НАУЧНИ ПУБЛИКАЦИИ Archives - Page 34 of 36

ИРИДИЯТ – ТРИ ПЪТИ ПО-СКЪП ОТ ЗЛАТОТО И С ВПЕЧАТЛЯВАЩ ГОДИШЕН ЦЕНОВИ РЪСТ

гл. ас. д-р. Кристина Гърциянова

ABSTRACT

Благородните метали са рядко срещани в природата и не подлежат на корозия и окисляване. Характерно за някои от тях е, че не образуват рудни находища, а се намират в разсеяно състояние, което значително затруднява извличането им. Благородните метали намират приложение в редица области на стопанството (електроника, електротехника, химическа промишленост, бижутерия и др.). Стойността на металите от платинената група и в частност на иридия (Ir) се покачва с над 130%, с което надминава ръста дори на дигиталната валута. В настоящата статия са разгледани основните характеристики и свойства на благородните метали, тяхното приложение, цена, по-големите находища за добив и компании за производство в световен мащаб.

KEYWORDS

благородни метали, иридий, цени, находища

FULL ARTICLE IN PDF FORMAT

ИРИДИЯТ – ТРИ ПЪТИ ПО-СКЪП ОТ ЗЛАТОТО И С ВПЕЧАТЛЯВАЩ ГОДИШЕН ЦЕНОВИ РЪСТ

REFERENCES

1. Йорданов Х., Д. Кунев. Металургия на цветните метали. Техника, София, 1981.
2. https://bg.peopleperproject.com
3. www.epa.gov
4. http://minerals.usgs.gov
5. https://greentech.bg
6. В. Петкова. Масово измиране креда-терциер. – Сп. „Българска наука“, 37, 2011, ISSN: 1314-1031.
7. Коларов Н., Йов. Чолакова. Обща и неорганична химия. Техника. София. 1979.
8 https://matthey.com/en
9. https://www.nsenergybusiness.com
10. Schouwstra R., E. Kinloch, C. Lee. 2000. A Short Geological Review of the Bushveld Complex. Plutinum Metals Rev, 44, pp. 33-39.
11. Драгов П., М. Желязкова-Панайотова, З. Цинцов, Е. Найденова, Р. Петрунов. 1996. Генетични и минералогични типове от асоциации от елементи от групата на платината и златото в българските находища. – В Сборник резюмета: Втора научно-практическа конференция: Благородните метали и техните находища в България, Асеновград, 26-29.
12. Petrunov, R., P. Dragov, G. Ignatov, H. Neykov, Ts. Iliev, N. Vasileva, V. Tsatsov, S. Djunakov, K. Doncheva. 1992. Hydrothermal PGE mineralization in the Elacitе porphyry copper deposit (the Sredna Gora metallognic zone, Bulgaria). – Compt. rend. Acad. bulg. Sci., 45, 4, 37-40.
13. Tarkian, M., Е. Naidenova, М. Zhelyaskova-Panayotova. 1991. Platinum-group minerals in chromitites from the Eastern Rhodope ultramafic complex, Bulgaria. – Mineral. Petrol., 44, 73-87.
14. Цинцов З. 1998. Състав, разпространение и транспорт на минералите на елементите от групата на платината в алувиалните седименти на Благоевградския грабен. – Сп. БГД, 59, 2, 59-65.
15. Tsintsov, Z. 2000. Platinum-group minerals in sediments from Gotse Delchev graben, SW Bulgaria. – Compt. rend. Acad. bulg. Sci., 53, 2, 73-76.
16. Tsintsov, Z. 2003. Platinum-Group Minerals (PGM) from the alluvial sediments of Samokov region, West Bulgaria. – Rev. Bulg. Geol. Soc., 64, 1-3, 105-111.
17. https://money.bg
18. https://www.investor.bg
19. www.kitco.com
20. https://bg.warbletoncouncil.org

АНАЛИЗ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ КОМПЛЕКСНАТА ГЕОЛОЖКА ИЗУЧЕНОСТ НА ПЛОЩ „ЧЕРЕШКИТЕ“

Проф. дгмн, инж. геолог Иван Бедринов

ABSTRACT

В статията е разгледана геоложката изученост на площ „Черешките“ и са анализирани резултатите в отчетните доклади на различни изследователски групи, изучавали района. Според автора, получените досега данни са достатъчно основание за провеждане на детайлни търсещо-проучвателни работи и прилагане на нови аналитико-технологични способи за извличане на полезни изкопаеми в рудопроявление „Черешките“.

KEYWORDS

площ „Черешките“, прогнозни ресурси, благородни елементи, редкоземни оксиди

FULL ARTICLE IN PDF FORMAT

АНАЛИЗ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ КОМПЛЕКСНАТА ГЕОЛОЖКА ИЗУЧЕНОСТ НА ПЛОЩ “ЧЕРЕШКИТЕ”

REFERENCES

1. Стефанов, Н. и др. 1957. Доклад за резултатите от комплекнното геоложко картиране в М 1:25 000 в района на селищата Каладан (Капитанско), Кошута и Черешките – Смолянско. Нац. геофонд.
2. Кацков, Н. и др. 1962. Доклад за геоложкото картиране и търсене на полезни изкопаеми в средните части на Централните Родопи и изворната част на р. Арда в М 1:25 000 – Нац. геофонд IV – 115.
3. Цветанов, Д. и др. 1993. Доклад за геоложкото картиране и търсене на полезни изкопаеми в Централнородопския руден район – (с. с. Смилян, Арда и др.) в М 1:25 000, извършено през 1991 – 1992 г. Нац. геофонд IV – 397.
4. Христов, И. и др. 1978. Доклад за резултатите от търсещите и проучвателните геолого-геофизични работи, проведени през 1977 г. в района на Смолянското ураново рудно поле. ГФ „РМ“ инв. № 1229, № 1230.
5. Христов, И. и др. 1983. Доклад за резултатите от провежданите геолого-проучвателни работи в районите на U-рудните полета „Смолян“, „Наречен“, „Доспат“ през 1982 г. ГФ „РМ“.
6. Бедринов, И., В. Янков. 1989. Ураноносност и U-Tb-TR минерализации в скалите от долния структурен етаж на Родопския масив. ГФ „РМ“.
7. Бедринов, И. 1991. Радиогехимична и палеодозиметрична характеристика на гранитоидните скали от горното поречие на р. Арда, Смолянско. БАН, Сп. Рудообразователни процеси и минерални находища, кн. 32.
8. Караманолов, М. и др. 1990. Изучаване на известните и търсене на нови Au-Ag и ПМ орудявания сред метаморфитите в района на Смилян – Арда – Черешките. ГФ „РМ“.
9. Душков, Ал. и др. 1982. Обобщаване на резултатите от проведените геолого-проучвателни работи от поделения на ДФ „Редки метали“ в района на рудопроявление „Черешките“ и Смилянския гранитен интрузив през периода 1980 – 1991 г. Нац. геофонд I – 1097.
10. Витов, О. 1995. Шлихоминераложка карта на България. Сп. Геология и минерални ресурси, кн. 4.
11. Божурска, Сн. 1990. Отчет по задача II-8.22 „Лабораторни изследвания за хидрометалургична преработка на руда от рудопроявление „Черешките“, Смолянско. ГФ „РМ“.
12. Мураками Хироясу, 2006. Богато находище на леки редкоземни елементи (ЛРЗЕ), свързано с карбонатити в Mountain Pass, Калифорния. L3439A, ISSN-24-54, Япония.
13. Стефанов, Св. 2009. Европа и светът по пътя към неизчерпаемата енергия. Проект I, 15-58-00.
14. Гинзбург, А. И., Фельдман, Л. 1978. Месторождения Та и Nb. Москва, изд. „Недра“.
15. Желева, Цв. и др. 2007. Геоложки отчет на БМЕМ ЕАД за площ „Горна Арда“ за периода XII 2004 – XI 2007. Нац. геофонд I-1536.
16. Желев, Д. и др. 2008. Геоложки доклад от извършените геолого-проучвателни работи за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми в площ „Горна Арда“ за периода XII 2007 – XII 2008. Нац. геофонд I-1558.
17. Желева, Цв. и др. 2009. Окончателен доклад за извършените геолого-проучвателни работи от БМЕМ ЕАД, в площ „Кошута“ за периода VII 2007 – XII 2008. Нац. геофонд I 1559.

МЕТОДИКА ЗА НЕПОСРЕДСТВЕНО ИНСТРУМЕНТАЛНО ИЗМЕРВАНЕ НА ВЪЛНИТЕ НА НАПРЕЖЕНИЯ ПРИ ПРОБИВНО-ВЗРИВНИ РАБОТИ В РУДНИК „ЧЕЛОПЕЧ”

Д-р инж. Цветан Балов

ABSTRACT

В настоящата статия е разгледана методика за непосредствено инструментално измерване на вълните на напрежения при пробивно-взривни работи в рудник „Челопеч”. Анализът на резултатите от измерванията цели повишаване на общата ефективност на взривните работи за производствените взривявания чрез намаляване сумарната дължина на взривните дупки и сондажи, разхода на взривно вещество, средства за взривяване и разходи на труд;

KEYWORDS

пробивно-взривни работи, зърнометрия, сеизмика

FULL ARTICLE IN PDF FORMAT

МЕТОДИКА ЗА НЕПОСРЕДСТВЕНО ИНСТРУМЕНТАЛНО ИЗМЕРВАНЕ НА ВЪЛНИТЕ НА НАПРЕЖЕНИЯ ПРИ ПРОБИВНО-ВЗРИВНИ РАБОТИ В РУДНИК “ЧЕЛОПЕЧ”

REFERENCES

1. Балов, Цв. 2021 г. Докторска дисертация „Оптимизация на параметрите на пробивно-взривните работи в рудник „Челопеч“. МГУ „Св. Иван Рилски“.
2. Георгиев, Н. Сеизмични измервания при масови взривявания в подземни условия. 2004. С.
3. Годишен Работен Проект за добив и преработка на златно-медни руди в рудник „Челопеч“, 2019, 145 с.
4. Стефанов Др. 2021 г. Механизъм на взривното разрушаване на слоеста среда изградена от разнородни скали. Сб. докл. Юбил. научна сесия на ВНВСУ „Ген. Бл. Иванов”, кн. 2, София, 1982.
5. Стефанов Др. 1980. Определяне на възможността за ефективно използване на кинетичнате енергия на взривените късове за допълнително раздробяване. Рудодобив,11.
6. Стефанов, Д. Гърков, И. 2016 г. Подземен рудодобив – 2 . Избрани глави от Подземния рудодобив София.
7. Charles H.Dowding “Blast Vibration Monitoring and Control” 1985. ISBN 0- 9644313-0, USA.
8. ISO 2631-2 Оценка на човешкото излагане на влиянието на взриво- сеизмичното въздействие в сгради (1-80 Hz) ,Jonson, D. Nitro Consult AB, „Cautious blasting in densely”.

СОЦИАЛЕН ЛИЦЕНЗ ЗА РАБОТА

Гл. ас. д-р инж. весела Петрова

ABSTRACT

Социалният лиценз за работа е подход, който има потенциал да трансформира минерално-суровинния отрасъл. Значението му все повече нараства, тъй като целта му е да намали всички рискове по време на жизнения цикъл на минния проект. През последните две десетилетия изследванията в областта на социалния лиценз за работа навлизат значително, налагайки нови подходи, модели и теоретично развитие. Настоящата публикация има за цел да изясни същността на термина, анализирайки развитието му през годините. Проучена е детайлно научната литература в областта, като в България тя е оскъдна, което отваря широко поле за работа у нас, особено в практически аспект. Направени са разграничения какво точно представлява и какво не социалния лиценз за работа, индикаторите, според етапа на лиценза в момента, както и стъпките за неговото придобиване. Маркирани са различните мрежови общности и техните особености.

KEYWORDS

социален лиценз за работа, местни общности, устойчиво развитие

FULL ARTICLE IN PDF FORMAT

СОЦИАЛЕН ЛИЦЕНЗ ЗА РАБОТА

REFERENCES

1. Agrawal, A., Gibson, C.C. (1999) Enchantment and disenchantment: the role of community in natural resource conservation. World Development 27, 629–649.
2. Ali, S. H. (2009) Treasures of the Earth: Need, Greed, and a Sustainable Future. Yale University Press, New Haven, Connecticut.
3. Ballard, C., Banks, G., 2003. Resource wars: the anthropology of mining. Annual
4. Barton, B., 2002. Underlying concepts and theoretical issues in public participation in resources development. In: Zillman, D., Lucas, A., Pring, G. (Eds.), Human Rights in Natural Resource Development: Public Participation in the Sustain- able Development of Mining and Energy Resources. Oxford University Press, Toronto, Ontario, pp. 77–119.
5. Berkes, F., George, P., Preston, R.J., 1991. Co-management: the evolution in theory and practice of the joint administration of living resources. Alternatives 18,
6. Boutilier, R., & Thomson, I. (2011). Modelling and measuring the social license to operate: Fruits of a dialogue between theory and practice. Retrieved 11 June 2020 from https://socialicense.com/publications/Modelling%20and%20Measuring%20the%20SLO.pdf.
7. Bowen, F., Newenham-Kahindi, A., Herremans, I., 2010. When suits meet roots: the antecedents and consequences of community engagement strategy. Journal of Business Ethics 95, 297–318.
8. Brereton, D. (2004). Emerging forms of Corporate and Industry Governance in the Australian Mining Industry’. Regulation : enforcement and compliance. Edited by Johnstone, Richard and Sarre, Rick. Canberra, ACT: Australian Institute of Criminology.23-35.
9. Brunckhorst, D.J., 2002. Institutions to sustain ecological and social systems.
10. Deloitte Global Services Limited, 2010. Tracking the Trends 2011: The Top 10 Issues Mining Companies will Face in the Coming Year. Available from: /http://www.deloitte.comS.
11. Diduck, A., 2010. Incorporating participatory approaches and social learning. In: Dundee Precious Metals, Sustainability report, 2018.
12. Eden, S., 1996. Public participation in environmental policy: considering scientiﬁc, counter-scientiﬁc and non-scientiﬁc contributions. Public Understanding of Science 5, 183–204.
13. Ernst and Young, 2011. Business risks facing mining and metals 2011–2012.
14. Fidler, C., Hitch, M., 2007. Impact and beneﬁt agreements: a contentious issue for environmental and Aboriginal justice. Environments Journal 35, 49–69.
15. Funtowicz, S.O., Ravetz, J.R., 1993. Science for the post-normal age. Futures 25, 739–755.
16. Gibson, R.B., Hassan, S., Holtz, S., Tansey, J., Whitelaw, G., 2005. Sustainability Assessment: Criteria and Processes. Earthscan, London, UK.
17. Gunningham, N.; Kagan, R.A.; Thornton, D. Social license and environmental protection: Why businesses go beyond compliance. Law Soc. Inq. 2004, 29, 307–341
18. Hilson, G.; Murck ,B.Sustainable development in the mining industry: Clarifying the corporate perspective. Resour. Policy 2000, 26, 227–238.
19. Joyce, S.; Thomson, I. Earning a social license to operate: Social acceptability and resource development in Latin America. CIM Bull. 2000, 93,49–53.
20. Kemp, D.,2010. Community relations in the global mining industry: exploring the internal dimensions of externally orientated work. Corp. Soc. Respon. Environ. Manag. 17,1-14. https://doi.org/10.1002/csr.195.
21. Lynch-Wood, G., & Williamson, D. (2007). The Social Licence as a Form of Regulation for Small and Medium Enterprises. Journal of Law and Society, 34(3), 321-341. Retrieved May 31, 2021, from http://www.jstor.org/stable/20109752
22. McAllister, M.L., Fitzpatrick, P.J., 2010. Canadian mineral resource development: a sustainable enterprise?. In: Mitchell, B. (Ed.), Resource and Environmental Management in Canada: Addressing Conﬂict and Uncertainty, 4th edn. Oxford University Press, Toronto, Ontario, pp. 356–381.
23. McKenzie, N., K. Morris, 2002, Should we have a co-ordinated and integrated database for terrestrial fauna survey data for Western Australia? Government research view. Royal Society of Western Australia.
24. Nelsen, J., M. Scoble (2006) Social License to Operate Mines: Issues of Situational Analysis and Process.
25. Thomson, I. ,Boutilier, R.G., 2011. The social license to operate. In: Darling, P. (Ed.), SME Mining Engineering Handbook, pp.1779–1796 Littleton.
26. Veiga, M.M., Scoble, M., McAllister, M.L., 2001. Mining with communities. Natural Resources Forum 25, 191–202.
27.. Waye, A., Young, D., Richards, J.P., Doucet, J.A., 2010. Sustainable development and mining—an exploratory examination of the roles of government and industry. In: Richards, J.P. (Ed.), Mining, Society, and a Sustainable World. Springer, New York, NY, pp. 151–182.

АСМО MOBILE – МОБИЛНО ПРИЛОЖЕНИЕ ЗА ПРОСЛЕДЯВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВЕНИТЕ ПРОЦЕСИ В РУДНИК „ЕЛАЦИТЕ“ В РЕАЛНО ВРЕМЕ

Инж. Младен Недков

ABSTRACT

В 21-ви век всички ние сме оборудвани със смартфони, имащи такива функции, че да можем лесно да извършваме почти цялата работа и комуникация, която по принцип правим на персоналния си компютър. „Елаците-Мед” АД, като иновативна компания стремяща се към дигитализация на цялостния производствен процес, взе решение да използва тези устройства, като подходяща информационна система за всички нейни служители, работещи на терен. С идеята да предоставим цялата текуща информация на мобилния телефон ние комбинирахме данните от автоматизираното управление на минното производство, минното планиране, сондирането и взривяването, наблюдението на работната среда, маркшайдерските дейности, геоложките и други.

KEYWORDS

„Елаците-Мед” АД, мобилно приложение, минно дело, приложение за работа на терен, информация в реално време

FULL ARTICLE IN PDF FORMAT

АСМО MOBILE – МОБИЛНО ПРИЛОЖЕНИЕ ЗА ПРОСЛЕДЯВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВЕНИТЕ ПРОЦЕСИ В РУДНИК „ЕЛАЦИТЕ“ В РЕАЛНО ВРЕМЕ

REFERENCES

ПО ДИРИТЕ НА НЕФТЕНИТЕ ВЪГЛЕВОДОРОДИ В СЕВЕРНА БЪЛГАРИЯ

д-р венелин х. велев

ABSTRACT

Авторът търси сходства и различия в популация от нефтени акумулации с близки физически и химически показатели. Колекцията е събрана от промишлени залежи и притоци в българската част на големия Предкарпато-Балкански басейн. Признаковият набор идва от три различни посоки: 1) нормални и изопреноидни алкани в диапазона С17-С20; 2) молекулно-масов ред на циклоалкани с 1 до 6 броя на пръстените в молекулата; 3) молекулно-масов ред на ароматни и полиароматни структури, до СnH2n-20. Статистически представените данни обособяват две различни подгрупи, свързани съответно с прототипи от нефтения залеж Долни Дъбник и от газо-нефтения залеж Долни Луковит.

KEYWORDS

Северна България, Мизийска платформа, хибриден нефт

FULL ARTICLE IN PDF FORMAT

ПО ДИРИТЕ НА НЕФТЕНИТЕ ВЪГЛЕВОДОРОДИ В СЕВЕРНА БЪЛГАРИЯ

REFERENCES

1. Кузмев, И., 2009. Само 8-10% от природните ресурси на нефт и газ в България са открити досега. – Минно дело и геология, 2-3, 20-24.
2. Велев, В. Х., 2018. За „собственият добив“, въглеводородният потенциал“ и „енергийната сигурност“. – Спис. Бълг. геол. д-во,79, 1-2, 69-78.
3. Велев, В. Х., 2019. Прогнози, диагнози и факти относно нефтогазоносността на девонско-долнокарбонските седименти в Мизийскатаплатформа (Северна България). – Геология и минерални ресурси, 1, 8-3.
4. Велев, В. Х., 2020. Нефтени, малтовии и асфалтови прояви в горнопалеозойски и долнотриаски задруги от сондаж Р-1 Новачене (Северна България). – Минно дело и геология, 4-5,27-34.
5. Семенович. В. В., Ю. Г. Наместников (ред.), 1981. „Нефтегазоносные басс ейны социалистических стран Европы и Республики Куба“. М., СЭВ, с. 400.
6. Калинко, М. К. (ред.), 1976.“ Геология и нефтегазоносность Северной Болгарии“. М., „Недра“, с. 243.
7. Атанасов, Ан. (ред.), 1980. „Нефтогазоносност на Предбалкана“. С., „Техника“, с. 207.
8. Атанасов, А., П. Боков (ред.), 1983. „Геология и нефтогазоносна перспективност на Мизийската платформа в централна Северна България“. С., „Технике“, с. 287.
9. Саллабашева, В., В. Велев, Г. Шишков, 1972. О степени углефикации рассеянного органического вещества осадочных пород северо-восточной части Болгарии. – Докл. БАН, 25, 9, 1253-1256.
10. Велев, В. Х., 1969. Разпределение на органичното вещество в карбонатния комплекса на Триаса от Тетевенско. – Год. Соф. Унив., т. 61, 1, геол., 275-298.
11. Ковачева, Й., 1983. Нефтогазообразуващи наслаги. – В: „Геология и нефтогазоносна перспективност на Мизийската платформа в Централна Северна България“, С., „Техника“,193-217.
12. Вычев, В., Г.Ковачев, Р. Петрова и др. 1976. Органическое вещество в триасовых отложениях Болгарии. II. Рассеянное органическое вещество в среднетриасовых карбонатах в скважинах у города Кнежа (Северная Болгария). – Нефтена и въглищна геология, 4, 23-33.
13. Vuchev, V. T., W. G. Howells, A. L. Burlingame, 1972. The Presence and Geochemical Significance of Organic Matter Extractable from Jurassic and Triassic Sediments of Northern Bulgaria. – Adv. in Org. Geochem. 1971, 365-3386.
14. Ильинская, В. В., 1985. „Генетическая связь углеводородов органического вещества пород и нефтей“. М., „Недра“, с. 160.
15. Велев, В. Х., 2020. Долно-средноюрските въглища в Северна България като нефтомайчини скали? – Геология и минерални ресурси, 1, 15-21.
16. Велев, В. Х., 2018. Органично вещество и въглеводороди в долно-средноюрската теригенно-карбонатна субформация (Озировска свита) от Северна България. – Геология и минерални ресурси, 4-5, 33-44.
17. Неручев, С. Г., С. В. Смирнов, 2007. Оценка потенциальных рессурсов углеводородов на основе моделирования процессов их генерации и формирования месторождении нефти и газа. – Нефтегазовая геология. Теория и практика. 2, 1-34.
18. Велев, В., Ю. Шиманов, 1970. Потенциальные рессурсы и генетическая природа нефтеносности аргиллитово-карбонатного комплекса (Т2-Т3) в центральной части Северной Болгарии. – Докл. БАН, 23, 11, 1405-1408.
19. Liu-Wen Xia, Jian Ciao, Ming Wang et al., 2019. A review of carbonates as hydrocarbon source rocks: basic geochemistry and oil-gas generation. – Petroleum Science, 16, 1, 2-22. (DOI: 10.1007//s12182-09-0343-5).
20. Велев, В. Х., 2004. Механизъм на каскадно свързана първична миграция в предимно карбонатни формации. – Геология и минерални ресурси, 1, 37- 40.
21. Вассоевич, Н. Б., Б. А. Соколов,1976. Современные достижения в развитии осадочно-миграционной теории образования и накопления нефти и газа. – Изв. ВУЗ. Геология и разведка, 5, 67-72.
22. Вассоевич, Н. Б., Ю. И. Корчагина, Н. В. Лопатин, В. В. Чернышев,1969. Главная фаза нефтеобразования. – Вестн. МГУ, сер. 4, Геология, 6, 3-27.
23. Велев, В. Х., 2019. Древна биогенна деградация на нефт от „горещи резервоари“ в Северна България. – Геология и минерални ресурси, 2-3, 29-34.
24. Велев, В. Х.,2006. Типология на нефтените фази от триаските и юрските седименти в централната част на Северна България. – Геология и минерални ресурси, 1-2, 15-20.
25. Brooks, J. D., K. Gould, J. W. Smith, 1969. Isoprenoids Hydrocarbons in Coal and Petroleum. – Nature, 222, 257-259.
26. Петров, А. А., 1984. „Углеводороды нефти“. М., „Наука“, с. 262.
27. Ковачев, Г., Р. Колева, 1986. Газово-хроматографска характеристика на нефт от различни находища в България. – Известия по химия, БАН, 19, 4, 481-485.
28. Велев, В. Х., 1983. Физико-химична характеристика на въглеводородните акумулации. – В: „Геология и нефтогазоносна перспективност на Мизийската платформа в Централна Северна България”, С., „Техника”, с. 247-258.
29. Велев, В., В. Вычев, И. Конц, К. Холцхаккер, 1982. Изотопный состав углерода в нефтях и битумоидах мезозоя С. Болгарии. – Geologica Balcanica, 12, 4, 81-93.
30. Велев, В. Х., 1978. Типы углеводородных скоплений в триасово-среднеюрских отложениях Северной Болгарии. – Geologica Balcanica, 8 , 3, 59-84.
31. Балинов, В., В. Трошанов, Ем. Дешев и др., 1983. Сравнителен анализ на условията на екраниране на ннефтените и газовите залежи в Северна България. – Спис. Бълг. геол. д-во, 44, 1, 51-59.
32. Атанасов, Ат., Б. Монов, 1984. Триаско-долноюрският природен резервоарв Ломската падина и Централна Северна Българияи възможните типове капани и залежи от нефт и газ. – Спис. Бълг. геол. д-во, 45, 2, 213-220.
33. Боков, П., И. Монахов, Л. Найденов, 1969. Върху геоложкия строеж и нефтогазоносността на Козлодуйската площ. – Нефт. и въгл. геология, 18, 37-54.
34. Мандев, П., К. Овчаров, Л. Дончева, 1970. Геохимични изследвания на нефта и газокондензатите в Северна България. – Спис. Бълг. геол. д-во, 31, 2, 221-239.
35. Димитрова, М., 1989. Геохимические особенности нефтей центральной части Севернй Болгарии. – М., ИГИРГИ, (реф. дис.), с. 24.
36. Велев, В. Х., 2013. Находка на твърд природен битум в триаски карбонати от централната част на Северна България. – Минно дело и геология, 10, 42-44.
37. Велев, В. Х., 1977. Роль верхнетриасово-среднеюрского „промежуточного“ комплекса при нефтегазообразовании в мезозое Северной Болгарии. – Докл. БАН, 30, 9, 1325-1328.
38. Максимов, С. П., М. К. Калинко, Р. Г. Панкина и др., 1978. Состав и генезис нефтей терригенных отложений юры С. Болгарии. – Геол. нефти и газа, 10, 57-64.
39. George, S. G., H. Volk, M. Ahmed, 2005. Recognizing oil mixing using maturity parameters from different molecular weight fraction of oils. – 22th. Int. Meeting on Organic Geochemistry, vol. 1, Abstr., Seville, Spain, OP 5-2.
40. Alimi, H., 2017. Characterization of carbonate source-derived hydrocarbons using advanced geochemical technologies. – Sustainable Energy Eng., vol. 5, 2, 163-173.