Skip to content Skip to footer

ТИПОВЕ ПОРЕСТОСТ В ДЕВОНСКИ КАРБОНАТНИ СКАЛИ ОТ МИЗИЙСКАТА ПЛАТФОРМА (СЕВЕРОИЗТОЧНА БЪЛГАРИЯ) – ПРЕДВАРИТЕЛНИ РЕЗУЛТАТИ

Полина Андреева
РЕЗЮМЕ

В девонските седименти от дълбоки сондажи в североизточната част на Мизийската платформа са установени и описани различни типове порестост. Те са поделени на две големи групи: селективна (междузърнова, вътрешнозърнова, междукристална, молдична, фенестрална, порестост на заслоняване и порестост свързана с in situ растежа на организми) и неселективна (пукнатинна и вагова) порестост. Различните типове порестост се отличават с първичен (пред- и синседиментационен) или вторичен (постседиментационен) произход. Основна роля в редуциране и заличаване на първичната порестост имат процесите спояване и уплътнение. Наблюдаваната в скалите открита порестост е преобладаващо вторична и възникването ú е свързано с процеси на разтваряне и доломитизация на карбонатните утайки.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

Мизийска платформа, девонски карбонати, типове порестост

РЕФЕРЕНЦИИ

1.    Цанков, В. 1960. Девон в Североизточна България. Сп. Бълг. геол. д-во, 21, 3, 79.
2.    Будуров, К. 1961. Конодонти на девона в Североизточна България. Сп. Бълг. геол. д-во, 22, 3, 259–273.
3.    Спасов, Х., С. Янев. 1966. Стратиграфия на палеозойските седименти в сондажите от Североизточна България. Изв. Геол. инст., 15, 25–77.
4.    Янев, С. 1972. Литоложка подялба и корелация на девонските и долнокарбонските седименти от сондажите в Североизточна България. Изв. Геол. инст., сер. страт. и литол., 21, 101–124.
5.    Янев, С. 1974. Фациален анализ на девонските седименти от Североизточна България. Изв. Геол. инст., сер. страт. и литол., 23, 107–119.
6.    Янев, С. 1995. Седиментология на палеозойската ератема в България. Автореф. Док. дисерт., Геол. инст., БАН, 67с.
7.    Радев, Г. 1972. Характеристика на напукването в девонските седименти от Североизточна България. Изв. Геол. инст., сер. нефт и въгл. геол., 21, 81–89.
8.    Радев, Г., Н. Коцева. 1974. Колекторски свойства на девонските карбонатни скали от Североизточна България. Изв. Геол. инст., сер. нефт. и въгл. геол., 22, 111–123.
9.    Choquette, P. W., L. C. Pray. 1970. Geologic nomenclature and classification of porosity in sedimentary carbonates. Bull. Am. Ass. Petrol. Geol., 54, 207–250.
10.    Боков, П., Г. Георгиев, И. Монахов, А. Атанасов, С. Желев, Х. Дачев, Д. Йорданова, М. Вавилова, М. Николова, Р. Огнянов. 1987. Тектонско райониране. В: Боков, П., Х. Чемберски (ред.). Геоложки предпоставки за нефтогазоносността на Североизточна България. С.,  Изд. ”Техника”, 109–119.
11.    Tebutt, G., C. Conley, D. Boyd. 1965. Lithogenesis of carbonate rock fabric. In: Parker, R. (Ed.). Contributions to geology. Laramie, Univ. Wyoming, 1–13.
12.    Ham, W. 1952. Algal origin of the “bird’s eyes” limestone in the Mclish Formation. Oklahoma Acad. Sci., Proc., 33, 200–203.
13.    Fischer, A. G. 1964. The Lofer cyclothems of the Alpine Triassic. In: Meriam, D. F. (Ed.). Symposium on cyclic sedimentation. Kansas Geol. Surv. Bull., 169, 1, 107–149.
14.    Wolf, K. H. 1965. Littoral environments, indicated by open-space structures in algae limestones.  Palaeogeogr., Palaeoclim., Palaeoecol., 1, 183–223.
15.    Shinn, E. A. 1983. Birdseyes, fenestrae, shrinkage pores and loferites: A reevaluation. J. Sed. Petr., 53, 619–628.

Show CommentsClose Comments

Leave a comment

mdg-magazine.bg © 2024. Всички права запазени.