геолог Мадлена Цветкова
РЕЗЮМЕ
Във връзка с изследване на потенциални вместващи формации за дълбочинно погребване на радиоактивни отпадъци са определени минералния състав и ефективната порестост на мергели от Сумерската свита. Тези характеристики са едни от определящите задържащата способност на вместващата среда спрямо разпространението на радионуклиди. Изследвани са материали от глинести мергели на Сумерската свита в площ „Върбица“ от два сондажа – Р-6 от дълбочина 400 m, и Р-5 площ „Голямо Пещене“ от дълбочина 200 m. Рентгеноструктурният анализ е извършен с автоматична рентгенодифрактометрична система с Гиние камера – G670. Ефективната порестост е определена чрез живачна порометрия. Преобладаващи минерали в мергелите са кварц (35,1%), калцит (23,9%), илит (17,3%). Количеството на глинестата фракция (под 2 µm) е 29,2%. Карбонатното съдържание е 26,9%. Общият обем на порите е 0,0256 g/cm3, а ефективната порестостта е 6,57%. Преобладават порите с радиус под 0,1 µm, чиито обем възлиза на 82,4%.
Проведените изследвания показват, че мергелите от Сумерската свита притежават характеристики, които биха осигурили висока задържаща способност на вместващата скала срещу разпространението на радионуклиди, а именно: ниска ефективна порестост – под 7%; сравнително голямо съдържание на глинеста компонента <2µm – 29,2%; високо съдържание на карбонати – около 27%; високо количество на кварц – 35,1%.
Ключови думи
Сумерска свит, мергели, разпространение на радионуклиди
ЦЯЛАТА СТАТИЯ В PDF ФОРМАТ
РЕФЕРЕНЦИИ
1. Геофизичен институт при БАН. Окончателен отчет: Сеизмично райониране на Република България, съобразено с изискванията на Еврокод 8 и изработване на карти за сеизмичното райониране с отчитане на сеизмичния хазарт върху територията на страната. София, 2011.
2. Дабовски, Х., И. Загорчев. Глава 5.1. Въведение: Мезозойска еволюция и алпийски строеж. В: Геология на България, том ІІ Мезозой. С., 2009, 768 с
3. Карастанев, Д., Д. Евстатиев, К Стойкова, Р. Наков, А. Бендерев, А. Радулов, Д. Солаков, К. Тодоров, E. Василев, и П. Иванов. Проучване на възможностите за изграждане на дълбоко геоложко хранилище. Задача 4 – Анализ и райониране на територията на България, определяне на потенциални вместващи геоложки блокове за дълбочинно погребване на РАО Отчет по проект № 208041. Геофонд на ГИ-БАН, 2011.
4. Кожухаров, Д. и колектив. Проучвания на перспективните площи за изграждане на национално хранилище за радиоактивни отпадъци – ГИ-БАН 9.Геофизичен институт при БАН. 2011. Окончателен отчет: Сеизмично райониране на Република България, съобразено с изискванията на Еврокод 8 и изработване на карти за сеизмичното райониране с отчитане на сеизмичния хазарт върху територията на страната. София,. Геофонд на ГИ, 2000.
5. Монов, Б., Т. Николов. Литостратиграфия на долнокредните седименти в Западния Предбалкан. – Сп. Бълг. геол. д-во, 52, 1, 1991,32 – 41.
6. Наков, Р., Й. Евлогиев, Д. Евстатиев, Г. Вълев, Н. Димитров. Съвместен анализ на резултатите от високоточните геодезични измервания, геоморфоложките и геотектонските наблюдения в районите на площадките, предвидени за разполагане на НХРАО. 2006-2007. Отчет по проект No 206024. Геофонд на ГИ-БАН, 2007.
7. Николов, Т., Ц. Цанков. Бележки за литостратиграфията на част от долнокредните седименти в Западните Балканиди. – Изв. Геол. инст., стратигр. и литол., 20; 1971, 63 – 70.
8. Bončev E., V. Bune, L. Christoskov, J. Karagjuleva, V. Kostadinov, J. Reisner, S. Rizhikova, N. Shebalin, V. Sholpo, D. Sokerova. A method for compilation of seismic zoning prognostic maps for the territory of Bulgaria. – Geologica Balcanica, 12 (2), 1982, 3–48.
9. Dabovski, C., I. Boianov, Kh. Khrischev, T. Niкolov, I. Sapunov, Y. Yanev, I. Zagorchev. Structure and Alpine evolution of Bulgaria. – Geologica Balcanica, 32. 2-4, 2002, 9-15.
10. Еvstatiev, D., D. Kozhukharov. Current Status of the Site Selection for RAW Disposal in Bulgaria. – Third Worldwide Review “Geological Challenges in Radioactive Waste Isolation” Ernest Orlando Lawrence Berkeley National Laboratory, California, USA, 2001, 55-67.