маг. еколог Владимир Етов Маг. еколог Деница Славова
ABSTRACT
Един от основните проблеми при извършването на рекултивацията на нарушените терени в „Мини Марица-изток” ЕАД е недостига на хумус, който се проявява най-вече в южната полоса на находището на територията на рудник “Трояново – 3”. В тази връзка с участието на различни институти, колективи и водещи учени-почвоведи са изпитвани и се изпитват нови методи и технологии за безхумусна рекултивация, които са разгледани в статията. Те се основават на селскостопански и промишлени отпадъци, на използването на зеолити и органозеолитови продукт и на използването на технологични отпадъци от преработката на отпадъци от иглолистна дървесина. Разгледан е и алтернативен биотехнологичен метод за
възстановяване на почвите. При приложението му се постига 4-5 кратно намаляване количеството на използвания хумусен материал за рекултивация на 1 дка, като производственият ефект от получаваната селскостопанска продукция не отстъпва на постигнатия при прилаганата понастоящем технология с хумусно покритие.
KEYWORDS
нарушени терени, безхумусна рекултивация, биотехнологичен метод за възстановяване на почвите
FULL ARTICLE IN PDF FORMAT
REFERENCES
1. Минно-технологично развитие на рудниците на Мини “Марица-изток” ЕАД. Фонд “Минпроект” ЕАД, 2002.
2. Чакалов, К., Т. Попова, Ек. Филчева, К. Димитров. Възтановяване на нарушени земи в района на “Марица-изток” със зеолитови продукти. Сп. “Минно дело и геология”, 6, 2002.
3. К. Трендафилов, Б. Янков. Изпитване на метод за безхумусна рекултивация, чрез използване на технологични отпадъци от преработката на иглолистна дървесина, 2000.
4. Вълков, В., Ив. Касалова, М. Нешева, Св. Маринова. Безхумусна рекултивация – реална алтернатива за възстановяване на нарушени земи в района на “Марица-изток”. Сп. “Минно дело и геология”, 5-6, 1998.
5. Вълков, В,Димитров .И,Пачев И, Биотехнологичен метод за рекултивация на нарушени терени в района на Мини “Марица-изток”
6. Karastanov, S,. P. Tomov, I. Pachev, E. Filcheva. Humufication as a basic process in biological reclamation of humus materials. “Jornal of Balkan Ecology”, v.3,4, 2000.
7. И. Гърбучев, С. Личев, П. Трейкяшки, П. Каменов. Пригодност на субстратите за рекултивация на земите в района на “Марица-изток”, С.1975.
Доц. д-р инж. Йордан М. Йорданов
ABSTRACT
Обект на изследване в настоящата работа са хидротермалните резервоари в България от зоните на геотермалните аномалии. Те съдържат в себе си значителен енергиен ресурс, с възможности за приложение в различни сектори на националното стопанство. Предмет на изследване е конкретната енталпийна характеристика на хидротермалните води от природните резервоари, с оглед възможността за изграждане на електрогенериращи мощности като самостоятелни модули или в когенерационна схема. От съществена важност за избора на технология и ефективността на една ГТЕЦ е специфичната енталпия на топлоносителя. Като отчитаме неизбежната роля на техническия прогрес, в работата сме възприели за долен праг на този параметър 272 kJ/kg (65оС). На тази основа разграничаваме хидротермалните резервоари в България, като за целта прилагаме 7 степенна скала, построена върху нарастваща специфична енталпия. Към настоящия момент в България са картирани и описани изключително обширно множество изворни и сондажни водни обекти, от които 102 са официално регистрирани в Закона за водите (ЗВ) (Приложение 2). Разпределението на термалните обекти е твърде неравномерно, като най-голям дял имат хидротермалните резервоари с температура 25-50оС; следват тези с 51-75оС. Въз основа на наличните данни само в около 20 обекта природните резервоари съдържат пластова вода с надкритична енталпия (> 65°C; > 272 kJ/kg). Енталпийният профил на тези находища позволява термалните води да бъдат отнесени към най-ниските I и II клас на възприетата класификация. Множеството находища с подкритична енталпия (< 272,1 kJ/kg или < 65оС) не разкриват възможности за икономически ефективно изграждане на бинарни модули или когенерационни схеми. Тяхната стопанската употреба следва да се насочи към изграждане на отоплителни мощности чрез директна циркулация или чрез термопомпени инсталации в области като балнеология, селско стопанство, отопление на сграден фонд и др. Установените водни обекти от I клас (65 – 100оС), (общо 17) разкриват потенциал за изграждане на бинарни мощности, но тяхната икономическа жизненост изисква когенерационна схема. Съгласно принципите на термодинамиката, термален флуид с този енталпиен профил генерира електрическа мощност < 200 – 300 kW. Очакваното КПД на самостоятелна бинарна схема е диапазона 8 – 10%, но в комбинация с топлинна мощност ефективността може значително да се подобри. Термалните находища от II клас, 3 броя (100 – 150оС, 418 – 627 kJ/kg) също разкриват потенциал за бинарни модули, но по подобие на предходната група, няма съществена разлика в параметрите на топлоносителя, поради което единичен блок или няколко блока в паралел, са на границата за икономическа ефективност. Очакваната нетна електрическа мощност e 300 – 450 kW. Ефективността на подобна топлинна инсталация не превишава 10 – 12%. Въз основа на изложените данни е направен извод, че геотермалният ресурс от подземните резервоари в България разкрива потенциал за стопанска употреба, но в посока към области като балнеология, селско стопанство, отопление на сграден фонд и др.
KEYWORDS
енталпия, хидротермална енергия, природен резервоар, бинарна технология, геотермална централа
FULL ARTICLE IN PDF FORMAT
REFERENCES
1. Bojadgieva, K., H. Hristov, V.Hristov and A. Benderev. 2000. Status of geothermal energy in Bulgaria. Proceedings World Geothermal Congress 2000 Kyushu – Tohoku, Japan, May 28 – June 10, 2000.93-98.
2. Bojadgieva, K., H. Hristov, V. Hristov, A. Benderev and V. Toshev. 2005. Geothermal Update for Bulgaria (2000-2005). Proceedings World Geothermal Congress 2005 Antalya, Turkey, 24-29 April 2005. 1-11.
3. Bojadgieva,K., V. Hristov and A. Benderev. 2010. Aspects of Regional Geothermal Water Use in Bulgaria.Proceedings World Geothermal Congress 2010 Bali, Indonesia, 25-29 April 2010.1-7.
4. Bojadgieva, К., H.Hristov, A.Berova-Andonova, A.Benderev and V.Hristov.2015.Geothermal Update for Bulgaria (2010-2014). Proceedings World Geothermal Congress 2015. Melbourne, Australia, 19-25 April 2015
5. Domanski, I., M. Cappadona, O. Fuller and Z. Krix. 2015.Geothermal Power: Factors affecting the performance of Binary Plants. epress.lib.uts.edu.au/student-journals/index.php/PAMR
6. Ivanova Teneva-Georgieva, S. and A. Andreev. 2005.The Erma Reka Low-Enthalpy System (S-Bulgaria) – Geothermal Characteristics.Proceedings World Geothermal Congress 2005 Antalya, Turkey, 24-29 April 2005. 1-7.
7. Karytsas, C., E. Kontoleontos, D. Mendrinos. 2007.Project LOW-BIN “Efficient Low Temperature Geothermal Binary Power”.Proceedings European Geothermal Congress 2007 Unterhaching, Germany, 30 May-1 June 2007. 1-5.
8. Lee, К. С. 1996. Classification of the geothermal resources – an engineering approach. PROCEEDINGS, Twenty-First Workshop on Geothermal Reservoir Engineering Stanford University, Stanford, California, January 22-24, 1996 SGP-TR- 151.85-92.
9. Moon, H., S. J. Zarrouk. 2012. Efficiency of geothermal power plants: A worldwide review.New Zealand Geothermal Workshop 2012 Proceedings 19 – 21 November 2012 Auckland, New Zeala
10. Shterev, K., I. Zagorchev. 1996. Mineral waters and hydrogeothermal resources in Bulgaria; GeoJournal 40.4.
11. Subir K. Sanya. 2005.Classification of geothermal systems – a possible scheme. Proceedings, Thirtieth Workshop on Geothermal Reservoir Engineering Stanford University, Stanford, California, January 31-February 2, 2005 SGP-TR-176.
12. Top 10 Geothermal Countries 2020 – installed power generation capacity (MWe) | ThinkGeoEnergy – Geothermal Energy News Water – Enthalpy (H) and Entropy (S) vs. Temperature (engineeringtoolbox.com)
13. Борисова, А., Д. Попов. 2015. Технологични особености и параметри на малка бинарна ТЕЦ с нискотемпературен топлинен източник. Сп. Енергетика, 62-67.
14. Гълъбов, М. М., Н. Т. Стоянов. 2011. Термохидродинамика на геотермалните находища. С., Изд. “В. Недков”, 202 с.
15. Йорданов, Й. И. Костадинов. 2017. Българска геотермална електроенергия – мит или реалност. Сп. Минно дело и геология, 2-3,28-34.
16. Пенчев, П., В. Захариев, Б. Денева. 2003. Хидрогеология на Долнобанския термоводоносен басейн. Год. МГУ, т.46, св. 1, Геология и геофизика, 299-306.
17. Петров, П., Св. Мартинов, К. Лимонадов, Ю. Страка.1970. Хидрогеоложки проучвания на минералните води в България. Изд. Техника, София, 196 стр.
18. Стоянов, Н., 2015. Математически и филтрационен модел на термоминералното находище „Хасковски минерални бани“. год. МГУ, т.56, св. 1, Геология и геофизика, 184-191.
19. Стоянов, Н., С. Зейнелов. 2018. Математически филтрационен модел на термоминералното находище Красново (Южна България). Год. МГУ, Геол. и геофизика, св. 61,73-78.
20. Щерев, К. 1964. Минералните води в България. Н. и изкуство,172 стр.
21. Щерев, К. 2004. Перспективи и прегради в разработването на потенциала от минерални води и геотермална енергия в България. Сп. Водно дело, София, 2004 г
ФОНДОВИ МАТЕРИАЛИ
1. Добрева, Д., 1997. Хидротермални ресурси в Горнотракийския басейн.Архив ГИ БАН.
2. Петров, П. (ред.). 1998. Преоценка на ресурсите на геотермална енергия в България. Дог. 69/1998, С.,БАН.
3. Щерев, К. 2014. Възможности, условия и интереси за пълно разкриване на потенциала от минерална вода и геотермална енергия на хидрогеотермалното находище в гр. Стрелча. (Експертно-аналитично изследване)
Prof. Phd Nikolay Sterev, Assoc. Prof. Vyara Milusheva, Assoc. Prof. Petya Biolcheva, Assoc. Prof. Ivaylo Ivanov, Assoc. Prof. Marin Geshkov
ABSTRACT
The mining industry is often underestimated both in terms of its contribution to the economy and its development prospects. However, mining and the mining industry have been the basis of the growth of the Bulgarian economy for more than 60 years, and especially the mining industry has been a key factor in the development of the economy in transition - for the last 30 years. Regardless of the pronounced dependence of the mining industry on the economic development, it can be defined as one of the sectors that are leading in terms of: introduction of new technologies; wage growth; fulfilment of the requirements for labour safety and environmental protection; introducing the requirements of the circular economy and the rules of corporate social responsibility (CSR). This article reveals the answers to the question: how is the mining industry changing from within to meet these contemporary economic, social and political challenges. The presented analysis objectively analyses data from the development of the sector from 1989 to 2019, incl. in terms of production, investment, labour and wages, etc. On this basis, the necessary summaries are made and trends in the development of this sector are outlined.
KEYWORDS
mining industry, Bulgaria, industry growth and development
FULL ARTICLE IN PDF FORMAT
REFERENCES
1. Avtorski kolektiv (Lyuben Berov i Dimitar Dimitrov – red.), Razvitie na industriyata v Bulgaria, izd. Nauka i izkustvo, S., 1990 g.
2. Shterev N. i kolektiv. Razvitie na industriyata v Bulgaria sled 1989 g.: ikonomicheski, sotsialni i politicheski efekti, UI Stopanstvo – UNSS, 2023.
3. NSI, http/www.nsi.bg
Еng. Desislava Atanasova - Venkova
ABSTRACT
The changes in the deformation state of the massive, due to the development of mining works, lead to the need to study and control the deformation processes and protect various underground and surface objects from their influence. In the sections „Varba“ and „Krushev dol“, of „Gorubso-Madan“, with the advancement and penetration of the mine workings, preconditions are created for relocations of the surface, as well as of the rock massif. The used chambers are large in size and the conducted operation, close to capital works, creates a need for observations and analysis of the condition of the massif and the surface facilities. The report presents the observation stations built in the above-mentioned sections. Initial surveying observations have been made, the results of which will be used for comparison with subsequent measurements. Based on the data for realized spatial displacements of the observed landmarks on the earth‘s surface and in the underground workings, the deformation state of the massif at different moments of the observations will be determined.
KEYWORDS
massive, deformation state, initial surveying observations
REFERENCES
1. Varbanov, V., Izsledvane vliyanieto na podzemnite minni raboti za deformirane na vertikalni shahti, Sofia. 1976.
2. Instruktsia za izsledvane na deformatsiite na sgradi i saorazhenia, chrez geodezicheski metodi, Komitet po arhitektura i blagoustroystvo- Glavno upravlenie po geodezia, kartografia i kadastar, 1980.
3. Turchaninov, I.A., M.A.Yofis, Э.V.Kasparyan, Osnovы mehaniki gornыh porod, Leningrad, Nedra, 1989.
4. Hrischev, G., Opazvane na saorazheniyata i obektite ot vrednoto vliyanie na podzemnite minni raboti, „Tehnika”, Sofia, 1978.
5. Tsonkov, Al., M.Begnovcka, Cledene yctoychivoctta na ckalnia maciv chpez mapkshaydepcki izmepvania ppi dobiv na olovno-tsinkova pyda za ycloviyata na p-k „Kpyshev dol”, „GORUBSO – MADAN” AD, VIII Mezhdynapodna konfepentsia po geomexanika, 2-6 yuli, Bapna, 2018 g.
6. Tsonkov, Al., M. Begnovcka, S. Paytalov, Pezultati i analiz na ekcpepimentalni izcledvania chpez mapkshaydepcki izmepvania za cledene uctoychivoctta na ctenata na Xvoctoxpanilishte „Laki – 2 vremenno” kam „Laki Invect“ AD, IX Mezhdynapodna konfepentsia po geomexanika, 7-11 septemvri, Bapna, 2020 g.
PhD Eng. Nikolay Milev, Eng. Juan José Briones Contreras
ABSTRACT
The first part of the report presents the members of the team, the places visited, the different types of research and the main goals of the research. The geological and topographic features of the visited areas are considered: banked ground, Idil collapse, Islahiye and Tepehan landslides and the fault in two locations - Chigli and Islahiye, and the damage caused by the earthquake are described. Particular attention is paid to the coastal city of Iskenderun (in part 1) and the city of Golbasi (in part 2), where a number of significant damages were revealed due to the influence of the ground base and the natural frequency of the soil massive was determined. The second part analyzes the reasons for the completely destroyed buildings in the cities of Antakya and Kahramanmarash.
KEYWORDS
liquefaction, earthquake, geotechnics, soil dynamics, Turkey
REFERENCES
1. Middle East Technical University. Preliminary Reconnaissance Report on February 6, 2023, Pazarcık Mw=7.7 and Elbistan Mw=7.6, Kahramanmaraş-Türkiye Earthquakes February 20, 2023. https://eerc.metu.edu.tr/en/system/files/documents/DMAM_Report_2023_Kahramanmaras-Pazarcik_and_Elbistan_Earthquakes_Report_final_ENG.pdf
2. Earthquake Engineering Research Institute, Geotechnical Extreme Events Reconnaissance Association. “February 6, 2023 Türkiye Earth-quakes: Report on Geoscience and Engineering Impacts”. https://learningfromearthquakes.org/ images/2023_02_06_nurdagi_turkey/GEER_2023_Turkey_Earthquake_FullReport_ReducedSize.pdf
3. Уеб семинари, организирани от Earthquake Engineering Research Institute. https://www.eeri.org/what-we-offer/webinars/16272-lfe-kahramanmaras-earthquakesreconnaissance-webinar-series
4. Turkey Accelerometric Database and Analysis System (TADAS) – https://tadas.afad.gov.tr/
5. Rojay, Bora, Ariel Heimann & Vedat Toprak (2001). Neotectonic and volcanic characteristics of the Karasu fault zone (Anatolia, Turkey): The transition zone between the Dead Sea transform and the East Anatolian fault zone, Geodinamica Acta, 14:1-3, 197-212, DOI: 10.1080/09853111.2001.11432444.
6. Özşahin, E. (2010). Antakya’da hatay yer seçiminin jeomorfolojik özellikler ve doğal risk açisindan değerlendirilmesİ. Balıkesir Üniversitesi Sosyal Bilimler Enstitüsü Dergisi , 13 (23) , 1-16 . Retrieved from https://dergipark.org.tr/tr/pub/baunsobed/issue/50236/647964
7. Özmen, Özgür Tuna et al. Microtremor Array Measurements for ShallowS-Wave Profiles at Strong-Motion Stations in Hatay and Kahramanmaras Provinces, Southern Turkey. Bulletin of the Seismological Society of America (2017),107(1): 445. https://doi.org/10.1785/0120160218
8. Ermini, L., Casagli, N., 2002. Criteria for a preliminary assessment of landslide dam evolution. In: Rybar, J., Stemberk, J., Wagner, P. (Eds.), Landslides. Proceedings 1st European Conference on Landslides 24–26 June 2002. Balkema, Prague, pp. 157–162.
9. Seed, H.B. and Idriss, I.M. (1971) Simplified Procedure for Evaluating Soil Liquefaction Potential. Journal of the Soil Mechanics and Foundations Division, ASCE 97, SM9, 1249-1273.
10. Idriss, I. M., and Boulanger, R. W. (2010). „SPT-based liquefaction triggering procedures.“ Report UCD/CGM-10/02, Department of Civil and Environmental Engineering, University of Cal Shear-wave velocity-based probabilistic and deterministic assessment of seismic soil liquefaction potential
11. Boulanger, R.W., and Idriss, I.M., (2014). CPT and SPT based liquefaction triggering procedures. Report No.UCD/CGM-14/01, Centre for Geotechnical Modelling, Department of Civil and Environmental Engineering, University of California, Davis, CA, 2 pp.
12. Kayen, Robert & Moss, R. & Thompson, Eric & Seed, Raymond & Cetin, Kemal & Der Kiureghian, Armen & Tanaka, Yasuo & Tokimatsu, Kohji. (2013). J.29 Shear-wave velocity-based probabilistic and deterministic assessment of seismic soil liquefaction potential. Journal of Geotechnical and Geoenvironmental Engineering. 139. 407-419. 10.1061/(ASCE)GT.1943-5606.0000743.
13. Wu J, Seed RB, Pestana JM (2003). Liquefaction triggering and post liquefaction deformations of Monterey 0/30 sand under uni-directional cyclic simple shear loading. Geotechnical Engineering Research report no. UCB/GE-2003/01, University of California, Berkeley, CA