Skip to content Skip to footer

АВТОМАТИЗИРАНИ СИСТЕМИ ЗА НАБЛЮДЕНИЕ НА ДЕФОРМАЦИОННИ ПРОЦЕСИ В ИНЖЕНЕРНИ СЪОРЪЖЕНИЯ, СВЛАЧИЩА И ХВОСТОХРАНИЛИЩА

Доц. д-р инж. Антонио Ангелов
РЕЗЮМЕ

В докладът се разглеждат възможностите на съвременните към този момент технически средства за осъществяване на непрекъснат мониторинг върху деформациионните процеси в инженерни съоръжения, свлачища и хвостохранилища, чрез използване на комбинация от периодични геодезически измервания, наблюдение в реално време и приложен софтуер. Предлага се схема за комбинирано използване на тези средства, чрез прилагането на прецизни измервателни технологии, в т.ч.: роботизирани тотални станции, ГНСС, електронни наклономери и специализирани датчици. Реализацията е базирана върху съществуващия световен опит в тази област и програмна система на автора, която позволява обработка, съхранение и визуализация на резултатите от деформационни процеси, при периодични геодезически измервания. Разгледани са възможностите за включване на допълнителни модули за управление на геодезически инструменти, позволяващи наблюдение на позицията на съоръжението или отделни негови сегменти в реално време.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

инженерна геодезия, деформации на инженерни съоръжения, свлачища и хвостохранилища

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Ангелов, А. Изграждане на оптимизационен модел, база данни и софтуер за обработка, управление и анализ на геодезическите данни при изследване на деформации на язовирни стени. София. Дисертация, 2005.
2. Ангелов А., „Геодезически методи за изследване на деформационни процеси при високи сгради и инженерни съоръжения”. Монография, ISBN 978-619-90832-1-5, 2017г.
3. Димитров, Д. Инженерна геодезия. София. Техника, 1989.
4. Ламбева, Т. Трансформация между геопотенциални коти и нормални височини при прецизни височинни определения, Годишник на УАСГ, брой 2, том 54, 2021, София, стр.219-228.
5. Пенев, П. Геодезически мрежи и методи за определяне на деформации на инженерни съоръжения. София. Дисертация, 1981.
6. Хофман-Валенхов,Б., Лихтенегер,Н., Колинс, Дж. GPS.Теория и практика, София. УАСГ, 2002.
7. Левчук, Г.П., Новак, В.Е., Лебедев, Н.Н. Прикладная геодезия. Москва. Недра, 1981.
8. Karl Sippel (2001). “Modern Monitoring System software development”. Leica Geosystems AG.
9. James Lutes, Adam Chrzanowski, Geoffrey Bastin and Cecilia Whitaker. (2001). “DIMONS – Software for automatic data collection and automatic deformation analysis”
10. Инструкция за изследване на деформации на сгради и инженерни съоръжения. София. ГУГКК, 1980г.
11. Structural Deformation Surveying. US Army Corps of Engineers, Department of Army.
12. Washington, DC 20314-1000, Manual No. 1110-2-1009, 1 June 2002.

ГЕОДЕЗИЧЕН МОНИТОРИНГ НА ПРЕМЕСТВАНИЯ И ДЕФОРМАЦИИ НА ОБЕКТИ ОТ ИНЖЕНЕРНАТА ИНФРАСТРУКТУРА НА ПОВЪРХНОСТТА ЗА ОЦЕНКА НА ЕФЕКТИТЕ ОТ ПРЕКРАТЯВАНЕ ЕКСПЛОАТАЦИЯТА НА МИНИ „ПЕРНИК”

д-р инж. Иван Калчев
РЕЗЮМЕ

В последните години след спиране на минните дейности през 2000 г. на територията на град Перник възникнаха извънредни ситуации, които са пряко свързани с миннодобивната дейност, извършвана в Пернишкия въгледобивен басейн. Целта на проекта е да се изпълнят предпроектни проучвания и анализи на реперната мрежа за геодезични и маркшайдерски наблюдения за движението и деформациите на земната повърхност, минния масив и най-застрашените обекти на повърхността с цел организиране на специализиран мониторинг като превантивна мярка с цел опазване на обекти и съоръжения от вредното влияние на проведените минни работи и последствията от спиране на експлоатацията им.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

мониторинг на деформации и движения; прецизни геодезически измервания – методи и инструменти

РЕФЕРЕНЦИИ

ИЗСЛЕДВАНИЯ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ СТЕПЕНТА НА ТОПЛИННА ЗАЩИТА НА НОВИ МОДЕЛИ ОХЛАЖДАЩИ ЖИЛЕТКИ ПРИ РАЗЛИЧНО ФИЗИЧЕСКО НАТОВАРВАНЕ

гл. ас. д-р Александър Крилчев
РЕЗЮМЕ

Проведените пилотни експерименти с предложените нови средства за топлинна защита на работниците при подземния добив на полезни изкопаеми (охлаждащи жилетки) показаха добър охлаждащ и изолиращ ефект за дълъг период от време при повишено топлинно натоварване на организма. Недостатъците, обаче, свързани с голямото тегло дадоха основание да бъде променен модела и да се намали количеството на използвания охлаждащ агент. В статията е показано провеждането на експерименти, свързани с предложени нови модели жилетки и тяхното използване в условия близки до такива с прегряващ микроклимат. Целта е да се определи ефективността им при различни физически натоварвания при подземния добив на полезни изкопаеми.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

подземен добив, микроклиматични условия, топлинна защита, хидрогел, микроклимат при прегряване

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Дихателна и топлинна защита, Михаил Михайлов, Тодорка Бакърджиева, София, 2009.
2. Физиологические мероприятия по нормализации труда в глубоких шахтах, Министерство Угольной промишлености- Москва 1986.
3. Опиты использования индивидуальных и групповых средств защиты от газа тепла и пили, Министерство Угольной промишлености, Москва, 1985.
4. Наредба № 3 от 19.04.2001 г. за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място.
5. ISO 7730 от 2005 г. Ергономия на топлинната околна среда.
6. Наредба №15 от 31.05.1999 г. за условията, реда и изискванията за разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и почивка по време на работа.

УВЕЛИЧАВАНЕ НА ХИДРАВЛИЧНАТА ВОДОПЛЪТНОСТ НА ГОРНИЯ ИЗОЛАЦИОНЕН ЕКРАН ПРИ ТЕХНИЧЕСКА РЕКУЛТИВАЦИЯ НА БАЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА ДРЕНАЖНИ ГЕОКОМПОЗИТИ С ВОДОНЕПРОПУСКЛИВА СЪРЦЕВИНА

д-р инж Бранимир Братоев, инж. Юлиян Величков, инж. Радина Славова, инж. Йонко Добрев
РЕЗЮМЕ

Използването на геосинтетични материали е бърз, технологичен и понякога единствен метод при реализиране на горен изолационен екран при рекултивацията на съоръжения за депониране на отпадъци. Дренажните геокомпозити са многообразни в зависимост от технологията на производство и успешно могат да заменят естествените материали при реализацията на дренажи за газ или вода. Настоящата статия се фокусира върху предимствата на дренажни геокомпозити с водонепропускливо ядро, които значително намаляват хидравлична проводимост на горния изолационен екран при рекултивация на съоръжения за депониране на неопасни отпадъци, при които нормативно не се изисква полагане на геосинтетичен слой с пълна хидравлична водоплътност. Отчетени са основните предимства при използването на дренажни геокомпозити, акцентирайки върху екологичния ефект и по-ниския им въглероден отпечатък спрямо алтернативни решения.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

дренажен геокомпозит, рекултивация, геосинтетика

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Наредба № 26 за рекултивация на нарушени терени, подобряване на слабопродуктивни земи, отнемане и оползотворяване на хумусния пласт.
2. Наредба № 6 от 27 август 2013 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци.
3. Koerner, R M. 2005. Designing with Geosynthetics.
4. Иван Дойков, Бранимир Братоев. 2017. Укрепване на стръмни откоси с геомрежи.
5. Lisa L. Damiano and Eric S. Steinhauser. 2020. A guide for specifying drainage geocomposites.
6. Carbon footprint reduction – ABG Geosynthetic.
7. GRI Standard GC8. 2001. Determination of the allowable flow rate of a drainage geocomposite.
8. ABG. 2018. Pozidrain. A guide to the selection and specification of Poizdrain drainage geocomposite.
9. Pozidrain Reduction Factors on In-plane Flow.

НОВИ НАПРАВЛЕНИЯ ПРИ РОЛКОВИ СКАЛОРАЗРУШАВАЩИ ИНСТРУМЕНТИ

Веселин Христов Митков
РЕЗЮМЕ

В настоящия доклад се разглежда и анализират ролкови скалоразрушаващи инструменти, тяхната конструкция и новите направления. Показани са утвърдени принципи и технико икономически подход за избор на ролково длето при сондиране на сондажи за нефт и газ.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

ролкови скалоразрушаващи инструменти , нефт и газ , сондиране , нови направления

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Занева Е, Щ. Льомов, А. Ангелов. 2012. Неконвинционални източници на въглеводородни ресурси, технологични и екологични предизвикателства. изд. къща „св. Иван Рилски“, София.
2. Льомов, Щ., М. Харизанов. 2001. Ръководство за упражнения по „Сондиране за нефт и газ”, София.
3. Стефан, О. 1967. Дълбоко Нефтено сондиране, софия.
4. Rabia H., Well Engineering & Construction.
5. Cenerg Global Tools Pvt. LTD, Catalogue.
6. Thomas T., 2008. IADC CODES.
7. Introduction to Well Engineering. 2004. Drilling Bits.
8. Universal Drilling Technique LLC, Catalogue
https://en.wikipedia.org/wiki/Drill_bit_(well)
https://en.wikipedia.org/wiki/Roller_cone_bit
https://petrowiki.spe.org/Roller_cone_bit_classification
https://petrowiki.spe.org/Roller_cone_bit_components

СЪПОСТАВКА НА МЕТОДИ ЗА ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА НАДРАБОТКА И ПОДРАБОТКА В НЕДОСТЪПНИ МИННИ ИЗРАБОТКИ

Мартин Колев, Д-р инж. Сергей Михалев
РЕЗЮМЕ

Настоящия доклад разглежда съвременни маркшайдерски методи за определяне, формата и размерите на недостъпни минни изработки, и последващо определяне на съответствието между проектни, и изпълнени параметри на минната изработка (надработка и подработка). Направена е съпоставка между изчисляваните несъответствия с проекта при използването на два от основните метода за сканиране на добивни камери в актуалната практика – Cavity Monitoring System и сканиране с Безпилотен летателен апарат.За провеждането на експерименталната част са проведени маркшайдерски измервания със съответното оборудване на пет добивни камери в рудник „Челопеч“.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

маркшайдерство, безпилотни летателни средства, надработка и подработка, Cavity Monitoring System (CMS)

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Наръчник по мaркшайдерско дело, Издателство „Техника“, София,1965 г.
2. Михалев.С. Анализ на нормативите за маркшайдерско осигуряване в рудник „Челопеч“, Дисертация, МГУ „Св. Иван Рилски“, София 2021 г.
3. Приложение на безпилотни летателни апарати при подземен добив на полезни изкопаеми, С. Михалев, Р. Димитров, Х. Добрев, Сборник с Доклади от Седма национална научно-техническа конференция с международно участие „Технологии и практики при подземен добив и минно строителство“, Девин 2020.
4. Техническа инструкция за извършване на измервателните маркшайдерски работи при проучването, строителството и разработването на находищата на полезните изкопаеми, София, Техника, 1969.

mdg-magazine.bg © 2022. Всички права запазени.