Skip to content Skip to sidebar Skip to footer

ПОДЗЕМЕН ДОБИВ НА СКАЛНООБЛИЦОВЪЧНИ МАТЕРИАЛИ

Инж. Надежда Стойчева, Доц. д-р инж. Петър Шишков
РЕЗЮМЕ

За традициите в подземният добив на оразмерени каменни блокове свидетелстват редица исторически документи, както и намерени древни добивни изработки по различни точки на света. Безспорен факт е, че към днешна дата откритият способ е най-популярната практика за добиване на скалнооблицовъчни материали. Една от основните причини за това е свързана с по-ниските производствени разходи при открита експлоатация отколкото при подземна. За по-ниската стойност допринася комбинация от геоложки и технически фактори – относително малката мощност на пластовете разкривка и преимущественото развитие на технологии, които често могат да се използват само на открито. Понастоящем, общите разходи за добивни дейности следва да бъдат преразгледани, поради нарастващия брой и видове ограничения през последните години. Във все повече държави възниква натиск, породен от екологичните и от техническите ограничения за намаляване броя на откритите кариери и за насърчаване на подземната експлоатация.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

добив на декоративен камък, подземен добив, скалнооблицовъчни материали, каменорезни машини, прецизни взривни работи

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Agus. M., A. Bortolussi, R. Ciccu, W. Cuccu, B. Grosso (2000) L’estrazione in sotterraneo dei blocchi di granito con tecnologie avanzate. In. Le cave di pietre ornamentali, GEAM, Torino, pp. 185-192.
2. Ferrero A.M., G. Iabichino (2003) Control and monitoring of stability conditions in dimen- sion stone exploitation: methods and instruments. In: Terezopoulos N., Paspaliaris I (eds) Dimension stone quarrying in Europe and stability of quarrying operations. OSNET, Athens, pp. 61-159.
3. Fornaro M., L. Bosticco (1999) La coltivazione in sotterraneo delle rocce ornamentali.Quaderno n. 22, GEAM, Torino.
4. Fornaro, M., Е. Lovera. (2004) Geological-Technical and Geo-engineering Aspects of Dimensional Stone Underground Quarrying. Robert Hack, Rafig Azzam, and Robert Charlier (Eds.): LNES 104, pp. 574–584. Springer-Verlag Berlin Heidelberg.
5. Mancini R., M. Cardu, M. Fornaro, E. Lovera (2001). Technological and Economic Evolu- tion of Diamond Wire Use in Granite or Similar Stone Quarries. In: 17th Mining Interna- tional Congress and Exhibition of Turkey, Ankara,
pp. 543-548.
6. Oggeri, C. (2002) Design methods and monitoring in ornamental stone underground quarry- ing. In: Baldassarre G., Fornaro M. (eds) Controllo ambientale delle attività di cava per lapidei ornamentali in importanti bacini estrattivi. GEAM, Torino, pp. 85-90.
7. Hristova, T. V., Iv. Mitev, V. Balev. Monitoring of geotechnical facilities through dlt solution, essays of mining science and practice III IOPscience https://rmget.com https://rmget.com/index.php/keynote-lectures.html, IOP Conference Series: Earth and Environmental Science, ISSN:1755-1307E-ISSN:1755-1315.
8. Балев, В., Г. Дачев, Ив. Митев. „Сравнителен анализ при определяне на едноосов натиск на скални образци чрез съпоставяне на лабораторни и „IN SITU“ методи“, VII International Geomechanics Conferense Varna, 2016 ISSN 1314-6467.
9. Балев, В. „3d симулация при прокарване на тунел с помощта на 2d софтуер по метод на крайни елементи» списание „Минно дело и геология“ ISSN 0861-5713 ISSN 2603-4549 (online) бр. 5-6/2018.
10. Копрев, И. Технология на добива на скалнооблицовъчни материали. ИК „Авангард прима“ София 2016. ISBN 978-619-160-597-2.
11. Крилчев А. И., Стоянчев Г. М.; „Рискове и тяхната оценка при системите с подетажно обрушаване 2015, Списание „Минно дело и геология“, бр 1-2, стр.47-50, ISSN 0861-5713.
12. Крилчев, А., М. Михайлов: „Изследвания за подобряване условията на труд в среди с високи температури“, Научна конференция „Актуални проблеми на сигурността“ – НВУ Васил Левски – 16-18 октомври 2013г стр. 125 – 136, ISB
13. Крилчев, А. „Нови решения за осигуряване на индивидуален температурен комфорт в условия на прегряващ микроклимат при подземния добив на полезни изкопаеми“, 65-та Международна научна конференция на МГУ „Св. Иван Рилски“ – 2022, стр. 30-35 ISSN 2738-8808 (print), ISSN 2738-8816 (online)
14. Павлов, П., М. Банов. Нарушения на околната среда, предизвикани от подземен добив на полезни изкопаеми. Списание „Минно дело и геология” бр. 7-8/2014. ISSN 0861-5713. с. 48-51.
15. Павлов, П., Ив. Митев, Л. Тотев. Определяне на еластичен и деформационен модул при строителство с натискова плоча. Сборник доклади по проект „Rifren”. ISBN 978-954-353-083-0. Издателска къща „Св. Иван Рилски”. Sofia 2007, с. 79÷83.
16. Презентация на „Скални материали” АД – Русе, (2022).

ИЗСЛЕДВАНЕ НА СКОРОСТТА НА ДЕТОНАЦИЯ НА НИСКОЧУВСТВИТЕЛНИ ЕКСПЛОЗИВИ В ЗАВИСИМОСТ ОТ ТИПА НА МЕЖДИННИТЕ ДЕТОНАТОРИ

гл. ас. д-р Здравка Моллова
РЕЗЮМЕ

В статията са представени изследвания на скоростта на детонация на грубодисперсни и емулсионни експлозиви в зависимост от типа на междинните детонатори. Извършени са лабораторни и промишлени изследвания на скоростта на детонация при различни диаметри на заряда на емулсионни експлозиви с марка „Елацит 1100“ и грубодисперсни амонити- тип АНФО с марка „Анфовекс“. Изпитанията показаха, че при иницииране на емулсионните и грубодисперсните експлозиви с междинни детонатори тип лят бустер се получава стабилна детонация на зарядите с оптимално разрушаване на масива и раздробяване на материала, като иницииращата му способност върху слабо чувствителните експлозиви е значително по- добра от тази на тротиловите пресовки и капсуло чувствителните патронирани експлозиви, използвани като междинни детонатори.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

скорост на детонация, лят бустер, тротилови пресовки, взривни вещества

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Белин В., В. Митков. Влияние качества взрывчатых материалов промышленного назначения на эффективность дробления горной массы взрывом. // Информационно-аналитический бюллетень АНО «Национальная организация инженеров-взрывников в поддержку профессионального развития», № 2, 2015, с.37-39, ISSN 2411-491X.
2. Ivanov, N., P. Shishkov. (2020). Application of non-detonating charges for cautious blasting of concretes. – Journal of Mining and Geological Sciences, р. 53 – 58, vol. 63 / 2020, ISSN 2682-9525, ISSN 2683-0027. (in English).
3. Митков, В. Влияние вида донорного заряда на скорость детонации гранулитов // Горный информационно-аналитический бюллетень (научно-технический журнал) Издательство: Горная книга (Москва), 2014, № 9, с. 305-309, ISSN: 0236-1493.
4. Mitkov, V. The state of production of waterfilled slurry explosives in the Republic of Bulgaria. // Conference proceedings from the International conference of Blasting techniques, Stara Lesna, Slovak Republic, 2007, p. 57-65, ISBN 978-80-968748-6-6.
5. Митков, В. Нови донорни заряди тип лят бустер от утилизирани боеприпаси.// Годишник на МГУ „Св. Иван Рилски”- София, т. 52, Свитък ІІ: Добив и преработка на минерални суровини, – С.: Св. Иван Рилски, 2009; с. 147-150, ISSN 1312-1820.
6. Mitkov, V. E., V. A. Belin, P. K. Shishkov. Insensitive and high-powered explosive material development to manufacture cumulative charge cutters. MIAB. Mining Inf. Anal. 6Bull. 2022;(5):108-120. [In Russ]. ISBN: 0236-1493
7. Mitkov, V. Study in practice on the blasting parameters of waterproof explosive type slurry. // Conference proceedings from the International conference of Blasting techniques, Stara Lesna, Slovak Republic, 2011, p. 50-58, ISBN 978-80-970265-3-0.
8. Стоилова, С., В. Митков, В. Белин. Сравнение на действието на тротилов заряд, взривен в открити условия и в условия на сондаж със забивка. // Годишник на МГУ „Св. Иван Рилски”- София, т. 57, Свитък ІІ: Добив и преработка на минерални суровини, – С.: Св. Иван Рилски, 2014; с. 111-114, ISSN 1312-1820.
9. Pavlov, P., Totev L., D. Tondera. „Folgen des Erzbergbaus und Einwirkungen auf die Umwelt Bulgariens sowie deren regionalen Ökosysteme – Rekultivierung von Bergbaubetrieben“.
10. Stoycheva, N., P. Shishkov. (2019). Innovative formulations for a new generation of low-speed explosive compositions, designed for blasting in tender conditions and for extraction of rock-cladding materials, Journal of Mining and Geological Sciences, p.94 – 99, vol.62, Nr.2 (in English).

БРОЙ 10/2022 Г. НА СПИСАНИЕ „МИННО ДЕЛО И ГЕОЛОГИЯ“ E НА САЙТА

НАКРАТКО

Може да намерите брой 9/2022 г. на списание „Минно дело и геология“ в раздел АРХИВ

ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ!

ДИМИТЪР ЦОЦОРКОВ Е „МИСТЪР ИКОНОМИКА“ ЗА 2022 Г.

НАКРАТКО

Председателят на Надзорния съвет на „Асарел-Медет“ Димитър Цоцорков получи голямата награда „Мистър Икономика“ за 2022 г. на списание „Икономика“ и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България. Призът му бе връчен от вицепрезидента Илияна Йотова, а министърът на икономиката и индустрията Никола Стоянов награди „Мисис Икономика“ – Зарина Генчева, управляващ директор на „Моушън Артс“.

Димитър Цоцорков благодари за признанието и посвети отличието на покойния си баща проф. д-р Лъчезар Цоцорков и на целия екип на компанията. При получаването на статуетката „Рибарят и златната рибка“ на скулптора Ставри Калинов той поздрави всички номинирани за това признание и посочи колко важни за страната ни са успехите на българския бизнес в тези времена на глобална несигурност.

На тържествената гала вечеря бяха присъдени още специални награди и отличия в категориите „Пазарна експанзия“, „Иновации и технологии“ и „Дигитализация“, а победителите в конкурса бяха определени с гласовете на 29-те компании, които са част от Управителния съвет на КРИБ.

КОЛКО СЕ ОКАЗАХА ДОКАЗАНИТЕ НИ ВЪГЛЕВОДОРОДНИ ЗАПАСИ?

Д-р Венелин Х. Велев
РЕЗЮМЕ

Авторът сочи смущаващата разлика между значителното количество на прогнозните въглеводородни ресурси на България и това на доказаните запаси. Последните са осигурили добив от само около 20 млн. t (в нефтен еквивалент)`за кръгло 70 години дейност. Няколко са причините за този впечатляващ дисонанс. Основната от тях се корени в предимно ниското и умерено съдържание на органичен въглерод в генериращите нефт и газ мезо-неозойските седименти на сушата и шелфовата тераса, където с добри концентрации се отличават само една-две стратиграфски единици. Съгласно този критерий, извлечените досега количества нефт и газ са в съответствие с генерационния капацитет на седиментната среда. По-старите палеозойски формации от перспективната територия и акватория на страната са доказано безперспективни за конвенционални залежи. Фактически, доказаните традиционни запаси са напълно логична реалност, докато научно изчислените прогнозните ресурси са били нереалистично надценени.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

България, нефт и газ, кумулативен добив, органичен въглерод

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Велев, В. Х., 2022. История на оптимистичната теория за българските въглеводородни ресурси. – Геология и минерални ресурси, 2-3,27-32.
2. Радев, Р., 2011. „Развитие на петролната промишленост в България“. С., Изд. „Св. Иван Рилски“, с. 360.
3. Трендафилов, В., Ив. Бонев, 2017. Търсене, проучване и добив на нефт и природен газ в българската част от акваторията на Черно море. – Минно дело и геология, 8-9, 44-48.
4. Калинко, М. К. (ред.), 1976. „Геология и нефтегазоносность Северной Болгарии“. Москва, „Недра“, с. 243.
5. Атанасов, Ан. (ред.), 1980. „Нефтогазоносност на Предбалкана“. София, „Техника“, с 208.
6. Семенович, В. В., Ю. Г. Наместников (ред.), 1981. „Нефтегазоносные бассейны социалистических стран Европы“. Москва, Секретариат СЭВ, с. 400.
7. Атанасов, Ан., П. Боков (ред.), 1983. „Геология и нефтогазоносна перспективност на Мизийската платформа в Централна Северна България“.София, „Техника“, с. 288.
8. Боков, П., Х. Чемберски (ред.), 1987. „Геоложки предпоставки за нефтогазоносността на Североизточна България“. София, „Техника“, с. 330.
9. Велев, В. Х., 2019. Обзор на Варненската нефтогазоносна област показва, че и след 70 години геопроучвателна дейност на още въпроси няма отговор. – Геология и минерални ресурси, 4-5, 5-10.
10. Peters, K. E., M. R. Cassa, 1994. Applied Source Rock Geochemistry. – In: “The Petroleum Systems – From Source to Traps”, AAPсG Memoir, 1994, 60, 93-111.
11. Неручев, С. Г., С. В. Смирнов, 2007. Оценка потенциальных ресурсов углеводородов на основе моделирования процессов их генерации и формирования месторождений нефти и газа. – Нефтегазовая геология. Теория и практика, 2. www.ngtp.ru.
12. Велев, В. Х., 2013. Ресурси от неконвенционални въглеводороди в проучените райони на Северна България. – Спис. БГД, 74, 1-3, 41-52.
13. Велев, В. Х., 1999. Нефт и газ от Палеозоя на България – миражи и реалности. – Минно дело и геология. 9, 17-21.
14. Велев, В. Х., 2019. Прогнози, диагнози и факти за нефтогазоносността на девонско-долнокарбонските седименти в Мизийската платформа на С. България. – Геология и минерални ресурси, 1, 8-13.
15. Мандев, П. 1965. Мезозойские нефтеобразующие формации в Северной Болгарии. – Карпато-Балканская
Геологическая Ассоциация, VII конгресс, София, Сентябрь, Доклады,часть IV, 49-57.
16. Liu-Wen Xia, Jian Ciao, Ming Wang et al., 2019. A review of carbonates as hydrocarbon source rocks: basic geochemistry and oil-gas generation. Petroleum Science, 16, 1, 2-22.
17. Велев, В. Х., 2004. Механизъм на каскадно свързана първична миграция в предимно карбонатни формации. – Геология и минерални ресурси, 1, 37-40.
18. Велев, В. Х., Г. Богацкая, С. Вълчева, З. Дачева, 1982. Предпоставки за нефтогазоносност на долно-средноюрските седименти от района на Кнежа-Бърдарски геран. – Год. КГ, 23, 31-58.
19. Велев, В. Х., 2020. Долно-средноюрските въглища в Северна България като „нефтомайчини скали“? – Геология и минерални ресурси, 1, 15-21.
20. Велев, В. Х., 1916. Органично вещество и въглеводороди в долно-среднвоюрската теригенно-карбонатна субформация (Озировска свита). – Геология и минерални ресурси, 4-5, 33-40.
21. Велев, В .Х., 1976. Состав природных газов нижнемеловых отложений в районе Ценрального Предбалканья (Северная Болгария). – Докл. БАН, 29, 11, 1657-1660.
22. Велев, В., С. Вълчева, В. Саллабашева, 1980. Катагенна преобразуваност, органично вещество и нафтиди на долнокредния карбонатно-теригенен комплекс от Северна България – Год. Соф. Унив., ГГФ, 69, 1, Геол., 241-253.
23. Велев, В., В. Саллабашева, 1982. Катагенна преобразуваност, органично вещество и нафтиди нафлишко-флишоидните титон-валанжински седименти в Северна България. – Год. Соф. Унив., ГГФ,72, 1, Геол., 269-292.
24. Велев, В. Х., 2019. Казаното, доказаното и отказаното за Долнокамчийската нефтогазоносна област. – Геология и минерални ресурси, 7-8, 5-11.
25. Mayer, J., B. J. Ruprecht, R. F. Sachsenhofer et al., 2017. Source potential and depositional environment of Oligocene and Miocene rocks offshore Bulgaria. – Geol. Soc. London Spec. Publ., 464, 307-328.
26. Chouparova, E., N. Suzuki, P. Bokov, 1993. Modelling of subsidence and thermal history of Paleogene sequence in Dolna Kamchia depression, Westerrn Black Sea. – Geologica Balcanica, 23, 4, 65-78.
27. Велев, В. Х., 2021. Неотектоника в югозападната част на Мизийската платформа с последствия за петролната геология на България. – Минно дело и геология, 2, 37-45.

ПРОЕКТИРАНЕ, ИЗГРАЖДАНЕ, ПОДДРЪЖКА И СЕРВИЗ НА БИТОВИ ХИБРИДНИ СИСТЕМИ С ИЗПОЛЗВАНЕ НА ПРИРОДЕН ГАЗ

ас. инж. Марио КАРАДЖОВ
РЕЗЮМЕ

Представени са етапите и изискванията за проектиране, изграждане, поддръжка и сервиз на битови хибридни системи с използване на природен газ в България, с цел постигане на енергийна ефективност.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

битови хибридни системи

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Закон за устройство на територията (ЗУТ) – в сила от 31.03.2001 г., последно изм. ДВ. бр.92 от 27 октомври 2020 г.
2. Закон за енергетиката (ЗЕ); Обн. ДВ. бр.107 от 9 Декември 2003г., изм. и доп. ДВ. бр.41 от 21 май 2019 г.
3. Закон за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП); Обн., ДВ, бр. 86 от 1.10.1999 г. – последно изм. и доп. ДВ бр. 105 от 11.12.2020 г.
4. Наредба за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи, и на съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ (НУБЕПРГСИУПГ) – приета с ПМС № 171 от 16.07.2004 г. – изм ДВ бр.60 от 20.07.2018г.
5. Бояджиев М., Георгиев Л., 2020 г. Управление на газовата инфраструктура – Изд. къща МГУ “Св. Ив. Рилски“;
6. Лекция на проф. Стоян К. Стоянов от 01.10.2010 г. по „Конвенционални и интелигентни методи за оптимизация” в изпълнение на ПРОЕКТ: BG051PO001-3.3.04/40 „Подкрепа за развитието на докторанти, пост-докторанти, специализанти и млади учени” по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” 2007 – 2013 г.

HOVERMAP & SIROVISION – ПРИЛОЖЕНИЕ НА ИНОВАТИВНИ ТЕХНОЛОГИИ ЗА ДИСТАНЦИОННО И АВТОНОМНО КАРТИРАНЕ И АНАЛИЗ

Людмила московска
РЕЗЮМЕ

През последните 20 години технологията и начинът на картографиране на Земята се развиха с невероятна скорост. Най-последната и иновативна технология е базираното на SLAM технология, GPS необвързано лидарно картиране на подземни и трудно-достъпни обекти. Lidar скенерът Hovermap, разработен от Emesent, е мобилно устройство, което позволява събиране на данни от опасни зони, комбинирайки усъвършенствани технологии за избягване на сблъсъци и автономни полети. Sirovision е софтуерно решение, разработено в сътрудничество между CSIRO в Австралия и Datamine. Той позволява дистанционно и безопасно събиране на геоложки и геотехнически характеристики въз основа на фотограметрия или картиране на облак от точки.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

Hovermap, Siroviosion, LiDAR, SLAM, структури, подземен, рудодобив, добивна камера, дрон, геоложко картиране, открит добив, устойчивост на откосите, геотехнически, геоложки, автономност, геодезия и маркшайдерство

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Emesent ply. 20+ ways to use Hovermap in underground mining.
2. Emesent ply. 20+ ways to use Hovermap www.emesent.com.
3. AusImm bulletin, Jane Gray, Graduate Mine Geologist, Aeris Resources; Dr. Carlos Spier, Associate Professor, University of Queensland; Dr. Jeremy Sofonia, Technical Evangelist, Emesent; Paul Napier, Geology Superintendent, Cracow, Aeris Resources, 22 Apr 2022. Using mobile LiDAR to improve underground geology Mapping.

БРОЙ 9/2022 Г. НА СПИСАНИЕ „МИННО ДЕЛО И ГЕОЛОГИЯ“ E НА САЙТА

НАКРАТКО

Може да намерите брой 9/2022 г. на списание „Минно дело и геология“ в раздел АРХИВ

mdg-magazine.bg © 2023. Всички права запазени.