Развитието на технологиите в сферата на геодезията, през последните десетилетия, провокира необходимостта от оптимизация на работите в целия спектър от геодезически дейности, включително основните етапи при създаване на кадастрални карти. Създават се предпоставки за елиминиране на ненужни стъпки, които отнемат време и финансови ресурси на изпълнителите на проектите, оказващи, същевременно, негативни ефекти и на дейността на възложителя. Стремежът към ефективни и икономически изгодни проекти поражда въпроси относно това кои стъпки са практически значими и необходими, и кои могат да бъдат аргументирано „пренебрегнати“, като излишни.
Един такъв етап е изграждането на Геодезическа мрежа с местно предназначение (ГММП) – етап, императивно заложен в нормативната база, касаеща създаването на кадастрални карти и кадастрални регистри на територията на Р. България. Подобна ситуация, която е в логически дисбаланс с възможностите на съвременните технологии за позициониране, предполага и мотивира необходимостта от един анализ, ориентиран към дилемата: „Необходимост или инерционен анахронизъм са ГММП, в процеса на създаване на една кадастрална карта?“.