НАУЧНИ ПУБЛИКАЦИИ Archives - Page 26 of 36

ОЦЕНКА НА РИСКА ВЪВ ФАЗИТЕ НА ПРОЕКТ

Маг. инж. Добри Добрев

ABSTRACT

В статията са разгледани методи за оценка на риска и тяхната приложимост на различните етапи от жизнения цикъл на магистралните газопроводи. Описани са целите на метода, неговите предимства и недостатъци. Показани са примерни схеми за анализите на опасностите и последствията. Предложени са подходящи статистически модели за обработване на данни.

KEYWORDS

методи за оценка на риска, дървета на събитията, магистрални газопроводи.

FULL ARTICLE IN PDF FORMAT

ОЦЕНКА НА РИСКА ВЪВ ФАЗИТЕ НА ПРОЕКТ

REFERENCES

1.   Анализ и оценка на рисковете на минната механизация (2006), М. Михайлов, Е. Власева, ISBN-10: 954-353-001-7
2.   БДС EN 31010: 2010.
3.   Bayesian statistics for social scientists, Phillips. Lawrence D, ISBN 0-690-00137-1
4.   Pipeline Risk Management Manual Ideas, Techniques, and Resources, Third Edition, W. Kent Muhlbauer ISBN: 0-7506-7579-9
5.   AS/NZS 2885.1:2018, ISBN 978 1 76072 257 9. Pipelines—Gas and Liquid Petroleum Part 1: Design and construction,
6.   AS/NZS 2885.6:2018, ISBN 978 1 76072 285 2. Pipelines—Gas and liquid petroleum Part 6: Pipeline safety management.
7.   ISO 31010: 2009. Risk Management- Risk assessment technique IEC.

ПРИРОДЕН ГАЗ, НЕФТ И БИТУМИ ОТ ЗАПАДНО-ПРЕДБАЛКАНСКАТА НЕФТОГАЗОНОСНА ОБЛАСТ: РЕЗУЛТАТИ И ВЪПРОСИТЕЛНИ

Д-р Венелин Х. Велев

ABSTRACT

Обобщени са познавателни и практически резултати, добити след дългогодишна търсещо-проучвателна дейност на държавната геоложка служба в областта. Като разполага вече известни геохимични данни върху тукашното отчетливо разчленено геоложко пространство, авторът изтъква, че множеството течни и газообразни въглеводородни акумулации в мезозойски скали не са продукт на „далечна миграция” от дълбоко лежащи палеозойски източници или от района на Луковитското понижение. Напротив, разпределението на техните свойства в дълбочина и по литостратиграфски единици (свити) доказва че нефтогазоносността на мезозойската група от седименти в областта фактически има автохтонен характер.

KEYWORDS

природен газ, нефт, битуми, Западен Предбалкан

FULL ARTICLE IN PDF FORMAT

ПРИРОДЕН ГАЗ, НЕФТ И БИТУМИ ОТ ЗАПАДНО-ПРЕДБАЛКАНСКАТА НЕФТОГАЗОНОСНА ОБЛАСТ: РЕЗУЛТАТИ И ВЪПРОСИТЕЛНИ

REFERENCES

1. Копрев, Ив., Е. Александрова. 2007. Потенциални възможности за изземване на фракции от непродуктивни депа. Сп. „Геология и минерални ресурси“, бр.10.
2. Златанов П., Е. Александрова. 2008. Твърдите включения в надвъглищния плиоценски масив в мини “Марица-изток”. Сп. „Минно дело и геология”, бр. 8, 2008.
3. Панайотова М., Л. Джерахов, Г. Гичева. 2019. Изследване на възможността за извличане на йони, притежаващи корозионно-агресивно действие спрямо строителни материали, при промиване на твърди включения в глинеста откривка. Международна научна конференция – 2019 на МГУ „Св. Иван Рилски“, София.
4. БДС EN 1097-1:2011 „Изпитване за определяне на механични и физични характеристики на скалните материали“

ИЗСЛЕДВАНЕ СВОЙСТВАТА И ПРИЛОЖИМОСТТА НА ТВЪРДИТЕ ВКЛЮЧЕНИЯ ОТ ОТКРИВКАТА В МИНИ „МАРИЦА-ИЗТОК“ EАД КАТО ПЪТНОСТРОИТЕЛНА СУРОВИНА

доц. д-р Евгения Александрова, Проф. д-р Ивайло Копрев, Гл. ас. д-р Веселин Балев, гл. ас. д-р Даниел Георгиев

ABSTRACT

В доклада са направени изследвания на свойствата на твърдите включения от откривката в мини „Марица-изток“ EАД с цел доказване на възможностите за използването им като суровина за пътни настилки. Извършени са изпитвания за износоустойчивостта по micro Deval на материал от пети откривен хоризонт в рудник „Трояново-3“. Получените резултати са сравнени с характеристиките за използване на материала като пътностроителна суровина, съгласно изискванията на БДС.

KEYWORDS

открит рудник, твърди включения, оползотворяване на минни отпадъци

FULL ARTICLE IN PDF FORMAT

ИЗСЛЕДВАНЕ СВОЙСТВАТА И ПРИЛОЖИМОСТТА НА ТВЪРДИТЕ ВКЛЮЧЕНИЯ ОТ ОТКРИВКАТА В МИНИ „МАРИЦА-ИЗТОК“ EАД КАТО ПЪТНОСТРОИТЕЛНА СУРОВИНА

REFERENCES

1. Копрев, Ив., Е. Александрова. 2007. Потенциални възможности за изземване на фракции от непродуктивни депа. Сп. „Геология и минерални ресурси“, бр.10.
2. Златанов П., Е. Александрова. 2008. Твърдите включения в надвъглищния плиоценски масив в мини “Марица-изток”. Сп. „Минно дело и геология”, бр. 8, 2008.
3. Панайотова М., Л. Джерахов, Г. Гичева. 2019. Изследване на възможността за извличане на йони, притежаващи корозионно-агресивно действие спрямо строителни материали, при промиване на твърди включения в глинеста откривка. Международна научна конференция – 2019 на МГУ „Св. Иван Рилски“, София.
4. БДС EN 1097-1:2011 „Изпитване за определяне на механични и физични характеристики на скалните материали“

РЕЗУЛТАТИ ОТ ПРОУЧВАНЕТО НА ЕКЗОГЕННИ УРАНОВИ ОРУДЯВАНИЯ (ПЯСЪЧНИКОВ ТИП) НА ПРИМЕРА НА ЯМБОЛ–ЕЛХОВСКИЯ СЕДИМЕНТЕН БАСЕЙН

Инж. Латю СтоеВ, Инж. Николай Господинов

ABSTRACT

В статията са разгледани проучвателните дейности в района, който заема най-източните части на Горнотракийската низина в района на градовете Ямбол и Елхово. В геоложко отношение представлява централната част на Тунджанското структурно понижение, разположена в най-западните части на Сакаро-Странджанската тектонска зона. Разгледани са хроно-литостратиграфските единици и магмените тела, които заемат основно място в изграждането на района. Посочени са резултатите на стадий регионални и стадий детайлни работи. По-подробно е акцентирано на характеристиката на находище „Тенево“; радиоложката му характеристика и веществен състав на рудата; качествената характеристика на рудата; минно-техническите условия на експлоатация; изчисляването на запасите и минно-експлоатационна дейност. В заключение авторите подчертават, че ураново находище „Тенево“ е типичен представител на известните в геоложката литература „пясъчников тип“ хидрогенни находища. Незасегнати от експлоатационни работи са около 550 t метал в промишлени категории и около 350 t неизучени ресурси.

KEYWORDS

Ямбол–Елховски седиментен басейн, находище „Тенево“, екзогенни уранови орудявания (пясъчников тип)

FULL ARTICLE IN PDF FORMAT

РЕЗУЛТАТИ ОТ ПРОУЧВАНЕТО НА ЕКЗОГЕННИ УРАНОВИ ОРУДЯВАНИЯ (ПЯСЪЧНИКОВ ТИП) НА ПРИМЕРА НА ЯМБОЛ–ЕЛХОВСКИЯ СЕДИМЕНТЕН БАСЕЙН

REFERENCES

1. Божков, Ил., 2007 г. Уранови находища в България – състояние и перспективи за добив. Сп. Минно дело и геология, 3.
2. Дончев В., и др., 1979 г. Экзогенные месторождения урана. Москва. Атомиздат.
3. Деков Д., и др., 1986 г. Литоложки особености на палеогена в Ямболско и Елховско Програма за научни изследвания „Сакар-Странджа“. Странджанско-Сакарски сборник, том IV, кн. 8, с. 461-467. Ямбол.
4. Казаринов В.В., и др., 1975 г. Основни закономерности на локализацията на уранови орудявания в неозойските седиментни басейни в южна и югозападна България. ДСО „Редки метали”., Бухово, 1975 г.
5. Кожухарова Е. и др., 1984 г. Литостратиграфия на неогенските седименти на Тунджанския (Елховско-Ямболски) басейн – Сп. Бълг. геол. д-во 45, 3, 287-295.
6. Крилов О., и др., 1983 г. Фациално-палеогеографски условия на горния еоцен в България. – Год. ВМГИ, 2,137-146.
7. Перельман А., 1972. Геохимия элементов в зоне гипергенеза. Недра, 1972 г.
8. Пухальский Л., и др., 1977 г. Разведка и опробование урановых месторождений.- Москва. Недра.
9. Савов С., и др., 1972. Относно дълбочинния строеж на Тунджанския разломен сноп. – Изв. Геол. инст., сер. прилож. геофиз., 21, 123-135.
10. Савов С., 1983. Строеж на Елховското структурно понижение. – Сп. на БГД, 44, 3, 326-331.
11. Стоев Л., и др., 1986 г. – Особености в разломно блоковата тектоника на донеогеновата подложка в Ямбол-Елховския басейн. Програма за научни изследвания „Сакар-Странджа“. Странджанско-Сакарски сборник, том IV, кн. 8, с. 320-329. Ямбол.
12. Стоев Л., и др., 1986 г. Палеогеография на неогена в Ямбол-Елховския басейн- Програма за научни изследвания „Сакар-Странджа“. Странджанско-Сакарски сборник, том IV, кн. 8, с. 477-485. Ямбол.
13. Стойков Хр., Божков Ил., Уранови находища – геология и търсене., Изд. Спектър, София 1991 г.
14. Чаталов Г., 1965 г. Новые тектонические структуры в области между Сакар планина и Странджа планина. – Докл. БАН, 18, 9, 861-864.
15. Чаталов Г., 1990 г. Геология на Странджанската зона в България. 93-108.
16. Шумилин М., 1985 г. Разведка месторождений урана для отработки методом подземного выщелачивания. Москва. Недра.

ПАСИВНИ ТЕХНОЛОГИИ ЗА ПРЕЧИСТВАНЕ НА КИСЕЛИ РУДНИЧНИ ВОДИ

инж. маг. Пламен Цветков, доц. д-р Светлана Браткова

ABSTRACT

Основен екологичен проблем в минно-добивната дейност e генерирането на отпадъчни води с високи киселинност и съдържание на тежки метали, радиоактивни и токсични елементи. За правилното им управление и опазване на околната среда съобразно екологичните норми се провеждат редица проучвания за иновативни методи за третиране на кисели руднични води. Надеждно алтернативно решение в тази област предлагат пасивните технологии за пречистване. Те могат да се моделират съобразно широк спектър от замърсители и да се внедрят ефективно в процесите на третиране на кисели минни води

KEYWORDS

кисели руднични води, пасивни технологии за третиране, влажни зони

FULL ARTICLE IN PDF FORMAT

ПАСИВНИ ТЕХНОЛОГИИ ЗА ПРЕЧИСТВАНЕ НА КИСЕЛИ РУДНИЧНИ ВОДИ

REFERENCES

1.   Ehrlich H. L., 2001. Geomicrobiology, Marcel Dekker, Inc., New York.
2.   B. Dold, Evolution of Acid Mine Drainage Formation in Sulphidic Mine Tailings, Minerals 2014, 4, 621-641; doi:10.3390/min4030621.
3.   Hossain Md. Anawar, Impact of climate change on acid mine drainage generation and contaminant transport in water ecosystems of semi-arid and arid mining areas, Physics and Chemistry of the Earth 58–60 (2013) 13–21
4.   Brown A., 2010. Reliable Mine Water Technology. – Mine Water Environ, 29 (2), 85–91.
5.   Cravotta C. A. I., 2010. Abandoned Mine Drainage in the Swatara Creek Basin, Southern Anthracite Coalﬁeld, Pennsylvania, USA: 2. Performance of Treatment Systems. – Mine Water Environ, 29 (3), 200–216.
6.   Gaikwad R.W. and Gupta D.V., 2008. Review on removal of heavy metals from acid mine drainage, Applied ecology and environmental research, 6(3), 81-98.
7.   Gusek J. J. and Wildeman T.R., 2002. “Passive Treatment of Aluminum-Bearing Acid Rock Drainage,” Proceedings of the 23rd Annual West Virginia Surface Mine Drainage Task Force Symposium, Morgantown, West Virginia, April 16-17.
8.   Hedin, R.S., Nairn R.W., and R.L. Kleinmann. 1994. Passive treatment of coal mine drainage. U.S. Bureau of Mines. Information Circular 9389.
9.   Martínez, N. M., M. D. Basallote, A. Meyer, C. R. Canovas, F. Macías, P. Schneider. 2019. Life cycle assessment of a passive remediation system for acid mine drainage: Towards more sustainable mining activity – Journal of Cleaner Production, 211, 1100-1111.
10.   Sheoran A.S. and Sheoran V., 2006. Heavy metal removal mechanism of acid mine drainage in wetlands: A critical review, Minerals Engineering, 19, 105–116.
11.   Zagury C., Kulnieks V., Neculita C., Characterization and reactivity assessment of organic substrates for sulphate-reducing bacteria in acid mine drainage treatment, Chemosphere, 64, 2006, 944-954.
12.   REFERENCE GUIDE to Treatment Technologies for Mining-Influenced Water, 2014, U.S. Environmental Protection Agency Office of Superfund Remediation and Technology Innovation
13.   Best Available Techniques (BAT) Reference Document for the Management of Waste from Extractive Industries, in accordance with Directive 2006/21/EC, Elena Garbarino, Glenn Orveillon, Hans G. M. Saveyn, Pascal Barthe, Peter Eder, 2018

ПОГРЕБВАНЕ НА РАДИОАКТИВНИ ОТПАДЪЦИ В МНОГО ДЪЛБОКИ СОНДАЖИ

Проф. дгн Димчо Евстатиев, инж. Румен Тачков, геолог Мадлена Цветкова

ABSTRACT

В редица ядрени държави сондажното погребване се разглежда като алтернативен метод на минното геоложко погребване на РАО. С течение на времето, трудностите, свързани с дълбокото сондиране в голяма степен са преодолени благодарение на множеството проучвания за нефт и газ в света. Редица държави (САЩ, Англия, Швеция и др.), макар и с прекъсвания във времето, продължават проучванията на метода. Основание за тези действия дават множеството положителни страни в него: малката площ на хранилището; възможността за поставяне на отпадъците веднага след оборудване на сондажа; голямата дълбочина и съответно много по-здравата, плътна и по-малко водопропусклива скала; незначителното влияние на земетресения; многократно по-ниската цена и други. Разбира се методът има и своите недостатъци, които в голяма степен се дължат на необходимостта от още проучвания, свързани с ядрения разпад и температурното му влияние върху средата; слабо проучената на големи дълбочини земна кора; по-трудни хидрогеоложки изследвания и др. Многобройните сондажи прокарани в Северна България, опитът в сондирането, подходящата геоложка среда, и не без значение разликата в цената на методите, налага да се обърне нужното внимание на сондажното погребване като добра възможност за справяне с проблема с ВРАО на страната.

KEYWORDS

високорадиоактивни отпадъци, сондажно погребване, много дълбоки сондажи, сондажни технологии, сондажи с голям диаметър, геология

FULL ARTICLE IN PDF FORMAT

ПОГРЕБВАНЕ НА РАДИОАКТИВНИ ОТПАДЪЦИ В МНОГО ДЪЛБОКИ СОНДАЖИ

REFERENCES

1. Arnold, B.W., P. Vaughn, R. MacKinnon, J. Tillman, D. Nielson, P. Brady, W. Halsey, and S. Altman. 2012. Research, Development, and Demonstration Roadmap for Deep Borehole Disposal, U.S. Department of Energy, Used Fuel Disposition Campaign, Milestone report FCRD-USED-2012-000269, SAND2012-8527P, Sandia National Laboratories, Albuquerque, NM.
2. Muller, R.A., S. Finsterle, J. Grimsich, R. Baltzer, E.A. Muller, J.W. Rector, J. Payer, J. Apps. 2019. Disposal of High-Level Nuclear Waste in Deep Horizontal Drillholes. Energies, 12, 2052.
3. Schwartz W. F., Y. Kim, B-G. Chae. 2017. Deep Borehole Disposal of Nuclear Wastes: Opportunities and Challenges. Journal of Nuclear Fuel Cycle and Waste Technology Vol.15 No.4, 301-312
4. IAEA. 2003. Safety indicators for the safety assessment of radioactive waste disposal, IAEA-TECDOC-1372, Vienna.
5. IAEA. 2006. Geological disposal of Radioactive Waste, Safety Requirements WS-R-4, Vienna.
6. Карастанев, Д., Д. Евстатиев, К Стойкова, Р. Наков, А. Бендерев, А. Радулов, Д. Солаков, К. Тодоров, E. Василев и П. Иванов. 2011ф. Проучване на възможностите за изграждане на дълбоко геоложко хранилище . Задача 4 – Анализ и райониране на територията на България, определяне на потенциални вместващи геоложки блокове за дълбочинно погребване на РАО. Отчет по проект № 208041. Геофонд на ГИ-БАН
7. Вавов, Й. 1972. Опитът на дълбокото нефтено сондиране в НРБ. Изд. Техника
8. Beswick A. J,. Fergus, G. F. G, Travis, K. P. 2014. Deep borehole disposal of nuclear waste: engineering challenges – Energy. Vol. 167, Issue 2, 47-66.
9. Salas, A. M., S. R. Griffith. 2016. Annual Site Environmental Report Sandia National Laboratories/New Mexico.. United States: 2017.