Ст. пр. Велислава Д. Паничкова
РЕЗЮМЕ
Рекултивацията на нарушените терени обхваща комплекс от инженернотехнически, мелиоративни, селскостопански, лесовъдски, ландшафтноустройствени и други дейности, които целят възстановяване на нарушените терени и връщането им в стопански оборот в съответствие с екологичните условия и ландшафта на района. Рекултивацията на земите, нарушени от промишлена дейност, се провежда на три етапа: подготвителен етап, техническа рекултивация и биологичен етап на рекултивация. Биологичната рекултивация включва всички дейности, свързани с усвояването на терена от растителност, микроорганизми, насекоми и животни. Ускорява се сукцесията и се създават условия за устойчива екосистема, близка до естествената. Лесобиологичната рекултивация на нарушените от добивната промишленост терени е вид биологична рекултивация. Видовият състав на създаваните горски култури при лесобиологичната рекултивация се определя от предназначението на културите и от условията за растеж на горскодървесната растителност. Препоръчително е видовият състав да се търси от естествената флора на района. От естествената горскодървесна растителност трябва да се подбират устойчивите към новосъздадените екологични условия видове.
КЛЮЧОВИ ДУМИ
рекултивация, нарушени следминни терени, лесобиологична рекултивация, горскодървесна растителност, трайни насаждения
ЦЯЛАТА СТАТИЯ В PDF ФОРМАТ
РЕФЕРЕНЦИИ
1. Бисерков, В. и др. (ред.) 2015. Червена книга на Република България. Том 3. Природни местообитания. БАН & МОСВ, София.
2. Banov M., Pavlov P., Blagiev M. Restoration of Land Damaged in Mining Activities. Proceedings of the 24th International mining congress of Turkey. April 14-17, 2015, Antalya, Turkey. ISBN 978-605-01-07-05-0, p. 1425-1431.
3. Делков, Н. 1988. Дендрологични аспекти на рекултивацията на промишлени насипи от добив на въглища в НР България. Хабилитационен труд за придобиване на научното звание „професор“, София.
4. Желева-Богданова, Е. 2010. Рекултивация на нарушени терени. Изд. ПъблишСайСет-Еко, София.
5. Информационна система за защитени зони от екологична мрежа НАТУРА 2000. https://natura2000.egov.bg/EsriBg.Natura.Public.Web.App/Home/Natura2000ProtectedSites
6. Калинков, В., Павлов, Д. 1993. Ботаника. Изд. Мартилен, София.
7. Китанов, Б. 1994. Ботанически речник. Изд. Петър Берон, София.
8. Наредба №26 за рекултивация на нарушени терени, подобряване на слабопродуктивни земи, отнемане и оползотворяване на хумусния пласт/Обн. ДВ. Бр. 89 от 22 октомври 1996 г., изм. ДВ. Бр. 30 от 22 март 2002 г.
9. Павлов, П., Банов, М. 2016. Нарушения на почвената покривка от промишлени и минни дейности и методи за възстановяване. Издателска къща „Св. Иван Рилски“, София, ISBN 978-954-353-304-6.
10. Pavlov P., Totev L., Tondera D. Folgen des Erzbergbaus und Einwirkungen auf die Umwelt Bulgariens sowie deren regionalen Ökosysteme – Rekultivierung von Bergbaubetrieben. 9. Freiberger Geotechnik-Kolloquium Juny 2016 und THMC-Kolloquium 2016. Technische Universitaet – Bergakademie Freiberg, Germany. ISBN 978-3-86012-553-3, s. 81-88.
11. Петров, П. 2019. Подходи при рекултивацията на Източно насипище, Рудник„Елаците“. София.
12. Петрова, Р., Тотев, Л., Павлов, П., Анисимова, С. 2017. Рекултивация на терени, нарушени от добива и преработката на полезни изкопаеми. Издателска къща „Св. Иван Рилски“, София, ISBN 978-954-353-317-6.
13. Регистър на вековните дървета в България. https://eea.government.bg/v-trees/bg/result2.jsp
14. Флора на НРБългария, том IV. 1970. Изд. БАН, София.
15. Цветкова, Н., Анев, С. 2017. Ръководство за упражнения по физиология на растенията. София.
16. Червена книга на Република България. https://www.moew.government.bg/static/media/ups/tiny/%D0%9D%D0%A1%D0%97%D0%9F/%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B0%20%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%A0%D0%B5%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0%20%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/RDB%20-%20VOL3%20-%20BG.pdf