Задача на настоящата работа е да се анализира минералния състав на шлихови проби от България (131 522 на брой) с цел да се очертаят перспективи за търсене на диаманти в България. Минералният състав на шлиховите проби от България е сравнен с минералния състав на публикувани еталони на различни типове диамантени находища по света. Сравнението е на основата на вероятностни методи. Използван e еталонният минерален състав на следните диамантови находища: диамантоносни разсипи от Западен Урал; кимберлити; тежка фракция от коренни кимберлити, алпинотипни ултрамафити, пиропови перидотити, алкални базалтоиди, графитизирани гнайси, метаморфозирани конгломерати Витватерсранд и кимберлитови разсипи. Въз основа на получените резултати са изказани геоложки съображения за наличие на два генетични типа диамантоносни скали в България: 1) хромитоносни скали с гранат без титанови минерали и 2) високобарични скали, без гранати, набогатени на титанови минерали.

Природният газ ще нараства по значение във всички потребителски сектори поради доказаните му изобилни запаси и присъщата му гъвкавост на усвояване. Ще има промяна обаче при отношението производство-потребление, като главни страни-износители ще бъдат САЩ, Русия и страните от района Близкия Изток. Източниците на природен газ от неконвенционален тип ще нарастват и ще достигнат 33% в неговото общо производство. Продукцията на нефт от „трудни резервоари”, дълбоководните находища, наситените с битуми пясъчници и други, също ще нараства, достигайки 25% от общия добив.

Добивът на „шистов газ“ в световен мащаб расте бързо. Технологията „фракинг“ води до максимално извличане на газа от майчините скали (най-често шисти). Използваните химически съединения при добива провокират „анти шистов газ” кампании от страна на различни екологични организации. У нас проучването и добивът на шистов газ не са разрешени, основно поради екологични съображения. За съжаление, въпросът се политизира, което не е от полза за никого. Досега у нас няма задълбочени изследвания за влиянието на „фракинга“ върху провокираната сеизмична активност. В други страни (например САЩ) изследванията се водят с увеличени темпове поради появата, в някои участъци на добив на шистов газ, на индуцирана сеизмична активност с нарастваща интензивност. Един от най-драстичните примери е щатът Оклахома (находище Барнет).