НАУЧНИ ПУБЛИКАЦИИ Archives - Страница 13 от 36

СКЪПОЦЕННИ И ДЕКОРАТИВНИ МИНЕРАЛИ В РОДОПИТЕ

Доц. Светослав Петрусенко

РЕЗЮМЕ

В статията се разглежда основния строеж на Родопския скален комплекс, заедно с основните минераложки и геохимични процеси. Авторът се спира предимно на декоративните и цветни минерали в различните райони на планината. Описва по-подробно скъпоценните минерали аквамарин, смарагд, хелиодор, заедно с гранати, епидоти, ахати, ясписи. Споменати са също основните оловно-цинкови рудни минерали – галенит, сфалерит, халкопирит, както и широко разпространения калцит.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

Родопски скален масив, декоративни минерали

ЦЯЛАТА СТАТИЯ В PDF ФОРМАТ

СКЪПОЦЕННИ И ДЕКОРАТИВНИ МИНЕРАЛИ В РОДОПИТЕ

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Арнаудов, В., С. Петрусенко. Пегматити с мойсанит от Чепеларско. Сп. на БГД, год. 28, 1967.
2. Арнаудов, В., С. Петрусенко. Първична акцесорна минерализация в пегматита Вищерица, Западни Родопи. Изв. на Геол. инст., 16, 1967.
3. Костов, И., И. М. Иванов, С. Петрусенко. Дистеновото находище при с. Чепеларе, Смолянско. Тр. Върху геол. На България, 3, 1964.
4. Костов, И., В. Бресковска, Й. Минчева-Стефанова, Г. Н. Киров. Минералите в България. Изд. Бан, 1964.
5. Петрусенко, С. Драгоценные камни в Родопской области. Матералы XIII ММА, Варна, 1986.
6. Петрусенко, С., В. Арнаудов, И. Костов. Сравнително изучаване на берилите в България. Изв. на Геол. инст., 20, 1971.
7. Петрусенко, С., Р. И. Костов. Скъпоценнте и декоративни минерали на България. Изд. БАН, 1992.
8. Petrusenko, S. Minerals of the Madan ore field, Bulgaria. Miner. Rec., vol. 22, 1991.

РЕЗУЛТАТИ ОТ РАДИОМЕТРИЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ В РАЙОНА НА БУХОВО-СЕСЛАВСКОТО УРАНОВО РУДНО ПОЛЕ

Проф. дгмн инж. геолог Иван Бедринов

РЕЗЮМЕ

Бухово-Сеславското ураново рудно поле се разполага в централната част на Старопланинската металогенна зона. Първите уранови минерали (отунит, торбернит) са известни от 1925 г. Определени са от геолози при Cофийския университет „Св. Кл. Охридски“, по проби доставени от буховския жител Ст. Стойнев, взети от кариера за добив на глина, разположена в югоизточния склон на вр. Готен. Проучването и добива на уран, до1940 г. е извършвано от германски фирми. Системни търсещо-проучвателни и добивни работи през периода 1946-1958 г. са провеждани от смесено Съветско-Българско минно предприятие (СБГО), а след 1958 до 1992 г. от ДФ „Редки метали“. Проведени са значителни обеми средно- и едромащабни геоложки и геофизични картировки, сондажни и минно проучвателни работи. Извършени са детайлни минералого-петрографски и химико-технологични изследвания. При научно-изследователските работи през 70-те и 80-те години на миналия век, особено внимание е отделяно на веществения състав на урановите руди. Поделени са собствено-уранови, уран-полиметални, ураносъдържащи, торий-редкоземни типове радиоактивни минерализации и орудявания. Разработени са и промишлено-експриментирани (с положителен резултат) технологии за извличането, наред с U и на редица съпътстващи елементи (Pb, Zn, Cu, Au, Th и др.) от комплексните рудни залежи.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

радиоактивност, дъщерни (изотопни) елементи, радиоактивен разпад, радиоактивно семейство – α-, β-, γ – лъчения

ЦЯЛАТА СТАТИЯ В PDF ФОРМАТ

РЕЗУЛТАТИ ОТ РАДИОМЕТРИЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ В РАЙОНА НА БУХОВО-СЕСЛАВСКОТО УРАНОВО РУДНО ПОЛЕ

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Герасимовский, В., А. Нестеянова. Поиски уран на територии НР Болгарий. ВИМС, Москва, 1949.
2. Холопешин, Ив., Вл. Лапин. Сводна карта на урановите находища в България. Мащаб 1:300000, Геоф. „Р.М.”, 1957.
3. Арапов, Ю и др., Металогенна карта по уран на България М 1: 300 000, Геоф. „Р.М.”, 1963.
4. Тонев, Ив., Юр. Мещерски. Прогноза за развитието на урановия отрасъл в България до 2000 г., Геоф. „Р.М.”, 1970.
5. Драгоманов, Л., Ив. Бедринов, Г. Скендеров, Л. Петкова, Л. Мирчева. Металогенно-прогнозна карта по уран на Р.България. Мащаб 1:200000. Нац.геоф., МОСВ, I-1225, 1994.
6. Мельников, Е., Н. Ташев, Е. Димитрова и др. Радиогеохимическая характеристика протерозойских гранотоидных комплексов Южной Болгарий, год. СДУ, ГГФ, т. 69, кн.1, 1976/1977.
7. Анцирев, И., И. Бедринов, Р. Орлов, Радиогеохимические особености Центральних Родоп., сп. Geol. Balkanika, кн. 13, 1983.
8. Бедринов, И. Дисертация: Ураноносност на метаморфитите и гранитоидите в Централните Родопи, геоф. на НМЗХ, 1989.
9. Чешитев, Г., Ил. Кънчев и др. Геоложка карта на Република България М 1: 500 000, геоф., 1989.
10. Петков, М. и др., Предварителна оценка на възможностите по обогатяване и комплексно извличане на редкоземни елементи от U, Th-TR руди, Нац. геоф., 1987
11. Михайлова, М., Сорбация на редкоземни (TR) елементи от отпадни продукти на ХК „Девня“, нац. геоф., XV-662, 1987.
12. Бедринов, И., Радиогеоложката изученост на територията на Република България и получените резултати, сп. „Минно дело и геология“, 2008.
13. Бедринов, И. Предпоставки за намиране на промишлени залежи от уран-торий-редкоземни находища в България, сп. „Минно дело и геология“, 2014.
14. Бедринов, И. Становище. На територията на България има находища на суровини от изключителна важност за Европейския съюз, сп. „Минно дело и геология“, бр.4, 2018.
15. Стойков, Хр., Рудообразуване и уранови находища. Изд. „Техника”, 1986.

ИЗСЛЕДВАНЕ ВИСОЧИНАТА НА ПОДСТЪПАЛАТА ПРИ ДОБИВА НА ВАРОВИКОВИ БЛОКОВЕ В КАРИЕРА „КРЕМЕНА ПАПАДОПУЛОС“

доц. д-р Евгения Александрова, доц. д-р Илиан Джобов, проф.. д-р инж. Ивайло Копрев

РЕЗЮМЕ

Съвременните кариери за добив на скално-облицовъчни материали са високомеханизирани, разполагащи с комплект от минно-транспортно оборудване, което осигурява производителното изпълнение на добивните работи. Независимо от това, нарастващите потребности от скално-облицовъчни материали поражда необходимостта от по-внимателно отношение към тези находища и правилно оразмеряване на технологичните параметри при експлоатацията на кариерите. В статията е предложена методика за оптимизиране на височината на подстъпалата при добива на варовикови блокове с използването на диамантено-въжени резачки в кар иера „Кремена Пападопулос“ с отчитане на енерго- и металопоглъщаемостта на използваното минно-транспортно оборудване.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

добив на скално-облицовъчни материали, добив на скално-облицовъчни материали, височина на подстъпалата

ЦЯЛАТА СТАТИЯ В PDF ФОРМАТ

ИЗСЛЕДВАНЕ ВИСОЧИНАТА НА ПОДСТЪПАЛАТА ПРИ ДОБИВА НА ВАРОВИКОВИ БЛОКОВЕ В КАРИЕРА „КРЕМЕНА ПАПАДОПУЛОС“

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Копрев, И. Открит добив на скални блокове. Монография, София, 2012.
2. Mosch, S. Optimierung der Exploration, Gewinnung und Materialcharakterisierung von Naturwerksteinen: Dissertation of PhD / S. Mosch. – Univers. Gottingen, 2009 г. – 276 р.
3. http://www.euromarket.bg/
4. http://www.eltrakbulgaria.com/

ГЕОЛОГО-ГЕОФИЗИЧЕН МОДЕЛ НА МАНТИЙНАТА РУДООБРАЗУВАЩА СИСТЕМА

Проф. дгн Димчо Йосифов, Проф. д-р Ради Радичев

РЕЗЮМЕ

В статията се разглежда обобщен геолого-геофизичен модел на мантийната рудообразуваща система, който обхваща трите и основни части: а) област на зараждане на рудното вещество; б) неговото транспортиране и в) концентрирано рудоотлагане. Той е разработен като са използвани съвременните постижения на металогенията и дълбочинната геофизика, както и на оригинални конкретни количествени данни, за градиентното издигане на астеносферния слой и за значителните вертикални амплитуди на разкъсванията на литосферата от мантийни разломи в крупните рудни райони на цветни метали в България. Така амплитудата на разкъсване на горната граница на астеносферата се изменя от 40 до 70 km, а на раздела „Мохо“ от 7 до 14 km.
При отбелязаните структурни особености и поради специфичните характеристики на астеносферата и раздела „Мохо“ се създават благоприятни термо-барични условия за възникване и функциониране на конвективни клетки и възходящи магмо-флуидни потоци, които динамизират цялата мантийна рудообразуваща система. Тези особености способстват за зараждане на рудоносни магми в астеносферния слой, за тяхното придвижване към земната повърхност и за формиране на промишлени рудни находища. На тази основа се мотивира тезата, че коренната час (зараждането) на мантийната руддообразуваща система е динамичната астеносфера.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

мантийната рудообразуваща система; дълбочинни и рудоконцентриращи структури; астеносфера; мантийни разломи; граница „Мохо“; конвективни клетки; магмо-флуидни потоци.

ЦЯЛАТА СТАТИЯ В PDF ФОРМАТ

ГЕОЛОГО-ГЕОФИЗИЧЕН МОДЕЛ НА МАНТИЙНАТА РУДООБРАЗУВАЩА СИСТЕМА

РЕФЕРЕНЦИИ

https://mdg-magazine.bg/wp-content/uploads/2022/01/BR7_17web.pdf

АНАЛИЗ НА ГЕОМЕХАНИЧНОТО СЪСТОЯНИЕ НА ИЗОЛИРАНИ МЕЖДУКАМЕРНИ ПОДДЪРЖАЩИ ЦЕЛИЦИ

Д-р инж. Георги Дачев, Проф. д-р инж. Драгомир Стефанов

РЕЗЮМЕ

Методите за оразмеряване на междукамерни целици при системи на разработване в находищата на полезни изкопаеми се базират преди всичко на голям опит натрупан през годините в минната практиката. В следствие на което се наблюдават следните две явления: в целика се установява дефицит на носеща способност след пристъпването му в работа или целика е преоразмерен. В публикацията са предложени практически – in situ и лабораторни методи за оценка целящи да характеризират и дефинират геомеханичното състояние на междукамерните целици в процеса на тяхната работа. Представен е и е изпитан практически нов класификационен метод за количествена оценка даващ възможност за прогнозиране реакцията на междукамерния целик и последстващото състояние на откритите пространства (камерите) около него.

Ключови думи

междукамерни целици, напрежения, якост, измервания

ЦЯЛАТА СТАТИЯ В PDF ФОРМАТ

АНАЛИЗ НА ГЕОМЕХАНИЧНОТО СЪСТОЯНИЕ НА ИЗОЛИРАНИ МЕЖДУКАМЕРНИ ПОДДЪРЖАЩИ ЦЕЛИЦИ

РЕФЕРЕНЦИИ

1. B. H. G. Brady, E. T. Brown- Rock mechanics and underground mining, third edition-Canada 2004.
2. Lunder P. J. Hard rock pillar strength estimation an applied approach. M.A.Sc. Thesis, Dept. Mining and Mineral Process Engineering. The University of British Columbia 1994.
3. Lunder PJ, Pakalnis R. Determination of the strength of hard- rock mine pillars. Bull Can Inst Min Metall 1997;90: 5125.
4. Martin C.D,, Maybee WG. The strength of hard-rock pillar, International journal of Rock Mechanics & Mining Sciences, 2000, 37: 1239-1246.
5. Rocscience, RS2, ver. 9.0 Fine element analysis for excavation. Rocscience, Toronto, Canada 2017.
6. Esterhuizen G.S., Dolinar D.R., Ellenberger J.L. Pillar strength in underground stone mines in the United States. International Journal of Rock Mechanics & Mining Sciences 48, 2011, 42–50.
7. Asenova K. A. Determination of Permissible Conditions for the Protection of Surface Structures During Underground Mine Design. Technologies and Practices in Undergraund Mining and Mine Construction, Sixth National Scientific and Technical Conference with International Participation, Devin, Bulgaria, 1 – 4 October 2018, pp. 214 – 221.
8. Dachev G. Geomechanical logistics in the dimensioningof support pillar in the elaboration systems with open space. Dissertation work PHD, University of mining and geology (MGU), Sofia, 2016.
9. Dachev G., Ivanov V., Comparative analysis on methods for dimensioning of isolated rock pillars, Fourth National Scientific and Technical Conference with International Participation, 23 – 26 September 2014, Devin, Bulgaria, pag. 156–163.
10. Dachev G., Ivanov V., Problems in the design of single supporting pillars in the mine “Erma reka” field “Gyudyurska”, Journal of mining and geological sciences MGU, vol. 57, part II, 2014, pag. 12-14.
11. Borscht-Komponiyets V.I., Makarov A. B. Mining pressure during mining of powerful flat ore deposits, Nedra 1986.
12. Hardy M. P. and Agapito J. F. T. Pillar design in underground oil shale mines. In Fairhurst C. and Crouch S. L. eds Design methods in rock mechanics, Proc. 16th Symposium in rock mechanics Minneapolis, MN, 1975 275-66.
13. SRK Constructing Grancharitsa – ITR Main Report Martch 2016, page 16-19.
14. Sheviakov, L. D. Methods for determining the size of supporting pillars and ceilings, Moscow 1982.

ПРОИЗВОДИТЕЛНОСТ НА ТРУДА В МИННАТА ИНДУСТРИЯ – ТЕНДЕНЦИИ И ПЕРСПЕКТИВИ

Доц. д-р Веселин МИТЕВ, гл. ас. д-р Боряна ТРИФОНОВА, гл. ас. д-р Борислава ГЪЛЪБОВА

РЕЗЮМЕ

Настоящата статия е посветена на изследване на ролята на добивната промишленост за българската икономика след 2000 г. Чрез използване на статистически методи е направен анализ на значими икономически показатели и са изведени водещи тенденции. Извършена е и съпоставка на добавената стойност в европейски контекст. Критичният анализ на резултатите дава основание за обобщения за ролята и значимостта на сектора за българската икономика.

Ключови думи

производителност на труда, статистически методи

ЦЯЛАТА СТАТИЯ В PDF ФОРМАТ

ПРОИЗВОДИТЕЛНОСТ НА ТРУДА В МИННАТА ИНДУСТРИЯ – ТЕНДЕНЦИИ И ПЕРСПЕКТИВИ

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Митев, В. Финансово-стопански анализ на минното предприя-тие. С., „Авангард Прима“, 2008. с. 52-56.
2. Дончев, Д. Анализ на стопанската дейност. С., „Софттрейд“, 2004, с. 72-76.
3. Инфостат – информационна система на НСИ: http://www.infostat. nsi.bg/infostat (accessed 30 June 2017).
4. Labour productivity – ILO modeled estimates, Nov. 2016: http://www. ilo.org/ilostat// (accessed 30 June 2017).
5. Национален статистически институт: http://www.nsi.bg.