НАУЧНИ ПУБЛИКАЦИИ Archives - Page 35 of 36

ЕКСПЛОАТАЦИОНЕН СРОК НА ПОДЗЕМНИ СТОМАНОБЕТОННИ КОНСТРУКЦИИ И ОБЛИЦОВКИ

Инж. Борислав Борисов

ABSTRACT

Необходимо е изготвяне на метод оценка на експлоатационния срок на подземни стоманобетонни елементи, в условията на държави от Близкия Изток. Извършен е анализ на различните процеси по влошаване на бетона, корозия на армировката и въздействие на околната среда. Направени са основни изводи и насоки за контрол по качеството и мониторинг.

KEYWORDS

подземен стоманобетон, оценка на експлоатационен срок, агресивна среда, механизми за разрушение, моделиране

FULL ARTICLE IN PDF FORMAT

REFERENCES

ЕКСПЛОАТАЦИОНЕН СРОК НА ПОДЗЕМНИ СТОМАНОБЕТОННИ КОНСТРУКЦИИ И ОБЛИЦОВКИ

1. Odd E. Gjørv, Durability of Concrete Structures, March 2011, Arabian journal for science and engineering 36(2):151-172.
2. Steinar Helland, Service life design of concrete structures: the limit state and reliability-based approach given in fib MC SLD and ISO 16204, January 2013, International Journal of Structural Engineering 4(1/2):14 – 23.
3. БДС EN 1990:2003 ЕВРОКОД: Основи на проектиране на строителните конструкции, БДС EN 1990 Национално приложение.
4. БДС EN 206:2013+А1:2016/NA:2017 Бетон Част 1: Спецификация, свойства, производство и съответствие.
5. Kay, T and Walker, Guide to evaluation and repair of concrete structures in the Arabian Peninsula, Concrete Society Special Publication CS 137, 2002.
6. Qatar Construction Specifications 2014 (QCS 2014).
7. ACI 365.1R-00, Service Life Prediction State of the Art Report.
8. Ming Liu, Xuequn Cheng, Xiaogang Li, Corrosion Propagation Behavior of low−Cr steel Rebars in Simulated Concrete Environments, Int. J. Electrochem. Sci., 14 (2019) 726 – 742, doi: 10.20964/2019.01.55.
9. Keith Quillin, Modelling degradation processes affecting concrete, BRE Centre for Concrete Construction, Garston, Watford, WD25 9XX, 2001.
10. BRE Special Digest 1:2005, Concrete in aggressive ground.
11. Life-365, Service Life Prediction Model and Computer Program for Predicting the Service Life and Life-Cycle Cost of Reinforced Concrete Exposed to Chlorides, Version 2.2.3, December 23, 2020.
12. ASTM G 109 Standard Test Method for Determining Effects of Chemical Admixtures on Corrosion of Embedded Steel Reinforcement in Concrete Exposed to Chloride Environments.
13. ISO 16204, Service Life design of concrete structures, First edition 2012, 09, 01; fib Bulletin 34: Model code for Service Life Design.
14. Павлов, П., Л. Тотев, Б. Борисов. Производство на стоманобетонни сегменти за тунелна облицовка при изграждане на софийски метрополитен – първи метродиаметър. 55-та международна научна конференция на МГУ. Свитък ІІ „Добив и преработка на минерални суровини”. ISSN 1312-1820. C. 43-46.
15. Павлов, П., Б. Борисов. Особенности технологии и контроль качества при возведении литых железобетонных шлицевых стен. Проблемы недропользования Част І. Санкт Петербург, Национальный минерально-сырьевой университет „Горный”, Русия 2013. ISBN 978-5-94211-645-3. С. 175÷179.
16. Павлов, П., А. Джоргов. Технология и организация на строителството при изграждане на централния участък от ІІІ-ти метродиаметър на софийското метро. 56-та международна научна конференция на МГУ. Свитък ІІ „Добив и преработка на минерални суровини”. ISSN 1312-1820. C. 89-92.

ЕНЕРГИЙНАТА ВРЪЗКА МЕЖДУ СЕИЗМОТЕКТОНСКИТЕ, ПЕТРОЛОГОМИНЕРАЛОЖКИТЕ ПРОЦЕСИ И НЯКОИ РЕДКИ ВИДОВЕ ПОЛЕЗНИ ИЗКОПАЕМИ

Доц. д-р Евгения Кожухарова, Доц. д-р Емилия Асенова

ABSTRACT

Кинетичната енергия, генерирана при сеизмотектонските процеси, причинява различни по характер изменения върху скалите и минералите. В геотрибологичната зона на триене между скални блокове или пластове се създава временнa локална термодинамична система на високи температури и налягане, при което скалите се деформират, дезинтегрират и стопяват. След приключване на сеизмотектонското събитие разрушеният материал прекристализира в нови високотермобарични минерали и скали като еклогити, гранатови лерцолити, пироксенити, рутилови амфиболити, гондити, някои от които представляват практически интерес, като титанови, манганови и алуминиеви руди, бижутерни и декоративни материали и абразиви. Статията насочва вниманието към развитието на сеизмотектонската енергия и последователната връзка между разрушителните тектонски процеси и съзидателните веществени преобразувания.

KEYWORDS

кинетична енергия, деформация, дезинтеграция, прекристализация

FULL ARTICLE IN PDF FORMAT

ЕНЕРГИЙНАТА ВРЪЗКА МЕЖДУ СЕИЗМОТЕКТОНСКИТЕ, ПЕТРОЛОГОМИНЕРАЛОЖКИТЕ ПРОЦЕСИ И НЯКОИ РЕДКИ ВИДОВЕ ПОЛЕЗНИ ИЗКОПАЕМИ

REFERENCES

1.   Желязкова-Панайотова, М., К. Колчева, Л. Ивчинова. 1977. Изучение ультрабазитов Болгарии с помощью математических методов. I. Ультрабазитовой магматизм в Болгарии. – Geol. Balc., 7, 3; 49-66.
2.   Кожухаров, Д., Е. Кожухарова. 1980. Гондиты в докембрии Родопского массива. – Док. Болг. акад. наук, 33, 2; 233-235.
3.   Кожухаров, Д., И. Иванов, Е. Кожухарова. 1960. Характеристика на дистеновите шисти от находище Бяла Черква – Пловдивско. – Год. УГП, 11; 101-115.
4.   Кожухарова, Е. 1972. Докамбрийски метаморфозирани базични вулканити от Централните Родопи. – Изв. Геол. Инст.- сер. геохим., минер., петрол., 22; 147-174.
5.   Кожухарова, E. 2016. Геотрибологията – нов поглед върху тектонометаморфизма. – сп. Бълг. геол. д-во, 77, 2-3; 49-58.
6.   Кожухарова, Е., Асенова, Е. 2020. Контакт и енергия при триене. Конвергентни и дивергентни геотрибологични контакти при обдукция и субдукция. КОНТАКТИ, бр. 1, Изд. ТЕМТО, София; 12-18.
7.   Костов, И., И. Т. Иванов, С. Петрусенко. 1962. Дистеновото находище при с. Чепеларе, Смолянско. – Тр. Геол. България, геохим., пол. изк., 3; 63-92.
8.   Крагельский, И. В., В. В. Алисин (Ред.) 1978. Справочник: Трение, изнашивание и смазка. – Москва, Машиностроение, част I , 400 стр
9.   Assenova E. 2017. Complexity of contact systems: self-organization and synergetic approch in tribology. – Proc. 15th Int. Conf on Tribology Serbiatrib’17, Kragujevac, Serbia;18-23.
10.   Assenova, E., E. Kozhoukharova 2019. Natural Created Minerals and Rocks in Geotribological Tectonic zones. – Proceedings 9th International Conference “Mechanical Technologies and Structural Materials”, section Tribology, 2019, Split, Croatia; 9-12.
11.   Brantut, N., Passelegue, F. X., Deldicque, D., Rouzaud, J.-N., Schubnel, A. 2016. Dynamic weakening and amorphization in serpentinite during laboratory earthquakes. – Geology, 44, 8; 607-610.
12.   Braun O. M., J. Scheibert. 2014. Propagation Length of Self-healing Slip Pulses at the Onset of Sliding: A Toy Model, – Tribolog. Lett 56: 553–562
13.   Enomoto, Y. 2005. Geotribology of Earthquakes. – Japan. J. of Tribology, 50, 5; 513-521.
14.   Kozhoukharova, E. 1996. Eclogitized layered serpentinites in the East Rhodope block. – C. R. Acad. Bulg. Sci., 49, 6, 69 – 71.
15.   Kozhoukharova, Е. 2021. HTP mineralization on the metamorphic complexes in Rhodope massif. – Extended Abstracts of 9th Intern. Conf. Mineralogy and Museums, 22-26 August, 2021 Sofia, Bulgaria, 69-70.
16.   Kozhoukharova E., Fedorov S. V., Assenova E., 2018, Friction and Wave Effects. Application in Geotribology. – 13th Int. Conf. on Tribology BULTRIB, Sofia, pp. 22-28.
17.   Eskola, P. 1921. On the eclogites of Norway. – Vidensk.-Selsk. Skr. I. Mat. Naturv. Kl. 8; 1-118.
18.   Heinicke, G. 1984. Tribochemistry. – Akademie Verlag, Berlin, 495 p.
19.   Mposkos, E., D., Kostopoulos, D., K. 2001. Diamond, former coesite and supersilicic garnet in metasedimentary rocks from the Greek Rhodope: a new ultrahighpresure metamorphic province established. – Earth. Planet. Sci. Lett., 192, 497-506.
20.   Petrik, I., M. Janak, N. Froitzheim, N. Georgiev, K. Yoshida, V. Sasinkova, P. Konecny, S. Milovska. 2016. Triassic to Early Jurassic (c. 200 Ma) UHP metamorphism in the Central Rhodopes: evidence from U-Pb-Th dating of monazite in diamond–bearing gneiss from Chepelare (Bulgaria). – Journal of Metamorphic Geology. 34, 3, 265-291
21.   Prigogine, I., & Nicolis, G. 1977. Self-Organization in Non-Equilibrium Systems: From Dissipative Structures to Order through Fluctuations. New York: J. Wiley & Sons, 491 p.
22.   Tiessen, P. A., K. Mayer, G. Heinicke. 1966. Grundlagen der Tribochemie. – Abh. Dtsch. Akad. Wiss. Kl. f. Chem., Geol. u. Biol. 1, S. 194.

ГЕОЛОЖКИ УСЛОВИЯ ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА ИЗКУСТВЕНА ГАЗОВА АКУМУЛАЦИЯ „ГОРСКО СЛИВОВО“ В СЕВЕРНА БЪЛГАРИЯ

Доц. д-р инж. Ефросима Занева-Добранова, Гл. ас. д-р инж. Николай Христов,

ABSTRACT

В световната практика са известни няколко метода за изграждане на подземни газови хранилища (ПГХ). За условията на Р. България, като възможен перспективен метод, е създаване на изкуствени газови акумулации във водоносни пластове. Най-важните предпоставки са свързани със: структурно-тектонските условия, определящи типа на перспективните капани и тяхната архитектура; присъствието на резервоарни системи, с благоприятно съчетание на проницаеми и екраниращи скали; хидрогеоложката и термобаричната обстановка, маркиращи химизма и динамиката на водите, фазовото състояние и количествата съхраняван газ; нео-сеизмотектонската активност, определяща степента на сеизмичния риск на избрана територия и др. Като перспективна е избрана водоносна структура „Горско Сливово“, разположена в Централната част на Северна България, с водоносен комплекс, привързан към карбонатните наслаги на малм-валанжина. Тази структура е обект на разработката и за нея са обосновани геоложките условия за превръщането и в изкуствена газова акумулация. Въз основа на степента на изученост на структурата и приложения изследователски модел са направени предварителни оценки за нейната перспективност като възможна изкуствена акумулация за съхраняване на природен газ.

KEYWORDS

подземно съхранение на природен газ, водоносен хоризонт, антиклинална структура, мезозойски разрез, Горско Сливово, резервоар, порестост, проницаемост

FULL ARTICLE IN PDF FORMAT

ГЕОЛОЖКИ УСЛОВИЯ ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА ИЗКУСТВЕНА ГАЗОВА АКУМУЛАЦИЯ „ГОРСКО СЛИВОВО“ В СЕВЕРНА БЪЛГАРИЯ

REFERENCES

1. Атанасов, А., 1980. Нефтогазоносност на Предбалкана. Техника. София; 206.
2. Атанасов, А., П. Боков, 1983. Геология и нефтогазоносна перспективност на Мизийската платформа в Централна Северна България. София, Техника; 287.
3. Балинов В., Занева-Добранова, Е., Дончева, М., 2006. Перспективи за подземно съхраняване на нефт и газ в терциерния разрез на приморската част на Република България. Международен конгрес Екологични и енергийни основи на устойчивото развитие на Европейския континент. 26 май, Варна. 19-25.
4. Балинов В., М. Дончева, Е. Занева-Добранова. 2007. Геоложки предпоставки за съхраняване на природен газ във водоносни структури в палеогенския разрез от Варненската моноклинала и Долнокамчийското понижение (принципи и методични подходи). Год. МГУ, Юбилейно издание, св.І: Геология и геофизика, т. 50; 9-14.
5. Бачурина Н. М., О. Г. Семенов, 1982. К вопросу расчета технико-экономической эффективности объектов ПХГ. Сб. науч. тр. ООО „ВНИИГАЗ“, „Проблемы подземного хранения газа в СССР“, Москва; 83-87.
6. Бончев Е., 1971. Проблеми на българската тектоника. Техника, С.; 580.
7. Бояджиева, К., С. Гашаров, 2001. Геотермичен каталог на България. С. Горенс. Прес;. 166
8. Велинов Т., К. Бояджиева, 1981. Геотермични изследвания в България. Техника; 154.
9. Гергелчев, В. Н., И. Петков, Г. Панов, 1975. Егейско-Дунайский рифт – новая глобальная структура Балканского полуострова. Докл. БАН, 28, 6; 787-790.
10. Горанов, В., Н. Овчарова, 1969. Доклад за геоложките резултати от проведеното търсещо и проучвателно сондиране на горскосливовска площ, през 1962-1965 г. (Нац. геофонд, III-204).
11. Ермилов О. М., Ремизов, В. В., Ширковский, А. И., Чугунов, Л. С., 1996. Физика пласта, добыча и подземное хранение газа. Москва „Наука“, 540
12. Ермилов О. М., Ширковский, А. Й., 2002. Физика пласта, добыча и подземное хранение газа. Москва; 215.
13. Загорчев И., Хр. Дабовски, Т. Николов, 2009. Геология на България. Т.II, Част 5. Мезозойска геология. София; 764.
14. Казарян, В. А., 2006. Подземное хранение газов и жидкостей. Москва. Ижевск; 426.
15. Калинко М.К. (ред.), 1976. Геология и нефтегазоносность Северной Болгарии. М. Недра; 242.
16. Монахова, Л. И., 1980. Хидрогеохимия на Предбалкана на територията между реките Янтра и Огоста. В Оценка на нефтогазоносната перспективност на Предбалкана. Техника. С.; 98-108.
17. Солаков Д., Н. Милошев, 2009. Сеизмично райониране на Република България съобразено с изискванията на Еврокод 8 „сеизмично осигуряване на строителни конструкции“ и изработване на карти на сеизмичното райониране с отчитане на сеизмичния хазарт върху територията на страната. Отчет ГФИ 03-07, БАН, Геофизичен институт.
18. Станев И., 2014. Дълбочинна хидрогеоложка подялба на България. Сп. Българско Геоложко Дружество, 75, кн. 1–3; 5–24 Deep hydrogeological division of Bulgaria
19. Петров, П., К. Бояджиева, Ст. Гашаров, Т. Велинов, 1991. Топлинно поле и геотермичен режим в България. Сп. Българско Геоложко Дружество, 1; 60-72. Review of the Bulgarian Geological Society
20. Шанов, С., Ц. Георгиев, Б. Димитров, 1988. Съвременно поле на тектонските напрежения в СИ България. – Сп. Българско Геоложко Дружество, 49, 1; 39-46.
21. Ширховский, А. И., Г. И. Задора, 1974. Добыча и подземное хранение газа. Москва „Недра“; 192.
22. Dabovski, C. Lfyanov, I., Khrischev, Kh., Nikolov, T.,Sapunov, I., Yanev, Y., Zagorchev I. 2002. Structure and Alpine evolution of Bulgaria. Geologica Balk., 32, 2-4; 9-15.
23. Glavcheva R, Matova, M. 2016. Milestones, Development and
Achievements. 120TH Anniversary of Seismology in
Bulgaria. Boletín de Geología, 38, 2; 125-158.
24. Tek, M. R., 1997. Natural Gas – Underground Storage. Tulsa, Oklahoma; 433.

АКТИВИЗИРА ЛИ СЕ ВУЛКАНЪТ КОСЕЛ СЛЕД ТРУС С МАГНИТУД 5,0 КРАЙ ОХРИД

Проф. Бойко Рангелов

ABSTRACT

Земетресение с магнитуд 5,0 на 3 юли 2017 г. разтърси гр. Охрид и околностите му и предизвика паника сред населението. Както винаги подобни трусове са по-опасни с паниката, която предизвикват, отколкото с пораженията, които нанасят. И сега беше така.

KEYWORDS

FULL ARTICLE IN PDF FORMAT

АКТИВИЗИРА ЛИ СЕ ВУЛКАНЪТ КОСЕЛ СЛЕД ТРУС С МАГНИТУД 5,0 КРАЙ ОХРИД

REFERENCES

МАРШЪТ НА МЕТАЛИТЕ

Боян Рашев

ABSTRACT

Коронавирусът разбърка картите в световната икономика по уникален начин. Цените на фосилните горива, които захранват с енергия производството, потреблението и движението ни, се сринаха и все още са далеч от възстановяване. Същото се случи и с печалбите и акциите на големите компании от добива на нефт и газ като Exxon, Shell, BP, а новините за фалити в индустрията стават все по-чести. За сметка на това, добивът на метали също преживя идентичен срив в началото на пандемията, но оттогава стремително се възстановява.

KEYWORDS

FULL ARTICLE IN PDF FORMAT

МАРШЪТ НА МЕТАЛИТЕ

REFERENCES

MINING CONTACT SEVEN TON UNDERGROUND EXPORT LOCOMOTIVE WITH TAPERED BASE

гл. ас. д-р инж. Любен Тасев

ABSTRACT

Статията представя проектирането изработването и реализацията на 7-тонен контатен рудничен локомотив за подземен извоз. Разгледани са основните възли и компоненти на машината, като е обърнато внимание на особеностите, иновациите и подобренията в тяхната конструкция.

KEYWORDS

локомотив, бандажно колело, единично задвижване, подземен рудничен транспорт

FULL ARTICLE IN PDF FORMAT

MINING CONTACT SEVEN TON UNDERGROUND EXPORT LOCOMOTIVE WITH TAPERED BASE

REFERENCES

1. Матеев. 1971. Руднична локомотивна тяга. София: Техника.
2. Куценко, С. 1975. Динамика Установившегося движения локомотивов в кривиь. Харков.
3. Тасев, В. Тасев Л. 2013. Рудничен контактен десет тонен локомотив за подземен извоз – резултати от двугодишна промишлена експлоатация в рудник „Марзян”. Геология и минерални ресурси. София.
4. Тасев, Л. 2018. Изследване на износването и повредите в рудничните локомотиви за подземен извоз. Дисертация, МГУ „Св. Иван Рилски“

Цанков, Н. (2009). Компетентност за познавателно моделиране – дидактическа конкретизация. Педагогика, 19(7-8), 82-105.