НАКРАТКО
На 16 юни се проведе тържествено честване на 60-годишнината на Научно-техническия съюз по минно дело, геология. Повече информация очаквайте в бр. 7-8/2025 г. на списание “Минно дело и геология”
Снимки от събитието може да намерите ТУК
Д-р Венелин Х. Велев
РЕЗЮМЕ
Авторът коригира сега съществуващите представи относно Етрополската свита (J2), дефинирана в доклади на EIA, EUOGA и др. като перспективен източник на шистов газ и нефт. Тази оптимистична оценка се базират главно на две нейни важни характеристики: а) средно количество на органичен въглерод 3,0% и б) качество на фосилната органична материя като кероген тип I (EUOGA) или кероген тип II (EIA/ARI). Показаните тук лабораторни анализи обаче утвърждават средно съдържание на ТОС в аргилитите от сондажните прободи 1,4 – 1,5%, в глинестите мергели – 0,88% и в мергелите – 0,62%. Качеството на фосилната органична материя в доминиращите аргилити е еднозначно определено по различни методи като кероген тип III, близък до тип IV. Това се дължи на изобилно внасяна в морския басейн континентална растителна некрома, с примеси от опожарени фрагменти. На основата на тези доказани характеристики (при равни други условия) по-рано обявените оценки на неконвенционални ресурси от нефт и газ трябва да бъдат намалени няколко пъти, а свитата – извадена от списъка на перспективните икономически значими шистови формации.
КЛЮЧОВИ ДУМИ
Северна България, Етрополска свита, Стефанецки член, шистов газ, нетрадиционни ресурси
ЦЯЛАТА СТАТИЯ В PDF ФОРМАТ
РЕФЕРЕНЦИИ
1. Пейчева, И., С. Георгиев, 2024. Националната научна програма „Критични и стратегически суровини за зелен преход и устойчиво развитие“ – възможност за комплексно изследване на минералните и енергийни ресурси на България. – Геология и минерални ресурси, 9-10, 3-11.
2. EIA/ARI, 2013. World Shale Gas and Shale Oil Resource Assessment. https://www.eia.gov>presentdtions>kuurskaa PDF
3. U. S. Energy Information Administration, 2015. Technically Recoverable Resources Other Eastern Europe. https://www./eia.gov.>studies>worldshalegas.>pdf
4. European Unconventional Oil and Gas Assessment (EUOGA). 2015. Geological analysis of shale gas and shale oil in Europe. Report for DG JRC, Contract JRC /PTT/2015. Deliverable T 4-7
5. KC2 Ltd, 2014. Natural Gas from Shale. Socio-econfcmic impacts for Bulgaria. (ime./var/images/Natural Gas from Shal for Bulgaria KC2 Study 27-2- 14 EditetENG.pdf).
6. Сапунов, И., П. Чумаченко, 1989. Някои нови представи за литостратиграфията на средноюрските морски скали в западна и централна България. – Сп. Бълг. Геол д-во, 60, 1, 16-25.
7. Мандев, П. 1965. Мезозойские нефтеобразующие формации в Северной Болгари. – КБГА VII Конгресс, София, Септ., Докл. IV, 49-57.
8. Велев, В., 1965. Коэффициент распределения в экстракционно-люминесцентном анализе битумоидов. – Пак там, 103-106.
9. Попов, С., 1970. Качествена оценка на нефтегазоносната перспективност на долно-средноюрския карбонатно-теригенен комплекс от централната част на Северна България – Дипломна работа, фак. № 552 (р-л ас. В. Велев) Катедра „Геология и геохимия на изкопаемите горива“, Г. Г.Ф, СДУ „Кл. Охридски“. 36 с.
10. Велев, В., Г. Богацкая, С. Вълчева, Д. Гринева, З. Дачева, 1982. Предпоставки за нефтогазоносност на долно-средноюрските седименти от района на Кнежа – Бърдарски геран. – Год. Комитет по геология, 23, 31-58.
11. Ковачева, Й., З. Дачева, Г. Ковачев, Р. Петрова, Г. Стоянова, 1981. Нефто-газогенериращи способности на мезозойските скали в в Долнолуковитска и Бърдарогеранска площ. – Нефтена и въглищна геология, 14-15, 5-14.
12. Ковачева, Й., 1984. Нефтогазообразуващи наслаги. – В: „Геология и нефтогазоносна перспективност на Мизийската платформа Централна Северна България“, С., „Техника“, 193-216.
13. Саллабашева, В. И., В. Х. Велев, Г. Д. Шишков, 1972. О состоянии углефикации рассеянного органического вещества осадочных пород-северо-восточной части Болгари(в связи с проблемами нефтогазоносности). – Докл. БАН, 25, 9, 1253-1256. ри.
14. Велев, В. Х., Г. И. Богацкая, С. Вылчева, 1980. Характерные показатели органического вещества в осадочных породах нижней и средней юры западной части Мизийской платформы (Северная Болгария). – Докл. БАН,33 12, 1671-1675.
15. Vuchev, V. T., W. G. Howells & D. L. Burlingame, 1972. The Presence and Geochemical Significance of Organic Matter Extractable from Jurasic and Triassic Sediments of Northern Bulgaria. – Adv. In Org. Geochem. 1971, 365-386.
16. Неручев, С. Г., С. В. Смирнов, 2007. Оценка потенциальных ресурсов углеводородов на основе моделирования процессов их генерации и формирования месторождений нефти и газа. – Нефтяная геологи. Теория и практика, 2, 1-22.
17. Zilinski, R. E., D. R. Nelson, G. F. Ulmishek et al., 2010. Unconventional plays in the Etropole Petroleum System , southern Moesian plate. (searchanddiiscovery.com/abstracts/pdf/2010 Kiev)
18. TransAtlantic Petroleum Ltd. Bulgarian investor Presentation. 02. 2011 (https://www.sec.gov. >dex 991)
19. Велев, В. Х., 2025. За Етрополската свита с повишено внимание. – Геология и минерални ресурси, 1, 8-11.
20. Botoucharov, N., S. Marinov, M. Stefanova, 2015. Rock Eval Data of Stefanets Member (Etropole Formation) from the Central South Moesian Platform Margin, Bulgaria. – C. R. Acad. Bulg. Sci., 68, 12, 1553-1558.
21. Botoucharov, N., M. Stefanova, S. Marinov, B. Borisova, 2016. Biomarker assessment of the Stefanets mwmbwr (Etropole Formation) from the Central South Moesian platform margin, Bulgaria. – C. R. Acad. Bulg. Sci., 69, 1, 57 – 66.
22. Botoucharov, N., M. Stefanova, S. Marinov, 2020. Geochemical appraisal of Stefanets Member (Etropole Formation) from the eastern part of the West Forebalkan, Bulgaria. – Bulg. Chem. Comm., 1, 62-67.
23. Botoucharov, N., A. Zdravkov, D. Gross, I. Kostova, A. Bechtel, 2022. Hydrocarbon potential of Middle Jourassic Sediments (Stefants Mb. of Etropole Fm.) from the Western Part of Balkan Orogenic System, Bulgaria. – C. R. Acad. Bulg. Sci., 75, 9, 1317-1324.
24. Велев, В. Х., 2021. „Сух остатък“ и „разтворима част“ в историята на българската петролна геология. – Геология и минерални ресурси, 4-5, 15-18.
25. McMahon,T. P., Larson T. E., Zhang T.,Shuster M, 2024. Geologic characteristics, exploration and production progress of shale oil and gas in the United States. An overview. – Petrol. Explor. Develop., 51, 4,925-948.
Инж. Велислав Калчев
РЕЗЮМЕ
Статията описва отделните задачи за управление на неорганизирани прахови емисии (НПЕ). Разгледано е обезпрашаването на рудничните пътища с вода, с използване на добавки и с използване на смеси от неорганични соли. Направен е преглед на различни механични решения при транспортирането на натрошен материал. Разгледано е управлението на стимулираните въздушни потоци като основен носител на НПЕ.
КЛЮЧОВИ ДУМИ
управление на НПЕ, механични решения, обезпрашаване на руднични пътища, въздушни потоци, водни завеси, добавки за прахоподтискане
ЦЯЛАТА СТАТИЯ В PDF ФОРМАТ
РЕФЕРЕНЦИИ
1. Калчев, В. Управление на неорганизираните прахови емисии в добивната индустрия Списание „Минно дело и геология“, 2025, 3-4, 41.
2. ACGIH The American Conference of Governmental Industrial Hygienists. NIOSH National Institute for Occupational Safety and Health USA.
3. Мочев, Д. Методи за определение на технологични характеристики на минерални суровини, Приложение 3, 2019, Разград, Полиграф ООД.
4. Фирмена техническа информация, Wuivio Chemicals International BV
5. Key Elements in the Design of Efficient Soft-Transfer Materials Handling Systems for Reduced Dust Generation. CWA, https://cwaengineers.com//
Доц. д-р инж. Александър крилчев
РЕЗЮМЕ
Работата на височина представлява съществен риск за здравето и безопасността на работниците и изисква специфични умения, знания и поведенчески нагласи. Това е една от основните причини за трудови злополуки с фатален изход, особено в строителната промишленост, където всяка година в Европа все още има по 1300 смъртни случая. Както техните човешки, финансови и икономически последици, цената на тези злополуки от човешка гледна точка е неприемлива: падането от височина причинява смърт и широк кръг от тежки наранявания, които варират от пълна парализа на крайниците (тетраплегия) в някои случаи до различни по вид затруднения и частична инвалидност. Подобни наранявания ограничават възможността на работника да се върне на работа и водят до значително намаляване на доходите му. Освен това подобни инциденти могат да окажат неблагоприятно въздействие върху обществения образ на засегнатите сектори и да затруднят привличането на квалифицирани работници. С нарастващото разнообразие от индустриални дейности – в строителството, енергетиката, телекомуникациите и поддръжката на инфраструктура – необходимостта от ефективно обучение става все по-належаща. Традиционните методи за обучение, базирани основно на теоретични лекции и ограничена практическа подготовка, често се оказват недостатъчни за формиране на необходимите компетенции и реакция в реални критични ситуации. В последното десетилетие се наблюдава нарастващ интерес към прилагането на иновативни подходи в обучителните програми – включително използването на виртуална и добавена реалност, симулационни технологии, геймификация и адаптивни обучителни платформи. Целта на настоящата статия е да се анализират съвременните методи за обучение при работа на височина, да идентифицират техните предимства и недостатъци и да предложи насоки за бъдещото им приложение в контекста на професионалната подготовка и безопасна работа.
КЛЮЧОВИ ДУМИ
височина, обучение, безопасност, използване на VR, MR, мобилни приложения и AI в обучението, симулации
ЦЯЛАТА СТАТИЯ В PDF ФОРМАТ
РЕФЕРЕНЦИИ
1. European Agency for Safety and Health at Work. (2020). Occupational safety and health in the construction sector. Retrieved from https://osha.europa.eu
2. Burke, M. J., Sarpy, S. A., Smith-Crowe, K., Chan-Serafin, S., Salvador, R. O., & Islam, G. (2006). Relative effectiveness of worker safety and health training methods. American Journal of Public Health, 96(2), 315–324. https://doi.org/10.2105/AJPH.2004.059840
3. MSA Safety. (2023). Virtual Reality Training Solutions for Working at Height. Retrieved from https://www.msasafety.com
4. Dörner, R., Broll, W., Grimm, P., & Jung, B. (Eds.). (2013). Virtual and Augmented Reality in Education, Art, and Museums. Springer. https://doi.org/10.1007/978-3-319-03743-1
4. Hsiao, H., Simeonov, P., Kim, I., & Breloff, S. (2020). Use of virtual reality to improve fall protection training for construction workers. Applied Ergonomics, 82, 102958. https://doi.org/10.1016/j.apergo.2019.102958
5. Microsoft. (2022). HoloLens 2 for Industry Training and Field Operations. Retrieved from https://www.microsoft.com/hololens
6. Kukkonen, S., & Räty-Douglas, S. (2019). Mobile learning and safety competence: A case study in industrial environments. Safety Science, 118, 837–845. https://doi.org/10.1016/j.ssci.2019.06.014
7. Европейски комитет по стандартизация (CEN). (2021). EN 365: Personal protective equipment against falls from a height – General requirements for instructions for use and for marking.
8. Директива 2001/45/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2001 за изменение на Директива 89/655/ ЕО от 27 юни 2001 година относно минималните изисквания за безопасността и здравето на работниците при използване на работни съоръжения по време на работа
9. Директива 89/391/ЕИО на Съвета от 12 юни 1989 година за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето на работниците на работното място
10. Директива 89/655/ЕИО на Съвета от 30 ноември 1989 година относно безопасността и здравето на работниците при използване на работни съоръжения по време на работа
11. Директива 95/63/ЕО на Съвета от 5 декември 1995 година за изменение на Директива 89/655/ЕИО относно минималните изисквания за безопасността и здравето на работниците при използването на работни съоръжения по време на работа
12. Директива 92/57/ЕИО на Съвета от 24 юни 1992 година за прилагане на минимални изисквания за безопасност и здраве на временни или подвижни строителни участъци
13. Директива 89/656/ЕИО на Съвета от 30 ноември 1989 година относно минималните изисквания за безопасността и здравето на работниците при използването на лични предпазни средства на работното място (трета специална директива по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива 89/391/ ЕИО) (89/655/ЕИО) (ОВ брой L 393 от 30.12.1989 г., стр. 18)
14. Директива 92/58/ЕИО на Съвета от 24 юни 1992 година относно минималните изисквания за осигуряване на знаци за безопасност и/или здраве по време на работа
15. Директива 89/686/ЕИО на Съвета от 21 декември 1989 година относно сближаване на законодателствата на държавите-членки в областта на личните предпазни
инж. Спас Пенков
РЕЗЮМЕ
В първата част на статията се представя детайлна картина на минноспасителната дейност в Германия, Австрия и Русия, като се разглежда организацията, законодателната рамка, структурите и технологиите, използвани в тази критична сфера. В Германия системата е високоцентрализирана, ръководена от DAGRW и поддържана от федерални и регионални органи, с модерно оборудване и строго обучение на спасителите. Австрийската система е изградена на два нива – вътрешни екипи на минните компании и Централна минно-спасителна служба, която действа при по-сериозни инциденти. В Русия минното спасяване е в рамките на Министерството на извънредните ситуации (МЧС), което координира мащабна и силно организирана система с военизирани отряди и национален обучителен център. И в трите страни се акцентира на регламентирана подготовка, технологично оборудване и специализация, като Германия и Австрия показват примери за децентрализирана гъвкавост, а Русия – за централизирана мощ и мащаб. Минното спасяване се разглежда не само като защита на човешки животи, но и като ключов елемент от устойчивото развитие на минната индустрия.
КЛЮЧОВИ ДУМИ
минноспасително дело по света, минноспасителна дейност в Германия, Австрия и Русия, федерални и регионални органи, вътрешни екипи на минните компании, Министерство на извънредните ситуации (МЧС)
ЦЯЛАТА СТАТИЯ В PDF ФОРМАТ
РЕФЕРЕНЦИИ
НАКРАТКО
Може да намерите брой 5-6/2025 г. на списание “Минно дело и геология” в раздел АРХИВ.
Мобилните челюстни трошачки са машини за първична преработка на минерални и рудни суровини, от които в голяма степен зависи както производителността в кариерата или мината, така и качеството на крайния получен продукт. През последните 10-15 години тези машини еволюират в немалка степен, като производителите влагат все по-нови решения и технологии с цел повишаване на производителността, надеждността, енергийната ефективност и екологичността.
Мобилните челюстни трошачки обикновено се зареждат с едри късове взривена скална маса, което изисква входа на машината да бъде изграден от масивни, солидни агрегати. Днес вече не се използва стоманен пластинчат питател, а плосък вибрационен питател. Той се съчетава с двудеков модул за предварително пресяване, оборудван примерно със ситови повърхности тип Grizzly. Целта на предварителното пресяване е да се отделят по-дребните фракции, които няма смисъл да минават през трошачната камера и да я износват допълнително, и в същото време да се повиши производителността.
В последно време все повече се предпочита този ситов модул да бъде с независимо задвижване, като на долната ситова повърхност се монтира мрежа, която да отделя замърсителите (стерила) от материала, като е предвиден и малък страничен транспортьор за тяхното извеждане от машината.
Отчетлива тенденция е изоставянето на хидростатичното задвижване на трошачната камера и заменянето му с директна предавка към двигателя – целта е намаляване на загубите на енергия в системата на задвижването. И тъй като при този вариант липсва възможността за риверсивно движение на челюстите, както е при хидростатиката, то за разблокиране на трошачната камера в случай на задръстване се използват иновативни системи, които отварят челюстите по-широко или по-бързо
за пропускане на нечуплив или трудно преработваем материал. Въпреки това водещи световни производители все още предлагат мобилни челюстни трошачки с иновативни хидростатични системи, чрез които се балансира разходът на гориво.
Следващото по-високо ниво на технологиите, въведени през последните години за оптимизиране на потока на материала и за избягване на задръствания, включва автоматично регулиране чрез най-съвременни сензори за ниво и натоварване. Целта е трошачната камера да бъде винаги пълна до зададения капацитет за постигане на максимална производителност и горивна ефективност. Когато в трошачната камера навлезе повече материал (над зададения максимум) или той е по-твърд и изисква по-дълго трошене, скоростта на работа на вибрационния питател и ситовия модул се намалява и дори спира, като след претрошаване на съответното количество питателят и ситото отново автоматично подновяват своята работа на необходимата скорост.
Основна и ясно отчетлива тенденция през последните години е електрификацията на мобилните челюстни трошачки. Още при първите електрифицирани мобилни трошачки се вгражда бордови електрогенератор, но в началото той е с по-малка мощност и захранва само електромоторите, задвижващи транспортните ленти и някои други по-малки агрегати. Трошачната камера тук все още се задвижва от дизеловия двигател.
На следващия етап на технологичните разработки започва да се вгражда по-мощен електрогенератор, който задвижва също и самата трошачна камера. В допълнение се въвежда и възможността машината да се захранва чрез кабел от електрическата мрежа, където това е възможно и цените на тока са изгодни. Много полезно е вграждането на контакт към самата мобилна трошачка, от който може чрез кабел да се захрани друга електрифицирана машина, например скалпираща пресевна инсталация.
Основните предимства на електрификацията при мобилните челюстни трошачки включват най-напред голямата гъвкавост при избор на източник на енергия. На следващо място това са възможните по-големи или по-малки икономии на енергия, които са в зависимост от конкретните цени на енергоизточниците. Важно преимущество са по-ниските разходи за сервизиране. От една страна електрическите агрегати и компоненти са по-издръжливи и изискват по-малко поддръжка, а от друга се елиминират редица хидравлични агрегати, което намалява използваното количество хидравлично масло с над 90%. Разбира се, работата само на ток от електрическата мрежа елиминира локалните емисии на парникови газове.
На следващите страници представяме конкретни новости и иновативни решения на няколко водещи световни производители на мобилни челюстни трошачки, задаващи тенденциите в бранша.
Kleemann
Мобилна челюстна трошачка Kleemann MOBICAT MC 110i EVO2 с размери на входа на трошачната камера 1100х700 mm
С пускането на пазара на новата MOBICAT MC 110i EVO2 Kleemann представя ново поколение мобилни челюстни трошачки. Усъвършенстването на доказалата се предишна генерация челюстна трошачка предлага на потребителите новаторски технологии за оптимизиране на ежедневната работа във всички области. Фокусът е върху икономическата ефективност, оперативността и устойчивостта.
При разработването на мобилната челюстна трошачка MOBICAT MC 110i EVO2 Kleemann се концентрира върху изискванията на компании за разрушаване, строителство и рециклиране и оператори на кариери. С производителността си до 400 т/ч новата мобилна челюстна трошачка отговаря на изискванията в средния диапазон на производителност, като осигурява впечатляваща производителност в широк спектър от приложения в кариери и при рециклиране, където от съществено значение е ефективното раздробяване на едри фракции.
При конструктивното развитие на MC 110i EVO2 инженерите на Kleemann в централата на фирмата в Гьопинген, Германия поставят особен акцент върху оптималното транспортиране и бързото въвеждане в експлоатация. Транспортната височина е намалена с 20 cm до 3,40 m. Смяната на локацията вече е възможна с опростен транспорт с нископлатформени полуремаркета. Самият процес на стартиране, включително времето за настройка на клапите, лентите и бункера за подаване, отнема само около 10 минути.
Специален акцент на MOBICAT MC 110i EVO2 е новата ефективна двустепенна система за защита от претоварване. Тя ефективно предотвратява блокади и образуване на мостове, които могат да доведат до нежелан престой на машината. Ако в процеса на трошене попадне нечуплив материал, трошачният отвор се отваря 2 пъти по-бързо в сравнение с предходната такава инсталация, като опционално това може да стане дори до 40 пъти по-бързо. Така се увеличава надеждността на трошачката, а с това и общата производителност. Тук Kleemann за пореден път демонстрира своята компетентност с иновативни решения за трошачни инсталации.
С развитието на SPECTIVE Kleemann постави още по-високи стандарти за потребителски интерфейс в сектора. Дигиталната концепция за управление е интуитивно проектирана и революционизира работата на системата със своите всеобхватни функции. 12-инчовият сензорен панел е оптимизиран за насочване на потребителя и визуализация. Освен това в SPECTIVE са интегрирани нови компоненти, като например дистанционно радиоуправление и малко дистанционно радиоуправление. Новото дигитално решение SPECTIVE CONNECT пренася всички важни системни данни на вашия смартфон.
Kleemann е интегрирала редица нови технологии и подобрения в новата MOBICAT MC 110i EVO2. CFS – системата за непрекъснато подаване на материал осигурява непрекъснато използване на трошачката и по този начин до 10% повече продукция на ден. Независимото двудеково предварително сито ефективно отделя фините фракции преди да попаднат в процеса на трошене. Това увеличава общата производителност на инсталацията и предпазва например конусните трошачки по веригата във втория етап на трошене. Изключително дългата, подвижна, трошеща челюст осигурява подобрено подаване на материал, а плавният преход към трошачната камера позволява оптимален поток на материала. Достъпността за бърза, безопасна и удобна поддръжка също е оптимизирана.
С иновативните си технически решения Kleemann се фокусира преди всичко върху енергийната ефективност на модификациите и на новите разработки. Подобрената концепция за директно задвижване на дизеловия двигател се отличава с икономичен разход на гориво и минимални експлоатационни разходи. Зависимият от мощността вентилатор осигурява повишена охлаждаща ефективност, работи само когато е необходимо и намалява разхода на гориво. Със своите перспективни, иновативни технологии Kleemann не само обезпечава икономическите аспекти, но и създава стандарти по отношение на устойчивостта.
Metso
Lokotrack® LT400J е първата челюстна трошачка от новата водеща в индустрията серия Lokotrack® EC и част от нашето предложение Metso Plus. Тя представя нова дизел-електрическа задвижваща линия, при която всички процесни функции са електрически, както и невиждани досега подобрения в използваемостта. LT400J може да бъде надградена, за да отговаря на развиващите се изисквания за мобилно трошене, като по този начин се гарантират по-ниски експлоатационни разходи и намалени CO2 емисии.
Новата дизел-електрическа задвижваща система осигурява ефективна енергия за трошене. Свързването към електрическата мрежа не само намалява CO2 емисиите, отговаряйки на целите за устойчивост, но и понижава нивата на шум в околната среда.
Всички процесни функции са електрически, а електрическите компоненти са устойчиви на взискателни условия и се предлагат глобално за бърза и лесна поддръжка. Използването на електричество в процесните функции значително намалява обема на хидравличното масло – само 81 литра (21 галона). Общите части между моделите намаляват нуждата от големи складови наличности и правят поддръжката по-лесна и бърза.
LT400J е проектиран с фокус върху потребителя. Машината може да бъде подготвена за работа или транспортиране с помощта на дистанционно управление от безопасно разстояние. Точките за поддръжка са проектирани за лесен достъп от нивото на земята или от широките сервизни платформи.
Трошачките и ситата Lokotrack® са известни със своята надеждност, дълъг експлоатационен живот и висока остатъчна стойност. Най-новите технологии в новата серия Lokotrack EC гарантират непрекъсната работа на машината без ненужни прекъсвания в процеса:
– Най-съвременни технологии за трошене и пресяване, осигуряващи висока производителност. LT400J е оборудван с Nordberg® C120 – една от най-ефективните челюстни трошачки с компресионно действие на пазара, подходяща за трошене на твърда скала и рециклирани агрегати.
– Светлинен индикатор за състоянието на процеса показва на оператора с един поглед кога да подаде материал към процеса.
– Регулируема височина на магнита – силата на отделяне на металите може да се настройва според натрошения материал, което е особено полезно при производството на рециклирани агрегати.
Lokotrack LT400J, както и всички машини от серията EC, разполагат с усъвършенствана процесна автоматизация IC. Тази обновена автоматизация поддържа непрекъснатостта на процеса, предпазва оборудването чрез свързване на трошачната верига и позволява подаването на материал близо до максималния капацитет.
Добавени са повече сензори с цел избягване на ненужни прекъсвания в процеса или повреди на оборудването. Един от примерите е сензорът за температура на лагерите на генератора, който следи състоянието на лагерите – често засегнати от прах.
Приложението Remote IC за дистанционно управление на процеса на Lokotrack линия допълнително повишава продуктивността и безопасността на обекта. Приложението се инсталира на мобилно устройство и свързва всички машини Lokotrack, позволявайки на оператора да контролира целия процес безопасно от кабината на багера, без да се налага да слиза и настройва параметрите от IC панела.
Онлайн услугата за наблюдение Metso Metrics ви държи информирани за всички процеси и състоянието на вашия Lokotrack автопарк, дори когато не се намирате на място.
Мобилна челюстна трошачка Metso Lokotrack LT400J с размери на входа на трошачната камера 1200х870 mm
McCloskey
Мобилна челюстна трошачка McCloskey J4 с размери на входа на трошачната камера 1060х700 mm
Компанията McCloskey International е един от водещите световни производители на мобилна трошачна и пресевна техника. Широката продуктова палитра на компанията включва мобилни трошачки (челюстни, роторни и конусни), мобилни пресевни инсталации (наклонени, скалпиращи, барабанни и с измиване), както и стакери. Машините се отличават с висока производителност, надеждност, издръжливост и лесно управление. Те са конструирани така, че всеки следващ агрегат е с по-голяма ширина от предходния, което гарантира по-висока скорост на преминаване на материала, елиминира натрупването му и намалява износването.
Мобилните челюстни трошачки McCloskey съставляват широка гама от шест базови модела плюс три варианта с пресевен модул към главния транспортьор с рециркулация на надгабаритната фракция, които произвеждат трошен и пресят материал само с една машина. Тук рециркулационната лента може вместо към приемния бункер да се насочи настрани и да стифира на отделен куп. Използват се пет челюстни трошачни модула, като най-малкият е с размери на отвора 890х500 mm, а най-големите – 1270х735 mm и 1200х864 mm.
Мобилните челюстни трошачки McCloskey се оборудват с голям бункер, вибрационен питател с регулиране на скоростта и вграден модул за предварително пресяване. Клиентите могат също да изберат двудеков модул за предварително пресяване, който има независимо задвижване, по-голяма ситова повърхност и странично извеждане на стерила (опция) с цел повишаване на ефективността на трошене.
Трошачният модул разполага с иновативно риверсивно хидростатично задвижване, осигуряващо икономии на гориво и лесно разблокиране в случай на задръстване, както и двойни хидравлични цилиндри за регулиране на затварянето на челюстите (CSS). Самите челюсти са издължени и са под по-стръмен ъгъл, което осигурява по-ефективна геометрия на трошачната камера, изтегляща натрошения материал надолу по-бързо с цел по-голяма производителност.
Мобилните челюстни трошачки McCloskey се оборудват с дизелови двигатели Vovlo Penta, съчетаващи висока мощност, работоспособност, надеждност и нисък разход на гориво. В двигателното отделение има много място, което улеснява значително всички дейности по обслужването и поддръжката на машините. Моделът J4 (1060х700 mm) се предлага и във вариант с електрическо задвижване.
С панела за управление се работи лесно и на него операторът може да види важни технически и работни параметри като нивата на работните течности, разходът на дизел и др. Работното и техническо състояние на трошачките може да се следи дистанционно чрез модерната телематична система 365SiteConnex.
Впечатляваща е новата система на McCloskey за автоматично регулиране на потока на материала, използваща най-съвременни сензори за ниво и натоварване. Целта е трошачната камера да бъде винаги пълна до зададения капацитет, за да се постигне максимална производителност и горивна ефективност. Когато максимално зададеното ниво започне да се превишава или попадне много твърд материал, изискващ по-дълго трошене, системата намалява скоростта на работа на вибрационния питател и ситовия модул и дори ги спира, като след претрошаване на съответното количество питателят и ситото отново автоматично подновяват своята работа на необходимата скорост.
Powerscreen
Powerscreen International, основана в Северна Ирландия през 1966 г., е пионерът в инженеринга и производството на мобилни пресевни инсталации. От самото начало създателите на компанията прегръщат идеята да пренесат техниката за пресяване в забоя на кариерата и така да се спести скъпото транспортиране на материала към машините. От 2009 г. мобилните трошачки на водещия производител Terex Pegson са произвеждат под марката Powerscreen.
Днес гамата мобилни челюстни трошачки на Powerscreen е съставена от пет модела със съответните размери на входа на трошачната камера: Metrotrak (900 х 600 mm), Premiertrak 330 (1000 х 600 mm), Premiertrak 450X (1100 х 700 mm), Premiertrak 420E (1070 х 760 mm) и Premiertrak 600 (1200 х 820 mm). За дизеловите двигатели се разчита на марки като Scania и Caterpillar, като при „хибридните“ модели необходимата електрическа енергия се подава или от бордови електрогенератор или от електрическата мрежа. Всички модели са оборудвани стандартно с телеметрична система Powerscreen Pulse, която осигурява дистанционно проследяване на работното и техническото състояние на машината, нейното местоположение, диагностика, планиране на сервизните дейности и др.
Най-малкият модел Metrotrak (900 х 600 mm) предлага максималната компактност и мобилност. Опцията за отблокиране на челюстите при задръстване предлага съчетаване на предимствата на хидростатиката с горивната ефективност на директното задвижване. Premiertrak 330 (1000 х 600 mm) се отличава с хидростатично задвижване на трошачната камера, позволяващо реверсивно движение на челюстта и преодоляване на задръствания. По-ниският разход на гориво се постига благодарение на иновативното задвижване и сравнително ниските обороти на дизеловия двигател. Принос към високата производителност има вибрационния питател със сито тип Grizzly, съставено от две секции, като втората е под ъгъл и улеснява придвижването на материала към челюстите без натрупване в някаква зона. Моделът Premiertrak 450 (1100 х 700 mm) е наследник на Premiertrak 400X и се отличава с регулиране на минималното разстояние между челюстите по хидравличен път, улесняващо значително работата с машината. Версията 450R разполага с най-съвременна система за предотвратяване на повреди и аварии в случай на попадане на нетрошими предмети между челюстите.
Моделът Premiertrak 420E (1070 х 760 mm) е от т. нар. „хибридни“ машини, предлагащи най-ниските разходи за експлоатация и поддръжка. Тя може да работи само на ток от електрическата мрежа или самостоятелно, използвайки бордовия си електрогенератор. На свой ред най-големият модел Premiertrak 600 (1200 х 820 mm) впечатлява не само с габаритните си размерите, но и с изключителната си производителност и ефективност. Това в голяма степен се дължи на възможността за регулиране на скоростта на работа на вибрационния питател и на челюстите в зависимост от преработвания материал. „Хибридната“ версия Premiertrak 600Е работи на електричество, като изпитания при клиенти показват разход от 27 l/h дизел при използване на електрогенератора – уникално постижение предвид огромната ѝ производителност, която може да достигне дори 600 t/h.
Мобилна челюстна трошачка Powerscreen.Premiertrak 600 с размери на входа на трошачната камера 1200 х 820 mm
SANDVIK
Мобилна челюстна трошачка Sandvik UJ443E с размери на входа на трошачната камера 1200х830 mm
Sandvik е един от най-големите световни производители на минна и кариерна техника. Гамата от мобилни челюстни трошачни машини на шведската компания е съставена от пет модела, за които се използват три челюстни трошачни модула: Sandvik C10 с размери на входа 1000х650 mm, Sandvik C12 – 1200х750 mm и Sandvik CJ412 – 1200х830 mm. Верижните челюстни трошачки Sandvik са най-съвременни машини, в които са вложени модерни технологии и най-актуални иновации за постигане на висока производителност, ефективност, издръжливост и опазване на околната среда.
Сред последните новости на Sandvik в областта на мобилните челюстни трошачни машини ясно се откроява електрическият модел UJ443E (1200х830 mm), който осигурява на клиентите с до 30% по-нисък разход на гориво и с до 30% по-голяма производителност в сравнение с трошачки от предходно поколение. Sandvik UJ443E се отличава с електрически задвижвания на веригите и бордови електрически генератор, което означава, че с нея може да се работи по-екологично и по-гъвкаво според наличните условия и дадености: захранване от външна електрическа мрежа или от бордовия електрогенератор, който използва дизелово или биогориво.
Когато се работи само на електричество от външен източник, тогава изпъкват някои много важни предимства на Sandvik UJ443E като по-ниски разходи за експлоатация, удължаване на сервизните интервали за обслужване на задвижването, намаляване на планираните престои, в т.ч. за зареждане с гориво, по-ниски емисии на изгорели газове и шум. Също така изцяло електрическото задвижване на верижната ходова част допринася за намаляване на използването на хидравлично масло в машината с до 91%.
Sandvik UJ443E разполага с голям алтернатор и контакт с максимална мощност 125 A, позволяващи към нея да се включи следваща електрическа машина например пресевна или скалпираща), при което могат да се постигнат икономии на гориво до 20% в сравнение с разхода на две отделно работещи машини.
Sandvik UJ443E е оборудвана с по-голям приемен бункер (стандартно 8 m3), два варианта на питател, стъпаловидно вибрационно сито тип Grizzly и опционално долно сито за още по-добро първоначално отвеждане на най-фината фракция преди трошене в зависимост от входящия материал и условията за зареждане на бункера. Машината се привежда бързо в работно и транспортно положение, а трошачният модул може да бъде демонтиран за транспорт, ако е необходимо съобразяване с местни ограничения за натоварване на мостовете на ремаркето.
Sandvik UJ443E има нова уникална система за разблокиране на трошачния модул при наличие на блокирал материал. Използваният софтуер за разблокиране намалява необходимостта от бордови хидравличен чук, като по този начин спомага за редуциране на престоите и за повишаване на безопасността. Операторът е значително улеснен при работа с трошачката, като разполага с екран, на който вижда в реално време всички работни параметри, както и с електрическо задвижване и бордова хидравлика за регулиране на минималното разстояние между челюстите (CSS).
От своя страна, новата система за автоматизация Optik предлага опростено управление на машината и пълна интеграция с телематичната система My Fleet. Функциите за диагностика на техниката, инсталираните насоки за идентифициране на неизправности и информацията в реално време дават възможност на клиентите да знаят какво е състоянието и как точно се използва тяхната машина.
