ас. д-р Петя Генова, гл. ас д-р Калинка Величкова, гл. ас. д-р Николай Колев, д-р Светлана Браткова, доц. д-р Анатолий Ангелов, доц. д-р Пламен Савов
РЕЗЮМЕ
В това изследване са представени резултати, свързани с влиянието на топографията на района на хвостохранилище „Медет“ и на някои метеорологични параметри върху пространственото и времево разпределение на фините прахови частици. Разгледан и дискутиран е комбинираният ефект на местоположението, посоката и скоростта на вятъра върху стратификацията на аерозола в атмосферата на изследвания район. Установена е корелация между динамиката на аерозола в атмосферата и замърсяването на почвите в района на хвостохранилище „Медет“. Най-силно замърсени с мед са почвите, разположени в североизточната част на хвостохранилището.
КЛЮЧОВИ ДУМИ
хвостохранилище “Медет”, топография, метеорологични параметри, фини прахови частици
ЦЯЛАТА СТАТИЯ В PDF ФОРМАТ
РЕФЕРЕНЦИИ
1. Savov, P., N. Kolev, Ts. Evgenieva, M. Vatzkitcheva, V. Danchovski. Correlations between particle number concentrations, boundary layer height, meteorological parameters and urban environments, Compt. Rend. de l’Academie bulgare des Sciences, Vol 69, No1, 2016, pp.19-24.
2. Желева, Е., Св. Генчева, И. Василева, М. Нусторова, Е. Симова. Оценка и анализ на нарушените територии във връзка с тяхната рекултивация. Т. 8 от Проект по Phare № BG 9310-03-05-02/ в 18 тома. Екологична оценка на въздействието на емисиите от МДК – Пирдоп върху почвите в района на Пирдоп – Златица. БНОЦЕОПС. София, 1997.
3. Петрова, Р. Решения за рекултивация и фиторемедиация на деградирани почви – медно хвостохранилище „Медет”, Лесовъдска мисъл 2/2009 (38), с. 68-76.
4. Райков, Л., Х. Чулджиян. Картиране и диагностика на замърсяването на почвите с тежки метали. Почвознание и агрохимия, No.1., 1983
5. Чулджиян, Х. Замърсяване на почвите В Сб. “Лекции по почвознание”. Проект ФАО България– ТСП (Бъл) 4502 (Т). 1989, с. 342-361.
6. Stull, R. Boundary layer meteorology. Kleveland publ., 1988.