НАУЧНИ ПУБЛИКАЦИИ Archives

ДИНАМИЧЕН АНАЛИЗ НА РЕЗОНАНСНИТЕ ПРЕСЕВНИ УРЕДБИ

Доц. д-р инж. Стефан Пулев

ABSTRACT

В статията са разгледани два основни вида сита, работещи в резонансен режим. Това са пресевните уредби с уравновесяваща рама и двукорпусните
резонансни пресевни уредби. Като обобщение на получените резултати може да се направи констатацията, че поради големите възможности, които предоставят двукорпусните резонансни пресевни уредби широко се прилагат в минно-обогатителните предприятия.

KEYWORDS

пресевни уреди, двукорпусни резонансни пресевни уреди, минно-обогатяване

FULL ARTICLE IN PDF FORMAT

ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА РАБОТА НА „ТЕЦ МАРИЦА-ИЗТОК 2” С ИЗНЕСЕНА CCS ТЕХНОЛОГИЯ

REFERENCES

1.    Цветков Х. Ц. Обогатителни машини. Техника, С.,1988.
2.    Пулев, С. Динамика на вибрационни машини с ексцентриков вибровъзбудител. Годшник на МГУ, том 57, 2014, № 3, с. 92-95.
3.    Серго Е.Е. Дробление, измельчение и грохочение полезных ископаемых. Москва „Недра“,1985, 282 стр.

ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА РАБОТА НА „ТЕЦ МАРИЦА-ИЗТОК 2” С ИЗНЕСЕНА CCS ТЕХНОЛОГИЯ

Инж. Димитър куюумджиев

ABSTRACT

Едно от приоритетните действия за постигане целите за климата по Зелената сделка е всички електроцентрали на въглища в Европейския съюз да бъдат спрени до 2030г. Все пак се даде възможност всяка държава да определи свой краен срок за закриване на ТЕЦ. Устойчивото преминаване към нисковъглеродна енергетика изисква етапност и плавна замяна на въглищните централи. Известни са редица доказали се нискоемисионни технологии, позволяващи да се запазят достатъчно дълго работоспособни мощности в ТЕЦ и въгледобивни участъци. Една от тях е технологията за улавяне, транспортиране и съхранение на въглерод (CCS – Carbon Capture and Storage) в подходящи геоложки хранилища, които по правило не се намират в близост до енергийните обекти. Изборът на технология бе предопределен от разработен проект, специално за ТЕЦ „Марица-изток 2“, с помощта на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) през 2011г. Проблемът с транспортирането на СО2 до подходящо място за съхранение не е проблем само за България. Световният опит е намерил алтернативи. В статията се предлага една такава алтернатива за ТЕЦ „Марица-изток 2“.

KEYWORDS

улавяне на въглеродни емисии; геоложко съхранение; оползотворяване на СО2

FULL ARTICLE IN PDF FORMAT

ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА РАБОТА НА „ТЕЦ МАРИЦА-ИЗТОК 2” С ИЗНЕСЕНА CCS ТЕХНОЛОГИЯ

REFERENCES

National Academies of Sciences, Engineering, and Medicine. 2019. Gaseous Carbon Waste Streams Utilization: Status and Research Needs. Washington, DC: The National Academies Press. https://doi.org/10.17226/25232.

СЪЩНОСТ, ЕТАПИ И ПОТЕНЦИАЛ ЗА РАЗВИТИЕ НА ФИТОДОБИВ, КАТО ЧАСТ ОТ КРЪГОВАТА ИКОНОМИКА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

инж. Ива Митева-Дерменджийска

ABSTRACT

Разработването на иновативни подходи за получаване на цени и редки метали от значително бедни находища и отпадъци е актуален и значим въпрос, в научните среди и бизнеса. Важността на развитието се определя от високата стойност на тези метали като стратегическа суровина и като материал с изключително важно приложение в развитието на нови технологии. Тази иновативна технология е от съществена важност за кръговата икономика и би допринесла за извличането на недостъпни досега ресурси на ЕС, включително и в България. Фитодобивът може да се превърне в доказана технология, която се конкурира с конвенционалното купово излужване.

KEYWORDS

фитодобив, редки и ценни метали, хиперакумулатор, растение, индуцирана хиперакумулация

FULL ARTICLE IN PDF FORMAT

СЪЩНОСТ, ЕТАПИ И ПОТЕНЦИАЛ ЗА РАЗВИТИЕ НА ФИТОДОБИВ, КАТО ЧАСТ ОТ КРЪГОВАТА ИКОНОМИКА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

REFERENCES

1. Anderson C, Robert B. Stewart, Fabio N. Moreno, Carel T.J. Wreesmann, Jorge L. Gardea-Torresdey, Brett H. Robinson and John A. Meech (2003). Gold phytomining. Novel Developments in a Plant-based Mining System. Download: www.gold.org//discover/sci_indu/gold2003/pdf/ s36a1355p976.pdf?PHPSESSID=008570ced09611e1c09ef1d58d2a54d3
2. Anderson, C., Moreno, F., Meech, J., 2005, A field demonstration of gold phytoextraction technology, Minerals Engineering, 18, 4, 385-392, ISSN 0892-6875, https://doi.org/10.1016/j.mineng.2004.07.002.
3. Brooks.R.R; Chambers.F.M; Nicks.J.L; Robinson.H.B: Phytomining: 1998 Elsevier Science Ltd. All rightsreserved. 1360 – 1385/98/$19.00 PII: S1360 1385(98)01283-7
4. Chaney, R.L., Angle, J.S., Broadhurst, C.L., Peters, C.A., Tappero, R.V., Donald, L.S., 2007. Improved understanding of hyperaccumulation yields commercial phytoextraction and phytomining technologies. Journal Environmental Quality 36, 1429–14423.
5. Karenlampi, S., Schat, H., Vangronsveld, J., Verkleij, J.A.C., van der Lelie, D., Mergeay, M., Tervahauta, A.I., 2000. Genetic engineering in the improvement of plants for phytoremediation of metal polluted soils. Environmental Pollution 107, 225–231.
6. Lamb, A.E., Anderson, C.W.N., Haverkamp, R.G., 2001a. The Extraction of Gold from Plants and its Application to Phytomining.
7. Lamb, A.E., Anderson, C.W.N., Haverkamp, R.G., 2001b. The induced accumulation of gold in the plants Brassica juncea, Berkheya coddii and chicory. In Chemistry in New Zealand vol. 65 (Issue 2), 34–36.
8. Macek, T., Mackova, M., Kas, J., 2000. Exploitation of plants for the removal of organics in environmental remediation. Biotechnology Advances 18, 23–34.
9. Miteva, I., P. Petrov, V. Stefanova. 2022. – Potential of Phytomining in Bulgaria, IOP Conf. Ser.: Mater. Sci. Eng. 1264 012005, DOI 10.1088/1757-899X/1264/1/012005
10. Petrov, P. 2019. – Approaches to the Reclamation of the Eastern Embankment, Elatsite mine, ISSN 978-619-239-295-6.
11. Petrov, P., E. Zeleva, S. Ivanova. 2016. – Restoration Processes in Ecosystems within the Rehabilitated Mining Sites of DPM INC., Chelopech, Journal of Environmental Protection and Ecology 17(4):1334-1344
12. Piccinin, R.C.R., Ebbs, S.D., Reichman, S.M., Kolev, S.D., Woodrow, I.E., Baker, A.J.M., 2007. A screen of some native Australian flora and exotic agricultural species for their potential application in cyanide-induced phytoextraction of gold. Miner. Eng. 20 (14), 1327–1330. https://doi.org/10.1016/j.mineng.2007.07.005.
13. Robinson, Brett & Brooks, R. & Clothier, Brent. (1999). Soil Amendments Affecting Nickel and Cobalt Uptake by Berkheya coddii: Potential Use for Phytomining and Phytoremediation. Annals of Botany. 84. 10.1006/anbo.1999.0970.
14. Sheoran, V., Sheoran, A.S., Poonia, P., 2009, Phytomining: A review, Minerals Engineering,22, 12, 1007-1019, ISSN 0892-6875, https://doi.org/10.1016/j.mineng.2009.04.001.
15. Stefanova, V., P. Petrov, E. Zheleva. 2019. – Assessment of the Soil Formation Process in Reclaimed Terrains in Bulgarian
16. Stefanova, V., P. Petrov. 2022b. – Phytoremediation of Post-mining Disturbed Land, Sustainable Extraction and Processing of Raw Materials Journal, DOI: 10.58903/c16182122
17. Victor Wilson-Corral, Christopher W.N. Anderson, Mayra Rodriguez-Lopez, 2012, Gold phytomining. A review of the relevance of this technology to mineral extraction in the 21st century, Journal of Environmental Management, 111, 249-257, ISSN 0301-4797, https://doi.org/10.1016/j.jenvman.2012.07.037.
18. Wong, M.H., 2003. Ecological restoration of mine degraded soil, with emphasis on metal contaminated soil. Chemosphere 50, 775–780.

УСТОЙЧИВО УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЧНИ ВОДИ ОТ ДОБИВ И ПРЕРАБОТКА НА МЕДНИ РУДИ

инж. Александър Григоров

ABSTRACT

Интензивните минни дейности оказват сериозно въздействие върху водните ресурси, поради факта, че минната индустрия се нуждае от значителни водни количества в различните етапи на обработка на рудите. Минната индустрия генерира значителни количества минни отпадъци, депонирани в различни съоръжения за съхранение на минни отпадъци (насипища, хвостохранилища и др.), които при неправилно управление се явяват потенциален източник на замърсяване със своите неблагоприятни екологични ефекти.
Добивът и първичната преработка на медни руди генерират значителни количества отпадъчни води с високи нива на замърсители. От съществено значение е тези отпадъчни води да се пречистват и да се обезпечи качество на заустваните води в съответствие с общоевропейското законодателство в тази област.
Възстановяването и повторното използване на водите създава възможност за устойчиво развитие с ниско въздействие на минната индустрия върху компонентите на околната среда.

KEYWORDS

минна дейност, отпадъчни води, пречиствателни технологии, възстановяване и повторно използване на водите, устойчиво управление на отпадъчни води

FULL ARTICLE IN PDF FORMAT

УСТОЙЧИВО УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЧНИ ВОДИ ОТ ДОБИВ И ПРЕРАБОТКА НА МЕДНИ РУДИ

REFERENCES

1. MMTEC, Environmental Engineering Division: Работен проект за пречиствателна станция за замърсени води от Рудник „Елаците”.
2. Геологически институт „Страшимир Димитров“ при Българска академия на науките, Изготвяне на баланс на чистите и замърсени води на територията на Рудодобивен комплекс „Елаците“, септември 2020 г.
3. „Геопроект“ ЕООД, Работен проект „Изграждане на пречиствателно съоръжение за третиране на водите от дренажна отводнителна галерия на хор. 840 m и водите покрай КПП на рудник „Елаците“, март 2023 г.

ТЕХНОЛОГИЯТА БЛОКЧЕЙН В МИННОДОБИВНАТА ПРОМИШЛЕНОСТ

доц. д-р инж. теодора христова

ABSTRACT

В статията накратко е описана същността и функционирането на блокчейн технологията. Разграничени са основните типове мрежи с техните предимства и недостатъци. Идентифицирани са бариерите пред нарастване на дела на имплементирането ѝ в индустрията. Посочени са основни нормативни документи в подкрепа на въвеждането ѝ в минно-добивната и преработвателна промишленост. Дефинирани са подходящите материални потоци, а осъществимостта им е доказана чрез реални проекти. Посочени са тенденциите за минния сектор

KEYWORDS

блокчейн, минна индустрия, видове блокчейн платформи, нормативна база

FULL ARTICLE IN PDF FORMAT

ТЕХНОЛОГИЯТА БЛОКЧЕЙН В МИННОДОБИВНАТА ПРОМИШЛЕНОСТ

REFERENCES

1. Infosys Mining journal intelligence: Blockchain – understanding the practical application for mining’. Infosys, 2019.
2. S. Nakamoto, Bitcoin: A Peer-to-Peer Electronic Cash System. Manubot, Tech. Rep., 2019.
3. J. Bonneau, J. Clark, and S. Goldfeder, On Bitcoin as a public randomness source, IACR Cryptology ePrint Archive, vol. 2015, p. 1015, 2015.
4. S. Seibold and G. Samman, Consensus – immutable agreement for the internet of value. KPMG, 2016.
5. ethereum.org. Online. Available: https://ethereum.org/en/eth2/staking/#gatsby-focus-wrapper
6. ENGIE, Laboratory for Computer Science and Artificial Intelligence (CSAI), Paris, France, S. Solat, P. Calvez, and F. Naït-Abdesselam, ‘Permissioned vs. Permissionless Blockchain: How and Why There Is Only One Right Choice’, JSW, pp. 95–106, May 2021, doi: 10.17706/jsw.16.3.95-106.
7. А. Хулиян, Обобщена класификация на брокчейн технологиите, Computer Science and Technologies, vol. 1, pp. 92–100.
8. T. Hristova and P. Hristov, ‘Assessment of Conditions for the Applications of DLT for Smart Metering in Bulgaria According to the European Requirements’, presented at the 16-th International Conference On Electrical Machines, Drives And Power Systems (ELMA), IEEE, 2019.
9. C. Holotescu and V. Holotescu, ‘Understanding Blockchain Technology and how to get involved’, Jul. 2018. Online. Available: https://www.researchgate.net/publication/346463547
10. P. Hristov and W. Dimitrov. The blockchain as a backbone of GDPR compliant frameworks, presented at the 8th International Multidisciplinary Symposium SIMPRO, 2018.
11. ISO/IEC 20924:2018 Information technology — Internet of Things (IoT) — Vocabulary’. ISO, 2018.
12. C. George et al., ‘Internet Of Things Security Best Practices’. IEEE, 2017.
13. D. Gunduz, G. Kalogridis, and M. Mustafa, ‘Tutorial: Privacy in Smart Metering Systems’, Rome, 2015. doi: 10.13140.
14. Directive 2012/27 EU of the European Parliament and of Council of 25 October 2012 on energy efficiency, amending directives 2009/125/EC and 2010/30/EU and repealing Rirectives 2004/8/EC and 2006/32/EC with EEA relevance’. European Parliament, 2012.
15. Directive (EU) 2019/944 of the European Parliament and of the Concil of 5 June 2019 on common rules for the internal market for electricity and amending Directive 202/27/EU’. European Parliament, 2019.
16. Directive 2006/32/EC of the European Parliament and of the Council of 5 April 2006 on energy end-use efficiency and energy services and repealing Council Directive 93/76/EEC’. European Parliament, 2006.
17. Directive 2006/21 on the management of waste from extractive industries and amending’. European Parliament, 2006.
18. Procedure completed 2017/2772(RSP) Distributed ledger technologies and blockchains: building trust with disintermediation’. European Parliament, 2017.
19. mobiwp, MOBI Announces the First Electric Vehicle Grid Integration Standard on Blockchain in Collaboration with Honda, PG&E, and GM Among Others’, MOBI | The New Economy of Movement. Accessed: May 02, 2023. Online. Available: https://dlt.mobi/mobi-announces-the-first-electric-vehicle-grid-integration-standard-on-blockchain-in-collaboration-with-honda-pge-and-gm-among-others/
20. J. Rodríguez. H&M to Use Blockchain to Trace its Products Read more at https://ihodl.com/topnews/2020-04-27/hm-use-blockchain-trace-products/’, Apr. 27, 2020. Online. Available: https://ihodl.com/topnews/2020-04-27/hm-use-blockchain-trace-products/
21. N. Flaherty. Volkswagen uses blockchain for automotive supply chain, eeNews Europe. Accessed: May 07, 2023. Online. Available: https://www.eenewseurope.com/en/volkswagen-uses-blockchain-for-automotive-supply-chain/
22. X. Shi, C. Dong, C. Zhang, and X. Zhang. Who should invest in clean technologies in a supply chain with competition?’, Journal of Cleaner Production, vol. 215, pp. 689–700, Apr. 2019, doi: 10.1016/j.jclepro.2019.01.072.
23. Blockcerts, Blockchain Credentials, Blockcerts. Accessed: Jul. 20, 2023. Online. Available: http://blockcerts.org/
24. ‘How Blockchain Can Help Modernize the Mining Industry’, IBM Newsroom. Accessed: Jan. 16, 2024. Online. Available: https://newsroom.ibm.com/How-Blockchain-Can-Help-Modernize-the-Mining-Industry
25. N. Deepa et al. A survey on blockchain for big data: Approaches, opportunities, and future directions, Future Generation Computer Systems, vol. 131, pp. 209–226, Jun. 2022, doi: 10.1016/j.future.2022.01.017.

НАСОКИ ПРИ ИЗПОЛЗВАНЕТО НА БЕЗПИЛОТНИ ЛЕТАТЕЛНИ АПАРАТИ В МИННОДОБИВНИЯ ОТРАСЪЛ

Доц. д-р инж. Александър крилчев

ABSTRACT

В статията е разгледана накратко историята на създаване и развитието на БЛА и класификацията им по различни показатели. Обобщени са различните приложения на дроновете в миннодобивния бранш както при открития добив на полезни изкопаеми и инертни материали, така и при подземния. Посочени са основните тенденциите за използването на дроновете в различни технологични процеси в различните отрасли на промишлеността, за подобряване на ефективността на производството, за планиране на оперативните разходи, за управление на безопасността, за високо ниво на достоверност при извършване на инспекции и кратки срокове за доставка чрез използване на дронове. Събиране на данни в реално време е от съществено значение за оптимизирането на операциите и показателите за ефективност. С лесното събиране на данни, различните дружества вече могат да вземат бързи и адекватни решения, вместо да разчитат на традиционни методи, потенциално спестявайки време и ресурси.

KEYWORDS

дрон, сканиране, минни изработки, взривни работи, геоложки модели, хвостохранилища, рекултивация, обрушени пространства

FULL ARTICLE IN PDF FORMAT

НАСОКИ ПРИ ИЗПОЛЗВАНЕТО НА БЕЗПИЛОТНИ ЛЕТАТЕЛНИ АПАРАТИ В МИННО-ДОБИВНИЯ ОТРАСЪЛ

REFERENCES

1. https://www.copter.bg/bg/blog/industrialni-dronove- prilojenie-i-znachenie
2 https://chr.bg/istorii/tehno/nikola-tesla-izobretyava-parviya-dron-16-godini-predi-parvata-svetovna-vojna/
3 https://dronemanya.com/bg/post/istoriiata-na-razvitieto-na-dronove
4. https://www.analyticsinsight.net/drones-in-mining-how-can-mining-industry-utilize-drones/
5. https://www.flyability.com/casestudies/indoor-drone-in-underground-mining-accessing-the-inaccessible
6 https://www.copter.bg/bg/blog/predimstva-na-dronovete-i-dronovata-tekhnologiya
7. Желев, Г. Видове дронове. Институт за космически изследвания и технологии – БАН.
8. Желев, Г., Е. Руменина, П. Димитров, И. Каменова, И. Илиева, Й. Найденов, М. Нанков, В. Кръстева. 2016. Приложение на БЛА eBee AG за оценка състоянието на царевични посеви с различна норма на торене. Proceedings of Eleventh scientific conference with International Participation „Space, Ecology, Safety“ (SES 2015), SRTI-BAS, 2016, 154–166.
9. Мардиросян, Г., С. Забунов. 2015. Мултироторен хеликоптер, Патент № 112131/17.12.2015, Патентно ведомство на Република България.
10. Сотиров, Г. С. 2005. Анализ и оценка ефективността на активни средства за радиоелектронно противодействие, използвани от безпилотни летателни апарати. Сборник от доклади на Юбилейна научна сесия – т. 2 „120 години от Съединението” 21-22 април 2005 г., Д. Митрополия, с.144–147.
11. Kostadinova, N., D. Makedonska, B. Vladkova: Application Tunnels in Bulgaria, 5 th International Underground Excavations; Cities of the Future, Urban Tunnelling and Underground 978-605-01-1568-0, pp 477-488
12. Gorbounov, Y., Z. Dinchev, H. Chen. Hazardous Gas Evaluation in the Atmosphere of an Open Pit Mine Using Wireless Technology 30th National Conference with International Participation „Telecom 2022“, Sofia, Bulgaria.
13. Балев В, А. Камбуров, М. Ценов, П. Павлов. Дистанционни технологии за дигитализиране, мониторинг и инспекция на метрополитени, Сборник с доклади от Научно-техническа конференция с международно участие, посветена на 25-та годишнина на Софийското метро „Иновативни архитектурни, конструктивни и технически решения при строителството на метрополитени“ 26-27 януари 2023 г. гр. София, ISSN 978-619-90939-9-3, стр. 131-137