Skip to content Skip to footer

ГЕОЛОЖКИ УСЛОВИЯ ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА ИЗКУСТВЕНА ГАЗОВА АКУМУЛАЦИЯ „ГОРСКО СЛИВОВО“ В СЕВЕРНА БЪЛГАРИЯ

Доц. д-р инж. Ефросима Занева-Добранова, Гл. ас. д-р инж. Николай Христов,
РЕЗЮМЕ

В световната практика са известни няколко метода за изграждане на подземни газови хранилища (ПГХ). За условията на Р. България, като възможен перспективен метод, е създаване на изкуствени газови акумулации във водоносни пластове. Най-важните предпоставки са свързани със: структурно-тектонските условия, определящи типа на перспективните капани и тяхната архитектура; присъствието на резервоарни системи, с благоприятно съчетание на проницаеми и екраниращи скали; хидрогеоложката и термобаричната обстановка, маркиращи химизма и динамиката на водите, фазовото състояние и количествата съхраняван газ; нео-сеизмотектонската активност, определяща степента на сеизмичния риск на избрана територия и др. Като перспективна е избрана водоносна структура „Горско Сливово“, разположена в Централната част на Северна България, с водоносен комплекс, привързан към карбонатните наслаги на малм-валанжина. Тази структура е обект на разработката и за нея са обосновани геоложките условия за превръщането и в изкуствена газова акумулация. Въз основа на степента на изученост на структурата и приложения изследователски модел са направени предварителни оценки за нейната перспективност като възможна изкуствена акумулация за съхраняване на природен газ.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

подземно съхранение на природен газ, водоносен хоризонт, антиклинална структура, мезозойски разрез, Горско Сливово, резервоар, порестост, проницаемост

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Атанасов, А., 1980. Нефтогазоносност на Предбалкана. Техника. София; 206.
2. Атанасов, А., П. Боков, 1983. Геология и нефтогазоносна перспективност на Мизийската платформа в Централна Северна България. София, Техника; 287.
3. Балинов В., Занева-Добранова, Е., Дончева, М., 2006. Перспективи за подземно съхраняване на нефт и газ в терциерния разрез на приморската част на Република България. Международен конгрес Екологични и енергийни основи на устойчивото развитие на Европейския континент. 26 май, Варна. 19-25.
4. Балинов В., М. Дончева, Е. Занева-Добранова. 2007. Геоложки предпоставки за съхраняване на природен газ във водоносни структури в палеогенския разрез от Варненската моноклинала и Долнокамчийското понижение (принципи и методични подходи). Год. МГУ, Юбилейно издание, св.І: Геология и геофизика, т. 50; 9-14.
5. Бачурина Н. М., О. Г. Семенов, 1982. К вопросу расчета технико-экономической эффективности объектов ПХГ. Сб. науч. тр. ООО „ВНИИГАЗ“, „Проблемы подземного хранения газа в СССР“, Москва; 83-87.
6. Бончев Е., 1971. Проблеми на българската тектоника. Техника, С.; 580.
7. Бояджиева, К., С. Гашаров, 2001. Геотермичен каталог на България. С. Горенс. Прес;. 166
8. Велинов Т., К. Бояджиева, 1981. Геотермични изследвания в България. Техника; 154.
9. Гергелчев, В. Н., И. Петков, Г. Панов, 1975. Егейско-Дунайский рифт – новая глобальная структура Балканского полуострова. Докл. БАН, 28, 6; 787-790.
10. Горанов, В., Н. Овчарова, 1969. Доклад за геоложките резултати от проведеното търсещо и проучвателно сондиране на горскосливовска площ, през 1962-1965 г. (Нац. геофонд, III-204).
11. Ермилов О. М., Ремизов, В. В., Ширковский, А. И., Чугунов, Л. С., 1996. Физика пласта, добыча и подземное хранение газа. Москва „Наука“, 540
12. Ермилов О. М., Ширковский, А. Й., 2002. Физика пласта, добыча и подземное хранение газа. Москва; 215.
13. Загорчев И., Хр. Дабовски, Т. Николов, 2009. Геология на България. Т.II, Част 5. Мезозойска геология. София; 764.
14. Казарян, В. А., 2006. Подземное хранение газов и жидкостей. Москва. Ижевск; 426.
15. Калинко М.К. (ред.), 1976. Геология и нефтегазоносность Северной Болгарии. М. Недра; 242.
16. Монахова, Л. И., 1980. Хидрогеохимия на Предбалкана на територията между реките Янтра и Огоста. В Оценка на нефтогазоносната перспективност на Предбалкана. Техника. С.; 98-108.
17. Солаков Д., Н. Милошев, 2009. Сеизмично райониране на Република България съобразено с изискванията на Еврокод 8 „сеизмично осигуряване на строителни конструкции“ и изработване на карти на сеизмичното райониране с отчитане на сеизмичния хазарт върху територията на страната. Отчет ГФИ 03-07, БАН, Геофизичен институт.
18. Станев И., 2014. Дълбочинна хидрогеоложка подялба на България. Сп. Българско Геоложко Дружество, 75, кн. 1–3; 5–24 Deep hydrogeological division of Bulgaria
19. Петров, П., К. Бояджиева, Ст. Гашаров, Т. Велинов, 1991. Топлинно поле и геотермичен режим в България. Сп. Българско Геоложко Дружество, 1; 60-72. Review of the Bulgarian Geological Society
20. Шанов, С., Ц. Георгиев, Б. Димитров, 1988. Съвременно поле на тектонските напрежения в СИ България. – Сп. Българско Геоложко Дружество, 49, 1; 39-46.
21. Ширховский, А. И., Г. И. Задора, 1974. Добыча и подземное хранение газа. Москва „Недра“; 192.
22. Dabovski, C. Lfyanov, I., Khrischev, Kh., Nikolov, T.,Sapunov, I., Yanev, Y., Zagorchev I. 2002. Structure and Alpine evolution of Bulgaria. Geologica Balk., 32, 2-4; 9-15.
23. Glavcheva R, Matova, M. 2016. Milestones, Development and
Achievements. 120TH Anniversary of Seismology in
Bulgaria. Boletín de Geología, 38, 2; 125-158.
24. Tek, M. R., 1997. Natural Gas – Underground Storage. Tulsa, Oklahoma; 433.

Show CommentsClose Comments

Leave a comment

mdg-magazine.bg © 2024. Всички права запазени.