Рецензент: Проф. д-р КАМЕН БОГДАНОВ
Издание: "металогения на българия" с металогенна карта на българия в мащаб 1:500 000
автор: проф. дгн петко попов, доц. д-р камен попов
Представената за рецензиране монография в обем от 426 стр. текст, 130 фигури, 1636 заглавия цитирана литература и 308 фондови доклади представлява един съвременен анализ на различните генетични типове рудни находища в територията на Република България, образувани в съответните пространствени и темпорални геоложки условия. На базата на дългогодишният си опит, анализ на известни и получени нови данни авторите обобщават образуването и разпространението в пространството и времето на минералните находища в България и връзката им с основните геоложки процеси и тектонски обстановки.
Монографията отразява изследването на металогенните процеси на базата на палеотектонски принципи, като са разграничени скалните комплекси, тектонските структури и асоцииращите рудни прояви, формирани през отделните епохи и стадии в геотектонската еволюция. Авторите приемат тектонската систематика на Дабовски и Загорчев (2009) за орогенните пояси и тектонските единици на Балканите, в която от север към юг се различават три зони: Балканска (Балканиди), Средногорска и Моравско-Родопска, които са със субширинна до изток-югоизточна посока. Балканската зона (Балканидна) обхваща Стара планина и Предбалкана, като се бележи от деформирани триаски и юрско – долнокредни теригенни и карбонатни фациеси, както и горноюрско – долнокредни и горнокредно – палеогенски флишки комплекси. Средногорската зона се дефинира от развитието на горнокредни вулкански и седиментни скали, както и поредица от плутонични тела. Моравско- Родопската зона се характеризира от развитието на къснокредно – средноеоценски гранитоидни плутони и последващите бартон – кватернерни континентални или плиткоморски седименти в асоциация от бартон – миоценски предимно кисели вулкански и плутонични скали. Приетата схема е една обобщена и съвременна основа за металогенен анализ.
Представената металогенна карта на България в М 1:500 000 на български и английски език е придружена от каталог на показаните 768 броя рудни находища и проявления, отбелязващ тяхната големина (икономическо значение), промишлен и генетичен тип, главни и второстепенни елементи, географска позиция и принадлежност към рудно поле и руден район. На базата на металогенен анализ се определят особеностите на геоложките комплекси, контролиращи рудообразуващите процеси и се обобщава образуването и разпространението в пространството и времето на минералните находища на палеогеографска и геодинамична основа. Отделни са рудни полета и по-крупни металогенни единици (рудни райони, металогенни зони и др.), формирани в рамките на единни геоложки процеси.
Въз основа на разграничаването на структурните етажи и техните особености са дефинирани Неопротерозойско-херцинска и Алпийска геотектонски и металогенни епохи. Неопротерозойско-херцинската геотектонска епоха се обособява от събитията, маркиращи единен геотектонски цикъл. Той се демонстрира от последователните прояви на океански спрединг, субдукция на офиолитовите асоциации и формиране на магмени дъги, колизия и постколизионна орогенеза. Алпийската геотектонска епоха е определяща за геологията и рудогенезата на територията на Република България. Тя се характеризира с развитието на Балканидната тектонска система в тясна връзка с еволюцията на Вардарския палеоокеан, както и с прилежащата Мизийска платформа. През двете металогенни епохи се формират характерни минерални находища в резултат на специфични тектоно-магматични цикли и геодинамични фактори, влияещи на натрупването на полезните изкопаеми във времето.
Отделят се стадий на океанския спрединг,стадий на субдукция и магматични дъги (периконтинентални), колизионен стадий и постколизионен стадий, на Неопротерозойско-херцинската епоха. В Алпийската епоха се отделят стадий на океански рифтинг , интраколизионен рифтинг, късна колизия и постколизионен стадий.
На територията на Република България авторите разграничават 9 металогенни зони: Старопланинска (SPZ), Берковско-Шипченска (BSZ), Белоградчишко-Ватийска (BVZ), Копривщен-ско-Хисарска (KHZ), Видлич-Троян-Странджанска (VTSZ), Западнобалканска (WBZ), Средногорска (SZ), Рило-Родопска (RRZ), Родопска (RZ) и 21 рудни полета.
Отделените металогенни зони са детайлно характеризирани на базата на обобщаване на известни и нови данни , като са отразени и интерпретирани и по-нови металогенни обобщения за конкретни рудни райони ( Попов и др.,2012, Георгиев, 2012 Георгиев и др.2017). Системното и логично подбиране и обощаване на данните за геодинамичната и магматичната и еволюция, рудоодбразувателните процеси, формирането и разпределението в пространството и времето на различни генетични типове минерални находища в България без съмнение е задължителната методична основа за решаване на основните задачи на металогенните изследвания, които авторите успешно са илюстрирали на базата на палеогеографски подход. Така например, металогенните процеси в Рило-Родопската металогена зона се свързват от авторите с мастрихт-лютеския магмен комплекс. Образуваните поредица от рудни находища се характеризират с преобладаващото развитие на хидротермални руди на волфрам, молибден, флуорит и уран. Освен това присъстват железни, злато- антимонови, бисмутови и по-рядко полиметални, злато-полиметални и медни минерализации. Често те са с близки пространствени, темпорални и минeрало- геохимични връзки. Очертават се Рилозападнородопският, Ракитовско–Бачковският и Барутинско-Смилянският рудни райони, в които се обособяват отделни рудни полета или рудни минерализирани площи.
В текста и фигурите на монографията са включени и описани общо 1274 броя рудни обекти, с което представената работа в голяма степен характеризира рудния потенциал и важните находища в страната и закономерностите в тяхното пространствено и темпорално разпределение.
Очевидно e, че в една комплексна и многопланова работа не е възможно да се отразят и дискутират всички идеи и публикации свързани с различни аспекти на металогенията на България, като това не е и основната задача на монографията. При разглеждане на генезиса и металогенните аспекти на някои находища е удачно да се отразят и работите на Sillitoe et al. (2020), за Росенското рудно поле и на Metodiev et al (2016) за Руйското рудно поле, както и нa Richards, (2015) в регионален план. На обобщената палеотектонско-металогенна схема (фиг. I -2) е добре да се покажат границите на отделените от авторите металогенни зони, които са показани отделно на палеогеографските схеми на фиг I-3.
Логичното, критично и коректно тълкуване на получените нови и съществуващи данни, които са богато илюстрирани с подходящи, професионално оформени графични материали, схеми и таблици допринася за много доброто впечатление от изследването. Приложените металогенни карти в М 1:500 000 на български и английски език синтезират и илюстрират нагледно обобщенията и идеите на авторите и представляват принос към съвременните металогенни изследвания.
Монографията е предназначена за ползване от най-широк кръг специалисти в областта на геологията и полезните изкопаеми и представлява комплексен металогенен синтез за територията на страната. Определено представлява интерес и като ценно учебно и справочно пособие за курсовете по металогения и съвременен кадастър на рудните находища в България. Следва да се отбележи добрата систематика на по-малко известните данни за урановите находища и рудопроявления на територията на България и уточняване на тяхната металогенната позиция на съвременна геодинамична основа.
Описанието на рудните находища и техните металогенни характеристики са представени синтезирано, ясно и компетентно и отразяват дългогодишния опит и идеите на авторите при конкретни изследвания на различни генетични типове находища в България.
Предлагам представената монография да бъде отпечатана, тъй като представлява безспорен научен и практически принос в металогенните изследвания в нашата страна, както и важен принос в развитието на европейската металогенна школа и без съмнение ще представлява интерес за широк кръг от специалисти.
Препоръчвам и отпечатването на книгата и на английски език, което ще даде възможност и на чужди компании и специалисти да оценят нейните достойнства.
12.01.2022 г., София