Проф. дгн Димчо Йосифов, Проф. д-р Ради Радичев
ABSTRACT
В предлаганата публикация се разглеждат основните резултати от изследването на строежа на земната кора в най-големите рудни райони в България – Панагюрски и Централнородопски. Потвърдена е представата за нейния континентален тип, а по-съществените постижения могат да се представят по следния начин:
– Доказано е наличието на редица разкъсвания на раздела „Мохо“, отличаващи се със значителна вертикална амплитуда (от 7-8 до 13-14 km), които улесняват и катализират ендогенните процеси, включително и рудообразуващия;
– Установена е голяма, (уникална) гъстота на дълбочинни разкъсвания на кората, като освен известните мантийни разломи ограничаващи основните надлъжни тектонски единици (Маришки тектонски шеф и Задбалканска разломна зона) са набелязани още два такива – Южносредногорски и Южнородопски. От пресичането им със субмеридионалните рудоконцентриращи структури (Панагюрска и Централнородопска) се формират корово-мантийни тектонски възли, в ареалите на които се разполагат основните рудни полета;
– Като цяло земната кора в изследваните рудни райони се характеризира с градиентни изменения на нейната дълбочинна структура представени от голяма раздробеност, висока ендогенна проницаемост, интензивна магмонаситеност и значителна металогенеза.
KEYWORDS
земната кора, Панагюрски руден район, Централнородопски руден район
FULL ARTICLE IN PDF FORMAT
REFERENCES
1. Йосифов, Д., Р. Радичев, Хр. Цанков 2016. Дълбочинни структури в Маданското рудно поле и тяхното металогенно значение. Минно дело и геология; 3-4, с. 32-38.
2. Йосифов, Д., Р. Радичев 2016. Дълбочинен строеж на Панагюрския руден район. – Геология и минерални ресурси; 9-10; с. 29-39.
3. Богданов, Б. 1987. Медните находища в България. – С. Техника; 387 с.
4. Йосифов, Д. 2007. Рудоконцентриращи структури в България, – Геология и минерални ресурси, 6,12, с. 12-15.
5. Димитров, Р. (редактор) и др. 1988. Оловно-цинковите находища в България; – С;Техника, 258 с.
6. Димитров, Р., К. Богданов, В. Бресковска и др. 1986. Изотопен състав на сярата в оловно-цинковите и меднорудните находища в България; – Рудообраз. процеси и минерални находища, 26; с. 3-21.
7. Вольовскии, И., Хр. Дачев, О. Попова, и др. 1985. Строение земной коры территории Болгарии по профилю ГСЗ-МОВЗ Петрич – Никополь. Бюл. Московского общества пользвателей природы, 60, 4, с. 38-45.
8. Дачев, Хр. 1988. Строеж на земната кора в България; – С; Техника, 234 с.
9. Бояджиева, К., С. Гашаров 2001. Геотермичен каталог на България. – Изд. къща „Горекс прес“, С. 163 с.
10. Добрев, Т., Д. Йосифов, С. Димовски 2005. О распределении температур на границе „М“ и „К“ на тер ритории Болгарии. – Геофизический журнал, 5. НАН Украины, с. 730-737.
11. Велев А., И. Янев, И. Боянов 1996. Строеж на кората на Източните Родопи по данни на сеизмичния профил Ардино – Ивайловград. – Новости в геологията на България, БГД, VI конгр. с. 109 – 110.