Skip to content Skip to footer

ЗА НЯКОИ ПРОБЛЕМИ В УСТОЙЧИВОТО РАЗВИТИЕ НА МИНЕРАЛНОСУРОВИННИЯ ОТРАСЪЛ

Цветан Цветков, инж. Стефан Григоров
ABSTRACT

За устойчиво развитие в минният отрасъл трябва да се съди с известни условности. За да има устойчиво развитие трябва изходна точка. Коя е тази точка в отрасъла – края на плановата икономика или началото на периода на утвърждаването на пазарните отношения свързани с влизането в действие на Закона за подземните богатства (ЗПБ) през 1999 г. С плановата икономика се свързва държавното финансиране на изучаване на геоложкият строеж на територията на страната. Някак си пропуска факта, че се работеше се с т.н. крайна печалба (преразпределение на печалбата от целия отрасъл (проучване, добив, преработка, металургия, крайна продукция, търговия).
През 90-те години на отминалия век, икономиката от централно планирана премина към свободна пазарна. Държавата прие явна тенденция да се дистанцира от минният отрасъл по начин като нормативно, не ясно се извърши преминаването без изградена и функционираща пазарна среда. Минната индустрия освен рязко съкращаване на средствата от държавния бюджет за национални изследвания, остана и без централен орган за управление.
В извод може да се заключи, че:
– При сравнение на показателите при плановата икономика и пазарната в областта на минната индустрия за развитие не може да се говори.
– При сравнение на показатели от влизането в действие на ЗПБ от 1999 г. до 2016 г. при утвърждаването на пазарните отношения може да се говори за стабилизиране на състоянието на минния отрасъл. Свидетелство за това са годишните отчети на съответните министри на МОСВ, МП, МИ, МИЕ, МИЕТ, МРРБ, МЕ през годините на този период. Подобен, обобщаващ документ е и анализа за минния бранш изнасян на празника на деня на миньора през втората половина на м. август.

KEYWORDS
REFERENCES

1. Развитие на минерално-суровинната база в НР България през 25-те години народна власт. Юбилеен годишник, изд.Техника, т.ХVIII, 1969 г. Редакционна статия.
2. М. Павлович и др. Геологичното картиране за 25 г. народна власт. Юбилеен годишник, изд.Техника, т.ХVIII, 1969 г.;
3. Р. Димитров, М. Андреев. Развитие на металометричното търсене в НР България. Юбилеен годишник, изд.Техника, т.ХVIII, 1969 г.;
4. Р. Доков и др. Състояние и перспективи на минерално-суровинната база на НР България. Изд.Техника, 1989г.;
5. Хр. Дачев. 25 години научноизследователски работи в областта на геологията на полезните изкопаеми. Изд.Техника, 1989.
6. Хр. Дачев, Димчо Йосифов. Резултати и насоки за изучаването на дълбочинния строеж на територията на България във връзка с търсенето на полезни изкопаеми. Изд.Техника, 1989г.;
7. Б. Богданов, 1987 г. Медните находища в България. Изд. Техника.;
8. Ил. Божков, 2007. Уранови находища в България – състояние и перспективи за добив. –М. дело и геология, 3.;
9. Р. Димитров, и др.1988 г. Оловно-цинковите находища в България. Изд. Техника.;
10. Г. Канурков, 1988. Железно-рудните находища в България. Изд. Техника.;
11. В. Милев, Станев, В. Иванов. 1996. Добитите руди в България 1878 – 1995.статистически справочник. Изд. Земя.;
12. М. Андреевич и др, 1988. Неметални полезни изкопаеми в България. Изд.Техника, т. I и II.;
13. Бл. Петров. Естествени декоративнооблицовъчни скали в България, 1994. Изд. АХП на СБХ.;
14. Шишков, Г., М. Кехайова, Св. Стайкова. 1986. Въглища и въглищни басейни в България. СУ ”Св. Климент Охридски”.;
15. Сл. Гавазов, Б. Миленов. 2002 г. Състояние и проблеми в производството на българските декоративни скали. Международна научно-техническа конференция;
16. В. Ковачев и др. 2002 г. Някои актуални проблеми на българската геология. Международна научно-техническа конференция;
17. Г. Константинов, И. Христов. 2002 г. Състояние, перспективи и проблеми при добива и преработката на подземните богатства в РБългария. Международна научно-техническа конференция;
18. В.Милев, Ив. Марков. 2002 г. Добивът на подземни богатства в Република България за периода 1878-2000г. Международна научно-техническа конференция.

СЪВРЕМЕННИ ВЗРИВНИ ТЕХНИКИ ПРИ ДОБИВ НА СКАЛНООБЛИЦОВЪЧНИ МАТЕРИАЛИ

Д-р инж. Петър Шишков, инж. Надежда Стойчева
ABSTRACT

При добива на скалнооблицовъчни материали пробивно-взривните дейности се прилагат както за отстраняване на слоевете почва и скали с лошо качество (разкривка), така и за първично отделяне на ламела от масива и неговото процепване на по-малки блокове, подходящи за транспортиране и последваща обработка до готови продукти.

KEYWORDS

класификация на скалните масиви (RMR), класификация на скалните масиви по Биенявски (BRMR), минна класификация на скалните масиви (MRMR), индекс на геоложка якост (GSI), райониране на скалния масив, категории по устойчивост на взривяване.

REFERENCES

1. Надежда Стойчева, „Скалнооблицовъчни материали в Кралство Испания”, дипломна работа, септември, 2018, МГУ „Св. Иван Рилски”, София
2. Merke, G, Sustainable development in the natural stone industry”, Roc Maquina, June 2000, pp56-58.
3. Ashmole, I, “Dimension Stone: The Small Scale Mining Potential in South Africa”, Paper presented at Small Scale Mining 2004, Johannesburg, 9 September 2004.
4. Carvalho, J.F., Henriques, P., Fale, P., Luis, G., “Decision criteria for the exploration of ornamental-stone deposits: Application to the marbles of the Portuguese Estremoz Anticline”, International Journal of Rock Mechanics and Mining Sciences (2008), doi:10.1016/j.ijrmms.2008.01.005.
5. Mancini, R., Fornaro, M., Cardu, M., Gaj, F., “Production methods in Italian dimension stone quarries”, Proceedings of the 1996 International Symposium on Mining Science and Technology, pp125-130, Guo, Y. and Golinski,T.S. (eds), Balkema, Rotterdam, 1996.
6. Atlas Powder Company, 1987, Explosives and Rock Blasting, Atlas Powder Company FieldTechnical Operations, Dallas.

ГЕОМЕХАНИЧНО ОСИГУРЯВАНЕ ПРИ ПРОЕКТИРАНЕТО НА ВЗРИВНИТЕ ДЕЙНОСТИ В ОТКРИТ РУДНИК „ЕЛАЦИТЕ“

инж. Иван Василев, инж. Григор Мишев, инж. Калоян Цанов, инж. Петър Милев
ABSTRACT

Публикацията съдържа приложените методични подходи при изследванията и систематизацията на свойствата и структурата на скалния масив в находище „Елаците“. Използвани и дискутирани накратко са класификационните системи за оценка на скалните масиви на Bieniawski (RMR), Laubscher (MRMR) и Hoek (GSI). Извършеният анализ на съществуващите и новопридобити геоложки данни е част от стартиралия през 2013 г проект от страна на „Елаците Мед” АД за оптимизиране на съществуващите пробивно-взривни практики в рудник „Елаците“. Добре известният факт, че резултатите от взривните дейности са повлияни главно от свойствата и анизотропията на скалния масив, насърчи авторския колектив към извършване на поделяне на скалния масив на обособени зони, притежаващи различни якостни свойства и структурна нарушеност. Крайната цел при извършеното райониране на масива е възможността за по-коректно планиране и проектиране на пробивно-взривните дейности. Създаден е набор от хоризонтни планове в CAD софтуер, отразяващи геоложките особености на скалния масив, наред с обособените зони на различна податливост на скалния масив към взривни дейности. Тези зони са поделени на базата на своеобразна матрица, съдържаща девет категории на податливост към взривяване.

KEYWORDS

класификация на скалните масиви (RMR), класификация на скалните масиви по Биенявски (BRMR), минна класификация на скалните масиви (MRMR), индекс на геоложка якост (GSI), райониране на скалния масив, категории по устойчивост на взривяване.

REFERENCES

ДЕФОРМАЦИОННИ ПРОЦЕСИ В УСЛОВИЯТА НА ПОВИШЕНО ПОРОВО НАЛЯГАНЕ В РУДНИК „АСАРЕЛ“

Инж. Милен Кръстев, Д-р инж. Красимир Кърпаров
ABSTRACT

В статията са разгледани климатичните и усложнените хидрогеоложки условия в северния борд на рудник „Асарел“ в началото на 2018 г. През този период, зоните с повишени стойности на скоростите и деформациите са анализирани при които могат да се разграничат три фази нa поведение на откоса, а именно: първоначално фаза, регресивно/прогресивно и прогресивно поведение. За всяка от тези етапи са дискутирани промените в скоростите и големината на деформациите. Тези резултати са сравнени с други данни от световната практика докладвани от други автори и изследователи. Направените изводи, помагат на геотехническия персонал при неговия анализ на подобни явления.

KEYWORDS

хидрогеоложки условия, порово налягане, деформации

REFERENCES

1. Ko, K.C, and M.K. McCarter. 1975. Dynamic behaviour of pit slopes in response to blasting and precipitation. Applications of Rock Mechanics, ASCE, New York. Martin, D.C 1993. Time dependent deformation of rock slopes. Ph.D. Thesis, University of London, August 1993.
2. Call, R.D. and Nicholas. 1998. Monitoring and slope management. Internal Memorandum, April 1998. Kennedy, B.A., and K.E. Niermeyer. 1970. Slope monitoring systems used in the prediction of major slope failure at the Chuquicamata Mine, Chile. Proceedings of Symposium on Planning Open Pit Mines, Johannesburg. Amsterdan:A.A. Balkema.
3. Savely, J.P. 1993. Slope management strategies for successful mining. In Innovative Mine Design for the 21st Century. Kingston, August 23-26, 1993, pp. 25-34.
4. Geoff Beale, 2018, How our understanding of water and slope stability has improved since 2009, XIV Slope Stability Symposium, April 2018, Seville, pp. 31-41
5. Read, J and Stacey, P. 2009. Guidelines for open pit slope design, CSIRO publishing.

МЕТАЛОГЕННИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ В БЪЛГАРИЯ

Доц. д-р Владимир Георгиев
ABSTRACT

Информацията за полезните изкопаеми до към 60-те години на миналия век са сравнително оскъдни. Първите обобщени работи за полезните изкопаеми за цяла България са на Йовчев (1960, 1961а,б,в, 1964) и на Йовчев, Балуховски (1961) с приложени карти в М 1:500 000 – черни метали, цветни метали, въглища и битуминозни шисти, нефт и газ, както и на металогенното райониране на България. През втората половина на миналия век излизат редица публикации които касаят металогенията на България. През 1989 г. се публикува Металогенна карта на България в М 1:1 000 000 (Dokov et al., 1989), а през 1991 г. обяснителна записка към нея (Василев, Стайков, 1991). Отделят се следните металогенни единици: Родопска металогенна субпровинция – Pb, Zn, Fl (Cu, Sb, Au, Ag, W, Mo), Средногорска металогенна зона – Cu, Au (Fe, Mo, Ag, Bi, Mn, Pb, Zn, Bar, Q), Старопланинска металогенна зона – Pb, Zn, Fe, Bar, (Au, Cu, Mo, W, Mn), Варненски металогенен район – Mn. През 1992 г. е заведена в Националноя геофонд Металогенна карта на България в М 1:200 000 с обяснителни записки към нея (Нафтали и др., 1992ф) а през 1994 Металогенна карта по урана в България в М 1:200 000 с обяснителни записки към нея (Драгоманов и др., 1994ф).

KEYWORDS

металогенни изследвания, металогенни единици

REFERENCES

1. Байрактаров, И. 1994. Металогенно райониране на Западното Средногорие и Плана планина. –Рудообр. проц. и минер. находища, 35, 3–12.
2. Батанджиев, И. 1989. Структурна обусловеност на младоалпийската металогенна активизация в България. – Сп. Бълг. геол. д-во, 50, 1, 85–98.
3. Богданов, Б. 1987. Медните находища в България. С. Техника. 388 с.
4. Богданов, Б., Е. Димитрова. (гл. ред.). 1983. Магматизм и металлогения Карпато-Балканской области. Изд. БАН, С., 300 с.
5. Божков, И. 2014. Урановите находища в Република България – състояние и потенциал. – В: Перспективи на уранодобива в България. 2014. Сборник с доклади, НТС по МДГМ, 155–163.
6. Бончев, Г. 1920. Старото рударство в България и Македония. – Сп. БАН, 19, 9, 1–50.
7. Бончев, Г. 1925. Минералните находища в Родопите. – Сп. БАН, Кл. Природоматем. 15, 32, 85–141.
8. Василев, Л., М. Стайков. 1991. Краткая металлогения Болгарии. Обяснительная записка металлогенической карты масштаба 1:1 000 000. – Сп. Бълг. геол. д-во, 52, 2, 1–54.
9. Георгиев, В. 2012. Металогения на Източните Родопи. Акад. и-во „Проф. Марин Дринов“, С., 262 с.
10. Георгиев, В., Кольковски, Б., Бояджиев, С. 2007. Късноалпийската металогения на западните и централните части на Родопския масив на територията на България – нов поглед. – Сп. Бълг. геол. д-во, 68, 1–3, 143–156.
11. Гергелчев, В. И. Петков, Г. Панов, Д. Йосифов. 1977. Общая геолого-геофизическая и металлогеническая характеристика рифтовых зон Балканского полуострова (Болгария). – В: Роль рифтогенеза в геологической истории Земли, Наука, Новосибирск, 173–180.
12. Диков, Д., И. Божков. 2014. Урановите находища в Република България – състояние и потенциал. – В: Перспективи на уранодобива в Блългария. 2014. Сборник с доклади, НТС по МДГМ, 9–21.
13. Димитров, Р. 1988. Оловно-цинковите находища в България. С. Техника. 259 с.
14. Димитров, Р., Б. Маврудчиев, В. Бресковска, Д. Йосифов, С. Калайджиев. 1995. Алпийска геодинамика и алпийска металогения на България. – Металогения на България. Сб. резюм. II нац. симп. 23-24 ноември 1995, С., 39–44.
15. Димитров, Р., Б. Маврудчиев, В. Бресковска, Д. Йосифов, С. Калайджиев. 1997. Алпийските ендогенни промишленно-генетични типове находища в България. – Год. КГ, 29, 9–26.
16. Драгов, П., Д. Йосифов, И. Вапцаров, 1976. Mеталлогенически-активные линеаменты и узлы территории Болгарии. – Geol. Balc. 6, 3, 3–16.
17. Златарски, Г. 1884. Материали по геологията и минералогията на България. – Пер. сп. Бълг. книж. д-во, кн. 7, 74-95; кн. 9, 52-82; кн. 10, 52–78.
18. Йовчев, Й. 1960. Полезни изкопаеми на НР България. Геоложки основи на полезните изкопаеми. Техника, С.,
106 с.
19. Йовчев, Й. 1961а. Полезни изкопаеми на Н Р България – въглища и битуминозни шисти. Техника, С., 168 с.
20. Йовчев, Й. 1961б. Полезни изкопаеми на Н Р България – цветни метали. Техника, С., 132 с.
21. Йовчев, Й. 1961в. Полезни изкопаеми на Н Р България – черни метали. Техника, С., 147 с.
22. Йовчев, Й. 1965. Основы геологии и полезные ископаемые территории НР Болгарии. VII конгрес КБГА. С. 224 с.
23. Йовчев, Й., Н. Балуховски. 1961. Полезни изкопаеми на НР България – нефт и газ. Техника, С., 118 с.
24. Йосифов, Д. 2007. Рудоконцентриращи структури в България. – Геол. и минер. ресурси,14, 6, 14–17.
25. Йосифов, Д., Р. Радичев. 2017а. Геофизични аспекти на ендогенното рудообразуване. – Минно дело и геология, 71, 8–9, 30–37.
26. Йосифов, Д., Р. Радичев. 2017б. Строеж на земната кора на територията на крупните находища на цветни метали в България. – Минно дело и геология, 71, 10, 36–42.
27. Канурков, Г. 1988. Железнорудните находища в България. С. Техника. 283 с.
28. Коен, Е. 1946. Полезните изкопаеми в България. – Год. Дир. геол. и минни проучв., отд. А, 4, 397–448.
29. Костов, И. 1963. Минералогическо райониране на Родопите. – Тр. Геол. Бълг., сер. геохим, минерал. и петрогр., 4, 7–26.

ТЕХНОЛОГИЧНИ СХЕМИ В ОТКРИТИЯ ДОБИВ ПРИ ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ФРЕЗОВ КОМБАЙН

гл. ас. д-р инж. Даниел Георгиев, гл. ас. д-р инж. Иван Митев, инж. Димитър Кайков, проф. д-р инж. Ивайло Копрев,
ABSTRACT

Разгледани са технологичните схеми за добив с фрезов комбайн, както и случаите при които те намират приложение. Изведени са основните ограничаващи фактори, които определят подходящия избор на технологична схема

KEYWORDS

фрезов комбайн, непрекъснато изземване, технологични схеми, открит добив

REFERENCES

1. Koprev, I., Zh. Staneva, K. Hristov, T. Popov. Implementing a non-blasting technology with a surface miner Wirtgen 2500 SM in the “Kozyak” quarry. Annual journal of the University of Mining and Geology “St. Ivan Rilski”, Vol. 59, Book 2, Mining and processing of mineral resources, Sofia, 2016, p. 32-35
2. www.wirtgen.de/en/products/surface-miner/

mdg-magazine.bg © 2024. Всички права запазени.