Skip to content Skip to footer

МОДЕЛИРАНЕ НА СТАЦИОНАРНИ ПОЖАРОГАСИТЕЛНИ ИНСТАЛАЦИИ ЗА ВОДНА МЪГЛА НИСКО НАЛЯГАНЕ С ХОРИЗОНТАЛНО РАЗПРЪСКВАНЕ – ЧАСТ II

Инж. владислав стойков, проф. д-р инж. михаил михайлов
РЕЗЮМЕ

Гасенето с водна мъгла в пътни тунели се основава на максимален охлаждащ ефект в зоните на пожара, за да се постигне търсеното намаляване на риска за пътниците, конструкцията на тунела и съоръженията в него. Водната мъгла има универсалното свойство да гаси или потиска пожари на обичайните горими материали: от клас А – пожари на твърди материали; от клас В – пожари на горими течности и твърди материали, които при запалване се топят и горят като течности и от клас С – пожари на горими газове. Стационарните противопожарни системи (FFFS) ниско налягане с водна мъгла, ще намалят последиците от възникнал пожар до приемливо ниско ниво на хуманния и материалния риск, за да се избегнат катастрофални пожари в пътните тунели.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

ниско налягане, дюза, водна мъгла, вентилатор, пожар

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Fire Protection of high-rise Buildings with Water Mist. UC LGN 23, June 2018, www.LocalGov.co.uc
2. EN14972-1:2020 The European watermist standard. Implementation date 30-th June 2021.
3. БДС EN 14972-1:2021. Стационарни пожарогасителни инсталации. Инсталации с водна мъгла. Част 1: Проектиране, монтиране, контролиране и поддръжка, публ.19.05.2021 г.
4. БДС EN 14972-3:2022. Стационарни пожарогасителни инсталации. Инсталации с водна мъгла. Част 3: Протокол от изпитване на системи с автоматични дюзи за офиси, училищни класни стаи и хотели, 20.01.2022 г.
5. DIRECTIVE 2004/54/EC on minimum safety requirements for tunnels in the trans-European road network, 18.7.2004.
6. GW Sprinkler A/S Kastanievej 15 DK-5620 Glamsbjerg Denmark CVR/VAT No: 31 79 65 12.
7. NFPA 750 Standard on Water Mist Fire Protection Systems, 2019.
8. NFPA 25 Standard on sprinkler inspection forms.
9. GW Sprinkler A/S SN010 1001D GW M5.
10. Антонов, И.С. Приложна механика на флуидите. С., 2009, 2016.
11. FFFS-EVS for Highway Tunnels – Literature Survey and Synthesis, January 2020. Доклад № FHWA-HIF-20-016.
12. PIARC, Fixed Fire Fighting Systems in Road Tunnels: Current Practices and Recommendations. Permanent International Association of Road Congresses, Technical Committee on Road Tunnel Operation, 3.3, 2016.
13. PNR Italia srl Via Nenni/Gandini 27058 Voghera (PV) Italia, Email info@pnr.it For more info, visit www.pnr.eu
14. FSP.ostberg.com/products/15/ck-250-a-50-60hz?region=as&lang=en
15. Makedonska, D., M. Mihaylov 2019: Need for fixed fire fighting systems in road tunnels Annual of the University of Mining and Geology „St. Ivan Rilski“ Sofia, Volume: II – 62, 23.10.2019, pp.60-65, ISSN 1312-1820.
16. N. Kostadinova, D. Makedonska, B. Vladkova: Application of Fixed Fire Fighting Systems in Road Tunnels in Bulgaria, 5th International Underground Excavations Symposium and Exhibition, UYAK2023 „Cities of the Future, Urban Tunnelling and Underground Excavations“, Istanbul, 5-7 June 2023, ISBN 978-605-01-1568-0, pp 477-488.
17. Kostadinova N., 2020, Jet fans efficiency in tunnel emergency situations, Sustainable Extraction and Processing of Raw Materials (https://seprm.com) Volume 1 October Issue 2020, p. 47-52 ISSN 2738-7100 (print), ISSN 2738-7151(online).
18. B. Vladkova, A. Krilchev, R. Ganev: Risks Of Self-Ignition And Explosions In Grain-Drying Facilities, Journal Of Food And Packaging, Science, Technique and Technologies, Year V, №10, 2016, ISSN 1314-7773, pp. 43-49.
19. Vlasseva, E., Dinchev Z. 2015. Natural and Mechanical Ventilation Interaction in Road Tunnels Annual of the University of Mining and Geology „St. Ivan Rilski“ Sofia, Volume: II – 58, pp. 67-72; ISSN 1312-1820 (in Bulgarian).
20. Michailov, M., A. Krilchev, B. Vladkova, B. Dimova: „Forschung eines neues Mittels zur Profilaktik und Loschen von endogenen Branden”, Zeitschrift Bergbau 3/2011, Germany, ISSN 0342-5681, pp.114-118.

 

Видео от извършените изпитвателни тестове и проектни пожари можете да видите тук:

Видео 1;

ОТВЪД 2020 г. – ГЕОЛОЖКИ ПРОУЧВАНИЯ И ВЛИЯНИЕ НА ДЕЙНОСТИТЕ В ОТКРИТИТЕ РУДНИЦИ ПРИ РЕКУЛТИВАЦИОННОТО ПРОЕКТИРАНЕ ВЪВ ВЪГЛИЩНИТЕ МИНИ „КОЛУБАРА”, СЪРБИЯ. НОВИ НАСОКИ

Проф. дн Боян Димитриевич, Инж. Боголюб Вучкович, Инж. Радмила Гачина
РЕЗЮМЕ

Геоложките проучвания във Въглищни мини „Колубара” – сръбското най-важно предприятие за добив на лигнитни въглища се провеждат от 1936 г. до наши дни и все още продължават. Извършени са над 7200 сондажа с около 600 000 m ядково сондиране, които показват над 4,1 млрд. t лигнитни запаси, от които са добити 1,15 млрд. t от 1896 г. през XIX до началото XXI век. За последващ минен добив в откритите рудници остават 1,5 млрд. t лигнитни въглища. Около 80 km2 са насипани с отпадъчен материал и още 85 km2 предстои да бъдат насипани. Всички тези маси/площи бяха, са и трябва да бъдат минно и биологично рекултивирани.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

открити рудници, рекултивация, лигнитни въглища, геотермална енергия

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Jankovic V., 2009 : Geothermal Energy : How to Take Advantage of Hidden Potential of Serbia – Jefferson Institute, USA, 2009.,
2. Milivojevic M., Martinovic M., 2003 : Utilization of Geothermal Energy in Serbia – International Geothermal Conference, Reykjavik, Iceland, 2008.,
3. Martinovic M., Milivojevic M., 2008 : Geothermal Energy Utilization in Serbia – New Aproach – United Nations University, Geothermal Training Programme, 30th Aniversary Workshop, Reykjavik, Iceland, 2008.,
4. Oudech S., Djokic V., 2015 : Geothermal Energy Use, Country Update for Serbia – World Geothermal Congress, Melburne, Australia, 2015.,
5. Vuckovic B., Nesic D., Bogdanovic V., Ilic Z., 2011 : Sustainable Development in Kolubara Coal Mines, Serbia – Non Metallic Resources as a Significant Additional Coal Open Pit’s Income (Possible $ Scenario) – VII International Brown Coal Mining Congress, 13-17 April, Belchatow, Poland, 2011., p. 727- 734.,
6. Vuckovic B., Nesic D., 2011. : Beyond 2010, Sustainable Development in Kolubara Coal Mines, Serbia – SGEM 11th International Multidisciplinary Scientific GeoConference, 20-25 June, Albena, Bulgaria, 2011., p. 727-734.,
7. Vuckovic B., Nesic D., Andjelkovic N., 2012 : Geological Exploration Investments – What Does it Worth? (Review of Kolubara Coal Mines, Serbia) – SGEM 12th International Multidisciplinary Scientific GeoConference, 17-23 June, Albena, Bulgaria, 2012., p. 593-602,
8. Vuckovic B., Radosavljevic S., Ignjatovic M., Bakic V., 2015 : Investments in Geology Explorations – Results (Review of the Kolubara Coal Mines, Serbia) – 47th IOC, International October Conference on Mining and Metallurgy, 04-06 October, Bor Lake, Bor, Serbia, 2015., p. 41-44,
9. Vuckovic B., Radovanovic B., Petrovic N., 2015 : Kolubara Lignite Combustible Sulfur Environmental Impact – Natural and Atificial Sources Comparison – V Medunarodni simpozijum ”Rudarstvo i zaštita životne sredine, MEP 2015”, 10-23 jun 2015, Vrdnik, Srbija, str 120-129,
10. Vuckovic B., Stojkovic H., Ignjatovic M., Šubaranovic T., 2016 – Comparison of kolubara lignite value (with selected natural and artificial materials) – natural indicators –– XXXII Medunarodno savetovanje ”Energetika 2016”, 22-25. mart. 2016., Zlatibor, Srbija, str. 459-466,
11. Vuckovic B., Stojkovic H., Ignjatovic M., Subaranovic T., Rakijas M., 2016 – Comparison of kolubara lignite value (with selected natural and artificial materials) – natural indicators – 13th International Symposium Continuous Surface Mining ‘’ISCSM 2016’’, 11-14. Sept. 2016, Belgrade, Serbia, p. 657-673. ISBN: 978-86-83497-23-2,
12. Vuckovic B., Ignjatovic M., Rakijaš M., Vuckovic J., Rakijaš S., 2017 – Kolubarski lignit, Vol. IV – energetska vrednost i poredenje sa potencijalom geotermalne energije u kolubarskom ugljonosnom basenu – VIII. Simpozijum sa Medunarodnim ucešcem ”RUDARSTVO 17”, 16-18. maj 2017., Palic, Srbija, str. 51-65, ISBN: 978-86-80420-13-4,
13. Vuckovic B., Rakijas M., Stojkovic H., Vuckovic J., 2017 – Comparison of geothermal energy potential in Kolubara Coal Basin with lignite, Vol. 5 – Energy value and previous geological considerations – VI. International Symposium ‘’Mining and Environmental Protection, MEP 2017’’, 21-24. june 2017., Vrdnik, Serbia, p. 223-229, ISBN: 978-86-7352-298-2,
14. Vuckovic B., Rakijaš M., Vuckovic J., Rakijaš S, 2017 – Potencijal geotermalne energije u kolubarskom ugljonosnom basenu (prethodna razmatranja), Vol. V – 2nd International Symposium Investements and New Technologies in Energy and Mining, 18-19. September 2017., Borsko Jezereo, Srbija, p. 77-86, ISBN: 978-86-80464-07-7,
15. Vuckovic B., Rakijaš M., Vuckovic J., Rakijaš S., 2017 – Geothermal potential of kolubara coal basin (previous review), Vol. V 2nd International Symposium Investements and New Technologies in Energy and Mining, 18-19. September 2017., Borsko Jezereo, Srbija, p. 77-86, ISBN: 978-86-80464-07-7,
16. Vuckovic B., Ignjatovic M., Stojkovic H., T. Šubaranovic, Rakijaš M., G. Dikic – Non-standard approach to land reclamation of excavated areas open pit mines of kolubara mining basin – serbia, sustainable development and possible financial aspects – VI. Counseling with International Participation of Environmental Protection and Sustainable Development “ENERGY AND MINING 2018”, 28-30. March 2018, Sremski Karlovci, Serbia, p. 10-20, ISBN: 978-86-80420-16-5,
17. Vuckovic B., Dimitrijevic B.: Unvestments in Geological Exploration and Afectation on Mining Operating Cash Costs at Lignite Open Pits Kolubara (Lazarevac), Serbia, Book of Abstracts, 14th International Symposium of Continous Surface Mining ISCSM 2018, pages: 66, Greece, Thessaloniki 23-26 September 2018, Aristotel University Research Dissemination Center,
18. Geological Explorations and Open Pit Activites Affectation in Reclamation Designing in Kolubara Coal Mines (KCM), Serbia, B. Vuckovic, D. Životic, B. Dimitrijevic, Proceedings of the IX INTERNATIONAL Geomechanics CONFERENCE, ISNN: 1314-6467, pages: 315-322, 7-11 September 2020, Varna, Bulgaria,
19. Vuckovic B., Životic D., 2022 – Geological exploration of lignite in the kolubara coal basine, 85 years of geological operations –- 8th Balkan Mining Congress, 28-30. September 2022, Beograd, p. 226-231, ISBN: 978-86-82673-21-7, DOI: 10.25075/BMC.2022.00,
20. Bojan S. Dimitrijevic, Optimization of the Land Reclamation management Process at Coal Open Pit Mines,, Doctoral Dissertation, University of Belgrade, Faculty of Mining and Geology,, Belgrade 2014,
21. B. Dimitrijevic, SELECTION OF THE LAND RECLAMATION OPTION FOR THE TAMNAVA ZAPADNO POLjE OPEN PIT MINE BY MULTI-ATTRIBUTE ANALYSIS, Proceedings of VII Inrernational Conference COAL 2013, page 37-42, Yugoslav Opencast Mining Cpmmittee of Association of mining and Geological and Engineers of Serbia, Zlatibor, Hotel Palisad, 02-05. October 2013, Serbia,
22. JOURNALS, WWW, DOCUMENTATION CENTER :Alternative Energy Magazine, 2015
23. EPS, Kolubara Coal Mines, Technical & Designing Documents European Environmental Agency, Annual Report 2012
24. EU, South East Europe, Transnational Cooperation Programme, Geo SEE, 2014 : Serbia – State of the Art of Country and Local Situation, 2014
25. Global Wind Electricity Council (GWEC) : Annual report 2014 Renewables Global Status Report, 2012
26. Republika Srbija, Ministarstvo Energetike, Razvoja i Zaštite Životne Sredine, 2013 : Construction of Plants and Electricity/Heat Generation frpm Hydro-Geothermal Sources in the Republic of Serbia, 2013
27. Stanford University Magazine, 2012
28. The International Geothermal Association (IGA), Annual Report 2011. www. EPS.co.rs

ВЪРХУ ЕНЕРГИЙНИТЕ ПРЕХОДИ В ТЕХНОЛОГИЧНАТА ИСТОРИЯ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО: ИЗВОДИ И ПРЕПОРЪКИ

Доц. д-р инж. Йордан М. Йорданов
РЕЗЮМЕ

Широката научна общност е обединена върху схващането, че човечеството е преминало през няколко (четири) кардинални технологични трансформации, именувани като индустриални революции. Всяка от тях по дефиниция изисква нов модел на енерго-
обезпечаване, с прилежащите инфраструктурни нововъведения. Частта от индустриалната революция, която е свързана с неотменното енергийно трансформиране, е прието да се означава като енергиен преход. Обект на настоящата работа са енергийните трансформации в човешката цивилизация, белязали прехода от аграрно стопанство, през индустриалния период до четвъртата индустриална революция. Конкретната цел на работата се свежда до извеждане на основните характеристики в потреблението на първичните енергоносители, с оглед по-прецизно анализиране на промените за последните 200 години в структурата на потребителския микс и използване на изводите за прогностични цели.
Първият енергиен преход, от дървесина към въглища, протича към средата на XIX век, с настъпването на текстилната промишленост, парната тяга и др., които поставят началото на фабричния технологичен ред. Следва агресивно навлизане на петролните продукти към началото на 20 век, които бележат втората енергийна трансформация, свързана с навлизането на ДВГ, електрически машини и старт на конвейерното производство. Третият преход е продиктуван от повсеместната глобална дигитализация, паралелно с която навлиза и нов първичен източник – ядрената енергия. Макар и все още тя да покрива минимална част от глобалния потребителски микс, присъствието ѝ налага преструктуриране на съществуващите енергийни системи. Приема се, че съвременният свят е в режим на четвърта индустриална революция, наложила ВЕИ мощностите като базов първичен източник. Към момента те покриват малка част от потребителския микс, но темповете с които навлизат в енергийните системи по света дават основание да се предполага с близките декади да доминират в енергоснабдяването. Сравнителният анализ на структурата на потребителския микс за последните 2 столетия показва твърде характерната особеност на глобалната енергийна система – нито един от базовите енергийни източници не регистрира спад в добива и консумацията в хода на енергийните трансформации. Налице е обаче добре разпознаваема промяна в дяловото участие на базовите източници в потребителския микс, продиктувано от обективната необходимост индустрията да даде предимство на по-високо енталпийни източници по линията: дървесина → въглища → нефт → газ → ядрена енергия → др. Посочената линия всъщност поставя и рамката на глобалните енергийни преходи.
В резултат на извършения анализ могат да се формулират следните заключителни бележки.

– Налице е твърде характерната особеност на глобалната енергийна система – нито един от базовите енергийни източници не регистрира спад в добива и консумацията в хода на енергийните трансформации за последните 200 г., което е свързано с осезаемото нарастване на населението на планетата;

– Отчетливо се разпознава промяна в дяловото участие на базовите източници в потребителския микс, продиктувано от обективната необходимост индустрията да даде предимство на по-високо енталпийни източници по линията: дървесина → въглища → нефт → газ → ядрена енергия;

– Първият енергиен преход от дървесина към въглища е осезаем към 1840-1845 г. и бележи процентен пик към 1918-1922 г., след което следва застой (1915-1940 г.), с последваща структурна промяна в потребителския микс, предизвикана от агресивно навлизане на петролните продукти, които бележат втория преход, с пикови стойности към 1974-1975 г.;

– Следващите трети и четвърти преход, свързани с навлизането на ядрената енергетика и ВЕИ мощности, регистрират само начално присъствие, което съвпада по време с „третата“ и „четвърта“ индустриална революция, но се наблюдава съхранение на сърцевината на съществуващите електрогенериращи и електроразпределителни системи;

– Представеният анализ позволява да се заключи, че доминиращ фактор при изготвяне на концепция за национална дългосрочна енергийна стратегия следва да бъде утвърденият императив за максимална декарбонизация на промишлеността;

– Постигането на тази „зелена“ цел следва да се реализира с траен преход към ВЕИ мощности, без да се изключват усилията и успехите в конструирането и стопанската употреба на т.н. малки и средни ядрени блокове;

– Целесъобразно е концептуално търсене на нормативен баланс относно ВЕИ, който да стимулира инвеститорите, но заедно с това да гарантира съхраняването на земеделските земи.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

първичен енергиен източник, енергиен преход, индустриална революция, „зелена вълна“, ВЕИ инсталации

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Лазарова, Цв. 2023. Енергийният преход – 200 години история (debati.bg). https://debati.bg/energiyniat-prehod-200-godini-istoria/
2. Некрасов,В.Л.,2007. Индустриальная модернизация и энергетический переход. Теоретико-методологические аспекты исследования. Исторический ежегодник, 224-240 стр.
3. Проданов,Хр.2018.Четвъртата индустриална революция и политическата икономия на големите данни, В ‚Научни трудове на УНСС, СС, 2018, т. 3, № 13.
4. Проданов,Хр.2020. Конвергентност на технологиите на Четвъртата индустриална революция и системните следствия за икономиките и обществата (Част I). Икономически и социални алтернативи, брой 4, 2020,101-116.
5. Фурсов,А.2023.Какво се крие за голямото нулиране. Поглед.инфо – Search (bing.com)
6. Цветкова,И.2017. Индустриалните революции вчера, днес и утре. Влияние върху бизнеса и обществото. https://ebox.nbu.bg/ssc17/view_lesson.php?id=30
7. Alekseieva,К. et al.,2021. Technological orders’ change caused by the pandemics: Digitalization in the internationalization of technology transfer.Problems and Perspectives in Management, Volume 19, Issue 3, 2021.
8. Almgren,R.,D.Skobelev.2020.Evolution of Technology and Technology Governance.J. Open Innov. Technol. Mark. Complex. 2020, 6, 22; doi:10.3390/joitmc6020022.
9. Glushchenko,V.2021.Development of the concept of transition to organisations to the 8 technological order. Norwegian Jorenal of development of the Int. Science N 67/2021.18-27.
10. Smil,V.2010.Energy Transitions: History, Requirements, Prospects. 179 стр.
11. World Population by Year – Worldometer (worldometers.info)
12. Van Vactor, S. A., 2017.Historical Perspective on Energy Transitions. DRAFT March 2017, 1-21.
13. world nuclear energy production – Search (bing.com) (Updated August 2023)
14. https://www.weforum.org/reports/fostering-effective-energy-transition-2023/global-dashboard#report-nav
15. bp Statistical Review of World Energy 2022 | 71st edition Energy Mix – Our World in Data
16. https://ourworldindata.org/grapher/global-energy-consumption-source (Global primary energy consumption by source) (2023)
17. The 200-year history of mankind’s energy transitions, Apr 13, 2022

СЪХРАНЕНИЕ НА ЕНЕРГИЯ В ИЗОСТАВЕНИ РУДНИЦИ

Инж. Димитър куюумджиев
РЕЗЮМЕ

В доклада е представен споделен чужд опит и добра практика за това как пиковата енергия, която е най-евтина може да бъде съхранявана. Международният екип от изследователи е приложил подземна гравитационна система за съхранение на енергия (ПГССЕ) в изоставен рудник в Южна Африка, близо до Йоханесбург. В разработката им се предлага асансьорите в рудничните шахти, предназначени за транспортиране на рудата да бъдат използвани като рекуператори на енергия, а подземните хоризонти, които са разкрити да бъдат като акумулатори на енергия в зависимост от продукта, който ще се използва. Цената на инсталираното съоръжение за UGES се оценява в настоящото проучване на 1-10 USD/kWh, като се приема, че средната разлика във височината между горните и долните места за съхранение е съответно 1500 m и 200 m. Проектът е толкова по-евтин, колкото по-значителна е разликата във височината. Капацитетът за производство на електроенергия варира в зависимост от дълбочината на мината, диаметъра на шахтата и скоростта на движение на пясъка. Техническият живот на системата може да варира от 20 до 30 години. Потенциалът на технологията за съхранение варира от 7 до 70 TWh в световен мащаб, като по-голямата част от този потенциал е съсредоточена в Китай, Индия, САЩ и Русия.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

енергиен преход; гравитационно съхранение на енергия; управление на интелигентни мрежи; модел за съхранение на електроенергия

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Hunt, J. D.; Zakeri, B.; Jurasz, J.; Tong, W.; Da˛bek, P. B.; Brandão, R.; Patro, E. R.; Ðurin, B.; Filho, W. L.; Wada, Y.; et al. Underground Gravity Energy Storage: A Solution for Long-Term Energy Storage. Energies 2023, 16, 825. https://doi.org/10.3390/en16020825

ЗНАЧЕНИЕ НА НОРМАТИВНАТА РАМКА ЗА РАЗРАБОТВАНЕ И ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА НАХОДИЩA ЗА ПОДЗЕМНИ БОГАТСТВА ЧРЕЗ ОТКРИТ СПОСОБ

адв. Мина Вълева – Радкова
РЕЗЮМЕ

Бързопроменящата се среда от гледна точка на климата, геополитиката, пазарите, бурното развитие на технологиите, различните по характер нежелани и неочаквани проявления като пандемии и военни конфликти, принуждават гражданите на Европейския съюз и България в частност, да осмислят отношението си към миннодобивната индустрия и осигурят устойчива среда за продължаване развитието на сектора, като част от националният и европейски суверенитет.
В днешните условия една от основните предпоставки, която следва да е налице, за да се реализира проект за разработване на находище на подземни богатства, неговата експлоатация и употреба на добитите суровини, е наличието на специална, ясна и приложима нормативна рамка. България има дългогодишни традиции и опит в развитието на минерално-суровинната индустрия и в нормативното регулиране на обществените отношения в този сектор. На национално ниво са приети мерки, необходими за изпълнение и прилагане на актовете на Европейския съюз в областта на дейностите по търсене, проучване и добив на подземни богатства. С Решение № 761 от 29.09.2015 г.
Министерският съвет прие Национална стратегия за развитие на минната индустрия, която има за цел устойчиво развитие на минната индустрия чрез осигуряване на икономически балансиран, социално и екологично отговорен подход към проучването, добива и преработката на подземни богатства в Република България, чието изпълнение все още не се отчита и не се анализира необходимостта от нейната актуализация.
В наши дни миннодобивния сектор в България, а и на ниво Европейски съюз, е един от най-силно регулираните. Отчитайки броя реализирани нови проекти в сектора, както и проявяващите се тенденции за преустановяване или силно ограничаване на добивната индустрия, се налага извода, че силната регулация и прибързано приета или изменена нормативна рамка не е постигнала целения ефект. За да не бъде изненадан миннодобивния бранш, така също и специализираната администрация, натоварена с управлението на подземните богатства и съблюдаването за закономерното развитие на минния сектор в България, то трябва да има едно ясно установено и мотивирано мнение по повод нормативната рамка, което да се противопоставя успешно срещу всяко неразумно и не достатъчно обосновано предложение за изменение.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

проучване и добив на подземни богатства, нормативна уредба

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Конституция на Република България (Обн. ДВ. бр.56 от 13 Юли 1991 г.).
2. Национална стратегия за развитие на минната индустрия (приета с Решение 761 от 29.09.2015 г. на МС).
3. Закон за подземните богатства (обн. ДВ, бр. 23 от 12.03.1999 г.).
4. Закон за мините и кариерите от 1957 г.
5. Указ за мините и подземните богатства от 1947 г.
6. Закон за държавната собственост (Обн. ДВ. бр.44 от 21 Май 1996 г.).
7. Закон за общинската собственост (Обн. ДВ. бр.44 от 21 Май 1996 г).
8. Закон за опазване на околната среда (Обн. ДВ. бр.1 от 02.01.2021 г).
9. Закон за биологичното разнообразие (Обн. ДВ. бр.77 от 9 Август 2002 г.).
10. Закон за защитените територии (Обн. ДВ. бр.133 от 11 Ноември 1998 г.).
11. Закон за устройство на територията (Обн. ДВ. бр.1 от 2 Януари 2001 г.).
12. Наредба за националния геоложки фонд“ (обн., ДВ, бр. 6 от 21.01.2000 г.).
13. Наредба за изготвянето и воденето на националния баланс на запасите, регистъра на откритията и специализирания кадастър на находищата на подземни богатства“ (обн. ДВ. бр.111 от 21 Декември 1999 г.).
14. Наредба за обхвата и съдържанието на работните проекти за търсене и проучвана или за проучване и първична преработка на подземни богатства, за ликвидация или консервация на геологопроучвателните и на миннодобивните обекти за рекултивация на засегнатите земи и за условията и реда за тяхното съгласуване“ (обн. ДВ. бр. 95 от
1 ноември 2013 г.).
15. Наредба № 26 за рекултивация на нарушени терени, подобряване на слабопродуктивни земи, отнемане и оползотворяване на хумусния пласт (обн. ДВ. бр.89 от
22 октомври 1996 г.).

МОДЕЛИРАНЕ НА СТАЦИОНАРНИ ПОЖАРОГАСИТЕЛНИ ИНСТАЛАЦИИ ЗА ВОДНА МЪГЛА НИСКО НАЛЯГАНЕ С ХОРИЗОНТАЛНО РАЗПРЪСКВАНЕ – ЧАСТ I

Инж. владислав стойков, проф. д-р инж. михаил михайлов
РЕЗЮМЕ

Гасенето с водна мъгла в пътни тунели се основава на максимален охлаждащ ефект в зоните на пожара, за да се постигне търсеното намаляване на риска за пътниците, конструкцията на тунела и съоръженията в него. Водната мъгла има универсалното свойство да гаси или потиска пожари на обичайните горими материали: от клас А – пожари на твърди материали; от клас В – пожари на горими течности и твърди материали, които при запалване се топят и горят като течности и от клас С – пожари на горими газове. Стационарните противопожарни системи (FFFS) ниско налягане с водна мъгла, ще намалят последиците от възникнал пожар до приемливо ниско ниво на хуманния и материалния риск, за да се избегнат катастрофални пожари в пътните тунели.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

ниско налягане, дюза, водна мъгла, вентилатор, пожар

РЕФЕРЕНЦИИ

 

 

Видео от извършените изпитвателни тестове и проектни пожари можете да видите тук:

Видео 1; Видео 2, Видео 3; Видео 4; Видео 5; Видео 6; Видео 7;

mdg-magazine.bg © 2024. Всички права запазени.