Skip to content Skip to sidebar Skip to footer

ПРОМИШЛЕНИТЕ И ПРОГНОЗНИ РЕСУРСИ ОТ ПРИРОДЕН U-238 В БЪЛГАРИЯ, ДОСТАТЪЧНА СУРОВИНА ЗА ПРОИЗВОДСТВОТО НА НЕОБХОДИМИТЕ ГОРИВНИ ЕЛЕМЕНТИ ЗА РЕАКТОРИТЕ НА АЕЦ „КОЗЛОДУЙ” И „БЕЛЕНЕ”

Проф. дгмн инж. геолог Иван Бедринов
РЕЗЮМЕ

Първите количества български природен уран, стотици до хиляди? тонове са добити от немски миннодобивни фирми, през периода 1930 – 1940 г. Системни търсещи, проучвателни, научно-изследователски и добивни работи върху територията на България са провеждани от съветско-българското минно дружество (СБГО) и неговите приемници – Предприятие „Комбинат“ и ДФ „Редки метали“ от 1946 – 1992 г. През този период са открити: 47 бр. промишлени уранови находища, 92 бр. недопроучени рудопроявления и хиляди радиоактивни аномалии, често с доказани собственоуранови, U-съдържащи и U-съпровождащи цветни, редки, благородни, редкоземни и др. елементи. Добитият природен уран през този период е около 20 хил. t, остатъчните промишлен запаси в част от ликвидираните през 1992 г. находища са около 30 хил. t, а прогнозните ресурси в страната са около 60 хил. t – при съдържане на U-238 над 0,03% и около 90 – 100 хил. t при съдържание на U-238 над 0,008%.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

природен и обогатен уран, радиоактивност, уранов, U-съпровождащ и U-съдържащ минерал, генетична минерална асоциация

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Проф. Герасимовска, А. Нестеянова и др., 1951 г. Радиогеоложки изследвания в Република България, проведени през 1947-1949 г. от Южния отряд на Балканската експедиция при ВИМС-Москва, ГФ ВИМС.
2. Проф. Арапов, Ю.,Холопешин, И., Лапин, Вл. , 1957 г. Сводна карта на U находища в България , ГФ ДФ „Редки метали”.
3. Проф. Арапов, Ю. и др., 1963 г. Металогенна карта по U на България, ГФ ДФ „Редки метали”.
4. Металогенно-прогнозна карта на U на България, 1995 г. ДФ „Редки метали”.
5. Бедринов, И. Собствено-уранови, уран-полиметални и уран-торий-редкоземни минерализации и орудявания в Централните Родопи, 2015 г. Сп. „Геология и минерални ресурси”, кн. 7-8.
6. Бедринов, И. Етапи в развитието на уранодобивния отрасъл и урановата геоложка наука в България, 2014 г., Сп. „Геология и минерални ресурси”, кн. 9.
7. Бедринов, И. Проученост, значимост и перспективи на металните минерални суровини в България. Сборник с доклади на национална научно-техническа конференция, 2018 г.,
8. Бедринов, И., 2018 г. Относно състоянието на рудодобивния отрасъл в страната. Сборник с доклади на национална научно-техническа конференция.
9. Възможности за усъвършенстване на геотехнологичните методи за хидрохимично извличане на уран-съпровождащи Th-TR елементи в уранови находища. 2019 г, Сборник с доклади на научно-техническа конференция НТС.
10. АЕЦ „Белене”. Светла Василева (в-к „Дума”, 1.11.2019 г.)
11. Божков, Ел. САЩ натрапват ядреното си гориво, в-к „Дума”, 27.11.2019 г.
12. Георгиев, Ст. Състояние, направления и проблеми за търсене и проучване на метални подземни богатства. 2018 г., Сборник с докади на национална научно-техническа конференция, НТС-МДГМ.
13. Бедринов, И. 2018 г., На територията на България има находища на суровини от „изключителна важност за ЕС” Сп. МДГ, 4.
14. Ив. Бедринов. „Предпоставки за намиране на промишлени залежи от редкоземни елементи в някои магматогенни и метаморфни уранови находища в България”.
15. Ив. Бедринов, Г. Скендеров, 2019 г. Полиметални, радиоактивни и редкоземни минерализации и орудявания в Бухово-Кремиковския руден район. Прогнозни ресурси, Сп. МДГ, 1.
16. Драбова, Д. 2019 г. „Смяната на горивото за „Темелин” предизвика проблеми”, (в-к „Дума”, 28.11.2019 г.)
17. Технико-икономическото състояние на ДФ „Редки метали” към 1990 г. Доклад за комисията по ликвидация на уранодобива в България, 1991 г., Д. Андреев, ГФ „Редки метали”, личен архив на И. Бедринов, НМ „ЗХ”.

РЕЗУЛТАТИ ОТ РАДИОМЕТРИЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ В РАЙОНА НА БУХОВО-СЕСЛАВСКОТО УРАНОВО РУДНО ПОЛЕ

Проф. дгмн инж. геолог Иван Бедринов
РЕЗЮМЕ

Бухово-Сеславското ураново рудно поле се разполага в централната част на Старопланинската металогенна зона. Първите уранови минерали (отунит, торбернит) са известни от 1925 г. Определени са от геолози при Cофийския университет „Св. Кл. Охридски“, по проби доставени от буховския жител Ст. Стойнев, взети от кариера за добив на глина, разположена в югоизточния склон на вр. Готен. Проучването и добива на уран, до1940 г. е извършвано от германски фирми. Системни търсещо-проучвателни и добивни работи през периода 1946-1958 г. са провеждани от смесено Съветско-Българско минно предприятие (СБГО), а след 1958 до 1992 г. от ДФ „Редки метали“. Проведени са значителни обеми средно- и едромащабни геоложки и геофизични картировки, сондажни и минно проучвателни работи. Извършени са детайлни минералого-петрографски и химико-технологични изследвания. При научно-изследователските работи през 70-те и 80-те години на миналия век, особено внимание е отделяно на веществения състав на урановите руди. Поделени са собствено-уранови, уран-полиметални, ураносъдържащи, торий-редкоземни типове радиоактивни минерализации и орудявания. Разработени са и промишлено-експриментирани (с положителен резултат) технологии за извличането, наред с U и на редица съпътстващи елементи (Pb, Zn, Cu, Au, Th и др.) от комплексните рудни залежи.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

радиоактивност, дъщерни (изотопни) елементи, радиоактивен разпад, радиоактивно семейство – α-, β-, γ – лъчения

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Герасимовский, В., А. Нестеянова. Поиски уран на територии НР Болгарий. ВИМС, Москва, 1949.
2. Холопешин, Ив., Вл. Лапин. Сводна карта на урановите находища в България. Мащаб 1:300000, Геоф. „Р.М.”, 1957.
3. Арапов, Ю и др., Металогенна карта по уран на България М 1: 300 000, Геоф. „Р.М.”, 1963.
4. Тонев, Ив., Юр. Мещерски. Прогноза за развитието на урановия отрасъл в България до 2000 г., Геоф. „Р.М.”, 1970.
5. Драгоманов, Л., Ив. Бедринов, Г. Скендеров, Л. Петкова, Л. Мирчева. Металогенно-прогнозна карта по уран на Р.България. Мащаб 1:200000. Нац.геоф., МОСВ, I-1225, 1994.
6. Мельников, Е., Н. Ташев, Е. Димитрова и др. Радиогеохимическая характеристика протерозойских гранотоидных комплексов Южной Болгарий, год. СДУ, ГГФ, т. 69, кн.1, 1976/1977.
7. Анцирев, И., И. Бедринов, Р. Орлов, Радиогеохимические особености Центральних Родоп., сп. Geol. Balkanika, кн. 13, 1983.
8. Бедринов, И. Дисертация: Ураноносност на метаморфитите и гранитоидите в Централните Родопи, геоф. на НМЗХ, 1989.
9. Чешитев, Г., Ил. Кънчев и др. Геоложка карта на Република България М 1: 500 000, геоф., 1989.
10. Петков, М. и др., Предварителна оценка на възможностите по обогатяване и комплексно извличане на редкоземни елементи от U, Th-TR руди, Нац. геоф., 1987
11. Михайлова, М., Сорбация на редкоземни (TR) елементи от отпадни продукти на ХК „Девня“, нац. геоф., XV-662, 1987.
12. Бедринов, И., Радиогеоложката изученост на територията на Република България и получените резултати, сп. „Минно дело и геология“, 2008.
13. Бедринов, И. Предпоставки за намиране на промишлени залежи от уран-торий-редкоземни находища в България, сп. „Минно дело и геология“, 2014.
14. Бедринов, И. Становище. На територията на България има находища на суровини от изключителна важност за Европейския съюз, сп. „Минно дело и геология“, бр.4, 2018.
15. Стойков, Хр., Рудообразуване и уранови находища. Изд. „Техника”, 1986.

РАДИОАКТИВНИ МИНЕРАЛИЗАЦИИ И ОРУДЯВАНИЯ В РИЛО-РОДОПСКАТА ОБЛАСТ

Проф. дгмн инж. геолог Иван Бедринов
РЕЗЮМЕ

В статията са разгледани и анализирани част от резултатите от провежданите търсещи и проучвателни работи в .Рило-Родопската област. Авторът посочва, че радиоактивните минерализации и орудявания са описани минераложки и радиографски от специалистите, но са недостатъчно изучени химико-техно­логично за оползотворяването им като наносуровини.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

уран-съпровождащи минерали, наносуровини, торий-редкоземни минерали

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Герасимовский, В., А. Нестеянова. Поиски уран на територии НР Болгарий. ВИМС, Москва, 1949.
2. Холопешин, Ив., Вл. Лапин. Сводна карта на урановите находища в България. Мащаб 1:300000, Геоф. „Р.М.”, 1957.
3. Арапов, Ю и др., Металогенна карта по уран на България М 1: 300 000, Геоф. „Р.М.”, 1963.
4. Тонев, Ив., Юр. Мещерски. Прогноза за развитието на урановия отрасъл в България до 2000 г., Геоф. „Р.М.”, 1970.
5. Драгоманов, Л., Ив. Бедринов, Г. Скендеров, Л. Петкова, Л. Мирчева. Металогенно-прогнозна карта по уран на Р.България. Мащаб 1:200000. Нац.геоф., МОСВ, I-1225, 1994.
6. Мельников, Е., Н. Ташев, Е. Димитрова и др. Радиогеохимическая характеристика протерозойских гранотоидных комплексов Южной Болгарий, год. СДУ, ГГФ, т. 69, кн.1, 1976/1977.
7. Анцирев, И., И. Бедринов, Р. Орлов, Радиогеохимические особености Центральних Родоп., сп. Geol. Balkanika, кн. 13, 1983.
8. Бедринов, И. Дисертация: Ураноносност на метаморфитите и гранитоидите в Централните Родопи, геоф. на НМЗХ, 1989.
9. Чешитев, Г., Ил. Кънчев и др. Геоложка карта на Република България М 1: 500 000, геоф., 1989.
10. Петков, М. и др., Предварителна оценка на възможностите по обогатяване и комплексно извличане на редкоземни елементи от U, Th-TR руди, Нац. геоф., 1987
11. Михайлова, М., Сорбация на редкоземни (TR) елементи от отпадни продукти на ХК „Девня“, нац. геоф., XV-662, 1987.
12. Бедринов, И., Радиогеоложката изученост на територията на Република България и получените резултати, сп. „Минно дело и геология“, 2008.
13. Бедринов, И. Предпоставки за намиране на промишлени залежи от уран-торий-редкоземни находища в България, сп. „Минно дело и геология“, 2014.
14. Бедринов, И. Становище. На територията на България има находища на суровини от изключителна важност за Европейския съюз, сп. „Минно дело и геология“, бр.4, 2018.
15. Стойков, Хр., Рудообразуване и уранови находища. Изд. „Техника”, 1986.

ПОЛИМЕТАЛНИ, РАДИОАКТИВНИ И РЕДКОЗЕМНИ МИНЕРАЛИЗАЦИИ И ОРУДЯВАНИЯ В БУХОВО-КРЕМИКОВСКИЯ РУДЕН РАЙОН. ПРОГНОЗНИ РЕСУРСИ

Проф. дгмн, инж. геолог Иван Бедринов Н. с. I ст. инж. геолог Георги Скендеров
РЕЗЮМЕ

В статията е разгледан Бухово-Кремиковския комплексен руден район, който се явява съществена част от Централно-Балканската металогенна зона. В нея попадат още: Курило-Кътинските уранови и уран-полиметални находища; полиметалните орудявания локализирани в дълбочинни разломи на тектонизираната приконтактна ивица (Софийски терциерен басейн – Старопланински антиклинорий) в землищата на селищата Требич – Кубратово – Кремиковци – Бухово. Предмет на детайлни научно-изследователски, проучвателни и експлоатационни работи са били орудяванията в пределите на Кремиковското и Бухово-Сеславското рудни полета, като голяма част от промишлените желязо-сребърни и уранови залежи са иззети. Интерес като възможни суровинни ресурси представляват установените, недостатъчно изучени и промишлено оценени минерализации и орудявания от уран-съпровождащи скъпоценни, цветни и торий-редкоземни минерализации в ареала на Бухово-Сеславското рудно поле, както и установените полиметални минерализации и орудявания в дълбочинните разломи по южните и СИ части на Кремиковското рудно поле.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

Бухово-Кремиковски руден район, хидрослюдизация, метасоматизация, орудявания

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Герасимовский, В. А., А. Нестеянова, 1949 г., Поиски уран на територий НР Болгарий. ВИМС – Москва;
2. Холопешин, Ив., Вл. Лапин, 1957 г., Металогенна карта на урановите находища в България, Мащаб 1 : 300 000, Гф „Редки метали“ („РМ“);
3. Арапов, Ю. и др., 1963 г., Металогенна карта по уран на България, Мащаб 1 : 300 000, Гф „РМ“;
4. Драгоманов, Л., Бедринов И., Скендеров Г., Петкова Л., Мирчева Л. 1994 г. „Металогенно-прогнозна карта по уран на Р. България в М 1:200 000“. Нц. Геоф. I-1225;
5. Габровска, М. и др. 1961-1969. „Резултати от металометрични снимки по Буховското U-рудно поле“, М-би 1:5000 – 1:2000, 1:1000. Гф. „РМ“;
6. Тонев, И. 1967, „Геологические условия локализаций урановьiеорудинения Бх. р. п. Гф. „РМ“;
7. Мельников, Е. и др. 1961. „Локални гравитационни аномалии в границите на Бх. р. п.“ Гф. „РМ“;
8. Цанова, Т. 1964. „Минерализации, свързани с магмената диференциация на Буховско-Сеславския интрузив“, Гф. „РМ“;
9. Жуков, Ф. 1970. „Нови данни за геологията и орудяванията в Бх. р. п.“ Гф. „РМ“;
10. Загорски, Вл. 1972. „Флотационно отделяне на Pb, Zn, Cu сулфиди от уран-полиметалните руди от Бх. р. п.“ Гф. „РМ“;
11. Петков, М. и др., 1987. „Предварителна оценка на възможностите по обогатяване и комплексно извличане на Th елементи от U-Th-TR руди на Бх. р. п.“ Гф. „РМ“;
12. Михайлова, М., 1987. „Сорбция на Thелементи“ Гф. „РМ“;
13. Бедринов, И., 2008. „Радиогеоложката изученост на територията на Р. България и получените резултати. МДГМ;
14. Бедринов, И. 2014. „Предпоставки за намиране на промишлени запаси от U-Th-TR находища в Р. България. Сп. МДГМ;
15. Бедринов, И. 1998.“Предпоставки за намиране на полиметални находища в Бх – Кр. руден район“. ГМР, 8, 9.;
16. Бедринов, И. Скендеров Г. 2016. „Полиметални комплексни уран-съдържащи и Th-TR минерализации и орудявания в Бх.-Кр. руден район“, Сп. ГМР, 6.
17. Бедринов, И. 2017. „Уранови и U-съпътстващи орудявания в Бх.- Сеславското рудно поле“, Сборник доклади от „IX международен симпозиум“ – „Минерално разнообразие – изследване и опазване“, ГФ. НМ „Земята и хората“;
18. Бедринов, И. 2018. „Относно състоянието на рудодобивния отрасъл в България“, НТС – МДГМ, Сборник доклади на Научно техническата конференция „Минералносуровинната база на България.

mdg-magazine.bg © 2024. Всички права запазени.