Skip to content Skip to footer
Menu
Menu
Модулите „Архив" и „Научни публикации" са надградени по договор № КП-06-ПП5/2 на Фонд „Научни изследвания"

МОДЕЛ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА РИСКА ПО БЕЗОПАСНОСТ И ЗДРАВЕ ПРИ РАБОТА, БАЗИРАН НА ПРОГРАМА ЗА ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ОПТИМИЗИРАНЕ НА УСЛОВИЯТА НА ТРУД

Инж. Лиляна Шентова
РЕЗЮМЕ

Управлението на риска по безопасност и здраве при работа (БЗР) представлява систематичен и непрекъснат процес, насочен към идентифициране, оценка и контрол на опасностите в работната среда с цел предотвратяване на трудови злополуки и професионални заболявания. В съвременните организационни модели този процес надхвърля традиционния контролен подход и се разглежда като интегрирана управленска функция, свързана с организационната култура, участието на персонала и непрекъснатото усъвършенстване.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

програма, оптимизиране на условията на труд, работна среда, работни процеси

ЦЯЛАТА СТАТИЯ В PDF ФОРМАТ

МОДЕЛ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА РИСКА ПО БЕЗОПАСНОСТ И ЗДРАВЕ ПРИ РАБОТА, БАЗИРАН НА ПРОГРАМА ЗА ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ОПТИМИЗИРАНЕ НА УСЛОВИЯТА НА ТРУД

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Крилчев, А. Психологическата подготовка – важен фактор при обучението на минните спасители, Седмо стручно советувание со мегународно учество „Подекс – Повекс“ 14, Радовиш, Македониа. ISBN 978-608-65530-3-6, стр. 274-277.
2. International Labour Organization (ILO). Guidelines on Occupational Safety and Health Management Systems (ILO-OSH 2001).
3. European Agency for Safety and Health at Work (EU-OSHA). Worker participation practices in occupational safety and health.
4. ISO 45001:2018. Occupational health and safety management systems — Requirements with guidance for use.
5. Argyris, C., & Schön, D. (1996). Organizational Learning II: Theory, Method, and Practice.
6. Senge, P. (2006). The Fifth Discipline: The Art and Practice of the Learning Organization.
7. Dekker, S. (2011). Drift into Failure: From Hunting Broken Components to Understanding Complex Systems.
8. Reason, J. (1997). Managing the Risks of Organizational Accidents.
9. Hollnagel, E. (2014). Safety-I and Safety-II: The Past and Future of Safety Management.
10. Cooper, M. D. (2000). Towards a model of safety culture. Safety Science.
11. Guldenmund, F. (2000). The nature of safety culture: A review of theory and research. Safety Science.
12. Neal, A., & Griffin, M. (2006). A study of the lagged relationships among safety climate, safety motivation, safety behavior, and accidents. Journal of Applied Psychology.
13. Крилчев, А. Управление на риска от сърдечно-съдови заболявания при тежки производствени условия. Списание „Минно дело и геология“, 2025, бр.1-2, стр. 34 – 37 ISSN 0861-5713.

УПРАВЛЕНИЕ НА РИСКОВЕТЕ ЗА БЕЗОПАСНОСТ И ЗДРАВЕ ЧРЕЗ ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНДЕКСА НА РАБОТОСПОСОБНОСТ

Доц. д-р инж. Александър крилчев
РЕЗЮМЕ

Въпросът, свързан с работоспособността на работниците и служителите е от съществено значение в съвременната професионална среда, особено в индустрии с висок рисков потенциал като минната индустрия. Физическите натоварвания, неблагоприятните условия и постоянният риск от инциденти представляват сериозно предизвикателство пред здравето и ефективността на работещите в този сектор. Това поражда необходимост от систематичен подход към проследяването и управлението на работоспособността на работниците и служителите. Такъв подход е използването на Индекса на работоспособност (Work Ability Index – WAI). Той е важен инструмент за оценка на съответствието между здравословното състояние на работника и изискванията на безопасен и здравословен труд. Чрез него се подпомага превенцията на професионални заболявания, намаляват се трудовите злополуки и се подобрява управлението на човешките ресурси, особено в тежки и рискови отрасли като минната дейност.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

работоспособност, индекс на работоспособност, здраве и безопасност, риск, ефективност, трудова дейност

ЦЯЛАТА СТАТИЯ В PDF ФОРМАТ

УПРАВЛЕНИЕ НА РИСКОВЕТЕ ЗА БЕЗОПАСНОСТ И ЗДРАВЕ ЧРЕЗ ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНДЕКСА НА РАБОТОСПОСОБНОСТ

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Закон за здравословни и безопасни условия на труд, обн., ДВ, бр. 124 от 23 декември 1997 г., (доп., ДВ, бр. 27 от 29 март 2024 г.).
2. Наредба № 15 от 31 май 1999 г. За условията, реда и изискванията за разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и почивка по време на работа (обн., ДВ. бр. 54 от 15 юни 1999 г.).
3. Министерство на труда и социалната политика. Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. Доклад за резултатите от националното изследване на условията на труд в България по проект BG051PO001-2.3.01 „Превенция за безопасност и здраве при работа“. София, 2012. hdl.handle.net/10506/1143
4. Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, обн., ДВ, бр. 88 от 08.10.1999 г., (изм., ДВ, бр. 95 от 29 ноември 2016 г.).
5. Ръководство за оценка на работоспособността чрез индекса на работоспособността, ЗБУТ Норми и практика, онлайн ресурс, https://zbut.eu/indeks-na-rabotosposobnostta/.
6. Tuomi, K.; Ilmarinen, J.; Jahkola, A.; Katajarinne, L.; Tulkki, A. Work Ability Index. 2nd revised ed. Helsinki: Finnish Institute of Occupational Health, 1998. ISBN 951-802-202-X.
7. Георева, П., К. Карамфилов, М. Белев. Оценка на пригодността на работещите във връзка с условията на труд (Процедури и практики). МЦ „Център за превенция на здравето“. Издателство „Заедно за здраве“, 2023 г. https://www.mlsp.government.bg/uploads/65/fut/za-otsenka-na-prigodnostta-na-raboteshchite-vv-vrzka-s-usloviyata-na-trud.pdf
8. Кодекс на труда, обн., ДВ, бр. 26 и 27 от 1986 г., изм. и доп., ДВ, бр. 70 от 20 август 2024 г.
9. Наредба № 3 от 19 април 2001 г. за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място, обн., ДВ, бр. 46 от 15 май 2001 г., (изм. и доп., ДВ, бр. 99 от 26 ноември 2021 г.).

МНОГОЦЕЛЕВА ОПТИМИЗАЦИЯ НА ПАРАМЕТРИТЕ НА РОТОРНА ТРОШАЧКА – ЕКСЦЕНТРИКОВ ТИП РТЕТ ЧРЕЗ ИНТЕГРИРАН ТЕОРЕТИКО-ЕКСПЕРИМЕНТАЛЕН МОДЕЛ

Инж. Станимир Станчев
РЕЗЮМЕ

Настоящата работа представя интегриран подход за многоцелева оптимизация на параметрите на роторна трошачка – ексцентриков тип (РТЕТ) чрез експериментално моделиране и регресионен анализ. Изследвани са влиянията на честотата на въртене на ротора n, широчината на разтоварния отвор bmin и броя/конфигурацията на трошачните камери Z върху масовата производителност Qm, специфичния енергоразход Pср и средния диаметър на продукта Dср. Планът на експеримента включва 36 основни режима (ПФЕП 3×3×2 по факторите n, bmin и Z, реализиран за два материала – варовик и диабаз) и 4 повторения в централната комбинация (n = 20 Hz, bmin = 4 mm, Z = 1, 2) за оценка на експерименталната грешка. На тази база са изградени регресионни модели и е приложена функция на полезност за избор на оптимални параметри на работа.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

РТЕТ, многоцелева оптимизация, регресионен анализ, енергийна ефективност, зърнометричен състав

ЦЯЛАТА СТАТИЯ В PDF ФОРМАТ

МНОГОЦЕЛЕВА ОПТИМИЗАЦИЯ НА ПАРАМЕТРИТЕ НА РОТОРНА ТРОШАЧКА – ЕКСЦЕНТРИКОВ ТИП РТЕТ ЧРЕЗ ИНТЕГРИРАН ТЕОРЕТИКО-ЕКСПЕРИМЕНТАЛЕН МОДЕЛ

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Лагунова Ю. А. Проектирование обогатительных машин. УГГУ, Екатеринбург, 2009.
2. Лазов Л. Н. Изследване на работния процес и параметри на ударно-отражателна трошачка. Дисертация, ТУ -София, 2008.
3. Лалов П. , В. Христов. Използване на програмна система за математически пресмятания в обучението на студенти и минни специалисти. ИК „ Св. Иван Рилски ”, С. , 2004.
4. Лалов П. , В. Христов. Компютърно моделиране чрез системата Mathematica©. ИК „Св. Иван Рилски ”, С. , 2008.
5. Минин, И. Техника и технологии за обогатяване на полезни изкопаеми, ,,Авангард Прима“, София, 2012
6. Тонкова Г. Якостна оценка при симулация на еквивалентни натоварвания на механични детайли по детерминистичен метод и при статични променливи и случайни променливи циклични режими. I-част: Определяне на възникващите напрежения при симулация на статични, циклични и динамични натоварвания на конзолно запъната греда и греда на две опори. 10 МНТК по Авангардни материали и обработки, сборник доклади 2010, ISSN: 1313-4264, стр. 273-285.
7. Цветков, Христо К. Хабилитационен труд: „Обогатителни машини“. София: Техника, 1975; преизд. 1988. “
8. Цветков Х. К. Обогатителни машини. Техника, С. , 1975; 1988.
9. Цигельный П. М. Предприятия по производству щебня. Транспорт, М. , 1967.
10. Чаплинский В. Г. , А. Н. Сафронов. Исследование динамики уравновешенной конусной инерционной дробилки. Обогащение руд, 1988, №1.
11. Черкасский В. А. , А. Д. Шулояков. Опыт производства высококачественного щебня с помощью дробилок вибрационного типа. Строительные материалы, 2001, №5.
12. Чернавский С. А. Подшипники скольжения. МАШГИЗ, Москва, 1963.

ВЪРХУ ДЕБАТА ЗА МЯСТОТО НА АБИОГЕННИЯ МЕТАН В ПРИЛОЖНАТА ГАЗОВА ГЕОЛОГИЯ

Доц. д-р инж. Йордан М. Йорданов
РЕЗЮМЕ

Паралелно с органичната хипотеза и в резултат на огромния прогрес на космологията, теоретичната петролна геология обърна внимание и на абиогенната хипотеза за произхода на петрола, предложена още в 16 век от Georgius Agricola и доразвита от серия западни и руски специалисти през 19 и 20 век. Понастоящем е установено, че абиогенен метан присъства в голяма част от природните газови смеси, което преоткрива дискусията за произхода на въглеводородните газове в земната кора. Целта на настоящата работа е да предложи авторско становище към дебата за ролята на абиогенната генетична линия, както в когнитивен план, така и в областта на приложната геология. Основата на становището е изградена на базата на достъпни публикации и монографии, както и личната практика на автора като петролен геолог.
Приведените данни и техният анализ показват, че независимо от обширните обеми търсещи и добивни работи на петролната индустрия, към настоящия момент все още не са установени стопански значими автономни локализации на абиогенен метан. По данни от изотопния профил на газовите смеси от установени газови находища, абиогенният метан в глобален план не превишава 1%. Пресметнатите обеми са свързани главно с два базисни генерационни процеса:
а) в магматична, алкална, високо температурна среда (>150oС), типична за средноокеански хребети, вулкански структури и хипертермални полета по реакцията на Р. Sabatier и/или Fischer-Tropsch и
б) геоложка среда, в която метанът е продукт от взаимодействие на газова и водна фаза със скалната маса, при температура <100oС, в условията на каталитична реакция, с катализатори от минерално или самородно присъствие.
Упоменатите процеси позволяват да се извършат глобални балансови пресмятания за генериран
абиогенен метан от перспективни геоложки среди със стойности от незначителни до 22,4 × 109 m3/a, което отрежда подчинена роля на този ресурс, без да се изключва възможността бъдещи изследвания да разкрият нови перспективи. В настоящия момент не са налични специализирани изследвания за проявления от абиогенен метан в България, но редица
геотермални зони, в които са регистрирани аномални емисии от водород, радон, хелий и др., могат да бъдат предмет на теренни работи.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

абиогенен метан, серпентинизация, ултрамафични скали, природни катализатори

ЦЯЛАТА СТАТИЯ В PDF ФОРМАТ

ВЪРХУ ДЕБАТА ЗА МЯСТОТО НА АБИОГЕННИЯ МЕТАН  В ПРИЛОЖНАТА ГАЗОВА ГЕОЛОГИЯ

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Бека, К., И. Высоцкий. 1976. Геология нефти и газа. Москва, Недра, 592 стр.
2. Деков, Д., В. Василев, Е. Колев, Б. Маринов, Ц. Цанов.1985. Хидрогеохимична зоналност на палеоген-неогенския водоносен комплекс в Присакарската част на Източномаришкия басейн. Сп. БГД, год. XLVI, кн. 1, 92-102.
3. Йорданов, Й. 2024. “Белият водород“- новата парадигма на приложната геология. Минно дело и геология, 9/2024, 31-41.
4. Кудрявцев, Н. А. 1951. Против органической гипотезы происхождения нефти. Нефтяное хозяйство. 1951. № 9, 3-8.
5. Менделеев, Д. И. 1877. Происхождение нефти. Журнал Русского химического общества и физического общества. Вып. 2. Часть химическая, отдел 1, 36-37.
6. Петров, П., Св. Мартинов, К. Лимонадов, Ю.Страка.1970.Хидрогеоложки проучвания на минералните води в България. Техника, София, 195 стр.
7. Тодоров, А., Б. Маринов, Л. Кузманов, Е. Колев, Б. Цачев, П. Недялков.1985. Ролята на тектонските фактори за формирането на хидрогеоложките условия в Симитлийския грабен. Сп. БГД, год. XLVI, кн. 3, 346-360.
8. Чекалюк, Э. Б. 1971.Термодинамические основы теории минерального происхождения нефти. АН УССР. Институт геологии и геохимии горючих ископаемых. Киев, Наукова думка, 256 стр.
9. Шестопалов, В. М. 2020. О геологическом водороде. Геофизический журнал № 6, Т. 42, 2020. 3-35.
10. Ballentine, Ch. J., R. Karolytė, A. Cheng, B. Sh. Lollar, J. G. Gluyas, M. C. Daly. 2025.
11. Natural hydrogen resource accumulation in the continental crust. Nature Reviews Earth & Environment, vol. 6, May 2025, 342–356.
12. Barenbaum, А. А. 2018. On the relationship of oil and gas formation and degassing processes with groundwater decomposition. Geores., vol. 20, Is. 4. part 1, 290-300.
13. Etiope, G. 2017. Abiotic methane in continental serpentinization sites: an overview. Procedia Earth and Planetary Science 17(2017), 9-12.
14. Etiope, G., B. Sh. Lollar. 2013. Abiotic methane on Earth, Rev. Geophys., 51, 276–299, DOI :10.1002/rog.20011.
15. Etiope, G., E. Ifandi, M. Nazzari, M. Procesi, B. Tsikouras, G. Ventura, A. Steele, R. Tardini, P. Szatmari. 2018. Widespread abiotic methane in chromitites Scientific REPOrTS,2018),1-11.
16. Glasby, G. P. 2006. Abiogenic Origin of Hydrocarbons: An Historical Overview. Res. Geology, vol. 56, 1, 83–96.
17. Gold, T. 1993. The origin of methane in the crust of the Earth. U.S. Geol. Surv. Prof. Paper, 1570, 57–80.
18. Höök, H., U. Bardi, L. Feng, X. Pang. 2010. Development of oil formation theories and their importance for peak oil. Marine and Petroleum Geology, vol. 27, Issue 9, October 2010, 1995-2004.
19. Hunt, J. M. 1995. Petroleum geochemistry and geology. New Jork, 743 pp.
20. Keir, R. S. 2010. A note on the fluxes of abiogenic methane and hydrogen from mid-ocean ridges. Geophysical research letters, vol. 37, L24609, DOI :10.1029/2010GL045362, 1-5.
21. Konn, C., J. L. Charlou, N. G. Holm, O. Mousis. 2015. The Production of Methane, Hydrogen, and Organic Compounds in Ultramafic-Hosted Hydrothermal Vents of the Mid-Atlantic Ridge. Astrobiology, vol. 15, 5, DOI: 10.1089/ast. 2014.1198, 381-402.
22. Lee, S. 2025. Methanogenesis: The Microbial Process Understanding the Biochemistry and Ecology of Methane Production.  June 9, 2025. https://www.numberanalytics.com/blog /methanogenesis-microbial-process-advanced-microbiology.
23. Li, J., Liu, Q., Jiang, W., Li, Y., Shuai, Y., & Xiong, Y. (2025). Tracing the contribution of abiotic methane in deep natural gases from the songliao basin, china using bulk isotopes and methane clumped isotopologue 12CH2d2. Geochemistry, Geophysics, Geosystems, 26, e2024GC011705. https://doi.org/10. 1029/2024GC011705.1-23.
24. Marques, J. M., G. Etiope, M. O. Neves, P. M. Carreira,C.Rocha, S. D. Vance, L. Christensen, A. Z. Miller, S. Suzuki. 2018. Linking serpentinization, hyperalkaline mineral waters and abiotic methane production in continental peridotites: an integrated hydrogeological-bio geochemical model from the Cabeço de Vide CH4-rich aquifer (Portugal).,1-29. https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0883292718301987.
25. Merdith, A. S., P. García del Real, I. Daniel, M. Andreani, N. M. Wright, N. Coltice. 2019. Pulsated Global Hydrogen and Methane Flux at Mid-Ocean Ridges Driven by Pangea Breakup. Geochemistry, Geophysics, Geosystems. Researche article, 1-20. DOI:10.1029/2019GC008869.
26. Milkov, A. 2022. Molecular hydrogen in surface and subsurface natural gases: Abundance, origins and ideas for deliberate exploration. Earth-Science Reviews Vol. 230, July 2022.
27. Porfirev, V. B. 1974. Inorganic Origin of Petroleum. The American Association of Petroleum Geologists Bull., vol. 58, No.1, 3-33.
28. Proskurowski, G., M. D. Lilley, J. S. Seewald, G. L. Früh-Green, E. J. Olson, J. E. Lupton, S. P. Sylva, D. S. Kelley. 2008. Abiogenic Hydrocarbon Production at Lost City Hydrothermal Field. Science, Febr., vol. 319, 604-607.
29. Sephton, M. A., R. M. Hazen. 2013. On the Origins of Deep Hydrocarbons. Reviews in Mineralogy & Geochemistry,
vol. 75,№1, pp 449-465.
30. Tian, Q-n., Shu-qing Yao, M. Shao, W. Zhang, H. Wang. 2022. Origin discovery exploration and development status and prospect of global natural hydrogen under the background of “carbon” neutrality”. China geology 5 (2022), 722-733.
31. Velichkova, P., G. Meracheva, N. Hristov, Sv. Bratkova, Ef. Zaneva-Dobranova. 2023. Study of opportunities for assessment of tightness of fault systems in Northwest Bulgaria through a combination of gas chromatography and molecular-genetic methods. Ecologia Balkanica, Dec. 2023, vol.15,2, pp 47-57.
32. Wang, Lu., Zh. Jin, X. Chen, Y. Su, X. Huang. 2023. The Origin and Occurrence of Natural Hydrogen. Energies 2023, 16, 2400. https://doi.org/10.3390/en16052400.
33. Wogan, N., J. Krissansen-Totton, D. C. Catling. 2020. Abundant Atmospheric Methane from Volcanism on Terrestrial Planets Is Unlikely and Strengthens the Case for Methane as a Biosignature. The Planetary Science Journal, 1,58, 1-17.
34. X. Xia, X., Y. Gao. 2021. Validity of Geochemical Signatures of Abiotic Hydrocarbon Gases on Earth. Journal of the Geological Society, 1-58. https://www.lyellcollection.org/doi/abs/10.1144/jgs2021-077.
35. Zgonnik, V. 2020. The occurrence and geoscience of natural hydrogen: A comprehensive review. Earth-Science Reviews 203 (2020) 103140, 1-51.

МОДЕЛИРАНЕ НА ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ С ПОМОЩТА НА НЕВРОННИ МРЕЖИ В ГЕОТЕХНИКАТА

Проф. дтн инж. Николай Николаев, Проф д-р инж. Кръстю Дерменджиев
РЕЗЮМЕ

През последните десетилетия моделирането на изкуствен интелект (AI) навлиза бурно и в областта на геотехниката и геотехническото строителство. Един от методите на това моделиране се осъществява чрез приложението на изкуствени невронни мрежи (ANN). На основата на литературни източници публикувани в диапазона на 1992 – 2024 г. в този доклад са представени редица начини на използване на изкуствените невронни мрежи и проблемите при тяхното създаване за целите на геотехниката. Докладът има за задача да набележи само част от възможностите на приложение на AI в цитираната по-горе област.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

изкуствен интелект; изкуствени невронни мрежи; геотехника

ЦЯЛАТА СТАТИЯ В PDF ФОРМАТ

МОДЕЛИРАНЕ НА ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ С ПОМОЩТА НА НЕВРОННИ МРЕЖИ В ГЕОТЕХНИКАТА

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Fausett, Laurene V. — Fundamentals of Neural Networks: Architectures, Algorithms, and Applications. Първо издание: Prentice-Hall, 1994 (461 стр.) с ISBN 0130422509 / 0133341860.
2. Shahin, M. A., Jaksa, M. B. & Maier, H. R. (2008). State of the Art of Artificial Neural Networks in Geotechnical Engineering, Electronic Journal of Geotechnical Engineering, Vol. 8, pp. 1–26.
3. Serier Abdellah, W. (2024) A review of applications of artificial intelligence in geotechnical engineering. Proceedings of the 18th African Regional Conference on Soil Mechanics and Geotechnical Engineering (ARCSMGE 2024). ISSMGE. Available at: https://www.issmge.org/uploads/publications/51/127/ARCSMGE 2024-150.pdf
4. Emami Meybodi, E., Hussain, S. Kh., Fatehi Marji, M. & Rasouli, V., 2022. Application of machine learning models for predicting rock fracture toughness Mode-I and Mode-II. Journal of Mining and Environment, 13(2), pp.465–480. doi:10.22044/jme.2022.11596.2148.
5. Kröse, B. & van der Smagt, P., 1996. An introduction to Neural Networks. 8th ed. University of Amsterdam.
6. Ferreira, A. & Giraldi, G., 2017. Convolutional Neural Network approaches to granite tiles classification. Expert Systems with Applications, 84, pp.1–11, https://doi.org/10.1016/j.eswa.2017.04.053.
7. Fukushima, K. & Miyake, S., 1982. Neocognitron: A new algorithm for pattern recognition tolerant of deformations and shifts in position. Pattern Recognition, 15(6), pp.455–469. doi:10.1016/0031-3203(82)90024-3
8. Bui, D.T., Tsangaratos, P., Nguyen, V.-T., Van Liem, N. & Trinh, P.T., 2020. Comparing the prediction performance of a Deep Learning Neural Network model with conventional machine learning models in landslide susceptibility assessment. Catena, 188, p.104426. doi:10.1016/j.catena.2019.104426.
9. Ahmad, I., El-Naggar, H. & Khan, A.N., 2007. Artificial neural network application to estimate kinematic soil pile interaction response parameters. Soil Dynamics and Earthquake Engineering, 27(9), pp.892–905. doi:10.1016/j.soildyn.2006.12.009.
10. Chua, C.G. & Goh, A.T.C., 2005. Estimating wall deflections in deep excavations using Bayesian neural networks. Tunnelling and Underground Space Technology, 20(4), pp.400–409. doi:10.1016/j.tust.2005.02.001.
11. Maier, H. R. & Dandy, G. C. (2000). Neural Networks for the Prediction and Forecasting of Water Resources Variables: A Review of Modelling Issues and Applications. Environmental Modelling & Software, 15(1), 101–124.
12. Karnin, E. D. (1990). A Simple Procedure for Pruning Back-Propagation Trained Neural Networks. IEEE Transactions on Neural Networks.
13. Ghaboussi, J., & Sidarta, D. E. (1998).
New nested adaptive neural networks (NANN) for constitutive modeling.
Computers and Geotechnics, 22(1), 29–52. https://doi.org/10.1016/S0266-352X(97)00034-7

ОБЗОР НА ДЕЙСТВАЩИ ПОДЗАКОНОВИ НОРМАТИВНИ АКТОВЕ, УПОМЕНАВАЩИ В ТЕКСТОВЕТЕ СИ ТЕРМИНА „ХВОСТОХРАНИЛИЩА“

Ст. пр. Велислава Д. Паничкова
РЕЗЮМЕ

Настоящата статия представя обзор на подзаконови нормативни актове в Република България, съдържащи термина „хвостохранилища“. Обект на изследване са наредби и правилници, които конкретизират изискванията за експлоатация, контрол и закриване на тези съоръжения. Специално внимание се обръща на процедурите по безопасност и мерките за опазване на околната среда. Целта е да се изясни как подзаконовата уредба прилага и развива рамката, зададена от законодателството, като осигурява детайлни правила за практическото управление на хвостохранилищата.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

подзаконови нормативни актове, управление на хвостохранилища, опазване на околната среда

ЦЯЛАТА СТАТИЯ В PDF ФОРМАТ

ОБЗОР НА ДЕЙСТВАЩИ ПОДЗАКОНОВИ НОРМАТИВНИ АКТОВЕ, УПОМЕНАВАЩИ В ТЕКСТОВЕТЕ СИ ТЕРМИНА „ХВОСТОХРАНИЛИЩА“

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Дачев, Г. Действаща нормативна уредба, регламентираща редът на извършване на инспекции на съоръжения за минни отпадъци – хвостохранилища от категория „А“ и категория „Б“. В: Сборник с доклади Национална научно-техническа конференция „Управление и безопасност на хвостохранилища“, стр. 15-24, ISBN 978-619-90939-7-9.
2. Тошев, Д., Т. Чолаков. Състояние на хвостохранилищата в България – минало и настояще. В: Сборник с доклади Национална научно-техническа конференция „Управление и безопасност на хвостохранилища“, стр. 5-14, ISBN 978-619-90939-7-9.
3. Тошев, Д., Т. Чолаков. Върху управлението и безопасността на хвостохранилищата. В: Сборник доклади Втора национална научно-техническа конференция „Управление и безопасност на хвостохранилища“, стр. 1-7, ISSN 2815-472Х.
4. Устройствен правилник на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, изм. ДВ., бр. 81 от 24.09.2024 г., в сила от 1.10.2024 г.
5. Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, изм. и доп. ДВ, бр. 58 от 9.07.2024 г., в сила от 9.07.2024 г.
6. Наредба за управление на минните отпадъци, изм. и доп. ДВ., бр. 58 от 23.07.2019 г.
7. Наредба за управление на строителните отпадъци и за влагане на рециклирани строителни материали, приета с ПМС № 267 от 05.12.2017 г., обн. ДВ, бр. 98 от 8.12.2017 г.
8. Наредба за категоризиране на земеделските земи при промяна на тяхното предназначение, доп. ДВ, бр. 93 от 9.11.2018 г. и изм. ДВ, бр. 9 от 30.01.2024 г.
9. Решение на Комисията на европейските общности от 30.04.2009 г. за допълване на техническите изисквания за характеризиране на отпадъците, формулирани в Директива 2006/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно управлението на отпадъците от миннодобивните индустрии (нотифицирано под номер C(2009) 3013) (2009/360/ЕО).
10. Списък на закритите, включително и на изоставените съоръжения за минни отпадъци по чл. 22 м, ал. 5 от Закона за подземните богатства.

mdg-magazine.bg © 2026. Всички права запазени.