската котловина. Доклад по проект „Преоценка на геотермалната енергия в България“. Геологически институт при Българска академия на науките. София, 17 стр.
5. Щерев, К. 1964. Минералните води в България. С. Наука и изкуство, 172 стр

ГЕОТЕХНИЧЕСКИ И ХИДРОГЕОЛОЖКИ ОСОБЕНОСТИ И СПЕЦИФИЧНИ РЕШЕНИЯ ЗА УКРЕПИТЕЛНИТЕ МЕРОПРИЯТИЯ ПРИ СТРОИТЕЛСТВОТО НА МЕТРОТО В СОФИЯ

проф. д.т.н. инж. Божидар Божинов
РЕЗЮМЕ

Най-съществената част от метрото е подземната му част, на която се дължи неговото транспортно преимущество – безконфликтен транспорт. Именно неговата подземна част може да създава проблеми при изпълнението, тъй като трябва да се съобразява с почвените условия, наличието на подземни води, влияние на строителството върху околното пространство – сгради и съоръжения, технологии на изпълнение, изолации, поведение при земетръс, дълготрайност на съоръженията, начин на експлоатация, влияние на строителството върху останалите видове транспорт, вентилация и много, много още други въпроси, които следва да се решават и на практика се решават от метростроителите. Тук ще се посочат някои от специфичните особености, които са характерни за гр. София и са решавани при проучването, изпълнението и експлоатацията на трите метродиаметъра от Софийския метрополитен [1, 2]

КЛЮЧОВИ ДУМИ

метро, геотехника, строителство

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Братоев Ст., А. Джоргов „Софийското метро 2020“.
2. Братоев Ст. „Софийското метро, линия 3“.
3. Архивни материали на проучвателни организации във връзка с инженерногеоложки и хидрогеоложки проучвания по трасетата на метрополитена – от 1975 до 2022 г.
4. Божинова А. „Софийските глини“, София.
5. Научно изследователски материали на МГУ относно проучвания и анализи на данни от изследвания на поведението на укрепителни конструкции за Софийския метрополитен – 1878 – 2021 г.
6. Божинов Б., С. Попов „Изчисляване на пилоти, шлицови и шпунтови стени, натоварени с хоризонтални сили и огъващи моменти“, София, 2016 г.
7, ЕВРОКОД 7 „Геотехническо проектиране“.
8. Норми за проектиране на подпорни стени.
9. Норми за проектиране на плоско фундиране.
10. Божинов Б. „Оразмеряване на укрепителни огради“, сп. „Строителство“, 1983 г.
11. Попов С. „Проект за укрепяване на стените на входна шахта – III метродиаметър“ и за изходна шахта, също от III метродиаметър.
12. РИКАТ „Проект за укрепяване на челните стени на метростациите при „Красно село“ и при бул. „България“.
13. Божинов Б. „Геотехнически обекти“, София, 2022 г.
14. „U- Baan – Linie 8/1” 1980.

ЗА РЕЗИДУАЛНИЯ НЕФТ В ИЗЧЕРПАНИТЕ ТРАДИЦИОННИ ЗАЛЕЖИ НА БЪЛГАРИЯ

Д-р Венелин Х. Велев
РЕЗЮМЕ
КЛЮЧОВИ ДУМИ
РЕФЕРЕНЦИИ

1.    Al Shargabi et al., 2022. Carbon dioxide Application for Enhanced oil Recovery Assisted by Nanoparticles: Recent Developments. – ACS Omega 2022, 7, 12, 9984-9994.
2.    INA Group Annual Report 2019. https://www.ina.hr/home/press-cenntar/publiuacije/godisnija-izvesca/

mdg-magazine.bg © 2026. Всички права запазени.