Skip to content Skip to footer

ПРОФ. Д-Р КАМЕН БОГДАНОВ: РЕЦЕНЗИЯ НА МОНОГРАФИЯТА „МЕТАЛОГЕНИЯ НА БЪЛГАРИЯ“ С МЕТАЛОГЕННА КАРТА НА БЪЛГАРИЯ В МАЩАБ 1:500 000 С АВТОРИ ПРОФ. ДГН ПЕТКО ПОПОВ И ДОЦ. Д-Р КАМЕН ПОПОВ

Рецензент: Проф. д-р КАМЕН БОГДАНОВ
Издание: "металогения на българия" с металогенна карта на българия в мащаб 1:500 000
автор: проф. дгн петко попов, доц. д-р камен попов

Представената за рецензиране монография в обем от 426 стр. текст, 130 фигури, 1636 заглавия цитирана литература и 308 фондови доклади представлява един съвременен анализ на различните генетични типове рудни находища в територията на Република България, образувани в съответните пространствени и темпорални геоложки условия. На базата на дългогодишният си опит, анализ на известни и получени нови данни авторите обобщават образуването и разпространението в пространството и времето на минералните находища в България и връзката им с основните геоложки процеси и тектонски обстановки.

Монографията отразява изследването на металогенните процеси на базата на палеотектонски принципи, като са разграничени скалните комплекси, тектонските структури и асоцииращите рудни прояви, формирани през отделните епохи и стадии в геотектонската еволюция. Авторите приемат тектонската систематика на Дабовски и Загорчев (2009) за орогенните пояси и тектонските единици на Балканите, в която от север към юг се различават три зони: Балканска (Балканиди), Средногорска и Моравско-Родопска, които са със субширинна до изток-югоизточна посока. Балканската зона (Балканидна) обхваща Стара планина и Предбалкана, като се бележи от деформирани триаски и юрско – долнокредни теригенни и карбонатни фациеси, както и горноюрско – долнокредни и горнокредно – палеогенски флишки комплекси. Средногорската зона се дефинира от развитието на горнокредни вулкански и седиментни скали, както и поредица от плутонични тела. Моравско- Родопската зона се характеризира от развитието на къснокредно – средноеоценски гранитоидни плутони и последващите бартон – кватернерни континентални или плиткоморски седименти в асоциация от бартон – миоценски предимно кисели вулкански и плутонични скали. Приетата схема е една обобщена и съвременна основа за металогенен анализ.

Представената металогенна карта на България в М 1:500 000 на български и английски език е придружена от каталог на показаните 768 броя рудни находища и проявления, отбелязващ тяхната големина (икономическо значение), промишлен и генетичен тип, главни и второстепенни елементи, географска позиция и принадлежност към рудно поле и руден район. На базата на металогенен анализ се определят особеностите на геоложките комплекси, контролиращи рудообразуващите процеси и се обобщава образуването и разпространението в пространството и времето на минералните находища на палеогеографска и геодинамична основа. Отделни са рудни полета и по-крупни металогенни единици (рудни райони, металогенни зони и др.), формирани в рамките на единни геоложки процеси.

Въз основа на разграничаването на структурните етажи и техните особености са дефинирани Неопротерозойско-херцинска и Алпийска геотектонски и металогенни епохи. Неопротерозойско-херцинската геотектонска епоха се обособява от събитията, маркиращи единен геотектонски цикъл. Той се демонстрира от последователните прояви на океански спрединг, субдукция на офиолитовите асоциации и формиране на магмени дъги, колизия и постколизионна орогенеза. Алпийската геотектонска епоха е определяща за геологията и рудогенезата на територията на Република България. Тя се характеризира с развитието на Балканидната тектонска система в тясна връзка с еволюцията на Вардарския палеоокеан, както и с прилежащата Мизийска платформа. През двете металогенни епохи се формират характерни минерални находища в резултат на специфични тектоно-магматични цикли и геодинамични фактори, влияещи на натрупването на полезните изкопаеми във времето.

Отделят се стадий на океанския спрединг,стадий на субдукция и магматични дъги (периконтинентални), колизионен стадий и постколизионен стадий, на Неопротерозойско-херцинската епоха. В Алпийската епоха се отделят стадий на океански рифтинг , интраколизионен рифтинг, късна колизия и постколизионен стадий.

На територията на Република България авторите разграничават 9 металогенни зони: Старопланинска (SPZ), Берковско-Шипченска (BSZ), Белоградчишко-Ватийска (BVZ), Копривщен-ско-Хисарска (KHZ), Видлич-Троян-Странджанска (VTSZ), Западнобалканска (WBZ), Средногорска (SZ), Рило-Родопска (RRZ), Родопска (RZ) и 21 рудни полета.

Отделените металогенни зони са детайлно характеризирани на базата на обобщаване на известни и нови данни , като са отразени и интерпретирани и по-нови металогенни обобщения за конкретни рудни райони ( Попов и др.,2012, Георгиев, 2012 Георгиев и др.2017). Системното и логично подбиране и обощаване на данните за геодинамичната и магматичната и еволюция, рудоодбразувателните процеси, формирането и разпределението в пространството и времето на различни генетични типове минерални находища в България без съмнение е задължителната методична основа за решаване на основните задачи на металогенните изследвания, които авторите успешно са илюстрирали на базата на палеогеографски подход. Така например, металогенните процеси в Рило-Родопската металогена зона се свързват от авторите с мастрихт-лютеския магмен комплекс. Образуваните поредица от рудни находища се характеризират с преобладаващото развитие на хидротермални руди на волфрам, молибден, флуорит и уран. Освен това присъстват железни, злато- антимонови, бисмутови и по-рядко полиметални, злато-полиметални и медни минерализации. Често те са с близки пространствени, темпорални и минeрало- геохимични връзки. Очертават се Рилозападнородопският, Ракитовско–Бачковският и Барутинско-Смилянският рудни райони, в които се обособяват отделни рудни полета или рудни минерализирани площи.

В текста и фигурите на монографията са включени и описани общо 1274 броя рудни обекти, с което представената работа в голяма степен характеризира рудния потенциал и важните находища в страната и закономерностите в тяхното пространствено и темпорално разпределение.

Очевидно e, че в една комплексна и многопланова работа не е възможно да се отразят и дискутират всички идеи и публикации свързани с различни аспекти на металогенията на България, като това не е и основната задача на монографията. При разглеждане на генезиса и металогенните аспекти на някои находища е удачно да се отразят и работите на Sillitoe et al. (2020), за Росенското рудно поле и на Metodiev et al (2016) за Руйското рудно поле, както и нa Richards, (2015) в регионален план. На обобщената палеотектонско-металогенна схема (фиг. I -2) е добре да се покажат границите на отделените от авторите металогенни зони, които са показани отделно на палеогеографските схеми на фиг I-3.

Логичното, критично и коректно тълкуване на получените нови и съществуващи данни, които са богато илюстрирани с подходящи, професионално оформени графични материали, схеми и таблици допринася за много доброто впечатление от изследването. Приложените металогенни карти в М 1:500 000 на български и английски език синтезират и илюстрират нагледно обобщенията и идеите на авторите и представляват принос към съвременните металогенни изследвания.

Монографията е предназначена за ползване от най-широк кръг специалисти в областта на геологията и полезните изкопаеми и представлява комплексен металогенен синтез за територията на страната. Определено представлява интерес и като ценно учебно и справочно пособие за курсовете по металогения и съвременен кадастър на рудните находища в България. Следва да се отбележи добрата систематика на по-малко известните данни за урановите находища и рудопроявления на територията на България и уточняване на тяхната металогенната позиция на съвременна геодинамична основа.

Описанието на рудните находища и техните металогенни характеристики са представени синтезирано, ясно и компетентно и отразяват дългогодишния опит и идеите на авторите при конкретни изследвания на различни генетични типове находища в България.

Предлагам представената монография да бъде отпечатана, тъй като представлява безспорен научен и практически принос в металогенните изследвания в нашата страна, както и важен принос в развитието на европейската металогенна школа и без съмнение ще представлява интерес за широк кръг от специалисти.

Препоръчвам и отпечатването на книгата и на английски език, което ще даде възможност и на чужди компании и специалисти да оценят нейните достойнства.

12.01.2022 г., София

ДОЦ. Д-Р КАЛИН РУСКОВ: РЕЦЕНЗИЯ НА МОНОГРАФИЯТА „МЕТАЛОГЕНИЯ НА БЪЛГАРИЯ“ С МЕТАЛОГЕННА КАРТА НА БЪЛГАРИЯ В МАЩАБ 1:500 000 С АВТОРИ ПРОФ. ДГН ПЕТКО ПОПОВ И ДОЦ. Д-Р КАМЕН ПОПОВ

Рецензент: Проф. д-р КАЛИН РУСКов
издание: "Металогения на българия" с металогенна карта на българия в мащаб 1:500 000
Автор: проф. дгн петко попов, доц. д-р камен попов

През последните няколко десетилетия се появиха редица нови данни за геоложкия строеж, тектониката, магматизма и възрастта на скалите, и минерализациите попадащи на територията на нашата страна. Също така беше проведено ново геоложко картиране в М 1:50 000 в много райони на страната. В резултат на това се получиха множество нови данни за геологията и полезните изкопаеми. Монографията „Металогения на България11, с автори Петко Попов и Камен Попов, заедно с приложените „Металогенна карта на България в М 1:500 000″  и „Каталог на рудните находища и рудопроявления“, представят един съвременен, много добре илюстрован, поглед върху рудните находища, попадащи на територията на Република България. Авторите обобщават на едно място множество публикации и научни монографии, фокусирани върху рудните находища и рудопроявления. През последните няколко години бяха публикувани подобни обобщения за различни райони от страната, като това е първия труд обхващащ металогенията на цялата територия на България. Особен интерес представлява приложената металогенна карта на България в М 1:500 000, съставена върху геоложка основа на геоложката карта в М 1:500 000. На тази карта са показани 768 броя рудни находища и проявления, като по този начин се дава възможност разбираемо да бъде онагледен рудния потенциал на страната. В книгата са включени данни за геологията, възрастта на находищата, структурните особености и минералния състав на отделните находища и рудопроявления. Следва да се отбележи, че картата и каталогът на находищата са достъпни както на български, така и на английски език, което ги прави много по-достъпни за широк кръг читатели предвид засиления интерес на чужди компании към търсене и проучване на метални полезни изкопаеми на територията на Република България.

В текста на книгата, металогенните процеси в страната ни са разгледани във връзката им с различните геоложки процеси в определени палеотектонски условия. Разграничени са две металогенни епохи – Неопротерозойско-херцинска и Алпийска, които са в съответствие с геотектонските епохи и стадии. Металогенните единици от различен порядък, попадащи в рамките на отделните стадии от еволюцията на Неопротерозойско-херцинската и Алпийската епохи, както и позицията на рудни находища и рудопроявления, са показани на Металогенната карта на България, М 1:500 000. Текстът на монографията представя детайлно описание отделните находища и рудопроявления, както и на металогенните единици в които попадат.

Както бе споменато, представената монография представлява едно мащабно обобщение върху трудовете на множество български и чуждестранни автори работили по проблематиката на рудните находища на територията на Република България. Цитирани са общо 1636 броя литературни източници и 308 броя фондови доклади.

Монографията „Металогения на България“, заедно с приложената към нея „Металогенна карта на България в М 1:500 000″, представлява ценно и необходимо попълнение в българската геоложка литература. Те ще бъдат от неоценима помощ, както за научната общност, така и за различните специалисти занимаващи се в областта на търсенето и проучването на рудни находища на територията на Република България.

София, 20.12.2021 г.

ПРОФ. Д-Р СТРАШИМИР СТРАШИМИРОВ: РЕЦЕНЗИЯ НА МОНОГРАФИЯТА „МЕТАЛОГЕНИЯ НА БЪЛГАРИЯ“ С МЕТАЛОГЕННА КАРТА НА БЪЛГАРИЯ В МАЩАБ 1:500 000 С АВТОРИ ПРОФ. ДГН ПЕТКО ПОПОВ И ДОЦ. Д-Р КАМЕН ПОПОВ

Рецензент: Проф. д-р СТРАШИМИР СТРАШИМИРОВ
Издание: "металогения на българия" с металогенна карта в мащаб 1:500 000
автор: проф. дгн петко попов, доц. д-р камен попов

Представеният ми за рецензия труд е в обем 420 машинописни страници текст, включващ разширени резюмета на български и английски и каталог на рудните находища и рудопроявления в страната. Общо са описани над 760 рудни находища  и проявления, включени в 9 металогенни зони. В металогенните зони са отделени 21 рудни района с прилежащите към тях рудни находища, рудопроявления и минерализирани площи. Литературната справка включва над 1600 заглавия на научни публикации, както и 308 фондови доклада. Към текста е съставена и металогенна карта на България в М 1:500 000.

За всеки един от описаните обекти са посочени географската локация и принадлежността му към съответната металогенна единица. Приведени са данни за генетичния тип на орудяването, формата на рудните тела, минералния състав и структурно-текстурните особености на рудите. Текстът е придружен от разширено резюме на български и английски език. Описанието под фигурите също е преведено на английски.

Авторите на представения труд проф. дгн Петко Попов и доц. д-р Камен Попов са добре познати на нашата геоложка общественост. Проф. дгн П. Попов е сред доайените на науката за полезните изкопаеми у нас, чийто трудове са широко известни сред изследователите на рудни райони и находища в Централното и Източното Средногорие, Бургаския и Странджанския рудни райони и др.

Доц. д-р Камен Попов е представител на по-младата генерация геолози, които уверено навлязоха в науката през последните години. Имах възможност да наблюдавам професионалното му израстване още от времето, когато беше студент в специалност Г.П.П.,  както и в последствие като член на катедрата. Неговата добра професионална подготовка му помага в решаването на конкретни геоложки задачи, а за авторитета му сред колегите от катедрата говори фактът, че преди известно време беше избран за ръководител на катедрата.

Представеният ми за рецензиране труд представлява едно съвременно комплексно изследване на металогенните процеси на територията на България. В монографията са разграничени и характеризирани разнообразни седиментни, магмени и метаморфни комплекси, формирани последователно в тяхната геоложка еволюция. Дефинирани са две основни геотектонски и металогенни епохи ( еопротерозойско-херцинска и Алпийска геотектонски и металогенни епохи). В тях са отделени тектоно-металогенни стадии, като океански, субдукционни, рифтогенни и други.

Във въведението на монографията са набелязани основните цели и задачи на работата. Като основа е използвана тектонската схема, предложена от Дабовски и Загорчев (2009 г.), в която се разграничават Балканска и Карпатска орогенни системи, както и прилежащата им Мизийска платформа.

В Неопротерозойско-херцинската металогенна епоха са отделени стадии на океанския спрединг, стадии на субдукция и магматични дъги с характерните за тях рудопроявления и находища. Към колизионния стадий са отнесени Старопланинска металогенна зона (Берковски и Трънски рудни райони) , Берковско-lllипченска металогенна зона , в която е представен Свогенски руден район.

Възприетото разделение е на базата на изследванията на редица автори още от началото на ХХ век та чак до наши дни.

Особено внимание е обърнато на Средногорската металогенна зона, в която са локализирани Панагюрския, Бургаския и Странджанския рудни райони, включващи основните рудни полета и находища с икономическо значение за страната. Необходимото внимание е отделено и на Рило­ Родопската металогенна зона , включваща също така редица находища на цветни метали (мед, олово, цинк и др.).

При описание на отделните находища се дават сведения за границите на рудните полета и разположението на находищата и рудопроявленията в тях. Описани са петрографския състав на вместващите скали, структурните особености на находищата, минералния състав на орудяванията, формата на рудните тела и други техни особености.

Като резултат се е получило едно съвременно, съобразено с проведените до сега изследвания на различни автори описание на металогенните особености на различните райони в страната.

Със своето съдържание материалът представлява обобщение на усилията на няколко генерации български геолози. От друга страна следва да се отбележи, че големият обем фактически материал, включен в него би представлявал известно затруднение пред студентите, подготвящи се за изпит по него. В този смисъл авторите е рационално да обмислят възможността за оформяне на две книжни тела, едното от които да представлява пълния обем, а в другото да бъдат изведени само по- съществените тези от труда. Това може да се постигне и в рамките на едно книжно тяло при използване на различни по големина шрифтове.

В заключение смятам, че представения труд представлява ценно достижение за изследване на закономерностите в разпространение на полезните изкопаеми на територията на България и следва да бъде отпечатано.

Януари, 2022 г. София

ПРОФ. Д-Р ИНЖ. СТОЯН БРАТОЕВ: РЕЦЕНЗИЯ НА УЧЕБНО ПОСОБИЕ „ПРОКАРВАНЕ НА ПОДЗЕМНИ ИЗРАЗРАБОТКИ С TSM И ТПМ“ С АВТОР ГЛ. АС. Д-Р ИНЖ. ИВАН МИТЕВ

Рецензент: Проф. д-р инж. Стоян Братоев
издание: "Прокарване на подземни изработки с TSM и ТПМ"
АВТОР: Гл. ас. д-р инж. Иван стоянов митев

В настоящото учебно пособие се разглежда прокарването на подземни разработки и тунели с тунели обрушващи машини TSM и с тунелопробивни машини ТПМ. Посочено е принципното устройството и технологията при прокарването на минни разработки и тунели с най-често прилаганите в практиката специализирани проходчески машини.

В отделни раздели са разгледани тунелните обрушващи машини TSM, тунелните екскаватори, тунелните пробивни машини (ТПМ ) за твърди скали и тунелните пробивни машини (ТПМ ) с щит за плътни и/или слаби почви. Дадено е кратко описание и принципите на работа на основните системи на тунелните машини.

В отделен раздел авторът е описал прилаганите технологични схеми при прокарване на хоризонтални тунелни изработки с разгледаните разновидности на тунелните машини- TSM и ТПМ в диапазони от различни видове почви.

Учебното пособие може да се използва от студенти по специалността „Подземно строителство“, а така също и от студенти изучаващи други минни и транспортно-строителни специалности. То може да бъде помагало за инженери работещи в областта на минното дело и тунелното строителство.

ПРОФ. Д-Р ИНЖ. ПАВЕЛ ПАВЛОВ: РЕЦЕНЗИЯ НА УЧЕБНО ПОСОБИЕ „ПРОКАРВАНЕ НА ПОДЗЕМНИ РАЗРАБОТКИ С TSM И ТПМ“ С АВТОР ГЛ. АС. Д-Р ИНЖ. ИВАН СТОЯНОВ МИТЕВ

Рецензент: Проф. д-р инж. Павел Павлов
ИЗДАНИЕ: „Прокарване на подземни изработки с ТSm И ТПМ"
АВтор: гл. ас. д-р инж. ИВАН стоянов МИТЕВ

В предоставеното ми за рецензия учебно помагала са разгледани редица въпроси, свързани с начините на прокарване на минни изработки. В началото, накратко е представен общ преглед на методите за прокарване на минни или тунелни изработки. Направена е класификация на подходящите машини. Подробно са разгледани Тунелните обрушаващи машини и тунелните пробивни машини.

Обърнато е внимание на тунелните фрези и багери. Акуратно са обяснени устройството и принципите на работа, на тунелно пробивните машини за твърди скали, пробивните машини с щит и затворените щитови комплекси. Разгледани са все по­актуалните напоследък – микропробивни машини.

Разработен е раздел, касаещ техническите особености при използване на тунела пробивните машини за прокарване на минни изработки. Той включва подходящите геоложки условия, изискванията към площадката за монтаж на машината, подходящата организация на работния процес, предимствата и недостатъци на технологията на прокарване и много други.

Разработенятучебен материал е подплатен с много технически описания, чертежи, схеми и подходящ снимков материал. Посочени са основни строителни похвати и методи. Илюстрирани са примери от строителството на „Софийски Метрополитен“. Съдържанието е разработено много добре и е поднесено в отлична логическа последователност.

Учебното помагало е предназначено за студентите от специалност „Подземно строителство“, ОКС „Бакалавър“ и „Магистър“ при Миннотехнологичен факултет и от други специалности на Минно-геоложки университет. Може да се ползва от специалисти, работещи в сферата на тунелното и метростроителство.

ПРОФ. Д-Р НИКОЛАЙ РАФАИЛОВ ЖЕЧЕВ: РЕЦЕНЗИЯ НА МОНОГРАФИЯ НА ТЕМА „ИЗЧИСЛИТЕЛЕН МОДЕЛ ПРИ ОРАЗМЕРЯВАНЕ И ПРОКАРВАНЕ НА ПОДЗЕМНИ ИЗРАБОТКИ“ С АВТОР ГЛ. АС. Д-Р ИВАН МИТЕВ

Рецензент: Проф. д-р Николай Жечев
ИЗДАНИЕ: „Изчислителен модел при оразмеряване и прокарване на подземни изработки"
АВТОР: ГЛ. АС. д-р инж. Иван МИтев

Актуалността на и значимостта на представеният за рецензиране монографичен труд „Изчислителен модел при оразмеряване и прокарване на подземни изработки“ представлява една цялостна гледна точка върху поставянето и решаването на съществени проблеми при оразмеряването и прокарването на подземни изработки.

Структурата на монографията е разделена в пет части с общ обем от 144 страници. В обща част се разглеждат основни положения от стъпките преди създаването на изчислителни модели за геомеханичен и конструктивен анализ на подземните изработки. Чрез описаната във втората част практическо значение на геомеханиката, се дава възможност да се установяват вариациите в поведението на различните видове почви и скали при различни въздействия. Третата част на предложената от автора структура обстойно разглежда въздействията на средата върху подземните изработки, чрез предизвикване на скален/земен натиск вследствие на прокарване на подземни изработки. Голямото разнообразие на причините, от които зависи скалния натиск и липсата на универсален метод за неговото определяне, авторът обобщава теоретични методи, характерни за вида на изработката и средата в която се прокарва. Чрез четвъртата част на монографичния труд се анализира разликата между плитко и дълбоко заложени подземни изработки, като за целта се разглеждат подходи за определяне на разрезните усилия в крепежната конструкция, които биха могли да се реализират. В заключителната част е изведен изчислителният модел на база теоретични методи за конкретното избрано изследване или изчислителна процедура за подземна изработка, представяща по достоверен и приемлив начин поведението на общата система „почва­конструкция“ и/или на отделните и елементи при достигане до изследваното гранично състояние.

Методологията на изследването в монографичният труд „Изчислителен модел при оразмеряване и прокарване на подземни изработки“ с автор гл. ас. д-р Иван Митев, представя задълбочен теоретичен анализ и наблюдение на добри практики за процесите на подземното строителство. Резултатът от този труд е представяне на основните положения при прокарването на подземни хоризонтални изработки в практичен вид, обзор на статическия анализ на изработките, като е споделен опит и е предложен практически подход за това.

Монографичният труд е необходим и полезен за студенти, изследователи и професионалистите в сферата на подземното строителство, от които се очакват задълбочени познания за методиките при прокарването на подземни изработки.

mdg-magazine.bg © 2022. Всички права запазени.