НАУЧНИ ПУБЛИКАЦИИ Archives

ВЛИЯНИЕ НА ВТЕЧНЯВАНЕТО НА ПОЧВИТЕ И ЛОКАЛНИТЕ ГЕОЛОЖКИ УСЛОВИЯ ВЪРХУ ЩЕТИТЕ ОТ ЗЕМЕТРЕСЕНИЕТО В ТУРЦИЯ ОТ 06.02.2023 г. – ЧАСТ 2

гл. ас. д-р инж. Николай Милев, Инж. Хуан брионес

РЕЗЮМЕ

В първата част на доклада са представени членовете на екипа, посетените места, различните видове проучвания и основните цели на проведените изследвания. Разгледани са геоложките и топографски особености на посетените райони: насипно съоръжение, срутище Идили, свлачищата Ислахие и Тепехан и разлома в две локации – Чигли и Ислахие, като са описани нанесените от земетресението щети. Специално внимание е отделено на крайбрежния град Искендерун (в част 1) и на гр. Гьолбашъ (в част 2), където са идентифицирани разнообразни значителни щети вследствие на влиянието на земната основа и е определена собствената честота на почвения масив. Във втората част са анализирани и причините за напълно разрушените сгради в градовете Антакия и Кахраманмараш.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

втечняване, земетресение, геотехника, динамика на почвите, Турция

ЦЯЛАТА СТАТИЯ В PDF ФОРМАТ

ВЛИЯНИЕ НА ВТЕЧНЯВАНЕТО НА ПОЧВИТЕ И ЛОКАЛНИТЕ ГЕОЛОЖКИ УСЛОВИЯ ВЪРХУ ЩЕТИТЕ ОТ ЗЕМЕТРЕСЕНИЕТо В ТУРЦИЯ ОТ 06.02.2023 г. – ЧАСТ 2

РЕФЕРЕНЦИИ

14. Taftsoglou M., Valkaniotis S., Karantanellis E., Goula E., Papathanassiou G. Preliminary mapping of liquefaction phenomena triggered by the February 6 2023 M7.7 earthquake, Türkiye / Syria, based on remote sensing data. The report is available in the Zenodo repository: https://doi.org/10.5281/zenodo.7668401
15. Dobry, R. and Vucetic, M . (1987). State of the Art Report; Dynam ic properties and seism ic response of soft clay deposits. Proc. of the Intl. Symposium on Ceolechnical Eng. of Soft Soils, Mexico City, Vol. 2, pp. 51-87.
16. Naji,q Dalia Munaff, Muge K. Akin, Ali Firat Cabalar, „A Comparative Study on the VS30 and N30 Based Seismic Site Classification in Kahramanmaras, Turkey“, Advances in Civil Engineering, vol. 2020, Article ID 8862827, 15 pages, 2020. https://doi.org/10.1155/2020/8862827

ТЕХНОЛОГИИ ЗА БЕЗХУМУСНА РЕКУЛТИВАЦИЯ НА НАРУШЕНИ ТЕРЕНИ В „МИНИ МАРИЦА ИЗТОК“ ЕАД ГР. РАДНЕВО

маг. еколог Владимир Етов Маг. еколог Деница Славова

РЕЗЮМЕ

Един от основните проблеми при извършването на рекултивацията на нарушените терени в „Мини Марица-изток” ЕАД е недостига на хумус, който се проявява най-вече в южната полоса на находището на територията на рудник “Трояново – 3”. В тази връзка с участието на различни институти, колективи и водещи учени-почвоведи са изпитвани и се изпитват нови методи и технологии за безхумусна рекултивация, които са разгледани в статията. Те се основават на селскостопански и промишлени отпадъци, на използването на зеолити и органозеолитови продукт и на използването на технологични отпадъци от преработката на отпадъци от иглолистна дървесина. Разгледан е и алтернативен биотехнологичен метод за
възстановяване на почвите. При приложението му се постига 4-5 кратно намаляване количеството на използвания хумусен материал за рекултивация на 1 дка, като производственият ефект от получаваната селскостопанска продукция не отстъпва на постигнатия при прилаганата понастоящем технология с хумусно покритие.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

нарушени терени, безхумусна рекултивация, биотехнологичен метод за възстановяване на почвите

ЦЯЛАТА СТАТИЯ В PDF ФОРМАТ

ТЕХНОЛОГИИ ЗА БЕЗХУМУСНА РЕКУЛТИВАЦИЯ НА НАРУШЕНИ ТЕРЕНИ В „МИНИ МАРИЦА ИЗТОК“ ЕАД ГР. РАДНЕВО

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Минно-технологично развитие на рудниците на Мини “Марица-изток” ЕАД. Фонд “Минпроект” ЕАД, 2002.
2. Чакалов, К., Т. Попова, Ек. Филчева, К. Димитров. Възтановяване на нарушени земи в района на “Марица-изток” със зеолитови продукти. Сп. “Минно дело и геология”, 6, 2002.
3. К. Трендафилов, Б. Янков. Изпитване на метод за безхумусна рекултивация, чрез използване на технологични отпадъци от преработката на иглолистна дървесина, 2000.
4. Вълков, В., Ив. Касалова, М. Нешева, Св. Маринова. Безхумусна рекултивация – реална алтернатива за възстановяване на нарушени земи в района на “Марица-изток”. Сп. “Минно дело и геология”, 5-6, 1998.
5. Вълков, В,Димитров .И,Пачев И, Биотехнологичен метод за рекултивация на нарушени терени в района на Мини “Марица-изток”
6. Karastanov, S,. P. Tomov, I. Pachev, E. Filcheva. Humufication as a basic process in biological reclamation of humus materials. “Jornal of Balkan Ecology”, v.3,4, 2000.
7. И. Гърбучев, С. Личев, П. Трейкяшки, П. Каменов. Пригодност на субстратите за рекултивация на земите в района на “Марица-изток”, С.1975.

EНТАЛПИЕН ПРОФИЛ НА ХИДРОТЕРМАЛНИТЕ ПРИРОДНИ РЕЗЕРВОАРИ В БЪЛГАРИЯ

Доц. д-р инж. Йордан М. Йорданов

РЕЗЮМЕ

Обект на изследване в настоящата работа са хидротермалните резервоари в България от зоните на геотермалните аномалии. Те съдържат в себе си значителен енергиен ресурс, с възможности за приложение в различни сектори на националното стопанство. Предмет на изследване е конкретната енталпийна характеристика на хидротермалните води от природните резервоари, с оглед възможността за изграждане на електрогенериращи мощности като самостоятелни модули или в когенерационна схема. От съществена важност за избора на технология и ефективността на една ГТЕЦ е специфичната енталпия на топлоносителя. Като отчитаме неизбежната роля на техническия прогрес, в работата сме възприели за долен праг на този параметър 272 kJ/kg (65оС). На тази основа разграничаваме хидротермалните резервоари в България, като за целта прилагаме 7 степенна скала, построена върху нарастваща специфична енталпия. Към настоящия момент в България са картирани и описани изключително обширно множество изворни и сондажни водни обекти, от които 102 са официално регистрирани в Закона за водите (ЗВ) (Приложение 2). Разпределението на термалните обекти е твърде неравномерно, като най-голям дял имат хидротермалните резервоари с температура 25-50оС; следват тези с 51-75оС. Въз основа на наличните данни само в около 20 обекта природните резервоари съдържат пластова вода с надкритична енталпия (> 65°C; > 272 kJ/kg). Енталпийният профил на тези находища позволява термалните води да бъдат отнесени към най-ниските I и II клас на възприетата класификация. Множеството находища с подкритична енталпия (< 272,1 kJ/kg или < 65оС) не разкриват възможности за икономически ефективно изграждане на бинарни модули или когенерационни схеми. Тяхната стопанската употреба следва да се насочи към изграждане на отоплителни мощности чрез директна циркулация или чрез термопомпени инсталации в области като балнеология, селско стопанство, отопление на сграден фонд и др. Установените водни обекти от I клас (65 – 100оС), (общо 17) разкриват потенциал за изграждане на бинарни мощности, но тяхната икономическа жизненост изисква когенерационна схема. Съгласно принципите на термодинамиката, термален флуид с този енталпиен профил генерира електрическа мощност < 200 – 300 kW. Очакваното КПД на самостоятелна бинарна схема е диапазона 8 – 10%, но в комбинация с топлинна мощност ефективността може значително да се подобри. Термалните находища от II клас, 3 броя (100 – 150оС, 418 – 627 kJ/kg) също разкриват потенциал за бинарни модули, но по подобие на предходната група, няма съществена разлика в параметрите на топлоносителя, поради което единичен блок или няколко блока в паралел, са на границата за икономическа ефективност. Очакваната нетна електрическа мощност e 300 – 450 kW. Ефективността на подобна топлинна инсталация не превишава 10 – 12%. Въз основа на изложените данни е направен извод, че геотермалният ресурс от подземните резервоари в България разкрива потенциал за стопанска употреба, но в посока към области като балнеология, селско стопанство, отопление на сграден фонд и др.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

енталпия, хидротермална енергия, природен резервоар, бинарна технология, геотермална централа

ЦЯЛАТА СТАТИЯ В PDF ФОРМАТ

EНТАЛПИЕН ПРОФИЛ НА ХИДРОТЕРМАЛНИТЕ ПРИРОДНИ РЕЗЕРВОАРИ В БЪЛГАРИЯ

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Bojadgieva, K., H. Hristov, V.Hristov and A. Benderev. 2000. Status of geothermal energy in Bulgaria. Proceedings World Geothermal Congress 2000 Kyushu – Tohoku, Japan, May 28 – June 10, 2000.93-98.
2. Bojadgieva, K., H. Hristov, V. Hristov, A. Benderev and V. Toshev. 2005. Geothermal Update for Bulgaria (2000-2005). Proceedings World Geothermal Congress 2005 Antalya, Turkey, 24-29 April 2005. 1-11.
3. Bojadgieva,K., V. Hristov and A. Benderev. 2010. Aspects of Regional Geothermal Water Use in Bulgaria.Proceedings World Geothermal Congress 2010 Bali, Indonesia, 25-29 April 2010.1-7.
4. Bojadgieva, К., H.Hristov, A.Berova-Andonova, A.Benderev and V.Hristov.2015.Geothermal Update for Bulgaria (2010-2014). Proceedings World Geothermal Congress 2015. Melbourne, Australia, 19-25 April 2015
5. Domanski, I., M. Cappadona, O. Fuller and Z. Krix. 2015.Geothermal Power: Factors affecting the performance of Binary Plants. epress.lib.uts.edu.au/student-journals/index.php/PAMR
6. Ivanova Teneva-Georgieva, S. and A. Andreev. 2005.The Erma Reka Low-Enthalpy System (S-Bulgaria) – Geothermal Characteristics.Proceedings World Geothermal Congress 2005 Antalya, Turkey, 24-29 April 2005. 1-7.
7. Karytsas, C., E. Kontoleontos, D. Mendrinos. 2007.Project LOW-BIN “Efficient Low Temperature Geothermal Binary Power”.Proceedings European Geothermal Congress 2007 Unterhaching, Germany, 30 May-1 June 2007. 1-5.
8. Lee, К. С. 1996. Classification of the geothermal resources – an engineering approach. PROCEEDINGS, Twenty-First Workshop on Geothermal Reservoir Engineering Stanford University, Stanford, California, January 22-24, 1996 SGP-TR- 151.85-92.
9. Moon, H., S. J. Zarrouk. 2012. Efficiency of geothermal power plants: A worldwide review.New Zealand Geothermal Workshop 2012 Proceedings 19 – 21 November 2012 Auckland, New Zeala
10. Shterev, K., I. Zagorchev. 1996. Mineral waters and hydrogeothermal resources in Bulgaria; GeoJournal 40.4.
11. Subir K. Sanya. 2005.Classification of geothermal systems – a possible scheme. Proceedings, Thirtieth Workshop on Geothermal Reservoir Engineering Stanford University, Stanford, California, January 31-February 2, 2005 SGP-TR-176.
12. Top 10 Geothermal Countries 2020 – installed power generation capacity (MWe) | ThinkGeoEnergy – Geothermal Energy News Water – Enthalpy (H) and Entropy (S) vs. Temperature (engineeringtoolbox.com)
13. Борисова, А., Д. Попов. 2015. Технологични особености и параметри на малка бинарна ТЕЦ с нискотемпературен топлинен източник. Сп. Енергетика, 62-67.
14. Гълъбов, М. М., Н. Т. Стоянов. 2011. Термохидродинамика на геотермалните находища. С., Изд. “В. Недков”, 202 с.
15. Йорданов, Й. И. Костадинов. 2017. Българска геотермална електроенергия – мит или реалност. Сп. Минно дело и геология, 2-3,28-34.
16. Пенчев, П., В. Захариев, Б. Денева. 2003. Хидрогеология на Долнобанския термоводоносен басейн. Год. МГУ, т.46, св. 1, Геология и геофизика, 299-306.
17. Петров, П., Св. Мартинов, К. Лимонадов, Ю. Страка.1970. Хидрогеоложки проучвания на минералните води в България. Изд. Техника, София, 196 стр.
18. Стоянов, Н., 2015. Математически и филтрационен модел на термоминералното находище „Хасковски минерални бани“. год. МГУ, т.56, св. 1, Геология и геофизика, 184-191.
19. Стоянов, Н., С. Зейнелов. 2018. Математически филтрационен модел на термоминералното находище Красново (Южна България). Год. МГУ, Геол. и геофизика, св. 61,73-78.
20. Щерев, К. 1964. Минералните води в България. Н. и изкуство,172 стр.
21. Щерев, К. 2004. Перспективи и прегради в разработването на потенциала от минерални води и геотермална енергия в България. Сп. Водно дело, София, 2004 г

ФОНДОВИ МАТЕРИАЛИ
1. Добрева, Д., 1997. Хидротермални ресурси в Горнотракийския басейн.Архив ГИ БАН.
2. Петров, П. (ред.). 1998. Преоценка на ресурсите на геотермална енергия в България. Дог. 69/1998, С.,БАН.
3. Щерев, К. 2014. Възможности, условия и интереси за пълно разкриване на потенциала от минерална вода и геотермална енергия на хидрогеотермалното находище в гр. Стрелча. (Експертно-аналитично изследване)

РАЗВИТИЕ НА МИННАТА ИНДУСТРИЯ В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ПЕРИОДА 1990 – 2020 ГОДИНА: ОБЗОР

Проф. д-р Николай Щерев, доц. Вяра Милушева, доц. Петя Биолчева, доц. Ивайло Иванов, доц. Марин Гешков

РЕЗЮМЕ

Често добивната индустрия е подценявана както по отношение на приноса ѝ в икономиката, така и по отношение на перспективите за развитие. Въпреки това, минното дело и минната индустрия са в основата на растежа на българската икономика повече от 60 години и най-вече добивната индустрия е ключов фактор за развитието на икономиката в прехода – за последните 30 години. Независимо от ясно изразената зависимост на минната индустрия от темпа на икономическо развитие, тя може да се определи като един от секторите, които са водещи по отношение на: въвеждане на нови технологии; ръст на работната заплата; изпълнение на изискваният за безопасност на труда и опазване на околната среда; въвеждане на изискванията на кръговата икономика и правилата на корпоративната социална отговорност.
Настоящата статия разкрива отговорите на въпроса: как се променя минната индустрия отвътре, за да отговори на тези съвременни икономически, социални и политически предизвикателства. Представеният анализ обективно анализира данните от развитието на сектора от 1989 до 2019 г., вкл. по отношение на производство, инвестиции, труд и работна заплата и пр. На тази основа са направени необходимите обобщения и са очертани тенденциите в развитието на този сектор.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

добивна промишленост, България, индустриален растеж и развитие

ЦЯЛАТА СТАТИЯ В PDF ФОРМАТ

РАЗВИТИЕ НА МИННАТА ИНДУСТРИЯ В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ПЕРИОДА 1990 – 2020 ГОДИНА: ОБЗОР

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Авторски колектив (Любен Беров и Димитър Димитров – ред.), Развитие на индустрията в България, изд. Наука и изкуство, С., 1990 г.
2. Щерев Н. и колектив. Развитие на индустрията в България след 1989 г.: икономически, социални и политически ефекти, УИ Стопанство – УНСС, 2023.
3. НСИ, http/www.nsi.bg

ИЗСЛЕДВАНЕ НА ДЕФОРМАЦИОННОТО СЪСТОЯНИЕ НА МАСИВА С ЦЕЛ ОПАЗВАНЕ НА ПОДЗЕМНИ И НАДЗЕМНИ ОБЕКТИ ПРИ ПОДЗЕМНО РАЗРАБОТВАНЕ НА РУДНИ НАХОДИЩА ЗА УСЛОВИЯТА НА „ГОРУБСО-МАДАН” АД

Докторант инж. Десислава атанасова - венкова

РЕЗЮМЕ

Промените в деформационното състояние на масива, вследстlие развитието на минните работи, довеждат до необходимостта от изучаване и контролиране на деформационните процеси и опазване на различни подземни и наземни обекти от тяхното влияние. В участъците „Върба” и „Крушев дол”, на „Горубсо-Мадан” АД, с напредването и навлизането в дълбочина на минните изработки, се създават предпоставки за премествания на повърхността, както и на скалният масив. Отработените камери са с големи размери и водената експлоатация, в близост до капитални изработки, създава необходимост от наблюдения и анализ на състоянието на масива и съоръженията на повърхността. В доклада са представени изградените в гореспоменатите участъци наблюдателни станции. Извършени са началните маркшайдерски наблюдения, резултатите от които ще послужат за сравнение със следващите измервания. Въз основа на данните за реализирани пространствени премествания на наблюдаваните репери на земната повърхност и в подземните изработки ще се определя деформационното състояние на масива към различните моменти на провеждане на наблюденията.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

масив, деформационно състояние, деформационни процеси

ЦЯЛАТА СТАТИЯ В PDF ФОРМАТ

ИЗСЛЕДВАНЕ НА ДЕФОРМАЦИОННОТО СЪСТОЯНИЕ НА МАСИВА С ЦЕЛ ОПАЗВАНЕ НА ПОДЗЕМНИ И НАДЗЕМНИ ОБЕКТИ ПРИ ПОДЗЕМНО РАЗРАБОТВАНЕ НА РУДНИ НАХОДИЩА ЗА УСЛОВИЯТА НА „ГОРУБСО-МАДАН” АД

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Върбанов, В., Изследване влиянието на подземните минни работи за деформиране на вертикални шахти, София. 1976.
2. Инструкция за изследване на деформациите на сгради и съоръжения, чрез геодезически методи, Комитет по архитектура и благоустройство- Главно управление по геодезия, картография и кадастър, 1980.
3. Турчанинов, И.А., М.А.Йофис, Э.В.Каспарьан, Основы механики горных пород, Ленинград, Недра, 1989.
4. Хрисчев, Г., Опазване на съоръженията и обектите от вредното влияние на подземните минни работи, „Техника”, София, 1978.
5. Цoнкoв, Aл., M.Бeгнoвcкa, Cлeдeнe ycтoйчивocттa нa cкaлния мacив чpeз мapкшaйдepcки измepвaния пpи дoбив нa oлoвнo-цинкoвa pyдa зa ycлoвиятa нa p-к „Kpyшeв дoл”, „ГОРУБСО – MAДAН” AД, VIII Meждyнapoднa кoнфepeнция пo гeoмexaникa, 2-6 юли, Bapнa, 2018 г.
6. Цoнкoв, Aл., М. Бeгнoвcкa, С. Пайталов, Peзултaти и aнaлиз нa eкcпepимeнтaлни изcлeдвaния чpeз мapкшaйдepcки измepвaния зa cлeдeнe уcтoйчивocттa нa cтeнaтa нa Xвocтoxpaнилищe „Лъки – 2 временно” към „Лъки Инвecт“ AД, IX Meждyнapoднa кoнфepeнция пo гeoмexaникa, 7-11 септември, Bapнa, 2020 г.

ВЛИЯНИЕ НА ВТЕЧНЯВАНЕТО НА ПОЧВИТЕ И ЛОКАЛНИТЕ ГЕОЛОЖКИ УСЛОВИЯ ВЪРХУ ЩЕТИТЕ ОТ ЗЕМЕТРЕСЕНИЕТО В ТУРЦИЯ ОТ 06.02.2023 г. – ЧАСТ 1

гл. ас. д-р инж. Николай Милев, Инж. Хуан брионес

РЕЗЮМЕ

В първата част на доклада са представени членовете на екипа, посетените места, различните видове проучвания и основните цели на проведените изследвания. Разгледани са геоложките и топографски особености на посетените райони: насипно съоръжение, срутище Идили, свлачищата Ислахие и Тепехан и разлома в две локации – Чигли и Ислахие, като са описани нанесените от земетресението щети. Специално внимание е отделено на крайбрежния град Искендерун (в част 1) и на гр. Гьолбашъ (в част 2), където са идентифицирани разнообразни значителни щети вследствие на влиянието на земната основа и е определена собствената честота на почвения масив. Във втората част са анализирани и причините за напълно разрушените сгради в градовете Антакия и Кахраманмараш.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

втечняване, земетресение, геотехника, динамика на почвите, Турция

ЦЯЛАТА СТАТИЯ В PDF ФОРМАТ

ВЛИЯНИЕ НА ВТЕЧНЯВАНЕТО НА ПОЧВИТЕ И ЛОКАЛНИТЕ ГЕОЛОЖКИ УСЛОВИЯ ВЪРХУ ЩЕТИТЕ ОТ ЗЕМЕТРЕСЕНИЕТО В ТУРЦИЯ От 06.02.2023 г. – ЧАСТ 1

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Middle East Technical University. Preliminary Reconnaissance Report on February 6, 2023, Pazarcık Mw=7.7 and Elbistan Mw=7.6, Kahramanmaraş-Türkiye Earthquakes February 20, 2023. https://eerc.metu.edu.tr/en/system/files/documents/DMAM_Report_2023_Kahramanmaras-Pazarcik_and_Elbistan_Earthquakes_Report_final_ENG.pdf
2. Earthquake Engineering Research Institute, Geotechnical Extreme Events Reconnaissance Association. “February 6, 2023 Türkiye Earth-quakes: Report on Geoscience and Engineering Impacts”. https://learningfromearthquakes.org/ images/2023_02_06_nurdagi_turkey/GEER_2023_Turkey_Earthquake_FullReport_ReducedSize.pdf
3. Уеб семинари, организирани от Earthquake Engineering Research Institute. https://www.eeri.org/what-we-offer/webinars/16272-lfe-kahramanmaras-earthquakesreconnaissance-webinar-series
4. Turkey Accelerometric Database and Analysis System (TADAS) – https://tadas.afad.gov.tr/
5. Rojay, Bora, Ariel Heimann & Vedat Toprak (2001). Neotectonic and volcanic characteristics of the Karasu fault zone (Anatolia, Turkey): The transition zone between the Dead Sea transform and the East Anatolian fault zone, Geodinamica Acta, 14:1-3, 197-212, DOI: 10.1080/09853111.2001.11432444.
6. Özşahin, E. (2010). Antakya’da hatay yer seçiminin jeomorfolojik özellikler ve doğal risk açisindan değerlendirilmesİ. Balıkesir Üniversitesi Sosyal Bilimler Enstitüsü Dergisi , 13 (23) , 1-16 . Retrieved from https://dergipark.org.tr/tr/pub/baunsobed/issue/50236/647964
7. Özmen, Özgür Tuna et al. Microtremor Array Measurements for ShallowS-Wave Profiles at Strong-Motion Stations in Hatay and Kahramanmaras Provinces, Southern Turkey. Bulletin of the Seismological Society of America (2017),107(1): 445. https://doi.org/10.1785/0120160218
8. Ermini, L., Casagli, N., 2002. Criteria for a preliminary assessment of landslide dam evolution. In: Rybar, J., Stemberk, J., Wagner, P. (Eds.), Landslides. Proceedings 1st European Conference on Landslides 24–26 June 2002. Balkema, Prague, pp. 157–162.
9. Seed, H.B. and Idriss, I.M. (1971) Simplified Procedure for Evaluating Soil Liquefaction Potential. Journal of the Soil Mechanics and Foundations Division, ASCE 97, SM9, 1249-1273.
10. Idriss, I. M., and Boulanger, R. W. (2010). „SPT-based liquefaction triggering procedures.“ Report UCD/CGM-10/02, Department of Civil and Environmental Engineering, University of Cal Shear-wave velocity-based probabilistic and deterministic assessment of seismic soil liquefaction potential
11. Boulanger, R.W., and Idriss, I.M., (2014). CPT and SPT based liquefaction triggering procedures. Report No.UCD/CGM-14/01, Centre for Geotechnical Modelling, Department of Civil and Environmental Engineering, University of California, Davis, CA, 2 pp.
12. Kayen, Robert & Moss, R. & Thompson, Eric & Seed, Raymond & Cetin, Kemal & Der Kiureghian, Armen & Tanaka, Yasuo & Tokimatsu, Kohji. (2013). J.29 Shear-wave velocity-based probabilistic and deterministic assessment of seismic soil liquefaction potential. Journal of Geotechnical and Geoenvironmental Engineering. 139. 407-419. 10.1061/(ASCE)GT.1943-5606.0000743.
13. Wu J, Seed RB, Pestana JM (2003). Liquefaction triggering and post liquefaction deformations of Monterey 0/30 sand under uni-directional cyclic simple shear loading. Geotechnical Engineering Research report no. UCB/GE-2003/01, University of California, Berkeley, CA