ВЪРХУ ЕНЕРГИЙНИТЕ ПРЕХОДИ В ТЕХНОЛОГИЧНАТА ИСТОРИЯ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО: ИЗВОДИ И ПРЕПОРЪКИ

Широката научна общност е обединена върху схващането, че човечеството е преминало през няколко (четири) кардинални технологични трансформации, именувани като индустриални революции. Всяка от тях по дефиниция изисква нов модел на енерго-
обезпечаване, с прилежащите инфраструктурни нововъведения. Частта от индустриалната революция, която е свързана с неотменното енергийно трансформиране, е прието да се означава като енергиен преход. Обект на настоящата работа са енергийните трансформации в човешката цивилизация, белязали прехода от аграрно стопанство, през индустриалния период до четвъртата индустриална революция. Конкретната цел на работата се свежда до извеждане на основните характеристики в потреблението на първичните енергоносители, с оглед по-прецизно анализиране на промените за последните 200 години в структурата на потребителския микс и използване на изводите за прогностични цели.
Първият енергиен преход, от дървесина към въглища, протича към средата на XIX век, с настъпването на текстилната промишленост, парната тяга и др., които поставят началото на фабричния технологичен ред. Следва агресивно навлизане на петролните продукти към началото на 20 век, които бележат втората енергийна трансформация, свързана с навлизането на ДВГ, електрически машини и старт на конвейерното производство. Третият преход е продиктуван от повсеместната глобална дигитализация, паралелно с която навлиза и нов първичен източник – ядрената енергия. Макар и все още тя да покрива минимална част от глобалния потребителски микс, присъствието ѝ налага преструктуриране на съществуващите енергийни системи. Приема се, че съвременният свят е в режим на четвърта индустриална революция, наложила ВЕИ мощностите като базов първичен източник. Към момента те покриват малка част от потребителския микс, но темповете с които навлизат в енергийните системи по света дават основание да се предполага с близките декади да доминират в енергоснабдяването. Сравнителният анализ на структурата на потребителския микс за последните 2 столетия показва твърде характерната особеност на глобалната енергийна система – нито един от базовите енергийни източници не регистрира спад в добива и консумацията в хода на енергийните трансформации. Налице е обаче добре разпознаваема промяна в дяловото участие на базовите източници в потребителския микс, продиктувано от обективната необходимост индустрията да даде предимство на по-високо енталпийни източници по линията: дървесина → въглища → нефт → газ → ядрена енергия → др. Посочената линия всъщност поставя и рамката на глобалните енергийни преходи.
В резултат на извършения анализ могат да се формулират следните заключителни бележки.

– Налице е твърде характерната особеност на глобалната енергийна система – нито един от базовите енергийни източници не регистрира спад в добива и консумацията в хода на енергийните трансформации за последните 200 г., което е свързано с осезаемото нарастване на населението на планетата;

– Отчетливо се разпознава промяна в дяловото участие на базовите източници в потребителския микс, продиктувано от обективната необходимост индустрията да даде предимство на по-високо енталпийни източници по линията: дървесина → въглища → нефт → газ → ядрена енергия;

– Първият енергиен преход от дървесина към въглища е осезаем към 1840-1845 г. и бележи процентен пик към 1918-1922 г., след което следва застой (1915-1940 г.), с последваща структурна промяна в потребителския микс, предизвикана от агресивно навлизане на петролните продукти, които бележат втория преход, с пикови стойности към 1974-1975 г.;

– Следващите трети и четвърти преход, свързани с навлизането на ядрената енергетика и ВЕИ мощности, регистрират само начално присъствие, което съвпада по време с „третата“ и „четвърта“ индустриална революция, но се наблюдава съхранение на сърцевината на съществуващите електрогенериращи и електроразпределителни системи;

– Представеният анализ позволява да се заключи, че доминиращ фактор при изготвяне на концепция за национална дългосрочна енергийна стратегия следва да бъде утвърденият императив за максимална декарбонизация на промишлеността;

– Постигането на тази „зелена“ цел следва да се реализира с траен преход към ВЕИ мощности, без да се изключват усилията и успехите в конструирането и стопанската употреба на т.н. малки и средни ядрени блокове;

– Целесъобразно е концептуално търсене на нормативен баланс относно ВЕИ, който да стимулира инвеститорите, но заедно с това да гарантира съхраняването на земеделските земи.