НАУЧНИ ПУБЛИКАЦИИ Archives

АНАЛИЗ НА СЪСТОЯНИЕТО НА МИННОСПАСИТЕЛНОТО ДЕЛО ПО СВЕТА – ЧАСТ II

инж. Спас Пенков

РЕЗЮМЕ

Във втората част на статията се представя картина на минноспасителната дейност в САЩ, която е добре организирана система, включваща превенция, обучение и реакция при инциденти. Това е тясно свързано с еволюцията на федералното законодателство, започнало с приемането на Federal Mines Safety Act (1910 г.), а впоследствие и на Miner Act (2006), който въвежда задължителни аварийни планове и комуникационни системи. Основният регулатор е MSHA към Министерството на труда, подпомаган от FEMA, NIOSH и други агенции. Минните компании са длъжни да поддържат сертифицирани спасителни екипи и да провеждат обучения. Използват се модерни технологии като дронове, роботи, сензори за газ, VR симулации и комуникационни системи. В статията са посочени предизвикателствата и бъдещите приоритети пред минноспасителната дейност на САЩ.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

минноспасително дело по света, минноспасителна дейност в САЩ, федерални и регионални органи, законодателство

ЦЯЛАТА СТАТИЯ В PDF ФОРМАТ

АНАЛИЗ НА СЪСТОЯНИЕТО НА МИННОСПАСИТЕЛНОТО ДЕЛО ПО СВЕТА – ЧАСТ II

РЕФЕРЕНЦИИ

БЛИЗЪК ПОРТРЕТ НА EТРОПОЛСКАТА СВИТА (СЕВЕРНА БЪЛГАРИЯ)

Д-р Венелин Х. Велев

РЕЗЮМЕ

Авторът коригира сега съществуващите представи относно Етрополската свита (J2), дефинирана в доклади на EIA, EUOGA и др. като перспективен източник на шистов газ и нефт. Тази оптимистична оценка се базират главно на две нейни важни характеристики: а) средно количество на органичен въглерод 3,0% и б) качество на фосилната органична материя като кероген тип I (EUOGA) или кероген тип II (EIA/ARI). Показаните тук лабораторни анализи обаче утвърждават средно съдържание на ТОС в аргилитите от сондажните прободи 1,4 – 1,5%, в глинестите мергели – 0,88% и в мергелите – 0,62%. Качеството на фосилната органична материя в доминиращите аргилити е еднозначно определено по различни методи като кероген тип III, близък до тип IV. Това се дължи на изобилно внасяна в морския басейн континентална растителна некрома, с примеси от опожарени фрагменти. На основата на тези доказани характеристики (при равни други условия) по-рано обявените оценки на неконвенционални ресурси от нефт и газ трябва да бъдат намалени няколко пъти, а свитата – извадена от списъка на перспективните икономически значими шистови формации.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

Северна България, Етрополска свита, Стефанецки член, шистов газ, нетрадиционни ресурси

ЦЯЛАТА СТАТИЯ В PDF ФОРМАТ

БЛИЗЪК ПОРТРЕТ НА EТРОПОЛСКАТА СВИТА (СЕВЕРНА БЪЛГАРИЯ)

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Пейчева, И., С. Георгиев, 2024. Националната научна програма „Критични и стратегически суровини за зелен преход и устойчиво развитие“ – възможност за комплексно изследване на минералните и енергийни ресурси на България. – Геология и минерални ресурси, 9-10, 3-11.
2. EIA/ARI, 2013. World Shale Gas and Shale Oil Resource Assessment. https://www.eia.gov>presentdtions>kuurskaa PDF
3. U. S. Energy Information Administration, 2015. Technically Recoverable Resources Other Eastern Europe. https://www./eia.gov.>studies>worldshalegas.>pdf
4. European Unconventional Oil and Gas Assessment (EUOGA). 2015. Geological analysis of shale gas and shale oil in Europe. Report for DG JRC, Contract JRC /PTT/2015. Deliverable T 4-7
5. KC2 Ltd, 2014. Natural Gas from Shale. Socio-econfcmic impacts for Bulgaria. (ime./var/images/Natural Gas from Shal for Bulgaria KC2 Study 27-2- 14 EditetENG.pdf).
6. Сапунов, И., П. Чумаченко, 1989. Някои нови представи за литостратиграфията на средноюрските морски скали в западна и централна България. – Сп. Бълг. Геол д-во, 60, 1, 16-25.
7. Мандев, П. 1965. Мезозойские нефтеобразующие формации в Северной Болгари. – КБГА VII Конгресс, София, Септ., Докл. IV, 49-57.
8. Велев, В., 1965. Коэффициент распределения в экстракционно-люминесцентном анализе битумоидов. – Пак там, 103-106.
9. Попов, С., 1970. Качествена оценка на нефтегазоносната перспективност на долно-средноюрския карбонатно-теригенен комплекс от централната част на Северна България – Дипломна работа, фак. № 552 (р-л ас. В. Велев) Катедра „Геология и геохимия на изкопаемите горива“, Г. Г.Ф, СДУ „Кл. Охридски“. 36 с.
10. Велев, В., Г. Богацкая, С. Вълчева, Д. Гринева, З. Дачева, 1982. Предпоставки за нефтогазоносност на долно-средноюрските седименти от района на Кнежа – Бърдарски геран. – Год. Комитет по геология, 23, 31-58.
11. Ковачева, Й., З. Дачева, Г. Ковачев, Р. Петрова, Г. Стоянова, 1981. Нефто-газогенериращи способности на мезозойските скали в в Долнолуковитска и Бърдарогеранска площ. – Нефтена и въглищна геология, 14-15, 5-14.
12. Ковачева, Й., 1984. Нефтогазообразуващи наслаги. – В: „Геология и нефтогазоносна перспективност на Мизийската платформа Централна Северна България“, С., „Техника“, 193-216.
13. Саллабашева, В. И., В. Х. Велев, Г. Д. Шишков, 1972. О состоянии углефикации рассеянного органического вещества осадочных пород-северо-восточной части Болгари(в связи с проблемами нефтогазоносности). – Докл. БАН, 25, 9, 1253-1256. ри.
14. Велев, В. Х., Г. И. Богацкая, С. Вылчева, 1980. Характерные показатели органического вещества в осадочных породах нижней и средней юры западной части Мизийской платформы (Северная Болгария). – Докл. БАН,33 12, 1671-1675.
15. Vuchev, V. T., W. G. Howells & D. L. Burlingame, 1972. The Presence and Geochemical Significance of Organic Matter Extractable from Jurasic and Triassic Sediments of Northern Bulgaria. – Adv. In Org. Geochem. 1971, 365-386.
16. Неручев, С. Г., С. В. Смирнов, 2007. Оценка потенциальных ресурсов углеводородов на основе моделирования процессов их генерации и формирования месторождений нефти и газа. – Нефтяная геологи. Теория и практика, 2, 1-22.
17. Zilinski, R. E., D. R. Nelson, G. F. Ulmishek et al., 2010. Unconventional plays in the Etropole Petroleum System , southern Moesian plate. (searchanddiiscovery.com/abstracts/pdf/2010 Kiev)
18. TransAtlantic Petroleum Ltd. Bulgarian investor Presentation. 02. 2011 (https://www.sec.gov. >dex 991)
19. Велев, В. Х., 2025. За Етрополската свита с повишено внимание. – Геология и минерални ресурси, 1, 8-11.
20. Botoucharov, N., S. Marinov, M. Stefanova, 2015. Rock Eval Data of Stefanets Member (Etropole Formation) from the Central South Moesian Platform Margin, Bulgaria. – C. R. Acad. Bulg. Sci., 68, 12, 1553-1558.
21. Botoucharov, N., M. Stefanova, S. Marinov, B. Borisova, 2016. Biomarker assessment of the Stefanets mwmbwr (Etropole Formation) from the Central South Moesian platform margin, Bulgaria. – C. R. Acad. Bulg. Sci., 69, 1, 57 – 66.
22. Botoucharov, N., M. Stefanova, S. Marinov, 2020. Geochemical appraisal of Stefanets Member (Etropole Formation) from the eastern part of the West Forebalkan, Bulgaria. – Bulg. Chem. Comm., 1, 62-67.
23. Botoucharov, N., A. Zdravkov, D. Gross, I. Kostova, A. Bechtel, 2022. Hydrocarbon potential of Middle Jourassic Sediments (Stefants Mb. of Etropole Fm.) from the Western Part of Balkan Orogenic System, Bulgaria. – C. R. Acad. Bulg. Sci., 75, 9, 1317-1324.
24. Велев, В. Х., 2021. „Сух остатък“ и „разтворима част“ в историята на българската петролна геология. – Геология и минерални ресурси, 4-5, 15-18.
25. McMahon,T. P., Larson T. E., Zhang T.,Shuster M, 2024. Geologic characteristics, exploration and production progress of shale oil and gas in the United States. An overview. – Petrol. Explor. Develop., 51, 4,925-948.

МЕТОДИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА НЕОРГАНИЗИРАНИ ПРАХОВИ ЕМИСИИ (НПЕ)

Инж. Велислав Калчев

РЕЗЮМЕ

Статията описва отделните задачи за управление на неорганизирани прахови емисии (НПЕ). Разгледано е обезпрашаването на рудничните пътища с вода, с използване на добавки и с използване на смеси от неорганични соли. Направен е преглед на различни механични решения при транспортирането на натрошен материал. Разгледано е управлението на стимулираните въздушни потоци като основен носител на НПЕ.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

управление на НПЕ, механични решения, обезпрашаване на руднични пътища, въздушни потоци, водни завеси, добавки за прахоподтискане

ЦЯЛАТА СТАТИЯ В PDF ФОРМАТ

МЕТОДИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА НЕОРГАНИЗИРАНИ ПРАХОВИ ЕМИСИИ (НПЕ)

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Калчев, В. Управление на неорганизираните прахови емисии в добивната индустрия Списание „Минно дело и геология“, 2025, 3-4, 41.
2. ACGIH The American Conference of Governmental Industrial Hygienists. NIOSH National Institute for Occupational Safety and Health USA.
3. Мочев, Д. Методи за определение на технологични характеристики на минерални суровини, Приложение 3, 2019, Разград, Полиграф ООД.
4. Фирмена техническа информация, Wuivio Chemicals International BV
5. Key Elements in the Design of Efficient Soft-Transfer Materials Handling Systems for Reduced Dust Generation. CWA, https://cwaengineers.com//

ИНОВАТИВНИ МЕТОДИ ЗА ОБУЧЕНИЕ ПРИ РАБОТА НА ВИСОЧИНА: ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА И СЪВРЕМЕННИ РЕШЕНИЯ

Доц. д-р инж. Александър крилчев

РЕЗЮМЕ

Работата на височина представлява съществен риск за здравето и безопасността на работниците и изисква специфични умения, знания и поведенчески нагласи. Това е една от основните причини за трудови злополуки с фатален изход, особено в строителната промишленост, където всяка година в Европа все още има по 1300 смъртни случая. Както техните човешки, финансови и икономически последици, цената на тези злополуки от човешка гледна точка е неприемлива: падането от височина причинява смърт и широк кръг от тежки наранявания, които варират от пълна парализа на крайниците (тетраплегия) в някои случаи до различни по вид затруднения и частична инвалидност. Подобни наранявания ограничават възможността на работника да се върне на работа и водят до значително намаляване на доходите му. Освен това подобни инциденти могат да окажат неблагоприятно въздействие върху обществения образ на засегнатите сектори и да затруднят привличането на квалифицирани работници. С нарастващото разнообразие от индустриални дейности – в строителството, енергетиката, телекомуникациите и поддръжката на инфраструктура – необходимостта от ефективно обучение става все по-належаща. Традиционните методи за обучение, базирани основно на теоретични лекции и ограничена практическа подготовка, често се оказват недостатъчни за формиране на необходимите компетенции и реакция в реални критични ситуации. В последното десетилетие се наблюдава нарастващ интерес към прилагането на иновативни подходи в обучителните програми – включително използването на виртуална и добавена реалност, симулационни технологии, геймификация и адаптивни обучителни платформи. Целта на настоящата статия е да се анализират съвременните методи за обучение при работа на височина, да идентифицират техните предимства и недостатъци и да предложи насоки за бъдещото им приложение в контекста на професионалната подготовка и безопасна работа.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

височина, обучение, безопасност, използване на VR, MR, мобилни приложения и AI в обучението, симулации

ЦЯЛАТА СТАТИЯ В PDF ФОРМАТ

ИНОВАТИВНИ МЕТОДИ ЗА ОБУЧЕНИЕ ПРИ РАБОТА НА ВИСОЧИНА: ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА И СЪВРЕМЕННИ РЕШЕНИЯ

РЕФЕРЕНЦИИ

1. European Agency for Safety and Health at Work. (2020). Occupational safety and health in the construction sector. Retrieved from https://osha.europa.eu
2. Burke, M. J., Sarpy, S. A., Smith-Crowe, K., Chan-Serafin, S., Salvador, R. O., & Islam, G. (2006). Relative effectiveness of worker safety and health training methods. American Journal of Public Health, 96(2), 315–324. https://doi.org/10.2105/AJPH.2004.059840
3. MSA Safety. (2023). Virtual Reality Training Solutions for Working at Height. Retrieved from https://www.msasafety.com
4. Dörner, R., Broll, W., Grimm, P., & Jung, B. (Eds.). (2013). Virtual and Augmented Reality in Education, Art, and Museums. Springer. https://doi.org/10.1007/978-3-319-03743-1
4. Hsiao, H., Simeonov, P., Kim, I., & Breloff, S. (2020). Use of virtual reality to improve fall protection training for construction workers. Applied Ergonomics, 82, 102958. https://doi.org/10.1016/j.apergo.2019.102958
5. Microsoft. (2022). HoloLens 2 for Industry Training and Field Operations. Retrieved from https://www.microsoft.com/hololens
6. Kukkonen, S., & Räty-Douglas, S. (2019). Mobile learning and safety competence: A case study in industrial environments. Safety Science, 118, 837–845. https://doi.org/10.1016/j.ssci.2019.06.014
7. Европейски комитет по стандартизация (CEN). (2021). EN 365: Personal protective equipment against falls from a height – General requirements for instructions for use and for marking.
8. Директива 2001/45/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2001 за изменение на Директива 89/655/ ЕО от 27 юни 2001 година относно минималните изисквания за безопасността и здравето на работниците при използване на работни съоръжения по време на работа
9. Директива 89/391/ЕИО на Съвета от 12 юни 1989 година за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето на работниците на работното място
10. Директива 89/655/ЕИО на Съвета от 30 ноември 1989 година относно безопасността и здравето на работниците при използване на работни съоръжения по време на работа
11. Директива 95/63/ЕО на Съвета от 5 декември 1995 година за изменение на Директива 89/655/ЕИО относно минималните изисквания за безопасността и здравето на работниците при използването на работни съоръжения по време на работа
12. Директива 92/57/ЕИО на Съвета от 24 юни 1992 година за прилагане на минимални изисквания за безопасност и здраве на временни или подвижни строителни участъци
13. Директива 89/656/ЕИО на Съвета от 30 ноември 1989 година относно минималните изисквания за безопасността и здравето на работниците при използването на лични предпазни средства на работното място (трета специална директива по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива 89/391/ ЕИО) (89/655/ЕИО) (ОВ брой L 393 от 30.12.1989 г., стр. 18)
14. Директива 92/58/ЕИО на Съвета от 24 юни 1992 година относно минималните изисквания за осигуряване на знаци за безопасност и/или здраве по време на работа
15. Директива 89/686/ЕИО на Съвета от 21 декември 1989 година относно сближаване на законодателствата на държавите-членки в областта на личните предпазни

АНАЛИЗ НА СЪСТОЯНИЕТО НА МИННОСПАСИТЕЛНОТО ДЕЛО ПО СВЕТА – ЧАСТ I

инж. Спас Пенков

РЕЗЮМЕ

В първата част на статията се представя детайлна картина на минноспасителната дейност в Германия, Австрия и Русия, като се разглежда организацията, законодателната рамка, структурите и технологиите, използвани в тази критична сфера. В Германия системата е високоцентрализирана, ръководена от DAGRW и поддържана от федерални и регионални органи, с модерно оборудване и строго обучение на спасителите. Австрийската система е изградена на два нива – вътрешни екипи на минните компании и Централна минно-спасителна служба, която действа при по-сериозни инциденти. В Русия минното спасяване е в рамките на Министерството на извънредните ситуации (МЧС), което координира мащабна и силно организирана система с военизирани отряди и национален обучителен център. И в трите страни се акцентира на регламентирана подготовка, технологично оборудване и специализация, като Германия и Австрия показват примери за децентрализирана гъвкавост, а Русия – за централизирана мощ и мащаб. Минното спасяване се разглежда не само като защита на човешки животи, но и като ключов елемент от устойчивото развитие на минната индустрия.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

минноспасително дело по света, минноспасителна дейност в Германия, Австрия и Русия, федерални и регионални органи, вътрешни екипи на минните компании, Министерство на извънредните ситуации (МЧС)

ЦЯЛАТА СТАТИЯ В PDF ФОРМАТ

АНАЛИЗ НА СЪСТОЯНИЕТО НА МИННОСПАСИТЕЛНОТО ДЕЛО ПО СВЕТА – ЧАСТ I

РЕФЕРЕНЦИИ

АНАЛИЗ НА МЕТОДИТЕ, СВЪРЗАНИ С УПРАВЛЕНИЕ НА РИСКА ОТ ПОДХЛЪЗВАНИЯ И ПАДАНИЯ

Доц. д-р инж. Александър крилчев

РЕЗЮМЕ

Подхлъзването върху повърхности за движение е най-честата причина за падане на хора на същото или на по-ниско ниво в индустриалната среда и в частност в мините и кариерите. Една пета от злополуките в индустрията и бита се дължат на падане на същото ниво. Подхлъзванията и паданията на по – ниско ниво, макар и по-редки имат значително по-тежки последици включително стигащи и до фатални. Статистически доказано е, че последиците от падане от стълби и по стълбища са много по-тежки от всички останали. Това изисква по-голям коефициент на триене, който се постига чрез обработка на повърхността на стъпалата или полагане на покритие. И двете решения трябва да осигуряват безопасността на хората и при намокрянето им с вода и почистващи или измиващи препарати и разливане на смазочни материали

КЛЮЧОВИ ДУМИ

подхлъзване, падане, риск, триене, хлъзгавост, динамичен коефициент на триене, статичен коефициент на триене

ЦЯЛАТА СТАТИЯ В PDF ФОРМАТ

АНАЛИЗ НА МЕТОДИТЕ, СВЪРЗАНИ С УПРАВЛЕНИЕ НА РИСКА ОТ ПОДХЛЪЗВАНИЯ И ПАДАНИЯ