На 11.11.2020 г. ни напусна ст. н. с. к. т. н. д-р инж. Колю Ненов Колев.
Роден е на 24.08.1934 г. в гр. Габрово. Завършва средно образование с пълно отличие през 1952 г. в гр. Горна Оряховица. През 1957 г. завършва Харковския минен институт – СССР по специалността „Разработване на полезни изкопаеми”.
На 28 август 1957 г. постъпва на работа като завеждащ смяна в рудник Бобов дол. През 1959/60 година е началник участък и инженер в ПТО. От 1960 г. е на работа в „Минпроект”. Преминава през всички длъжности – проектант, ръководител група, главен проектант, а от 1968 г. е главен инженер на института. От 1974 г. е главен директор на МНИПКИ „Минпроект”, а от 1987 г. до 1991 г. е заместник председател на Комитета по енергетика- отговарящ за въгледобива.
През периода 1964 – 1968 г. К. Колев е задочен аспирант в московския минен институт, където успешно защитава дисертационна работа на тема “Ефективна система на разработване на мощни стръмни въглищни пластове”, а през 1979 г. е избран за старши научен сътрудник първа степен. Автор е на повече от 50 публикации в наши и чужди списания по проблемите на въгледобива.
Многократно е награждаван с ордени и медали. Носител е на два ордена „Червено знаме на труда”, орден „Народна република България”, съветски ордени „Шахтъорска слава” – I, II, и III – та степен и др.
Поклон пред светлата му памет!
Припомняме спомени на д-р инж. Колю Колев за Маришкия басейн и за рудник „Бобов дол“, споделени в книгата „Алманах на специалисти с приноси в открития добив на полезни изкопаеми“, автор проф. Георги Константинов.
Първоначалните проекти за усвояване на Източно – маришкия басейн са разработени от института „Гипрошахт” – Ленинград – сега Санкт Петербург. Предвидено беше изграждането на шест амостоятелни рудника с обща производствена мощност 42,1 млн. t. въглища годишно. Несъответствието между заложените в проектите и действителните инженерно-геоложки условия на басейна, доведе до появата на поредица от катастрофални по характер и уникални по обем свлачища. Така например през 1966 г. се появи свлачище с обем на земни маси 25 млн. м3, което разруши работния борд на рудник „Трояново – 2″. Следващото свлачище, през 1968 г. вече е с обем 55 – 60 млн. м3 с хоризонтално преместване на земните маси на 100 – 110 м.
На насипище „Обручище” възникна свлачище с обем 40 – 45 млн. м3 земна маса, с деформация на дълбочина до 100 м и вал на 500 м пред насипището.
Всичко това наложи преработването на техническите проекти на рудниците „Трояново – 1″, „Трояново – 2″, „Трояново – 3 и на ТИД-а за басейна. Това беше извършено от МНИПКИ „Минпроект” през 1970 -1972 г. с участието на специалисти от „Гипрошахт — Ленинград: главният проектант на руските проекти инж. Демидова М. Н. и проф. Фисенко Г. Л. От министъра на въглищната промишленост на СССР Братченко Б. Ф. беше командирована като консултант инж. Демидова М. Н. за една година в България, респективно в „Минпроект”. При тази преработка на проектите общата схема на разкрояване на басейна, основната минно-транспортна механизация и технологичните схеми останаха непроменени.
Нямахме и установена методика за решаване на проблемите по устойчивостта, което доведе до големи промени в първоначалните проектни параметри на бордовете, определени преди всичко от инженерните съоръжения. Това наложи големи завишения на генералните сметки на обектите.
Свързаната с курса за интензификация инвестиционна политика, през периода на 70-те и 80-те години на миналия век, изискваше качествено нов подход при решаването на проблемите по перспективното развитие на въгледобива и неговата модернизация. Това беше най-интересния, най- творческия период на едно поколение минни специалисти, в това число и лично на мен.
Наложи се разработването на идеята за модернизацията на рудниците „Трояново – 1″, „Трояново – 2″ и „Трояново – 3″ с преминаване към лентов извоз, а така също и обединяването на рудниците 1 и 3 в рудник „Трояново юг” и на „Трояново-2″ с останалата част от рудничното поле в рудник „Трояново север”. На дневен ред се постави и отработването на целика между оформените два огромни рудника. Решаването на тези задачи изискваше сериозни научни обосновки, сложни проектни решения, промишлени експерименти и продължителни периоди от време за реализация.
Наложително беше преодоляването на разнопосочните мнения и спорове не само между водещите специалисти, но и между различните ведомства и държавни организации. Възникваха и редица междудържавни отношения между Н. Р. България и ГДР – главен доставчик на основното минно оборудване за комплекса „Марица-изток”.
Като финал на огромната и продължителна работа по комплекса „Марица-изток трябва да се отбележи последният етап от неговата модернизация, а именно изземването на целика между двата рудника.
В една публикация е цитирано, че уникалният пет хилядник – „багер Rs 4000 , с производителност 6900 м3 в час, който е монтиран у нас, е един от 4- те в света.
Приемам, гордея се с това, но искам да подчертая, че „Мини Марица- изток включват едни от най-големите открити рудници в света по мащаби, механизация и оригиналност на техническите решения, експлоатиращи въглищни пластове в такива сложни минно-геоложки условия.
Ще се спра само на рудник „Бобов дол – обединен”, с годишна производствена мощност 3,5 млн. тона.
На базата на ново изграждания рудник „Бабино”, през 60-те и 70-те години, бяха изработени проекти и изпълнено огромно минно строителство за обединяване на всички рудници в басейна. Постигната беше пълна концентрация и механизация на производството.
Поради сложните и уникални минно-геоложки условия, за механизирането на въгледобива се налагаше извършването на продължителни научни изследвания и конструкторски разработки. Ние избрахме и създадохме най-подходящата механизация за изземването на въглищните пластове в подземните рудници.
Няма да се спирам на комплексната механизация за изземването на тънките и средно мощни пластове.
Ще споделя само за внедряването на механизирания комплекс [МК] за еднослойно изземване на мощните въглищни пластове с дебелина 4,5 – 5,5 м. По този проблем в продължение на пет години работихме съвместно с немската фирма „Кльокнер Бекорит”. По нашите научни и конструктивни разработки, специално за рудник „Бабино”, от тях беше конструиран и изработен „МК” за еднослойно изземване на въглищни пластове с дебелина до 5,5 м и работно налягане на хидросистемата 200 – 400 атмосфери.
Поради изключителната склонност на въглищата към самозапалване, внедряването на „МК” беше реализирано с прилагането на най-съвременните средства за борба с ендогенните пожари: изпреварващи сондажи, изолация на отработеното пространство с химически разтвори и пяна, тампонажи с глина и запълване на иззетото пространство с азот. За целта, в Бобов дол построихме завод за производството на течен азот, най-голям на Балканите.
Като прибавим към казаното до тук: пълна механизация на добива и подготвителните работи, транспорта на въглища и хора, максимална степен на автоматизация на производствените и спомагателни процеси, можем да кажем, че в 80 – те години на миналия век, ние изградихме рудник „Бобов дол – обединен” като един от най-модерните подземни рудници в Европа.
В подкрепа на горното ще споделя мнението на главния конструктор от фирмата „Кльокнер Бекорит”. При една негова командировка у нас след около 3-4 години след внедряването на „МК“, аз го запитах: „Защо при изпълнен търговски договор, без да имате ангажимента към нас, вие отделяте толкова голямо внимание на неговата работа?“. Отговорът беше: „Г-н Колев, цяла Европа гледа на Вас. Такъв „МК” за еднослойно изземване на въглищен пласт с мощност до 5,5 m няма. Освен това Вие го внедрихте в изключително тежки минно-геоложки условия, каквито Европа също не познава“.
Други коментари са излишни.
В заключение искам да споделя, че ние миньорите достойно се справихме със задачите, които постави пред нас държавата през периода 1965 – 1990 години.
В 1987 г. ние в Р. България произведохме 38492 хил. тона въглища. Този върхов добив за нашата страна считам, че вече е непостижим.
