Skip to content Skip to footer
Menu
Menu

ПРИЧИНИ ЗА ПОВИШЕН ОТСКОК ПРИ МОКРО ТОРКРЕТИРАНЕ И СЪВРЕМЕННИ МЕРКИ ЗА ТЕХНОЛОГИЧЕН КОНТРОЛ

гл. ас. д-р инж. Борислав Борисов, Проф. д-р инж. Павел Павлов
РЕЗЮМЕ

Отскокът е важен технологичен параметър при мокрото торкретиране, който влияе върху икономическата ефективност и качеството на положения слой в подземното строителство. Статията анализира физико-механичните причини за повишен отскок чрез модел, базиран на кинетичната енергия на частиците и реологичния модел на Бингам, и разглежда съвременни решения като нано-SiO2 и безалкални ускорители. Предлага се ориентировъчна стратегия за състава (Dmax = 8 mm, микросилициев прах 7–10%, нано-SiO2 около 1%, безалкални ускорители 4–8% от свързващото вещество) за нисък отскок при таванно полагане, при който стойности под 10% са постижими след оптимизиране и потвърждаване чрез изпитвания. Технологичният контрол се позовава на БДС EN 14487 и fib Bulletin 116 (2025).

КЛЮЧОВИ ДУМИ

торкретбетон, отскок, реология, модел на Бингам, нано-SiO2, безалкални ускорители

ЦЯЛАТА СТАТИЯ В PDF ФОРМАТ

ПРИЧИНИ ЗА ПОВИШЕН ОТСКОК ПРИ МОКРО ТОРКРЕТИРАНЕ И СЪВРЕМЕННИ МЕРКИ ЗА ТЕХНОЛОГИЧЕН КОНТРОЛ

РЕФЕРЕНЦИИ
1. Morgan, D. R., & Jolin, M. (2022). Shotcrete: Materials, performance and use. CRC Press. https://doi.org/10.1201/9780429169946
2.    ACI PRC-506-22. (2022). Guide to Shotcrete. American Concrete Institute.
3.    Armelin, H. S., & Banthia, N. (1998). Mechanics of aggregate rebound in shotcrete – Part I. Materials and Structures, 31(206), 91–98. https://doi.org/10.1007/BF02486470
4.    Meda, A., Bedi, A., Bloodworth, A. G., et al. (Eds.) (2025). Fibre reinforced sprayed concrete in tunnels and underground spaces (fib Bulletin 116). Fédération internationale du béton (fib Working Party 1.4.3). ISBN 978-2-88394-194-6.
5.    EFNARC. (2022). Nozzle Operator Certification Scheme. https://efnarc.org/nozzleoperator-certificate
6.    МРРБ (2026). Заповед № РД-02-14-352 от 13.02.2026 г. за одобряване на работни процедури за сертификация на съответствието на изходни смеси за торкретбетон с националните изисквания (РП-ОССПНИ-2.31.1-3). Министерство на регионалното развитие и благоустройството. https://cpcp.mrrb.government.bg/cms/assets/Zapovedi/1Zapoved_RD_02_14_352_2026_3RP_Izh_Smesi_Torkret_Smesi_Nesvarzani_Mat.pdf
7.    Sika AG. (2021). Sprayed Concrete Handbook: Technology and Concepts. https://www.sika.com/dam/dms/corporate/n/glo-sprayed-concrete-handbook-2021.pdf
8.    Jolin, M., & Beaupré, D. (2003). Understanding wet-mix shotcrete: Mix design, specifications, and placement. Shotcrete, 5(3), 6–12.
9.    Beaupré, D. (1994). Rheology of high performance shotcrete (Докторска дисертация). University of British Columbia.
10.    Wolsiefer, J., & Morgan, D. R. (1993). Silica fume in shotcrete. Concrete International, 15(4), 34–39.
11.    Neville, A. M., & Brooks, J. J. (2010). Concrete technology (2nd ed.). Pearson.
12.    Khooshechin, M., & Tanzadeh, J. (2018). Experimental and mechanical performance of shotcrete made with nanomaterials and fiber reinforcement. Construction and Building Materials, 165, 199–205. https://doi.org/10.1016/j.conbuildmat.2017.12.199
13.    БДС EN 14487-2:2007. Торкретбетон. Част 2: Изпълнение.
14.    American Shotcrete Association. (2019). Spraying Shotcrete Overhead in Underground Applications.
15.    American Shotcrete Association. (2010b). Wet-Process Shotcrete Placement Formula for Nozzlemen.
16.    American Shotcrete Association. (2010a). Sustainability of Shotcrete.
17.    Armengaud, J., Casaux-Ginestet, G., Cyr, M., Escadeillas, G., Husson, B., & Jolin, M. (2017). Characterization of fresh dry-mix shotcrete and correlation to rebound. Construction and Building Materials, 135, 225–232. https://doi.org/10.1016/j.conbuildmat. 2016.12.220.
18.    Стаменов, Х. Г. (2018). Използване на дисперсна армировка в конструкции на бетонни пътни настилки. Механика Транспорт Комуникации, 16(3/3), статия № 1690, VIII-29–VIII-34.
19.    Su, C., Wu, Z., & Zheng, X. (2022). Analysis of rebound rate of wet shotcrete based on experiment and discrete element method. Shock and Vibration, 2022, Article 1840580. https://doi.org/10.1155/2022/1840580.

ПЛАСТОВАТА АРХИТЕКТУРА НА ПРИРОДНИТЕ ГАЗОХИДРАТНИ СИСТЕМИ КАТО ФАКТОР ЗА ТЯХНАТА СТОПАНСКА ЗНАЧИМОСТ

Доц. д-р инж. Йордан М. Йорданов
РЕЗЮМЕ

Макар и към момента да са налице сравнително пълни познания за хидратообразуването, все още съществуват множество проблеми при прехода от ресурсна инвентаризация към разработване на успешна стратегия за стопанска реализация. Важен елемент от такъв тип стратегия е адекватната представа за строежните особености на природните хидратоносни резервоари. От тази позиция е дефинирана и основната цел на настоящото изследване. Тя се свежда до изясняване на ролята на пластовата архитектура като доминантен фактор за стопанска перспектива на природните газохидратни системи. Особено внимание е отделено на хидратния ресурсен потенциал в седиментния пълнеж на Черно море, както и на българската акватория. Пресмятанията на отделните автори са трудно съпоставими, но преобладават оценки за съдържание на СН4 в хидратната субстанция в диапазона (10-50).1012 m3. В българската акватория се очакват 7,5.1012 m3. В резултат на извършения анализ на газохидратния потенциал на Черноморския басейн и конкретно за българската акватория, е установено:
– Седиментният пълнеж на Черноморския басейн генерира достатъчен обем биогенен и термогенен метан, който има потенциал да формира газохидратна субстанция, за която се оценява възможността за екстракция на СН4 в диапазона 10-50 трлн. m3;
– В българската акватория са идентифицирани над 20 перспективни полета, с общ потенциал за екстракция на метан от 7,5 трлн. m3;
– Строежните особености на хидратните резервоари позволяват те да бъдат систематизирани в 4 класа, като стопанската значимост на отделните класове намалява от първи към четвърти, който на практика се оценява като безперспективен.
– С най-висока перспектива в Черноморския басейн се оценяват палеоделтовите постройки на големите речни артерии и преди всичко палеоделтата на р. Дунав;
– Хидратните резервоари в палеоделтите са характерни за първи клас резервоари, докато извън тях се очаква развитие на втори и трети клас, с понижена перспектива;
– За преобладаващата част на българската акватория се очаква развитие на втори и трети клас резервоари, с понижена стопанска перспектива.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

хидрати, пластови резервоари, зона на стабилност, псевдодънни отражения

ЦЯЛАТА СТАТИЯ В PDF ФОРМАТ

ПЛАСТОВАТА АРХИТЕКТУРА НА ПРИРОДНИТЕ ГАЗОХИДРАТНИ СИСТЕМИ КАТО ФАКТОР ЗА ТЯХНАТА СТОПАНСКА ЗНАЧИМОСТ

РЕФЕРЕНЦИИ

1.    Велев, В. 2018. Проучват се газохидратни находища под дълбоки океански води – ще имаме ли „собствен добив“ от находища в Черно море? Минно дело и геология, 1–2/2018, 21–24.
2.    Йорданов, Й., М. Владимирова. 2020. Комерсиализацията на океанските метанохидратни ресурси – проблеми и възможни решения. Минно дело и геология, 2–3, 38–46.
3.    Матвеева, Т. В., Е. А. Логвина, О. В. Назарова. 2024. Газовые гидраты акваторий: методы и результаты ресурсных оценок. Геология нефти и газа, № 3, 81–96. DOI: 10.47148/0016-7894-2024-3-81-96.
4.    Bazaluk, O., K. Sai, V. Lozynskyi, M. Petlovanyi, P. Saik. 2021. Research into Dissociation Zones of Gas Hydrate Deposits with a Heterogeneous Structure in the Black Sea. Energies, 14, 1345, 1–24.
5.    Bondarenko, V., K. Sai, M. Petlovanyi. 2019. Peculiarities of Geological and Thermobaric Conditions for the Gas Hydrate Deposits Occurrence in the Black Sea and the Prospects for Their Development. Journal of Geology, Geography and Geoecology, 28(3), 395–408.
6.    Burwicz-Galerne, E., M. Haeckel, Ch. Hensen, R. Samant, K. Wallmann. 2024. The Gas Hydrate System of the Western Black Sea Basin. Marine and Petroleum Geology, 168, 107026, 1–21. ISSN 0264-8172, https://doi.org/10.1016/j.marpetgeo.2024.107026.
7.    Collett, T., J. Banks, R. Baker, R. Boswell, D. Divins, M. Frye, D. Goldberg, J. Husebo, C. Koh, M. Malone, et al. 2015. Methane Hydrates in Nature – Current Knowledge and Challenges. Journal of Chemical and Engineering Data, 60, 319–329.
8.    Georgiev, V., P. Fietzek, L. Vielstädte, C. Frank, S. Aßmann, A. Vasilev. 2017. Toward Natural Gas Production from Gas Hydrate Deposits in the Western Black Sea – Environmental Challenges and Monitoring Technologies. Proceedings of the International Scientific and Technical Conference “Geology and Hydrocarbon Potential of the Balkan–Black Sea Region”, Varna, Bulgaria, 18–22 September 2017, 273–283.
9.    Hillman, J., E. Burwicz, T. Zander, J. Bialas, et al. 2018. Investigating a Gas Hydrate System in Apparent Disequilibrium in the Danube Fan, Black Sea. Earth and Planetary Science Letters, 502, 1–11.
10.    Iemelianov, V., O. Ivanik, T. Kukovska, N. Fedoronchuk, I. Shuraiev, E. Petrushenko, K. Hadiatska. 2025. Modeling and Forecast of Gas Hydrate Distribution in the Black Sea: Main Principles and Approaches. Frontiers in Earth Science, 13:1518758.
11.    Kvamme, B., A. Vasilev. 2023. Thermodynamic Feasibility of the Black Sea CH4 Hydrate Replacement by CO2 Hydrate. Energies, 16, 1223, 1–29.
12.    Lau, H. C., J. Wang, M. Zhang. 2021. A New Classification of Gas-Hydrate Deposits and Its Implications for Field Development Potential. SPE Journal, 26(6), 3643–3667, doi: https://doi.org/10.2118/205478-PA.
13.    Lee, J. Y., B. Jae Ryu, T. Sup Yun, J. Lee, G.-Chun Cho. 2011. Review on the Gas Hydrate Development and Production as a New Energy Resource. KSCE Journal of Civil Engineering, 15(4), 689–696.
14.    Ma, L., M. Chu, R. Bao. 2025. Gas Hydrate Decomposition, Methane Conversion, and Burial of Methane-Derived Carbon in the South China Sea. Bulletin of Geological Science and Technology, 44(6).
15.    Malagar, B. R. C., K. P. Lijith, D. N. Singh. 2019. Formation & Dissociation of Methane Gas Hydrates in Sediments: A Critical Review. Journal of Natural Gas Science and Engineering, 65, 163–184.
16.    Max, M., A. Johnson. 2012. Could Gas Hydrate in Fine-Grained Sediment Be a Precursor for Some Shale Gas Deposits? Petroleum Geoscience, 18, 231–238.
17.    Merey, S., C. Sinayuc. 2016. Investigation of Gas Hydrate Potential of the Black Sea and Modelling of Gas Production from a Hypothetical Class 1 Methane Hydrate Reservoir in the Black Sea Conditions. Journal of Natural Gas Science and Engineering, 29, 66–79.
18.    Moridis, G. J., T. S. Collett. 2003. Strategies for Gas Production from Hydrate Accumulations under Various Geological and Reservoir Conditions. Proceedings, TOUGH Symposium 2003, Lawrence Berkeley National Laboratory, Berkeley, California, May 12–14, 2003.
19.    Moridis, G. J., T. S. Collett. 2004. Gas Production from Class 1 Hydrate Accumulations. Lawrence Berkeley National Laboratory, Earth Sciences Division, Berkeley, California.
20.    Nasif, A., F. Erdeniz, Ö. Dondurur. 2020. Seismic Identification of Gas Hydrates: A Case Study from Sakarya Canyon, Western Black Sea. Turkish Journal of Earth Sciences, 29, 434–454.
21.    Popescu, I., M. De Batist, G. Lericolais, H. Nouzé, J. Poort, N. Panin, W. Versteeg, H. Gillet. 2006. Multiple Bottom-Simulating Reflections in the Black Sea: Potential Proxies of Past Climate Conditions. Marine Geology, 227, 163–176.
22.    Shi, S., L. Zhan, W. Cai, R. Yang, H. Lu. 2025. Bottom-Simulating Reflectors (BSRs) in Gas Hydrate Systems: A Comprehensive Review. Journal of Marine Science and Engineering, 13(6), 1137. 
23.    Shnyukov, Y., V. Kobolev, V. Yanko. 2021. Mud-Volcanic Deposits of Methane Gas Hydrates in the Black Sea. E3S Web of Conferences, 230, 01001.
24.    Vasilev, A. 2010. First Bulgarian Gas Hydrates: Assessment from Probable BSRs. Geology and Mineral Resources of the World Ocean, No. 2, 22–26.
25.    Vasilev, A., N. Botusharov, R. Pehlivanova, P. Petsinski, E. Marinovska. 2023. Black Sea Gas Hydrates: Resource Estimation Update. Proceedings of the 23rd International Multidisciplinary Scientific GeoConference SGEM, 23(1.1), 645–651.
26.    Vassilev, A. 2006. Optimistic and Pessimistic Model Assessment of the Black Sea Gas Hydrates. Comptes rendus de l’Académie bulgare des Sciences, 59(5), 543–550.
27.    Vassilev, A., L. Dimitrov. 2002. Spatial and Quality Evaluation of the Black Sea Gas Hydrates. Russian Geology and Geophysics, 43(7), 672–684.
28.    Wei, N., J. Pei, H. Li, Sh. Zhou, J. Zhao, B. Kvamme, R. Banks Coffin, L. Zhang, Y. Zhang, J. Xue. 2024. Classification of Natural Gas Hydrate Resources: Review, Application and Prospect. Gas Science and Engineering, 124, 205269, 4–24, ISSN 2949-9089, https://doi.org/10.1016/j.jgsce.2024.205269.
29.    Xia, Zh., J. Hou, Y. Liu, Sh. Li, Q. Du, N. Lu. 2017. Production Characteristic Investigation of the Class I, Class II and Class III Hydrate Reservoirs Developed by the Depressurization and Thermal Stimulation Combined Method. Journal of Petroleum Science and Engineering, 157, 56–67.
30.    You, K., P. B. Flemings, A. Malinverno, T. S. Collett, K. Darnell. 2019. Mechanisms of Methane Hydrate Formation in Geological Systems. Reviews of Geophysics, 57(4), 1146–1196.
31.    Zhu, L., X. Zhou, J. Sun, Y. Liu, J. Wang, Sh. Wu. 2023. Reservoir Classification and Log Prediction of Gas Hydrate Occurrence in the Qiongdongnan Basin, South China Sea. Frontiers in Marine Science, 10:1055843.
32.    Zhou, X., W. Zhang, L. Zhu, Y. Chen, P. Su, J. Sun, P. Liu, Sh. Yuan, K. Wang. 2025. A Classification Method for Natural Gas Hydrate Reservoirs Based on a Porosity Spectrum Derived from Electrical Image Logs, Qiongdongnan Basin, South China Sea. Journal of Geophysics and Engineering, 22(5), 1567–1579.

УСТОЙЧИВ ПРЕХОД СЛЕД ПРИКЛЮЧВАНЕ НА ДОБИВА НА ПОЛЕЗНИ ИЗКОПАЕМИ – ВЪЗМОЖНОСТИ, ПЕРСПЕКТИВИ И СВЕТОВЕН ОПИТ

Доц. д-р инж. Благовеста Владкова
РЕЗЮМЕ

Преходът след добива и съдбата на бившите минни терени е област на нарастващ интерес, свързана с изследвания, политики и практики. Една от основните причини за този интерес е увеличаващият се брой мини, които затварят и се очаква да затворят през следващите десетилетия по света. Друга причина за засиления фокус върху закриването и прехода произтича от „лошата“ история на затварянето и изоставянето на мини. Хиляди мини се намират в неактивно състояние, изоставени, без поддръжка, отчасти заради множеството трудности и комплексност при затварянето на мината и опасенията относно прехвърляне на остатъчна отговорност за обектите. Значимостта на успешното затваряне и прехода след добива може да бъде концептуализирана във връзка с доброто използване на ресурсите и факта, че изчерпването на запасите съвсем не означава край на дейността, а разкриване на нови възможности. Те включват разработването на концепции за справедлив преход, които са силно свързани с устойчивост, кръгова икономика и екологични и икономически ползи.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

бивши минни терени, преход, нови възможности в минното дело

ЦЯЛАТА СТАТИЯ В PDF ФОРМАТ

УСТОЙЧИВ ПРЕХОД СЛЕД ПРИКЛЮЧВАНЕ НА ДОБИВА НА ПОЛЕЗНИ ИЗКОПАЕМИ – ВЪЗМОЖНОСТИ, ПЕРСПЕКТИВИ И СВЕТОВЕН ОПИТ

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Palmer, A. 15 Adaptive Re-Uses for Old Mines. Mental Floss, 15 March 2016.https://www.mentalfloss.com/article/76571/15-adaptive-re-uses-old-mines
2. Alexandova, N., Asparuh, Kamburov, Lyubomir, Ivanov. Аpplication of satellite remote sensing methods for the mapping of hard-to-access areas, ANNUAL of the University of Mining and Geology “St. Ivan Rilski” – Sofia, ISSN 2738-8808; ISSN 2738-8816, Vol. 68/2025, pp. 123-127. https://doi.org/10.5281/zenodo.17160317
3. Boggs, G., Measham, T. G., Littleboy, A., Haslam McKenzie, F. Transformation for Positive Post-Mine Futures. In: Mine Closure 2022: Proceedings of the 15th International Conference on Mine Closure. Australian Centre for
Geomechanics, January 2022. DOI: https://doi.org/10.36487/ACG_repo/2215_0.04
4. dos Reis, V. C. d., Oliveira Cubi, G. M., Oliveira Cubi, G. J., Souza, F. R., Rodovalho, E. d. C., & Lima, H. M. d. (2026). Mining Impacts on Communities: A Systematic Review of Social, Economic, Environmental, Territorial, and Health Dimensions. Sustainability, 18(9), 4208. https://doi.org/10.3390/su18094208
5. Galabova, B., B. Trifonova, Sustainable development and innovation potential of the mining companies, Списание „Управление и устойчиво развитие“, 2/2018 (69), ISSN 1311-4506,2, стр.16-21
6. Gospodinova, V., Valentina Nikolova, Radostina Rizova, Asparuh Kamburov: Geomorphological and Sedimentological Indicators of Contemporary Erosion Processes: An Example of the Eastern Rhodopes Mountains (Bulgaria), WSEAS Transactions on Environment and Development, 2023, vol. 19, pp. 762–773, Article number 727 ISSN: 1790-5079 DOI: 10.37394/232015.2023.19.72
7. Hristova, T., P. Hristov: Study of The Need for DLT in The Mining Industry, 2020 12th Electrical Engineering Faculty Conference (BulEF), Varna, Bulgaria ISBN 978-1-7281-9439-4, DOI: 10.1109/BulEF51036.2020.9326 Electronic ISBN:978-1-7281-9439-4, Print on Demand(PoD) ISBN:978-1-7281-9440-0 025’ pp. 1-6.
8. https://www.dw.com/en/creating-new-life-from-old-and-abandoned-mines/a-64377073
9. India Berry: Top 5 Transformed Mines, December 03, 2021
10. Kostadinova, N. 2020, Jet fans efficiency in tunnel emergency situations Sustainable Extraction and Processing of Raw Materials 1 (https://seprm.com) October Issue 47-52 https://doi.org/10.5281/zenodo.4270086
11. Lochner Marais, Anri de Lange, Anticipating and planning for mine closure in South Africa, Futures, Volume 125, 2021, 102669, ISSN 0016-3287, https://doi.org/10.1016/j.futures.2020.102669
12. M. Nehring, X. Cheng, An investigation into the impact of mine closure and its associated cost on life of mine planning and resource recovery, Journal of Cleaner Production, Volume 127, 2016, Pages 228-239, ISSN 0959-6526, https://doi.org/10.1016/j.jclepro.2016.03.162.
13. Makedonska D., Michaylov M.: Need for fixed firefighting systems in road tunnels, Conference: University of mining and geology “St. Ivan Rilski”, Journal of mining and geological sciences, Volume 62, Sofia, Bulgaria, October 2019 ISSN 1312-1820, pp. 60-65.
14. Mollova Z. (2024), Advancements in civil explosives: novel formulations and sustainable fuel solutions; Sustainable extraction and processing of raw materials (SEPRM) Vol. 5(5):45-49 August 2024; DOI: 10.58903/dv69110148, ISSN2738-7100 (print); ISSN2738-7151(online)
15. New uses for old mine shafts https://mine.nridigital.com/mine_mar21/mining_rehabilitation_projects
16. Thomas Measham, Jim Walker, Fiona Haslam McKenzie, Jason Kirby, Caroline Williams, Jillian D’Urso, Anna Littleboy, Agnes Samper, Rebecca Rey, Bryan Maybee, David Brereton, Guy Boggs, Beyond closure: A literature review and research agenda for post-mining transitions, Resources Policy, Volume 90, 2024, 104859, ISSN 0301-4207, https://doi.org/10.1016/j.resourpol.2024.104859
17. Александрова, Е., Динчев, З. Ключови фактори при избора на софтуер за симулация на минни технологии за добив на критични и стратегически суровини, сп. Геология и минерални ресурси, София, 2025, бр. 9-10, с. 22-27, ISSN: 1310-2265
18. Закон за опазване на земеделските земи. Обн. ДВ, бр. 35 от 1996 г., посл. изм. и доп., бр. 43 от 27.05.2025 г., в сила от 27.05.2025 г., бр. 95 от 7.11.2025 г., в сила от 9.02.2026 г.
19. Закон за опазване на околната среда. Обн. ДВ, бр. 91 от 2002 г., посл. изм. и доп. изм., бр. 104 от 5.12.2025 г., в сила от 28.11.2025 г., бр. 16 от 10.02.2026 г.
20. Закон за подземните богатства. Обн. ДВ, бр. 36 от 1999 г., посл. изм. и доп. Държавен вестник доп., бр. 95 от 7.11.2025 г., в сила от 9.02.2026 г.
21. Закон за устройство на територията. Обн. ДВ, бр. 1 от 2001 г., посл. изм. и доп., бр. 47 от 10.06.2025 г., в сила от 10.06.2025 г., изм. и доп., бр. 87 от 17.10.2025 г.
22. Крилчев, А.: Организация и управление на процесите при разработване на находище „Mилин камък“, Годишник на Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски” –
София: ИК „Св. Иван Рилски”, 2021, ISSN 2738-8808; ISSN 2738-8816, том 68, стр.150-154.
23. Митев, В. Христов, Й. Тенденции и перспективи на българската минна индустрия, 50 години катедра „Икономическа социология“: Сборник с доклади от научна конференция, УНСС, 29 април 2025 г. https://www.ceeol.com/search/chapter-detail?id=1332321 ISBN: 978-619-232-903-7, стр. 896-907

РАМКА ЗА ОЦЕНКА НА ДОСТОВЕРНОСТТА И ПРИГОДНОСТТА НА ЧИСЛЕНИТЕ МОДЕЛИ В ТУНЕЛОСТРОЕНЕТО

Д-р инж. Владимир Пенев
РЕЗЮМЕ

Настоящата статия разглежда цялостна рамка за осигуряване на надеждността на числените модели, използвани в тунелното инженерство, по-специално в контекста на актуализираните стандарти по Еврокод 7. В нея се подчертава ключовата роля на верификацията и валидирането за потвърждаване, че математическите алгоритми се решават правилно и че получените симулации точно отразяват реалното геотехническо поведение.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

тунелостроене, числени модели, валидация, верификация

ЦЯЛАТА СТАТИЯ В PDF ФОРМАТ

РАМКА ЗА ОЦЕНКА НА ДОСТОВЕРНОСТТА И ПРИГОДНОСТТА НА ЧИСЛЕНИТЕ МОДЕЛИ В ТУНЕЛОСТРОЕНЕТО

РЕФЕРЕНЦИИ

1. William L. Oberkampf, Christopher J. Roy. Verification and Validation in Scientific Computing. Cambridge: Cambridge University Press, 2010. ISBN: 978-0-521-11360-1.
2. Guide for Verification and Validation in Computational Solid Mechanics. Reaffirmed 2016. New York: American Society of Mechanical Engineers (ASME), 2006.
3. NASA-STD-7009B: Standard for Models and Simulations. Supersedes NASA-STD-7009A w/Change 1. Washington, D.C.: National Aeronautics and Space Administration 2024.
4. Engineering Simulation Quality Management Standard (ESQMS:01). Glasgow: NAFEMS, 2020.
5. J. M. Smith. Engineering Simulation Quality Management Guidelines. Glasgow, 2020.
6. American Society of Mechanical Engineers. ASME V&V 10-2019: Standard for Verification and Validation in Computational Solid Mechanics. Approved by American National Standards Institute on July 23, 2019. New York
7. Eurocode 7: Geotechnical design — Part 1: General rules. Bulgarian adoption of EN 1997-1:2024. Sofia: European Committee for Standardization (CEN)
8. Eurocode 7: Geotechnical design — Part 2: Ground properties. Bulgarian adoption of EN 1997-2:2024. Sofia: CEN, 2024
9. Eurocode 7: Geotechnical design — Part 3: Geotechnical structures. Bulgarian adoption of EN 1997-3:2025. Sofia: CEN, 2025.
10. Пенев, Вл. Изследване на напрегнатото и деформирано състояние на тунелните конструкции при строителство с тунелнопробивни машини в сложни инженерни условия на софийското метро, Автореферат на дисертационен труд за присъждане на ОНС „доктор“. София: МГУ „Св. Иван Рилски“, 2026.
11. Митев, Ив. Изчислителен модел при оразмеряване и прокарване на подземни изработки. „БМГК Комерс“ ЕООД, 2019. ISBN 978-619-91347-3-3.
12. Митев Ив., Пенев Вл. Числено моделиране на геотехнически задачи – бъдещето на инвестиционния процес, Сборник от научно-техническа конференция „Иновативни архитектурни, конструктивни и технически решения при строителство на метрополитени“, ISBN 978-619-90939-9-3.
13. Балев, В., Камбуров, А., Ценов, М., Павлов, П. Дистанционни технологии за дигитализиране, мониторинг и инспекция на метрополитени. В: Сборник с доклади от Научно-техническа конференция с международно участие „Иновативни архитектурни, конструктивни и технически решения при строителството на метрополитени“, София, 26–27 януари 2023 г., с. 131–137. ISBN 978-619-90939-9-3.

СИСТЕМИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА РИСКА ОТ УМОРА В МИННАТА ИНДУСТРИЯ: ТЕХНОЛОГИЧНИ РЕШЕНИЯ И ОРГАНИЗАЦИОННИ ПОДХОДИ

инж. Иван Андреев
РЕЗЮМЕ

В статията е представен сравнителен анализ на основните социално-икономически показатели от добивната промишленост и от алтернативните форми на ползване на земите, който обхваща периода 2018 – 2023 г. Представени са измененията на показателите: Брой предприятиСтатията разглежда системите за управление на умората (Fatigue Management Systems – FMS) като съществен елемент от съвременните практики за безопасност в минната индустрия. Представени са основните подходи при управлението на умората, включително технологичен мониторинг в реално време, предсказващ анализ, управление на работните графици, изграждане на инфраструктура за възстановяване и формиране на организационна култура, насочена към ранно разпознаване и докладване на умората. Анализиран е световният опит на водещи компании като Rio Tinto, BHP и Anglo American, като са откроени приложените технологични и организационни решения и постигнатите резултати. На тази основа е предложена методика за поетапно внедряване на система за управление на умората в рудник в България. Направен е изводът, че ефективното управление на умората изисква интегриран подход, съчетаващ технически, организационни и поведенчески мерки.я; Брой заети лица; Дълготрайни материални активи (ДМА); Приходи от дейността; Разходи за дейността; Финансов резултат от дейността и Средна годишна брутна заплата на наетите за подсекторите: Добивна промишленост; Селско, горско и рибно стопанство и Хотелиерство и ресторантьорство. На тази основа са определени показателите: ДМА на един зает; Приходи от дейността на един зает; Разходи за дейността на един зает и Финансов резултат на един зает. Резултатите от сравнителния анализ разкриват постигнатите високи социално-икономически ефекти от добива на подземни богатства в сравнение с разгледаните алтернативни форми на ползване на земите.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

умора, минна индустрия, безопасност, мониторинг, управление на риска

ЦЯЛАТА СТАТИЯ В PDF ФОРМАТ

СИСТЕМИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА РИСКА ОТ УМОРА В МИННАТА ИНДУСТРИЯ: ТЕХНОЛОГИЧНИ РЕШЕНИЯ И ОРГАНИЗАЦИОННИ ПОДХОДИ

РЕФЕРЕНЦИИ

1. International Civil Aviation Organization (ICAO). Doc 9966: Manual for the Oversight of Fatigue Management Approaches. 2nd ed., Version 2, Montreal: ICAO, 2020.
2. International Air Transport Association (IATA). Fatigue Management Guide for Airline Operators. Montreal/Geneva: IATA, ICAO, IFALPA, 2nd ed., 2015.
3. Workplace Health and Safety Queensland. Preventing and Managing Fatigue-Related Risk in the Workplace. Brisbane: Office of Industrial Relations, State of Queensland, 2020.
4. Sprajcer, M., Thomas, M. J. W., Adams, R. J., et al. How effective are Fatigue Risk Management Systems (FRMS)? Sleep Medicine Reviews, 2022, Vol. 62, Article 101591.
5. Lemire, F. Fatigue risk management revisited. Canadian Family Physician, 2017, Vol. 63, No. 8, pp. 609–611.
6. Institute of Medicine. Resident Duty Hours: Enhancing Sleep, Supervision, and Safety. Washington, DC: The National Academies Press, 2009.
7. Schwartz, L. P., Bigham, B. L., Gupta, S., et al. Addressing fatigue in medical residents with biomathematical models. Journal of Graduate Medical Education, 2021.
8. BHP. Health Global Standard. Melbourne: BHP, 2024.

СРАВНИТЕЛЕН АНАЛИЗ НА ОСНОВНИТЕ СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКИ ПОКАЗАТЕЛИ ОТ ДОБИВА И ОТ АЛТЕРНАТИВНИТЕ ФОРМИ НА ПОЛЗВАНЕ НА ЗЕМИТЕ

Доц. дн инж. Веселин Митев, Проф. д-р Емил Димов
РЕЗЮМЕ

В статията е представен сравнителен анализ на основните социално-икономически показатели от добивната промишленост и от алтернативните форми на ползване на земите, който обхваща периода 2018 – 2023 г. Представени са измененията на показателите: Брой предприятия; Брой заети лица; Дълготрайни материални активи (ДМА); Приходи от дейността; Разходи за дейността; Финансов резултат от дейността и Средна годишна брутна заплата на наетите за подсекторите: Добивна промишленост; Селско, горско и рибно стопанство и Хотелиерство и ресторантьорство. На тази основа са определени показателите: ДМА на един зает; Приходи от дейността на един зает; Разходи за дейността на един зает и Финансов резултат на един зает. Резултатите от сравнителния анализ разкриват постигнатите високи социално-икономически ефекти от добива на подземни богатства в сравнение с разгледаните алтернативни форми на ползване на земите.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

социално-икономически анализ, българска минна индустрия

ЦЯЛАТА СТАТИЯ В PDF ФОРМАТ

СРАВНИТЕЛЕН АНАЛИЗ НА ОСНОВНИТЕ СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКИ ПОКАЗАТЕЛИ ОТ ДОБИВА И ОТ АЛТЕРНАТИВНИТЕ ФОРМИ НА ПОЛЗВАНЕ НА ЗЕМИТЕ

РЕФЕРЕНЦИИ

1. D’Eusanio, Manuela. Zamagni, Alessandra. Petti, Luigia. Social sustainability and supply chain management: Methods and tools, Journal of Cleaner Production, vol. 235, 2019, pp. 178-189.
2. Rong, Yan. (2023). The importance of socio-economic research: unveiling the dynamics of human progress in societies and economies. Neuroscience and Psychiatry, vol. 6, Issue 3, pp. 50-52.
3. Escosura, Leandro Prados. Augmented human development in the age of globalization. The Economic History Review, vol. 74, 2021, pp. 946-975.
4. Gasper, D. Is Sen’s capability approach an adequate basis for considering human development? Review of Political Economy, vol. 14, 2002, pp. 435-461.
5. Widana, Anura. The Impacts of Mining Industry: Socio-Economics and Political Impacts. SSRN Electron J. https://doi.org/10.2139/ssrn.3423562.
6. Закон за опазване на земеделските земи. Обн. ДВ. бр.35 от 24 април 1996 г., посл. доп. ДВ. бр.95 от 7 ноември 2025 г.
7. INFOSTAT – Information System of National Statistical Institute of Bulgaria.
8. https://infostat.nsi.bg/infostat/pages/reports/query.jsf?x_2=789.
9. https://infostat.nsi.bg/infostat/pages/reports/result.jsf?x_2=567.

mdg-magazine.bg © 2026. Всички права запазени.