Skip to content Skip to footer

АВТОНОМНИ СИСТЕМИ ДРОН + LIDAR + СОФТУЕР ЗА ОБСЛЕДВАНЕ И МОНИТОРИНГ

доц. д-р инж. Иван Митев, Людмила московска
РЕЗЮМЕ

Ежедневието и работната ни среда се променят всяка секунда, а бързата реакция в непредвидени ситуации зависи от нашата информираност и детайлно познание за обстановката и условията. В последните 20-тина години технологиите за безпилотно летене и мобилно сканиране и дигитализиране ни предоставят възможността да опознаваме, изследваме и следим трудно достъпни и опасни участъци от съществуващи и съвременни минни и инфраструктурни обекти и обстановки. Една такава иновативна технология е базираното на SLAM, GPS необвързано лидар сканиране и картиране. Lidar скенерът Hovermap, разработен от Emesent, е мобилно устройство, което позволява събиране на данни от опасни зони, комбинирайки усъвършенствани технологии за избягване на сблъсъци и автономни полети. Комбинация от LiDAR и специализирани софтуерни решения позволяват дистанционно и безопасно събиране на геоложки и геотехнически данни, последвано от бърз анализ за устойчивост.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

Hovermap, LiDAR, SLAM, AURA, Emesent, БЛС, дрон, робот, структури, подземен, рудодобив, добивна камера, дрон, геоложко картиране, открит добив, устойчивост, геотехнически, геоложки, автономност, геодезия и маркшайдерство

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Митев И., Балев В., Пенев В., Щерева К., Московска Л., Калчев К. 2023. Иновативен подход за обследване на откосите при рехабилитация на пътна инфраструктура. Бюлетин на XVII Международна конференция по открит добив на полезни изкопаеми, 224-232, 18-22 септември 2023г., Варна, България.
2. Emesent ply. 20+ ways to use Hovermap in underground mining www.emesent.com
3. Emesent ply. 20+ ways to use Hovermap www.emesent.com
4. Emesent ply. Case study mining, BARRICK BULYANHULU AND KIBALI: CAPTURING ACCURATE DATA FROM INACCESSIBLE STOPES, July 2019.
5. Emesent ply. Case study mining, CMOC NORTHPARKES: VENT RAISE HAZARD MONITORING, June 2021.
6. Emesent ply. 2023. Case study mining. Hydro Tunnel Inspection: Pinpointing A Blockage In An Inaccessible Hydro Station Tunnel.
7. Gray J., Graduate Mine Geologist, Aeris Resources; Spier C., Associate Professor, University of Queensland, Sofonia J., Technical Evangelist, Emesent, Napier P., Geology Superintendent, Cracow, Aeris Resources 2022. Using mobile LiDAR to improve underground geology mapping. AusIMM bulletin, 22 Apr 2022.
8. Балев, В., А. Камбуров, М. Ценов, П. Павлов. Дистанционни технологии за дигитализиране, мониторинг и инспекция на метрополитени, Сборник с доклади от Научно-техническа конференция с международно участие, посветена на 25-та годишнина на Софийското метро „Иновативни архитектурни, конструктивни и технически решения при строителството на метрополитени“ 26-27 януари 2023 г. гр. София, ISSN 978-619-90939-9-3, стр. 131-137.

ПРИЛОЖЕНИЕ НА БЕЗПИЛОТНИ ЛЕТАТЕЛНИ АПАРАТИ ЗА ЗАСНИМАНЕ НА ПОДЗЕМНИ МИННИ ИЗРАБОТКИ В РУДНИК „ЧЕЛОПЕЧ“

Д-р инж. Сергей Михалев
РЕЗЮМЕ

Резултатите от използването на сканиращи безпилотни летателни апарати за подземни руднични условия предопределят все по-широкото им навлизане в маркшайдерската практиката. Основните фактори, които мотивират смяната на добре позната и доказала се във времето технология, с един по-иновативен подход, са свързани най-вече с безопасност, детайлност, покритие, време за изпълнение. При заснемането на големи празни пространства чрез сканиращ дрон, пълнотата на получения облак от точки може да достигне до 100% покритие на добивната камера. В статията е описано получаването на модел, получен чрез сканиращ безпилотен летателен апарат (БЛА) и сравнението между облаци от точки с координати, определени по различни методи.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

БЛА, подземни минни изработки, сканиране, рудник „Челопеч”

РЕФЕРЕНЦИИ

ФОТОГРАМЕТРИЧНО ЗАСНЕМАНЕ НА ВЪТРЕШНИ НАСИПИЩА НА РУДНИК „ТРОЯНОВО-3“, „МИНИ МАРИЦА-ИЗТОК” ЕАД

Инж. Илия Карагяуров, Инж. Митко Донев
РЕЗЮМЕ

Рекултивацията на нарушените терени обхваща комплекс от инженернотехнически, мелиоративни, селскостопански, лесовъдски, ландшафтноустройствени и други дейности, които целят възстановяване на нарушените терени и връщането им в стопански оборот в съответствие с екологичните условия и ландшафта на района. Рекултивацията на земите, нарушени от промишлена дейност, се провежда на три етапа: подготвителен етап, техническа рекултивация и биологичен етап на рекултивация. Биологичната рекултивация включва всички дейности, свързани с усвояването на терена от растителност, микроорганизми, насекоми и животни. Ускорява се сукцесията и се създават условия за устойчива екосистема, близка до естествената. Лесобиологичната рекултивация на нарушените от добивната промишленост терени е вид биологична рекултивация. Видовият състав на създаваните горски култури при лесобиологичната рекултивация се определя от предназначението на културите и от условията за растеж на горскодървесната растителност. Препоръчително е видовият състав да се търси от естествената флора на района. От естествената горскодървесна растителност трябва да се подбират устойчивите към новосъздадените екологични условия видове.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

рудник „Трояново-3“, маркшайдерство, БЛС, безпилотно заснемане, фотограметричен модел

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Малджански, Пламен „Фотограметрични технологии“, 2017 г. https://e-learn.uacg.bg/mmu/view/mmu/index.php?mid=103&id=1448

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ТРАЙНИ НАСАЖДЕНИЯ ПРИ РЕКУЛТИВАЦИЯ НА НАРУШЕНИ СЛЕДМИННИ ТЕРЕНИ

Ст. пр. Велислава Д. Паничкова
РЕЗЮМЕ

Рекултивацията на нарушените терени обхваща комплекс от инженернотехнически, мелиоративни, селскостопански, лесовъдски, ландшафтноустройствени и други дейности, които целят възстановяване на нарушените терени и връщането им в стопански оборот в съответствие с екологичните условия и ландшафта на района. Рекултивацията на земите, нарушени от промишлена дейност, се провежда на три етапа: подготвителен етап, техническа рекултивация и биологичен етап на рекултивация. Биологичната рекултивация включва всички дейности, свързани с усвояването на терена от растителност, микроорганизми, насекоми и животни. Ускорява се сукцесията и се създават условия за устойчива екосистема, близка до естествената. Лесобиологичната рекултивация на нарушените от добивната промишленост терени е вид биологична рекултивация. Видовият състав на създаваните горски култури при лесобиологичната рекултивация се определя от предназначението на културите и от условията за растеж на горскодървесната растителност. Препоръчително е видовият състав да се търси от естествената флора на района. От естествената горскодървесна растителност трябва да се подбират устойчивите към новосъздадените екологични условия видове.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

рекултивация, нарушени следминни терени, лесобиологична рекултивация, горскодървесна растителност, трайни насаждения

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Бисерков, В. и др. (ред.) 2015. Червена книга на Република България. Том 3. Природни местообитания. БАН & МОСВ, София.
2. Banov M., Pavlov P., Blagiev M. Restoration of Land Damaged in Mining Activities. Proceedings of the 24th International mining congress of Turkey. April 14-17, 2015, Antalya, Turkey. ISBN 978-605-01-07-05-0, p. 1425-1431.
3. Делков, Н. 1988. Дендрологични аспекти на рекултивацията на промишлени насипи от добив на въглища в НР България. Хабилитационен труд за придобиване на научното звание „професор“, София.
4. Желева-Богданова, Е. 2010. Рекултивация на нарушени терени. Изд. ПъблишСайСет-Еко, София.
5. Информационна система за защитени зони от екологична мрежа НАТУРА 2000. https://natura2000.egov.bg/EsriBg.Natura.Public.Web.App/Home/Natura2000ProtectedSites
6. Калинков, В., Павлов, Д. 1993. Ботаника. Изд. Мартилен, София.
7. Китанов, Б. 1994. Ботанически речник. Изд. Петър Берон, София.
8. Наредба №26 за рекултивация на нарушени терени, подобряване на слабопродуктивни земи, отнемане и оползотворяване на хумусния пласт/Обн. ДВ. Бр. 89 от 22 октомври 1996 г., изм. ДВ. Бр. 30 от 22 март 2002 г.
9. Павлов, П., Банов, М. 2016. Нарушения на почвената покривка от промишлени и минни дейности и методи за възстановяване. Издателска къща „Св. Иван Рилски“, София, ISBN 978-954-353-304-6.
10. Pavlov P., Totev L., Tondera D. Folgen des Erzbergbaus und Einwirkungen auf die Umwelt Bulgariens sowie deren regionalen Ökosysteme – Rekultivierung von Bergbaubetrieben. 9. Freiberger Geotechnik-Kolloquium Juny 2016 und THMC-Kolloquium 2016. Technische Universitaet – Bergakademie Freiberg, Germany. ISBN 978-3-86012-553-3, s. 81-88.
11. Петров, П. 2019. Подходи при рекултивацията на Източно насипище, Рудник„Елаците“. София.
12. Петрова, Р., Тотев, Л., Павлов, П., Анисимова, С. 2017. Рекултивация на терени, нарушени от добива и преработката на полезни изкопаеми. Издателска къща „Св. Иван Рилски“, София, ISBN 978-954-353-317-6.
13. Регистър на вековните дървета в България. https://eea.government.bg/v-trees/bg/result2.jsp
14. Флора на НРБългария, том IV. 1970. Изд. БАН, София.
15. Цветкова, Н., Анев, С. 2017. Ръководство за упражнения по физиология на растенията. София.
16. Червена книга на Република България. https://www.moew.government.bg/static/media/ups/tiny/%D0%9D%D0%A1%D0%97%D0%9F/%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B0%20%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%A0%D0%B5%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0%20%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/RDB%20-%20VOL3%20-%20BG.pdf

ВИБРАЦИОННИ ВЪЗДЕЙСТВИЯ ВЪРХУ ВОДАЧА НА РУДНИЧЕН САМОСВАЛ

Доц. д-р инж. Стефан Пулев
РЕЗЮМЕ

Разглеждат се динамични модели на рудничен самосвал, даващи възможност да се определят трептенията на кабината. Аналитично са получени и решени диференциалните уравнения на движението. Получени са законът за движение на кабината на водача и амплитудно-честотната характеристика на трептенията. Получените резултати могат да послужат при оценка на вредните вибрационни въздействия върху водача, както и при виброизолиране на кабината.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

рудничен самосвал, трептенията на кабината

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Карьерные самосвалы БЕЛАЗ-75131, БЕЛАЗ-75132. Руководство по эксплуатации 7513-3902015 РЭ. ПО “Белорусский автомобильный завод”, 2004 г.
2. Пулев Ст. Н. Трептения на рудничния самосвал. Издателска къща на МГУ „Св. Иван Рилски”, София 2012.

СЪСТОЯНИЕ И ПЕРСПЕКТИВИ НА РАЗВИТИЕ НА МИННО–СПАСИТЕЛНОТО ДЕЛО В БЪЛГАРИЯ

Доц. д-р инж. Александър крилчев
РЕЗЮМЕ

Извършване на спасителни и аварийно-възстановителни дейности при подземния добив на полезни изкопаеми, подземното минно и градско строителство, строителството на подземни хидротехнически съоръжения, пътни тунели и метрополитен е високо рискова дейност. Тази дейност се изпълняват от специализирани звена (Минно-спасителни служби) обучени и тренирани по специални програми. Тези програми включват теоретична и практическа подготовка за работа при тежки производствени условия, вкл. и в непригодна за дишане среда, работа със специализирана техника и апаратура, със средства за спасяване и оказване на първа помощ, както и всички други дейности свързани с ограничаване на развитието на аварията и недопускане развитието ѝ и ликвидиране на последиците от нея. За съжаление липсата на специализирани звена или екипи при дейностите свързани с тунелното и подземно градско строителство, метрополитен, строителство и ремонт на хидротехнически съоръжения и т.н. както и липсата нормативен документ с разписани правила за работа при аварийни ситуации създават предпоставки за извършване на неадекватни, ненавременни и в някой случай опасни спасителни дейности. За да се намали риска от изпълнение на такива дейности и да се повиши успеваемостта при спасителни и аварийно-възстановителни работи е необходимо създаване на единни правила за изпълнение на спасителни дейности при различни аварийни ситуации. Важно е и създаването на Централна минно-спасителна служба, която да обслужва всички онези високо рискови дружества, свързани с подземния добив и минното строителство, които нямат изградени такива звена в структурите си.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

авария, злополука, минно строителство, минно-спасителни служби, тунели, хидротехнически съоръжения, подземно градско строителство, специфични условия на труд

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Наредба № 1 за спасителната дейност в мините, химическите и металургичните заводи в сила от 01.09.1978 г. Издадена от Централния съвет на българските професионални съюзи обн. ДВ. бр.56 от 18 Юли 1978г., обн. ДВ. бр.57 от 21 Юли 1978 г.
2. Правилника за минно-спасителната и газоспасителната дейност утвърдена със Заповед № 154 от 14.10.1994 г. на министъра на труда и социалните грижи (ДВ, бр. 91 от 4.11.1994 г.) и с Решение № 5474 от 2 май 2017 г. на Върховния административен съд се обявява за нищожен.
3. НАРЕДБА № 9 от 16.12.1997 г. за общи правила за управление на дейността по осигуряване нa безопасността и опазване здравето на работещите в мините.
4. Решение № 5474 от 2 май 2017 г. на Върховния административен съд.
5. Закон за МВР

mdg-magazine.bg © 2024. Всички права запазени.