НАКРАТКО
Може да намерите брой 5-6/2024 г. на списание “Минно дело и геология” в раздел АРХИВ.
НАКРАТКО
Президентът Румен Радев връчи орден „Стара планина” първа степен на проф. дтн инж. Цоло Вутов, проф. дтн инж. Николай Вълканов и Красимир Дачев. Те са удостоени с най-високото държавно отличие на страната за изключителен принос и заслуги към икономическото развитие на България и изграждане на съвременните индустриални отношения.
Държавният глава изтъкна, че в нелеките години на прехода има и българи, които са останали верни на своята визия и са вложили сили и енергия не в разрухата, а за развитие на България като модерна индустриална държава. “Днес техните предприятия осигуряват трудова заетост и възможност за развитие на хиляди наши сънародници. Със своите активи, мениджмънт, високи технологии, пазари и човешки капитал те са национално богатство”, каза държавният глава. Той допълни, че особено днес, когато битката за природни ресурси в световен план се ожесточава и Европа търси пътища за собствен добив на суровини, тези предприятия са не само важна част от гръбнака на нашата добивна и преработвателна индустрия, но те имат съществен принос за гарантиране на нашата суровинна и икономическа независимост.
„Днешната церемония е израз на признанието на обществото ни за вашата всеотдайна дейност не само като мениджъри и собственици на успешен бизнес, не само като водещи икономически анализатори, но и като хора, които продължават да бъдат активно ангажирани с дебата за икономическия възход на страната, които са социално ангажирани с проблемите на обществото ни чрез важни културни, образователни, хуманитарни и общински каузи“, заяви в заключение Радев. Той пожела на отличените здраве, лични успехи и „нови амбициозни цели в името на просперираща България“.
Проф. д-р Лалко Дулевски бе удостоен с орден „За гражданска заслуга“ първа степен за заслугите му за укрепване на Икономическия и социален съвет като демократична институция, а доц. д-р инж. Никола Добрев получи Почетния знак на президента за изключителните му постижения в областта на металургията и управлението на Комбината за цветни метали – Пловдив, за меценатската му дейност в подкрепа на българската култура и изкуство.
Церемонията се проведе на 10 юли в Гербовата зала на „Дондуков“ 2 и бе открита с химна на Република България. Тя приключи с обща снимка на президента и наградените, придружени от членове на техните семейства и служители.
На снимката горе: Проф. д-р Лалко Дулевски, проф. дтн инж. Николай Вълканов, президентът Румен Радев, проф. дтн инж. Цоло Вутов, доц. д-р инж. Никола Добрев и Красимир Дачев (отляво надясно)
София бе домакин на шестото издание на Европейския минен бизнес форум (ЕМБФ 2024), организиран от Българската минно-геоложка камара в партньорство с Министерство на енергетиката и Европейската асоциация на минните индустрии (ЕВРОМИН).
ПРОГРАМА НА СЪБИТИЕТО НА БЪЛГАРСКИ И НА АНГЛИЙСКИ ЕЗИК – ТУК
МАНИФЕСТ НА ЕВРОПЕЙСКАТА МИННА АСОЦИАЦИЯ ЕВРОМИН – ТУК
За първи път в България водещи европейски и световни експерти, министри, политици и представители на бизнеса обсъдиха стратегиите за развитие на минния сектор в контекста на Законодателния акт за суровини от критично значение на Европейския съюз.
По отношение на много от суровините от критично значение ЕС разчита почти изцяло на внос и често доставчиците са силно концентрирани в малко на брой трети държави. Тази концентрация излага ЕС на значителни рискове, свързани със сигурността и стойността на доставките. От друга страна, с прехода към енергия от възобновяеми източници и с дигитализацията, през следващите десетилетия се очаква бързо нарастване на търсенето на някои от тези суровини в ЕС. Очакванията са търсенето да се увеличи до 6 пъти през 2030 г. и до 15 пъти през 2050 г. над настоящото потребление. От приоритетно значение за индустрията все повече е нуждата от диверсификация по веригата на доставките на суровини от критична важност, осигуряването на суровинна независимост и повишена конкурентоспособност на Съюза.
Стъпките в тази посока бяха очертани в рамките на ЕМБФ 2024 и са записани в разпространен Манифест на Европейската минна асоциация Евромин. Сред основните са: проучване на налични и разкриването на нови находища, както и увеличение на добива в рамките на ЕС от досегашните 3% на поне 10%, идентифициране на стратегически проекти и ускорени процедури на издаване на разрешения за проучване и добив на подземни богатства.
Сред приоритетите пред минерално-суровинната индустрия е постигането на баланс между целите и опазването на околната среда. „Не бива да се допуска прекомерно рестриктивната регулаторна рамка в ЕС да постави европейските добивни компании в неравностойно положение спрямо компаниите от останалите части на света, което би ги направило неконкурентоспособни, посочи председателят на Българската минно-геоложка камара инж. Драгомир Драганов. По думите му правителствата и държавните институции трябва да осигурят и предвидима инвестиционна среда, необходимата политическа и законодателна сигурност за компаниите, за да имат те увереността да инвестират и развиват минни проекти, нужни за зеления преход.
Приемането на Законовия акт за критични суровини изпраща силен сигнал, но сам по себе си не е достатъчен. Все още липсват жизненоважни елементи, за да се осигури енергийната трансформация и нуждите от суровини за нашето общество, коментира генералният директор на Евромин Ролф Куби. По думите му е необходимо да се осигури съгласуваност, да се работи върху ESG и устойчивостта, да се стремим към съвършенство, инвестиции и отговорен добив, като същевременно насърчаваме и вторичното извличане насуровини.
Д-р Мартин Лендж от Главна дирекция „Енергоинтензивна индустрия“ на Европейската комисия заяви, че добивният бизнес ще внедрява стандартите за екологична, социална и управленска политика. Той акцентира върху важността на европейския добив на критични суровини, за да се намали зависимостта от китайския внос, която се отразява върху устойчивостта във веригата на стойността на европейските компании.
За необходимостта от това да има европейски комисар, който да се съсредоточи върху достъпа до суровиниговори главният изпълнителен директор на Шведската индустриална асоциация Svemin и член на Изпълнителния комитет на ЕВРОМИН Мария Сунер. По думите на Сунер освен изработването на ново законодателство, трябва да се прегледа и подобри съществуващото, за да няма противоречия, които да създават проблеми пред добива на суровини.
Провеждането на Европейския минен бизнес форум отново подчертава водещата роля на минния бранш у нас и в Европа, посочи заместник-министърът на енергетиката Красимир Ненов. Той акцентира върху важността на устойчивите вериги на стойност, особено в контекста на стратегическата рамка на критичните суровини, и призова за продължаване на открития диалог между правителствата, науката и бизнеса. Според него, подобен подход ще създаде подходящ инвестиционен климат, който ще задържи съществуващите инвеститори и ще привлече нови.
От особена важност е фактът, че на европейско ниво се поставя въпросът за индустриалната политика, която да е ориентирана към бъдещето и да декарбонизира индустрията с чисти технологии по конкурентен начин, каза зам.-министърът на икономиката Николай Павлов, който също взе участие във форума. По думите му законодателният акт за промишленост с нулеви емисии и законодателният акт за суровините от критично значение, са стълбовете в новия подход на европейската индустриална политика.
От бранша очакват въпросите, предмет на дискусия по време на ЕМБФ 2024‘, да станат част от дневния ред не само на представителите на минерално-суровиннатаиндустрия, но и на всички институции, отговорни за развитието на отрасъла.
За Европейския минен бизнес форум
Европейският минен бизнес форум е събитие, което се провежда на всеки две години по инициатива на Българската минно-геоложка камара от 2010 г., и е част от ключовите прояви в календара на европейската минна общност. Организира се в партньорство с Министерство на енергетиката и Европейската асоциация на минните индустрии (ЕВРОМИН).
Форумът е най-значимата инициатива за бранша в България, като целта е да се покаже ключовата роля, значение и място на добивния отрасъл за икономиката на Европа.
За Българска минно-геоложка камара (БМГК)
Българска минно-геоложка камара е учредена на 09.08.1991 г. от 18 търговски дружества. Днес в нея членуват 116 компании, които осигуряват висока представителност в осем подотрасли – геология, добив на нефт и газ, въгледобив, рудодобив, индустриални минерали, скално-облицовъчни материали, инертни и строителни материали, логистика. БМГК е член на КРИБ, БСК, Евромин, Еврокол и активно участва в Българска мрежа на Глобалния договор на ООН.
Членуващите в БМГК осигуряват около 5% от Брутния вътрешен продукт на страната, работни места за 30 хил. души и чрез други, свързани с тях дейности, на още 120 хил. души.
