Skip to content Skip to sidebar Skip to footer

ИНОВАТИВНИ МЕТОДИ ЗА ОБУЧЕНИЕ ПРИ РАБОТА НА ВИСОЧИНА: ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА И СЪВРЕМЕННИ РЕШЕНИЯ

Доц. д-р инж. Александър крилчев
РЕЗЮМЕ

Работата на височина представлява съществен риск за здравето и безопасността на работниците и изисква специфични умения, знания и поведенчески нагласи. Това е една от основните причини за трудови злополуки с фатален изход, особено в строителната промишленост, където всяка година в Европа все още има по 1300 смъртни случая. Както техните човешки, финансови и икономически последици, цената на тези злополуки от човешка гледна точка е неприемлива: падането от височина причинява смърт и широк кръг от тежки наранявания, които варират от пълна парализа на крайниците (тетраплегия) в някои случаи до различни по вид затруднения и частична инвалидност. Подобни наранявания ограничават възможността на работника да се върне на работа и водят до значително намаляване на доходите му. Освен това подобни инциденти могат да окажат неблагоприятно въздействие върху обществения образ на засегнатите сектори и да затруднят привличането на квалифицирани работници. С нарастващото разнообразие от индустриални дейности – в строителството, енергетиката, телекомуникациите и поддръжката на инфраструктура – необходимостта от ефективно обучение става все по-належаща. Традиционните методи за обучение, базирани основно на теоретични лекции и ограничена практическа подготовка, често се оказват недостатъчни за формиране на необходимите компетенции и реакция в реални критични ситуации. В последното десетилетие се наблюдава нарастващ интерес към прилагането на иновативни подходи в обучителните програми – включително използването на виртуална и добавена реалност, симулационни технологии, геймификация и адаптивни обучителни платформи. Целта на настоящата статия е да се анализират съвременните методи за обучение при работа на височина, да идентифицират техните предимства и недостатъци и да предложи насоки за бъдещото им приложение в контекста на професионалната подготовка и безопасна работа.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

височина, обучение, безопасност, използване на VR, MR, мобилни приложения и AI в обучението, симулации

РЕФЕРЕНЦИИ

1. European Agency for Safety and Health at Work. (2020). Occupational safety and health in the construction sector. Retrieved from https://osha.europa.eu
2. Burke, M. J., Sarpy, S. A., Smith-Crowe, K., Chan-Serafin, S., Salvador, R. O., & Islam, G. (2006). Relative effectiveness of worker safety and health training methods. American Journal of Public Health, 96(2), 315–324. https://doi.org/10.2105/AJPH.2004.059840
3. MSA Safety. (2023). Virtual Reality Training Solutions for Working at Height. Retrieved from https://www.msasafety.com
4. Dörner, R., Broll, W., Grimm, P., & Jung, B. (Eds.). (2013). Virtual and Augmented Reality in Education, Art, and Museums. Springer. https://doi.org/10.1007/978-3-319-03743-1
4. Hsiao, H., Simeonov, P., Kim, I., & Breloff, S. (2020). Use of virtual reality to improve fall protection training for construction workers. Applied Ergonomics, 82, 102958. https://doi.org/10.1016/j.apergo.2019.102958
5. Microsoft. (2022). HoloLens 2 for Industry Training and Field Operations. Retrieved from https://www.microsoft.com/hololens
6. Kukkonen, S., & Räty-Douglas, S. (2019). Mobile learning and safety competence: A case study in industrial environments. Safety Science, 118, 837–845. https://doi.org/10.1016/j.ssci.2019.06.014
7. Европейски комитет по стандартизация (CEN). (2021). EN 365: Personal protective equipment against falls from a height – General requirements for instructions for use and for marking.
8. Директива 2001/45/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2001 за изменение на Директива 89/655/ ЕО от 27 юни 2001 година относно минималните изисквания за безопасността и здравето на работниците при използване на работни съоръжения по време на работа
9. Директива 89/391/ЕИО на Съвета от 12 юни 1989 година за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето на работниците на работното място
10. Директива 89/655/ЕИО на Съвета от 30 ноември 1989 година относно безопасността и здравето на работниците при използване на работни съоръжения по време на работа
11. Директива 95/63/ЕО на Съвета от 5 декември 1995 година за изменение на Директива 89/655/ЕИО относно минималните изисквания за безопасността и здравето на работниците при използването на работни съоръжения по време на работа
12. Директива 92/57/ЕИО на Съвета от 24 юни 1992 година за прилагане на минимални изисквания за безопасност и здраве на временни или подвижни строителни участъци
13. Директива 89/656/ЕИО на Съвета от 30 ноември 1989 година относно минималните изисквания за безопасността и здравето на работниците при използването на лични предпазни средства на работното място (трета специална директива по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива 89/391/ ЕИО) (89/655/ЕИО) (ОВ брой L 393 от 30.12.1989 г., стр. 18)
14. Директива 92/58/ЕИО на Съвета от 24 юни 1992 година относно минималните изисквания за осигуряване на знаци за безопасност и/или здраве по време на работа
15. Директива 89/686/ЕИО на Съвета от 21 декември 1989 година относно сближаване на законодателствата на държавите-членки в областта на личните предпазни

АНАЛИЗ НА МЕТОДИТЕ, СВЪРЗАНИ С УПРАВЛЕНИЕ НА РИСКА ОТ ПОДХЛЪЗВАНИЯ И ПАДАНИЯ

Доц. д-р инж. Александър крилчев
РЕЗЮМЕ

Подхлъзването върху повърхности за движение е най-честата причина за падане на хора на същото или на по-ниско ниво в индустриалната среда и в частност в мините и кариерите. Една пета от злополуките в индустрията и бита се дължат на падане на същото ниво. Подхлъзванията и паданията на по – ниско ниво, макар и по-редки имат значително по-тежки последици включително стигащи и до фатални. Статистически доказано е, че последиците от падане от стълби и по стълбища са много по-тежки от всички останали. Това изисква по-голям коефициент на триене, който се постига чрез обработка на повърхността на стъпалата или полагане на покритие. И двете решения трябва да осигуряват безопасността на хората и при намокрянето им с вода и почистващи или измиващи препарати и разливане на смазочни материали

КЛЮЧОВИ ДУМИ

подхлъзване, падане, риск, триене, хлъзгавост, динамичен коефициент на триене, статичен коефициент на триене

РЕФЕРЕНЦИИ

УПРАВЛЕНИЕ НА РИСКА ОТ СЪРДЕЧНОСЪДОВИ ЗАБОЛЯВАНИЯ ПРИ ТЕЖКИ ПРОИЗВОДСТВЕНИ УСЛОВИЯ В МИНИ И КАРИЕРИ

Доц. д-р инж. Александър крилчев
РЕЗЮМЕ

Социално значимите заболявания оказват огромно влияние върху живота, здравето и работоспособност-
та на хората от всички възрастови групи. Световната здравна организация нарича тези заболявания хронични незаразни заболявания. Според данни, посочени от Световната здравна организация, хроничните незаразни болести (ХНБ) всяка година вземат живота на 41 млн. души, което се равнява на 71% от всички смъртни случаи в световен мащаб. Всяка година 15 млн. души умират от ХНБ на възраст между 30 и 69 години. Това са над 85% от тези „преждевременни“ смъртни случаи, които се срещат в страните с ниски и средни доходи на населението [1]. Най-значими от тези заболявания са сърдечносъдовите заболявания (ССЗ).

КЛЮЧОВИ ДУМИ

вредности, стрес, мини, кариери, съдов риск

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Risk Factors Collaborators. Global, regional, and national comparative risk assessment of 79 behavioural, environmental and occupational, and metabolic risks or clusters of risks, 1990–2015: a systematic
2. Карамфилов, К., П. Георева, Л. Ковачки. Оценка на сърдечносъдовия риск на работното място, 2020 г. – Практическо ръководство.
3. Михаилов М., Гълъбов Р., Бакърджиева Т,, Доков, В.
2009. Дихателна и топлинна защита. С.
4. The Lancet, Journal of the American Medical Association (JAMA)
5. Circulation, British Medical Journal (BMJ).
6. База данни на Националната медицинска библиотека на САЩ – PubMed.
7. World Health Organization, WHO.
8. Centers for Disease Control and Prevention, (CDC).
9. Harrison’s Principles of Internal Medicine.
10. Oxford Textbook of Medicine.
11. https://delpem.com
12. https://www.chcrr.org
13. https://www.heart.org
14. https://www.oralacademy.bg
15. https://bg.texasheart.org
16. https://www.cochranelibrary.com
17. https://ehnheart.org

НАСОКИ ПРИ ИЗПОЛЗВАНЕТО НА БЕЗПИЛОТНИ ЛЕТАТЕЛНИ АПАРАТИ В МИННОДОБИВНИЯ ОТРАСЪЛ

Доц. д-р инж. Александър крилчев
РЕЗЮМЕ

В статията е разгледана накратко историята на създаване и развитието на БЛА и класификацията им по различни показатели. Обобщени са различните приложения на дроновете в миннодобивния бранш както при открития добив на полезни изкопаеми и инертни материали, така и при подземния. Посочени са основните тенденциите за използването на дроновете в различни технологични процеси в различните отрасли на промишлеността, за подобряване на ефективността на производството, за планиране на оперативните разходи, за управление на безопасността, за високо ниво на достоверност при извършване на инспекции и кратки срокове за доставка чрез използване на дронове. Събиране на данни в реално време е от съществено значение за оптимизирането на операциите и показателите за ефективност. С лесното събиране на данни, различните дружества вече могат да вземат бързи и адекватни решения, вместо да разчитат на традиционни методи, потенциално спестявайки време и ресурси.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

дрон, сканиране, минни изработки, взривни работи, геоложки модели, хвостохранилища, рекултивация, обрушени пространства

РЕФЕРЕНЦИИ

1. https://www.copter.bg/bg/blog/industrialni-dronove- prilojenie-i-znachenie
2 https://chr.bg/istorii/tehno/nikola-tesla-izobretyava-parviya-dron-16-godini-predi-parvata-svetovna-vojna/
3 https://dronemanya.com/bg/post/istoriiata-na-razvitieto-na-dronove
4. https://www.analyticsinsight.net/drones-in-mining-how-can-mining-industry-utilize-drones/
5. https://www.flyability.com/casestudies/indoor-drone-in-underground-mining-accessing-the-inaccessible
6 https://www.copter.bg/bg/blog/predimstva-na-dronovete-i-dronovata-tekhnologiya
7. Желев, Г. Видове дронове. Институт за космически изследвания и технологии – БАН.
8. Желев, Г., Е. Руменина, П. Димитров, И. Каменова, И. Илиева, Й. Найденов, М. Нанков, В. Кръстева. 2016. Приложение на БЛА eBee AG за оценка състоянието на царевични посеви с различна норма на торене. Proceedings of Eleventh scientific conference with International Participation „Space, Ecology, Safety“ (SES 2015), SRTI-BAS, 2016, 154–166.
9. Мардиросян, Г., С. Забунов. 2015. Мултироторен хеликоптер, Патент № 112131/17.12.2015, Патентно ведомство на Република България.
10. Сотиров, Г. С. 2005. Анализ и оценка ефективността на активни средства за радиоелектронно противодействие, използвани от безпилотни летателни апарати. Сборник от доклади на Юбилейна научна сесия – т. 2 „120 години от Съединението” 21-22 април 2005 г., Д. Митрополия, с.144–147.
11. Kostadinova, N., D. Makedonska, B. Vladkova: Application Tunnels in Bulgaria, 5 th International Underground Excavations; Cities of the Future, Urban Tunnelling and Underground 978-605-01-1568-0, pp 477-488
12. Gorbounov, Y., Z. Dinchev, H. Chen. Hazardous Gas Evaluation in the Atmosphere of an Open Pit Mine Using Wireless Technology 30th National Conference with International Participation „Telecom 2022“, Sofia, Bulgaria.
13. Балев В, А. Камбуров, М. Ценов, П. Павлов. Дистанционни технологии за дигитализиране, мониторинг и инспекция на метрополитени, Сборник с доклади от Научно-техническа конференция с международно участие, посветена на 25-та годишнина на Софийското метро „Иновативни архитектурни, конструктивни и технически решения при строителството на метрополитени“ 26-27 януари 2023 г. гр. София, ISSN 978-619-90939-9-3, стр. 131-137

mdg-magazine.bg © 2025. Всички права запазени.