Skip to content Skip to footer

ГЕОЛОГО-ГЕОФИЗИЧЕН МОДЕЛ НА МАНТИЙНАТА РУДООБРАЗУВАЩА СИСТЕМА

Проф. дгн Димчо Йосифов, Проф. д-р Ради Радичев
ABSTRACT

В статията се разглежда обобщен геолого-геофизичен модел на мантийната рудообразуваща система, който обхваща трите и основни части: а) област на зараждане на рудното вещество; б) неговото транспортиране и в) концентрирано рудоотлагане. Той е разработен като са използвани съвременните постижения на металогенията и дълбочинната геофизика, както и на оригинални конкретни количествени данни, за градиентното издигане на астеносферния слой и за значителните вертикални амплитуди на разкъсванията на литосферата от мантийни разломи в крупните рудни райони на цветни метали в България. Така амплитудата на разкъсване на горната граница на астеносферата се изменя от 40 до 70 km, а на раздела „Мохо“ от 7 до 14 km.
При отбелязаните структурни особености и поради специфичните характеристики на астеносферата и раздела „Мохо“ се създават благоприятни термо-барични условия за възникване и функциониране на конвективни клетки и възходящи магмо-флуидни потоци, които динамизират цялата мантийна рудообразуваща система. Тези особености способстват за зараждане на рудоносни магми в астеносферния слой, за тяхното придвижване към земната повърхност и за формиране на промишлени рудни находища. На тази основа се мотивира тезата, че коренната час (зараждането) на мантийната руддообразуваща система е динамичната астеносфера.

KEYWORDS

мантийната рудообразуваща система; дълбочинни и рудоконцентриращи структури; астеносфера; мантийни разломи; граница „Мохо“; конвективни клетки; магмо-флуидни потоци.

REFERENCES

https://mdg-magazine.bg/wp-content/uploads/2022/01/BR7_17web.pdf

Show CommentsClose Comments

Leave a comment

mdg-magazine.bg © 2024. Всички права запазени.