Skip to content Skip to footer
Menu
Menu
Модулите „Архив" и „Научни публикации" са надградени по договор № КП-06-ПП5/2 на Фонд „Научни изследвания"

ПРИНЦИПИ И ПОДХОДИ ЗА ХИДРАВЛИЧНО ОРАЗМЕРЯВАНЕ НА СЪБИРАТЕЛНИ ТРЪБОПРОВОДИ ПРИ МНОГОФАЗНО ДВИЖЕНИЕ НА ФЛУИДИ

гл. ас. д-р Лъчезар Георгиев, доц. д-р Мартин Бояджиев​
РЕЗЮМЕ

Представени са същността и условията на приложимост на използваните методики за хидравлично оразмеряване на събирателни тръбопроводи при многофазно движение на въглеводородни флуидни смеси. Разгледани са принципите и подходите за тяхното практическо използване.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

колектори, многофазно движение, нефт и газ

ЦЯЛАТА СТАТИЯ В PDF ФОРМАТ

ПРИНЦИПИ И ПОДХОДИ ЗА ХИДРАВЛИЧНО ОРАЗМЕРЯВАНЕ НА СЪБИРАТЕЛНИ ТРЪБОПРОВОДИ ПРИ МНОГОФАЗНО ДВИЖЕНИЕ НА ФЛУИДИ

РЕФЕРЕНЦИИ

1.    Геров Л., „Разработване на нефтени и газови находища.”, С., Техника, 1987.
2.    Балинов В., Геров Л. Физика на пласта и разработване на нефтени и газови находища. С., Техника 1985.
3.    Занева-Добранова Е., Н. Христов, 2015. Ръководство за упражнения по Свойства на резервоарните и въглеводородните системи. Изд. Къща „Св. Ив. Рилски“.
4.    Николов, Г. К. Tранспорт и съхранение на нефта и газа, Минно-геоложки Университет, София, 1993 г., с. 303, ISBN 5-247-00646-1.
5.    Минчев, А., Г. Николов, Борба със загубите на нефт от Дъбнишките находища. Нефт и химия, София, Том Х, 1972 г, стр.49-56, ISSN/УДК 665.6/.7.
6.    Николов, Г. По някои въпроси на загубите на нефт и нефтопродукти при транспорта и съхраняването им и мероприятия за тяхното намаляване. „Нефт и химия”, София, Том ІІ, 1972 г., стр. 18-20, ISSN /УДК 665.6/.7.
7.    Николов, Г. К., Яковлев, Е. И., Нестационарные режимы транспорта газа в трубопроводах с неоднородностями. Газовая промышленость”, №8, Москва, 1976 г., стр. 61-62, ISSN 0016-5581
8.    Николов, Г. К., Относно линеаризацията и решаването на линейните диференциални уравнения, описващи движението на свиваемите флуиди в тръбопроводи. Теоретична и приложна механика, Год. 7, № 2, Българска Академия на Науките, София, 1976 г. ,стр. 15-19, Няма ISSN / Ред. Г. Брадистилов. – София : БАН, 1970–1991.
9.    Безуглов, В. П., Г. К. Николов, Е. И. Яковлев, Методы математического моделирования систем газоснабжения. Выпуск 13, Академия Наук СССР, Сибирское отделение, Сибирский Энергетический Институт, Иркутск, 1977, стр. 112-121, УДК 622/69.019.3/ISSN 978-5-93908-095-8.
10.    Николов, Г. К., Р. Иванов, Е. Яковлев. Прикладные аспекты механики флюидов в трубопроводах. Теоретична и приложна механика, Год. 9, № 2, БАН, София, 1978 г., стр. 74-76, ISSN/Ред. Г. Брадистилов. – София: БАН, 1970–1991.
11.    Николов, Г. К., Т. В. Зверева, Е. И. Яковлев. Неустановившиеся режимы кольцевых трубопроводных систем. ВНИИЭГАЗПРОМ, 4 апреля1979 г., ISSN/УДК 622.691.4.004.
12.    Николов, Г. К. Проблеми и перспективи на развитието на системите за сбор и транспорт на нефта и газа. Годишник на Комитета по Геология, Том ХХІІ, 1982 г., стр. 173-180, ISSN 0323-9527.
13.    Дък, Ч. В., Л. Геров, Г. К. Николов. Влияние на съдържанието на газовата фаза върху хидравличните съпротивления в нефтопроводите. 30 години Висш Минно-Геоложки институт, Научна конференция, София, 25–1985 г., стр. 109-113, ISSN 0367-5467.
14.    Николов, Г. К. Разпределение и използване на природен газ, Юкономикс, София, 2007г., с.512, ISBN 978-954-92023-1-1.
15.    Николов, Г. К., И. Г. Шишкин, Е. И. Яковлев. Расчет задач оперативного управления системами газоснабжения, ВНИИЭГАЗПРОМ, Москва, 2 апреля 1979 г., ISSN/УДК 622.691.4.004.
16.    Мамаев В. А., Ошидария. Г. Е. Движение газожидкостных смесей в трубах. М. Недра 1978 г.
17.    Гиматудинова. Ш. К. Справочное руководство по проектированию разработки и эксплуатаций нефтяных месторождений. М. Недра 1983 г.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПЛОЩИ И НАХОДИЩА, ПРОУЧВАНИ ОТ ГЕОЛОГОПРОУЧВАТЕЛНО ПРЕДПРИЯТИЕ – СОФИЯ („СОФГЕОПРОУЧВАНЕ“ ЕООД)

инж. Б. Благоев, инж. Б. Ананиев, Вела Фъргова, инж. Г. Даракчиев, инж. З. Василев, инж. И. Илиева, инж. К. Йорданов, инж. М. Плачкова, инж. Ц. Плачков
РЕЗЮМЕ

Статията представлява кратка справка за геологопроучвателните, геологооценъчните и хидрогеоложки дейности на колектива (специалисти и ръководители в ГПП – София и други дружества). Използвани са материали от личните библиотеки, публикувани вече статии, книги и спомени на преки участници. Авторите са отворени за дискусия и се надяват колегите от останалите дружества да се включат с материали и информация.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

геологопроучвателни работи, Балканско-Средногорска металогенна провинция

ЦЯЛАТА СТАТИЯ В PDF ФОРМАТ

ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПЛОЩИ ИНАХОДИЩА, ПРОУЧВАНИ ОТ ГЕОЛОГОПРОУЧВАТЕЛНО ПРЕДПРИЯТИЕ – СОФИЯ (“СОФГЕОПРОУЧВАНЕ” ЕООД”)

РЕФЕРЕНЦИИ

УРДИНИЯТ ЦИРКУС – ЗАЩИТЕН ПРИРОДЕН ОБЕКТ ЗА МИНЕРАЛИ В РИЛА ПЛАНИНА

Доц. Светослав Петрусенко, Проф. д-р инж. Венелин Желев
РЕЗЮМЕ

В статията е разгледан геоложкия строеж на Урдиния циркус, в който участват скали на високометаморфния Родопски комплекс: биотитови и амфибол-биотитови гнайси, кварц съдържащи амфиболити, различни типове магматити и дайкови скали. В Урдиния циркус. са описани над 80 минерални вида и разновидности. Най-много са в пегматитите, следвани от скарновите (около 35), а най-малко са тези в ултрабазичните и алпийски тип жили. В Урдиния циркус се намират някои характерни находища за пегматитови и скарнови минерали.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

Рила, минерали

ЦЯЛАТА СТАТИЯ В PDF ФОРМАТ

УРДИНИЯТ ЦИРКУС – ЗАЩИТЕН ПРИРОДЕН ОБЕКТ ЗА МИНЕРАЛИ В РИЛА ПЛАНИНА

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Арнаудов, В. Десилицизирани пегматити от Рила планина. – Год. СУ, Геол –геогр., ф-т, 68, 1976.
2. Арнаудов, В., Св. Петрусенко. Розов цоизит и розов клиноцоизит от Рила планина. Сп. БГД, 3. 29, 1968.
3. Арнаудов, В., Св. Петрусенко, Е. Станчева. Минерален и химичен състав на нечисти мрамори (магнезиално-силикатни скали) от Рила планина. – Сп. БГД, 1-3, 2012.
4. Бончев, Г. Принос към петрографията и минералогията на Рила планина. Сп. БАН, 2, 1912.
5. Димитрова, Е. Петрология на кристалинния цокъл на Северозападна Рила. – Труд. геол., на Бълг., сер. геохим., минер. и петр., 1, 1960.
6. Желязкова – Панайотова, М., Св.Петрусенко, З. Илиев. Минералогия на редкометалните скарни от Седемте рилски езера. – Год. на СУ., Геол.- геогр. ф-т, 65, 1972.
7. Кралева, М., Св. Петрусенко. Вълшебството на Рила.- Изд. Кибеа, София, 2013.
8. Петрусенко, Св. Скаполит от Северозападна Рила. – Изв. Геол. инст., Сер. Геохим., минер. и петр. 18, 1969.
9. Петрусенко, Св. Везувиан от калциеви скарни в Рила планина. – Hist. nat. Bulg., 14, 2002.
10. Петрусенко, Св. Скарнови минерализации в Мальовишкия дял на Рила планина – Хабилитационен труд. ВАК, 1987.
11. Петрусенко, Св. Минералите на Рила – Мин. дело и геол., 5-6, 2018.
12. Петрусенко, Св., В. Арнаудов, Ив. Костов. Смарагдов пегматит от Урдините езера, Рила планина. – Год. СУ,
Геол.-геогр., ф-т, 59, 1966.
13. Петрусенко, Св., Р. И. Костов. Скъпоценните и декоративни камъни на България. – Изд., БАН.
14. Петрусенко, Св., В. Желев. Експертна оценка за природозащитен обект Урдини езера, Рила.- МОСВ. 2003.
15. Arnaudov, V. Pegmatite types of various ages from the Northwestern part of the Rhodope Massif. GeologicaBalcanica, 5, 1975.
16. Arnaudov, V. Native aluminium in desilicated pegmatite with emerald and chryzoberil from Rila Mountin, SW Bulgaria. Geochemistry, Mineralogy and Petrology, 44, 2006.

ГЕОПОЛИМЕРИ НА БАЗА ОТПАДЪЧЕН ФАЯЛИТ И МЕТАКАОЛИН

Д-р инж. Александър Николов
РЕЗЮМЕ

Целта на настоящата работа е да се изследват механичните и физикохимични свойства на геополимери на база фаялитова шлака и метакаолин. Фаялитовата шлака е индустриален отпадък от производството на мед. Резултатите от проведените изследване показват, че смесването на фаялитова шлака и метакаолин в съотношение 5:1 води до получаване на реактивна смес способна да геополимеризира. Установена е оптимална геополимерна рецепта, при която получените геополимерни разтвори се характеризират с
6,42 МРа якост на опън и 31,2 МРа якост на натиск. Физикохимичните резултати на получените геополимери показват, че фазите фаялит и магнетит остават относителни инертни в процеса на геополимеризация. При нагряване на получения геополимер се наблюдава окисление на желязосъдържащите фази. Това изследване демонстрира свойствата на геополимери на база фаялитова шлака и метакаолин и потенциала им за приложение като строителен материал.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

геополимери, отпадъчен фаялитова шлака, метакаолин

ЦЯЛАТА СТАТИЯ В PDF ФОРМАТ

ГЕОПОЛИМЕРИ НА БАЗА ОТПАДЪЧЕН ФАЯЛИТ И МЕТАКАОЛИН

РЕФЕРЕНЦИИ

1. J. Davidovits, “Geopolymer Chemistry and Applications. 4-th edition,” J. Davidovits.–Saint-Quentin, Fr., 2015.
2. J. Davidovits and R. Davidovits, “Ferro-sialate Geopolymers (-Fe-O-Si-O-Al-O-),” 2020.
3. E. A. Obonyo, E. Kamseu, P. N. Lemougna, A. B. Tchamba, U. C. Melo, and C. Leonelli, “A sustainable approach for the geopolymerization of natural iron-rich aluminosilicate materials”, Sustainability, vol. 6, no. 9, pp. 5535–5553, 2014.
4. K. Komnitsas et al., “Assessment of alkali activation potential of a Polish ferronickel slag”, Sustainability, vol. 11, no. 7, p. 1863, 2019.
5. K. Komnitsas, D. Zaharaki, and V. Perdikatsis, “Effect of synthesis parameters on the compressive strength of low-calcium ferronickel slag inorganic polymers,” J. Hazard. Mater., 2009, doi: 10.1016/j.jhazmat.2008.04.055.
6. S. Onisei, A. P. Douvalis, A. Malfliet, A. Peys, and Y. Pontikes, “Inorganic polymers made of fayalite slag: On the microstructure and behavior of Fe”, J. Am. Ceram. Soc., vol. 101, no. 6, pp. 2245–2257, Jun. 2018, doi: 10.1111/jace.15420.
7. A. Nikolov, “Alkali-activated geopolymers based on iron-rich slag from copper industry”, IOP Conf. Ser. Mater. Sci. Eng., 2020.
8. A. Nikolov, R. Titorenkova, N. Velinov, and Z. Delcheva, “Characterization of a novel geopolymer based on acid-activated fayalite slag from local copper industry”, Bulg. Chem. Commun., vol. 50, no. F, pp. 54–61, 2018.
9. А. Николов, „Геополимери на база метакаолин – литературен oбзор и първоначални изследвания,” 2018.
10. I. Mihailova and D. Mehandjiev, “Characterization of fayalite from copper slags”, J. Univ. Chem. Technol. Metall., vol. 45, no. 3, pp. 317–326, 2010.
11. P. Pisciella and M. Pelino, “FTIR spectroscopy investigation of the crystallisation process in an iron rich glass”, J. Eur. Ceram. Soc., 2005, doi: 10.1016/j.jeurceramsoc.2004.06.012.
12. R. Pouhet and M. Cyr, “Studies of natural and accelerated carbonation in metakaolin-based geopolymer”, in Advances in Science and Technology, 2014, vol. 92, pp. 38–43.
13. D. Rabadjieva, S. Gyurov, D. Kovacheva, Y. Kostova, V. Petkova, and N. Petrova, “Copper slag oxidation under isothermal and non-isothermal conditions”, J. Int. Sci. Publ. Mater. Methods Technol., vol. 9, pp. 358–367, 2015.

КЛЮЧОВИ ПРЕДПРИЕМАЧЕСКИ УМЕНИЯ. ТЕСТ ЗА САМООЦЕНКА: ГОТОВИ ЛИ СТЕ ДА СТАНЕТЕ СОБСТВЕНИК НА БИЗНЕС?

Доц. д-р Даниел Йорданов
РЕЗЮМЕ

Авторът разглежда проучвания, свързани с изследва-не на предприемаческите умения и прави синтез на ключовите предприемачески умения и методи за тех-ните придобивания.
Предложени са и два теста за самооценка на предпри-емаческия потенциал

КЛЮЧОВИ ДУМИ

предприемачески умения, методи за придобиване на предприемачески умения

ЦЯЛАТА СТАТИЯ В PDF ФОРМАТ

КЛЮЧОВИ ПРЕДПРИЕМАЧЕСКИ УМЕНИЯ. ТЕСТ ЗА САМООЦЕНКА: ГОТОВИ ЛИ СТЕ ДА СТАНЕТЕ СОБСТВЕНИК НА БИЗНЕС?

РЕФЕРЕНЦИИ

1. J. Davidovits, “Geopolymer Chemistry and Applications. 4-th edition,” J. Davidovits.–Saint-Quentin, Fr., 2015.
2. J. Davidovits and R. Davidovits, “Ferro-sialate Geopolymers (-Fe-O-Si-O-Al-O-),” 2020.
3. E. A. Obonyo, E. Kamseu, P. N. Lemougna, A. B. Tchamba,
U. C. Melo, and C. Leonelli, “A sustainable approach for the geopolymerization of natural iron-rich aluminosilicate materials”, Sustainability, vol. 6, no. 9, pp. 5535–5553, 2014.
4. K. Komnitsas et al., “Assessment of alkali activation potential of a Polish ferronickel slag”, Sustainability, vol. 11, no. 7, p. 1863, 2019.
5. K. Komnitsas, D. Zaharaki, and V. Perdikatsis, “Effect of synthesis parameters on the compressive strength of low-calcium ferronickel slag inorganic polymers,” J. Hazard. Mater., 2009, doi: 10.1016/j.jhazmat.2008.04.055.
6. S. Onisei, A. P. Douvalis, A. Malfliet, A. Peys, and Y. Pontikes, “Inorganic polymers made of fayalite slag: On the microstructure and behavior of Fe”, J. Am. Ceram. Soc., vol. 101, no. 6, pp. 2245–2257, Jun. 2018, doi: 10.1111/jace.15420.
7. A. Nikolov, “Alkali-activated geopolymers based on iron-rich slag from copper industry”, IOP Conf. Ser. Mater. Sci. Eng., 2020.
8. A. Nikolov, R. Titorenkova, N. Velinov, and Z. Delcheva, “Characterization of a novel geopolymer based on acid-activated fayalite slag from local copper industry”, Bulg. Chem. Commun., vol. 50, no. F, pp. 54–61, 2018.
9. А. Николов, „Геополимери на база метакаолин – литера-турен oбзор и първоначални изследвания,” 2018.
10. I. Mihailova and D. Mehandjiev, “Characterization of fayalite from copper slags”, J. Univ. Chem. Technol. Metall., vol. 45, no. 3, pp. 317–326, 2010.
11. P. Pisciella and M. Pelino, “FTIR spectroscopy investigation of the crystallisation process in an iron rich glass”, J. Eur. Ceram. Soc., 2005, doi: 10.1016/j.jeurceramsoc.2004.06.012.
12. R. Pouhet and M. Cyr, “Studies of natural and accelerated carbonation in metakaolin-based geopolymer”, in Advances in Science and Technology, 2014, vol. 92, pp. 38–43.
13. D. Rabadjieva, S. Gyurov, D. Kovacheva, Y. Kostova, V. Petkova, and N. Petrova, “Copper slag oxidation under isothermal and non-isothermal conditions”, J. Int. Sci. Publ. Mater. Methods Technol., vol. 9, pp. 358–367, 2015.

НЕОТЕКТОНИКА В ЮГОЗАПАДНАТА ЧАСТ НА МИЗИЙСКАТА ПЛАТФОРМА С ПОСЛЕДСТВИЯ ЗА ПЕТРОЛНАТА ГЕОЛОГИЯ НА БЪЛГАРИЯ

Д-р Венелин Х. Велев
РЕЗЮМЕ

Статията сумира заключения от по-ранни работи на автора, засягащи неотектонски движения в западната половина на Северна България. Тук едно значително по амплитуда издигане след Еоцена залага трасета на три големи и дълбоко врязани в предсарматския субстрат речни палео-долини (на C-СЗ те се съединяват с невероятно огромен комплекс от каньони, развит на румънска територия). Издигането (в съчетание с често напукване и интензивна ерозия) ускорява вертикалната миграция на горещи пластови флуиди (вода, газ и нефт), причинявайки дисипация на вече възникнали въглеводородни залежи или формиране на нови такива. Като краен резултат в близост до земната повърхност възникват температурни аномалии, върху които снежната покривка е по-тънка и затова такива места се избират от населението за трайно заселване (в Северна България над всички промишлени залежи от нефт и газ са разположени различно големи селищни системи).
Диференцираното издигане предизвиква в Кнежанския структурен блок промяна в регионалния наклон на природния резервоар (Костинска свита) от продуктивната зона Бърдарски геран – Староселци. Това събитие компрометира капана на по-рано образуван голям залеж в западната част на зоната и позволява на повечето от неговите въглеводороди да се придвижат латерално в И-ЮИ посока, към новообразуван капан (Долнолуковитски) в пясъчници, изклинващи срещу наклона на бреговия склон.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

неотектоника, петролна геология, Северна България

ЦЯЛАТА СТАТИЯ В PDF ФОРМАТ

НЕОТЕКТОНИКА В ЮГОЗАПАДНАТА ЧАСТ НА МИЗИЙСКАТА ПЛАТФОРМА С ПОСЛЕДСТВИЯ ЗА ПЕТРОЛНАТА ГЕОЛОГИЯ НА БЪЛГАРИЯ

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Семенович, В. В., Ю. Г. Наместников, 1981. Нефтегаазоносные бассейны социалистических стран Европы. – М., Секретариат СЭВ, 400 с.
2. Tarapoanca, M., 2007. Architecture, 3D-geometry and tectonic evolution of the Carpathians foreland basin. Amsterdam, Thesis, Vrije University, 119 p.
3. Калинко, М. К., ред., 1976. Геология и нефтегазоносность Северной Българии. М., „Недра”, 244 с.
4. Атанасов, А., ред., 1980. Нефтогазоносност на Предбалкана. – С., „Техника“, 208 с.
5. Атанасов, Ан., П. Боков, ред., 1983. Геология и нефтогазоносност на Мизийската платформа в Централна Северна България. – С., „Техника”, 287 с.
6. Nikishin, A. M., P. A. Ziegler, D. Abbot et al., 2002. Permo-Triassic intraplate magmatism and rifting in Eurasia: Implications for mantle plumes and mantle dynamics. – Tectonophysics, 351, 3-39.
7. Тронков, Д., 1963. Характер на старокимерския структурен етаж, тип и време на старокимерските тектонски днижения в СЗ България. – Тр. Геол. Бълг., сер. Страт и тект., 5, 171-196.
8. Начев, И., Ч. Начев, 2001. Алпийска плейт-тектоника на България. – С., „Арктик“, 298 с.
9. Велев, В., Г. Шишков, 1981. Катагенна преобразуваност, органично вещество и нафтиди на долно-средноюрските седименти от Северна България. – Год. Соф. Унив., Геол.-геогр. фак., 71, 1, Геол., 329-337.
10. Велев, В. Х., 2017. Катагенна зонография и нефтогазоносност на теригенните долноюрски формации от централната част на Северна България- – Геология и минерални ресурси, 1-2, 15-20.
11. Велев, В. Х., 1976. Состав природных газов нижнемеловых отложений в районе Центрального Предбалканья (Северная Болгария). – Докл. БАН, 29, 11, 1337-1340.
12. Бончев, Е., 1986. Балканидите. Геотектонско положение и развитие. – С., БАН, 274 с.
13. Иванов, Ж., 2017. Тектоника на България. С., Изд. „Св. Кл. Охридски”, 330 с.
14. Велев, В., Т. Ненов, С. Попов, С. Йовчев, 1988. Основные черты неотектонического развития и осообенности глубинното геологического строения Мизийской платформы между реками Искыр и Осым. – Geol. Balcanica, 18, 6, 79-91.
15. Велев, В. Х., 2012. Нова и съвременна тектоника – още въпросителни пред нефтената геология на България. – Геология и минерални ресурси, 2, 5-9.
16. Jipa, D. C., C. Olaru, 2009. Dacian basin. Depositional architecture and sedimentary history of a Paratethys sea. – Geo-Eco-Marina, Sp. publ., 3, 264 p.
17. Paraschiv, D., 1997. The pre-Paratethys buried surface in Romanian territory. – Revue Roumaine de Geography, 41, 21-32.
18. Велев, В. Х., 2004. Механизъм на каскадно свързана първична миграция в предимно карбонатни нефтомайчини формации. – Геология и минерални ресурси, 3, 37-40.
19. Янев, Й., З. Печкай, П. Лилов, 1993. K-Ar възраст на и геодинамична позиция на базичните вулканити в Мизийската плоча. – Сп. Бълг. геол. д-во, 54, 3, 71-78.
20. Велев, В. Х., Г. Богацкая, С. Вылчева, 1981. Палеотемпературные аномалии в нижнеюрских отложениях Северной Болгарии и вероятный механизм их образования. – Докл. БАН, 34, 1, 77-80.
21. Велинов,Т., К. Бояджиева, 1981. Геотермични изследвания в България. – С., „Техника”,154 с.
22. Бояджиева, К., С. Гашаров,2001. Геотермичен каталог на България. – С., „ГорексПрес“, 156 с.
23. Польстер, Л. А., Ю. А. Висковский, В. А. Николенко и др., 1984. Историко-генетический метод оценки перспектив нефтегазоносности. М., „Недра”, 199 с.
24. Богацкая, Г. И., Д. М. Грибнева, 1979. Динамические условия седиментации нижнеюрской песчаниковой пачки Бырдарогеранской площади. – Докл. БАН, 32, 11, 1535-1538.
25. Богацкая, Г. И., 1984. Атализ пространственного распределения песчаных тел-коллекторов и зон их выклинивания на Бырдарогеранской площади. – Докл. БАН, 37, 5, 609-612.
26. Доскова, Р., Е. Драганова, 1994. Литофизична характеристика на среднотриаското колекторно тяло на Мариновгеранска площ. – Спис. Бълг. геол. д-во, 55, 2, 113-125.

mdg-magazine.bg © 2025. Всички права запазени.