On October 19, 2018 at the University of Mining and Geology – Saint Ivan Rilski will be held International Conference 2018 on the following topics:
– Mining and processing of mineral resources;
– Geology and geophysics;
– Mechanization, electrification and automation of mines;
– Humanities and Economic Sciences;
– Young scientists.
For more information
e-mail: srs@mgu.bg
Tel: 02 80 60 287
0879 807 913
Secretary: Kalina Marinova
На 19 октомври 2018 г. в Минно-геоложкия университет “Св. Ив. Рилски” ще се проведе Международна научна конференция 2018 със следните секции:
– Добив и преработка на минерални суровини;
– Геология и геофизика;
– Механизация, електрификация и автоматизация на мините;
– Хуманитарни и стопански науки;
– Млади учени.
За повече информация
e-mail: srs@mgu.bg
Teл: 02 80 60 287
0879 807 913
Секретар: Калина Маринова
През 2018 г. нефтеният геолог Петър Даракчиев навърши 90 години. Той е роден на 29 април
1928 г. в Берлин, в семейството на шивача Иван Даракчиев. Техният род произлиза от с. Ичера, Котелско.
Гимназиалното си образование завършва в II-ра мъжка гимназия „Г. С. Раковски“ в София през 1946 г. От есента на същата година е приет за студент, на разноски на своето семейство, в Геологическия институт на Природонаучния факултет на Карловия университет в Прага. По време на следването си взема участие в групата на д-р Поуба, която по задание на Геоложката служба на Чехословакия, извършва детайлно геоложко картиране на медни орудявания в пермските седименти в Северна Чехия, недалеч от полската граница. Участвува и в групата на проф. Аугуста, която изучава гръбначната фауна в лимническите пермски седименти в Моравия.
Университетското си образование Петър Даракчиев завършва през 1952 г. като защитава тематично задание „Гео-
ложки взаимоотношения в Босковитския грабен в Моравия“ и получава званието геолог с титла RND (рехабилитате натурале докторе). Това е научна степен, сравнима със званието „инженер“.
Трудова дейност
В края на 30-те години на ХХ в. сред българските геолози се утвърждава мнението, че най-перспективна област за откриване на нефтени и газови залежи е територията на Североизточна България. Ето защо през 1939 г. Отделът за природни богатства при Министерствотото на търговията и промишлеността възлага на геолозите В. Цанков, Е. Коен и Р. Берегов, във връзка със заплануваната програма за геофизични проучвания на СИ България, да направят геоложка карта в М 1:40 000 и да установят съществуването на вероятни структурни форми, интересни в нефтогазоносно отношение. През 1948 г. Комплексна геоложка експедиция (КГЕ), в която работят предимно съветски специалисти, започва геологопроучвателни работи за търсене на нефт и газ във Варненско. В резултат на сондажни работи през
1949 г. се получава газов фонтан от палеогенските отложения. В началото на 1950 г., КГЕ се разделя на две подразделения: „Полиметали“ – за търсене и проучване на рудни полезни изкопаеми и Варненска проучвателна група – за търсене на нефт и газ. Ръководител на Варненската проучвателна група е Виктор Ярошенко, а главен геолог – Степан Петухов. В началото на 1951 г. групата съставя първия отчет за геоложкия строеж и нефтогазоносната перспективност на Варненския район. На 31 май 1951 г. структурният сондаж № 25 в Тюленовската структура дава газонефтен фонтан при навлизането си в горнището на валанжина. Това е началото на нефтената история в България. След откриването на Тюленовското находище интересът на изследователите се насочва към Мизийската платформа, където са открити поредица от разномащабни находища и залежи. След завръщането си в България през 1952 г. П. Даракчиев е назначен като геолог във Варненската нефтена група. Включен е в проучването на нефтеното находище до брега на Черно море при с. Тюленово, Шабленско. Същевременно той отговаря за геоложката дейност от търсещото сондиране в площи в Добруджа, където по геофизични изследвания се предполагат условия за нефтогазонасищане в кредните отложения по подобие на тези от Тюленовското находище.
През 1955 г. се създава „Управление за търсене, проучване, добив и преработка на нефт и газ“, което по-късно се обединява с Управлението за геоложки проучвания (с ръководител чл.-кор. Йовчо Йовчев). С това се поставя началото на нов етап в развитието на геологопроучвателната дейност. В новото Управление Петър Даракчиев е назначен на отговорна геоложка длъжност. Съвместно и под ръководството на съветския академик Трофимюк, Даракчиев заедно с д-р Ант. Атанасов и Ив. Монахов, участва в определянето на местата на опорно-параметрични сондажа в Северна България, с цел получаване на данни за дълбочинния геоложки строеж и нефтогазоносността на седиментния разрез на Мизийската платформа на дълбочина до 4500 m.
В резултат на извършените дейности и анализи се осъществява първото нефтогазоносно райониране на тази част от страната ни и експертна оценка на въглеводородния потенциал на формациите. Едновременно с това Даракчиев участва в изготвянето на отчети за резултатите от сондажните проучвания за изясняване на структурните особености на Балчишката и Спасовска площ, в обобщаването на резултатите от дълбокото сондиране за нефт и газ в мезозойските седименти на Мизийската платформа.
През този период, под ръководството на Петър Даракчиев се извършва и геоложко картиране за проучвания в Предбалкана и прилягащите към него части от Мизийската платформа между Черно море и р. Осъм. Организират се 4 геоложки групи с ръководители Н. Военкин, Ст. Желев, Хр. Чембрски и Ив. Баев и са подготвени площи за търсене на нефтени и газови находища, привързани към антиклинални структури.
Своевременно проучванията за нефт и газ са насочени към Западния Предбалкан, където перспективните формации залягат на достижими дълбочини. В резултат са открити Чиренското газокондензатно находище, находището при
с. Ъглен, газовите акумулации северно от гр. Враца и др. На изток са открити газови находища в палеогена на Долнокамчийското понижение и Добруджа (Българево, Крапец, Дуранкулак). Активно участие в дейността има П. Даракчиев, заедно с колегите К. Овчаров, Н. Сапунджиев и д-р Ю. Шиманов, Б. Монов, инж. Г. Димов и инж. Й. Владов.
След откриването на Добруджанското въглищно находище в карбонските седименти, чрез заложения нефтен сондаж при с. Раковски (Каварненско), се поставя началото на неговото проучване с дълбоки сондажи. Данните от проведените в тях сондажно-геофизични изследвания позволяват на П. Даракчиев и колектив да се установи нормалния пластов и формационен ред на въгленосните седименти, надеждното им корелиране и площно разпространение, тектонския строеж на находището.
П. Даракчиев активно участва в проучванията за нефт и газ в Ирак. През 1972 г. на ДСО „Геоложки проучвания“ е възложено изпълнението на договор с Ирак за търсене и проучване на нефтени и газови находища. В създадената българска нефтена група Петър Даракчиев е главен геолог.
До 1980 г., когато дейността на експедицията е преустановена, поради военното стълкновение между Ирак и Иран, са проучени, със съвременни сеизмични методи, дълбочинния геоложки строеж на 8 площи в Мосулския регион на Северозападен Ирак. Открито, проучено и предадено за експлоатация e едно нефтено (Сфая) и 3 газови находища (Сасан, Рафан и Митияха).
През 1980 г. е сключен търговски договор с Либия за търсене и проучване за нефт и газ в два района в Либия – Гадамес и Мурзук. Изпълнението на този договор е възложено на Българската нефтена компания (BOCO) със седалище в Триполи. През същата година група на Комитета по геология, ръководена от зам.-председателя – доц. д-р инж. Г. Димов, в която са включени П. Даракчиев, Р. Огнянов и Н. Смиленов, посещава Либия за запознаване с условията за проучване на нефт и газ. Резултатите от посещението са обобщени от Г. Димов, П. Даракчиев и колеги и обхващат анализ на проведените до момента проучвания за нефт и газ в средно- и долно палеозойските седименти в районите на Гадамес и Мурзук (Либия) и възможностите за откриване на нови нефтени и газови находища в тях.
Петър Даракчиев консултира „Българската нефтена компания“ в осъществяване на дейността по търсене и проучване в района на Либия – Гадамес и Морзук, а така също е и консултант по договор за допроучване на находища в нефтения район Джибиса в Североизточна Сирия.
До 1990 г. П. Даракчиев е на ръководна геоложка длъжност в Комитета по геология. През 1989 г. по решение на държавното ръководство, за привличане на чуждестранни инвестиции в българската нефтена промишленост, в Комитета по геология и минерални ресурси, под ръководството на П. Даракчиев и проф. дгн Петър Боков са подготвени тръжните документи за отдаване на лицензия на чужди фирми на 5 блока от сушата в Източна България и 5 блока в Черноморското ни пространство.
След пенсиониране, П. Даракчиев работи като консултант в Комитета по геология, на американски, английски и български фирми, проучващи за нефт и газ в България. Консултирал е и геоложката група на „Овергаз Инк.“ АД, която работеше по научно-изследователски проект, финансиран от Европейския съюз за изучаване на възможностите за подземна въглищна газификация на Добруджанското въглищно находище, а също и по други проекти на „Овергаз Инк.“ АД за търсене на нефт и газ.
Под негово ръководство и с участието на украинския академик А. Палий са обобщени резултатите от проучването за нефт и газ в Добруджа, при което се доказа перспективността на палеозойските седименти в концесионен блок „Добрич“ на компанията „Русгеоком“.
Петър Даракчиев участва активно и в обществения геоложки живот в България – мероприятия на БГД, конференции и др.
Чест за всеки организационен комитет е участието в него и на Петър Даракчиев. Така през 2013 г. той е избран за член на Почетния организационен комитет на IV Международна научно техническа конференция „Геология и въглеводороден потенциал на балканско- черноморския регион“, проведен на 11 – 15 септември 2013 г., в Международния дом на учения „Фредерик Жолио-Кюри“ в курорта „Св.Св. Константин и Елена“, Варна, посветена на 60-та годишнина на Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“ и 50-та годишнина на Факултета по геология и география в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Научната и научно-изследователската дейност на П. Даракчиев намира отражение в множество публикации и фондови разработки, като общия им брой надхвърля тридесет.
Благодарности. При написването на тази статия са използвани материали – текстови и снимки от личния архив на Петър Даракчиев, както и негови лични спомени, за което му благодарим. Изказваме нашата сърдечна благодарност и на колегата Валери Трендафилов от Националния геоложки фонд към Дирекция „Природни ресурси, концесии и контрол“, отдел „Национална геоложка служба“, който, както винаги, много любезно ни предостави информация за съхраняваните в Геофонда доклади, съавтор на които е Петър Даракчиев
Проф. дгн Платон Чумаченко
В периода 2 – 6 юли 2018 г. в Международния дом на учените “Фр. Ж. Кюри”, к.к. „Св. Св. Константин и Елена“, гр. Варна се проведе VIІI Международна конференция по геомеханика. Научно-техническият съюз по минно дело, геология и металургия бе основен организатор на този престижен научен форум с главна тема „Геомеханиката –
основа на минното дело и строителството“. Съорганизатори на конференцията бяха Федерацията на научно-техническите съюзи в България, Минно-геоложкият университет “Св. Иван Рилски”, Университетът по архитектура, строителство и геодезия, Българската минно-геоложка камара, Висшето транспортно училище „Тодор Каблешков“ и голяма част от минните дружества с национално значение като „Елаците-мед“ АД, „Асарел-Медет“ АД, „Мини Марица-изток“ ЕАД и др.
Провеждането на международната конференция по геомеханика се превърна в традиционно научно събитие, което доказа своята роля и значение през годините. Значимостта на този форум се определя от интереса към него и от активността на научната общност по геомеханика в национален и международен мащаб. Тематиките на конференцията обхващат целия спектър от фундаментални въпроси за формирането на напрегнато и деформирано състояние на масива, изследователски методи за оценка на тези състояния, екологични проблеми и опазване на околната среда.
При откриването на конференцията председателят на Организационния комитет и председател на Научно-техническия съюз по минно дело, геология и металургия проф. дтн Цоло Вутов отбеляза важността на провеждането на форума и интереса към тематиките на конференцията. Доказателство за това е участието в конференцията на над 100 учени и специалисти, както от академичните среди, така и от предприятията от България, Албания, Беларус, Босна и Херцеговина, Македония, Русия, Словакия, Сърбия, Турция и Чехия.
Трябва да се отбележи специалното участие на доц. д-р Петър Коничек – вицепрезидент на Международната организация по скална механика и инженерство (ISRM), на която НТС по МДГМ стана член преди две години и към Съюза беше сформирана национална група от индивидуални членове на ISRM. Доц. Коничек изнесе пленарен доклад на тема „Влияние на разрушаването при взривяване при разработване на въглищни находища“ и направи презентация на Международната организация по скална механика и инженерство. Интерес предизвикаха и останалите представени доклади, по които бяха зададени много въпроси и се формираха дискусии. Най-многобройни бяха докладите по тематичните направления „Изследване напрегнатото и деформирано състояние на масива“ и „Геомеханично осигуряване на минно-добивните технологии и гражданското строителство“.
Конференцията се проведе в три поредни дни в една пленарна и осем секционни сесии. Участниците получиха докладите, предварително отпечатани в сборник, придружен с презентационен диск. Резултатите от изследванията, които бяха обсъдени в дискусиите по време на конференцията, предоставят възможност за приложение на геомеханичните методи, свързани с развитието и използването на подземното пространство в минната промишленост, строителството, промишлените и обществените сгради и транспортните съоръжения.
Надяваме се представените научни и практически разработки, отпечатани в сборника с доклади, да окажат професионална помощ и да предизвикат нови бъдещи научни търсения и нови идеи.
Организационния комитет изказва благодарност на спонсорите на VIIІ Международна конференция по геомеханика – „Елаците-Мед” АД и „Геотехмин“ ООД, чиято финансова помощ допринесе за успешното провеждане на форума.
Изказваме нашата благодарност и към съорганизаторите на конференцията, както и към всички участници от България и чужбина и се надяваме следващата IХ конференция през 2020 г. отново да събере научния потенциал в областта на геомеханиката.
НТС по минно дело, геология и металургия
В периода 18 – 22 юни 2018 г. в Астана, Казахстан се проведе 25-ият Световен минен конгрес и изложение. През тази година най-мащабният форум в минния бранш обедини три юбилейни дати: 60 години от създаването на Световния минен конгрес, 25-ото юбилейно издание на Световния минен конгрес и 20 години от създаването на град Астана. Минното дело се смята за ключа към икономическото и гражданско развитие в много райони по света. Основна тема за разискване бе да се намерят начини за взаимно сътрудничество между страните, за да се следва пътя на устойчиво развитие и да не бъдат минералните находища и технологиите за добив и обогатяване обект на политически разисквания.
Организатор на конгреса бе Министерството по инвестиции и развитие в Република Казахстан, съорганизатор Асоциацията на рудодобивните и металургични предприятия в азиатската държава, оператори ITECA и ITE Grouр и спонсори ЕRG, Kazzinc, KAZ Minerals, Kazakhmys и Polymetal.
25-тия Световен минен конгрес събра 2586 участници от 1047 организации от 51 страни, 368 автора на доклади от 37 страни, 57 асоциации и 79 университета в 21 технически сесии под мотото „Иновационното предимство – стъпка напред към минното развитие“. Важен е фактът, че конгресът за пръв път се провежда в Казахстан – страна от състава на ОНД. Една от причините за това е силно развитата минно-металургична индустрия и богатата минералносуровинна база на Казахстан. Страната се нарежда сред първите десет, добиващи алуминиеви руди в света; заема трето място по добив на железни руди сред страните от бившия Съветски съюз; по добив на уран отстъпва първенството единствено на Австралия; нарежда се сред страните, богати на медни руди. Ежегодно в страната се добиват повече от 100 млн. тона въглища.
Сред гостите и участниците на конгреса могат да се отбележат министри и зам.-министри, директори на международни корпорации, много учени и специалисти.
Преди началото на конгреса, на 18 юни 2018 г. се проведе 99-ото заседание на Международния организационен комитет на Световния минен конгрес, в което взеха участие и четиримата официални представители за България – проф. дтн инж. Цоло Вутов, проф. дтн инж. Николай Вълканов и новоприетите членове проф. д-р Любен Тотев и д-р инж. Кремена Деделянова. На заседанието присъстваха 52 делегати от 18 страни, включващи Австралия, Австрия, България, Хърватска, Чехия, Германия, Индия, Казахстан, Монголия, Перу, Полша, Португалия, Русия, Словакия, Швеция, Турция, Украйна, САЩ и представители на постоянните асоциирани организации. На заседанието на МОК на СМК бяха изслушани докладите на някои национални комитети като Индийския и Австралийския, бяха приети протоколите от предишните заседания, бяха приети новите членове на МОК на СМК и приети членовете и задачите на подкомитетите на МОК на СМК. Бе решено 100-тното заседание на МОК на СМК да се проведе през 2019 г. в Перу, а 101-то – през 2020 г. в Русия.
Конгресът беше открит на 19 юни от Министъра на инвестициите и развитието на Казахстан Женис Касимбек. Той отбеляза в словото си важността на минно-металургичната индустрия в икономиката на страната и приемането на държавна програма за индустриално-иновационното развитие, в която черната и цветната металургия, както и добивната промишленост са определени за приоритетни сектори на икономиката. Той подчерта още, че за развитието на минно-металургичния отрасъл важно значение има благоприятния инвестиционен климат, за което говори доброто сътрудничеството със световни лидери в отрасъла като Glencore, ArcelorMittal, Polymetal и др. Сред топ лекторите беше и Тадеуш Кощинский – зам.-министър на предприемачеството и технологиите в Полша, който изнесе доклад за влиянието на минно-металургичния отрасъл върху световната икономика и сътрудничеството с Казахстан в тази област. Другите топ лектори по време на пленарните сесии бяха: Аскар Мамин – зам.-премиер на Казахстан, Дин МакПерсон – ръководител по минно дело на Фондовата борса в Торонто, Канада, Александр Машкевич – председател на Съвета на директорите на Eurasian Resources Group, Юкка Максимайнен – ръководител на минното направление на McKinsey & Company, Хуа Гуо – директор на департамента по изследване на CSIRO Energy, Австралия, председател на Световния минен конгрес 2021.
Тематиките на конгреса бяха следните: Световен бизнес, Открити минни работи, Подземни минни работи в рудните и въглищните находища, Обогатяване, Енергетика и енергоефективност, Иновации и индустрия 4,0, Промишлена безопасност, Геологопроучвателни работи, Кадри за минно-металургичните отрасли, Устойчиво развитие, Екология, преработка, отпадъци, Геотехнология и подземно излужване, Геомеханика, Транспорт и логистика, Жените в минното дело, Въглищен метан.
Българската делегация в конгреса наброяваше 26 специалисти и учени от „Елаците-Мед“ АД, „Асарел-Медет“ АД, Научно-техническия съюз по минно дело, геология и металургия, „Геотехмин“ ООД, Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“, Българската минно-геоложка камара и други експерти от минния сектор. Успешно бе представянето на българските научни и практически разработки. Изключителен интерес предизвикаха докладите с тематична насоченост: подходи и практики, приети при анализ на данните от системата за мониторинг за стабилитет на откосите на „Елаците-мед“ АД; цифрова трансформация на „Елаците мед“ АД; подход за оценка на скалната устойчивост като фактор за избор на оптимална методика за добив; мониторинг и контрол на подземните води в хвостохранилище „Бенковски-2“; анализ на информационната система за структуриране, поддържане, организиране и съхранение на инженерна информация в открит рудник „Елаците-мед“ АД – АСМО модул; геомеханични измервания и внедряване на иновационна система за разработване на жилни находища. Трима български представители – проф. д-р Георги Михайлов,
д-р инж. Кремена Деделянова и инж. Цветан Дилов бяха водещи на научни сесии по време на конгреса.
В рамките на 25-ия Световен минен конгрес се състояха големите промишлени форуми: Astana Mining and Metallurgy Congress AMM и Mining World Central Asia, на които имаше 260 участници от 26 страни и 2825 посетители. Бяха представени водещи фирми в отрасъла като Atlas Copco, Metso Minerals, Sandvik Mining and Construction, Outotec, Thyssenkrupp и много други, както и казахстански компании.
По време на 25-ия Световен минен конгрес се проведе и изложение, представящо значителен брой компании за минно оборудване, добив и обогатяване на руди, софтуерни продукти, системи за автоматизация и мониторинг на процеси и др.
Проведоха се и четири паралелни производствени посещения – въглищна мина „Казахстанска“ и металургичен комбинат, медна мина и Василковско златно находище и обогатителен комбинат. По-голяма част от българските участници разгледаха медната мина „Бозшакол“ от групата на „KAZ Minerals“. Находището е открито през 1920 г., а е започнало да се разработва едва през 2016 г.
По време на конгреса в тържествена обстановка бяха връчени много награди във връзка с националния отраслови конкурс „Златен Хефест“ – миньор, геолог, металург на годината, дипломна работа на годината, иновационен лидер, чуждестранен партньор и др.
Световният минен конгрес се проведе в модерна футуристична сграда – конгресен център, построен специално за изложението „Астана Експо 2017 г. Енергия на бъдещето“.
Културната програма по време на конгреса включваше обзорна екскурзия на града, посещение на националния музей на Казахстан, монумента Байтерек, посещение на юрта, запознаване с народни занаяти и традиции и др.
Конгресът даде възможност на участниците да се запознаят с новостите в отрасъла, да обменят добрите практики и нови технологии, да създадат нови контакти и познанства, да „сверят часовника си“ по въпросите на екологията и устойчивото развитие. Участниците се обединиха в мнението, че форумът е най-важното и голямо по своите мащаби събитие през последните години и дадоха висока оценка.
Следвайки тенденциите за динамично развитие на минната наука и бизнес, следващият 26-и Световен минен конгрес ще бъде домакинстван от Австралийско-азиатския минно-металургичен институт AusIMM в Бризбейн, Австралия през 2021 г.
Dr. Eng. Kremena Dedelyanova
Главен секретар на Научно-техническия съюз
по минно дело, геология и металургия
Ново дружество бе прието за член на Българската минно-геоложка камара на редовно заседание на Управителния съвет. То премина през утвърдената процедура за членство в Камарата, съгласно устава и представи необходимия набор документи, накратко своя опит и мотивите си за участие.
UPSTREAM GEOLOGY CONSULTING LTD. (UGC) е основана през 2012 г. За своето шест годишно съществуване фирмата се доказва и налага на международния пазар като опитен и надежден партньор при реализацията на редица енергийни проекти.
Основен профил на фирмата е инженерна, техническа и консултантска дейност чрез предоставяне на широка гама от услуги, насочени към геоложки, геофизични, сондажни и оценъчни дейности с прилагане на иновативни идеи и ноу-хау в областта на нефта и газа. Компанията е с доказан опит и авторитет при управлението на оперативни и неоперативни активи, портфейли и комплексни проекти за проучване, преоценка и развитие на бизнеса.
UGC Ltd. заема значимо място на пазара на сервизни дейности в България, Централна и Източна Европа и Северна Африка, като предоставя на своите клиенти комплексни услуги и високи стандарти на работа. Доказателство за това е постоянно разширяващото се дългосрочно сътрудничество с редица утвърдени в бранша компании. За реализация на предлаганите дейности, фирмата оперира с високо професионален екип от специалисти с различен опит като: петролни и резервоарни геолози, геофизици, производствени и сондажни инженери, икономисти и др. Дългосрочни клиенти са: Savannah Petroleum, MIX Oil, TOTAL, Petroceltic, ENI, Repsol, Geofizyka Torun, Proseis, SacOil, Petro Consult, Geokinetics, TNO, MGU Engineering Ltd, TacROM, Bankers Petroleum, Dafora, Bulgartransgaz, Schlumberger и др.
От 2017 г. компанията е официален представител за Балканския полуостров на американската фирма AMS.
На 3 юли 2018 г. служители на „Дънди Прешъс Металс Крумовград“ ЕАД, подизпълнители и жители на Крумовград станаха свидетели на първото производствено взривяване на новоразработващия се рудник „Ада тепе“ в Крумовград. За всички, участвали в осъществяването на проекта до този момент, достигането до етапа на разкриване на рудника се прие с голямо вълнение. Нескрито вълнение изпитаха и жителите на община Крумовград, за които производствени минно-добивни дейности са непозната новост.
„Дънди Прешъс Металс Крумовград“ ЕАД повече от дванадесет години инвестира в разработването на открит рудник в участък „Ада тепе“ в Крумовград. След като успя да спечели подкрепата на местната общественост, благодарение на ангажираността на целия екип, вярата в проекта и желанието на компанията да адресира всички опасения, от края на август 2016 г. успешно се реализира етапът на строителство.
Участък „Ада тепе“ на находище „Хан Крум“ ще бъде разработван по открит способ предвид разположението на залежите от златосъдържаща руда близо до повърхността. Дейностите по разработката предвиждат пробиване и взривяване, последвано от изземване и транспортиране на добитата маса. Рудникът започва да се развива от хоризонт 485 през стъпала с височина от 5 m.
„Едно от основните предимства на Дънди Прешъс Металс е, че изпълнява поетите ангажименти. Независимо дали става дума за социалните ни договорености, за опазване на околната среда или спазване на производствения график, стремим се да планираме така, че да предоставяме резултат, както сме обещали.“ – сподели изпълнителният директор на Дънди за България д-р инж. Илия Гърков.
„За да достигнем до етапа на първите пробивно-взривни работи, извървяхме доста дълъг път, в който всеки от нас натрупваше знания и опит. И днес продължаваме да се учим, все пак това е първото новоразработено находище за последните 40 години. Доволен съм, че започнахме с минните дейности. Доставя ми удоволствие да работя и увеличаването на ангажираността ми е приятно. За всеки един от нас – от минните инженери,
маркшайдерите, операторите, началник смените, та до мен – тази работа е новост и се учим. В началото започнахме с едни представи, сега вече сме напаснали някои процеси и търсим ефективност. Работата е интересна и това ни държи силно мотивирани. Пожелавам на колегите здраве и работата да върви спорна и безопасно.“ – сподели Борислав Гечев, главен инженер „Производство“.
Австрийската компания Inteco пусна нова поточна линия за супериздръжливи валцовани стоманени топки SMARTBALL в България.
Най-модерната линия на Балканите за производство на висококачествени стоманени топки (млевни тела) стартира в Карлово
По случай Деня на миньора 18 август Инжконсулт Ви кани на безплатен test drive на булдозери Shantui.