В доклада е представен споделен чужд опит и добра практика за това как пиковата енергия, която е най-евтина може да бъде съхранявана. Международният екип от изследователи е приложил подземна гравитационна система за съхранение на енергия (ПГССЕ) в изоставен рудник в Южна Африка, близо до Йоханесбург. В разработката им се предлага асансьорите в рудничните шахти, предназначени за транспортиране на рудата да бъдат използвани като рекуператори на енергия, а подземните хоризонти, които са разкрити да бъдат като акумулатори на енергия в зависимост от продукта, който ще се използва. Цената на инсталираното съоръжение за UGES се оценява в настоящото проучване на 1-10 USD/kWh, като се приема, че средната разлика във височината между горните и долните места за съхранение е съответно 1500 m и 200 m. Проектът е толкова по-евтин, колкото по-значителна е разликата във височината. Капацитетът за производство на електроенергия варира в зависимост от дълбочината на мината, диаметъра на шахтата и скоростта на движение на пясъка. Техническият живот на системата може да варира от 20 до 30 години. Потенциалът на технологията за съхранение варира от 7 до 70 TWh в световен мащаб, като по-голямата част от този потенциал е съсредоточена в Китай, Индия, САЩ и Русия.

Бързопроменящата се среда от гледна точка на климата, геополитиката, пазарите, бурното развитие на технологиите, различните по характер нежелани и неочаквани проявления като пандемии и военни конфликти, принуждават гражданите на Европейския съюз и България в частност, да осмислят отношението си към миннодобивната индустрия и осигурят устойчива среда за продължаване развитието на сектора, като част от националният и европейски суверенитет.
В днешните условия една от основните предпоставки, която следва да е налице, за да се реализира проект за разработване на находище на подземни богатства, неговата експлоатация и употреба на добитите суровини, е наличието на специална, ясна и приложима нормативна рамка. България има дългогодишни традиции и опит в развитието на минерално-суровинната индустрия и в нормативното регулиране на обществените отношения в този сектор. На национално ниво са приети мерки, необходими за изпълнение и прилагане на актовете на Европейския съюз в областта на дейностите по търсене, проучване и добив на подземни богатства. С Решение № 761 от 29.09.2015 г.
Министерският съвет прие Национална стратегия за развитие на минната индустрия, която има за цел устойчиво развитие на минната индустрия чрез осигуряване на икономически балансиран, социално и екологично отговорен подход към проучването, добива и преработката на подземни богатства в Република България, чието изпълнение все още не се отчита и не се анализира необходимостта от нейната актуализация.
В наши дни миннодобивния сектор в България, а и на ниво Европейски съюз, е един от най-силно регулираните. Отчитайки броя реализирани нови проекти в сектора, както и проявяващите се тенденции за преустановяване или силно ограничаване на добивната индустрия, се налага извода, че силната регулация и прибързано приета или изменена нормативна рамка не е постигнала целения ефект. За да не бъде изненадан миннодобивния бранш, така също и специализираната администрация, натоварена с управлението на подземните богатства и съблюдаването за закономерното развитие на минния сектор в България, то трябва да има едно ясно установено и мотивирано мнение по повод нормативната рамка, което да се противопоставя успешно срещу всяко неразумно и не достатъчно обосновано предложение за изменение.

Гасенето с водна мъгла в пътни тунели се основава на максимален охлаждащ ефект в зоните на пожара, за да се постигне търсеното намаляване на риска за пътниците, конструкцията на тунела и съоръженията в него. Водната мъгла има универсалното свойство да гаси или потиска пожари на обичайните горими материали: от клас А – пожари на твърди материали; от клас В – пожари на горими течности и твърди материали, които при запалване се топят и горят като течности и от клас С – пожари на горими газове. Стационарните противопожарни системи (FFFS) ниско налягане с водна мъгла, ще намалят последиците от възникнал пожар до приемливо ниско ниво на хуманния и материалния риск, за да се избегнат катастрофални пожари в пътните тунели.

В първата част на доклада са представени членовете на екипа, посетените места, различните видове проучвания и основните цели на проведените изследвания. Разгледани са геоложките и топографски особености на посетените райони: насипно съоръжение, срутище Идили, свлачищата Ислахие и Тепехан и разлома в две локации – Чигли и Ислахие, като са описани нанесените от земетресението щети. Специално внимание е отделено на крайбрежния град Искендерун (в част 1) и на гр. Гьолбашъ (в част 2), където са идентифицирани разнообразни значителни щети вследствие на влиянието на земната основа и е определена собствената честота на почвения масив. Във втората част са анализирани и причините за напълно разрушените сгради в градовете Антакия и Кахраманмараш.

Един от основните проблеми при извършването на рекултивацията на нарушените терени в „Мини Марица-изток” ЕАД е недостига на хумус, който се проявява най-вече в южната полоса на находището на територията на рудник “Трояново – 3”. В тази връзка с участието на различни институти, колективи и водещи учени-почвоведи са изпитвани и се изпитват нови методи и технологии за безхумусна рекултивация, които са разгледани в статията. Те се основават на селскостопански и промишлени отпадъци, на използването на зеолити и органозеолитови продукт и на използването на технологични отпадъци от преработката на отпадъци от иглолистна дървесина. Разгледан е и алтернативен биотехнологичен метод за
възстановяване на почвите. При приложението му се пос­тига 4-5 кратно намаляване ко­личеството на използвания хуму­сен материал за рекултивация на 1 дка, като производственият ефект от получаваната селско­стопанска продукция не отстъпва на постигнатия при прилаганата понастоящем технология с ху­мусно покритие.

Обект на изследване в настоящата работа са хидротермалните резервоари в България от зоните на геотермалните аномалии. Те съдържат в себе си значителен енергиен ресурс, с възможности за приложение в различни сектори на националното стопанство. Предмет на изследване е конкретната енталпийна характеристика на хидротермалните води от природните резервоари, с оглед възможността за изграждане на електрогенериращи мощности като самостоятелни модули или в когенерационна схема. От съществена важност за избора на технология и ефективността на една ГТЕЦ е специфичната енталпия на топлоносителя. Като отчитаме неизбежната роля на техническия прогрес, в работата сме възприели за долен праг на този параметър 272 kJ/kg (65оС). На тази основа разграничаваме хидротермалните резервоари в България, като за целта прилагаме 7 степенна скала, построена върху нарастваща специфична енталпия. Към настоящия момент в България са картирани и описани изключително обширно множество изворни и сондажни водни обекти, от които 102 са официално регистрирани в Закона за водите (ЗВ) (Приложение 2). Разпределението на термалните обекти е твърде неравномерно, като най-голям дял имат хидротермалните резервоари с температура 25-50оС; следват тези с 51-75оС. Въз основа на наличните данни само в около 20 обекта природните резервоари съдържат пластова вода с надкритична енталпия (> 65°C; > 272 kJ/kg). Енталпийният профил на тези находища позволява термалните води да бъдат отнесени към най-ниските I и II клас на възприетата класификация. Множеството находища с подкритична енталпия (< 272,1 kJ/kg или < 65оС) не разкриват възможности за икономически ефективно изграждане на бинарни модули или когенерационни схеми. Тяхната стопанската употреба следва да се насочи към изграждане на отоплителни мощности чрез директна циркулация или чрез термопомпени инсталации в области като балнеология, селско стопанство, отопление на сграден фонд и др. Установените водни обекти от I клас (65 – 100оС), (общо 17) разкриват потенциал за изграждане на бинарни мощности, но тяхната икономическа жизненост изисква когенерационна схема. Съгласно принципите на термодинамиката, термален флуид с този енталпиен профил генерира електрическа мощност < 200 – 300 kW. Очакваното КПД на самостоятелна бинарна схема е диапазона 8 – 10%, но в комбинация с топлинна мощност ефективността може значително да се подобри. Термалните находища от II клас, 3 броя (100 – 150оС, 418 – 627 kJ/kg) също разкриват потенциал за бинарни модули, но по подобие на предходната група, няма съществена разлика в параметрите на топлоносителя, поради което единичен блок или няколко блока в паралел, са на границата за икономическа ефективност. Очакваната нетна електрическа мощност e 300 – 450 kW. Ефективността на подобна топлинна инсталация не превишава 10 – 12%. Въз основа на изложените данни е направен извод, че геотермалният ресурс от подземните резервоари в България разкрива потенциал за стопанска употреба, но в посока към области като балнеология, селско стопанство, отопление на сграден фонд и др.