Рецензент: Проф. д-р СТРАШИМИР СТРАШИМИРОВ
Издание: "металогения на българия" с металогенна карта в мащаб 1:500 000
автор: проф. дгн петко попов, доц. д-р камен попов
Представеният ми за рецензия труд е в обем 420 машинописни страници текст, включващ разширени резюмета на български и английски и каталог на рудните находища и рудопроявления в страната. Общо са описани над 760 рудни находища и проявления, включени в 9 металогенни зони. В металогенните зони са отделени 21 рудни района с прилежащите към тях рудни находища, рудопроявления и минерализирани площи. Литературната справка включва над 1600 заглавия на научни публикации, както и 308 фондови доклада. Към текста е съставена и металогенна карта на България в М 1:500 000.
За всеки един от описаните обекти са посочени географската локация и принадлежността му към съответната металогенна единица. Приведени са данни за генетичния тип на орудяването, формата на рудните тела, минералния състав и структурно-текстурните особености на рудите. Текстът е придружен от разширено резюме на български и английски език. Описанието под фигурите също е преведено на английски.
Авторите на представения труд проф. дгн Петко Попов и доц. д-р Камен Попов са добре познати на нашата геоложка общественост. Проф. дгн П. Попов е сред доайените на науката за полезните изкопаеми у нас, чийто трудове са широко известни сред изследователите на рудни райони и находища в Централното и Източното Средногорие, Бургаския и Странджанския рудни райони и др.
Доц. д-р Камен Попов е представител на по-младата генерация геолози, които уверено навлязоха в науката през последните години. Имах възможност да наблюдавам професионалното му израстване още от времето, когато беше студент в специалност Г.П.П., както и в последствие като член на катедрата. Неговата добра професионална подготовка му помага в решаването на конкретни геоложки задачи, а за авторитета му сред колегите от катедрата говори фактът, че преди известно време беше избран за ръководител на катедрата.
Представеният ми за рецензиране труд представлява едно съвременно комплексно изследване на металогенните процеси на територията на България. В монографията са разграничени и характеризирани разнообразни седиментни, магмени и метаморфни комплекси, формирани последователно в тяхната геоложка еволюция. Дефинирани са две основни геотектонски и металогенни епохи ( еопротерозойско-херцинска и Алпийска геотектонски и металогенни епохи). В тях са отделени тектоно-металогенни стадии, като океански, субдукционни, рифтогенни и други.
Във въведението на монографията са набелязани основните цели и задачи на работата. Като основа е използвана тектонската схема, предложена от Дабовски и Загорчев (2009 г.), в която се разграничават Балканска и Карпатска орогенни системи, както и прилежащата им Мизийска платформа.
В Неопротерозойско-херцинската металогенна епоха са отделени стадии на океанския спрединг, стадии на субдукция и магматични дъги с характерните за тях рудопроявления и находища. Към колизионния стадий са отнесени Старопланинска металогенна зона (Берковски и Трънски рудни райони) , Берковско-lllипченска металогенна зона , в която е представен Свогенски руден район.
Възприетото разделение е на базата на изследванията на редица автори още от началото на ХХ век та чак до наши дни.
Особено внимание е обърнато на Средногорската металогенна зона, в която са локализирани Панагюрския, Бургаския и Странджанския рудни райони, включващи основните рудни полета и находища с икономическо значение за страната. Необходимото внимание е отделено и на Рило Родопската металогенна зона , включваща също така редица находища на цветни метали (мед, олово, цинк и др.).
При описание на отделните находища се дават сведения за границите на рудните полета и разположението на находищата и рудопроявленията в тях. Описани са петрографския състав на вместващите скали, структурните особености на находищата, минералния състав на орудяванията, формата на рудните тела и други техни особености.
Като резултат се е получило едно съвременно, съобразено с проведените до сега изследвания на различни автори описание на металогенните особености на различните райони в страната.
Със своето съдържание материалът представлява обобщение на усилията на няколко генерации български геолози. От друга страна следва да се отбележи, че големият обем фактически материал, включен в него би представлявал известно затруднение пред студентите, подготвящи се за изпит по него. В този смисъл авторите е рационално да обмислят възможността за оформяне на две книжни тела, едното от които да представлява пълния обем, а в другото да бъдат изведени само по- съществените тези от труда. Това може да се постигне и в рамките на едно книжно тяло при използване на различни по големина шрифтове.
В заключение смятам, че представения труд представлява ценно достижение за изследване на закономерностите в разпространение на полезните изкопаеми на територията на България и следва да бъде отпечатано.
Януари, 2022 г. София