Skip to content Skip to footer
Menu
Menu

ПРИЛАГАНЕ НА НОВА ИНОВАТИВНА ТЕХНОЛОГИЯ ЗА ПРЕЧИСТВАНЕ НА ЗАМЪРСЕНИ С ТЕЖКИ МЕТАЛИ, МЕТАЛОИДИ И УРАН ВОДИ

Инж. Петър Йорданов
РЕЗЮМЕ

В доклада е разгледана нова иновативна технология за пречистване на замърсени с тежки метали, металоиди и уран води, разработена от ММТЕС (Mitsubishi Materials Technо Corporation) – Япония. За първи път в Европа дружествата Геотехмин ООД и Геострой АД прилагат на практика технологията на ММТЕС и постигнатите резултати са значителни. Тя позволява пречистване на отпадъчни води от уран, тежки метали и металоиди и води до пълното пречистване водите.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

технология за пречистване, замърсени води, тежки метали, уран

ЦЯЛАТА СТАТИЯ В PDF ФОРМАТ

ПРИРОДНА ИЛИ АНТРОПОГЕННА Е ПРИЧИНАТА ЗА КАТАСТРОФАЛНОТО ПОНИЖАВАНЕ НА НИВОТО НА ПРЕСПАНСКОТО ЕЗЕРО

РЕФЕРЕНЦИИ

ГАЗОВИ РЕГУЛАТОРИ В ГАЗОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИТЕ МРЕЖИ

Веселин Митков
РЕЗЮМЕ

В доклада е разгледано класификацията на газовите регулатори , основните принципи на регулиране и изискванията за избор на газов регулатор в газоразпределителните станции и газови табла.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

газоразпределителни мрежи, газови регулатори

ЦЯЛАТА СТАТИЯ В PDF ФОРМАТ

ГАЗОВИ РЕГУЛАТОРИ В ГАЗОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИТЕ МРЕЖИ

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Бояджиев М., Г. Филков. Газорегулаторна и измервателна техника. София 2012.
2. Николов Г., Разпределение и използване на природен газ. София 2017
3. Бояджиев М., Л. Георгиев. Управление на газовата инфраструктура. София 2014.

ПРИРОДНА ИЛИ АНТРОПОГЕННА Е ПРИЧИНАТА ЗА КАТАСТРОФАЛНОТО ПОНИЖАВАНЕ НА НИВОТО НА ПРЕСПАНСКОТО ЕЗЕРО

Проф. д-р Ромео Ефтими
РЕЗЮМЕ

В югоизточна Албания, на границата със Северна Македония и Гърция, се намират Голямото (253,6 km2)
и Малкото (47,4 km2) Преспанско езеро. Двете езера се свързват помежду си чрез един малък канал с шлюз. Средното ниво на Преспанското езеро е 850 m
надморска височина, а максималното равнище от 852,91 m е регистрирано през 1993 г. В периода 1963-2003 г., с прекъсване през 1977-1986 г., е фиксирано последователно намаляване на нивото на езерото. Най-ниското регистрирано ниво е 844,42 m при обща кумулативна амплитуда 8,29 m за целия период 1963-2003 г. Изказват се следните хипотези за намаляване на нивото на езерото: а) увеличаване на хидравличната проводимост на карстовия водоносен хоризонт, разделящ Преспанското езеро от Охридското езеро, в резултат на което се усилва дрениране на първото езеро към второто; б) увеличаване на използването на водите на езерото от местното население за селскостопански и индустриални цели; в) изменение на климатичните условия през последните години. Проучването на метеорологичните и археоложките факти обаче показва, че понижаването на нивото на Преспанското езеро е следствие от промени в климатичните условия, които в миналото най-вероятно са били много по-интензивни от сега. Понижаването на нивото на езерото даде възможност да се изследват по-детайлно някои карстови феномени на езерото, като понорът Завер.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

Преспанско езеро, карстов водоносен хоризонт, влияние на околната среда, климатични промени

ЦЯЛАТА СТАТИЯ В PDF ФОРМАТ

ПРИРОДНА ИЛИ АНТРОПОГЕННА Е ПРИЧИНАТА ЗА КАТАСТРОФАЛНОТО ПОНИЖАВАНЕ НА НИВОТО НА ПРЕСПАНСКОТО ЕЗЕРО

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Aliaj, Sh. 2012. Neotectonic of Albania. Tirana, KLEAN, 292 p. (in Albanian).
2. Eftimi R, Bisha G, Tafilaj I, Sheganaku Xh 1985. Hydrogeological map o Albania, scale 1:200.000, Tirana
3. Cvijic J, 1906: Fundamentals of Geography and Geology of Macedonia and Serbia, Special Edition, VIII+680, Belgrade (in Serb-Croat.).
4. Anovski, T., B. Andonovski, B. Minceva. 1991. Study of the hydrologic relationship between Ohrid and Prespa lakes. – In: Proceedings of an IAEA International Symposium, 11–15 March 1991 Vienna, IAEA-SM-319, p. 62.
5. Eftimi, R., J. Zoto. 1997. Isotope study of the connection of Ohrid and Prespa lakes. – In: Proceedings of International Symposium “Towards Integrated Conservation and Sustainable Development of Transboundary Macro and Micro Prespa Lakes”. Korcha, Albania, 24–26 October 1997, 32–37.
6. Kolaneci, M. 2003. IAEA Regional project RER/8/008 Study of Prespa Lake using nuclear and related techniques
7. Matzinger, A, M. Jordanoski, E. Veljanoska-Sarafiloska, M. Sturm, B. Mu¨ller, A. Wu¨est. 2006. Is Lake Prespa jeopardizing the ecosystem of ancient Lake Ohrid? – Hydrobiologia, 553, 89–109.
8. Eftimi R, Amataj S, Zoto J. 2007. Groundwater circulation in two transboundary carbonate aquifers of Albania; their vulnerability and protection. InL Witkowski Aj, Kowalczyk, Vrba J. (Eds). Groundwater Vulnerability Assessment and Mapping, vol. ll, Taylor & Francis, The Netherlands, pp. 206-218
9. Popovska, C., O. Bonacci. 2007. Basic data on the hydrology of Lakes Ohrid and Prespa. – Hydrological Processes, 21, 5, 658–664.
10. Pano, N. 1984. Hydrology of Albania. Tirana, Institute of Hydrometeorology, Academy of Science, 441 p. (in Albanian).
11. Hollis G.E. & Stevenson A. 1997. The physical basis of the lake Mikri Prespa system: geology, climate, hydrology and water quality. Hydrobiologia , 351, 1, 1-19.
12. Leng, M. J, B. Wagner, A. Bohem, K. Panagiotopoulos, C. H. Vane, A. Snelling, C. Haidon, E. Woodly, H. Vogel, G. Zancheta, I. Baneschi. 2013. Understanding past climatic and hydrological variability in the Mediterranean from Lake Prespa sediment isotope and geochemical record over the Last Glacial cycle. – Quaternary Science Reviews, 66, 123–136.

КОМЕРСИАЛИЗАЦИЯТА НА ОКЕАНСКИТЕ МЕТАНОХИДРАТНИ РЕСУРСИ – ПРОБЛЕМИ И ВЪЗМОЖНИ РЕШЕНИЯ

Доц. д-р инж. Йордан М. Йорданов, Моника А. Владимирова
РЕЗЮМЕ

Основната цел на настоящото изследване е разкриване на потенциалните бариери за комерсиализация на океанския тип метанохидратни ресурси. Към настоящия момент са налични поредица от глобални оценки на ресурсите от океански тип метанохидрати, със стойности в интервала 1014–1018 m3. Множество автори обаче определят потенциално извлекаемите обеми от хидратен метан на ниво (3-6).1014 m3, а икономически извлекаемите около (3-6) . 1013 m3 или (30-60) трилиона m3. Приведените сведения очертават и първата потенциална бариера за инвеститорски интерес. Тя се очертава от това, че потенциално извлекаемите обеми могат да покрият глобалната годишна консумация
(3,8 трилиона m3 за 2018 г.) за период от 11-12 години. Втората група проблеми идва от отсъствието на база данни от продължителен добивен период, което не позволява разработването на адекватна нормативна база. Третата група от потенциални препятствия е свързана с провеждането на стандартните комплексни изследвания в частта за: очертаване на зоната на стабилност на газохидратите; изграждане на адекватен модел на захранващ приток от газ и порова вода; наличието на подходяща вместваща седиментна среда („резервоар“). От изложените по-горе потенциални бариери относно перспективите за комерсиализация на океанските метанохидратни ресурси, може да се заключи, че прогнозирането на какъвто и да е стартов времеви хоризонт е силно спекулативно. Като имаме предвид и последните открития на големи и свръхголеми находища на конвенционален газ по света, заключаваме, че в близките декади не се очертава хидратният метан да стане приоритетна проучвателна цел.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

хидрати, зона на стабилност, хидратен резервоар, псевдодънен рефлектор (BSR – bottom simulated reflector).

ЦЯЛАТА СТАТИЯ В PDF ФОРМАТ

КОМЕРСИАЛИЗАЦИЯТА НА ОКЕАНСКИТЕ МЕТАНОХИДРАТНИ РЕСУРСИ – ПРОБЛЕМИ И ВЪЗМОЖНИ РЕШЕНИЯ

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Велев, В. 2009. Превръщат ли се ресурсите от газови хидрати в доказани запаси. Минно дело и геология, 5, 23-26.
2. Владимирова, М. 2013. Газохидратни образования и възможни залежи в България. Год. На МГУ, т. 56, св. І, геология и геофизика, 93-97.
3. Димитров, Д.,П. Димитров, В.Пейчев.2018.Енергийно-суровинен потенциал на Черно море. RecearchGate, https://www.researchgate.net/publication/323552144, 3-14.
4. Bei Liu, Qing Yuan, Ke-Hua Su, Xin Yang, Ben-Cheng Wu, Chang-Yu Sun and Guang-Jin Chen.2012.Experimental Simulation of the Exploitation of Natural Gas Hydrate. Energies 2012, 5, 466-493.
5. Bhini R.C., Malagar, K.P., Lijith, D.N. Singh.2019.Formation & dissociation of methane gas hydrates in sediments: A critical Review. Journal of Natural Gas Science and Engineering 65 (2019) 168–184.
6. Boswell, R., T. Collett. 2010. Current perspectives on gas hydrate resources. The Royal Society of Chemistry 2010.
7. Boswell, R.,C.Shipp, T.Reichel, D.Shelander, T.Saeki, M.Frye, W.Shedd, T.Collett and D. R. McConnell.2016.Prospecting for marine gas hydrate resources. Special section: Exploration and characterization of gas hydrates
8. Collett,T., Jang-Jun Bahk, R. Baker, R.Boswell, D.Divins, M. Frye, D.Goldberg, M. Morell,G. Myers,C.Shipp, M.Torres Jarle Husebø, C.Koh, M.Malone.2015. Methane Hydrates in NatureCurrent Knowledge and Challenges J. Chem. Eng. Data 2015, 60, 319−329.
9. Collett, T. R. Boswell, W.Waite, P.Kumar, S., R. Chopra, S. Singh, Y.Yamada, N. Tenma, J. Pohlman, M. Zyrianova and the NGHP Expedition 02 Scientific Party. 2019. India National Gas Hydrate Program Expedition 02 Summary of Scientific Results: Gas hydrate systems along the eastern continental margin of India. Marine and Petroleum Geology https://doi.org/10.1016/j.marpetgeo.2019.05.023.
10. Dixit,G., R. Het, K.Pushpendra, 2019. Origin of gas in gas hydrates as interpreted from geochemistry data obtained during the national gas hydrate program expedition 02, Krishna Godavari Basin, offshore India. J. Mar. Pet. Geol. 108, 389–396 (JMPG-D-18-00324).
11. Georgiev,V.,P.Fietzek,L.Vielstagte, C.Frank, S.Asmann,A.Vassilev.2017.Towards natural gas production in the Black Sea – Environmental challenges and monitoring technologies. Proceedings of the V sc. & tech. Conf., Varna, 273-283,18-22 Sept.,Bulgaria.
12. Harrison, S. 2010. Natural gas hydrates. – Coursework Physics 240, Stanford University; http://large.stanford.edu/courses/2010
13. Hillman, J., E. Burwicz, T. Zander, J. Bialas, I. Klaucke, H. Feldman, T. Drexler, D. Awwiller. 2018. Investigating a gas hydrate system in apparent disequilibrium in the Danube Fan, Black Sea. Earth and Planetary Science Letters 502 (2018) 1–11.
14. Li JF, Ye JL, Qin XW, Qiu HJ, Wu NY, Lu HL, Xie WW, Lu JA, Peng F, Xu ZQ, Lu C, Kuang ZG, Wei JG, Liang QY, Lu HF, Kou BB.2018. The first offshore natural gas hydrate production test in South China Sea. China Geology, 1, 5–16.
15. Max, M., A. Johnson.2014. Hydrate petroleum system approach to natural gas hydrate exploration. Petroleum Geoscience, Vol. 20, 2014, pp. 187–199.
16. Merey, S.,C.Sinayuc. 2016. Investigation of gas hydrate potential of the Black Sea and modelling of gas production from a hypothetical Class 1 methane hydrate reservoir in the Black Sea conditions. Journal of Natural Gas Science and Engineering 29 (2016) 66-79.
17. Milkov, A. 2004. Global estimates of hydrate-bound gas in marine sediments: how much is really out there? Earth-Sci. Rev., 2004, 66, 183–197.
18. Vasilev, A., L. Dimitrov. 2002. Spatial and quantitative evaluation of the Black Sea gas hydrates. Russian Geology, Geologiya i Geofizika, Vol. 43, No. 7, pp. 672-684.
19. Vassilev, A., 2006. Optimistic and pessimistic model assessment of the Black Sea hydrates. Докл. БАН, геология, том 59, No 5, 543-550.
20. Vasilev, A., 2010. First Bulgarian Gas Hydrates: Assessment from Probable BSRs. Geology and Mineral Resources of the World Ocean (Геология и полезные ископаемые Мирового океана), National Academy of Sciences of Ukraina, Kiev, No. 2, 22-26.
21. Vasilev, A. 2017. Bulgarian gas hydrates and recent tests of production technology. Proceedings of the V sc. & tech. Conf., Varna, 125-133,18-22 Sept.,Bulgaria.
22. Ru-wei Zhang, Jing-an Lu, Pen-fei Wen, Zeng-gui Kuang, Bao-jin Zhang, Hua Xue,
23. Yun-xia Xu, Xi Chen. 2018. Distribution of gas hydrate reservoir in the first production test region of the Shenhu area, South China Sea. China Geology 4 (2018) 493−504.

МАТЕМАТИЧНО МОДЕЛИРАНЕ ПРИ ПОДРАБОТВАНЕ НА СГРАДИ И ИНЖЕНЕРНИ СЪОРЪЖЕНИЯ, РАЗПОЛОЖЕНИ НА ЗЕМНАТА ПОВЪРХНОСТ

Гл. ас. д-р Катя Асенова
РЕЗЮМЕ

Стремежът за оптимално управление на запасите от природни богатства, води до възникване на необходимостта от подработване с подземни минни работи на различни обекти, разположени на земната повърхност.
В статията се предлага една идея за управление стойностите на хоризонталните деформации в процеса на проектиране на минните изработки, при подземно разработване на пластови находища.
Целта е да се определят условията, при които сградите, инженерните съоръжения и инфраструктурните обекти ще понесат деформации по-малки от допустимите за тях. Разглеждат се два математични модела за определяне на размерите и местоположението на един добивен фронт спрямо обект на повърхността, който следва да бъде опазен от вредното влияние на подземните минни работи. Математичната формализация и изчислителната сложност на поставената задача се свежда до решаването на кубични и квадратични неравенства. Моделите са тествани и практическото им приложение е илюстрирано с примери.
Използваният подход е приложим за условията на находища в България, Русия и за всички останали страни където, за прогнозиране на хоризонталните деформации на земната повърхност, се прилага така наречения метод на типовите криви.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

движение на скалите, опазване на обектите от вредното влияние на подземните минни работи, математично моделиране

ЦЯЛАТА СТАТИЯ В PDF ФОРМАТ

МАТЕМАТИЧНО МОДЕЛИРАНЕ ПРИ ПОДРАБОТВАНЕ НА СГРАДИ И ИНЖЕНЕРНИ СЪОРЪЖЕНИЯ, РАЗПОЛОЖЕНИ НА ЗЕМНАТА ПОВЪРХНОСТ

РЕФЕРЕНЦИИ
1.    Инструкция за опазване на обектите и съоръженията от вредното влияние на подземните минни работи във въглищни басейни. Министерство на енергетиката, Техника, София, 1983.
2.    Справочник по маркшайдерство. Техника, София, 1978.
3.    Асенова К. А. Планиране на подземните минни работи за опазване на обектите разположени на земната повърхност. Дисертация, МГУ – София, 2018.
4.    Кратч Г., Сдвижение горных пород и защита подрабатываемых сооружений. Недра, Москва, 1978.
5.    Mаркшейдерскоe делo – Част 2. Недра, Москва, 1989.
6.    Правила охраны сооружений и природных объектов от вредного влияния подземных горных разработок на угольных месторождениях. ВНИМИ, Санкт-Петербург, 1998.
7.    Лалов П., В. Христов Компютърно моделиране чрез системата Математика, Издателска къща „Свети Иван Рилски“, София, 2008
8.    Wolfram Research, Inc., Mathematica, Version 8.0, Champaign, Illinois, 2011.

ПЕРСПЕКТИВИ ЗА ТЪРСЕНЕ И ПРОУЧВАНЕ НА НОВИ БОР-ЛИТИЕВИ ОРУДЯВАНИЯ В ЮГОЗАПАДНА БЪЛГАРИЯ

Д-р Никола Вардев
РЕЗЮМЕ

Въз основа на един сравнителен регионален анализ на информацията за спецификата на олигоцен-миоценската сладководна седиметация на сръбска и българска територия и данните за рудогенериращата геоложка обстановка в новопроученото бор-литиево находище Jadar (Сърбия) е направен опит за извеждане на всички онези прогнозно-дефинитивни белези (литостратиграфски, литофациални, минераложки, геохимични, геофизични и т.н.) за търсене и проучване на такъв тип орудявания на територията на ЮЗ България. Въз основа на тези изведени закономерности са направени първите опити за систематизирано опробване и изследване на най-подходящите и повърхностно достъпни литоложки хоризонти в основните олигоцен-миоценски басейни на ЮЗ България, добра основа за насочване на бъдещите по-конкретни проучвания в това направление.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

литиеви орудявания, България, прогнозни критерии за търсене и проучване

ЦЯЛАТА СТАТИЯ В PDF ФОРМАТ

ПЕРСПЕКТИВИ ЗА ТЪРСЕНЕ И ПРОУЧВАНЕ НА НОВИ БОР-ЛИТИЕВИ ОРУДЯВАНИЯ В ЮГОЗАПАДНА БЪЛГАРИЯ

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Вацев, М., Каменов, Б., Джуранов, С. 2003. Етапи на утайконатрупване и корелация на палеогена от грабеновите басейни в ЮЗ България – 50 год. Минно-геоложки университет. Год. т. 46, св. 1, стр. 39-44.
2. Загорчев,. Ив., Попов, Н. 1968. Геология на Падешкия палеогенски басейн. – Юбилеен геол. сборн., Геол. инст. БАН и КГ; 23-35.
3. Загорчев,. Ив., Попов, Н., Русева, М. 1989.Статиграфия палеогена в части Юго-Западной Болгарии. – Geologica Ваlk, 19, 6; 41-69.
4. Obradovic, J., J. Djurdjevic-Colson, N. Vasic. 1997. Phytogenic lacustrine sedimentation –oil shales in Neogene from Serbia, Yugoslavia. – Journal of Paleolimnology. 18; 351-364.
5. Sajnovic, A., Simic, V., Jovancicevic, B., Cvetkovic, O., Dimitrijevic, R. and Grubin, N. 2008. Sedimentation History of Neogene Lacustrine Sediments of Suseocka Bela stena Based on Geochemical Parameters (Valjevo-Mionica Basin, Serbia). 2008. Acta Geologica Sinica – English Edition, 82(6); 1201-1212.
6. Sajnovic, А., Stojanovic, K., Jovancicevic, B., Golovko, A. 2009. Geochemical investigation and characterisation of Neogene sediments from Valjevo-Mionica Basin (Serbia) – Environmental Geology., 56, 8; 1629-1641.
7. Zagorcev, I. 2007. Late Cenozoic development of the Strouma and Mesta fluviolacusrine systems, SW Bulgaria and northern Greece – Quaternary Science Reviews. 26; 2783-2800.
Използвана е информация от следните сайтове:
http://panglobalresources.com
http://www.riotinto.com
http://www.riotintominerals.com

mdg-magazine.bg © 2024. Всички права запазени.