Skip to content Skip to footer

3D РЕЗЕРВОАРНО МОДЕЛИРАНЕ – СЪВРЕМЕННА МЕТОДИКА ЗА ПО-ЕФЕКТИВНА ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА НАХОДИЩА ОТ НЕФТ И ГАЗ

Ева Мариновска
РЕЗЮМЕ

3D резервоарното моделиране е широко приложима съвременна методика в нефтогазовата индустрия. Прилагането ѝ цели изграждането на статичен и динамичен модел на продуктивния природен резервоар и флуидите в него. Важен аспект при създаването на модела е изграждането на правдоподобна геоложка рамка и комплексна резервоарна архитектура на находището на базата на коректни сондажно-геофизични и лабораторни данни. Резервоарната симулация представлява, прагматичен и ефективен метод за увеличаване на добива на въглеводороди от находища в заключителен етап на експлоатация и се счита като основна методика в съвременния резервоарен мениджмънт.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

находища от нефт и газ, 3D резервоарно моделиране

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Marinovska, E., A. Ilieva. 2017. 3D Reservoir Modeling and Simulation: Application and Advantages in Oil and Gas E&P. Proceedings of the V International Scientific and Technical Conference „Geology and Hydrocarbon Potential of the Balkan-Black Sea Region”, 187-194.
2. Schlumberger. 2008. Seismic to Simulation Software, Petrel Introduction Course. Schlumberger, 50-334.
3. Schlumberger. 2010. Reservoir Engineering Course. Schlumberger, 47-382.
4. Cancelliere, M., Viberti, D., Verga, F., 2014, A step forward to closing the loop between static and dynamic reservoir modeling: Oil & Gas Science and Technology, v. 69, no. 7, 1201-1225.
5. Blendinger, W., Brack, P., Norborg, A.K., Wulff-Pedersen, E. 2004. Three dimensional modelling of an isolated carbonate buildup (Triassic, Dolomites, Italy): Sedimentology, 51, 2, 297-314.
6. Martin, J. M. 2015. Revisiting Tired Old Fields with New Technologies: Three Dimensional Modeling and Structural Analysis of the Dudley Pool Oil Reservoir, Edgar County. Theses and Dissertations. Paper 403.
7. Islam, M.R., M. E. Hossain, S.H. Moussavizadegan, S. Mustafiz, J.H. Abou-Kassem. 2016. Advanced Petroleum Reservoir Simulation, Second Edition. Wiley, 7-81.
8. Ringrose, P., M. Bentley. 2015. Reservoir Model Design: A Practitioner’s Guide. Springer, 34-111.
9. Schlumberger. 2014. ECLIPSE Black Oil Reservoir Simulation, Workflow/Solution Training Course, Schlumberger.

ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА МИНЕРАЛНОСУРОВИННИЯ ОТРАСЪЛ ВЪРХУ ЗЕМИТЕ И ПОЧВИТЕ. ПОСЛЕДВАЩО УСТОЙЧИВО УПРАВЛЕНИЕ

Доц. д-р инж. Павел Павлов
РЕЗЮМЕ

Работата на минералносуровинния отрасъл оказва отрицателно въздействие върху промишлените терени, почвите и поземлените ресурси. В статията е извършен кратък обзор на въздействието на миннодобивната дейност и преработката на суровини върху баланса на екосистемите в България. Посочени са задължителните мерки за ограничаване или преодоляване на деградационните процеси на земите и почвите. Цитирано е законодателството, което е пряко свързано с опазването и рекултивацията на засегнатите терени. Посочени са добрите европейски практики. Разработени са възстановителните и рекултивационни дейности след прекратяване работата на минни дружества, занимаващи се с открит и подземен добив, както и мерки за устойчиво управление. Посочени са начините за възстановяване на промишлените площадки и подготовката им за повторно ползване. Разработени са редица технологични решения за възстановяване и рекултивация на нарушените и замърсени от добива и преработката на полезни
изкопаеми – терени и почви.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

устойчиво управление, баланс на екосистемите

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Павлов, П., Л. Тотев. Воздействие добычи руды на баланс экосистем. 2010. „Неделя горняка“, МГГУ, Москва, Русия.
2. Banov, M., V. Tsolova, P. Ivanov, M. Hristova. 2010. Anthropogenically Disturbed Soils and Methods for Their Reclamation. Agricultural Science and Technology, vol. 2, No 1, 33-39.
3. Банов, М., Л. Мишева, Б. Георгиев. 2007. Методична основа за рекултивация на сгуроотвали от района на “Марица-изток”. В: Сборник научни доклади от международна конференция “60 години Институт по почвознание “Никола Пушкаров”. Почвознанието – основа за устойчиво земеделие и опазване на околната среда”. 13-17 май 2007. ISBN 978-954-749-072-7. ПъблишСайСет – Еко. София. с. 514-519.
4. Закон за опазване на земеделските земи, ДВ, бр. 35/24.04.1996 г.
5. Правилник прилагане на закона за опазване на земеделските земи, ДВ, бр. 84/04.10.1996 г.
6. Закон за опазване на околната среда, Обн., ДВ, бр. 91 от 25.09.2002 г.; попр., бр. 98 от 18.10.2002 г.; изм., бр. 86 от 2003 г.; доп., бр. 70 от 2004 г.; доп., бр. 74 от 2005 г. – в сила от 01.01.2006 г.; изм. и доп., бр. 77, изм. бр 88, бр. 95, бр. 105/2005 г., изм. ДВ бр. 30/2006 г.
7. Закон за почвите, Обн. ДВ. бр.89 от 6 Ноември 2007 г.
8. Закон за горите и правилник за неговото прилагане, ДВ, бр. 125/29.12.1997 г.
9. Наредба № 26 за рекултивация на нарушени терени, подобряване на слабопродуктивни земи и оползотворяване на хумусния пласт, ДВ бр. 89/1996 г., изм. ДВ. бр. 30/22 Март 2002 г..
10. Наредба № 7/25.05.1992 г. за хигиенни изисквания и здравна защита на населението.
11. Инструкция РД-00-11/1994 на МЗ.
12. Закон за устройство на територията, ДВ, бр.1/2001, изм. доп. ДВ., бр. 65/2004.
13. Наредба № 2/2003 за реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда на националните, регионалните и областните планове и програми за развитие, устройствените планове и техните изменения.
14. Наредба № 3/2003 за норми относно допустимото съдържание на вредни вещества в почвата.
15. Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии, ДВ, бр. 25/2003 г. ПМС №59/2003.
16. Закон за подземните богатства, ДВ 23/ 1999 г.
17. Драганов, Л., П. Павлов, Д. Тондера. Основни проблеми при хидравличното запълване на подземни пространства с отпадъчни материали. Списание „Минно дело и геология“, бр. 1/2007 г., с.23-26.
18. Л. Драганов, П. Павлов. Рационални елементи в конструкцията на покриващите и дънни изолиращи прегради на отпадъчни насипища. Списание „Минно дело и геология”, бр. 4/2001 г.

СЪCТОЯНИЕ И ПЕРСПЕКТИВИ НА РАЗВИТИЕТО НА ПОДЗЕМНОТО ГРАДСКО СТРОИТЕЛСТВО КАТО ЧАСТ ОТ ПРОБЛЕМИТЕ НА УСВОЯВАНЕТО И ЗАПАЗВАНЕТО НА ЗЕМНИТЕ НЕДРА

Проф. д-р Любен Ив. Тотев, Проф. дтн Борис А. Картозия, Проф. дтн Андрей В. Корчак
РЕЗЮМЕ

Разработката е насочена към възможностите за комплексно усвояване на подземното пространство в мегаполисите. Целта е повишаване на ефективността при използване на градските пространства, икономия на урбанизирана територия и спазване на екологичните норми. Детайлно са разгледани възможностите за строителство на подземни обекти и влияещите фактори (технически и икономически) и тяхната целесъобразност. Усвояването на подземните пространства, създава условия за формиране на благоприятна икономическа среда, което от своя страна повишава качеството на живот. Авторите правят изводи, даващи насоки за експлоатацията и управлението на подземните обекти, които са предпоставка за създаване на нормативно-правна база за подземно строителство. 

КЛЮЧОВИ ДУМИ

подземно градско строителство, ефективност на градските пространствата

РЕФЕРЕНЦИИ

1.    Картозия, Б. А., Корчак, А. В., Левченко, А. Н. Проблеми на методологията и практиката на усвояването на подземното пространство на мегаполисите, М., Горный журнал, № 9, 2014, с. 60-64.
2.    Корчак, А. В., Тотев Л. Влияние на технологията на строителството на подземни съоръжения върху безопасността на функционирането им, ANNUAL of University of mining and geology „St. Ivan Rilski“, Volume 55, Part 2:  Mining and mineral processing, Sofia, 2012, с.35-37.
3.    Картозия, Б. А., Корчак, А. В., Тотев Л. Принципи на усвояване на подземното пространство в големи градове  мегаполиси, ANNUAL of University of mining and geology „St. Ivan Rilski“, Volume 55, Part 2:  Mining and mineral processing, Sofia, 2012, стр.32-34.
4.    Картозия, Б.А. Усвояване на подземното пространство на големи градове. Нови тенденции. Трудове на Международен научен симпозиум „Седмицата на миньора 2015“, М., Издателство М., „Горная книга“, с. 615-630.
5.    Картозия, Б. А., Корчак, А. В. Усвояване на подземното пространство на мегаполис. М., ИД ООО „Роликс“, 2016, 28 с.

МИКРОФАЦИАЛНИ ТИПОВЕ В КАРБОНАТНИТЕ ДЕВОНСКИ И ДОЛНОКАРБОНСКИ СЕДИМЕНТИ В СОНДАЖИТЕ В СЕВЕРНА БЪЛГАРИЯ

Проф. дгн дгмн Славчо Янев
РЕЗЮМЕ

В сондажните разрези от Севeрна България са отделени почти 300 скални разновидности. Това е направено на базата на техните структурни особености и главни скалообразуващи компоненти. В средно-горнодевонския и долнокарбонския интервал са отделени различни микрофациални типове. Те са сравнени със „стандартните микрофациални типове” на Wilson (SMF 1, 2, 3, 4, 5, 6, 8, 9, 10, 11, 15, 16, 17, 18, 19, 21, 22, 23, 24, 25, 26) доразвити от Flügel, 2004. В СЗ България в девонски класти съдържащи се в Перм/Карбонски конгломерати по-рано са установени разнообразни крайбрежни и дълбоководни микрофациеси. Изследваните микрофациални типове и степента на зрялост на органичното вещество в скалите допускат възможността за откриване на въглеводородни залежи в областта южно от българо-румънската граница.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

микрофациални типове, седименти, сондажи, Северна България

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Янев С., Д. Стефанов, Д. 2002. Палеозойските пелитни скали в България. II. Състав, генезис и постседиментационна еволюция на пелитните скали в Kраището, Шипченския балкан, С. България, Лозенската планина и Дервентските височини. Сп. Бълг. геол д-во, 63, 1-3; 23-33.
2. Еbner, F., А. Feninnger, 1980. Microfacies und Biostratigraphie der Kalkgerölleovitza (NW Bulgarien). Палеонт., страт., литол., 12, 3, 3-12.
3. Янев, С. 1972. Литоложка подялба и корелация на девонските и карбонатните долнокарбонски седименти от сондажите в Североизточна България. – Изв. на Геол. инст., сер. Стратигр. и литол., XXI, 1972; 101-124.
4. Flügel, E. 2004. Mocrofacies Analisis of Limestones. Springer Verlag; 976.
5. Wilson, J. G. 1975. Carbonate facies in geologic history. New York. Springer Verlag, 471.
6. Belivanova, V. 2002. Microfacies of the Paleozoic carbonate rocks from Northeast Bulgaria – preliminary results. – C. R. Acad. Bulg. Sci. 55/9; 73-78.
7. Flügel, E. 1982. Microfacies Analysis of Limestones. Berlin, Springer-Verlag, 633p.
8. Yanev, S., I. Boncheva, 1997. New data for collision processes between the Peri- Gondwana Moesian terrane and the Dobrudgea perifery of the Paleo-Europa. – Turk. Assoc. Petrol. Geol.. Bull., Sp. Publ., 3, 118-132.
9. Yanev, S. 2008. Microfacies in Devonian Sediments from the Boreholes of Northeast Bulgaria Scientific cоnference, Review of the Bulg. Geol. Soc., 108, 69-70.

СВЛАЧИЩЕ „ТРИФОН ЗАРЕЗАН” – ИНДИКАТОР ЗА ГЕОДИНАМИЧНОТО СЪСТОЯНИЕ НА ТЕРЕНИТЕ ПО ИЗТОЧНИЯ СКЛОН НА ФРАНГЕНСКОТО ПЛАТО

Доц. д-р Стефчо Б. Стойнев
РЕЗЮМЕ

По източния склон на Франгенско плато се наблюдава най-обширния свлачищен комплекс по Черноморско крайбрежие. Той обхваща бреговата зона северно от Варна до долината на река Батова. В тялото на древното свлачище са формирани и развити множество съвременни активни свлачищни зони – „Ревиера“, „Златни пясъци“, „Журналист“, „Свети Никола“, „Траката“ и други. Най-активната съвременна свлачищна зона е свлачището „Трифон Зарезан“. Засегнатите от свлачищните процеси терени са с площ около 35 дка. В статията е направен анализ на съвременното геодинамично състояние на свлачището, механизма и динамиката на развитие на свлачищните процеси. Въз основа на резултатите от стабилитетните изчисления и конкретните геодинамични условия са направени препоръки за укрепване.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

петролни акумулации, дефиниране на квази-in-situ акумулации

РЕФЕРЕНЦИИ

1.    Еврокод 7: Геотехническо проектиране. Национално приложение BDS EN 1997-1:2005.
2.    Наредба № 12 от 03.07.2001 г. за проектиране на геозащитни строежи, сгради и съоръжения в свлачищни райони. Държавен вестник, брой: 68/2001 г.
3.    Стойнев, С. и др. Възстановяване на път VAR 1082  в района на свлачище „Трифон Зарезан”, гр. Варна.”- Геофонд на МРРБ. 2016.

ДЕФИНИТИВНИ БЕЛЕЗИ НА НЕПРЕКЪСНАТИТЕ (IN SITU) ПЕТРОЛНИ АКУМУЛАЦИИ

Доц. д-р инж. Йордан М. Йорданов
РЕЗЮМЕ

Основна цел на настоящата работа е разкриването на базови характеристики на петролните находища в земната кора, които петролната общност поделя на клас: а) традиционни и клас б) нетрадиционни (респ. конвенционални и неконвенционални). Последните в англоезичната литература получиха наименованието „continuous petroleum accumulations”. Впоследствие се установиха и редица природни акумулации, които носят междинна характеристика, именувани като “quasi-continuous”, адаптирани от автора като „квази-нетрадиционен“. На тази основа в работата групираме петролните акумулации по света най-общо в клас: а) традиционни и клас б) нетрадиционни. Последните от своя страна поделяме на подклас квази-нетрадиционни и същински нетрадиционни или непрекъснати (continuous accumulations). Макар и коректен, терминът „непрекъснати“ не покрива в достатъчна степен тяхната геолого-генетичната същност, поради което е дадено предпочитание на латинската фраза in situ.
Като се придържаме към възприетата от нас геолого-генетична платформа за анализ на проблемите по традиционните и нетрадиционни петролни насищания, както и от посочените по-горе принципни отличия, дефинираме „същинските in situ акумулации“ като: ….значителна по пространствен обхват нефтогазогенерираща скална среда, с ниска и твърде ниска матрична проницаемост, в която се формират локалитети с повишена наситеност с ВВ продукти, без разпознаваеми контакти на ВВ фазата с пластовите води, без видими контури на геокапан и екран, а локализационните процеси не се контролират от плътностна диференциация на пластовите флуиди (архимедовите сили)….
Според нас „квази-in situ акумулация“ е: ……значителна по пространствен обхват и хетерогенна по вместващи свойства плътна скална среда, която първично съдържа множество локализирани участъци с по-добри резервоарни свойства („sweet spots”), които впоследствие инвазивно са наситени с ВВ продукти, мигриращи от непосредствено разположени нефтогазомайчини скали, без ясно разпознаваеми контури на насищането и дифузни контакти с пластовата вода.….
Критичен елемент при дефинирането на квази-in-situ акумулациите е изискването за широко площно развитие (от няколкостотин до хиляда и повече квадратни километра) непосредствен суперпозиционен (или латерален) контакт между генериращи скални комплекси и потенциални квази-резервоари.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

петролни акумулации, дефиниране на квази-in-situ акумулации

РЕФЕРЕНЦИИ

1.    Аверьянова, О. Ю. 2015. Нефтегазовые системы славнцевых  нефтематеринских формаций. Дисертационен труд, Санкт Петербург, 225 стр.
2.    Ботушаров, Н., Г. Георгиев. 2003. Колекторски свойства на средноюрските (BC) седименти в Търновското понижение. Год. СУ, кн. І Геология,т.96, 75-85.
3.    Валяев, Б. М. 2014. Специфика и разнообразие процессов нетрадиционного нефтегзонакопления. ЭНЖ.  Георесурсы, Геоэнергетика, геополитика. Выпуск, 2(10), Стр.1-9.
4.    Георгиев, Г. 1983. Геоложки предпоставки за нефтогазоносна перспективност на долно-средноюрските седименти в южната част на мизийската платформа в С.И.България. Нефтена и въгл. геология, 18, 20-33.
5.    Занева-Добранова, Еф. 2002. Нетрадиционни източници на въглеводородни ресурси. София, Изд. къща „Св. Иван Рилски“, 108 стр.
6.    Ковалёва, Е. Д., Ю. Б. Силантьев. 2013.Направления повышения эффективности освоения нетрадиционных ресурсов газа. Научно-технический сборник · Вести Газовой науки, № 5 (16).
7.    Николов, Зд. 2000. Добруджанският въглищен басейн – потенциален източник на природен газ. Сп. Минно дело и геология, 6-7, 43-47.
8.    Обжиров, А. И. 2014. Взаимосвязь традиционных и нетрадиционных ресурсов углеводородов. 2(10) ЭНЖ. Георесурсы, Геоэнергетика, геополитика. Стр. 1-9.
9.    Basin-centered gas systems of the U.S. Project DE-AT26-98FT40031. U.S. Department of Energy, National Energy Technology Laboratory Contractor: U.S. Geological Survey Central Region Energy Team DOE Project Chief: Bill Gwilliam USGS Project Chief: V.F. Nuccio Contract Period: April, 1998-November, 2000 Final Report
10.    Caineng Zou. 2017. Unconventional petroleum geology (second edition). Elsevier. ISBN: 978-0-12-812234-1, pp 481.
11    Chenglin Liu, Changbo Che, Jie Zhu and Hulin Yang. 2010. Unconventional Petroleum Geology and Resources in China. AAPG International Conference and Exhibition, Calgary, Alberta, Canada, September 12-15.
12.    Glasser,Karin Sullivan et al., 2014/2015. Seeking the sweet spot: Reservoir and completion quality in organic shales.OilField review 2013/2014, N 4, 2014 Shlumberger.
13.    Liu Guangdi, Sun Mingliang, Zhao Zhongying, Wang Xiaobo, and Wu Shenghe. 2013. Characteristics and accumulation mechanism of tight sandstone gas reservoirs in the Upper Paleozoic, northern Ordos Basin, China. Pet.Sci.(2013)10:442-449.
14.    Qing Li, Xuelian You, Zaixing Jiang, Xianzheng Zhao, and Ruifeng Zhang.2017. A type of continuous petroleum accumulation system in the Shulu sag, Bohai Bay basin, eastern China. AAPG Bulletin, v. 101, no. 11 (November 2017), pp. 1791–1811.
15.    Schmoker, J. W, 1995. Method for assessing continuous-type (unconventional) hydrocarbon accumulations, in D. L. Gautier, G. L. Dolton, K. I. Takahashi, and K. L. Varnes, eds., 1995 National Assessment of United States Oil and Gas Resources — Results, methodology, and supporting data: U.S.Geological Survey Digital Data Series DDS-30 (CDROM).
16.    Schmoker, J. W. 1999. U.S. Geological Survey Assessment Model for Continuous Unconventional) Oil and GasAccumulations—The „FORSPAN” Model. U.S. Geological Survey Bulletin 2168.
17.    Zhao Jingzhou, Qing Cao, Yubin Bai, Chuang Er, Jun Li, Weitao Wu, Wuxian Shen. 2017. Petroleum accumulation: from the continuous to discontinuous. Petroleum Research  (2017) 1- 15.
18.    Zнао Jingzhou, Cао Qing, BAI Yubin, ER Chuang, LI Jun, WU Weitao, SHEN Wuxian.2015. Petroleum Accumulation: from Continuous to Discontinuous.  ACTA GEOLOGICA SINICA (English Edition) Vol. 89 Supp. September 2015, 303-306.
19.    Zнао Jing-zhou. 2013. Conception, Classification and Resource Potential of Unconventional Hydrocarbons.(School of Earth Science and Engineering, Xi′an Shiyou University, Xi′an 710065,China)  natural Gasgeosciences, 2013,03.
20.    Zhengjian Xu, Luofu Liu, Tieguan Wang, Kangjun Wu, Wenchao Dou, Xingpei Song. 2017. Analysis of the charging process of the lacustrine tight oil reservoir in the Triassic Chang 6 Member in the southwest Ordos Basin, China. Canadian Journal of Earth Sciences, 2017, Vol. 54, No. 12: pp. 1228-1247 .

mdg-magazine.bg © 2024. Всички права запазени.