Skip to content Skip to footer

ТЪРСЕНЕ, ПРОУЧВАНЕ И ДОБИВ НА НЕФТ И ПРИРОДЕН ГАЗ В БЪЛГАРСКАТА ЧАСТ ОТ АКВАТОРИЯТА НА ЧЕРНО МОРЕ

Валери Трендафилов, Иван Бонев
ABSTRACT

Представена е история на търсенето, проучването и добива на нефт и природен газ в Черно море, като и предстоящи търсещо-проучвателни дейности. Описани са правните аспекти при търсенето и проучването на нефт и природен газ на територията на Република България.

Информацията от проучването на нефт и газ се съхранява и предоставя в Националния геоложки фонд и в Националното скално-фондово хранилище на Министерството на енергетиката

KEYWORDS

нефт, природен газ, търсене и проучване, съхраняване на информация

REFERENCES

УЕБ-БАЗИРАНА ГИС ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ДАННИТЕ ОТ УЧЕБНИTE ПРАКТИКИ В СПЕЦИАЛНОСТТА „МАРКШАЙДЕРСТВО И ГЕОДЕЗИЯ“

Доц. д-р инж. Аспарух Камбуров
ABSTRACT

В статията са представени основните дейности и резултати от проект на тема „Създаване на учебно-изследователска ГИС за събиране, управление и комплексен анализ на измервания и резултати от учебната практика по опорни геодезически мрежи и ГНСС”. Използването на геоинформационни технологии за повишаване качеството на тази учебна практика е иновативен и досега все още неинтегриран в учебния план подход. Гъвкавите възможности за приложение на облачна ГИС при споделено управление на бази данни, създаване на специализирани цифрови картни продукти с минимална процесорна мощ, анализ на резултати от геодезически и маркшайдерски измервания в реално време, както и мобилен достъп до всички ресурси на терен, са причина за нейното успешно внедряване на различни етапи от учебната практика – при предварително планиране на задачите, извършване на измервания и тяхната обработка, анализ и разпространение на резултатите.

KEYWORDS

облачна ГИС, управление на бази данни,  цифрови картни продукти

REFERENCES

1.    МГУ „Св. Иван Рилски“ (2013). Приоритетни оси на научните изследвания в МГУ „Св. Иван Рилски”. Достъпно на www.mgu.bg/docs/9/PRIORITETNI%20OSI%202013.doc. [03.09.2017].

ГЕОФИЗИЧНИ АСПЕКТИ НА ЕНДОГЕННОТО РУДООБРАЗУВАНЕ

Проф. дгн Димчо Йосифов, проф. д-р Ради Радичев
ABSTRACT

На базата на обширен и представителен материал, включващ резултати от геофизични изследвания в различни рудни райони в чужбина и страната са направени следните по-съществени заключения:
– изявени са определени връзки и корелации на отделни типове орудявания с някои елементи на геофизичнити полета (положителни и отрицателни аномалии, интензивни хоризонтални гравитационни градиенти, вериги от локални магнитни аномалии и др.) Като правило находищата от фемичен тип се разполагат в площи с положителни гравитационни и магнитни аномалии, а сиалическите – отрицателни и др.;
– получени са надеждни данни за изясняване металогенната роля на дълбочинните структури на литосферата – разломи, дълбоко разположени геофизични граници, тектонски възли. Установено е, че разломните разкъсвания на раздела „Мохо“ със значителна вертикална амплитуда в големите рудни райони катализират ендогенните процеси, включително и рудообразуващия. Очертава се, че горнището на астеносферния слой е денивелирано в Централното Средногорие и Централните Родопи с още по-големи стойности (десетки километри). Главното локализиращо значение за пространственото разпределение на ендогенните орудявания принадлежи на корово-мантийните възли, формирани от пресичането на мантийни и изявените геофизично рудоконцентриращи структури.

KEYWORDS

геофизика, ендогенно рудообразуване, типове орудявания геофизични полета

REFERENCES

1. Смирнов, В. Эндогенная металогения тектоносферы Земли. – М.,Наука, 1978, с. 121-129
2. Щеглов, А.. Основные проблемы современной металлогении. – Ленинград, Недра, 1987, 268 с.
3. Anderson, D. A global geochimicalmodel for the evolution of mantil – in: Evolution of the Earth.,– Geodinamics series. Washington, 1981, vol. 5, p.6-18.
4. Watson J. Metallgenesis in relation to mantile heterogeneity – Geol. Trans. Roy, Soc, London; , 1980, vol. A 297, N 1430, p. 347-352.
5. Рундквист, Д., С Кравченко. 1996. Промишленные суперконцентрации металлов в литосфере. – Геология рудных месторождений, т. 38; 3., с. 298-303.
6. Андреев, Б., Структурно – металлогенетические зоны и гравитационые аномалий. – Докл. АН СССР, 1958, т. 121, No 6, с. 148-151.
7. Беляевский, Н. Земная кора в пределах территории СССР. – М., Недра, 1974, 285 с.
8. Йосифов, Д. Геофизическая характеристика рудоконцентрирующих структур Родопского массива и Балканид и их глубинное строение. – Сб. докл. „27 межд. Геофизический симпозиум“. Братислава, 1982, с. 279-294.
9. Дачев, Хр. Строеж на земната кора в България. – Техника, София, 1988, 334 с.
10. Йосифов, Д. Рудоконцентриращи структури в България., – Геология и минерални ресурси, 6, 2007, с. 12-15.
11. Йосифов, Д., Р. Радичев. Дълбочинен строеж на Панагюрския руден район. – Геология и минерални ресурси, 2016, 9 – 10; с. 29 – 38.
12. Йосифов, Д., Р. Радичев, Хр. Цанков. Дълбочинни структури в Маданското рудно поле и тяхното металогенно значение. – Минно дело и геология; 2016, 3 – 4, с. 31 – 38.
13. Вольовскии, И., Хр. Дачев, О. Попова и др. Строение земной коры территории Болгарии по профилю ГСЗ-МОВЗ Петрич – Никополь. Бюл. Московского общества испытателей природы, 60, 1985, с. 38-45.
14. Павленкова, Н. Эмпирические основы ротационно-флюидной гипотезы глобального тектоногенеза.- Геофизический журнал, 2004, № 6. с. 41-60.
15. Thybo, H., Perchuc. The seismic discontinuity and partial melting in continental mantie – Science, – 275, 1997, p. 1626 – 1629.
16. Mensies, M., Chаzot. Fluid processes in diamond to spinet facies shallow mantil. – Geodynamiic: NY; 1995, 20, p 387 – 415.
17. Kutina, J. A contribution to the correlation of structural control of ore deposition between North America and Western Europe. Soc. Min. Geol. Japon , Jsue, 3, 1971, p. 14-21.
18. Фаворская, М. Основные проблемы связи орудения с магматизмом – М, Наука, 1987, 182 с.
19. Димитров, Д. Ендогенното рудообразуване в Н Р България и връзката му с дълбочинния строеж на земната кора. – Юбилейна конференция „20 години ВМГИ“, Сборн. докл., 1973, с. 111 – 121.
20. Йосифов, Д. За връзката на младоалпийските ендогенни орудявания в източната част на Балканския полуостров с някои елементи на дълбочинния строеж.- Юбилейна конференция. „20 год. ВМГИ. Сборн. докл. Варна, 1978, с. 365-374.
21 Добрев, Т., Ю Щукин. О связи рудных районов с елементами глубинных структур, геофизических полей и сеисмичности. – Резултаты комплексных геофизических иследований в сеисмоопасных зонах. М., Наука, 1974, с. 204-221
22. Богданов, Б. Медните находища в България. – С. Техника; 1987., 387 с.
23. Кутас, Р. Поле тепловых потоков и термическая модель земной коры. – Киев; Наукова думка, 1978, 147 с.
24. Дерябин, Н. Новые представления о флюидном рудообразовании в металлогении земной коры. – Геологический журнал, 1997, № 4; с.107-116.

ДВАТА АСПЕКТА НА БАЛАНСИРАНОТО РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКОТО ОБЩЕСТВО. АКТУАЛНИ РЕШЕНИЯ

проф. д-р инж. х.к. Лилян Драганов, Проф. д-р инж. х.к. Карстен Дребенщедт
ABSTRACT

Ясно са формулирани двата аспекта на балансираното развитие на човешкото общество. Първи аспект: по-пълното му задоволяване със суровини и енергия. Втори аспект: минимално увреждане на околната среда. За двата случая са представени съществуващите тенденции и актуалните решения за балансирано развитие.

KEYWORDS

балансирано развитие, суровини, околна среда

REFERENCES

1. Egner S., W. Kraetschmer u. M. Faulstich Perspektiven der Energiewende. DepoTech 2012, 11 DepoTech Konferenz Leoben 06÷09.11.2012 Austria
2. BGR. Reserven, Ressourcen und Verfuegbarkeit von Energierohstoffen 2011 Hannover, Deutschland. Deutsche Rohstoffagentur.
3. Савов Пл. Устойчива развитие – енергия, ентропия и информация. Част I Енергия. Сп. „Геология и минерални ресурси” №9 2015.
4. Brook, K.P. Hu, J., Zhu und Kee R.J. Methanation of carbon dioxide by hydrogen reduction using the Sabatier process in microchannel reactors. Chemical Enginneering Science 62 2007.
5. Klatte, F. und Soll, J. Production of Methan United States Patent office; Patented Sept. 27.1927. I. 643-663, 1927.
6. Arpe, H.J. Industrielle organische Chemie. Bedeutende Vor und Zwischenprodukte, 6 Auflage Weinheim, Germany; Wiley-VCH, 2007.
7. Шушулов Г., Шушулова Ив., Велев В. Минералните ресурси и устойчивото развитие предизвикателството за бъдещото на човечеството. Сборник доклади II-ра национална научно-техническа конференция Минералните ресурси и устойчивото развитие 26.11.2016 г., София.
8. Цветков, Цв. Бизнесът и устойчивото развитие на минерално– суровинния отрасъл в България. Сборник доклади II-ра национална научно-техническа конференция Минералните ресурси и устойчивото развитие 26.11.2016 г., София.
9. Pomberger, R. Sarc und K.E. Lorber Dynamische Darstellung der Leistungsfaehigkeit der Siedlungsabfallwirtschaft in der EU mittels der Ternärdiagrammmethode. 13 Recy und DepoTech-Konferenz Leoben 08÷11.11.2016, Austria.
10. Berg- und Huettenmaennischer Tag 17÷19.06.2015, TU Bergakademie, Freiberg, Deutschland. 3 Fachkolloquium Materialien / Werkstoffe.
11. Gellermann C., K. Kazmierczak Rueckgewinnung von Seltenerd- und Platingruppenmetalle aus Aufbereitung – und Produktionsrueckstaenden Recy und DepoTech-Konferenz Leoben 08÷11.11.2016, Austria.

СТРОЕЖ НА ЗЕМНАТА КОРА НА ТЕРИТОРИЯТА НА КРУПНИТЕ НАХОДИЩА НА ЦВЕТНИ МЕТАЛИ В БЪЛГАРИЯ

Проф. дгн Димчо Йосифов, Проф. д-р Ради Радичев
ABSTRACT

В предлаганата публикация се разглеждат основните резултати от изследването на строежа на земната кора в най-големите рудни райони в България – Панагюрски и Централнородопски. Потвърдена е представата за нейния континентален тип, а по-съществените постижения могат да се представят по следния начин:
– Доказано е наличието на редица разкъсвания на раздела „Мохо“, отличаващи се със значителна вертикална амплитуда (от 7-8 до 13-14 km), които улесняват и катализират ендогенните процеси, включително и рудообразуващия;
– Установена е голяма, (уникална) гъстота на дълбочинни разкъсвания на кората, като освен известните мантийни разломи ограничаващи основните надлъжни тектонски единици (Маришки тектонски шеф и Задбалканска разломна зона) са набелязани още два такива – Южносредногорски и Южнородопски. От пресичането им със субмеридионалните рудоконцентриращи структури (Панагюрска и Централнородопска) се формират корово-мантийни тектонски възли, в ареалите на които се разполагат основните рудни полета;
– Като цяло земната кора в изследваните рудни райони се характеризира с градиентни изменения на нейната дълбочинна структура представени от голяма раздробеност, висока ендогенна проницаемост, интензивна магмонаситеност и значителна металогенеза.

KEYWORDS

земната кора, Панагюрски руден район, Централнородопски руден район

REFERENCES

1. Йосифов, Д., Р. Радичев, Хр. Цанков 2016. Дълбочинни структури в Маданското рудно поле и тяхното металогенно значение. Минно дело и геология; 3-4, с. 32-38.
2. Йосифов, Д., Р. Радичев 2016. Дълбочинен строеж на Панагюрския руден район. – Геология и минерални ресурси; 9-10; с. 29-39.
3. Богданов, Б. 1987. Медните находища в България. – С. Техника; 387 с.
4. Йосифов, Д. 2007. Рудоконцентриращи структури в България, – Геология и минерални ресурси, 6,12, с. 12-15.
5. Димитров, Р. (редактор) и др. 1988. Оловно-цинковите находища в България; – С;Техника, 258 с.
6. Димитров, Р., К. Богданов, В. Бресковска и др. 1986. Изотопен състав на сярата в оловно-цинковите и меднорудните находища в България; – Рудообраз. процеси и минерални находища, 26; с. 3-21.
7. Вольовскии, И., Хр. Дачев, О. Попова, и др. 1985. Строение земной коры территории Болгарии по профилю ГСЗ-МОВЗ Петрич – Никополь. Бюл. Московского общества пользвателей природы, 60, 4, с. 38-45.
8. Дачев, Хр. 1988. Строеж на земната кора в България; – С; Техника, 234 с.
9. Бояджиева, К., С. Гашаров 2001. Геотермичен каталог на България. – Изд. къща „Горекс прес“, С. 163 с.
10. Добрев, Т., Д. Йосифов, С. Димовски 2005. О распределении температур на границе „М“ и „К“ на тер ритории Болгарии. – Геофизический журнал, 5. НАН Украины, с. 730-737.
11. Велев А., И. Янев, И. Боянов 1996. Строеж на кората на Източните Родопи по данни на сеизмичния профил Ардино – Ивайловград. – Новости в геологията на България, БГД, VI конгр. с. 109 – 110.

РАЗРАБОТВАНЕ НА РЕЦЕПТУРИ НА ВОДОУСТОЙЧИВИ ПРОМИШЛЕНИ ВЗРИВНИ ВЕЩЕСТВА С ЧАСТИЧНА ИЛИ ПЪЛНА ЗАМЯНА НА ТРИНИТРОТОЛУОЛА С ВТОРИЧЕН БЕЗДИМЕН БАРУТ

маг. Николай Иванов Божилов
ABSTRACT

Изследване на физикохимичните свойства на новосъздадени водонапълнени експлозиви с нововъведен сгъстител Гуар М-207, както и анализ на резултатите от лабораторно-полигонните им изпитвания. Разработване на оптималните рецептури на новите взривни смеси с частична или пълна замяна на сенсибилизатора от тротил с вторичен бездимен барут и с или без енергийни добавки и аератори и технологичната последователност на смесване на компонентите на новите експлозиви с определено времетраене на различните операции.

KEYWORDS

сгъстител Гуар М-207, водонапълнен експлозиви, вторичен бездимен барут

REFERENCES

1. Митков, В. Определяне на най–подходящото количество на сгъстителя Гуар – М – 207 и на водоустойчивостта и плътността на нови взривни смеси . Списание „Експлозив” , бр.4, София, 2006.
2. Mитков, В., Камбурова Г. Производство на експлозиви от утилизирани боеприпаси. ИК „Св. Ив. Рилски”. София, 2007. – 227 с.
3. Митков, В. Производство на експлозиви за граждански цели. ИК „Св. Ив. Рилски”. София, 2007. -387 с.
4. Митков, В. Безопасност при производство и употреба на експлозиви. Учебник, ИК „Св. Иван Рилски“, София, 2010, – 343 с.
5. Митков, В. Технология на промишлените експлозиви. Монография, ИК „Св. Ив. Рилски“, София, 2011. – 540 с.

mdg-magazine.bg © 2024. Всички права запазени.