Skip to content Skip to sidebar Skip to footer

РЕГУЛАТОРНА РАМКА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ НА МИНЕРАЛНО-СУРОВИННАТА БАЗА

д-р инж. Георги Дачев, маг. геолог Людмила Московска
РЕЗЮМЕ

Достъпът до суровини е от съществено значение за икономиката на държавите от Европейския съюз и функционирането на вътрешния пазар. Съществува набор от неенергийни и неселскостопански суровини, които се считат за критични поради голямото им икономическо значение и излагането им на висок риск при доставките, често причинен от високата концентрация на доставки от няколко трети държави. Оползотворяването на критични суровини от съоръжения за добив на отпадъци има потенциала да увеличи капацитета на Съюза, като същевременно създаде икономическа стойност и заетост в историческите минни региони, които често са засегнати от деиндустриализация и упадък. Поради това добивът на суровини, от една страна, и оползотворяването на критични суровини от съоръжения за добив на отпадъци, от друга страна, следва да могат да произвеждат достатъчни количества, за да задоволят голямото търсене на метали и индустриални минерали, приложими в зелените технологии. Ето защо, за да се осигури устойчиво снабдяване с критични суровини, Европейският парламент прие РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2024/1252 за създаване на правна рамка за Европейския съюз.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

критични суровини, стратегически суровини, съоръжения за минни отпадъци и минни отпадъци

ЦЯЛАТА СТАТИЯ В PDF ФОРМАТ
РЕФЕРЕНЦИИ

1. Закон за подземните богатства (обн., ДВ, бр. 23 от
1999 г., последно изм. и доп., ДВ, бр. 17 от 2021 г.).
2. Наредба за управление на минните отпадъци, приета с ПМС № 1 от 07.01.2016 г. (обн., ДВ, бр. 5 от 2016 г., изм. и доп., ДВ, бр. 58 от 2019 г.).
3. Решение за изпълнение (ЕС) 2020/248 на Комисията от 21 февруари 2020 г. за определяне на технически насоки за инспектирането в съответствие с член 17 от Директива 2006/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета.
4. Регламент на Европейския съюз (ЕС) 2024/1252 на Европейския парламент и на съвета от 11 април 2024 година за създаване на рамка за гарантиране на сигурни и устойчиви доставки на суровини от критично значение и за изменение на регламенти (ЕС) № 168/2013, (ЕС) 2018/858, (ЕС) 2018/1724 и (ЕС) 2019/1020.
5. Е. Тодорова, Г. Дачев, Прилагане на нормативната уредба в областта на управлението на минните отпадъци, мониторинга, контрола и инспектирането на съоръженията за минни отпадъци – основни аспекти и насоки при прилагането „IХ международна конференция по
геомеханика“ 08.09. – 11.09.2020 г. гр. Варна, к.к. „Св. Св. Константин и Елена“.

НЕКОНВЕНЦИОНАЛНА ХИБРИДИЗАЦИЯ НА НАУЧНОТО ПОЗНАНИЕ

Д-р Венелин Х. Велев
РЕЗЮМЕ

В текста се обосновават критични становища относно аспекти на продължаващата много години дискусия по специфичната тема „шистов газ и у нас“. Тя се заражда след информационната вълна за „тексаската технологична революция“ в добивната индустрия. Вълната остави на българската суша единствено няколко чуждестранни доклада с крайно оптимистични прогнози. По това време ведомството на КГМР е вече ликвидирано, други държавни институции изразяват „мълчаливо съгласие“. На основата на тези дистанционно разработени прогнози в сегашно време от различни посоки към българската държава се отправят призиви за разработка на собствените нетрадиционни „шистови ресурси“. Тази публикация събира извадки от по-ранни и по-късни първични анализи, съществено различни от заложените в прогнозните алгоритми параметри. Констатираните разминавания са съответно обсъдени и оценени съобразно критерии от световната практика. Авторът предупреждава за: 1) силно надценени прогнозни ресурси от чуждестранните експерти; 2) неуместни опити за намеса във взимането на държавнически решения от некомпетентни по темата частни лица и НПО; 3) наши профилирани научни експерти не са подготвени за еднозначен отговор на един въпрос от критично значение за икономическото ни развитие.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

Северна България, неконвенционални ресурси, шистов газ, Долен Силур, Етрополска свита

ЦЯЛАТА СТАТИЯ В PDF ФОРМАТ
РЕФЕРЕНЦИИ

1. Велев, В. Х.,2025а. За Етрополската свита с повишено внимание. – Геология и минерални ресурси, 1, 8-11.
2. EIA/aRI, 2013, World Shale Gas and Shale Oil Resource Assessment. Other Eastern Europe.
3. EUOGA, 2015-2017. Geological resource analysis of shale gas and shale oil in Europe. T4-7.
4. Велев, В. Х. ,2025б . Палеозойски формации в България: без потенциал и ресурси, но с перспектива. – Геология и минерални ресурси, 2-3, 17-21.
5. Велев, В. Х., 2005в. Близък портрет на Етрополската свита (Северна България). – Минно дело и геология, 5-6, 41-47.

ОБЗОР НА ДЕЙСТВАЩИ ЗАКОНОВИ НОРМАТИВНИ АКТОВЕ, УПОМЕНАВАЩИ В ТЕКСТОВЕТЕ СИ ТЕРМИНА „ХВОСТОХРАНИЛИЩА“

Ст. пр. Велислава Д. Паничкова
РЕЗЮМЕ

Статията разглежда действащите законодателни актове в Република България, в които се използва терминът „хвостохранилища“. Анализират се разпоредби от основни закони, свързани с управление на минните отпадъци, опазване на околната среда и безопасността при експлоатация на тези съоръжения. Проследява се значението на законовата уредба като рамка, в която се разработват и прилагат конкретните правила за експлоатация и контрол на хвостохранилищата. Изследването има за цел да подчертае ключовата роля на законите за устойчивото регулиране на миннодобивната дейност и защитата на обществения интерес.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

законови нормативни актове, управление на хвостохранилища, опазване на околната среда

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Дачев, Г. Действаща нормативна уредба, регламентираща редът на извършване на инспекции на съоръжения за минни отпадъци – хвостохранилища от категория „А“ и категория „Б“. В: Сборник с доклади Национална научно-техническа конференция „Управление и безопасност на хвостохранилища“, стр. 15-24, ISBN 978-619-90939-7-9.
2. Тошев, Д., Т. Чолаков. Състояние на хвостохранилищата в България – минало и настояще. В: Сборник с доклади Национална научно-техническа конференция „Управление и безопасност на хвостохранилища“, стр. 5-14, ISBN 978-619-90939-7-9.
3. Тошев, Д., Т. Чолаков. Върху управлението и безопасността на хвостохранилищата. В: Сборник доклади Втора национална научно-техническа конференция „Управление и безопасност на хвостохранилища“, стр. 1-7, ISSN 2815-472Х.
4. Закон за опазване на околната среда, изм. ДВ, бр. 102 от 8.12.2023 г. и доп. ДВ, бр. 70 от 20.08.2024 г.
5. Закон за водите, изм. и доп. ДВ, бр. 54 от 4.07.2025 г.
6. Закон за почвите, изм. ДВ, бр. 102 от 8.12.2023 г.
7. Закон за горите, изм. ДВ, бр. 67 от 9.08.2024 г., в сила от 1.07.2024 г. и доп. ДВ, бр. 35 от 25.04.2025 г.
8. Закон за опазване на земеделските земи, изм. ДВ, бр. 37 от 2.05.2025 г. и доп. ДВ, бр. 43 от 27.05.2025 г, в сила от 27.05.2025 г.
9. Закон за подземните богатства, изм. и доп. ДВ, бр. 61 от 29.07.2025 г., в сила от 31.01.2026 г.
10. Закон за енергията от възобновяеми източници, изм. и доп. ДВ, бр. 47 от 10.06.2025 г., в сила от 10.06.2025 г.
11. Закон за устройство на територията, изм. ДВ, бр. 35 от 25.04.2025 г. и доп. ДВ, бр. 47 от 10.06.2025 г., в сила от 10.06.2025 г.
12. Списък на закритите, включително и на изоставените съоръжения за минни отпадъци по чл. 22 м, ал. 5 от Закона за подземните богатства.

ИЗПОЛЗВАНЕ НА МИННА ВОДА ОТ ИЗОСТАВЕНИ ВЪГЛИЩНИ МИНИ ЗА ОТОПЛЕНИЕ И ОХЛАЖДАНЕ

Инж. Димитър куюумджиев
РЕЗЮМЕ

Статията разглежда възможността за използване на водата от изоставени въглищни мини като устойчив източник на енергия за отопление и охлаждане. Минните води, които поддържат постоянна температура между 12–30°C, могат да се използват с термопомпи тип „вода–вода“, като осигуряват висок коефициент на ефективност (Coefficient of Performance – COP = 3 до 6) и до 75% по-ниски емисии на CO2 спрямо отопление с природен газ. Представен е пример от Обединеното кралство – мина „Маркъм“ (на площадката на Alkane Energy Markham), където системата използва една шахта за извличане и връщане на водата, намалявайки разходите, свързани с втора шахта и екологичния риск. Анализът показва, че ефективността на системата зависи от температурата и дълбочината на водата, а покачването ѝ повишава COP. Минните води представляват дългосрочен, стабилен и нисковъглероден енергиен ресурс за регенерация на бивши минни райони.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

минна вода, термопомпа, възобновяема енергия, отопление, COP

РЕФЕРЕНЦИИ

1. National Academies of Sciences, Engineering, and Medicine. 2019. Gaseous Carbon Waste Streams Utilization: Status and Research Needs. Washington, DC: The National Academies Press. https://doi.org/10.17226/25232.
2. Menendez, Javier & Ordóñez, M. Almudena & Oro, Jesús & Loredo, Jorge & Diaz Aguado, María. (2020). Feasibility analysis of using mine water from abandoned coal mines in Spain for heating and cooling of buildings. Renewable Energy. 146. 1166-1176. 10.1016/j.renene.2019.07.054.
3. Amin Al-Habaibeh, Anup P. Athresh, Keith Parker, Performance analysis of using mine water from an abandoned coal mine for heating of buildings using an open loop based single shaft GSHP system, Applied Energy, Volume 211, 2018, Pages 393-402, ISSN 0306-2619, ttps://doi.org/10.1016/j.apenergy.2017.11.025.

АНАЛИЗ НА СЪСТОЯНИЕТО НА МИННОСПАСИТЕЛНОТО ДЕЛО ПО СВЕТА – ЧАСТ III

инж. Спас Пенков
РЕЗЮМЕ

Във втората част на статията се представя картина на минноспасителната дейност в САЩ, която е добре организирана система, включваща превенция, обучение и реакция при инциденти. Това е тясно свързано с еволюцията на федералното законодателство, започнало с приемането на Federal Mines Safety Act (1910 г.), а впоследствие и на Miner Act (2006), който въвежда задължителни аварийни планове и комуникационни системи. Основният регулатор е MSHA към Министерството на труда, подпомаган от FEMA, NIOSH и други агенции. Минните компании са длъжни да поддържат сертифицирани спасителни екипи и да провеждат обучения. Използват се модерни технологии като дронове, роботи, сензори за газ, VR симулации и комуникационни системи. В статията са посочени предизвикателствата и бъдещите приоритети пред минноспасителната дейност на САЩ.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

минноспасително дело по света, минноспасителна дейност в САЩ, федерални и регионални органи, законодателство

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Наредба № 1 за спасителната дейност в мините, химическите и металургичните заводи в сила от 01.09.1978 г. Издадена от Централния съвет на българските професионални съюзи обн. ДВ. бр.56 от 18 Юли 1978г., обн. ДВ. бр.57 от 21 Юли 1978г.
2. Правилника за минноспасителната и газо спасителната дейност утвърдена със Заповед № 154 от 14.10.1994 г. на министъра на труда и социалните грижи (ДВ, бр. 91 от 4.11.1994 г.) и с Решение № 5474 от 2 май 2017 г. на Върховния административен съд, се обявява за нищожен,
3. НАРЕДБА № 9 от 16.12.1997 г. за общи правила за управление на дейността по осигуряване нa безопасността и опазване здравето на работещите в мините
4. Решение № 5474 от 2 май 2017 г. на Върховния административен съд
5. Закон за МВР
6. Крилчев, А. Състояние и перспективи на развитие на минноспасителното дело в България. – Списание „Минно дело и геология“ 2024q бр.1-2., стр.53 – 56 ISSN 0861-5713
7. Крилчев, А. Съвременни насоки на използване на безпилотни летателни апарати в миннодобивния отрасъл“ Списание „Минно дело и геология“ 2024q бр.5-6, стр. 54 – 62 ISSN 0861-5713
8. Крилчев, А. Разработване на прототип на дрон за работа в подземни условия 67-ма Международна научна конференция на МГУ „Св. Иван Рилски“ – 2024, ISSN 2738-8808 (print), ISSN 2738-8816 (online)
9. Информационна система на Държавните архиви
10. Правилник за техническата безопасност при разработване на рудни, нерудни и разсипни месторождения по подземен начин 26. 1. 1959 г .
11. Крилчев, А. „Психологическата подготовка – важен фактор при обучението на минните спасители“. Публикувано в Седмо стручно советувание со мегународно учество „Подекс – Повекс“ 14, Радовиш Македониа ISBN 978-608-65530-3-6 стр. 274-277
12. Bundesberggesetz (BBergG)
13. Allgemeine Bundesbergverordnung (ABBergV)
14. Regelwerk des Deutschen Ausschusses für das Grubenrettungswesen (DAGRW)
15. Arbeitsschutzgesetz (ArbSchG)
16. RHI & Breitenau plant & mine rescue presentation 2017
17. 170320_Mining in Austria_AMSA_Mine Rescue System
18. 2017-03-20 Sporker, Austrian mine rescue system
19. С. К. Шойгу, М. И. Фалеев, Г. Н. Кириллов и др.; под общ. ред. Ю. Л. Воробьева. – 2-е изд., перераб. и доп. Учебник спасателя. Краснодар: „Сов. Кубань“, 2002. – 528 с.- ил. ISBN 5-7221-0506-6
20. Руководство по охране окружающей среды, здоровья и труда. Горнодобывающая промышленность, 10 декабря 2007 г.
21. https://ngc.organizations.mchs.gov.ru/100-letie-gornospa satelnoy-sluzhby
22 Initial Mine Rescue Team Training Coal and Metal/Nonmetal Mines
23 U.S. Department of Labor Mine Safety and Health Administration National Mine Health and Safety Academy
24 Mines rescue arrangements
25 Guidelines_Rescue
26 MiningQuaSHR01 https://www.qmihsconference.org.au/wp-content/uploads/qmihsc-2006-writtenpaper-verra_tate_dryden.pdf
27 MR Next
28 MINES RESCUE SERVICES PTY – https://minesrescue.co.za/
29 Mines Rescue Services An Overview
30. Крилчев, А. Преглед на изолиращите дихателни апарати със сгъстен кислород използвани в минно-добивния отрасъл “, Годишник на МГУ Том 57 Свитък II Добив и преработка на минерални суровини – 2014 ISSN 2535-1184 стр. 59 – 64
31. John A. Breslin, Ph.D.. Information Circular 9520. One Hundred Years of Federal Mining Safety and Health Research. Department Of Health And Human Services. Centers for Disease Control and Prevention National Institute for Occupational Safety and Health. Pittsburgh Research Laboratory Pittsburgh, PA February 2010

ВЪРХУ ВЪЗМОЖНОСТИТЕ ЗА ПЕТРОТЕРМАЛНА ЕНЕРГЕТИКА В БЪЛГАРИЯ

Доц. д-р инж. Йордан М. Йорданов
РЕЗЮМЕ

Целта на настоящата работа е да се оценят възможностите за петротермална енергетика в България, базирана на топлообмен от първично нагрети скални тела с висока остатъчна температура.. Потротермалната концепция използва циркулиращ работен флуид в инженерно синтезиран пластов резервоар, което е прието да се именува като „инженерна геотермална системи“ – ИГС. Дефинитивно всяка ИГС е привързана към различен тип скални тела, които са с остатъчна температура > 150оС и се разкриват в дълбочинния интервал 3-5 km. От тази позиция анализът е извършен за дълбочинно ниво 3 km и за интервала 3-5 km. От анализа на наличните данни за първото ниво може да се заключи, че към настоящия етап на изученост не се разпознават добре изразени петротермални зони (скални тела) с температура >150оС. Вероятно изключение е най-югозападната част на България (района на Петрич) и в зоната на развитие на хидротермалния мраморен хоризонт около с. Ерма река, където са възможни стойности ≤150оС. Регионалната оценка за втория дълбочинен диапазон очертава няколко зони с остатъчна температура >150OС. В Северна България и частично в Южна България най-високи температури са регистрирани в сондажи от Ломската депресия (до 160-180оС), с очаквано развитие на зоната на изток до района на Севлиево. В този диапазон е и Сливенско-Айтоската температурна аномалия. В Югозападна България се обособяват две високо активни геотермални зони: Югозападна и Централнородопска. Към първата принадлежат Софийската и Рила – Пирин – Огражденската, а към втората – Ерма река – Маданската аномалия. Най-високи температури са очакват в Софийската аномалия, със стойности до 190оС, докато за останалите се очаква до 180оС. В резултат на проведените изследвания върху геотермалните аномалии на територията на България и в частност разпознаването на зони с развитие на сухи или влажни нагрети скални тела върху които могат да се изградят ИГС, е формулиран извод, че установените към момента активни геотермални полета разкриват ограничен петротермален потенциал за изграждане на икономически ефективни ИГС. Въз основа на моделни интерпретации се очаква потенциалните обекти да са развити главно в Югозападна България и по-малко в Северна България. С неизяснени перспективи са вулканските структури в Югозападна България (Кожух планина и Централните Родопи), както и серията вулкани („базалтови могили“) по линията Свищов – Сухиндол.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

петротермална система; нагрято скално тяло; кондуктивен топлообмен; инженерно формиран природен резервоар

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Бояджиева, К., Ст. Гешаров. 2001. Геотермичен каталог на България. ГорексПрес, 167 с.
2. Велинов, Т. 1986. Геотермично поле в България. Сп. БГД, год. XLVII, кн. 1, 1-9.
3. Добрев, Т., С. Димовски, С. Костянев. 2004. Изученост на геотоплинното поле в България и методична постановка за изясняване на дълбочинното му разпределение. Год. МГУ, том 47, свитък I, Геология и геофизика, София, 2004, стр. 251-258.
4. Петров, П., Св. Мартинов, К. Лимонадов, Ю.Страка.1970. Хидрогеоложки проучвания на минералните води в България. Изд. Техника, София, 196 с.
5. Петров, П., Кл. Бояджиева, Ст. Гешаров, Т. Велинов. 1991. Топлинно поле и геотермичен режим в България. Сп. БГД, год. LII, кн. 1, 60-74.
6. Христов, В. 2020.Използване на геотермална енергия и минералните води в България: състояние и перспективи. БАН, Инж. Геология и хидрогеология, 34, 7-17.
7. Хуторской, М., Н. Костова, А. Бендерев, В. Христов. 2019. Топлинен поток и дълбочинни температури в земната кора на България на основата на числено моделиране. Сп. БГД, год. 80, кн. 2, 2019, с. 53–60.
8. Щерев, К., 1962, Минералните води в България. С., Наука и изкуство; 205 с.
9. Янев, Й., З. Печкай, П. Лилов. 1993. К-Аг възраст и геодинамична позиция на базичните вулканити в Мизийската плоча. Сп. БГД, год. LIV, кн. 3, 1993, стр. 71-78.
10. Bojadgieva, K., Petrov, P., Gasharov, S. and Velinov, T., 1991: Bulgaria. – In: Geothermal Atlas of Europe (Eds.: Hurtig, E., Cermak, V, Haenel, R. and Zui, V), Hermann Haack Verlagsgesellschaft, Gotha, Germany, p. 16-17.
11. Bojadgieva, К., V. Hristov, A. Benderev. 2007. General overview of geothermal energy in Bulgaria. Acta Montanistica Slovaca Ročník 12 (2007), mimoriadne číslo 1, 86-91.
12. Breede. К., Kh. Dzebisashvili, X. Liu, G. Falcone. 2013. A systematic review of enhanced (or engineered) geothermal systems: past, present and future. Geothermal Energy, 2013, 1:4, 1-27.
13. Chamorro, C.R., J. García-Cuesta, M. E. Mondéjar, A. Pérez-Madrazo. 2014. Enhanced geothermal systems in Europe: An estimation and comparison of the technical and sustainable potentials. Energy 65, (2014) 250-263.
14. Donald, D. W. 2009. Hot dry rock geothermal energy: important lessons from Fenton Hill. Proceedings, Thirty-Fourth Workshop on Geothermal Reservoir Engineering Stanford University, Stanford, California, February, 9–11.
15. Dobrev, T., S. Dimovski, S. Kostyanev, V. Stoyanov, G. Aleksiev.2006a. A study of thermal field structure in the Earth’ crust of Bulgaria. BAS. Проблеми на географията, кн. 1-2, 3-17.
16. Dobrev, T., S. Dimovski, S. Kostyanev, V. Stoyanov, G. Aleksiev. 2006b. Characteristics of the surfaceheat flow density on the territory of Bulgaria and the neighboring Black Sea shelf. BAS. Проблеми на географията, кн. 1-2, 18-26.
17. Gerginov, P., N. Stoyanov, S. Valtchev, A.Benderev.2022. Heat potential of the Upper Jurassic–Lower Cretaceous aquifer in Central Northern Bulgaria: conditions and prospective use. Сп.БГД, год. 83, кн. 1, 2022, с. 39–49.
18. Hristov. V, N. Stoyanov, S. Valtchev, S. Kolev, A. Benderev.2019. Utilization of low enthalpy geothermal energy in Bulgaria. 2nd International Geothermal Conference IOP Conf. Series: Earth and Environmental Science 249 (2019) 012035, 1-9.
19. Jain, Ch., Ch. Vogt, Ch. Clauser. 2015. Maximum potential for geothermal power in Germany, based on engineered geothermal systems. Geothermal Energy, 3:15, 1-20.
20. Jiang, G., Yi Wang, Y. Shi, Ch. Zhang, X. Tang, Sh. Hu. 2016. Estimate of Hot Dry Rock Geothermal Resource in Daqing Oilfield, Northeast China. Energies 2016, 9, 731, 1-13.
21. Jung, R. EGS — Goodbye or Back to the Future.2013. Effective and Sustainable Hydraulic Fracturing, http://dx.doi.org/10.5772/56458, 95-121.
22. Nath, F., N. Mahmood, E. Ofosu, A. Khanal. 2024. Enhanced geothermal systems: A critical review of recent advancements and future potential for clean energy production. Geoenergy Science and Engineering, 243, 2024, 1-19.
23. Sharmin, T., N. Rodoshi Khan, S. Akram, M. Ehsan. 2023. A State-of-the-Art Review on Geothermal Energy Extraction, Utilization, and Improvement Strategies: Conventional, Hybridized, and Enhanced Geothermal Systems. International Journal of Thermofluids. 18, 2023, 2-25.
24. Shyi-Min Lu. 2017. A global review of enhanced geothermal system (EGS).
Renewable and Sustainable Energy Reviews, Volume 81, Part 2, 1-23.

ПРЕДВАРИТЕЛНА ОЦЕНКА И КЛАСИФИКАЦИЯ НА РИСКА ПРИ СКАЛНИ ОТКОСИ, ЧАСТ ОТ ПЪТНАТА ИНФРАСТРУКТУРА

Гл. ас. д-р инж. Веселин Балев
РЕЗЮМЕ

Изследването на нарушенията в скалния масив предоставя ценна информация относно характеристиките на откосите. Настоящото изследване е на база изследване на 25 скални откоса, разположени в идентични условния в скални откоси част от националната пътна мрежа, с цел поддържане на тяхната безопасна експлоатация. Данните от терена, свързани с ориентацията на различните системи от пукнатини, са от съществено значение за определяне на пътната безопасност. За оценка на всеки откос трябва да се вземат предвид: интензивността на изветряне, наличието на признаци за предишни срутвания и обрушвания на скални маси, както и физико-механичните свойства на масива с взети в предвид системи от пукнатини спрямо ъгъла и ориентацията на скалният откос спрямо трасето на пътя. Статията представя основен подход за предварителна оценка на риска от обрушване на скални блокове и разрушаване на скални откоси. Приложеният подход е част от система за периодичен мониторинг на откоси по републиканската пътна мрежа.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

устойчивост на скални откоси, системи пукнатини, кинематичен анализ, мониторинг и класификация на откоси, безопасност на пътната инфраструктура

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Александрова, Е. (2008). Оценка на устойчивостта на скални откоси със сложна повърхнина на свличане. Годишник на Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“ – София, Том 51, Св. II, с. 113–115. ISSN 1312-1820.
2. Александрова, А., Кайков, Д., Терзийски, Д., Стойчева, Н. (2022). Сравнителен анализ на методите за изследване на напукаността на масива в кариера за добив на риолит. X Международна конференция по геомеханика, Варна, стр. 102–109. ISSN: 1314-6467.
3. Балев, В., Митев, И., Дачев, Г. (2016). Сравнителен анализ при определяне якостта на едноосов натиск на скални образци чрез съпоставяне на лабораторни и in situ методи. VII Международна конференция по геомеханика, Варна. ISSN 1314-6467, стр. 68–73.
4. Балев, В., Кайков, Д., Димитров, Л. (2021). Изследване на структурните нарушения на скални откоси в близост до отделни участъци на Републиканската пътна мрежа. Годишник на Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“, т. 64, стр. 175–180. ISSN 2738-8808; ISSN 2738-8816.
5. Рафаилов, Р., Жечев, Н. (2021). Превенция и защита по откоси на пътната инфраструктура. Геология и минерални ресурси, бр. 1/21, стр. 2–6. ISSN 1310-2265.
6. Крилчев, А. (2024). Насоки при използването на безпилотни летателни апарати в миннодобивния отрасъл. Минно дело и геология, бр. 5–6, стр. 54–62. ISSN 0861-5713; ISSN 2603-4549.
7. Митев, И., Московска, Л. (2024). Автономни системи дрон + LIDAR + Софтуер за обследване и мониторинг. Минно дело и геология, бр. 5–6, стр. 44–53. ISSN 0861-5713; ISSN 2603-4549.
8. Bandis, S., Lumsden, A., & Barton, N. (1981). Experimental studies of scale effects on the shear behaviour of rock joints. International Journal of Rock Mechanics and Mining Sciences & Geomechanics Abstracts, 18(1), 1–21. https://doi.org/10.1016/0148-9062(81)90262-X
9. Barton, Nick. (1982). Shear Strength Investigations For Surface Mining. 3rd International Conference on Surface Mining, SME 1982, Vancouver. 171-196.
10. Barton, N., & Bandis, S. (1990). Review of predictive capabilities of JRC-JCS model in engineering practice. In: Proc. Int. Symp. on Rock Joints, Loen, Norway, pp. 603–610. Balkema.
11. Barton, N., & Choubey, V. (1977). The shear strength of rock joints in theory and practice. Rock Mechanics, 10, 1–54. https://doi.org/10.1007/BF01261801
12. Dips v.8.0. (2021). Rocscience Inc., Canada.
13. Francioni, M., Stead, D., & Oliveira, J. (2019). Improved 3D characterization of rock discontinuities using digital photogrammetry and laser scanning. Engineering Geology, 248, 50–69. https://doi.org/10.1016/j.enggeo.2018.11.006
14. Stereva, K. (2020). Detection and measurement of cracks in rock massifs by means of ground laser scanning. IOP Conference Series: Earth and Environmental Science, 609. https://doi.org/10.1088/1755-1315/609/1/012041
15. Mitev, I., Balev, V., Penev, V., Shtereva, K., Moskovska, L., & Kalchev, K. (2023). Innovative approach for surveying slope stability in road infrastructure rehabilitation. IOP Conf. Series: Materials Science and Engineering, 1297(1), 012012. https://doi.org/10.1088/1757-899X/1297/1/012012
16. Wyllie, D.C. (2017). Rock Slope Engineering: Civil Applications (5th ed.). CRC Press. https://doi.org/10.4324/9781315154039

УПРАВЛЕНИЕ НА НПЕ В ТРОШАЧНО-ПРЕСЕВНИ ИНСТАЛАЦИИ С ПРИМЕР ОТ ПРАКТИКАТА

Инж. Велислав Калчев, инж. Петко Петков
РЕЗЮМЕ

В статията е разгледан пример от практиката за обезпрашаване на трошачно-транспортна инсталация. Анализирани са съществуващите към 2018 г. решения за прахоподтискане в различните ѝ точки. Споменати са предимствата и недостатъците на всяка една от приложените технологии. Представена е новоизградената инсталация за прахоподтискане с пяна. Сравнени са получените резултати с предходното положение. Описани са практическите достойнства и недостатъци на инсталацията за прахоподтискане с пяна.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

прахоподтискане с пяна, прахоподтискане с вода, омокряне, пръскане, овлажняване, трошачно-пресевна инсталация, водна завеса

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Мочев, Д. Методи за определение на технологични характеристики на минерални суровини, прил. III 2019, Разград, Полиграф ООД.
2. Калчев, В. Управление на неорганизираните прахови емисии в добивната индустрия. Сп. Минно дело,
бр. 3-4/2025. ISSN 0861 – 5713.
3. Калчев, В. Методи за управление на неорганизирани прахови емисии (НПЕ) Сп. Минно дело бр. 5-6/2025. ISSN 0861 – 5713.

АНАЛИЗ НА СЪСТОЯНИЕТО НА МИННОСПАСИТЕЛНОТО ДЕЛО ПО СВЕТА – ЧАСТ II

инж. Спас Пенков
РЕЗЮМЕ

Във втората част на статията се представя картина на минноспасителната дейност в САЩ, която е добре организирана система, включваща превенция, обучение и реакция при инциденти. Това е тясно свързано с еволюцията на федералното законодателство, започнало с приемането на Federal Mines Safety Act (1910 г.), а впоследствие и на Miner Act (2006), който въвежда задължителни аварийни планове и комуникационни системи. Основният регулатор е MSHA към Министерството на труда, подпомаган от FEMA, NIOSH и други агенции. Минните компании са длъжни да поддържат сертифицирани спасителни екипи и да провеждат обучения. Използват се модерни технологии като дронове, роботи, сензори за газ, VR симулации и комуникационни системи. В статията са посочени предизвикателствата и бъдещите приоритети пред минноспасителната дейност на САЩ.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

минноспасително дело по света, минноспасителна дейност в САЩ, федерални и регионални органи, законодателство

РЕФЕРЕНЦИИ

mdg-magazine.bg © 2025. Всички права запазени.