Skip to content Skip to footer
Д-р Венелин Х. Велев
РЕЗЮМЕ

Авторът сочи смущаващата разлика между значителното количество на прогнозните въглеводородни ресурси на България и това на доказаните запаси. Последните са осигурили добив от само около 20 млн. t (в нефтен еквивалент)`за кръгло 70 години дейност. Няколко са причините за този впечатляващ дисонанс. Основната от тях се корени в предимно ниското и умерено съдържание на органичен въглерод в генериращите нефт и газ мезо-неозойските седименти на сушата и шелфовата тераса, където с добри концентрации се отличават само една-две стратиграфски единици. Съгласно този критерий, извлечените досега количества нефт и газ са в съответствие с генерационния капацитет на седиментната среда. По-старите палеозойски формации от перспективната територия и акватория на страната са доказано безперспективни за конвенционални залежи. Фактически, доказаните традиционни запаси са напълно логична реалност, докато научно изчислените прогнозните ресурси са били нереалистично надценени.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

България, нефт и газ, кумулативен добив, органичен въглерод

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Велев, В. Х., 2022. История на оптимистичната теория за българските въглеводородни ресурси. – Геология и минерални ресурси, 2-3,27-32.
2. Радев, Р., 2011. „Развитие на петролната промишленост в България“. С., Изд. „Св. Иван Рилски“, с. 360.
3. Трендафилов, В., Ив. Бонев, 2017. Търсене, проучване и добив на нефт и природен газ в българската част от акваторията на Черно море. – Минно дело и геология, 8-9, 44-48.
4. Калинко, М. К. (ред.), 1976. „Геология и нефтегазоносность Северной Болгарии“. Москва, „Недра“, с. 243.
5. Атанасов, Ан. (ред.), 1980. „Нефтогазоносност на Предбалкана“. София, „Техника“, с 208.
6. Семенович, В. В., Ю. Г. Наместников (ред.), 1981. „Нефтегазоносные бассейны социалистических стран Европы“. Москва, Секретариат СЭВ, с. 400.
7. Атанасов, Ан., П. Боков (ред.), 1983. „Геология и нефтогазоносна перспективност на Мизийската платформа в Централна Северна България“.София, „Техника“, с. 288.
8. Боков, П., Х. Чемберски (ред.), 1987. „Геоложки предпоставки за нефтогазоносността на Североизточна България“. София, „Техника“, с. 330.
9. Велев, В. Х., 2019. Обзор на Варненската нефтогазоносна област показва, че и след 70 години геопроучвателна дейност на още въпроси няма отговор. – Геология и минерални ресурси, 4-5, 5-10.
10. Peters, K. E., M. R. Cassa, 1994. Applied Source Rock Geochemistry. – In: “The Petroleum Systems – From Source to Traps”, AAPсG Memoir, 1994, 60, 93-111.
11. Неручев, С. Г., С. В. Смирнов, 2007. Оценка потенциальных ресурсов углеводородов на основе моделирования процессов их генерации и формирования месторождений нефти и газа. – Нефтегазовая геология. Теория и практика, 2. www.ngtp.ru.
12. Велев, В. Х., 2013. Ресурси от неконвенционални въглеводороди в проучените райони на Северна България. – Спис. БГД, 74, 1-3, 41-52.
13. Велев, В. Х., 1999. Нефт и газ от Палеозоя на България – миражи и реалности. – Минно дело и геология. 9, 17-21.
14. Велев, В. Х., 2019. Прогнози, диагнози и факти за нефтогазоносността на девонско-долнокарбонските седименти в Мизийската платформа на С. България. – Геология и минерални ресурси, 1, 8-13.
15. Мандев, П. 1965. Мезозойские нефтеобразующие формации в Северной Болгарии. – Карпато-Балканская
Геологическая Ассоциация, VII конгресс, София, Сентябрь, Доклады,часть IV, 49-57.
16. Liu-Wen Xia, Jian Ciao, Ming Wang et al., 2019. A review of carbonates as hydrocarbon source rocks: basic geochemistry and oil-gas generation. Petroleum Science, 16, 1, 2-22.
17. Велев, В. Х., 2004. Механизъм на каскадно свързана първична миграция в предимно карбонатни формации. – Геология и минерални ресурси, 1, 37-40.
18. Велев, В. Х., Г. Богацкая, С. Вълчева, З. Дачева, 1982. Предпоставки за нефтогазоносност на долно-средноюрските седименти от района на Кнежа-Бърдарски геран. – Год. КГ, 23, 31-58.
19. Велев, В. Х., 2020. Долно-средноюрските въглища в Северна България като „нефтомайчини скали“? – Геология и минерални ресурси, 1, 15-21.
20. Велев, В. Х., 1916. Органично вещество и въглеводороди в долно-среднвоюрската теригенно-карбонатна субформация (Озировска свита). – Геология и минерални ресурси, 4-5, 33-40.
21. Велев, В .Х., 1976. Состав природных газов нижнемеловых отложений в районе Ценрального Предбалканья (Северная Болгария). – Докл. БАН, 29, 11, 1657-1660.
22. Велев, В., С. Вълчева, В. Саллабашева, 1980. Катагенна преобразуваност, органично вещество и нафтиди на долнокредния карбонатно-теригенен комплекс от Северна България – Год. Соф. Унив., ГГФ, 69, 1, Геол., 241-253.
23. Велев, В., В. Саллабашева, 1982. Катагенна преобразуваност, органично вещество и нафтиди нафлишко-флишоидните титон-валанжински седименти в Северна България. – Год. Соф. Унив., ГГФ,72, 1, Геол., 269-292.
24. Велев, В. Х., 2019. Казаното, доказаното и отказаното за Долнокамчийската нефтогазоносна област. – Геология и минерални ресурси, 7-8, 5-11.
25. Mayer, J., B. J. Ruprecht, R. F. Sachsenhofer et al., 2017. Source potential and depositional environment of Oligocene and Miocene rocks offshore Bulgaria. – Geol. Soc. London Spec. Publ., 464, 307-328.
26. Chouparova, E., N. Suzuki, P. Bokov, 1993. Modelling of subsidence and thermal history of Paleogene sequence in Dolna Kamchia depression, Westerrn Black Sea. – Geologica Balcanica, 23, 4, 65-78.
27. Велев, В. Х., 2021. Неотектоника в югозападната част на Мизийската платформа с последствия за петролната геология на България. – Минно дело и геология, 2, 37-45.

Show CommentsClose Comments

Leave a comment

mdg-magazine.bg © 2022. Всички права запазени.