Инж. Латю СтоеВ, Инж. Николай Господинов
РЕЗЮМЕ
В статията са разгледани проучвателните дейности в района, който заема най-източните части на Горнотракийската низина в района на градовете Ямбол и Елхово. В геоложко отношение представлява централната част на Тунджанското структурно понижение, разположена в най-западните части на Сакаро-Странджанската тектонска зона. Разгледани са хроно-литостратиграфските единици и магмените тела, които заемат основно място в изграждането на района. Посочени са резултатите на стадий регионални и стадий детайлни работи. По-подробно е акцентирано на характеристиката на находище „Тенево“; радиоложката му характеристика и веществен състав на рудата; качествената характеристика на рудата; минно-техническите условия на експлоатация; изчисляването на запасите и минно-експлоатационна дейност. В заключение авторите подчертават, че ураново находище „Тенево“ е типичен представител на известните в геоложката литература „пясъчников тип“ хидрогенни находища. Незасегнати от експлоатационни работи са около 550 t метал в промишлени категории и около 350 t неизучени ресурси.
КЛЮЧОВИ ДУМИ
Ямбол–Елховски седиментен басейн, находище „Тенево“, екзогенни уранови орудявания (пясъчников тип)
РЕФЕРЕНЦИИ
1. Божков, Ил., 2007 г. Уранови находища в България – състояние и перспективи за добив. Сп. Минно дело и геология, 3.
2. Дончев В., и др., 1979 г. Экзогенные месторождения урана. Москва. Атомиздат.
3. Деков Д., и др., 1986 г. Литоложки особености на палеогена в Ямболско и Елховско Програма за научни изследвания „Сакар-Странджа“. Странджанско-Сакарски сборник, том IV, кн. 8, с. 461-467. Ямбол.
4. Казаринов В.В., и др., 1975 г. Основни закономерности на локализацията на уранови орудявания в неозойските седиментни басейни в южна и югозападна България. ДСО „Редки метали”., Бухово, 1975 г.
5. Кожухарова Е. и др., 1984 г. Литостратиграфия на неогенските седименти на Тунджанския (Елховско-Ямболски) басейн – Сп. Бълг. геол. д-во 45, 3, 287-295.
6. Крилов О., и др., 1983 г. Фациално-палеогеографски условия на горния еоцен в България. – Год. ВМГИ, 2,137-146.
7. Перельман А., 1972. Геохимия элементов в зоне гипергенеза. Недра, 1972 г.
8. Пухальский Л., и др., 1977 г. Разведка и опробование урановых месторождений.- Москва. Недра.
9. Савов С., и др., 1972. Относно дълбочинния строеж на Тунджанския разломен сноп. – Изв. Геол. инст., сер. прилож. геофиз., 21, 123-135.
10. Савов С., 1983. Строеж на Елховското структурно понижение. – Сп. на БГД, 44, 3, 326-331.
11. Стоев Л., и др., 1986 г. – Особености в разломно блоковата тектоника на донеогеновата подложка в Ямбол-Елховския басейн. Програма за научни изследвания „Сакар-Странджа“. Странджанско-Сакарски сборник, том IV, кн. 8, с. 320-329. Ямбол.
12. Стоев Л., и др., 1986 г. Палеогеография на неогена в Ямбол-Елховския басейн- Програма за научни изследвания „Сакар-Странджа“. Странджанско-Сакарски сборник, том IV, кн. 8, с. 477-485. Ямбол.
13. Стойков Хр., Божков Ил., Уранови находища – геология и търсене., Изд. Спектър, София 1991 г.
14. Чаталов Г., 1965 г. Новые тектонические структуры в области между Сакар планина и Странджа планина. – Докл. БАН, 18, 9, 861-864.
15. Чаталов Г., 1990 г. Геология на Странджанската зона в България. 93-108.
16. Шумилин М., 1985 г. Разведка месторождений урана для отработки методом подземного выщелачивания. Москва. Недра.