С очаквано голямо мнозинство жителите на Генерал Тошево решиха да не се добиват нефт и газ на територията на общината. На местен референдум в неделя близо 97% от гласувалите казаха “да” на предложението общинският съвет да не одобрява такива проекти. Допитването беше инициирано от кмета Валентин Димитров във връзка с плановете на “Русгеоком БГ” да добива природен газ в региона, след като инвестиционното предложение на компанията срещна масов отпор от местните хора по време на обществените обсъждания.

Подобен референдум с подобен резултат беше организиран по-рано тази година в другия край на България – Трън, където жителите отхвърлиха проекта на “Евромакс сървисиз” да разработва златното находище край града. Като цяло обаче резултатите от подобни допитвания имат спорна юридическа тежест.

Проектът на “Русгеоком БГ”, чийто индиректни собственици са собственикът на “Овергаз инк” Сашо Дончев и семейството му, предвижда добив на природен газ от находище “Спасово”. В края на октомври компанията организира серия от обществени обсъждания на инвестиционно си предложение, които обаче предизвикаха протести от местните хора. Притесненията им са, че добивът ще замърси водата и ще застраши земеделието в региона. В резултат на това кметът предложи, а общинският съвет бързо прие да се направи допитване.

Източник: Капитал Daily

 

Интервю на  д-р инж. Илия Гърков, вицепрезидент на “Дънди Прешъс Металс” за в. 24 часа

 

– Г-н Гърков, колко години отидоха в дебати и протести? Хората се притесняваха от цианидите при производството на златото в Крумовград. Как все пак ви приеха, за да започнете разработването на златното находище?

 

– Бизнесът е труден, повечето минни компании предвиждат и планират дълго време от проучването до реалния добив. При нас процесът отне около 12 г. Притесненията на хората бяха свързани с недоверие към непознатото, а то създава несигурност и дори страх. Благодарение на диалога ни и че се вслушахме в хората от Крумовград и съседните населени места променихме първоначалния проект. Отпадна преработването на концентрат с цианиди, никъде в производството няма да има цианиди. Освен това територията, която ще заемат всички производствени съоръжения, е три пъти по-малка от първоначално планираната. Инвестицията ни в Крумовград ще е първият новоразработен рудник в България за последните 40 години.

 

– Започнахте строителството в края на 2016 г. Какво инвестирахте досега и колко ще е общото вложение в Крумовград?

 

– Факт е, че компанията инвестира значителни средства в Крумовград. Общата инвестиция е 178 млн. долара. Само за първото полугодие на тази година са вложени 36,6 милиона.

 

– “Дънди Прешъс Металс” посочва разработването на златното находище като една от възможностите за растеж на компанията. Какво е значението на двете български предприятия в Челопеч и Крумовград?

 

– Добавянето на втори рудник в България е значителна придобивка в портфолиото на “Дънди Прешъс Металс” и предпоставка за растежа за компанията. Опитът, натрупан в Челопеч, ще бъде използван в Крумовград и ще ни помогне да изградим синергия между двете предприятия. Нов аспект от развитието ни е дигитализацията, стремежът ни е хартията да изчезне от управленския процес. Продължаваме да интегрираме системите в помощните и основните производствени дейности и да повишаваме ефективността на работа. Въвеждаме и споделени услуги чрез използване на вече развития капацитет.

 

– Кога ще “излезе” първото злато от Ада тепе? Първоначалните срокове бяха за края на 2018 г.

 

– Злато от Ада тепе няма да се произвежда. Основният продукт ще е златосъдържащ концентрат – материал, който е набогатен със злато. Предвиждаме изграждане на открит рудник за добив и преработка на златосъдържаща руда и обогатителна фабрика с конвенционална технологична схема на преработка. На етап строителство сме, дейностите вървят по график. До края на годината ще приключим земноизкопните работи и ще започнем строителство – подготовката на фундаменти за основното оборудване за фабриката и за прилежащите съоръжения. Поръчано е оборудване за обогатителната фабрика. По-голямата част от тези дейности се очаква да приключат през първите три месеца на 2018 г. През второто тримесечие ще започне подготовката на рудника за експлоатация. През третото ще започнат пусковите работи, а през последните три месеца на 2018 г. пускаме производството във фабриката.

 

– Колко злато има в Крумовград?

 

– Както споменах, там ще се произвежда златоносен концентрат. Планираната годишна производителност на обогатителната фабрика е 750-850 хиляди т руда със съдържание на злато 80 000-85 700 тройунции. Общата продължителност на живота на рудника е около 13 години. В тях се включват 2 г. строителство, между 8 и 9 г. същинска експлоатация на рудника и от 2 до 3 г. закриване и рекултивация. За всички етапи дружеството планира използване на най-нови технологии, отговарящи на световните стандарти за здраве, безопасност и опазване на околната среда.

 

– Как ще се съхрани природата и какво ще става с отпадъците от производството?

 

– “Дънди Прешъс Металс Крумовград” вече има утвърден план за мониторинг на околната среда, обхващащ води, атмосферен въздух, почви, шум и вибрации и биологично разнообразие. Горди сме, че оценката на проекта по “Натура 2000” беше призната в Европейската комисия и включена в сборник с най-добри експертни практики. През 2015 г., година преди началото на строителните дейности на рудника, започнахме проект на мониторингова мрежа за наблюдение на фини прахови частици във въздуха и вибрации в населени места близо до Ада тепе. Проектът е единствен по рода си мониторинг в община Крумовград. Измерванията на уредите могат да се наблюдават в реално време, информацията е достъпна за ползване онлайн от населението на общината и всички институции. За хората без интернет дружеството е осигурило табла, на които месечно публикува информация за измерените параметри.

 

Друг елемент е запазването на качеството на питейната вода. “Дънди Прешъс Металс Крумовград” е единствената производствена компания, която е поела ангажимент да зауства отпадъчни води от производството с качества на питейна вода. Предвиждаме да построим и пречиствателна станция.

 

За да отговорим на очакванията за максимум безопасност при съхранението на отпадъците от преработката, се отказахме от традиционното хвостохранилище и преминахме към изграждане на най-модерното в индустрията – интегрирано съоръжение за съхранение на минни отпадъци (скална маса и хвост). Така не само отпадна необходимостта от използване на земеделски земи и частни имоти, намали се отпечатъкът ни, но и се предостави възможност за постъпателна рекултивация. Технологията на депониране има две големи предимства – възможността за прогресивна рекултивация и необходимостта от два пъти по-малко територия в сравнение с конвенционалния тип съоръжения.

 

– Къде ще се извлича златото от концентрата, който ще произвеждате в Крумовград?

 

– В момента сме в период, в който търсим възможности за преработка на концентрати – това са основно металургични фирми. Първият концентрат ще започне да излиза след пускането на обогатителната фабрика, т.е. през втората половина на четвъртото тримесечие на 2018 г.

 

– Как ще се отрази присъствието на компанията в Крумовград и в живота на хората там?

 

– Благодарни сме, че успяхме да стигнем до хората, да ги убедим да повярват в проекта и в ползите, които ще донесе за тях. Мнозина вече търсят информация кога ще стартира дейността и се интересуват за работа при нас. Планираните преки работни места между 200 и 300 във фазата на строителство и 230 по време на експлоатация. Компанията е поела ангажимент персоналът да бъде 90% местен. Това е предизвикателство, тъй като новото производство ще бъде високотехнологично. Дружеството стартира по-рано тази година с първото си специализирано обучение и вече са подготвени 21 работници. До 25 октомври се подават документи за записване в третата група по тази програма. “Дънди Прешъс Металс Крумовград” работи съвместно с община Крумовград и за развитието на малките и средните предприятия. Разработва се програма за тях, която ще определи начина на финансиране, обхвата, критериите за избор на проекти. Финансирането ще започне при стартиране на производството и ще продължи до приключване на експлоатацията на минното предприятие. Общият бюджет е 5 млн. долара.

 

– Преди разработването на находището се проучваше археологията. Какво излезе?

 

– Археологическите проучвания на Ада тепе са от 2001 г., когато на върха се проучва малко тракийско светилище. През 2005 г. започват и първите проучвания на следите от стар златодобив. През цялото време дружеството финансира и подкрепя археологическите проучвания. Изградихме партньорство между компанията и Националния археологически институт с музей към БАН. Събрани са над 20 т керамика, която показва колко тясно свързани с историята на региона са рударството и металургията.

 

През март артефакти от района на Крумовград и находището ни на Ада тепе участваха в международна изложба във Виена – “Първото злато. Ада тепе – най-старият златен рудник в Европа”. Изложбата постави България, Крумовград и Ада тепе на световната културна карта. Компанията има идея да бъде изграден специален музей в Крумовград, представящ древния начин на златодобив. Изложбата в момента е в София и е достъпна за българското общество.

 

– Какъв дял заема бизнесът в България в цялото портфолио на компанията?

 

– “Дънди Прешъс Металс” се разви като минна компания след придобиването на рудник “Челопеч”. Компанията се доказа като иновативна именно чрез обновленията и технологиите, които бяха разработени и приложени от българските специалисти. Бизнесът ни в България заема важно място в портфолиото на “Дънди Прешъс Металс” и благодарение на това по света споменаването на рудник “Челопеч” е свързано с модернизация и технологии. Ще се радвам да сме и сред първите наистина дигитални рудници.

 

Източник: www.24chasa.bg

На 12 октомври 2017 г. в Интер Експо Център се състоя Четвърта годишна конференция „Здраве и безопасност на работното място 2017″.

Форумът бе организиран от Индустриален клъстер Средногорие и се реализира с генералното партньорство на „Аурубис България“, „Елаците мед“, с партньори „Огняново К“, „Асарел Медет“, „Амилум България“, „Лайер“, „Мултиспорт“, „Превента“ и „Престиж“, “ Армеец“ както и в институционално партньорство с: КРИБ, БСК ‚ АИКБ‚ БАМИ, БМГК, БКХП.

Форумът бе открит от г-н Тим Курт, Изпълнителен директор на Аурубис България, Президент на ГБИТК, г-н Лазар Лазаров, Заместник-министър на труда и социалната политика, г-жа Светлана Дянкова, Главен експерт “Сътрудник” в Комисията по труда, социалната и демографска политика, инж. Румяна Михайлова, Изпълнителен директор, Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, д-р Митко Василев, Главен управител, ГБИТК, г-жа Политими Паунова,Изпълнителен директор на БАМИ, инж. Иван Андреев, Изпълнителен директор на БМГК, г-н Константин Стаменов,Председател на УС на БФИЕК, г-н Стойчо Симов, Член на национален съвет, АИКБ както и от г-н Николай Минков, Изпълнителен директор на Индустриален Клъстер Средногорие.

Четвърта годишна конференция „Здраве и безопасност на работното място 2017″ постави акцент върху най-добрите практики и съвременни политики за осигуряване на безопасна и благоприятна работна среда, чрез ефективно въвеждане на действия за превенция на риска при работа.

По време на форума бяха разгледани общи решения за изграждането на успешно партньорство между институциите и бизнеса с цел стимулиране на инвестициите за създаване на екологосъобразна, безопасна и здравословна работна среда.

Първият панел на форума се концентрира върху здравословните и безопасни условия на труд с модератор Николай Минков -Изпълнителен директор на Индустриален Клъстер Средногорие.

Презентации изнесоха: В ролята на говорител г-жа Дина Христова, Отдел “Връзки с обществеността” от името на г-жа Румяна Михайлова – Изпълнителен директор на ИА „Главна инспекция по труда“, г-н Евелин Русинов – Ръководител Направление „Здравословни и безопасни условия на труд“ в „Аурубис , г-жа Васка Семерджиева, Държавен експерт, Министерство на труда и социалната политика, г-н Светлозар Караджов, Председател на УС, Амилум България и г-жа Нели Петрова, Координатор ЗБУТ, Амилум България, и инж. Младен Захариев, Управител, Лайер.

Вторият панел на форума бе посветен на Най-добрите производствени практики с г-н Константин Делисивков, Изпълнителен директор, Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори.

Своите гледни точки по темата представиха г-н Крум Гледжарски, Ръководител отдел „Управление на качеството“, ЧЕЗ Разпределение България, г-жа Даринка Кръстева, Ръководител Служба по трудова медицина, КЦМ –Пловдив, г-жа Силвия Георгиева, Директор на Дирекция „Рисково застраховане“, ЗАД Армеец, ИКС, г-жа Бойка Стоичкова, Управител, Превента.

Финалната сесия на конференцията с модератор Десислава Чалъмова, Индустриален клъстер Средногорие, традиционно бе посветена на Психологическия климат на работната среда .

Презентации изнесоха г-н Алесандро Морето, Директор ТЕЦ, Контур Глобал Марица Изток 3, г-жа Ива Зарева, Мениджър Бизнес продажби, Бенефит Системс България, подп. д-р Георги Маринов, Военна академия „Г. С. Раковски“, г-н Томчо Томов, Ръководител, Национален център за оценка на компетенциите, БСК, доц. д-р Бистра Ценова, Национален център по общественото здраве и анализи.

Акцент в третата сесия бе ползването на личните предпазни средства като фактор за успех. Професионални манекени представиха новите тенденции в работното облекло.

Събитието бе посетено от представители на индустриални предприятия, технологични и инженерингови компании, експерти в индустриалния сектор и в сферата на екологичната безопасност и устойчивото развитие, както и от специалисти в областта на осигуряването на здравословна и безопасна работна среда, от представители на образователни и научни организации и държавни институции.

Четвърта годишна конференция „Здраве и безопасност на работното място 2017″ бе закрита от г-н Николай Минков, Изпълнителен директор на Индустриален клъстер Средногорие, който благодари на всички участници и обобщи работата на форума.

Двустранни разговори в София и посещение при Dundee Precious Metals и Aurubis бяха част от програмата на провелата се на 17 и 18 октомври 2017 г. стопанска мисия. Представители на най-големите фирми в България от миннодобивната и металургична индустрии се срещнаха с австрийските фирми AUROAustria, BBG Baugeräte, FLSmidth Krebs, HellermannTyton, IMR metal powder technology, Rockmore, SCHIEBEL Antriebstechnik, Sempertrans, VA Intertrading. В делегация имаше и представители на Минно-геоложкия университет в Леобен, Австрия, които имаха възможност да обменят идеи с проф. Любен Тотев, ректор на МГУ „Св. Иван Рилски“. След дългите разговори денят приключи с коктейл в резиденцията на търговския съветник към Австрийско посолство, г-жа Улрике Щрака.

През втория ден на посещението си в България представителите на австрийските фирми посетиха Dundee Precious Metals в Челопеч. Инж. Илия Гърков запозна гостите с развитието на фирмата през последните години, както и с проекта за безжична свързаност в мината. Всички бяха впечатлени от възможността в реално време да се получава информация за дейността на машините, както и за здравословното състояние на работниците. Не по-малко вълнуващо беше и посещението на флотационната фабрика, както и влизането под земя и обиколката на мината.

В Aurubis управителят Тим Курт представи фирмата и всички гости се имаха възможност отблизо да опознаят производствената дейност.

През двата дни бяха обсъдени възможности за сътрудничество и съвместни проекти между българските и австрийски фирми. Всички участници бяха изключително доволни от организацията, но най-вече от срещите и изчерпателните разговори със специалистите от бранша. Българо-австрийското сътрудничество продължава!

На специална прес конференция на 19 октомври, екипът на сп. Мениджър представи финалистите в 10-то, юбилейно издание на  конкурса Мениджър на годината. Сред мениджърите, достигнали до оспорваната част на съревнованието, са и директорите на „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД и  „Дънди Прешъс Металс Крумовград“ ЕАД – д-р инж. Илия Гърков, и Тим Курт – изпълнителен директор на „Аурубис България“ АД.

 

Десетте номинации са излъчени от над 70 висши мениджъри, които тази година преминаха успешно във втория етап на надпреварата, след  безпристрастна оценка по редица показатели по специално разработената за конкурса методология на консултантската компания Делойт. Предстои финалната фаза на конкурса, в която кандидатите за Мениджър на годината ще могат да демонстрират личните си качества. Победителят ще бъде обявен на 10 ноември в сградата на народната опера.

Няколко интересни факта за конкурса:

• 71 лидери на бизнеса, хората които постигат едни от най-високите резултати в своите индустрии, подадоха документи. Участниците тази година са с 19 повече от миналата, което показва нарастващия интерес към конкурса и към неговото юбилейно издание.
• 56 мениджъри се включват в надпреварата за пръв път. Сред претендентите за кристалната статуетка има четирима финалисти от минали години.
• Статистиката мъже – жени отново е в полза на силния пол. Дамите са 15, което 21% и значително по-високо от средното присъствие на жени в бордовете на компаниите в България.
• Кандидатите за мениджър на годината работят в 15 различни индустрии. Най-много – по 13 са от сферата на информационните технологии и аутсорсинга, както и от търговията. Рекордно много – 11 са участниците от машиностроенето, автомобилостроенето и електрониката. Сериозно е присъствието и на строителния бранш, на рекламата и маркетинга, на застраховането, на транспорта и логистиката. Тази статистика съвсем точно откроява едни от най-динамично развиващите се сектори през годината.
• Чужденците тази година са относително малко – 11 %. Това показва, че българските компании вече имат сериозни резултати, както и че световните корпорации все по-често се доверяват в управлението на български мениджъри.