Skip to content Skip to footer
Menu
Menu

ДОБИВНАТА ПРОМИШЛЕНОСТ И КЛИМАТИЧНИТЕ ПРОМЕНИ

Доц. д-р Димитър Благоев
РЕЗЮМЕ

В последните години и особено последните месеци все по-актуални стават въпросите свързани с климатичните промени и влиянието на индустрията върху тях. От една страна геополитическата обстановка свързана с поредица от кризи (Ковид-19, война и др.) забавя намеренията на световната общност за справяне с причинителите на глобалното затопляне, а от друга икономическите фактори (инфлация, несигурност в доставките, вкл. и енергийни) водят до временно преосмисляне на целите заложени по отношение на декарбонизацията на световната индустрия и икономика, като цяло. Целта на настоящата статия е да идентифицира потенциалното наличие на връзка между индикатори на климатичните промени и дейността на предприятията от добивната промишленост на базата на статистически данни за тяхното изменение в определен период от време (20 години). В това направление да се установи функционална зависимост между изменението на климата и работата на добивните предприятия и да се идентифицира степента и насоката на влияние. За постигане на поставената цел се използват статистическа информация и двумерни разпределения на базата на специализиран софтуер.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

климат, промени, индустрия, производство, температура, валежи

ЦЯЛАТА СТАТИЯ В PDF ФОРМАТ

ДОБИВНАТА ПРОМИШЛЕНОСТ И КЛИМАТИЧНИТЕ ПРОМЕНИ

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Naudé, W. (2011). Climate Change and Industrial Policy. Sustainability, 3(7), 1003–1021. https://doi.org/10.3390/su3071003
2. Fischedick, M.; Roy, J.; Abdel-Aziz, A.; Acquaye, A.; Allwood, J.M.; Ceron, J.-P.; Geng, Y.; Kheshgi, H.; Lanza, A.; Perczyk, D.; et al. Industry. In Climate Change (2014): Mitigation of Climate Change. Contribution of Working Group III to the Fifth Assessment Report of the Intergovernmental Panel on Climate Change; Edenhofer, O., Pichs-Madruga, R., Sokona, Y., Farahani, E., Kadner, S., Seyboth, K., Adler, A., Baum, I., Brunner, S.,Eickemeier, P., et al., Eds.; Cambridge University Press: New York, NY, USA, pp. 739–810.
3. Girod, B.; Wiek, A.; Mieg, H.; Hulme, M. The Evolution of the IPCC‖s emission scenario‖s. Environ. Sci. Policy 2009, 12, 103-118.
4. Ojha, V.P. (2008). Carbon emissions reduction strategies and poverty alleviation in India. Environ. Dev. Econ. 14, 323-348.
5. ***International Energy Agency. (IEA).(2009). Global Gaps in Clean Energy Research, Development and Demonstration; IEA: Paris, France.
6. ***IEA. Electricity Information 2020; IEA Publications: Paris, France, 2020.
7. Martin, P. (2010). Climate Change, Agricultural Development, and Migration. GMF Study Team on Climate-Induced Migration; German Marshall Fund of the United States: Washington, DC, USA.
8. ***UNFCCC. Paris Agreement: 21st Session of the Conference of the Parties (COP), Paris. 2015. Available online: https://unfccc.int/files/meetings/paris_nov_2015/application/pdf/paris_agreement_english_.pdf (accessed on 15 July 2022).
9. ***UNITED NATIONS (UN). Transforming our World: The 2030 Agenda for Sustainable Development; A/RES/70/1, UNITED NATIONS: New York, NY, USA, 2015.
10. Калдамукова, Р. (2021). Диазотният оксид – парниковият газ, за който никой не говори, Климатека – науката за климата на твоя език, онлайн на: https://www.climateka.bg/diazoten-oksid-parnikov-gaz-nikoi-ne-govori/ посетено на 14.07.2022, 15:35
11. Годишни обобщения на валежите – https://www.stringmeteo.com/synop/prec_year.php Посетено на 15.07.2022 10:12
12. Годишни обобщения на температурите – https://www.stringmeteo.com/synop/temp_year.php Посетено на 14.07.2022 15:35
13. Структурна бизнес статистика (СБС) – Годишни данни на нефинансовите предприятия, https://nsi.bg/bg/content/7664/%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%B0%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%BD%D0%B8/%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%88%D0%BD%D0%B8-%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%BD%D0%B8-%E2%80%93-%D0%BA%D0%B8%D0%B4-2008
14. ***Видове променливи и техните характеристики, https://bg.warbletoncouncil.org/tipos-de-variables-14069 Посетено на 15.07.2022 10:47
15. Благоев, Д., Иновации и иновационна активност на предприятията от добивния сектор на българската икономика, сп. Минно дело и геология бр. 7/2019
16. Благоев, Д., Инвестиционна активност на предприятията от добивния сектор и значението им за развитие на регионите в страната (по примера на избрани региони), сп. Минно дело и геология бр. 6-7/2020, (online). https://mdg-magazine.bg/wp-content/uploads/2020/08/BR6_7_20web.pdf

ЕНЕРГИЙНИЯТ ПРЕХОД: МОГАТ ЛИ МЕТАЛИТЕ ДА БЪДАТ „ГОРИВОТО“ НА БЪДЕЩЕТО?

Боян Рашев
РЕЗЮМЕ

Основната идея на прехода е да преминем от конвенционалните изкопаеми горива – нефт, газ и въглища към възобновяеми източници и електромобилност. Това обаче изисква огромни количества метали. И ако за слънчевите панели, ветрогенераторите и батериите се правят огромни инвестиции, то в минно-добивните компании не само не се инвестира, а голяма част от инвестициите се оттеглят. В резултат на това светът просто не може да добие нужните количества метали, за да осъществи енергиен преход с наличните технологии.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

енергиен преход, метали, цени, инвестиции

ЦЯЛАТА СТАТИЯ В PDF ФОРМАТ

ЕНЕРГИЙНИЯТ ПРЕХОД: МОГАТ ЛИ МЕТАЛИТЕ ДА БЪДАТ „ГОРИВОТО“ НА БЪДЕЩЕТО?

РЕФЕРЕНЦИИ

КРЪГОВАТА ИКОНОМИКА В СВЕТА НА МЕТАЛИТЕ – ЗА ИНОВАТИВЕН И УСТОЙЧИВ РАСТЕЖ

Анна Матеина
РЕЗЮМЕ

Рециклирането на металите има редица ползи, както за опазването на околната среда и човешкото здраве, така и в икономически аспект. Всички съвременни високотехнологични продукти като компютри, медицински скенери, самолетни двигатели и метеорологични сателити са немислими без метали. Те имат потенциала да позволят устойчиво глобалното социално и икономическо развитие в стремежа към ресурсоефективна, кръгова и зелена икономика.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

метали, рециклиране, добри практики

ЦЯЛАТА СТАТИЯ В PDF ФОРМАТ

КРЪГОВАТА ИКОНОМИКА В СВЕТА НА МЕТАЛИТЕ –  ЗА ИНОВАТИВЕН И УСТОЙЧИВ РАСТЕЖ

РЕФЕРЕНЦИИ

ПОДЗЕМНО СЪХРАНЕНИЕ НА ВЪГЛЕРОДЕН ДИОКСИД

проф. д-р инж. ивайло копрев, д-р инж. николай христов, Инж. Никола Сечкарьов
РЕЗЮМЕ

Улавянето на въглерода (CCS) включва методи и технологии за отстраняване на CO2 от промишленото производство чрез улавяне, транспортиране и съхранение в подземни хранилища. В настоящата статия са разгледани възможностите за съхранение на со2 в геоложки структури в южна българия за нуждите на комплекса ,марица-изток“. Освен за намаляване на емисиите, технологията може да помогне за оцеляването на ТЕЦ-ове, които гарантират сигурност на доставките.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

въглероден диоксид, съхраняване, подземни хранилища

ЦЯЛАТА СТАТИЯ В PDF ФОРМАТ

ПОДЗЕМНО СЪХРАНЕНИЕ НА ВЪГЛЕРОДЕН ДИОКСИД

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Балинов, В. и др. 1978. Относно методиката на комплексното обобщаване на геоложката информация във връзка с изясняване на условията и механизма на екраниране на въглеводородните залежи.- 25 години ВМГИ, Юбил. науч. конф., Варна, 224-233 с.
2. Белмустаков, Е. 1968. Палеоген. В: Стратиграфия на България. С., Наука и изкуство, 309-340.
3. Бояджиева, К., С. Гашаров. 2001. Геотермичен каталог на България. С., Горекс Прес, 166 с.
4. Дачев, Х. 1988. Строеж на земната кора в България. Изд. Техника, С., 334 с.
5. Дешев, Е., В. Балинов. 1977. Оценка кондиционных параметров фильтрационных и емкостных свойств пород-коллекторов. – ХІ конгрес на БКГА, Киев.
6. Йорданов, Й., В. Балинов, Е. Дешев, Ив. Сапунджиева. 1985. О методике колличественной оценки изолирующих свойств труднопроницаемых пород. – Изд. ГИ БАН, сер. неф. и въгл.геол., 21, с. 34-41.
7. Йосифов, Д. 1977. Първоразрядни дълбочинни разломи и земекорни блокове в нагънатите зони и активизираните области на България по геофизични данни. – Из. ГИ БАН, сер. геотект., тектонофиз. и геодин., 6, 48-65.
8. Кръстев, Н. и др. 1988. Геолого-геофизическая характеристика палеогенового фундамента Загорского понижения к западу от р. Сазлийка. – В: Линеаменты как структуры сочленения разновозрастных складчатых областей и их металогении. БАН, ПК ІХ МС АНСС, Пр.4, тема 4.2, 142-154 Рабочее совещание, София,
9. Недялков, Н. 1983. Тектоническое строение фундамента Восточномарицкого третичного басейна.- В: Марицкий шов и блоковое строение Болгарского Средногорья. БАН, ПК ІХ МС АНСС, Пр.4, тема 4.4, , 142-154. Рабочее совещание.София
10. Николова, Й., 1980. Определяне плътността на скалите по данни от радиометричните (НГМ и ГМ) изследвания в сондажите. – Из. ГИ БАН, сер. нефт. и въгл. геол. 13, 13-21 с.
11. Николова,Й., 1981. Усовершенствование методов интерпретации нейтронного гамма и акустического методов в песчаниках с глинисто-карбонатным цементом. Докл. на симп. по прил. геоф., Лайпциг, 511-517 с.
12. Николова, Й., В. Балинов, Е. Занева-Добранова, М. Дончева. 2004. Оценка на изолиращите свойства на труднопроницаемите скали по сондажно-геофизични данни. МНТК, Варна, с.165-170.
13. Станев, И. 1974. Генезис и възраст на подземните води от горноюрско-долнокредния водоносен хоризонт в България. – Изв. ГИ., сер. Инж. геол. и хидрогеол., 23, 61-74.
14. Chadwick A., Arts R., Bernstone C., May F., Thibean S., Zweigel P.(ed.). 2007. Best practice for the storage of CO2 in saline aquifers. Observations and guidelines from the SACS and CO2 STORE projects.
15. Dabovski, C., I. Boyanov, Kh. Khrischev et al. 2002. Structure and Alpine evolution of Bulgaria. Geol. Balc., v. 32, 2-4; p. 9-15.
16. Kotzev, V., Tz. Georgiev, R. Nakov, B. C. Burchfiel, R. W. King, R. Reilinger. 2001 GPS study of active tectonics in Bulgaria: results from 1996 to 1998. Tectonophysics, 235-248.
17. Metz B., Davidson O., Coninek H., Loos M., Meyer L (ed.) 2005. Carbon Dioxide Capture and Storage. Cambridge University Press, New York.

ТУНЕЛИТЕ В СОФИЙСКОТО МЕТРО, ИЗГРАДЕНИ С ТУНЕЛНИ ПРОБИВНИ МАШИНИ С ЩИТ

Доц. д-р инж. Иван Митев
РЕЗЮМЕ

В статията е разгледано строителството на тунелите в участъците: МС „Сердика“ – МС „Стадион В. Левски“ на Линия 1, Надлез „Надежда“- МС „НДК“ на линия 2 и МС „Театрална“ – МС „Красно село“ на Линия 3, изградени с тунелни пробивни машини с щит. Посочени са инженерно-геоложките, xидpогеоложките и сеизмоложки условия по трасето на метрото, които обуславят методите на работа и основните изисквания както към ТПМ, така и към конструкциите на тунелите.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

подземно строителство, тунели, тунелни пробивни машини с щит, Софийско метро

ЦЯЛАТА СТАТИЯ В PDF ФОРМАТ

ТУНЕЛИТЕ В СОФИЙСКОТО МЕТРО, ИЗГРАДЕНИ С ТУНЕЛНИ ПРОБИВНИ МАШИНИ С ЩИТ

РЕФЕРЕНЦИИ

1..    Братоев, Ст. Софийски метрополитен. Nota bene! Communications. София, 2004.
2..    Братоев, Ст. Софийски метротрасета. Nota bene!  София, 2012.
3.    Братоев, Ст., А. Джоргов Софийско метро 2020. ТЕМ ДИЗАЙН,  София, 2020.
4.     Maidl, B., M. Thewes и U. Maidl, Ръководство по тунелно строителство, том Том I: Конструкции и методи, BAGTC, 2013.
5.     Жечев, Н. Крепежни конструкции и облицовки, София, 2012.
6.    Балев, В. 3D симулация при прокарване на тунел с помощта на 2d софтуер по метод на крайни елементи“. списание „Минно дело и геология“ ISSN 0861-5713 ISSN 2603-4549 (online) бр. 5-6/2018
7.    Tamaskovics N., Pavlov P., Totev L Tondera D., Computational  pothole mining subsidence analysis. Journal of Mining and Geological Sciences, Volume 60, Part II Mining, Technology and Mineral Procesing, 2017. ISSN 2535-1184. p. 7-9
8.    Tamaskovics N., Tondera D., Pavlov P., Totev L. Computational pothole mine subsidence analysis for multilayer sites. Journal of Mining and Geological Sciences, Volume 62, Part II, 2019. ISSN 2682 – 9525 (2683-0027 online) p. 99-102.

Изпитът гаранция ли е за компетентност? Критичен обзор на международните магистрантски програми, даващи професионална квалификация

Проф. Хендрик Гроблър
РЕЗЮМЕ

Неотдавнашно проучване на възможните фактори за ограничения брой на професионално изявяващи се носители на сертификати за компетентност, издадени от южноафриканското правителство, мотивира изследване на международните модели за оценка на компетентността на маркшайдери за целите на професионалната регистрация. Направена е критична оценка на образователните програми за маркшайдери в Австралия, Германия и Обединеното кралство, които са сравнени с действащите в Южна Африка. Периодът за придобиване на висше образование и изискванията за регистрация изглеждат сходни за повечето страни. Установено е, че в отделните образователни модели процесите за оценка на професионалната компетентност значително се различават. Тези модели на оценка се съпоставят с действащия модел в Южна Африка, използван от Министерството на минералните ресурси. Силните страни на всеки модел са установени и откроени, за да се разработи предложение за алтернативна форма на обучение в магистърска степен и оценяване на професионалната квалификация. Резултатите от изходното ниво, използвани от Съвета на инженерите на Южна Африка (Engineering Council of South Africa, ECSA), са сравнени с определените в някои от моделите изисквания за компетентност. Твърди се, че структурираният подход за развитие на компетентност чрез структурирано квалификационно обучение в магистърска степен ще осигури подобряване на скоростта на вземане на изпитите за професионална регистрация. Разработено е предложение за модел на магистърска квалификация или обучителна програма, които биха осигурили структуриран подход за получаване на компетентност. То се основава на силните страни на различните модели на компетентност и се обсъжда в подробности.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

мониторинг на деформации и движения; прецизни геодезически измервания – методи и инструменти

ЦЯЛАТА СТАТИЯ В PDF ФОРМАТ

ИЗПИТЪТ ГАРАНЦИЯ ЛИ Е ЗА КОМПЕТЕНТНОСТ? Критичен обзор на международните магистрантски програми, даващи професионална квалификация

РЕФЕРЕНЦИИ

1.    Queensland Surveyors Act 2003. (2015, June 15). Queensland Surveyors Act 2003,. From Queensland Surveyors Act 2003,:https://www.legislation.qld.gov.au/LEGISLTN/CURRENT/S/SurveyorsA0 3.pdf
2.    businessdictionary.com. (2015, July 7). businessdictionary.com. From www.businessdictionary.com:
http://www.businessdictionary.com/definition/skill.html
3.    Campbell, G. (2007). QUEENSLAND SURVEY BOARD APPLICANT HANDBOOK. QUEENSLAND SURVEY BOARD.
4.    Dennis, E. F. (2003). The mine Surveyor in the RSA – a brief historical review. Institute of Mine Surveyors of South African , 12-15.
5.    Department of Labour USA. (2015, June 15). United States of Amnerica
6.    Department of Labour. From Occupational Safety & Health
7.    Administration: https://www.osha.gov/SLTC/competentperson/
8.    Department of Mineral Resources RSA. (2015, June 15). Mine Surveyor’s
9.    Government Certificate of Competency. From Department of Mineral Resources: http://www.dmr.gov.za/mine-surveyors.html
10.    DMR. (2011). Mine Health and Safety Act No 29 of 1996 Government Gazette 27 May 2011. Government Gazette Republic of South Africa.
11.    Government of Western Australia Department of Mines and Petroleum. (2015, June 15). Applying for certification. From Government of Western Australia Department of Mines and Petroleum: http://www.dmp.wa.gov.au/14874.aspx
12.    Grobler, H. (2015). A future perspective on Work Integrated Learning for South African Mine Surveyors. World Conference on co-operative and work integrated education. Kyoto Sangyo University, Japan: 18-21 August 2015.
13.    Grobler, H. (2014). Report on the GCC Mine survey MS evaluation process. Johannesburg.
14.    Hegeman, M. (2015). Education of Mine Surveyors after graduation. Bochum: Technische Fachschule Georg Agricola.
15.    Hegeman, M. (2015). Verordnung über die Ausbildung und Prüfung für den höheren Staatsdienst im Markscheidefach.
15.    Hegeman, M. (2015, July 7). Verordnung über die Ausbildung und Prüfung für den höheren Staatsdienst im Markscheidefach. (H. Grobler, Interviewer)
17.    International Society of Mine Surveying. (2015). www.ism.rwth-aachen.de. Retrieved January 2010 from International Society of Mine Surveying:
18.    http://www.ism.rwth-aachen.de/cms/
19.    Leighfield, K. (2015, June 13). HSE training model for UK surveyors email discussion. (H. Grobler, Interviewer)
20.    New South Wales Board of Surveying and Spatial Information. (2015, June 15). Pathway to registration Mine Surveyors. From New South Wales Board of Surveying and Spatial Information: http://www.bossi.nsw.gov.au/candidates/candidate_mining_surveyors/path way_to_registration
21.    Oxford dictionaries. (2015, June 15). Oxford Dictionaries. From www.oxforddictionaries.com:
22.    http://www.oxforddictionaries.com/definition/english/competence
23.    Schulte, R. (2015, May 13). Markscheider information. (H. Grobler, Interviewer)
24.    South African Institute for Mining and Metallurgy. (2015, June 15). Best practice guideline for the development of Graduate Development Programmes . From South African Institute for Mining and Metallurgy: http://www.saimm.co.za/download/SAIMMGuideline-GDPsforEngineeringGraduates07092010.pdf
25. The South African Council for Professional and Technical Surveyors. (2015, June 15). Registration. From The South African Council for Professional and Technical Surveyors : http://www.plato.org.za/4regnotesprof.php
26.    Willows-Munro, S. E. (1948). Minutes of the Quarterly annual General meeting. Journal of the Institue of Mine Surveyors of South Africa , page 19.,

mdg-magazine.bg © 2022. Всички права запазени.