Skip to content Skip to sidebar Skip to footer

МОДЕЛИРАНЕ НА ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ С ПОМОЩТА НА НЕВРОННИ МРЕЖИ В ГЕОТЕХНИКАТА

Проф. дтн инж. Николай Николаев, Проф д-р инж. Кръстю Дерменджиев
РЕЗЮМЕ

През последните десетилетия моделирането на изкуствен интелект (AI) навлиза бурно и в областта на геотехниката и геотехническото строителство. Един от методите на това моделиране се осъществява чрез приложението на изкуствени невронни мрежи (ANN). На основата на литературни източници публикувани в диапазона на 1992 – 2024 г. в този доклад са представени редица начини на използване на изкуствените невронни мрежи и проблемите при тяхното създаване за целите на геотехниката. Докладът има за задача да набележи само част от възможностите на приложение на AI в цитираната по-горе област.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

изкуствен интелект; изкуствени невронни мрежи; геотехника

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Fausett, Laurene V. — Fundamentals of Neural Networks: Architectures, Algorithms, and Applications. Първо издание: Prentice-Hall, 1994 (461 стр.) с ISBN 0130422509 / 0133341860.
2. Shahin, M. A., Jaksa, M. B. & Maier, H. R. (2008). State of the Art of Artificial Neural Networks in Geotechnical Engineering, Electronic Journal of Geotechnical Engineering, Vol. 8, pp. 1–26.
3. Serier Abdellah, W. (2024) A review of applications of artificial intelligence in geotechnical engineering. Proceedings of the 18th African Regional Conference on Soil Mechanics and Geotechnical Engineering (ARCSMGE 2024). ISSMGE. Available at: https://www.issmge.org/uploads/publications/51/127/ARCSMGE 2024-150.pdf
4. Emami Meybodi, E., Hussain, S. Kh., Fatehi Marji, M. & Rasouli, V., 2022. Application of machine learning models for predicting rock fracture toughness Mode-I and Mode-II. Journal of Mining and Environment, 13(2), pp.465–480. doi:10.22044/jme.2022.11596.2148.
5. Kröse, B. & van der Smagt, P., 1996. An introduction to Neural Networks. 8th ed. University of Amsterdam.
6. Ferreira, A. & Giraldi, G., 2017. Convolutional Neural Network approaches to granite tiles classification. Expert Systems with Applications, 84, pp.1–11, https://doi.org/10.1016/j.eswa.2017.04.053.
7. Fukushima, K. & Miyake, S., 1982. Neocognitron: A new algorithm for pattern recognition tolerant of deformations and shifts in position. Pattern Recognition, 15(6), pp.455–469. doi:10.1016/0031-3203(82)90024-3
8. Bui, D.T., Tsangaratos, P., Nguyen, V.-T., Van Liem, N. & Trinh, P.T., 2020. Comparing the prediction performance of a Deep Learning Neural Network model with conventional machine learning models in landslide susceptibility assessment. Catena, 188, p.104426. doi:10.1016/j.catena.2019.104426.
9. Ahmad, I., El-Naggar, H. & Khan, A.N., 2007. Artificial neural network application to estimate kinematic soil pile interaction response parameters. Soil Dynamics and Earthquake Engineering, 27(9), pp.892–905. doi:10.1016/j.soildyn.2006.12.009.
10. Chua, C.G. & Goh, A.T.C., 2005. Estimating wall deflections in deep excavations using Bayesian neural networks. Tunnelling and Underground Space Technology, 20(4), pp.400–409. doi:10.1016/j.tust.2005.02.001.
11. Maier, H. R. & Dandy, G. C. (2000). Neural Networks for the Prediction and Forecasting of Water Resources Variables: A Review of Modelling Issues and Applications. Environmental Modelling & Software, 15(1), 101–124.
12. Karnin, E. D. (1990). A Simple Procedure for Pruning Back-Propagation Trained Neural Networks. IEEE Transactions on Neural Networks.
13. Ghaboussi, J., & Sidarta, D. E. (1998).
New nested adaptive neural networks (NANN) for constitutive modeling.
Computers and Geotechnics, 22(1), 29–52. https://doi.org/10.1016/S0266-352X(97)00034-7

ОБЗОР НА ДЕЙСТВАЩИ ПОДЗАКОНОВИ НОРМАТИВНИ АКТОВЕ, УПОМЕНАВАЩИ В ТЕКСТОВЕТЕ СИ ТЕРМИНА „ХВОСТОХРАНИЛИЩА“

Ст. пр. Велислава Д. Паничкова
РЕЗЮМЕ

Настоящата статия представя обзор на подзаконови нормативни актове в Република България, съдържащи термина „хвостохранилища“. Обект на изследване са наредби и правилници, които конкретизират изискванията за експлоатация, контрол и закриване на тези съоръжения. Специално внимание се обръща на процедурите по безопасност и мерките за опазване на околната среда. Целта е да се изясни как подзаконовата уредба прилага и развива рамката, зададена от законодателството, като осигурява детайлни правила за практическото управление на хвостохранилищата.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

подзаконови нормативни актове, управление на хвостохранилища, опазване на околната среда

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Дачев, Г. Действаща нормативна уредба, регламентираща редът на извършване на инспекции на съоръжения за минни отпадъци – хвостохранилища от категория „А“ и категория „Б“. В: Сборник с доклади Национална научно-техническа конференция „Управление и безопасност на хвостохранилища“, стр. 15-24, ISBN 978-619-90939-7-9.
2. Тошев, Д., Т. Чолаков. Състояние на хвостохранилищата в България – минало и настояще. В: Сборник с доклади Национална научно-техническа конференция „Управление и безопасност на хвостохранилища“, стр. 5-14, ISBN 978-619-90939-7-9.
3. Тошев, Д., Т. Чолаков. Върху управлението и безопасността на хвостохранилищата. В: Сборник доклади Втора национална научно-техническа конференция „Управление и безопасност на хвостохранилища“, стр. 1-7, ISSN 2815-472Х.
4. Устройствен правилник на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, изм. ДВ., бр. 81 от 24.09.2024 г., в сила от 1.10.2024 г.
5. Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, изм. и доп. ДВ, бр. 58 от 9.07.2024 г., в сила от 9.07.2024 г.
6. Наредба за управление на минните отпадъци, изм. и доп. ДВ., бр. 58 от 23.07.2019 г.
7. Наредба за управление на строителните отпадъци и за влагане на рециклирани строителни материали, приета с ПМС № 267 от 05.12.2017 г., обн. ДВ, бр. 98 от 8.12.2017 г.
8. Наредба за категоризиране на земеделските земи при промяна на тяхното предназначение, доп. ДВ, бр. 93 от 9.11.2018 г. и изм. ДВ, бр. 9 от 30.01.2024 г.
9. Решение на Комисията на европейските общности от 30.04.2009 г. за допълване на техническите изисквания за характеризиране на отпадъците, формулирани в Директива 2006/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно управлението на отпадъците от миннодобивните индустрии (нотифицирано под номер C(2009) 3013) (2009/360/ЕО).
10. Списък на закритите, включително и на изоставените съоръжения за минни отпадъци по чл. 22 м, ал. 5 от Закона за подземните богатства.

ЗЛАТОДОБИВНИТЕ РАЙОНИ НА ФАРАОНИТЕ – ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ПРОУЧВАНЕ И РАЗРАБОТВАНЕ НА АКТУАЛНИ СЪВРЕМЕННИ ЗЛАТНИ НАХОДИЩА В ИЗТОЧНАТА ПУСТИНЯ НА ЕГИПЕТ

Д-р Никола Вардев
РЕЗЮМЕ

Златните находища и проявления в Източната пустиня на Египет между р. Нил и Червено море са установени и разработвани на стотици места още от фараонско и предфараонско време преди 6000 години. Древните египтяни са добивали злато от кварцови жили с различни размери чрез открити кариери и подземни рудници. В Източната пустиня са локализирани повече от 200 такива златодобивни минни обекта. При осъществяването на прогнозните и проучвателните си програми експертите и инвеститорите в този регион на Египет в много голяма степен се ориентират от местоположението и мащабите на тези древни разкопки, тъй като древните рудари са разработвали само повърхностните най-богати и най-лесно достъпни участъци. През последните години Националната минно-геоложка служба на Египет (EMRA), след като реформира и облекчи минното си законодателство, се старае да привлече колкото се може повече минни компании, които да оперират на нейна територия с оглед реализиране на съвременни геоложки проучвания и въвеждане в експлоатация на нови златни находища.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

злато, находища, Египет, Източната пустиня, античен добив, перспективи за проучване

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Botros, N.S., 2015. Gold in Egypt: Does the future get worse or better? Ore Geology Reviews Volume 67, 2015, Pages 189-207, ISSN 0169-1368, https://doi.org/10.1016/j.oregeorev.2014.11.018.
2. El-Wardany, R. M., & Jiao, J. (2023). History and classification of gold mineralization in Egypt. In M. T. Aide (Ed.), Rare Earth Elements – Emerging Advances, Technology Utilization, and Resource Procurement (Chapter 3). IntechOpen. https://doi.org/10.5772/intechopen.110042
3. El-Bialy, M. Z. (2020). Precambrian basement complex of Egypt. In The Geology of Egypt: Regional Geology Reviews (pp. 37–79). Cham: Springer. DOI: 10.1007/978-3-030-15265-9_2
4. Egyptian mineral resources authority 2014, internal report in, No. 35/2014
5. Zaghlol K. 2022. Structural Control, and Petrology of Gold Occurrences of the Gebel Hamrat Ghannam—Gebel Atawi Stretch, South Quseir, Central Eastern Desert, Egypt. Egypt: Cairo University.
6. El Alfy E. M. 2003. Report on the Barramiya gold mine, Eastern Desert. Qusseir Phosphate Co., Cairo.EMRA, Internal reports No. 18 / 68-39 / 77-16 / 78-71
7. Махмуд, А. Ш., 2018. Золоторудные месторождения Египта (история и перспективы). В: Геология в развивающемся мире, Сборник научных трудов, УДК 553.041.
8. Botros, N. S., 2004. A new classification of the gold deposits of Egypt. Ore Geol. Rev. V.25, pp. 1-37.
9. Redon, B., Marchand J, Faucher, T., 2023. Gold mining in the Eastern Desert of Egypt, from the New Kingdom to medieval times: new insight from the Samut district. Polish Archaeology in the Mediterranean, 29 (1), pp.153-172.
10. Hassan, M. Helmy, Kaindl, R., Fritz, H., & Loizenbauer, J., 2004.
The Sukari Gold Mine, Eastern Desert—Egypt: structural setting, mineralogy and fluid inclusion study.
Mineralium Deposita, 39(4), 495–511. DOI: 10.1007/s00126-004-0426-z
11. Searle, D.L., Carter, G.S., Shalaby, I.M., 1976. Mineral Exploration at Um Samuki. U.N. Technical Report No. 36-76, Documentation Centre of the Egyptian Geological Survey, Egypt.
12. Botros, N.S., Wetait, M.A., 1997. A possible porphyry copper mineralization in South Monqul, Eastern Desert, Egypt. Egyptian Journal of Geology, 41(1), 175–196.
13. Osman, A., Dardir, A., 1989. On the mineralogy and geochemistry of some gold-bearing quartz veins in the central Eastern Desert of Egypt and their wall rocks. Annals of the Geological Survey of Egypt, 15, 83–99.
14. Ramadan, T. M., Abdelsalam, M. G., & Stern, R. J. (2001). Mapping gold-bearing massive sulfide deposits in the Neoproterozoic Allaqi Suture, Southeast Egypt with Landsat TM and SIR-C/X-SAR images. Photogrammetric Engineering & Remote Sensing, 67(4), 491–497.
15. Botros, N.S., 1991. Geological and geochemical studies on some gold occurrences in the north Eastern Desert, Egypt. PhD Thesis, Zagazig Univ., Zagazig, Egypt, 146 pp.
16. Botros, N. S., 1995. Genesis of gold mineralization in the North Eastern Desert, Egypt. Annals of the Geological Survey of Egypt, 20, 381–409.
17. Botros, N. S., 1999. Acid sulphate alteration type at south Um Monqul, North Eastern Desert, Egypt. Arabian Gulf Journal of Scientific Research, 17(1), 15–34.
18. Dardir, A. A. & El-Shimi, K.A.M., 1992. Geology and geochemical exploration for gold in the banded iron formation of Um Nar area, Central Eastern Desert, Egypt. Annals of the Geological Survey of Egypt, 18, 103–111.

СТАТИЧЕН И МОДАЛЕН АНАЛИЗ НА ЕКСЦЕНТРИЧЕН РОТОР НА РОТОРНА ТРОШАЧКА – ЕКСЦЕНТРИКОВ ТИП РТЕТ

Инж. Станимир Станчев
РЕЗЮМЕ

В статията са представени резултатите от извършен статичен и модален анализ на роторна трошачка-ексцентриков тип РТЕТ с цел оценка на нейната механична устойчивост и динамична стабилност. Чрез числено моделиране по метода на крайните елементи МКЕ е изследвано напреженовото състояние на основните възли на машината при номинални натоварвания. Определени са собствените ѝ честоти на трептене. Използван е триизмерен CAD модел, включващ ексцентриков вал, роторен цилиндър, корпус и лагерни възли. При статичния анализ са изчислени разпределенията на еквивалентните напрежения и деформации, като максималните стойности не превишават 65% от границата на провлачане на материала.
Модалният анализ е извършен за първите осем собствени форми на трептене. Установено е, че първата собствена честота f ≈ 1675,86 Hz е достатъчно отдалечена от работните честоти на ротора f ≈ 3,49624 – 6,85345 Hz, което изключва възможността от резонанс. Формите на трептене са доминирани от огъване и усукване на ротора, без критични концентрации на напрежения.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

роторна трошачка-ексцентриков тип, статичен анализ, модален анализ, метод на крайните елементи МКЕ, динамична устойчивост

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Переновски Н. Изследване на якостно-деформационното състояние на нова конструкция лопатки за осови вентилатори работещи с голяма периферна скорост, Годишник на МГУ „Св. Иван Рилски“, Том 68/2025 / Annual of the University of Mining and Geology “St. Ivan Rilski”, Vol. 68/2025.
2. Станчев, Ст., Ст. Георгиев. Теоретичен анализ за оптимизиране на натегателна станция на лентов транспортьор на багер SRs 2000, Годишник на МГУ „Св. Иван Рилски“, Том 66/2023 / Annual of the University of Mining and Geology “St. Ivan Rilski”, Vol. 66/2023.
3. Тонкова Г., К. Цветков, Г. Тонков. Избор и анализ на специализиран софтуер за изследване на състоянието на силово натоварени елементи в конструкцията на машините. Списание „Българска наука“, бр. 98, ISSN: 1314-1031, май-2017, стр. 123-147.

ОБЗОР: СЪВРЕМЕННИ ТЕНДЕНЦИИ ПРИ МОБИЛНИТЕ ПРЕСЕВНИ МАШИНИ ЗА МИНИ И КАРИЕРИ

В съвременните кариери, рудници и рециклиращи бази мобилните пресевни машини се превърнаха в решаващ елемент за качество и ефективност – те не просто „пресяват“, а управляват целия материален поток в технологичната линия. Комбинацията от скалпер и наклонено сито в правилна схема означава по-добра производителност на тон/час, по-ниски разходи за износващи се части, по-малко непланирани престои и по-високо качество на крайния продукт. В динамична среда с често преместване, променлив материал и строги изисквания към фракциите, мобилните скалпиращи и наклонени пресевни машини са не просто оборудване – те са инструмент за контрол на процеса и конкурентоспособност. Ключовите тенденции са мобилност, енергийна ефективност и дигитално управление.

През последните 3–4 години модернизацията на пресевните машини за кариери и минни приложения се ускорява под влияние на следните основни фактори: нужда от по-големи капацитети и ситови площи; натиск за ограничаване на разходите за гориво и енергия; по-строги регулаторни изисквания и фирмени показатели за въглеродна ефективност и изисквания за висока експлоатационна надеждност (минимизирани престои, бърза поддръжка, наличност на части, телематика/диагностика).
През последните години се наблюдава преход от чисто дизелови конфигурации към хибридни решения или напълно електрически платформи. Ускореното навлизане на електрически/хибридни задвижвания решава редица практически проблеми в минната и кариерната практика: по-нисък разход на гориво (при определени режими до 45%), по-стабилна работа при продължителни смени, намалена необходимост от „горивна логистика“ на терен, по-добър контрол на шумовия профил около работната площадка, както и по-прецизно управление. Успоредно с това са внедрени по-ефективни електрозадвижвания на ключови възли, което допълнително повишава енергийната ефективност и надеждността на оборудването. Постига се по-лесна интеграция в електрифицирани мобилни линии (трошачка + пресевна машина + стифиращ конвейер).
Ясно се очертава преминаването от „една машина – една функция“ към по-гъвкави платформи, които работят в по-широк диапазон от режими и приложения с по-малко престои. Акцентът е върху увеличаване на ефективната ситова площ и избягване на „пасивни“ зони, както и върху по-добра адаптация към променлив материал чрез регулируеми ъгли/амплитуди.
През последните години „умните“ функции се преместват от премиум опция към очакван стандарт. Интеграцията на AI и IoT осигурява: телематика, журнал (история) на натоварването, аларми за критични температури/налягания, отчет на производителността, диагностика и функции за управление на парка 24/7 (вкл. защита от злоупотреби и кражби чрез виртуална ограда и дистанционна поддръжка).
Производителите системно работят върху лесното сервизиране и безопасността като „инженерен стандарт“, а не като допълнение: по-лесен достъп до ситови панели/мрежи, ускорени процедури за смяна и решения, които съкращават времето за подготовка на обекта. Какво печели производството: по-малко непланирани престои, по-добра проследимост на износването (сита, ленти, лагерни възли), по-точно планиране на сервиз, по-безопасна експлоатация.
На следващите страници са разгледани реални пазарни решения, които материализират тези изисквания в конкретни конструкции, конфигурации и опции за задвижване. Водещи производители представят продуктови линии, които отговарят на най-често срещаните потребности в кариерни, минни и рециклиращи приложения.

Според Grand View Research глобалният пазар на оборудване за пресяване е 6,36 млрд. USD (2024 г.) и се очаква да достигне 11,29 млрд. USD (2033 г.) при средногодишен темп на растеж 6,6% (2025 – 2033 г.). Fortune Business Insights оценява пазара на 6,08 млрд. USD (2025 г.) с прогноза 9,30 млрд. USD (2034 г.), а Straits Research – 5,82 млрд. USD (2024 г.) с прогноза 9,64 млрд. USD (2033 г.).  Макар числата да се различават поради методология, дефиниции и обхват, изводът е общ: пазарът расте устойчиво и според трите източника.

Powerscreen
Powerscreen® Warrior 2400 е най-големият модел и съчетава висока производителност (до 800 t/h) с издръжливост и гъвкавост за широк спектър материали

Мобилните скалпиращи пресевни машини на Powerscreen® са високоякостни, мобилни пресевни машини, които разделят материалите на фракции чрез премахване на нежелани по-малки или по-големи частици. Те са проектирани за работа в рудници, в кариери и баластриери за производство на инертни материали, за работа в рециклиране на строителни отпадъци, пресяване на почви и др.
Powerscreen има широка гама мобилни скалпиращи сита, които обикновено се групират по размер и производителност. Warrior серията е най-голямата и най-универсална серия за скалпиране на различни материали. 
Warrior 600/800 са компактни модели с висок капацитет и добра мобилност за по-малки обекти. Warrior 1200 е 12-футов скалпер с високо агресивно сито, подходящ за скалпиране и преди/след трошене. Warrior 1400X/1400XE са среден клас с по-голяма мощност и опции за електрическо/хибридно задвижване. Warrior 1800/1800X са мощни машини за средни до големи оператори, с възможност за разделяне на две или три фракции. Warrior 2100 (Single/Triple Shaft/ Spaleck) включва специализирани варианти с различна технология на ситото за оптимална производителност при тежки приложения. Warrior 2400 е най-големият модел с висока пропускателна способност за кариери и минни дейности.
Titan серията включва модели с големи ситови площи и мощни двигатели, подходящи както за скалпиране, така и за прецизно пресяване. Titan 600, Titan 1300, Titan 1800 и Titan 2300 предлагат различни размери и капацитети според нуждите на обекта. 
Powertrak 750 е компактен, но многофункционален скалпер, проектиран за тежки условия като скални късове, строителни отпадъци и фино пресяване.
Основните функции и предимства на тези машини включват мобилност и лесен транспорт, като конструкцията позволява бързо преместване на обекта без сложни подготовки. Налице са гъвкави ситови медии, като машините могат да работят със различни видове ситни повърхности (гризли, плетени сита, перфорирани плочи, палци и др.).  

Повечето модели предлагат разделяне на 2 или 3 фракции, тъй като има възможност за двоен или троен изход за материал. Машините са приложими в широк спектър дейности – от първично скалпиране преди трошене до сортиране в рециклиращи и минни операции.
Типични приложения на мобилните скалпиращи сита на Powerscreen са премахване на фини фракции преди трошене, сортиране на инертни материали и чакъл, обработка на строителни и разрушителни отпадъци, рециклиране на почви и материали, както и добив и обработка на минерали и въглища.
В заключение може да се обобщи, че мобилните скалпиращи сита на Powerscreen представляват надеждни, здрави и многофункционални машини за пресяване и разделяне на материали в широк спектър от индустриални приложения – от компактни обекти до тежки кариерни и минни операции.
Warrior 2400 е най-голямото мобилно скалпиращо/пресяващо сито в гамата на Powerscreen (с тегло от 46 t) и двуплощно сито с размери 6,1 m х 1,93 m, разработено за големи оператори в кариери, минни проекти и рециклиращи приложения. Машината съчетава висока производителност (до 800 t/h) с издръжливост и гъвкавост за широк спектър материали.

SANDVIK

Sandvik е водещ световен производител на минна техника за открити и подземни рудници, включително и водещ доставчик на мобилни трошачни и пресевни машини за мини и кариери.
През юни 2022 г. „Елтрак България“ става официален дистрибутор за страната на дивизията мобилни трошачни и пресевни системи на Sandvik, а от началото на 2024 г. вече е официален дистрибутор и на пълната гама стационарни трошачни и пресевни машини на шведската компания за България.
Sandvik произвежда най-съвременна гама от мобилни наклонени пресевни инсталации. Моделите с верижна ходова част от серия QA предлагат максимална производителност до 600 t/h и са с две или три пресевни площи. Ключова за успеха на мобилните наклонени пресевни машини Sandvik е патентованата технология DoubleScreen.Тя осигурява по-добро разделяне на фракциите, по-точно класифициране и поддържането на по-висок капацитет при стриктни изисквания към зърнометрията, като се отчита ръст на производителността до около 30% спрямо стандартни конфигурации.
Следваща стъпка в еволюцията на серията QA и технологията DoubleScreen е мобилната наклонена пресевна машина с верижна ходова част Sandvik QA452. Моделът залага на уникалната технология Doublescreen, при която двата високоскоростни ситови модула се задвижват независимо, като работните амплитуди и ъгли на пресяване се настройват в подходяща комбинация според вида на пресявания материал. При това прецизно настройване на процеса: първото сито отделя фината фракция, а второто – действа като класификатор.
Sandvik QA452 разполага с два последователно разположени триплощни ситови модула с еднакви по размер ситови повърхности. Всеки модул осигурява приблизително 9 m² ефективна площ за пресяване, което е предпоставка за висока производителност в широк диапазон приложения. При Sandvik QA452 е постигнато увеличение на активната ситова площ на долното сито с около 11%, което осигурява по-ефективно извличане на по-фини фракции.
За по-висока експлоатационна готовност и по-лесно обслужване в Sandvik QA452 са внедрени решения за бърз достъп до ситовия възел, смяна на ситовите панели и мрежи, оглед, почистване и обслужване на агрегати около ситовите модули. Използва се технология, която е в процес на патентоване – с помощта на хидравлични цилиндри единият модул се отмества спрямо другия (раздалечаване) и се улеснява поддръжката и обслужването.
Sandvik QA452 осигурява добри условия за стифиране на материала под изходящите транспортни ленти с хидравлично сгъване. Допълнително е предвиден напречен конвейер за надгабаритната фракция с хидравлично регулиране, който може да работи и в обратен ход. Това позволява Sandvik QA452 да се използва и като двуплощна машина, при която определени фракции могат да се комбинират според конкретните производствени цели.
В посока устойчивост моделът се предлага с хибридно електрическо захранване на работната хидравлика и възможност за свързване с кабел към мрежата, към електрогенератор или към мобилна трошачка, работеща на ток. Това позволява избор на енергиен източник според условията на обекта и подпомага намаляването на разхода на гориво, както и ограничаването на шума и емисиите при експлоатация.
Усъвършенстваната хидравлична система е проектирана за по-ниски енергийни загуби, а интервалите за смяна на хидравличното масло са удължени до 4000 моточаса (при контрол чрез анализ на маслото) – решение, което намалява разходите за консумативи и времето за обслужване.
Управлението е реализирано чрез PLC система с последователно стартиране и спиране на възлите в правилния технологичен ред и подпомага бързото въвеждане в работа, като ограничава разсипване, задръствания и непредвидени претоварвания.
За мониторинг и проследимост QA452 се доставя с телематиката Sandvik My Fleet за 24/7 управление на машинния парк, с функции виртуална ограда, която сигнализира чрез IoT при нейното преминаване – кражба, злоупотреба и др. и възможности за дистанционна поддръжка. Към стандартното оборудване могат да бъдат добавени опции като оросяване за прахопотискане, бордова водна помпа, аварийни въжета за спиране и осветителна мачта.

Мобилна наклонена пресевна машина Sandvik QA452 е с две триплощни ситови нива и производителност до 600 t/h
McCloskey
Мобилната наклонена пресевна машина McCloskey S250 е с голяма ситова площ за високопроизводителна класификация

Компанията McCloskey International, която през 2025 г. отбеляза своята 40-годишнина, е един от утвърдените производители на мобилна трошачна и пресевна техника с международно признание.
Мобилните наклонени пресевни машини McCloskey от серия S са високопроизводителни решения с едни от най-големите пресяващи площи в класа, разработени за работа в тежки условия. Серията S е изградена около ситов модул (High Energy Screen Box), при който се акцентира върху висока производителност и отсъствие на „мъртва зона“ по ситовата повърхност. Отличителна особеност е хидравлично задвижвана лостова система (linkage) на ситовия модул, която улеснява достъпа при смяна на ситата и позволява равномерно натоварване и използване на ситовата повърхност при работа под различни ъгли.
За ускоряване на обслужването е предвидена лесна за работа клинова система (wedge system), която съкращава времето за смяна на ситата. Приемният бункер е изпълнен с широк отвор на решетката, което позволява зареждане с по-големи товарачи. Главният (подаващ) конвейер е проектиран да осигурява равномерен и висок дебит към ситовия модул, което позволява работа с голям капацитет на пресяване. Продуктовата конвейерна система е конфигурирана за отделяне на до четири крайни продукта (фракции), като включва интегрирани конвейери за стифиране, управлявани хидравлично. Решетката може да се управлява с дистанционно управление, което повишава безопасността и удобството при работа. Време за привеждане на машината в работно положение е около 15 минути, което е важно при често преместване в кариерни и минни участъци.
Серията се предлага с две и три ситови нива. Обичайното задвижване е дизел-хидравлично, но се предлага и опцията Dual Power. Това е допълнително електрическо задвижване, което позволява работа изцяло на ток чрез захранване с кабел от мрежата или от мобилна електрическа трошачна машина, работеща в непосредствена близост.
В серията се открояват три характерни решения според мащаба на приложението. S110 е най-новото попълнение и е ориентиран към универсални кариерни задачи, при които се търси висока производителност при компактни габарити и бързо пренастройване. Машината е с двигател 98 kW и с размери на горната ситова повърхност 3,66 × 1,53 m и на долната – 3,05 × 1,53 m. Основният транспортьор е с ширина на лентата 1,05 m. S190 е моделът за по-големи потоци и тежък режим, често предпочитан при кариерни и минни приложения, когато се изисква стабилна класификация при променлив материал. Горната ситова повърхност е с размери 6,10 × 1,52 m, а долната – 5,49 × 1,52 m. В горния клас S250 е heavy-duty вариантът с максимална ситова площ, предназначен за обекти с висок дебит, където работи като основна машина в схемата и капацитетът е водещ критерий. Горната ситова повърхност достига 6,71 × 1,83 m, а долната 6,10 × 1,83 m, като машината е с двигател 161 kW и основен транспортьор 1,20 m.
За контрол на експлоатационните показатели McCloskey предлага телематика 365SiteConnex за отдалечен мониторинг на производителността и работните параметри.

Прочети още от рубриката

mdg-magazine.bg © 2026. Всички права запазени.