На 20.01.2020 г. в Дома на Европа в София се проведе работна среща с основна тема „Европейската зелена сделка“ & „Индустриална стратегия“. Организатори на срещата са Българската минно-геоложка камара (БМГК), Българска асоциация на металургичната индустрия (БАМИ), Българска камара на химическата промишленост (БКХП) и Българска федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК). В нея взеха участие евродепутатите Петър Витанов и Цветелина Пенкова, група S&D, БСП и сътрудници на Андрей Слабаков, Ангел Джамбазки, Илхан Кючук, Андрей Ковачев, Иво Христов, Сергей Станишев и Радан Кънев. Освен ръководствата на посочените браншовите организации присъстваха и представители на компании – „Аурубис България“ АД, „Дънди Прешъс Металс“, ГЕОТЕХМИН, „Каолин“ ЕАД, „КЦМ 2000“ АД , „Алкомет“ АД, „Неохим“ АД, „Огняново К“ АД, „София Мед“ „Лукойл България“, „Солвей соди“, “Калцит” АД, „Рефран“ ЕООД и др.
[rev_slider alias=”%d1%81%d1%80%d0%b5%d1%89%d0%b0-%d1%81-%d0%b5%d0%b2%d1%80%d0%be%d0%b4%d0%b5%d0%bf%d1%83%d1%82%d0%b0%d1%82%d0%b8″][/rev_slider]
Темата на срещата е свързана с поставените от “Европейската зелена сделка” цели за неутрална по отношение на климата индустрия с нулеви емисии са възможни и постижими само при обща подкрепа и политики, които еднакво отразяват приоритетите на обществото, на екологията и на индустрията. Въпреки, че все още няма оценка на въздействието, план и финансова рамка, безспорен факт е съществената роля, която базовите/енергоинтензивните индустрии имат в този процес с техните възможности да намалят отделяните емисии по следните две основни направления:
– директно намаляване на технологични парникови газове от производството, които са част от Европейската схема за търговия с емисии (ЕСТЕ);
– преминаване към потребление на електрическа енергия с нисък въглероден отпечатък. Високият въглероден отпечатък на българската енергетиката косвено увеличава количествата на емисиите за производство на определена продукция. Освен това при включване на тяхната стойност в цената на електрическата енергия тя става непазарна и намалява конкурентоспособността на индустрията.
Промяна в горните фактори може съществено да намали количествата на емисиите, респективно да ускори процесите и времето за постигане на целите и декарбонизация на индустрията на ЕС, като паралелно се запази нейната конкурентоспособност и водещи позиции на международните пазари. Необходими са инвестиции в следните направления:
- Разработване и внедряване на нови технологии, включително и замяна на изкопаеми горива с други алтернативи енергийни източници, които намаляват преките емисии;
- Повишаване на енергийната ефективност и използване на електрическа енергия с нисък въглероден отпечатък за намаляване на косвените, респективно сумарните емисии по веригите на преработка в промишлеността.
Реализирането на Европейската зелена сделка поставя нови предизвиквателства пред суровинната индустрия, която освен да запази своите позиции и лидерство на световните пазари трябва да отговори и на увеличеното потребление на метали. Те са важна суровина за екологична трансформация в сектори, като преход към „зелен” транспорт и „чиста” мобилност, за нови мощности за производството на енергия от възобновяемите източници, в батерии за нейното съхранение и др.
Според Световната банка се очаква глобалното търсене на метали да се увеличи в периода на климатичен преход с 200% във вятърните турбини, 300% в слънчевите панели и 1000% в батериите.
Паралелно с това пред европейските индустрии стоят предизвикателства за драстично подобряване на екологичните показатели, изпълнението на които да почива на общи политики и нова индустриална стратегия. Амбициозните цели налагат инвестиции в базовите производства, които да гарантират сигурност и суровинна независимост на Европа в прехода към неутрална по отношение на климата икономика, при активното участие на всички страни-членки.
България има предимството да притежава и устойчиво да развива базови производства, включително и металургична индустрия. Значителен дял в икономиката на ЕС има националния добив на метални руди и производството на цветни метали, които са и в основата на климатичния преход.
В този процес важно място и като допълнение към първичното производство заема кръговата икономика, която намира приложение по цялата верига на добавената стойност. Преработката на вторични ресурси и отпадни продукти едновременно води до намаляване на преките емисии, на енергийното потребление и на въглеродния отпечатък. Кръговата икономика създава условия за увеличаване на производство на метали в ЕС и в отделните страни, които я прилагат. Над 50% от базовите метали, произведени в Европа вече са от рециклирани източници, в сравнение с едва 18% в световен мащаб. Този процес има висок потенциал за устойчивост и развитие.
Важна стъпка за декарбонизацията на Европа е да се повиши производителността за рециклиране на отпадъци от електроника, превозни средства, строителни продукти, опаковки и други. Тази дейност в България е на много ниско ниво.
Българската добивна и металургична индустрия имат дългогодишна история. През този период са натрупани огромни количества отпадни продукти, съхранявани на различни площадки на територията на страната. В тях се съдържат ценни метали, включително и такива, които намират приложение във високотехнологични продукти. Поради ниски съдържания до сега тяхното извличане не е ефективно, но с развитие на технологиите тези суровини на „бъдещето” следва да намерят своето място в научните разработки и практики.
В много европейски икономики широко си прилага „индустриалната симбиоза”. Стимулират се разработки и се създават нови производства в МСП, които ползват за суровина отпадък от друга производствена дейност.
Съгласно добрата световна и европейска практика голяма част от металургичните шлаки, отпадъчни огнеупори и други неопасни отпадъци не се депонират. Влагат се в изделия за бита и градския интериор, в строителството, за запълване и рекултивация на терени и др. Това е част от кръговата икономика, която почти няма приложение у нас.
За да отговори България на мащаба на нарастващото търсене на метали в ЕС е необходимо ускорено развитие по всички етапи от веригите на стойността на преработката на първични и вторични суровини. Това означава както увеличаване на рециклирането, така и търсене на нови възможности за устойчив добив и запазване на националния потенциал за производство на метали, необходими за бъдещата трансформация на европейската индустрия.
Събитието започна с кратко представяне на базовите индустрии. Подчертана бе огромната роля на представените сектори, защото те са основни и формират 24 – 26% от БВП на България. Тези предприятия са важна част и от европейската индустрия и в голяма степен зависят от европейските политики. Всички се обединиха около това колко е важен тесният контакт между представените на срещата компании и евродепутатите, за да може единно да се отстояват интересите на българската икономика и да се влияе върху формирането на европейските политики.
Доц. д-р инж. Иван Митев, изпълнителен директор на Българската минно-геоложка камара представи добивната промишленост и подчерта, че тя заема челни позиции в европейския добив на суровини, като: трето място по добив на медни суровини; четвърто място на златосъдържащи руди и концентрати. пето място по добив на лигнитни въглища.
Антон Петров, председател на Управителния съвет на Българска асоциация на металургичната индустрия изтъкна, че е много важно българските евродепутати да познават компаниите, представлявани на срещата, защото те са водещи и значими не само в България, но и в Европейския съюз: второ място по производство на мед и седмо място по производство на олово.
Михаил Колчев, председател на УС на Българска камара на химическата промишленост изтъкна, че като цяло обемите на производство намаляват, подобно на европейските, но благодарение на инвестициите отрасълът все още е конкурентоспособен. България е на първо място по производство на калцинирана сода в ЕС. Апелът му към евродепутатите бе да се работи в тясна координация, за да могат браншовите организации да бъдат полезни с експертизата и възможностите за съдействие към членовете.
Представяне на организаторите и по-конкретни икономически показатели на индустриите – HERE
Програмата на срещата продължи с презентации, фокусирани върху теми и проблеми пред българските индустрии:
- Енергетика, климатични промени и политики, ЕСТЕ
– Енергиен преход, компенсаторни механизми и политики, ЕСТЕ – доц. д-р Иван Митев, БМГК – HERE
– Енергиен пазар, диверсификация на енергийните доставки – д-р Ивайло Найденов, БФИЕК – HERE
- Политики по химикалите, REACH и CLP – проф. Йончо Пеловски, БКХП – HERE
-
Търговска политика и пазари, конкурентоспособност – Антон Петров, БАМИ – HERE
Срещата продължи с изказвания на евродепутати за тяхната дейност и задачи в ЕП, за стъпките, които те биха могли да предприемат, за да бъдат неутрализираните отрицателните ефекти от „зелената сделка“.
„Важно е да се разбере, че „зелената сделка“ ще се случи, тя е факт. Ние ще играем активна роля в начина, по който законодателството ще бъде развито. Затова имаме нужда от експерти, от бизнеса, за да можем да съдействаме за правилните законодателни инициативи. Трябва да сме активна част от този процес, за да влияем правилно върху мерките, които ще се вземат.“ – подчерта евродепутатът Цветелина Пенкова.
„Зелената сделка“ крие сериозни рискове за европейската и българската икономика. Те трябва да запазят своята конкурентоспособност спрямо останалия свят. Трябва обаче да се възползваме от възможностите и да съумеем да намерим пресечната точка между екологосъобразността и социалния аспект.“ – допълни евродепутатът Петър Витанов.
Всички присъстващи се включиха активно в дискусиите по обсъжданите теми, отправиха предложения за общи позиции по всички законодателни инициативи.
Организаторите благодариха на евродепутатите и техните сътрудници за присъствието и изразиха надежда, че ще се запази традицията за регулярно провеждане на тази среща.
